National emergency plan- Part 2: Flood protection

2.1. Природни наводнения.........................................................................................................................................2 2.1. 1. Наводнения от речни разливи.......................................................................................................................2 2.1.1.1. Характеристика на наводненията..............................................................................................................2 2.1.1.2. Анализ на състоянието на защитата.........................................................................................................3

2.1.2. Поройни наводнения........................................................................................................................................3 2.1.2.1. Характеристика на наводненията..............................................................................................................3 2.1.2.2. Анализ на състоянието на защитата..........................................................................................................4

2.2. Техногенни наводнения .....................................................................................................................................4 2.2.1. Наводнения от аварии или неправилно управление на хидротехнически съоръжения....................4 2.2.1.1. Характеристика на наводненията..............................................................................................................4 2.2.1.2. Анализ на състоянието на защитата..........................................................................................................5 2.2.2. Наводнения от преднамерени действия.......................................................................................................5 2.2.2.1. Характеристика на наводненията..............................................................................................................5

2.2.2.2. Анализ на състоянието на защитата..........................................................................................................5 3. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТНАВОДНЕНИЕ ........ ...6 3.1. Управление на риска от наводнения................................................................................................................6

3.2. Организационни мерки за защита на населението при наводнения.........................................................8 4. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ И ЛИЦА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ..................................................................................... 9 4.1. Министърът на вътрешните работи ......................................................................................................... 9 4.2. Министърът на външните работи ........................................................................................................... 10 4.3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството........................................................... 11 4.4. Министърът на здравеопазването ........................................................................................................... 12

4.5. Министърът на отбраната ........................................................................................................................ 13

4.6. Министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията .................................. 14

4.7. Министърът на икономиката и енергетиката и туризма ................................................................... 15 4.8. Министърът на околната среда и водите ............................................................................................... 16 4.9. Министърът на труда и социалната политика ..................................................................................... 17

4.10 Министърът на земеделието и храните ................................................................................................. 18 4.11 . Министърът на културата ..................................................................................................................... 19

4.12. Министърът на образованието младежта и науката.................................................................................20 4.13. Председателят на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси” ............................................. 21

4.14. Председателят на Български червен кръст ......................................................................................... 21

4.15. Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) на БАН ....................................... 21 4.16.Председателят на Агенция за ядрено регулиране (АЯР) ................................................................... 21

4.17. Областният управител............................................................................................................................. 22

4.18. Кметът на община .................................................................................................................................... 22 4.19. Юридическите лица по чл. 35 от Закона за защита при бедствия .................................................. 24 4.20. Юридическите лица по чл. 36 от Закона за защита при бедствия.........................................................24 4.21. Юридическите лица и едноличните търговци – оператори на радио-и телевизионни програми...25

4.22. Физическите лица............................................................................................................................................25 5. СРЕДСТВА И РЕСУРСИ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ..................... 26 6. НАЧИН НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ И РЕД ЗА НАВРЕМЕННО УВЕДОМЯВАНЕ ПРИ НАВОДНЕНИЕ..........................................................................26

6.1. Оповестяване и информиране.........................................................................................................................26

6.1.1 Оповестяване на органите на изпълнителната власт и съставните части на единната спасителна система...................................................................................................................... ..................................................26

6.1.2 Оповестяване и информиране на населението при наводнение.............................................................27 СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ ..................................................................................... 30 1 1. ВЪВЕЖДАНЕ НА ПЛАНА В ДЕЙСТВИЕ Част ІІ „Защита при наводнение” на Националния план за защита при бедствия, приет с РМС № 973 на Министерския съвет от 29.12.2010 г., се въвежда в действие от министър-председателя при обявяване на бедствено положение на територията на повече от една област или при обявяване на бедствено положение на територията на една област или община, когато силите и средствата, предвидени в областния план за защита при бедствия не са в състояние да се справят с възникналата ситуация. 2. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЕ Наводненията са често срещани природни бедствия на територията на Република България. Те нанасят огромни щети, тъй като засягат населени райони, промишлени територии и продуктивни земеделски земи. В съответствие с научната класификация за този вид бедствия за територията на страната са характерни следните видове наводнения:  природни наводнения: o наводнения от речни разливи; o поройни наводнения;  техногенни наводнения: o наводнения от аварии и неправилно управление на хидротехнически съоръжения; o наводнения, причинени от преднамерени действия. 2. 1. Природни наводнения 2. 1. 1. Наводнения от речни разливи Фиг. 2. Наводнение в гр.Видин, 2006 г.

2.1.1.1. Характеристика на наводненията Речните разливи се наблюдават, когато реките излизат от коритата си и прииждащите високи води се разливат в крайречните им тераси. Причина за това е драстичното нарастване на речния отток (вследствие интензивни валежи с рядка повторяемост и снеготопене), както и подприщване от различен характер - обрасли речни корита, задръстени водостоци от отложени наноси и влачен 2 дървесен материал, подприщвания от ледоход или от ветрово въздействие и др.). Ветровото въздействие е типично за Черноморските ни реки, когато при морско вълнение над 7 бала, се получава значимо подприщване на водата в устията.

2.1.1.2. Анализ на състоянието на защитата Защитата при наводнения от речни разливи е комплексна дейност, включваща широк кръг от превантивни, инженерно защитни, териториално устройствени, градоустройствени, правно-административни, организационни и др. мерки. Инженерно-строителните мерки за защитата от речни разливи в нашата страна имат много стара традиция и се осъществяват чрез изградените частични корекции на реки, защитните диги по бреговете на застрашените от наводнения речни участъци, брегоукрепващи съоръжения и др.

2.1.2. Поройни наводнения Фиг. 3 Наводнение в гр.София, 2006 г.

2.1.2.1. Характеристика на наводненията Поройните наводнения възникват, когато интензивността на водообразуване при интензивни валежи надвишава отточния модул на терена или действителния отточен модул на изградените канализационни и дренажни системи, върху земната повърхност. Тогава се формират големи обеми вода, които под вид на порои се стичат и запълват ниските теренни форми. Поройните наводнения не са свързани с наличието на речна мрежа и могат да възникнат след интензивен валеж, независимо от състоянието на водния режим в нея. Особено опасни са поройните наводнения за селищните райони, където водонепропускливите, гладки покривни и улични настилки създават условия за големи скорости на водата, бърза концентрация и почти никакви загуби от инфилтрация в почвата. Подобен ефект се получава и в суходолията с голям наклон на дъното и скатовете, където бързата концентрация на оттичащите се води е в състояние да породи катастрофални високи вълни с много малка трайност. 3

2.1.2.2. Анализ на състоянието на защитата Защитата от поройни наводнения се провежда главно чрез изграждане на дъждовни канализационни системи в селищата, откритите технологични площадки на промишлеността, предпазни събирателни скатови канали, както и чрез дренажни системи в мелиоративните площи на земеделието. Относно състоянието на защитата от поройни наводнения могат да се направят следните констатации:  канализационните системи, все още не са изградени във всички градове, а там където съществуват, не обхващат цялата градска територия;  в преобладаващия брой на селата няма канализационна система;  оразмерителните параметри на съществуващите канализационни системи в много от градовете не отговарят на съвременното развитие на урбанизираните територии;  техническата поддръжка на съществуващите канализационни системи, в редица случаи, е незодоволителна и не обезпечава отвеждане на водите с проектната обезпеченост.

2.2. Техногенни наводнения

2.2.1. Наводнения от аварии или неправилно управление на хидротехнически съоръжения Фиг. 4 Наводнение в с. Цар Калоян, 2007 г.

2.2.1.1. Характеристика на наводненията Този вид наводнения се дължат главно на две основни причини:  аварии при големи хидротехнически съоръжения;  неправилно управление на язовири, предимно с голям хидравличен капацитет на облекчителните съоръжения; И в двата случая, особено при първия, в подязовирния участък могат да се получат тежки наводнения, които са особено опасни поради неочакваната им поява, дори и при спокойна хидрометеорологична обстановка. Особена опасност представляват малките общински язовири, поради факта, че стените и облекчителните им съоръжения не се поддържат в техническа изправност и не се осъществява технически контрол в съответствие с изискванията на нормативната уредба. 4 Техногенно трансгранично наводнение е възможно да възникне вследствие на авария в хидровъзел „Железни врата” 1 и 2, която ще формира приток на река Дунав от над 10 000 м³ вода в секунда. Аварията ще създаде големи проблеми в българския участък на реката, предизвиквайки щети и преливания на защитните диги. При възникване на такава обстановка за защита на АЕЦ „Козлодуй” са планирани мерки за предотвратяване на последиците от наводнението. След преминаването на високата вълна за оттичането на водата, преляла през дигата, и недопускане на повреди на Двоен канал за техническо водоснабдяване, електропроводите и шахтовите помпени станции (ШПС) в залетия район, се взривява участък от дигата между ШПС2 и ШПС3. Решението за взривяване на дигата се взема от ръководителя на аварийните работи на АЕЦ „Козлодуй”, а задачата се изпълнява от специализиран екип.

2.2.1.2. Анализ на състоянието на защитата Защитата против този вид наводнения се води чрез извършване на всички утвърдени дейности по наблюдение и техническа поддръжка на съоръженията, както и чрез спазване на разработените правила за управление на водохранилищата. Допълнително се предприемат и пасивни инженерно- строителни мерки за предпазване на бреговете от технологично изпусканите от водохранилищата води при профилактични изпитания и преминаване на високите води с нормираната обезпеченост.

2.2.2. Наводнения от преднамерени действия

2.2.2.1. Характеристика на наводненията Това са изкуствено предизвикани наводнения в резултат на преднамерени действия, насочени против сигурността на страната. Обекти на преднамерена атака за предизвикване на наводнение могат да бъдат крупните хидротехнически съоръжения, като язовирни стени, изравнителни басейни, резервоари, големи напорни тръбопроводи, големи деривационни канали и др.

2.2.2.2. Анализ на състоянието на защитата Защитата против терористични актове се осъществява от регионалните поделения на МВР чрез организиране на постоянна дежурна охрана в зависимост от стратегическата важност на обекта. Въпреки че заслужаващи внимание пропуски в охранителната дейност и поява на инциденти в тази сфера у нас не са регистрирани, поддържаните до сега мерки за охрана и сигурност трябва да се усъвършенстват чрез използване на съвременна охранителна, наблюдателна и предупредителна техника. 3. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЕ 5 Регистрираните през последните години наводнения бяха значителни за страната в географски мащаб и катастрофалност. Първоначалната реакция на централните и местните органи на властта показа, че усилията за превенция и защита при наводнения са недостатъчни. Предприеманите досега мерки не дават дългосрочно решение на проблема с ефективната защита от наводнения. Този извод обосновава необходимостта от промяна в подхода за защита от наводнение – преминаване от предпазване само чрез инженерно-строителни съоръжения към управление на риска от наводения чрез подходящи инструменти и мерки. Законът за защита при бедствия регламентира осъществяването на защитата от наводнения чрез:  провеждане на превантивна дейност;  провеждане на дейности по защитата;  координация на действията на единната спасителна система;  подпомагане и възстановяване при наводнения. Превантивната дейност се извършва с цел намаляване на риска от бедствия и включва анализ и оценка на риска от наводнения, картографиране на рисковете, както и предприемане на редица организационни мерки за защита на населението. Законът за водите изисква за управление на риска от природните наводнения да се разработят планове на ниво речен басейн за управление. В Закона за водите са въведени изискванията на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно оценката и управлението на риска от наводнения (OBL 288).

3.1. Управление на риска от наводнения Тъй като в Република България няма установена практика за оценка и управление на риска при наводнения е направена предварителна оценка на риска от наводнения за всеки район за басейново управление. Предварителната оценка на риска от наводнения (ПОРН) има за цел да определи районите с потенциален риск от наводнения или с вероятен значителен потенциален риск от наводнения (Приложение № 21). За определените райони се съставят:  карти на районите под заплаха от наводнения;  карти на районите в риск от наводнения. Предварителната оценка на риска от наводнения въз основа на лесно достъпна информация за миналите наводнения налична в различни институции, литературни източници и публикации, включва:  описание на възникнали в миналото наводнения със значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност и за които може да се очаква да се повторят в бъдеще;  описание на минали наводнения, когато може да се очакват значителни неблагоприятни последици, ако наводненията се случат отново;  оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения за 6 човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, като се отчитат, доколкото е възможно: o топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и геоморфологични характеристики, включително ретензионните низини като естествени водозадържащи повърхности; o ефективността на създадени от човека инфраструктури (системи и съоръжения) за защита от наводнения, разположението на населените места, районите на стопанска дейност и дългосрочното благоустройство; o влиянието на промяната на климата върху появата на наводнения. Въз основа на ПОРН се определят районите със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН). Картите на районите под заплаха от наводнения се разработват за РЗПРН за всеки район за басейново управление в подходящ мащаб при обезпеченост на високите води 0,1 %, 1 % и 5 % и включват:  разпространение на наводнението по площ;  максималното водно количество в характерни пунктове;  максималните коти на водното ниво (максимална дълбочина на водата) в същите характерни пунктове. Карти на риска от наводнения се разработват в същия мащаб и обезпеченост на максималните водни количества и включват:  брой на засегнатото население;  вид и размер на засегнатата стопанска дейност;  обекти, които могат да причинят замърсяване на околната среда при наводняване. За районите с потенциален риск от наводнения или вероятност за значителен потенциален риск от наводнения се разработват планове за управление на риска, които разглеждат всички аспекти на управлението на риска от наводнение на ниво речен басейн, като се съсредоточават върху:  предотвратяване на наводнението;  защитата от наводнение;  увеличаване на подготвеността за наводнение, включително прогнозите за наводнение;  изграждане на системи за ранно предупреждение. Плановете за управление на риска от наводнения, които се разработват въз основа на изготвените карти за районите под заплаха и карти за риска на ниво речен басейн включват и програма от мерки с отговорни ведомства и институции, срокове и необходими средства за изпълнение на всички приоритетни мерки за предотвратяване, защита, увеличаване на подготвеността за наводнения, включително прогнозите за наводнения, като:  инженерни съоръжения за защита;  мерки за защита без да е необходимо изграждането на инженерни съоръжения;  системи за ранно предупреждение и оповестяване;  градоустройствени и териториално-устройствени мерки; 7  мерки по почистването на речните корита от изкуствено внесени материали и поддържането им в условия на естествена проводимост;  подготовка на населението за действие при наводнения и осъзнаване на индивидуалната отговорност при адаптиране към заплахата от наводнения;  координация и сътрудничество между всички управленски нива (национално, регионално и местно) от единната спасителна система;  координация на усилията на страните със задължения за предприемане на защитни мерки и изглаждане на възникващи конфликти на интереси.

3.2. Организационни мерки за защита на населението при наводнения Органите на изпълнителната власт планират и провеждат мерки за защита на населението при наводнения, като организират и координират:  анализа и оценката на риска от възникване на наводнения;  разработването и актуализирането на планове за защита при бедствия – част „Защита при наводнения”;  провеждането на мероприятия за усвояване на плановете;  поддържането на непрекъснато денонощно дежурство;  формирането и поддържането на сили и средства за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в засегнатите териториите;  създаването на организация за действие и взаимодействие между органите за управление и силите за провеждане на мероприятия по защитата на населението и извършване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;  поддържането в добро състояние на общинските и местните пътища;  защитата на водоизточниците, поддържане на готовност при недостиг на питейна вода за осигуряване на допълнителни пунктове за снабдяване с вода и включване във водоснабдителната система на допълнителни водоизточници;  осигуряване в министерствата, ведомствата и в техните структури на финансови и материални средства за комплектуване, обучение и поддръжка в постоянна готовност на органите за управление и силите за реагиране при бедствия;  дейностите по осигуряване производството и доставката на основни строителни материали за нуждите на неотложните аварийно-възстановителни работи;  участието на дружества със строително-монтажна и пътностроителна дейност във възстановителните работи, осигуряването и поддържането на пътища;  организирането на експертни и проектантски екипи за участие в работата по планиране на защитата и инженерното осигуряване на спасителните и аварийните дейности;  информирането на населението за възможните наводнения на територията на страната, както и за правилата за действие и поведение при възникването им. 8 4. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ И ЛИЦА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО

4.1. Министърът на вътрешните работи:  провежда оперативната защита при наводнения;  организира и контролира извършването на превантивни дейности за недопускане или ограничаване въздействието на рисковите фактори, предизвикващи наводнения;  организира разработването на част ІІ „Защита при наводнение” на Националния план за защита при бедствия;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  поддържа в готовност сили и средства и осигурява участието на подчинените си структури, като съставна част на единната спасителна система, в дейности по защита на населението в съответствие с плановете за защита при бедствия;  осъществява взаимодействие с органите на изпълнителната власт, юридическите лица и неправителствени организации при наводнения;  организира функционирането, експлоатацията и доизграждането на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия (НСРПОБ);  организира провеждането на спасителни и неотложни аварийно- възстановителни работи при наводнения (Приложение № 38);  осигурява опазването на обществения ред и пожарната безопасност при наводнения;  оказва съдействие на областната и общинска администрация по организацията на движението, осигуряване на безопасността на населението при евакуация, издирване на пострадали и идентификация на починали граждани;  подпомага дейността на правителствени и неправителствени организации при дейността им по оказване на хуманитарна помощ на населението;  организира информирането на населението чрез средствата за масово осведомяване за възникнало наводнение, предприетите мерки за овладяване на обстановката и за правилата за действие и поведение;  осигурява актуализиране на електронната база данни за силите и средствата на съставните части на единната спасителна система и предоставя информация за екипите и средствата на МВР, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни работи;  предоставя информация, осигурена чрез дистанционно изследване на Земята от Космоса, извършени в Център за аерокосмическо наблюдение (ЦАН) на ГДПБЗН, на заинтересованите органи на изпълнителната власт;  създава със заповед работните групи по чл. 62а, ал. 4 от Закона за защита при бедствия, като включва в състава им експертите, предложени от съответния министър. 9

4.2. Министърът на външните работи:  разработва план за защита при бедствия на Министерството на външните работи за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб;  ръководи осигуряването на официална информация и воденето на кореспонденция с други държави и с международни организации;  координира взаимодействието на компетентните министерства и ведомства с дипломатическите и консулските представителства на други държави и представителства на международни организации, акредитирани в Република България, и препоръчва мерки за защита на живота и здравето на чуждите граждани, пребиваващи в Република България, както и мерки за защита на представителствата на други държави и на международни организации със седалище в Република България;  координира дейността на българската дипломатическа служба във връзка с осигуряване и оказване на международна финансова, материална и експертна помощ за провеждане спасителни и неотложни аварийно- възстановителни работи при наводнения на територията на Република България;  ръководи осигуряването на официална информация при възникване на наводнения в съседни държави, които представляват заплаха за или могат да застрашат Република България;  координира предоставянето на официална информация за чужди средства за масово осведомяване.

4.3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството:  извършва превантивна дейност за отстраняване или ограничаване въздействието на рисковите фактори, които биха могли да предизвикат възникване на наводнение;  разработва план за защита при бедствия на МРРБ за изпълнение на задълженията, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб; 10  участва при подготовката на програмата от мерки на плановете за управление на риска от наводнения;  осигурява защитата на водоизточниците и водоснабдителните системи, собственост на държавата или с държавно участие;  планира и организира снабдяването с питейна вода и вода за пожарогасене в зоните на бедствие, където В и К дружествата са с държавно участие;  създава и конролира прилагането на мерки при устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране, изграждането и експлоатацията на строежите за намаляване на риска от наводнения;  организира експертни и проектантски екипи за участие в работата по планиране на защитата и инженерното осигуряване;  поддържа републиканската пътна мрежа, маршрутите за евакуиране на населението и за въвеждане на силите за извършване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи чрез пътностроителните и пътноподдържащи дружества, сключили договори за поддържане на пътната инфраструктура с Агенция „Пътна инфраструктура”;  осигурява изпълнението на задачи по националния и областните планове за защита при бедствия при провеждане на спасителни и неотложни аварийно- възстановителни работи чрез дружествата с държавно участие;  чрез „Геозащита” ЕООД - Варна; „Геозащита” ЕООД - Перник и „Геозащита” ЕООД - Плевен, подпомага работата на общините и областите при дейности в свлачищни райони;  прилага в плана за защита при бедствия – част „Защита при наводнение”, на министерството списък с хидротехническите съоръжения и водностопанските системи, които представляват потенциална опасност за наводнение;  съдейства на министъра на вътрешните работи в координирането на действията за изграждане на Локални системи за оповестяване на територията на обектите по предходната точка и интегрирането им към НСРПО;  актуализира информацията за силите и средствата на министерството, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни работи в електронната база данни за съставните части на единната спасителна система.

4.4. Министърът на здравеопазването:  oрганизира, планира и ръководи дейностите по привеждане на министерството, второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и държавните лечебни заведения в готовност за работа при наводнение;  разработва план за защита при бедствия на Министерство на здравеопазването за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия ” и осигурява неговото изпълнение;  при необходимост създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб; 11  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб;  oсигурява устойчивост на системите за ръководство, управление и функциониране на подчинените административни структури при наводнения;  извършва преглед и актуализация на плановете и програмите за действие при наводнение, като организира въвеждането им в съответствие с условията на конкретната обстановка;  организира обучението и подготовката на кадрите от здравната мрежа по медицинско осигуряване на населението при наводнения;  създава и поддържа система за оповестяване на ръководния състав на Министерство на здравеопазването и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;  извършва прогнозиране и оценка на медицинската обстановка, създадена в резултат на възникнало наводнение;  осигурява екипи за спешна медицинска помощ, извършване на медицинска сортировка и евакуация на населението по направления;  организира провеждането на профилактика на инфекциозната заболеваемост, локализира и ликвидира възникнали епидемични огнища след наводнение;  осъществява контрол на качествата на питейната вода, водоизточниците и водоснабдителните обекти и съоръжения в засегнатите от наводнението райони;  организира изготвяне на предписания и участие в изпълнението на мерките за защита на населението в съответствие с условията на конкретната обстановка;  актуализира информацията за силите и средствата на министерството, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни работи в електронната база данни за съставните части на единната спасителна система.

4.5. Министърът на отбраната:  разработва план за защита при бедствия на Министерство на отбраната за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб;  поддържа в готовност военни формирования за участие в провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в рамките на съществуващите способности, съгласно разработените планове. 12

4.6. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:  извършва превантивна дейност за отстраняване или ограничаване въздействието на рисковите фактори, които биха могли да увеличат щетите върху транспортната и съобщителна инфраструктури при наводнение;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб;  разработва план за защита при бедствия на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  създава организация за нормалното функциониране на сухопътния, въздушния и морския транспорт, електронно-съобщителните мрежи (ЕСМ), комуникационните и информационни системи в страната и при необходимост внася в Министерския съвет проекти на нормативни актове за поддържане и използване на видовете транспорт, комуникационните мрежи и системи при наводнение;  създава организация за поддържане на необходимата готовност на държавните предприятия и търговски дружества от отрасъл „Транспорт” и отрасъл „Съобщения” за действия при наводнение;  организира отстраняването на аварии и възникнали критични ситуации по железопътния транспорт, вследствие на наводнение;  организира дейността по наблюдение на нивото, ледовия режим и състоянието на река Дунав;  съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството съдейства за осигуряване на реда при използване на транспортните комуникации за осигуряване придвижването на силите за реагиране, евакуация на населението и превозване на товари при наводнение;  улеснява трансграничния жизненоважен цивилен транспорт при бедствия и предоставянето на транспортни средства за извършване на хуманитарни превози и сключва необходимите за тази цел споразумения;  проучва и анализира услугите от Електронната съобщителна мрежа за национална сигурност (ЕСМНС) на ИА “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ЕСМИС) и свързаността й с други електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) във връзка с националната сигурност и сигурността на комуникациите и съобщенията при наводнение;  осигурява изпълнението на задачи от националния и областните планове за защита при бедствия чрез ДП ”Транспортно строителство и възстановяване” и ДП „Съобщително строителство и възстановяване” в изпълнение на чл. 4, ал. 2, т. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 2 от Закона за преобразуване на строителните войски, 13 войските на Министерство на транспорта и войските на Комитета на пощи и далекосъобщения в държавни предприятия;  актуализира информацията за силите и средствата на министерството, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни работи в електронната база данни за съставните части на единната спасителна система;  планира съвместно с ГДПБЗН-МВР заявените и необходими електронно- съобщителни връзки за нуждите на националния щаб, щабовете на министерства, ведомства, държавни предприятия,, търговски дружества и др., участващи при провеждане на неотложни аварийно-възстановителни работи при наводнение;  контролира изграждането на електронни съобщителни връзки и тяхното качество при провеждането на неотложни аварийно-възстановителни работи след наводнение;  за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи и за евакуация на хора, животни и материални ценности при наводнение осигурява актуална информация за териториалните превозвачи за предоставяне на транспортни средства.

4.7. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма:  извършва идентифициране, анализ и оценка на състоянието и сигурността на работа на електроенергийната система на страната при наводнение;  разработва план за защита при бедствия на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб;  участва при подготовката на програмата от мерки на плановете за управление на риска от наводнения;  създава необходимата организация, координация и контрол по осигуряване нормалното функциониране на търговските дружества, обектите и административните структури от системата на икономиката, енергетиката и туризма в страната при наводнение;  осъществява координация и контрол по осигуряване нормалното функциониране на енергийната система на страната при наводнение (Приложение № 58);  създава организация и контрол по осигуряване на енергийната система на страната с необходимите ресурси, суровини и материали за безаварийното й функциониране и за осигуряване обществените потребности от електроенергия, топлоенергия, природен газ и нефтопродукти; 14  предоставя информация на органите по осигуряване населението с необходимите хранителни стоки и продукти от първа необходимост чрез Държавната комисия за стоковите борси и тържища при използване наличните складови запаси на територията на страната;  въвежда при необходимост на територията на страната ограничителен режим за снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и/или природен газ, в съответствие с разпоредбите на Закона за енергетиката и създадените след наводнението условия;  актуализира информацията за силите и средствата на министерството, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни работи в електронната база данни за съставните части на единната спасителна система;  прилага в плана за защита при наводнение на министерството списък с хидротехническите съоръжения и водностопанските системи, които представляват потенциална опасност за наводнение;  съдейства на министъра на вътрешните работи в координирането на действията за изграждане на локални системи за оповестяване на територията на обектите по предходната точка и интегрирането им към НСРПО.

4.8. Министърът на околната среда и водите:  оценява риска от наводнения, съставя картите на райони под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения;  предлага за приемане план за управление на риска от наводнения;  контролира спазването на плана за управление на риска от наводнения;  разработва план за защита при бедствия на Министерство на околната среда и водите за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб;  чрез директорите на съответната РИОСВ участва в разработването на плановете за защита при бедствия на общинско и областно ниво, а с директорите на БД на областно ниво (Приложение № 36);  възлага, финансира и контролира изследвания и разработки по защита на обекти от околната среда при наводнения;  актуализира информацията за силите и средствата на министерството, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни дейности в електронната база данни за съставните части на единната спасителна система;  съдейства на министъра на вътрешните работи в координирането на 15 действията за изграждане на Локални системи за оповестяване на територията на хидро-техническите съоръжения и водно-стопанските системи и интегрирането им към НСРПО.

4.9. Министърът на труда и социалната политика:  извършва превантивна дейност за отстраняване или ограничаване въздействието на рисковите фактори, които биха могли да предизвикат щети и жертви при наводнение;  разработва план за защита при бедствия на Министерство на труда и социалната политика за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб;  предоставя социални помощи на пострадалите при наводнение, предвидени в Закона за социално подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;  извършва социални дейности при ликвидиране на последствията от наводнения, определени със закон или акт на Министерския съвет;  организира пренасочване на човешки ресурси, осигурени по програмите за заетост, за отстраняване на трайни щети на инфраструктурата, възникнали при наводнения;  организира пренасочване на човешки ресурси, осигурени по програмите за заетост, за сформиране на аварийни групи за неотложни действия по предотвратяване и ликвидиране на последствията от наводнения.

4.10. Министърът на земеделието и храните:  анализира възможните източници на рискове и извършва превантивна дейност за отстраняване или ограничаване въздействието на рисковите фактори, които биха могли да предизвикат наводнение;  разработва план за защита при бедствия на Министерство на земеделието и храните за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб; 16  поддържа в готовност сили и средства и осигурява участието на подчинените си структури като съставна част на единната спасителна система в дейностите, предвидени в плановете за защита при бедствия (Приложение № 37);  организира осигуряването на противоградова защита на селскостопанските култури;  утвърждава процедури за вземане и анализ на проби от селскостопанска растителност и храни, и организира ветеринарно-медицинската и растително- защитна дейност при наводнение;  предлага за деблокиране на част от държавния резерв от зърно и хранителни запаси при нужда, вследствие на наводнение;  организира и контролира осъществяването на граничен инспекционен контрол на растения и храни от животински и неживотински произход;  организира, при необходимост, евакуация на растителен и животински генофонд от райони, засегнати от наводнение;  създава организация по осъществяването на мероприятия за обезопасяване на земеделските масиви;  организира мониторинг на язовирите и обектите за предпазване от вредното въздействие на водите с цел предотвратяване на неблагоприятни потенциални последици от наводнения (Приложения №№ 40, 43);  прилага в плана за защита при наводнение на министерството списък с хидротехническите съоръжения и водностопанските системи, които представляват потенциална опасност за наводнение;  съдейства на министъра на вътрешните работи в координирането на действията за изграждане на Локални системи за оповестяване на територията на обектите по предходната точка и интегрирането им към НСРПО;  актуализира информацията за силите и средствата на министерството, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни работи в електронната база данни за съставните части на единната спасителна система.

4.11. Министърът на културата:  извършва превантивна дейност за отстраняване или ограничаване на рисковите фактори, които биха могли да допринесат за големи щети върху културното наследство при наводнение;  организира разработването на план за защита при наводнение на Министерство на културата за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб; 17  извършва мониторинг чрез Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” на общините и музеите във връзка с възможните рискови състояния за частична или пълна загуба на културно наследство;  дава методически указания и заедно с общините осигурява необходимите разработки за предприемане на превантивни мерки за защита на движимото и недвижимото културно наследство от наводнения;  съвместно с органите на управление по места, на общините и на музеите организира защитни действия за опазване на културното наследство при наводнения;  организира взаимодействие с регионите, общините и музейната мрежа чрез Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерството на културата.

4.12. Министърът на образованието, младежта и науката:  анализира възможните източници на рискове и извършва превантивна дейност за предотвратяване или ограничаване на щетите, които биха възникнали при наводнение;  разработва план за защита при бедствия на Министерство на образованието, младежта и науката за изпълнение на задълженията му, предвидени в Националния план за защита при бедствия, и осигурява неговото изпълнение;  създава със заповед ведомствен щаб за изпълнение на задълженията на министерството по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от управляваната и регулирана от министерството сфера за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб;  организира оказването на методическа помощ на административните структури на министерството при планиране на дейността им при наводнение;  координира и контролира дейността по предоставянето на данни за разработване на Националния план за защита при бедствия – част ІІ „Защита при наводнение”;  координира и контролира провеждането на обучението на директори, класни ръководители и учители за действие при наводнение;  контролира осигуряването в съдържателно и методическо отношение на обучението на учениците за защита при наводнение;  координира провеждането на извънкласни и извънучилищни дейности, свързани със защитата при наводнение;  координира участието в тренировки, учения и други форми на обучение за действие в рамките на единната спасителна система;  ръководи разработването на процедури за действие на министерството при наводнения и координира дейността на регионалните инспекторати по образование по проблемите на евакуацията и възстановяването; 18  при поискване от страна на автономните висши училища координира съставянето на учебни програми, като им предоставя тематични модули и информация по различните видове бедствия;  актуализира информацията за силите и средствата на министерството, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни работи в електронната база данни за съставните части на единната спасителна система.

4.13. Председателят на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”:  поддържа резерв за оказване на помощ на бедстващото население и осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при наводнение;  поддържа резерв за осигуряване функционирането на икономиката на страната при наводнение.

4.14. Българският червен кръст:  създава и поддържа резерв на имущество от първа необходимост за първоначално подпомагане на пострадалите;  поддържа централна и междуобластни складови бази с резерв от имущество за бедстващи;  поддържа радио-комуникационна мрежа на КВ и УКВ честоти;  осъществява взаимодействие и координация с правителствени и неправителствени структури, участващи в провеждане на спасителни работи при наводнение;  поддържа връзка и координация с МФЧК/ЧП и други национални дружества за привличане, получаване и разпределяне на международна помощ при необходимост;  събира и разпределя вътрешна и международна помощ за населението в пострадалите райони;  създава доброволни формирования за оказване на помощ на населението при наводнение;  актуализира информацията за силите и средствата на БЧК, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно- въстановителни дейности в електронната база данни за съставните части на единната спасителна система.

4.15. Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН:  прогнозира метеорологична обстановка за районите, засегнати от наводнение; 19  информира заинтересованите държавни органи за метеорологичната обстановка в районите на наводнението и за очакваното му развитие;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от института за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб.

4.16. Председателят на Агенция за ядрено регулиране (АЯР):  предоставя данни за източници с йонизиращи лъчения в застрашените от наводнение райони;  предлага на министъра на вътрешните работи експерти от персонала на агенцията за включването им в работните групи по чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ за подпомагане на работата на националния щаб;

4.17. Областният управител:  организира и контролира изпълнението на превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от наводнение;  организира и ръководи защитата при наводнение в областта;  организира разработването и утвърждава областния план за защита при бедствия, съдържащ задължително част „Защита при наводнение”;  създава със заповед щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;  организира и отговаря за обучението на областната администрация за начините на поведение и действие при наводнение и изпълнение на необходимите защитни мерки;  координира и контролира подготовката за действие при наводнение, извършвана от областната администрация, териториалните звена на министерствата и ведомствата, юридическите и физическите лица в областта;  изисква и поддържа актуална информация за хидротехническите съоръжения и водностопанските системи, които представляват потенциална опасност за наводнение;  съдейства на министъра на вътрешните работи в координирането на действията за изграждане на Локални системи за оповестяване на територията на обектите по предходната точка и интегрирането им към НСРПО;  при възникване на наводнение, застрашаващо живота и здравето на населението, въвежда със заповед в изпълнение областния план за защита при бедствия – част „Защита при наводнение”;  създава организация за оповестяване при наводнение;  координира спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи, възникнали на територията на областта, когато те излизат извън територията на една община, както и когато кметът на общината е поскал това;  на основание на Закона за автомобилните превози отправя искане към превозвачите за предоставяне на транспортни средства при провеждане на 20 спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи и при евакуация на хора, животни и материални ценности при наводнение.

4.18. Кметът на община:  организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от наводнение;  организира и ръководи защитата при наводнение на територията на общината;  организира разработването и внася за утвърждаване от общинския съвет на общински план за защита при бедствия, който задължително съдържа част „Защита при наводнение”, и предоставя данни за изготвянето на областния план за защита при бедствия;  създава със заповед щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия и за взаимодействие с другите щабове, предвидени в ЗЗБ;  планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за осигуряване на дейностите по общинския плана за защита при бедствия, както и резерв за неотложни и непредвидени разходи, свързани със защитата на населението;  организира обучението на населението за начините на поведение и действие при наводнение и прилагане на необходимите защитни мерки;  координира спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи;  извършва обмен на информация с оперативния център на Министерство на вътрешните работи при възникнало наводнение;  организира и координира временното извеждане и предоставя неотложна помощ на пострадалите лица;  на основание Закона за автомобилните превози отправя искане към превозвачите за предоставяне на транспортни средства при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи и при евакуация на хора, животни и материални ценности при наводнение;  планира и организира снабдяването с вода в зоните на бедствие, където В и К дружествата са с общинско участие;  организира и координира предоставянето на възстановителна помощ на населението при наводнение;  организира и контролира извършването на неотложни възстановителни работи при наводнение;  предоставя списък с хидротехническите съоръжения и водностопанските системи, които представляват потенциална заплаха за наводнение;  съдейства на министъра на вътрешните работи в координирането на действията за изграждане на Локални системи за оповестяване на територията на обектите по предходната точка и интегрирането им към НСРПО.

4.19. Юридическите лица по чл. 35 от Закона за защита при бедствия  разработват авариен план на обекта, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 1-7 от ЗЗБ; 21  планират и осъществяват необходимите мерки за защита на работещите в обектите и прилежащите им площи при възникване на наводнение;  планират и провеждат мероприятия за повишаване устойчивото функциониране на обектите при възникване на наводнение;  създават, подготвят и поддържат в готовност за използване сили за провеждане на дейности по защитата на работещите в обектите и прилежащите им площи;  провеждат обучение на работещите за способите за защита, начините на поведение и действие и за оказване на първа долекарска помощ при възникване на наводнение;  организират и финансират защитата на работещите в обектите и прилежащите им площи и ликвидирането на последиците от наводнение;  изграждат и поддържат локални системи за оповестяване, които са длъжни да интегрират с НСРПО;  представят до 30 януари всяка година в МВР доклад за състоянието и готовността на ЛСО за изпълнение на функциите им;  осигуряват предупреждение, временно извеждане или евентуално евакуиране на своите служители;  при авария по време на наводнение незабавно започват провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, като информират за аварията кмета на непосредствено застрашената община;  предоставят информация на частите на ЕСС за взривни вещества, опасни химически вещества, източници на йонизиращо лъчение, както и други опасности за живота и здравето на хората;  при необходимост оказват съдействие на екипите на ЕСС;  осигуряват безопасно унищожаване на отпадъците, вследствие на аварията и нейното ликвидиране.

4.20. Юридическите лица по чл. 36 от Закона за защита при бедствия  изготвят план за защита при бедствия на пребиваващите в обекта, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 1, т.1-6 от ЗЗБ;  организират тренировки за изпълнение на плана;  изграждат и поддържат локални системи за оповестяване;  създават и поддържат в готовност средства за защита на пребиваващите на територията на обекта;  провеждат обучение на персонала за защита при бедствия.

4.21. Юридическите лица и едноличните търговци – оператори на радио-и телевизионни програми  при поискване от оперативните центрове на единната спасителна система излъчват незабавно и без изменение на съдържанието и смисъла неотложна информация, необходима за защита на населението. 22

4.22. Физическите лица:  спазват ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащо от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата;  помагат на всяко друго физическо лице, чийто живот или здраве са поставени на риск вследствие на бедствие, при условие че не рискуват своя живот или здраве;  подават информация на телефона за спешни повиквания 112 или по друг начин търсят възможност за предоставяне на помощ, когато са в състояние лично да предоставят необходимата помощ;  оказват съдействие в съответствие с възможностите си или материална помощ по искане на кмета на община или ръководителя на място;  допускат при необходимост от провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот или отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот;  предоставят на ръководителя на спасителния екип информация за опасностите, които биха могли да застрашат живота и здравето на спасителите или на населението;  допускат разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са тяхна собственост и осигуряват достъп до тях за експлоатацията им;  при аварийно-спасителни дейности са длъжни при поискване да предоставят на органите по пожарна безопасност и спасяване собствени спасителни, превозни, съобщителни и други технически средства. 5. СРЕДСТВА И РЕСУРСИ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ Финансирането на дейностите, предвидени в част ІІ „Защита при наводнение” се извършва съгласно т. 8. Средства и ресурси, предвидени за ликвидиране на последиците от бедствия на Националния план за защита при бедствия, приет с Решение № 973 на Министерския съвет от 29.12.2010 година. 6. НАЧИН НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ И РЕД ЗА НАВРЕМЕННО УВЕДОМЯВАНЕ ПРИ НАВОДНЕНИЕ

6.1. Оповестяване и информиране. Ранното предупреждение и оповестяването на органите на изпълнителната власт и на населението при бедствия се определят с Наредбата за условията и реда за 23 функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност, приета с ПМС № 48 от 1.03.2012 г. (Обн. ДВ, бр. 20 от 2012 г.) (Наредба за ранно предупреждение и оповестяване).

6.1.1 Оповестяване на органите на изпълнителната власт и съставните части на единната спасителна система При опасност от възникване или наводнение, оповестяването на органите на изпълнителната власт и съставните части на единната спасителна система се извършва съгласно схемата: СХЕМА за оповестяването на органите на изпълнителната власт и съставните части на единната спасителна система при НАВОДНЕНИЕ Легенда: НИГГГ – Националния институт по геофизика, геодезия и география; НОЦ – Национален оперативен център на ГДПБЗН-МВР; ГДПБЗН – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР; ОЦ – Оперативен център; СУ/ОУПБЗН – Столично управление/ Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението”; ОД – Оперативен дежурен; МВР – Министерство на вътрешните работи; – Оповестяване чрез Система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и съставните части на единната спасителна система; – Телефонна връзка или друг комуникационен канал. При получаване на информация в Националния оперативен център (НОЦ) на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР (ГДПБЗН) за опасност от възникване или за наводнение оперативният дежурен (ОД) уведомява Оперативните центрове (ОЦ) на засегнатите/застрашените 24 области и ОД в ОДЦ на МВР за опасността или за наводнението. При получаване на информация в ОЦ на СУ/ОУПБЗН оперативният дежурен информира НОЦ и ОЦ на СУ/ОУПБЗН в други застрашени области. При необходимост ОД в НОЦ на ГДПБЗН извършва оповестяване на групи на национално ниво чрез Системата за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и съставните части на единната спасителна система по реда на Наредбата за ранно предупреждение и оповестяване. При получаване на оповестяване оперативните дежурни на министерствата и ведомствата докладват на административните ръководители и по техни указания оповестяват силите за реагиране и за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, съгласно ведомствените планове за защита при бедствия. При необходимост ОД в ОЦ на ОУПБЗН извършва оповестяване на групи на областно и общинско ниво чрез Системата за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и съставните части на единната спасителна система по реда на Наредбата за ранно предупреждение и оповестяване.

6.1.2 Оповестяване и информиране на населението при наводнение При наводнение населението в Република България се информира за развитието на ситуацията, за предприетите от изпълнителната власт защитни мерки и получава указания за поведение и действие чрез средствата за масова информация. При опасност от възникване или при наводнение населението в застрашената/засегнатата зона се оповестява чрез Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на населението и чрез Локални системи за оповестяване. СХЕМА за оповестяването на населението при опасност от възникване и при НАВОДНЕНИЕ 25 Легенда: НКВ – Национален контролен възел на Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението; АКВ – Алтернативен контролен възел на Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението; ОКВ – Областен контролен възел на Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението; ЛСО – Локална система за оповестяване; Оповестяването чрез Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението се извършва по реда на Наредбата за ранно предупреждение и оповестяване. Информация до населението, намиращо се в зоната на покритие на Локални системи за оповестяване (ЛСО), се предава чрез ЛСО при локални задействания или чрез интеграция с НСРПО. При необходимост е възможно локално задействане на сирени от оправомощени лица за оповестяване на населението в застрашените райони. За оповестяване на населението могат да се използват и други съществуващи технически средства (местни радиоуредби и жични радиофикационни мрежи, мобилни сирени и други средства за информация). Пресцентърът на МВР публикува информация за наводнението на интернет страницата на МВР. Обществените електронни средства за масово осведомяване – Българското национално радио (БНР), Българската национална телевизия (БНТ) и операторите, разпространяващи радио- и телевизионни програми с национално покритие, осигуряват възможност за предоставяне на ефир по всяко време на денонощието чрез преки включвания на отговорните институции или за излъчване на предварително подготвени емисии. БНР, БНТ и БТА разпространяват официалната информация, необходима за защитата на населението незабавно, без изменение на съдържанието и смисъла. Съобщенията се излъчват и на английски език за уведомяване на чужденците, пребиваващи в застрашената/засегнатата територия. Съобщенията по БНТ при възможност се съпровождат и с жестомимичен език/превод. Информацията за бедствието и за предприетите защитни мерки, както и указания към населението се излъчват безвъзмездно. Националният оперативен център на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, като националната точка за контакт в случай на бедствие уведомява Центъра за мониторинг и информация на Европейската комисия (EU MIC), Евроатлантическия координационен център за реакция при бедствия на НАТО (EADRCC) и точките за контакт на съседните страни и координира искането и предоставянето на помощ. 7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Част ІІ „Защита при наводнение” на Националния план за защита при бедствия е задължителна за изпълнение от всички органи на изпълнителната власт, юридическите, физическите лица и едноличните търговци при възникване на бедствия. 26 Тя се актуализира поне веднъж на три години или при нова нормативна уредба на страната или Европейския съюз, отнасяща се до или свързана с изменение на регламентацията и организацията на дейностите по защитата от бедствия. При промени, които не засягат задачите на настоящия план, корекциите ще се извършват съобразно постъпилите искания на съответния компетентен орган. При обявено бедствено положение са в сила разпоредбите на чл. 5, т. 7 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети (Обн. ДВ, бр.43/2008 г., изм. ДВ, бр.77/2010 г.). 27 СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ АД Акционерно дружество АЕЦ Атомна електроцентрала АЯР Агенция за ядрено регулиране БАН Българската академия на науките БД Басейнова дирекция БНР Българско национално радио БНТ Българска национална телевизия БТА Българска тереграфна агенция БЧК Български червен кръст ВиК Водоснабдяване и канализация ГДПБЗН Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” ДА Държавна агенция ДП Държавно предприятие ЕАД Еднолично акционерно дружество ЕЕНСП Единен европейски номер за спешна помощ ЕК Европейска комисия ЕООД Еднолично дружество с ограничена отговорност ЕС Европейски съюз ЕСМ електронно съобщителните мрежи ЕСМИС Електронни съобщителни мрежи и информационни системи ЕСМНС Електронната съобщителна мрежа за национална сигурност ЕСС Единна спасителна система ЗЗБ Закон за защита при бедствия ИА Изпълнителна агенция КВ Къси вълни ЛСО Локална система за оповестяване МЗХ Министерство на земеделието и храните МИЕТ Министерство на икономиката, енергетиката и туризма МВР Министерство на вътрешните работи МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството МФ Министерство на финансите МФЧК/ЧП Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец НАТО Организация на Североатлантическия договор НИМХ Национален институт по метеорология и хидрология НОТССИ Национална оперативна телеметрична система за сеизмична информация НОЦ Национален оперативен център 28 НСРПОБ Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия ОУПБЗН Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” ОЦ Оперативен център ПМС Постановление на министерския съвет ПОРН Предварителна оценка на риска от наводнение РИОСВ Регионална инспекция по околна среда и води РЗПРН Район със значителен потенциален риск от наводнения СУПБЗН Столично управление „Пожарна безопасност и защита на населението” УКВ Ултра къси вълни ЦАН Център за аерокосмичедсо наблюдение ШПС Шахтова помпена станция EADRCC Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия на НАТО EU Европейски съюз MIC Център за мониторинг и информация на Европейската Комисия MSK-64 Medvedev-Sponheuer-Karnik 29