National strategy of the Republic of Bulgaria for equality, inclusion and participation of the Roma (2021-2030)

1. Трудности по отношение на права - Продължаващо неравенство и дискриминация (включително стереотипи, реч на омразата, вкл. и онлайн, създаване на изкупителни жертви от ромите, липса на признание от страна на мнозинството на такива случаи на дискриминация); междусекторна дискриминация - комбинация от насилие, основано на пол и расизъм; антиромски нагласи; - Традиционни нагласи в ромската общност относно (не)равноправието на мъжете и жените.

2. Трудности по отношение на справедливо (пре)разпределение - Недостатъчно участие на ромите в качественото общо образование (включително обучение от разстояние в електронна среда); - Недостатъчно участие на ромите в платена, качествена и устойчива заетост (вкл. като самонаети лица), с висок процент на ромите, работещи в „сивия“ сектор; - Недостатъчен достъп на ромите до подходящи жилищни условия и основни услуги; - Лошо здравеопазване на ромите и недостатъчен достъп на ромите до качествени здравни и превантивни услуги; - Междупоколенческо предаване на бедността и материални лишения сред ромите; - Недостатъчен достъп до финансови услуги.

3. Трудности по отношение на представителство - Липса на участие на ромите във формулирането на политики и вземането на решения (включително политическо представителство) и липса на гражданска ангажираност; - Овластяване на ромската жена, засилване на способността за правене на 39 Равенството между половете и приобщаването на ромите Звено „Социално развитие“, регион Европа и Централна Азия, Световната банка, януари 2014 г. 19 стратегически избори за своето бъдеще; Отчитайки досегашното изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), като основни стратегически намерения биха могли да се изведат: - По-добра координация и интегриран подход при реализиране на политиките и мерките; - Споделена отговорност, която включва припознаване от всички заинтересовани страни на собствените отговорности при провежданите политики; - Ефективност и ефикасност на прилаганите политики; - Прилагане на иновативни и гъвкави подходи, мултиплициране на добри практики и подходи в политиките за приобщаване и участие на ромите; - Подобряване на информационното осигуряване, по-голяма публичност на позитивните примери.

4. Рискове за осъществяване на политиките: - Недостатъчна ресурсна (вкл. финансова) обезпеченост за провеждане на политиките; - Фалшиви новини, манипулиране на обществени нагласи и реакции срещу провежданите политики; - Ролята на дигиталните технологии във всички професионални области, което от своя страна създава нова работна среда и съответно нови изисквания за цифрови умения (нивото на цифровите умения на населението на България продължава да е много ниско). АНАЛИЗ НА ВЪТРЕШНИТЕ (СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ) И ВЪНШНИТЕ (ВЪЗМОЖНОСТИ И ЗАПЛАХИ) ЗА СРЕДАТА ФАКТОРИ, КАКТО И ПРИЧИНИТЕ, ПРЕДОПРЕДЕЛЯЩИ СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ Силни страни Слаби страни  Налични стратегически документи и  Недостатъчно или частично добре развита/усъвършенстваща се припознаване на ангажименти по нормативна уредба на национално изпълнението на политиките от отговорните институции; ниво за изпълнението на отделните секторни политики;  Недостатъчна кадрова и финансова обезпеченост на политиките;  Ясна обвързаност и съгласуваност на националната политика с  Високи нива на икономически европейските приоритети, принципи неравенства, в това число и силни и индикатори; регионални различия и диспропорции;  Натрупан капацитет и опит в  Висок дял на лицата в риск от бедност в мобилизирането и използването на т. нар. джобове на бедност; средства от европейските фондове в 20 подкрепа изпълнението на  Ниско ниво на цифрови умения на политиките; населението в т.ч. и ромската общност.  Създадени дългосрочни партньорства с НПО и научни институции;  Изградена Национална ромска платформа, обхващаща ромски и про- ромски организации и активисти от голям брой населени места;  Изграден и функциониращ Механизъм за междуинституционална координация при формулирането, изпълнението, мониторинга и оценката на изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) и на политиката по етническите и интеграционните въпроси  Изградено добро взаимодействие с областните и общинските експерти по етническите и интеграционните въпроси. Възможности  Подобряване на процеса по Заплахи координация и взаимодействие при планирането, изпълнението и  Задълбочаване на социално- мониторинга на изпълняваните икономическите неравенства; политики;  Негативните демографски процеси;  Прилагане на иновативни и гъвкави  Повишаване на дела на лицата в риск от подходи при ефективно усвояване на бедност или социално изключване; средствата от Европейските структурни фондове за целите на  Продължаваща тенденция на реализираните политики; регионални диспропорции;  Повишаване на квалификацията и  Недостатъчна ресурсна обезпеченост за уменията на работната сила; провеждане на политиките;  Утвърждаване на принципите на  Манипулиране на обществени нагласи и демократичната държава, с акцент реакции срещу провежданите политики; върховенство на закона и  Висока уязвимост на младежи до 29 антидискриминация, сред уязвимите години, които са неравнопоставена общности и в отношението на група на пазара на труда; обществото към тях;  Непредвидими социални и  Подобряване на взаимодействието с икономически последици от пандемията представители на гражданския от COVID-19. 21 сектор;  Навлизане на дигиталните технологии в почти всички професионални области, което създава нова работна среда, изискваща цифрови умения. ІV. ВИЗИЯ Постигане на равенство, приобщаване и участие на уязвими етнически групи и общности като ромите във всички обществени сфери за успешно и устойчиво развитие на българското общество. V. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ Създаване на условия за равнопоставеност, приобщаване и участие на ромите, чрез осигуряване на достъп до права, стоки и услуги, участие във всички сфери на обществения живот при спазване принципите на върховенство на закона и недискриминация. VI. ВОДЕЩИ ПРИНЦИПИ И ХОРИЗОНТАЛНИ ЦЕЛИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО Сериозността на отделните предизвикателства във всяка област на политиката и взаимозависимостта на проблемите изисква многоизмерен интегриран подход, съчетаващ инвестиции в заетост, образование, здравеопазване и жилищни условия. Мерките, свързани с прилагането на общи и секторни политики, се основават на предварително идентифициране на нуждите на местно, регионално и национално ниво, изготвено от държавните институции от всички равнища в партньорство с местните ромски общности, неправителствени организации и други заинтересовани страни, отговорни за тези политики, при прилагане на подхода „отдолу-нагоре“ и включени в териториалните стратегии и планове на регионално и общинско ниво (Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и Плановете за интегрирано развитие на общините). За постигане на напредък в рамките на периода 2021-2030 Стратегията залага на следните водещи принципи: - Превантивност на мерките – предприемане на действия за отстраняване и намаляване на причините за риск от неравнопоставеност и социално изключване; - Ефикасност, кохерентност и ефективност – кохерентност между рамката на ЕС и други политики, инструменти за финансиране и правни инструменти на ЕС (Европа 22 2020, Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), антидискриминационно законодателство, разширяване). Реализиране на цели и мерки за постигане на напредък към целите за равенство, приобщаване и участие на ромите; - Допълняемост – допълване с други стратегически документи и национални програми - Партньорство – поставяне на общи цели, приемане на съгласувани подходи за работа, споделяне на информация и опит между всички заинтересовани страни; - Недопускане на дискриминация - пълноценно и активно участие на всички в обществения живот; - Включване на лица от маргинализираните групи в дейностите по промяна на условията и начина на живот с постепенно нарастване на тяхната ангажираност до пълно обхващане на всички жители в съответното населено място. - Иновативност в прилагане на нови подходи в политиките за равенство и приобщаване. Водещи при изпълнението на Стратегията са също така и Десетте общи основни принципа за включване на ромите, приети от Съвета на Европейския съюз на 8.06.2009 г.: 1) Конструктивни, прагматични и недискриминационни политики; 2) Изрична, ясно определена но не изключителна насоченост; 3) Междукултурен подход; 4) Приобщаване към мнозинството; 5) Осъзнаване на измерението за равенството между половете; 6) Трансфер на основани на фактите политики; 7) Използване на инструменти на ЕС; 8) Участие на регионалните и местните власти; 9) Участие на гражданското общество; 10) Активно участие на ромите. Тези принципи са базата при формулирането, изпълнението, наблюдението и оценката на приобщаващи политики за ромите. Те насърчават провеждането на надграждащи, конструктивни, прагматични и недискриминационни политики, подхода на утвърдителните мерки, междукултурния подход, като не изключват прилагането им към други граждани в уязвимо положение. Вземат предвид потребностите и положението на ромските жени. Принципите се отнасят до ключови фактори за успех като трансфер на доказано добри практики, използване на инструментите (законодателни, финансови и координационни) на Общността, участие на регионалните и местните власти, въвличане на гражданското общество и активното участие на ромите. Постигането на справедливост и приобщаване изисква повишено използване и по- добро насочване на ресурсите, както и участието и партньорството на ромските общности, всички правителствени нива, сектори и заинтересовани страни. Хоризонтални цели: Политиките за приобщаване на ромите представляват неразделна част от общонационалните политики за повишаване благосъстоянието на българския народ. За тяхното постигане ще допринесат взаимно подсилващи се хоризонталните цели – равенство, 23 приобщаване и участие40:

1. Ефективно равенство: Борба за предотвратяване на прояви на антиромски нагласи и дискриминация срещу ромите като цяло;

2. Социално-икономическо приобщаване: Намаляване на бедността и социалната изключване и премахване на социално-икономическите различия между ромите и останалата част от българското общество;

3. Значително участие: Насърчаване на участието чрез овластяване, сътрудничество и доверие. Секторни цели: Четири секторни цели подчертават продължаващото значение на четирите области на политиката, заложени в Стратегията. По отношение на образованието, заетостта, здравеопазването, жилищните условия, както и основни услуги, както и трите хоризонтални цели (осигуряване на реална равнопоставеност, социално-икономическо приобщаване и участие на ромите) са от значение: • Повишаване на ефективния достъп до качествено приобщаващо образование; • Повишаване на ефективния достъп до качествена и устойчива заетост; • Подобряване на здравния статус на ромите и увеличаване на ефективния достъп до качествени здравни и социални услуги; • Повишаване на ефективния достъп до адекватни десегрегирани жилища и основни услуги.41 Подходи: За приобщаващите политики е необходима комбинация от целенасочени и основни подходи. Стратегията следва подход, основан на разработване на общи политики (мейнстрийм) с прилагане на целеви мерки по сектори, особено на местно ниво. Целевият подход е предназначен да компенсира неравенствата. Дейностите по отделните приоритетни направления ще бъдат изпълнявани чрез взаимна допълняемост на следните подходи: • Насърчаване на позитивни действия за преодоляване на различни форми на неравнопоставеност във всички обществени сектори; утвърждаване на позитивни обществени нагласи към ромската общност; • Насърчаване на позитивни действия за преодоляване на традиционни практики в ромската общност, които нарушават правата на жените и децата; • Насърчаване на участието и партньорството на всички заинтересовани страни; • Интегриран подход за териториално развитие, при който на териториален принцип едновременно се предприемат мерки и обединяват ресурси по различни приоритети, основани на местните специфики и нужди и ангажираност на всички заинтересовани страни в посрещането на специфичните местни предизвикателства; 40 РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА Аналитичен доклад, придружаващ СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА, Съюз на равенството: Стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите и придружаващото я предложение за преработена препоръка на Съвета относно националните стратегически рамки за равенство, приобщаване и участие на ромите;{COM (2020) 620 final} - {COM (2020) 621 final}. 41 Напр. течаща вода, адекватна канализация, събиране и управление на отпадъци, екологични услуги, електричество, газ, достъп до транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации (в съответствие с принцип 20 от Европейския стълб на социалните права). Оперативна цел в рамките на тази секторна цел е насърчаване на екологичната справедливост и борба с ощетяване по отношение на околната среда (вж. приложение 2 към COM (2020) 620 final). 24 • Диференциране на подходите, методите и средствата за осъществяване на политиките за приобщаване, съобразно особеностите на социалните и демографски подгрупи сред ромската общност. VII. ПРИОРИТЕТИ

1. ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ Министерството на образованието и науката (МОН) е водеща отговорна институция за изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Образование и обучение”. Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ), който е второстепенен разпоредител с бюджет към МОН, подпомага провеждането на политиката за образователна интеграция, интеркултурно образование, работа с родители и представители на общността, в това число образователни медиатори. МОН изпълнява държавната политика за равноправна интеграцията на ромите в българското общество чрез два глобални процеса: приобщаващото образование и образователната интеграция като основополагащи компоненти за ефективното социално включване на българските граждани от ромски произход, като тези процеси са гарантирани за изпълнение чрез Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), Наредбата за приобщаващо образование и Програма за дейността на ЦОИДУЕМ (2019 – 2021 г). С приемането на ЗПУО и извеждането на приобщаващото образование като приоритетна политика МОН активно и последователно изпълнява мерки за осигуряване условия за осъществяване на приобщаващо образование, което се изразява в прилагането на диференциран и индивидуализиран подход към децата и учениците, включително от уязвими групи, в това число роми, чрез компенсиране на затрудненията при усвояването на учебното съдържание, липсата на мотивация и трудностите при завършване на клас, етап или степен на образование. Прилагат се мерки и за развитие потенциала на онези от тях, за които майчиният език е различен от българския и които не владеят добре български език. Заедно с работата по Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст приоритетно се осъществява и работа с родители от уязвими групи, в това число роми. Предизвикателство продължава да бъде диспропорцията по отношение на образователното равнище между селските и градските райони. Предвид това е необходима целенасочена подкрепа за населението в училищна възраст в селските райони, като условие за постигането на баланс в образованието. Затова от съществено значение са инвестициите в образователна инфраструктура в селските райони. Прилагането от 2018 г. на мерки за образователните институции с концентрация на деца и ученици от уязвими групи позволява насочването на ресурс към така наречените „сегрегирани“ или „вторично сегрегирани“ детски градини и училища, както и води до подобряване на условията за провеждане на образователен процес в тях. Ситуацията с разпространението на COVID-19 изправи българската образователна система пред сериозно предизвикателство – да се модернизира по такъв начин, че да не задълбочи дистанцията в образованието, вкл. повишаване нивото на цифровите умения и въвеждането на цифровите технологии като ключов елемент на модерното училище. Във 25 връзка това в образователната система е въведено обучение в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Въведените нормативни промени осигуряват възможност на учениците да усвоят учебното съдържание за съответния клас за учебната 2019-2020 година и да се предотврати възникването на обучителни затруднения. Промените осигуряват прилагането на принципите за равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик, както и за равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование. Предложените в настоящата Стратегия цели са в съответствие със Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030), която е изготвена от МОН в сътрудничество със заинтересованите страни. Рамката има ясна и широко споделена визия за образованието до 2030 година, с очертани основни приоритетни области за развитие, а така също и съгласуваност на политиките и мерките в отделните стратегически документи. В съответствие със Стратегическата рамка е разработена и Програма за образование 2021-2027 г., която осигурява подкрепа както на хоризонтален принцип за всички деца и ученици, сред които и от уязвими групи, включително роми, чрез системни операции на територията на цялата страна, така и целенасочена подкрепа за маргинализирани групи като ромите, в т.ч. чрез подход Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) и подход Водено от общностите местно развитие (ВОМР). Поставените цели изискват през следващите десет години да бъдат изпълнявани политики в областта на образованието, обучението и ученето, които позволяват бърза адаптация към външните за средата въздействия и използване в максимална степен на вътрешните за системата фактори. Оперативна цел: Създаване на условия за осъществяване на качествено и приобщаващо образование, както и за образователна интеграция и интеркултурно образование за деца и ученици, в т.ч. за уязвими групи, включително роми. Общи цели:

1. Ефективен обхват, включване и реинтеграция на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст от уязвими групи, включително роми.

2. Осигуряване на условия за осъществяване на приобщаващо образование и образователна интеграция на за деца и ученици от уязвими групи, включително роми.

3. Повишаване на качеството на образование в детски градини и училища с концентрация на деца и ученици от уязвими групи, включително роми

4. Преодоляване на процесите на обособяване (т.н. сегрегация и вторична сегрегация) в детски градини и училища чрез образователни мерки за десегрегация.

5. Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците с различни етнокултурни маркери, включително роми чрез утвърждаване на интеркултурното образование, като неотменна част от процеса на модернизация на българската образователна система.

6. Ефективно взаимодействие „образователна институция – семейство“ с фокус върху родители от уязвими групи, включително роми, за повишаване значимостта на образованието чрез промяна на нагласите.

7. Насърчаване на участието на лица от уязвими групи, включително роми, в продължаващо образование и/или професионална квалификация и/или висше образование. Необходимо условие за осъществяването на тези цели е и активното сътрудничество между детските градини и училищата с държавните и местните органи в социалната и 26 здравната сфера, с образователните медиатори и местните общности. В изпълнение на този приоритет ще се реализират и дейности за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинствени групи в уязвимо положение, с фокус върху ромите, посредством предоставянето на образователна и социална подкрепа. Мерките за постигане на целите са заложени в Плана за действие за изпълнение на Стратегията. Изпълнението на мерките по приоритет „Образование и обучение“ ще допринесе за изпълнение на индикаторите по приоритет „Образование и умения“ от „НПР: България 2030“ и изпълнението на отделни аспекти от Цел 4 „Осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички“ от Целите за устойчиво развитие на ООН. Отговорни институции: МОН, Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ), Министерството на труда и социалната политика (МТСП), общини. Партньори: Регионални управления на образованието (РУО), Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), Агенцията за социално подпомагане (АСП)/Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП), областни администрации, образователни институции, образователни медиатори, НПО. Източник на финансиране: държавен бюджет, общински бюджети, Структурни фондове на ЕС, Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021, Норвежки финансов механизъм (НФМ) 2014-2021 и други донорски програми.

2. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Министерството на здравеопазването (МЗ) е водеща отговорна институция за изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Здравеопазване“. Подобряването на здравето на всички граждани е в основата на политиките в областта на общественото здраве. Целите, свързани с този приоритет, са насочени към активна промоция на здравето и превенция на хроничните незаразни болести и социално значими болести, и активното подпомагане на уязвими групи да получат ефективен достъп до здравни грижи и здравно обслужване. Провеждането на политики в областта на здравната профилактика сред лицата в риск, при които е налице и висока мобилност и затруднен достъп до медицински грижи, ще осигури устойчивост на превантивните дейности не само сред уязвимите общности, но и сред обществото като цяло; подкрепа и медицински грижи, за ограничаване разпространението на COVID-19, ваксинационни програми и др. Достъпът до здравни услуги се гарантира чрез посредничеството на здравните медиатори, които са свързващо звено между уязвимите групи от населението и системата на здравеопазването. Оперативна цел: Равнопоставеност в достъпа до качествено обществено здравеопазване и подобряване на здравословното състояние на населението в обособените уязвими етнически общности, с концентрация на бедност. 27 Общи цели:

1. Подобряване на майчиното и детското здравеопазване в обособените уязвими етнически общности с концентрация на бедност. Системно провеждане на дейности, осигуряващи здравните аспекти на ранното детско развитие.

2. Подобряване на достъпа до качествено обществено здравеопазване на лица, намиращи се в ситуация на бедност и социална уязвимост.

3. Намаляване на стигмата и дискриминацията на хора от уязвими групи и повишаване на информираността в областта на общественото здраве.

4. Развитие на концепцията за здравна медиация.

5. Осигуряване на устойчиво изпълнение на политиката по отношение провеждането на ваксинопрофилактиката и разширяване на обхвата на ваксинираните лица с оглед изпълнение на имунизационния календар, националните ваксинационни програми и поддържане на висок имунизационен обхват. Мерките за постигане на целите са заложени в Плана за действие за изпълнение на Стратегията. Изпълнението на мерките по приоритет „Здравеопазване“ ще допринесе за изпълнение на индикаторите по приоритет „Здраве и спорт“ от „НПР: България 2030“ и има основна роля за изпълнението на Цел 3 „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“ от Целите за устойчиво развитие на ООН. Отговорни институции: МЗ, НЗОК, общини. Партньори: Регионални здравни инспекции (РЗИ), НПО, областни администрации, общини, Националната мрежа на здравните медиатори. Източник на финансиране: държавен бюджет, общински бюджети, Структурни фондове на ЕС, ФМ на ЕИП 2014-2021, НФМ 2014-2021 и други донорски програми.

3. ЗАЕТОСТ Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е водеща отговорна институция за изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Заетост”. Успешната интеграция на пазара на труда и повишаване на пригодността за заетост на групите в неравностойно положение на пазара на труда е един от основните приоритети на активната политика по заетостта. Чрез прилагането на комплекс от мерки за подпомагане на бързи и качествени преходи от неактивност и безработица към заетост или от образование към заетост се цели успешната интеграция на тези лица, както на пазара на труда, така и в социално-икономическия живот на страната. Превантивният ефект срещу социалното изключване и маргинализацията заемат особено важно място в политиката по заетостта. Икономически неактивните лица, вкл. ромите са потенциална работна сила на пазара на труда. Тяхното интегриране на пазара на труда и активно включване в заетост ще продължи с прилагането на подходящи целенасочени действия. Дoĸaтo мaлĸo пoвeчe oт eдин нa дeceт eтничecĸи бългapи cпaдa ĸъм гpyпaтa нa нeaĸтивнитe млaдeжи, тoвa вaжи зa близo eдин oт тpимa eтничecĸи тypци и двaмa oт 28 тpимa poми. Според изследване на Института по пазарна икономика42 тoвa имa гoлямo знaчeниe зa пoлитиĸитe, тъй ĸaтo тo пoĸaзвa, чe са необходими продължаващи усилия, така щото oбpaзoвaтeлнaтa cиcтeмa и тpyдoвият пaзap да cъyмявaт в по-гoлямa cтeпeн дa интeгpиpaт представителите на eтничecĸитe мaлцинcтвa, нeзaвиcимo oт oбpaзoвaтeлнoтo нивo, пoлa или peгиoнa, както това се случва с представителите на бългapcĸия eтнoc. Безработните младежи до 29 години са една от приоритетните целеви групи на активната политика на пазара на труда. Своевременна подкрепа на младите хора ще се предоставя чрез изпълнението на новата Препоръка на Съвета на ЕС „Мост към работни места – укрепване на Гаранцията за младежта“. Целенасочените мерки за насърчаване на активното поведение на младежите, повишаването на пригодността им за заетост, подпомагането на тяхната инициативност и предприемчивост, повишаването на мотивацията им за труд и успешната им интеграция в заетост, противодействието на дискриминацията на пазара на труда са важен елемент за постигане на целите на приоритета. Стратегията насочва внимание към младежите, които по-трудно намират работа, поради по-ниската конкурентоспособност на пазара на труда, като безработни до 29 години; младежи, които са без работа, необхванати от системите на заетост, образование и обучение (NEETs); младежи, рано отпаднали от системата на образованието. Пандемията от COVID-19 показа, че е необходимо да се развие капацитета на институциите на пазара на труда с цел постигане на по-добро управление на мерките в извънредни ситуации, като се активират програмите за заетост. За улесняване достъпа до заетост и обучение на безработни лица и хора, получаващи социални помощи и намаляване периода на социално подпомагане ще се прилагат интегрирани услуги по заетост и социално подпомагане Оперативна цел: Равнопоставен достъп и подобряване реализацията на ромите на пазара на труда и повишаване на дела на заетите сред тях; намаляване на социалните неравенства и активното им социално приобщаване. Общи цели:

1. Равнопоставен достъп до пазара на труда чрез: -Насърчаване на работодатели да създават работни места за групи в неравностойно положение на пазара на труда; -Насърчаване на предприемачество и собствен бизнес за групи в неравностойно положение на пазара на труда; -Насърчаване на дуалното обучение, стажуването и чиракуването, както и на валидирането на придобитите умения; - Повишаване на квалификацията вкл. преквалификация към търсени професии; - Подкрепа за придобиване и усъвършенстване на дигитални умения и компетенции сред търсещите работа лица, с фокус върху младежите и продължително безработните; - Подобряване на посредническите услуги по заетостта; - Подобряване достъпа до заетост и обучение чрез интегрирано предоставяне на услуги по заетост и социално подпомагане; - Повишаване на участието на жени от уязвимите общности на пазара на труда, с фокус върху уязвимите възрастови групи 18-29 г. и 55+ г.; - Подкрепа за придобиване на зелени умения; 42 Оценка на NEET в България и мерки на политиката за тяхната ефективна интеграция. ИПИ, 2019 29 - Насърчаване на социалния и гражданския диалог в подкрепа на трудовата реализация на ромите; - Активиране на продължително безработни и икономически неактивни лица, чрез насърчаване на трудовото медиаторство.

2. Социална икономика: - Популяризиране на социалното предприемачество сред лица от ромската общност чрез провеждане на информационни кампании/прояви/уебинари. Мерките за постигане на целите са заложени в Плана за действие за изпълнение на Стратегията. Изпълнението на мерките по приоритет „Заетост“ ще допринесе за изпълнение на индикаторите по приоритет „Социално включване“ от „НПР: България 2030“ и има основна роля за изпълнението на Цел 1 „Изкореняване на бедността във всичките й форми и навсякъде“ и някои аспекти от Цел 2 „Край на глада – постигане на продоволствена сигурност и по-добро хранене, стимулиране на устойчиво селско стопанство“, Цел 5 „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“, Цел 8 „Насърчаване на приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички“ и Цел 10 „Намаляване на неравенството между и в рамките на държавите“ от Целите за устойчиво развитие на ООН. Отговорни институции: МТСП, АЗ, общини. Партньори: АСП, областни администрации, НПО. Източник на финансиране: държавен бюджет, общински бюджети, Структурни фондове на ЕС, ФМ на ЕИП 2014-2021, НФМ 2014-2021 и други донорски програми.

4. ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е водеща отговорна институция за изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Жилищни условия”. По-голяма част от ромите живеят в т. нар „обособени ромски квартали”, където жилищните условия са крайно неприемливи. Обособените квартали продължават да бъдат една от основните пречки за цялостната интеграция на ромите в обществото, тъй като условията на живот в тях водят до задълбочаване на изключването им, до занижаване на възможностите за подобряване на образователния, социално-икономическия и здравния статус и до маргинализиране на значителна част от общността. Възможните решения по отношение на жилищните условия на ромското население следва да бъдат интегрирани в по-широки национални дейности и законодателни инициативи. Те следва да бъдат насочени основно към регулиране и благоустрояване на ромските квартали, разширяване на възможностите за изграждане на собствени домове от семействата и в по-малка степен към програми за социално жилищно настаняване или подпомагане на семейства с междупоколенческа бедност, особено с малки деца и деца- ученици, болни членове на семейството, непълни семейства и други. В програмите за социално жилищно настаняване, ромите следва да бъдат включени съвместно със семейства от мнозинството. За да се осигури успеха на такива програми е 30 необходимо да се предвиди дългосрочна социална и психологическа подкрепа. В тези програми водеща роля имат общините което е свързано и с увеличаването на общинските жилища. Включването на ромски семейства в програми за настаняване в социални жилища е обвързано с предоставяне на интегрирана междусекторна подкрепа, включваща социални, здравни, образователни услуги, а също и услуги в сферата на заетостта. Насърчават се дейности, които са свързани с изпълнение на проекти, осигуряващи подкрепа за социалната интеграция на маргинализирани групи в т.ч. и роми чрез подобряване на жилищните условия, при осигурени кадастрална и градоустройствена основа, изграждане на техническа инфраструктура за квартали с компактно ромско население и за нови терени, предназначени за ниско жилищно строителство, изграждане на социални жилища и обекти на социалната инфраструктура. Оперативна цел: Подобряване на жилищните условия, включително и на прилежащата техническа инфраструктура и инфраструктура за публични услуги. Общи цели:

1. Установяване на работещ механизъм за оценка на жилищния фонд в зони с компактно ромско население;

2. Осигуряване на условия за придобиване на финансово достъпни жилища и условия за въвеждане на алтернативни модели на социални жилища за домакинства от зоните с концентрация на бедност;

3. Изграждане/реновиране на инфраструктура за предоставяне на интегрирани здравно-социални и социални услуги в общността за уязвими групи;

4. Реконструкция на обекти на социалната инфраструктура за целите на образованието, културата и др.;

5. Търсене на инструментариум за подобряване на правните и икономически условия за премахване на несъответстващите на Закона за устройството на територията (ЗУТ)/законодателството жилища и квартали. Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията за въвеждане на принципа на съразмерност при издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, представляващ единствено жилище за неговите обитатели;

6. Разширяване на законния достъп до качествена вода, електричество и канализация в обособените квартали с концентрация на бедност. (Цел 6 попада в обхвата на областното планиране и ще се изпълнява от общините). Мерките за постигане на целите са заложени в Плана за действие за изпълнение на Стратегията. Изпълнението на мерките по приоритет „Жилищни условия“ ще допринесе за изпълнение на индикаторите по приоритети „Социално включване“ и „Местно развитие“ от НПР и има основна роля за изпълнението на Цел 11 „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“ и цел 6 „Осигуряване на достъпност и устойчиво управление на водата и канализацията за всички“ от Целите за устойчиво развитие на ООН. Отговорни институции: МРРБ, общини. Партньори: Министерството на вътрешните работи (МВР), МЗ, АСП, областни администрации, НПО. 31 Източник на финансиране: държавен бюджет, общински бюджети, Структурни фондове на ЕС, ФМ на ЕИП 2014-2021, НФМ 2014-2021 и други донорски програми.

5. ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА И АНТИДИСКРИМИНАЦИЯ Върховенството на закона, гарантирането на живота, достойнството и правата на личността в условията на равнопоставеност и недопускането на дискриминация, основана раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние са базисни принципи в една демократична и правова държава. Като висши ценности, те са намерили и своята конституционна регламентация в страната (чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от Конституцията на Република България). В България е приета и основната правна рамка за борба с дискриминацията. Основополагащ е Законът за защита от дискриминация, с който е създаден и нарочен независим държавен орган – Комисията за защита от дискриминация, която да разглежда и да се произнася по жалби, свързани с пряка и непряка дискриминация както на конституционните основания, така и на база увреждане, възраст, сексуална ориентация и на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Със Закона за Омбудсмана на Омбудсмана е възложена функцията да защитава правата и законните интереси на гражданите срещу незаконосъобразни действия и бездействия от администрацията. Със Закона за държавния служител, Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, и етичните кодекси в администрациите са уредени въпросите за поведението на служителите при изпълнението на служебните им задължения, включително за защита на правата, законните интереси и свободите на гражданите. Със специални закони – Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, Закон за закрила на детето, Закон за хората с увреждания, Закон за защита от домашно насилие и др. са предвидени специални мерки за защита спрямо лица и групи в уязвимо положение. Наказателният кодекс на Република България определя като престъпления проповядването или подбудата към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност (чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин); геноцида и апартейда; обидата и клеветата; трафика на хора; принудата за встъпване в брак; склоняването към проституция и други действия, на които често жертва са представители на лица, принадлежащи към етнически малцинства. Законът за адвокатурата и най-вече Законът за правната помощ създават механизъм за оказване на правна помощ на лица, пострадали от нарушения или жертви на престъпления, включително и на база на тяхната етническа принадлежност и в случаите, в които тези лица не разполагат с необходимите финансови средства да си осигурят такава. Като държава-членка Република България отговаря за прилагането на европейското право (Харта на основните права на ЕС, Расова директива 2000/43). Независимо от наличието на тази правна рамка, дискриминационните прояви и антиромските нагласи продължават да създават бариери пред ромската общност въпреки доказателствата за намаляване на усещането за дискриминация сред ромите. Продължава крайната бедност, безработицата, ниското ниво на образование в сегрегирани училища и класове, неадекватните жилищни условия, лошото здравеопазване и благосъстояние сред част от ромското население, които поставят в неравноправно положение 32 представителите на тези общности. Социалната изолация засилва предразсъдъците срещу ромите, което прави тяхната маргинализация социално приемлива и засилва антиромските нагласи. Ромите продължават да се сблъскват с дълбоко вкоренени негативни обществени нагласи и предразсъдъци. Ромските жени навсякъде в Европейския съюз все още са изправени пред неравенства в много отношения, които крайната бедност, изключването и дискриминацията засилват още повече. Ромските деца и жени се сблъскват с различни форми на дискриминация, включително и множествена дискриминация, трафика на хора, бракове на непълнолетни и принудителни бракове. Ето защо, за предстоящия период основен акцент е поставен върху ефективно прилагане на съществуващата нормативна уредба за борба с антиромските нагласи и дискриминацията чрез повишаване на институционалната култура и експертен капацитет на публичните институции, повишаване на доверието в тяхната дейност с акцент върху правозащитната и правораздавателна такава, повишаване на информираността на представителите на ромските общности за техните права и механизмите за тяхната защита за преодоляване на препятствията и бариерите пред достъпа до правосъдие, повишаване на обществената култура за правата на човека и историята на ромите, за да се разберат причините за социалното изключване и бедността, повишаване на обществената осведоменост за случаите на расизъм, дискриминация и техните негативни последици за обществото и промяна на обществените нагласи и стереотипи. Целите в приоритета ще засилят борбата с дискриминацията като разширят фокуса на работата по приобщаването и участието на ромите в нови хоризонтални и структурни области извън заетостта, образованието, здравеопазването и жилищното настаняване. Оперативна цел: Гарантиране правата на гражданите, с акцент върху жените и децата, защита на обществения ред, недопускане и противодействие на проявите на нетолерантност и на „език на омразата”. Общи цели:

1. Повишаване гаранциите за ефективна защита на правата на българските граждани в уязвимо социално положение, принадлежащи към различни етнически групи. Ефективно прилагане на политиките за интеграция на ромите за постигане на равенство, достойно съществуване и пълноценно участие в обществения живот: - Подобряване на мерките за идентифициране, превенция и зашита на жертви на антиромски нагласи, езика на омразата и престъпленията от омраза; - Подобряване на услугите по правна защита на лица, принадлежащи към етнически малцинства, както и на лица, живеещи в домакинства с дълбока бедност; - Подобряване на мерките за ефективно наказателно правораздаване в случаи на език на омразата и престъпления от омраза; - Системно прилагане на мерки, постепенно повишаване на правната култура сред общностите в уязвимо социално-икономическо положение; - Подобряване на мерките за закрила на малолетни и непълнолетни лица, принадлежащи към етнически малцинства, както и на деца, живеещи в домакинства с дълбока бедност.

2. Повишаване на институционалната култура и експертния капацитет на публичните институции (в т.ч. национална и местна администрация, съд, прокуратура и органи на МВР) 33 по отношение на политиките за разнообразие, равнопоставеност, достойнство и основни човешки права на ЕС. Преодоляване на културните бариери в общуването и всякакви форми на дискриминационни нагласи: - Повишаване на информираността по отношение на „равноценността“ на културите и уважение на културното многообразие; - Повишаване на информираността за бедността като фактор за появата на негативни социални феномени и за етническата хетерогенност на зоните с концентрация на бедност; - Изграждане на капацитет за работа с лица, живеещи в дълбока бедност и лица от малцинствени общности (т.е. с различен език, религия, общностен етнос и т.н.) – с респект към различието, достойнството и основните човешки права; обучения, семинари и други форми; - Провеждане на междуинституционално сътрудничество за подобряване на диалога с уязвимите групи; обучения, семинари и други форми; - Провеждане на публични кампании за изграждане на култура за политиките за разнообразие, равнопоставеност, достойнство и основни човешки права на ЕС и повишаване на нивото на обществена чувствителност към проявите на антиромски нагласи и дискриминация.

3. Повишаване на капацитета на правоприлагащите органи по отношение на борбата с престъпленията и проявите на дискриминация, насилие или омраза, основани на етническа принадлежност: - Подобряване на мерките за социална реинтеграция на лишените от свобода, принадлежащи към етнически малцинства или произхождащи от социална среда, характерна с дълбока бедност, вкл. чрез целенасочено междуинституционално подпомагане;

4. Формиране на култура за равнопоставеност на ромските жени. Насърчаване на тяхното пълноценно индивидуално, социално и икономическо участие в обществения живот; - Повишаване на информираността на ромите с акцент върху ромските,жени и младежи, във връзка с възможностите за достъп до правна помощ; - Подобряване достъпа на ромските жени до правна помощ и правосъдие.

5. Предприемане на целенасочени мерки и иновативни интегрирани услуги за повишаване на родителския капацитет в подкрепа на уязвимите семейства, подобряване на родителската грижа и за защита правата на децата: - Повишаване на информираността на децата и техните семейства относно правата на детето, регламентирани в международни и национални стандарти и съществуващи социални, здравни, образователни и други публични услуги; - Повишаване на информираността на децата и техните семейства относно превенция на насилието сред и срещу деца; - Подобряване на мониторинга и контрола по спазване правата на детето.

6. Повишаване на гражданското участие и информираност за гражданските права и задължения на лицата, живеещи в зоните с концентрация на бедност: - Повишаване на правната култура на ромите във връзка с придобиването, ползването и съхраняването на български лични документи; - Повишаване на информираността и гражданската култура на ромите във връзка с правата и задълженията по отношение на образованието, здравеопазването, жилищните условия и заетостта; - Повишаване на информираността на ромите за адекватна реакция срещу езика на омразата и фалшивите новини, засилващи атниромските нагласи и дискриминация; 34 - Превенция на нежелани социални феномени в зоните с концентрация на бедност (в т.ч. ранни бракове, домашно насилие, битова престъпност и противообществени прояви). Изграждане от страна на общината и правоохранителните институции на системи за видеонаблюдение, аналогични за останалата част на населените места; - Приобщаване на лица от ромската общност към дейността по опазване на обществения ред, чрез включването им в Местните комисии за обществен ред и сигурност.

7. Увеличаване на усилията в борбата с трафика на хора чрез ефективно прилагане на заложеното в документите на ООН, СЕ и ЕС и използване на съществуващите в ЕС инструменти: - Превенция на специфичните форми на трафик на хора в зоните с концентрация на бедност и осигуряване на допълнителни мерки при защита на жертвите на трафик на хора, принадлежащи към етнически малцинства, с цел понижаване на броя на случаите на трафик на хора и повишаване на разкриваемостта и съдебните производства срещу трафиканти; - Разработване и прилагане на услуги за реинтеграция на деца – жертви на трафик с цел ефективна социализация на тази най-уязвима група, постигане на благосъстояние и цялостно развитие.

8. Решаване на проблема с липсата на документи за самоличност и правния статут на български граждани от уязвими общности, в т.ч. и роми.

9. Утвърждаване на толерантни междуетнически отношения чрез спорт Мерките за постигане на целите са заложени в Плана за действие за изпълнение на Стратегията. Изпълнението на мерките по приоритет „Върховенство на закона и антидискриминация“ ще допринесе за изпълнение на индикаторите по приоритет „Социално включване“ от „НПР: България 2030“ и има основна роля за изпълнението на Цел 5 „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“, Цел 10 „Намаляване на неравенството между и в рамките на държавите“, Цел 16 „Насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всеки и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички нива“ от Целите за устойчиво развитие на ООН. Отговорни институции: Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи (МВР), МОН, МЗ, МТСП, Министерството на културата (МК), Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), ГРАО, общини, областни администрации, Комисията за защита от дискриминация, консултативни структури. Партньори: областни администрации, общини и НПО. Източник на финансиране: държавен бюджет, общински бюджети, Структурни фондове на ЕС, ФМ на ЕИП 2014-2021, НФМ 2014-2021 и други донорски програми.

6. КУЛТУРА И МЕДИИ Ромската култура е част от европейското културно пространство и част от културното многообразие в страната. Опазването на културното наследство на ромите, насърчаването на творческото развитие, културното взаимодействие и участието в културния живот на страната имат решаваща роля за социалното сближаване. 35 Целите в приоритета са насочени към подобряване на условията и разширяване на възможностите за социализация чрез културен диалог. В Националния план за действие са разработени последователни мерки за опазване и популяризиране на традиционната култура на ромската общност и за подобряване на условията за творческо развитие и участие в културния живот. Специално внимание е отделено на решаващата роля на медиите за намаляване на антиромските нагласи посредством недискриминационно отразяване на представителите на ромската общност; разпространяване на положителни образи за ромите и ползите от интеркултурализма и приобщаването в медиите. Оперативна цел: Подобряване на условията за равнопоставен достъп на ромската общност до обществения културен живот, съхранение и популяризиране на ромската традиционна култура, развитие и популяризиране на творчеството като фактори за културна интеграция и социално сближаване. Преодоляване на езика на омразата и възпроизвеждането на предразсъдъци към ромите в медиите с оглед на изграждане на позитивен образ на общността. Общи цели:

1. Съхраняване и популяризиране на традиционната култура на ромската общност.

2. Насърчаване на творческото развитие на представители на общността.

3. Стимулиране на ромската общност за активно участие в обществения културен живот и насърчаване на междукултурния диалог.

4. Деетнизиране на феномените на бедност в българските обществени медии.

5. Борба с ксенофобията, расизма, антиромските нагласи и езика на омразата в медийното пространство. Мерките за постигане на целите са заложени в Плана за действие за изпълнение на Стратегията. Изпълнението на мерките по приоритет „Култура и медии“ ще допринесе за изпълнение на индикаторите по приоритет „Култура, наследство и туризъм“ от „НПР: България 2030“ и има основна роля за изпълнението на Цел 8 „Насърчаване на приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички“, Цел 11 „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“ и Цел 12 „Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство“ от Целите за устойчиво развитие на ООН. Отговорни институции: МК, общини, областни администрации, Съвет за електронни медии (СЕМ). Партньори: НПО. Източник на финансиране: държавен бюджет, общински бюджети, Структурни фондове на ЕС, ФМ на ЕИП 2014-2021, НФМ 2014-2021 и други донорски програми. VIII. ОВЛАСТЯВАНЕ И РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА РОМСКАТА ЖЕНА 36 В настоящата стратегия проблемите на ромската жена са включени не само като хоризонтална политика, но са адресирани и целенасочено. Приоритетите образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост са обогатени със специфични цели и мерки, сензитивни към жените. Със специални закони – Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, Закон за закрила на детето, Закон за хората с увреждания, Закон за защита от домашно насилие и др. са предвидени специални мерки за защита спрямо лица и групи в уязвимо положение. Правителството прие Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г. Основната цел на документа е да допринесе за постигането на фактическа равнопоставеност между жените и мъжете в България чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика. В приетия план за действие към стратегията са заложени мерки за: насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот, и на сексизма и др. Наказателният кодекс на Република България определя като престъпления проповядването или подбудата към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност (чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин); геноцида и апартейда; обидата и клеветата; трафика на хора; принудата за встъпване в брак; склоняването към проституция и други действия, на които често жертва са представители на лица, принадлежащи към етнически малцинства. Законът за адвокатурата и най-вече Законът за правната помощ създават механизъм за оказване на правна помощ на лица, пострадали от нарушения или жертви на престъпления, включително и на база на тяхната етническа принадлежност и в случаите, в които тези лица не разполагат с необходимите финансови средства да си осигурят помощ. Ромските жени навсякъде в Европейския съюз все още са изправени пред неравенства в много отношения, които крайната бедност, изключването и дискриминацията засилват още повече. Ромските жени се сблъскват с различни форми на дискриминация, включително и множествена дискриминация, трафик на хора, бракове на непълнолетни и принудителни бракове. С оглед на всичко, което в настоящия документ е анализирано, констатирано и формулирано като проблем, като оперативна цел се извежда насърчаване овластяването на ромската жена, за превръщането й в активен фактор в социалния, политическия и обществен живот, преодоляване на изключването на й в основните сфери на образование, здравеопазване, заетост и жилищни условия. Въпросите за овластяването на ромската жена са намерили своето отражение в приоритетите на настоящата стратегия. Напр. приоритет „Върховенство на закона и антидискриминация“ адресира основни теми като: - Насърчаване и подкрепа за участието на ромските жени във всички форми на обществен и политически живот, включително в публичната администрация. - Преодоляване на домашното насилие, ранните бракове и други форми на традиционни патриархални практики на контрол и насилие. Осигуряване на условия за по-голям достъп до правосъдие за ромските жени. - Подобряване на мерките за идентифициране, превенция и защита на жертви на антиромски нагласи, езика на омразата и престъпленията от омраза; 37 - Подобряване на мерките за ефективно наказателно правораздаване в случаи на език на омразата и престъпления от омраза; - Подобряване достъпа на ромските жени до правна помощ и правосъдие; - Подобряване на мерките за закрила на малолетни и непълнолетни лица, принадлежащи към етнически малцинства, както и на деца, живеещи в домакинства с дълбока бедност; - Подобряване на дейностите за ограничаване отпадането на ромските деца от училище; - Повишаване на информираността на ромите с акцент върху ромските жени и младежи, във връзка с възможностите за достъп до правна помощ; - Превенция на нежелани социални феномени в зоните с концентрация на бедност (в т.ч. ранни бракове, домашно насилие, битова престъпност и противообществени прояви). Изграждане от страна на общината и правоохранителните институции на системи за видеонаблюдение, аналогични за останалата част на населените места; - Превенция на специфичните форми на трафик на хора в зоните с концентрация на бедност и осигуряване на допълнителни мерки при защита на жертвите на трафик на хора, принадлежащи към етнически малцинства, с цел понижаване на броя на случаите на трафик на хора и повишаване на разкриваемостта и съдебните производства срещу трафиканти; - Разработване и прилагане на услуги за реинтеграция на деца – жертви на трафик с цел ефективна социализация на тази най-уязвима група, постигане на благосъстояние и цялостно развитие. Институциите провеждат публични кампании за изграждане на култура за политиките за разнообразие, равнопоставеност, достойнство и основни човешки права на ЕС и повишаване на нивото на обществена чувствителност към проявите на антиромски нагласи и дискриминация. Националното бюро за правна помощ има опит в работата с улесняване на достъпа до правна помощ и правосъдие на представители на уязвими групи, включително жертви на домашно насилие и насилие по признак „пол“, деца, жени от малцинствени групи и/или от отдалечени и географски изолирани райони чрез въвеждане на мобилни екипи за правна помощ. Това е много важен аспект в работата, свърза с овластяването и равните възможности. Специално внимание по проблематиката е обърнато и в раздел Мониторинг на изпълнението на стратегията. Предвидено е да се привлекат младежи и ромски жени под формата на консултативни съвети и граждански мониторинг. В Националния план за действие 2022-2023 г. са заложени мерки по проблематиката като са посочени конкретните отговорни институции. IX. МЕХАНИЗМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНТЕГРАЦИОННАТА ПОЛИТИКА Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030) е съставна част от цялостната стратегия на правителството за постигане на реални промени в живота на всички български граждани. Правителството провежда политика за стимулиране на инвестирането в развитието и усъвършенстването на 38 хората и тяхното активно участие в преодоляване на съществуващите предизвикателства. Хоризонтален междусекторен подход Предвид хоризонталния характер на политиката в нейното провеждане ще участват редица институции и организации с различни компетенции и възможности. Затова дейностите по реализирането на Националната стратегия и плановете за нейното изпълнение ще се допълват едни други, с цел създаване на кумулативен ефект. Изпълнението на Националната стратегия ще се извършва от институции и организации, които съгласно своите правомощия и компетентности ще залагат конкретни дейности и мерки. Организацията по изпълнението на политиките за равноправно приобщаване и участие на ромите е изградена на базата на ефективно и целенасочено използване на наличните ресурси на национално, регионално и местно ниво, както и тези на европейско ниво, произтичащи от членството на страната в EС и достъпа до фондовете на ЕС за програмен период 2021-2027 г. Основен инструмент за прилагане на оперативно ниво на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030) е Национален план за действие (НПД). Планът за действие е отворен с цел да се реагира гъвкаво при необходимост от промени и при спазване на съответните бюджетни процедури. Планът е изготвен за период от 2 години (2022-2023) и включва дейности, отговорни органи, финансови средства и индикатори за изпълнение на дейностите. Съдържащите се дейности в плана са структурирани по приоритетните области на Стратегията. Компетентните институции и организации предлагат за включване в плана на дейности, които изпълняват и предоставят информация за напредъка по тях. Координацията и методическото подпомагане по изпълнението на Стратегията и на НПД се осъществява от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, който е Национална контактна точка (НКТ) по изпълнението на Стратегията. В оперативен порядък всички мерки по изпълнението на Стратегията и НПД, включително мерките по ресурсното осигуряване се координират, съгласуват, контролират и утвърждават от заместник министър-председателя, определен за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет (НССЕИВ). Координиране на модела за разпределение на управленските отговорности между органите на изпълнителната власт: Координираща роля по изпълнението на настоящата Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030) има Националната контактна точка, която е Секретариатът на НССЕИВ. Изграден е междуинституционален механизъм, който включва представители на отговорните по съответните приоритети министерства, агенции, второстепенни разпоредители с бюджет. Същите участват в разработването, планирането и отчитането на мерките и дейностите от Националния план за действие и отчитат напредъка на изпълнението на Стратегията чрез Системата за мониторинг, оценка и контрол: - Председателят на НССЕИВ, който е заместник министър-председател, утвърждава координира и съгласува мерките по изпълнението на Стратегията и НПД. - Формиране и поддържане на необходимия административен капацитет в ключовите ресорни институции и във второстепенните разпоредители с бюджет чрез възлагане на определени функции на дирекции, отдели, звена или отделни експерти, отговарящи за изпълнението на политиката за приобщаване на ромите, както и чрез 39 формиране на специализирани звена. Ключовите ресорни министерства и органи са отговорни за актуализирането на съответните тематични програмни оперативни документи за интеграция на ромите, изпълнението на планираните мерки, наблюдението, оценката и отчитането пред НССЕИВ и Националната контактна точка. - Формиране на необходимия административен капацитет в структурите на Областните администрации чрез възлагане на определени функции на дирекции, отдели, звена или отделни експерти, отговарящи за изпълнението на политика по приобщаване на ромите. Във всяка областна администрация следва да бъде назначен минимум един служител, чиито основни длъжностни функции да бъдат свързани с приобщаващата политика. Към областните управители има създадени областни съвети за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, като консултативни и координиращи органи, подпомагащи провеждането на политиката по етническите и интеграционните въпроси на областно ниво. Усъвършенстване на механизмите за координация със структурите на гражданското общество чрез функционирането на: - Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. - Комисия по координация на изпълнението на Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030). - Консултативни структури и механизми с участието на гражданското общество към ресорните ведомства, областните управители и местните власти. Тяхното сформиране и изграждането на капацитета им за планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на Стратегията ще бъде последователно насърчавано. - Сътрудничество с легитимни граждански и религиозни организации. - Активно участие на ромите и на всички заинтересовани страни на всички етапи (планиране, изпълнение, наблюдение, оценка и преглед) на политиката. Включване на общините в изпълнението на политиките за приобщаване и участие на ромите чрез: - С решение на съответния общински съвет в общините могат да се създават общински съвети за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. - Разработване, съвместно с представители на местната ромска общност, на конкретни годишни планове на основата на предварително идентифициране, анализ и оценка на проблемите и нуждите на местните ромски общности и в съответствие с областните стратегии и Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030). Тези планове се приемат от общинските съвети, следва да бъдат ресурсно обезпечени, а изпълнението им да е тясно обвързано с приобщаващите цели и индикатори, заложени в Плана за интегрирано развитие на общината. - Делегиране на дейности подкрепени от собствените средства на общините, за приобщаване и участие на ромите на общинско ниво. - Изграждане на подходящи консултативни и координационни механизми с участието на граждански структури и всички заинтересовани страни, включително представители на ромската общност. - Формиране на необходимия административен капацитет в структурите на общинските администрации чрез възлагане на определени функции на дирекции, отдели, звена или отделни експерти, отговарящи за изпълнението на интеграционните политики. Назначаване 40 на общински експерти по етнически и интеграционни въпроси, там, където това е необходимо. Финансирането на приобщаващите политики и програми се осъществява със средства от държавния бюджет, от Европейските фондове и други източници. Финансово обезпечаване на изпълнението на дейностите, заложени в Националния план за действие се осъществява чрез: - Осигуряване, в рамките на средствата за общините от общата субсидия за делегираните от държавата дейности, на разработването и изпълнението на общински програми, съобразени с приоритетите на интеграционната политика. - Финансово обезпечаване, в рамките на бюджетите на ресорните министерства и институции, вкл. с целеви средства, на изпълнението на интеграционната политика. - Финансиране на мерки и дейности, на национално и местно ниво, които да носят информация за състоянието и тенденциите на развитие на ситуацията по приоритетните сфери на тази Стратегия на съответната територия; това ще подпомага планирането на мерки или предприемане на действия в условия на криза или извънредна ситуация; - Стимулиране на общините да финансират изпълнението на мерки и инициативи чрез общинските бюджети за сметка на собствени приходи, и в партньорство с НПО; подходящо финансиране на НПО, които предоставят такива дейности, тъй като тези дейности са от решаващо значение за създаването на среда и условия за приобщаване и участие. - Финансиране на тематични проекти по Програми от Структурните фондове и Кохезионния фонд. - Финансиране и съфинансиране на тематични проекти по програми на Европейския съюз, Световната банка, ООН, Съвета на Европа и други. - Адекватно интегриране на потребностите и проблемите на ромите в новата многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 г. и съответните приоритети на програмите с оглед финансова подкрепа чрез инструментите на ЕС. Финансовата подкрепа чрез инструментите на ЕС има важна допълваща роля към прилаганите политики за намаляване на бедността и социалното изключване. За следващия програмен период 2021- 2027 г. България ще получи средства от Европейски социален фонд+ за Програмата за развитие на човешките ресурси 2021-2027 (ПРЧР), Програмата за храни и/или основно материално подпомагане 2021-2027 (ПХ) и Програмата за образование 2021-2027 (ПО), както и от Европейския фонд за регионално развитие за Програмата „Развитие на регионите“ 2021-2027(ПРР). В ПРЧР 2021-2027 интеграцията на ромската общност за периода ще бъде прилагана чрез три подхода:

1. Таргетиран подход - целенасочени мерки, насочени към маргинализирани общности като ромите. В рамките на отделна специфична цел са планирани конкретни действия, насочени към социалното включване и интеграцията на пазара на труда.

2. Мейнстрийм подход (хоризонтален подход – реализация чрез всички мерки): Мейнстрийм подходът включва ромите като част от уязвимите групи, които ще получат подкрепа чрез мерките на програмата на национално ниво (в т.ч. социално изключени лица, лица живеещи в бедност и материални лишения, лица, попадащи в групите в неравностойно положение на пазара на труда, лица без образование, с ниска квалификация или без такава и др.). 41

3. Териториален подход – чрез „Интегрирани териториални инвестиции“ в райони от ниво 2 и подход „Водено от общностите местно развитие“. Двата териториални подхода ИТИ и ВОМР ще реализират специфична цел 8 от проекта на регламент за ЕСФ+ „Насърчаване на социално-икономическата интеграция на маргинализирани общности, като например ромите“. Териториалните подходи ще дадат възможност за целенасочено въздействие в общностите и така ще допълнят мерките от националното изпълнение на програмата, които са на хоризонтално ниво (мейнстрийм подхода). Тези два териториални подхода ще дадат възможност за финансиране на мерки на места, които имат най-голяма потребност във връзка със специфичния профил на населението на съответната територия. Фокусът за бъдещите инвестиции от ЕСФ+ неизменно е свързан с ЕССП, който бе обявен за „компас на ЕС“ за заетостта и социалното сближаване. Чрез него ще се положи основата за още по-целенасочени и ефективни усилия за равни възможности, достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд, социална закрила и приобщаване. Първостепенният приоритет е инвестирането в хората – от образованието и обучението до здравеопазването, равенството и социалното приобщаване. Важно е средствата за осъществяването на тези политики да достигат до тези, които най-много се нуждаят от тях, по-специално в регионите с високи социални неравенства. Приемственост и устойчивост във времето При изпълнението на тази Стратегия ще се цели осигуряването на дълготраен положителен ефект на провежданата политика за равенство, приобщаване и участие на ромите във всички приоритетни области. Спазването на горепосочените принципи ще допринесе за реализирането на тази стратегия и мерките заложени в плановете за нейното изпълнение. X. МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО В Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030) са заложени количествени целеви резултати за наблюдение на постигането на минимален напредък на целите в нея до 2030 г. в изпълнение на дългосрочната цел за осигуряване на ефективно равенство и намаляване на различията между ромите и общото население. Оценката на изпълнението на Стратегията се осъществява чрез Система за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на Стратегията (Системата). Системата отчита изпълнението на политиките за приобщаване и участие на ромите на регионално и местно ниво, което включва и сътрудничеството с ромското гражданско общество и други заинтересовани страни. Чрез Системата се осигурява регулярна, систематична проверка, контрол и проследяване на напредъка и качеството на изпълнението на Стратегията и Плана за действие по нея, както и на всички други интервенции (дейности, проекти, изследвания, проучвания и др.) за приобщаване и участие на лица, принадлежащи към уязвими етнически групи с фокус върху ромите, в това число и такива, изпълнявани на местно ниво от общини, НПО, изследователски и аналитични институции, центрове и др. Осигурява се оценка на въздействието в резултат на прилаганите интервенции, като се идентифицират проблемите при прилагането на мерките, с цел подобряване тяхната ефективност и ефикасност. Чрез Системата се реализира:  събиране на данни чрез формални и неформални методи на местно, областно и 42 национално ниво в различни области (сектори) по определена методика;  позволява анализиране на събраната информация, вкл. по различни разрези/сегменти, както и да засича информацията в тях; да прави оценка на въздействието;  позволява извеждане на научени уроци и формулиране на препоръки и указания за подобряване на изпълнението на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030) и интеграционните политики. Мониторингът се измерва посредством индикаторен модел, който включва списък с индикатори, дефиниция и методика (алгоритъм) на формиране, събиране, обработка и анализ на първичните данни за формиране на индикаторите. В Стратегията са включени базова линия и измерими цели. Наред с общите статистически подходи данни за изпълнението на Стратегията се събират и по териториален признак за населени места и части от населени места с концентрация на бедност, незаконно строителство и други характерни за тази Стратегия индикатори Наблюдение на изпълнението на Стратегията

1. Наблюдението на изпълнението на Стратегията се осъществява чрез годишното отчитане на напредъка. Това се извършва чрез изготвяне на ежегоден Административен мониторингов доклад на база на информацията от Системата. - Секретариатът на НССЕИВ координира подготовката на доклада, обобщава информацията и подготвя проект на доклада. - Обсъждането на доклада се осъществява в рамките на Комисия по координация на изпълнението на Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030). - Докладът се предстaвя за одобрение пред НССЕИВ. - Докладът се приема от Министерския съвет. - Приетият от Министерския съвет доклад се изпраща за сведение в Народното събрание.

2. Привличане на младежи и ромски жени под формата на консултативни съвети и форми на граждански мониторинг.

3. Създаване на Съвет за мониторинг на изпълнението на Стратегията.

4. Набиране, систематизиране и анализ на информация за добри практики за мониторинг на секторни политики. Националната контактна точка е Секретариатът на НССЕИВ с адрес гр. София 1000, бул. "Княз Александър Дондуков" 1, Министерски съвет и електронен адрес www.nccedi.government.bg. Напредъкът по изпълнението на Стратегията и НПД се отчита и пред Европейската комисия чрез електронна платформа за докладване. Оценка за изпълнението на Стратегията Оценката на изпълнението на Стратегията има за цел да осигури информация за постигане на целите и ефективността на предприетите мерки. Тя се осъществява в края на периода на действие на Стратегията. 43 Принципи на мониторинг43 Прозрачност – да осигурява достатъчно достоверна информация, която при осигурен достъп до нея на заинтересованите страни е предпоставка публичните политики да бъдат разбирани, наблюдавани и приемани. Прозрачната система на управление чрез мониторинг и оценка има ясни процедури за публично вземане на решения и отворени канали за общуване между заинтересованите страни и обществените институции. Отчетност – да носи информация за степента на достижимост на набелязаните цели, за ефективността, ефикасността и рационалността на използване на публични ресурси и за степента на постигнато въздействие върху заинтересованите страни. Отговорност на управлението - необходимо е институциите постоянно да се опитват да отчитат интересите на всички целеви групи и заинтересовани страни при реализацията на политиките. Мониторингът изгражда капацитет за създаване, реализиране и изпълнение на качествени политики при оптимално съчетаване на резултати с ресурси. Повишава заинтересоваността и интензифицира участието – мониторингът създава механизъм за гражданско участие в процеса на формулиране и изпълнение на местна политика. Добре развитото гражданско общество, което е заинтересовано от реализираната политика, следи достигането на целите и изпълнява контролна функция. XI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Постигането на равенство, приобщаване и участие на ромите изисква сътрудничеството на всички пряко ангажирани институции на национално, регионално и местно ниво в партньорство с гражданското общество и пълноценно участие на ромите в този процес. За да се реализира реален напредък до 2030 г., в който ромските общности в цялото си многообразие имат равни възможности и равно участие във всички сфери на живота, се изискват съвместни действия от всички участници в процеса. Стратегията има рамков характер. Задава насоки на действия в приоритетните области за периода 2021-2030 г. Те могат да бъдат допълвани и актуализирани, съобразно динамиката на потребностите за развитие и предизвикателствата на социалноикономическата ситуация. Настоящата Стратегията се приема от Министерският съвет на Република България. 43 Мониторинг на публични политики, Ас. Евелина Парашкевова, Стопанска академия „Д. А. Ценов” 44 XII. ПРИЛОЖЕНИЕ: Индикатори за наблюдение на изпълнението на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030) Забележка Средна (възможност Текуща Индикатори Целева стойност за събиране № стойност в Източник стойност в % за ЕС на данни по % 2020 етнически признак) 23.8% Да Намаляване (2020 г.) Индикатор с наполовина на общо за код Относителен дял на разликата в страната; 00000010 в лицата в риск от равнището на 17.1% НСИ, BG- 1. 66.2% Системата бедност бедност между (ЕС27) SILC (2020 г.) за ромите и самоопреде мониторинг, общото лили се оценка и население като роми контрол Относителен дял на ромите на възраст 16 и повече години, Намаляване които са били НСИ, наполовина на подложени на еднократно 17.9% дела на ромите, Да 2. дискриминация по Х проведено (2020 г.) които са били каквато и да е изследване подложени на причина (2020 г.)44 дискриминация (в някоя от областите включени в изследването) през 44 Изследване, проведено от НСИ и Европейската агенция за основни права (FRA) в рамките на проект BGLD- 3.001„Нови подходи за генериране на данни за трудно достижими групи от населението, изложени на риск от нарушаване на техните права“ 45 Забележка Средна (възможност Текуща Индикатори Целева стойност за събиране № стойност в Източник стойност в % за ЕС на данни по % 2020 етнически признак) последните 12 месеца 28.5% Да (2020 г.) Намаляване Индикатор с общо за наполовина на код Относителен дял на страната; разликата в 00000010 в 19.5% НСИ, BG- 3. децата под 18 години 73.3% бедността Системата (ЕС27) SILC в риск от бедност (2020 г.) между за самоопреде ромските деца мониторинг, лили се и другите деца оценка и като роми контрол Относителен дял на ромите на възраст 16 и повече години, Удвояване на НСИ, които са били дела на ромите, еднократно 8.0% 4. дискриминирани (в които подават Х проведено Да (2020 г.) която и да е област) сигнал, когато са изследване през последните 12 дискриминирани (2020 г.) месеца и са подали сигнал за това Дял на деца на възраст от 4 години до начална НСИ, 93,6 възраст на 82.3% Изследване (ЕС27) за задължително начално (учебна на 5. 91.0% учебната Не образование, които 2020/2021 образовател 2018/2019 посещават година) ните година предучилищно институции образование Относителен дял на младежите (на 20-24 НСИ, EC-27 навършени години) 85.4% Наблюдение 6. 89.0% 84.3% Не със завършено най- (2020 г.) на работната (2020 г.) малко средно сила образование Относителен дял на децата на възраст 6-14 По-малко от 1 години от на всеки пет НСИ, домакинства, в които ромски деца еднократно поне един член се е 58.0% посещава

7. Х проведено Да самоопределил като (2020 г.) училища, в изследване ром, посещаващи които повечето (2020 г.) училища, в които или всички „всички или повечето деца са роми съученици са роми“ 46 Забележка Средна (възможност Текуща Индикатори Целева стойност за събиране № стойност в Източник стойност в % за ЕС на данни по % 2020 етнически признак) НСИ, Коефициент на Достигане на EC-27 73.4% Наблюдение 8. заетост на лицата на средното ниво 72.3% Не (2020 г.) на работната възраст 20-64 години на ЕС (2020 г.) сила EC-27 Мъже Мъже Коефициенти на 77.8% НСИ, Достигане на 78.0% заетост на мъжете и (2020 г.) Наблюдение 9. средното ниво (2020 г.) Не на жените на възраст Жени на работната на ЕС Жени 20-64 години 68.9 % сила 66.5% (2020 г.) (2020 г.) Относителен дял на НСИ, незаетите и неучещи Достигане на EC-27 18.1% Наблюдение 10. младежи на възраст средното ниво 13.7% Не (2020 г.) на работната 15 - 29 навършени на ЕС (2020 г.) сила години Увеличаване на Очаквана средна (2018-2020 г.) средна продължителност на Общо 74.6 г. продължителност

11. Х НСИ Не предстоящия живот Мъже 71.1 г. на предстоящия Жени 78.2 г. живот с 5 години 8.6 % (2020 Намаляване с 1/3 г.) общо за разликата по Относителен дял на страната; отношение на лицата живеещи в 43.5 % (2020 дела на 4.2% НСИ, 12. лоши жилищни Да г.) обитателите на (ЕС-27) BG-SILC условия самоопредел жилища с или се като изключително роми лоши условия 39.5% Да (2020 г.) Индикатор с общо за Намаляване код Относителен дял на страната; наполовина 17.8% НСИ, 30000009 в 13. лицата, живеещи в 76.9% разликата в (ЕС-27) BG-SILC Системата за пренаселено жилище (2020 г.) пренаселеността мониторинг, самоопреде оценка и лили се контрол като роми Относителен дял на 7.4% (2020 Намаляване Да лицата, живеещи в г.) общо за наполовина 1.7% НСИ, Индикатори 14. домакинство без страната; разликата на (ЕС-27) BG-SILC с код тоалетна и баня вътре 34.7% дела на лицата, 30000007 и 47 Забележка Средна (възможност Текуща Индикатори Целева стойност за събиране № стойност в Източник стойност в % за ЕС на данни по % 2020 етнически признак) в жилището (2020 г.) самоопределил 30000008 в самоопреде и се като роми Системата лили се за като роми мониторинг, оценка и контрол Индекс на човешко 0.812 15. 0,840 Х ООН развитие* (2019 г.) 18.4% Да (2020 г.) Индикатор с Относителен дял на общо за Намаляване на код децата (0-15 години), страната половина на 00000009 в живеещи в НСИ, BG- 16. 64.0% процента Х Системата материални лишения SILC (2020 г.) самоопределили за (лишени от поне един самоопреде се като роми мониторинг, от 13 показателя) лили се оценка и като роми контрол НСИ, Относителен дял на 83.5% Достигане на Изследване за 91% използването 17. домакинствата с (2021 г.) средното ниво Не (ЕС-27) на ИКТ в достъп до интернет в ЕС домакинствата и от лицата 14.4 % (2020 г.) общо за Тежест на разходите страната; Достигне на Евростат, за жилища според 10.0% 18. 23.6% средното ниво НСИ, Да състоянието на (ЕС-27) (2020 г.) за ЕС BG-SILC бедност самоопредел или се като роми За 2020 г. относителен Неудовлетворени дял на лицата потребности от на медицинска помощ в 16 и повече Достигне на 6.8% 19. години от средното ниво Евростат Не квинтила от най- (ЕС- 27) първи за ЕС ниски доходи квинтил с неудовлетворе ни потребности – 48 Забележка Средна (възможност Текуща Индикатори Целева стойност за събиране № стойност в Източник стойност в % за ЕС на данни по % 2020 етнически признак) 5.4% Ранно напуснали образование и обучение (относителен дял на лицата на възраст 18 - 24 навършени години, EC-27 завършили най-много 12.8% 20. 7,0% 9.9% НСИ Не основно образование и (2020 г.) (2020 г.) неучастващи в образование и обучение, от населението на същата възраст.) Нетен коефициент на 86.3% записване на (2020/2021 21. населението в 90% Х НСИ Не учебна образователната година) система (V-ХІІ клас) Дял на основни или над основни общи цифрови умения на лица на възраст от 16 62% 31% 22. до 74 години, 58,0% (ЕС-27) Евростат Не (2021 г.) живеещи в за 2021 домакинство с деца под 16-годишна възраст Дял на учителите, подготвени за 25,8% OECD, 23. преподаване в 35% Х (2018 г.) TALIS мултикултурни условия, % Относителен дял на бедните, Да се намали самоопределили се 31.9% на половина НСИ, BG-

24. Х Да като заети по (2020 г.) относителния SILC етническа дял принадлежност (роми) * Индекс на човешко развитие оценява средните постижения на дадена страна в следните три основни аспекта от човешкото развитие: Оценката, която се дава на всяка страна, е теглото на очаквана продължителност на живота, образование, равнището на доходите в тази страна. Индексът е стандартно средство за измерване на нивото на благосъстояние и най-вече на детското благополучие. • Продължителност на живота и здравословен начин на живот, който се преценява според вероятната 49 продължителност на живота към момента на раждането; позволява да се изчисли косвено задоволяването с продукти от първа необходимост, между които достъпът до питейна вода, жилище, добра хигиена и медицински грижи и услуги. • Знание или равнище на образованието, което се преценява според степента на грамотност на възрастните. Това е процент от населението над 15 години, които могат да четат и разбират кратък и лесно достъпен текст за ежедневния живот. Отчита се и общият сбор от съотношението на записалите се учащи начално и основно, средно, и висше образование. Това число изразява задоволяване от нематериални блага като възможността за участие при взимане на решения в обществото или на работното място. XII. СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ АЗ Агенция по заетостта АСП Агенция за социално подпомагане БАН Българска академия на науките ВОМР Водено от общностите местно развитие ГД Генерална дирекция ДАЗД Държавна агенция за закрила на детето ДБТ Дирекция „Бюро по труда” ДСП Дирекции „Социално подпомагане“ ЕВРОСТАТ Статистическа служба на Европейския съюз ЕИП Европейско икономическо пространство ЕК Европейска комисия ЕС Европейски съюз ЕСИФ Европейски структурни и инвестиционни фондове ЕССП Европейски стълб на социалните права ЕСФ Европейски социален фонд ЕФРР Европейски фонд за регионално развитие ЗПУО Закон за предучилищното и училищното образование ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИПИ Институт за пазарна икономика ИСРМ Информационна система за реализация на Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст ИТИ Интегрирани териториални инвестиции КЗД Комисия за защита от дискриминация МВР Министерство на вътрешните работи МЗ Министерство на здравеопазването МК Министерство на културата ММС Министерство на младежта и спорта МОН Министерство на образованието и науката МП Министерство на правосъдието МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството МС Министерски съвет МТСП Министерство на труда и социалната политика МФ Министерство на финансите НЗОК Национална здравно-осигурителна каса НКТ Национална контактна точка НПД Национален план за действие 50 НПО Неправителствени организации НПР: БЪЛГАРИЯ 2030 Национална програма за развитие България 2030 НСИ Национален статистически институт НСРБИР Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) НССЕИВ Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет НФМ Норвежки финансов механизъм ОГРДВ Образование и грижи в ранна детска възраст ООН Организация на обединените нации ОССЕ Организация за сигурност и сътрудничество в Европа ПМС Постановление на Министерския съвет ПО Програма „Образование“ ПРР Програма „Развитие на регионите” ПРЧР Програма „Развитие на човешките ресурси” ПХ Програма за храни и/или основно материално подпомагане РДР Ранно детско развитие РЗИ Регионални здравни инспекции РМС Решение на Министерския съвет РУО Регионални управления на образованието ТСА Фондация „Тръст за социална алтернатива“ ФМ на ЕИП Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство ЦОИДУЕМ Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства BG-SILC Изследване на НСИ „Статистика на доходите и условията на живот” за България EU-SILC Европейско изследване на доходите и условията на живот FRA Агенцията за основните права на Европейския съюз NEET Младежи, незаети с работа, учене или обучение OECD-TALIS Международно изследване за преподаване и учене на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 51