Updated National Strategy for Sustainable Development of Tourism in the Republic of Bulgaria 2014-2030

15. Взаимодейства с компетентните държавни органи вежда от министъра на туризма. Министърът на ту- и с териториалните органи на изпълнителната ризма: власт, организира и координира съвместната дей-

1. Разработва и контролира изпълнението на Наци- ност при провеждането на националната полити- оналната стратегия за устойчиво развитие на ту- ка в туризма, финансовото осигуряване и изпъл- ризма и на стратегии за развитие на отделни ви- нение на стратегиите и програмите по т. 1, 2 и 3 и дове туризъм, както и краткосрочни програми и концепцията по т. 4; планове за прилагането им; 16. Взаимодейства с ОУТР и осъществява надзор вър-

2. Разработва и изпълнява национална маркетинго- ху изпълнението на дейностите им ; ва стратегия в съответствие с националните стра- 17. Взаимодейства с туристическите сдружения, впи- тегии; сани в Националния туристическия регистър (НТР),

3. Утвърждава и изпълнява годишната програма за при осъществяване на дейността им в областта на национална туристическа реклама; туризма;

4. Разработва и утвърждава концепция за туристи- 18. Съдейства за реализацията на инициативи на ческо райониране на страната; туристически сдружения, вписани в НТР, когато те

5. Разработва съвместно с други държавни органи и съответстват на целите и приоритетите на МТ в предлага на Министерския съвет проекти на нор- областта на туризма за съответната година; мативни актове за статута и управлението на на- 19. Издава, съгласува и предлага на МС проекти на ционалните курорти; нормативни актове в областта на туризма и конт-

6. Осъществява координацията и взаимодейства с ролира тяхното прилагане; организациите за управление на туристическите 20. Организира и координира контрола върху качест- райони при реализацията на националната марке- вото на туристическия продукт; тингова стратегия и разработването на маркетин- 21. Подпомага дейността на компетентните органи за говите стратегии на туристическите райони; провеждане на държавната политика по отноше-

7. Организира извършването на маркетингови про- ние на обучението и повишаване квалификацията учвания на основни и перспективни пазари за на кадрите в туризма; българския туристически продукт, както и проуч- 22. Подпомага дейността по привличане на инвести- вания в сферата на туристическата реклама и ана- ции и съдейства за реализиране на проекти за ус- лизи на ефективността; тойчиво и балансирано развитие на туризма на

8. Организира участието на България в международ- национално, регионално и местно ниво, вкл. за ни туристически изложения, панаири и прояви, изграждането и развитието на инфраструктурата, свързани с туризма; свързана с туризма;

9. Организира опознавателни журналистически пъ- 23. Представлява България пред международните тувания и посещения на чужди туроператори и ту- органи и организации в областта на туризма и из- ристически агенти в страната пълнява и координира изпълнението на задълже-

10. Изработва и разпространява рекламни и инфор- нията на страната, произтичащи от членството й в мационни материали и сувенири; тях;

11. Набира, обработва и анализира статистически 24. Разработва проекти и участва в разработването, данни за развитието на търсенето и предлагането оценяването, наблюдението и контрола върху из- в държави – основни пазари за националния ту- пълнението на програми и проекти в областта на ристически продукт; туризма, финансирани от Европейския съюз и от

12. Поддържа, актуализира и популяризира Нацио- международни организации; налния туристически интернет портал; 25. Предлага създаването на туристически представи-

13. Разработва и осъществява комуникационни кам- телства на България в чужбина; пании на вътрешния и чуждестранни пазари; 26. Организира поддържането на Единната система за туристическа информация;  стр. 29  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г.

27. Организира воденето, актуализирането и под-  По един представител на всяка организация за държането на НТР; управление на туристическите райони;;

28. Създава национална мрежа от туристически ин-  По един представител на всяко браншово турис- формационни центрове, функциониращи въз ос- тическо сдружение, вписано в НТР; нова на единни стандарти и на основата на пуб-  По един представител на регионалните, на про- лично-частно партньорство; дуктовите и на професионалните туристически

29. Разработва и съдейства за въвеждането на добро- сдружения, вписани в НТР; волни системи за сертифициране на качеството и  Един представител на националните курорти устойчивото туристическо развитие;  Един представител на сдруженията на превозва-

30. Ръководи Националния съвет по туризъм; чите в областта на въздушния, сухопътния и вод-

31. Извършва регистрацията на туроператорите и ния транспорт; туристическите агенти;  По един представител на национално представе-

32. Определя категорията на туристически обекти в ните сдружения на потребителите и на нацио- посочените в този закон случаи; нално представителните работодателски органи-

33. Сертифицира туристически обекти в посочените в зации в България; този закон случаи;  Представител на Националното сдружение на

34. Осъществява държавната политика в областта на общините. концесиите на морски плажове; Председател на НСТ е министърът на туризма или

35. Организира и осъществява дейността по предос- оправомощен от него заместник-министър или друго тавяне под наем на морските плажове, които не длъжностно лице. Организационно-техническото са предоставени на концесия; подпомагане на работата на НСТ се осъществява от

36. Прилага принудителни административни мерки, администрацията на МТ. Организацията на работа на налага глоби и имуществени санкции в случаите, НСТ се определя с правилник на министъра на туриз- предвидени в този закон и в Закона за устройство- ма. НСТ има следните функции: то на Черноморското крайбрежие.

1. Подпомага министъра на туризма при формира- Национален съвет по туризъм нето и провеждането на държавната политика в За осъществяване на сътрудничеството и координа- туризма; цията в областта на туризма се създава Национален 2. Подпомага координацията на националната поли- съвет по туризъм (НСТ) – консултативен орган към тика в областта на туризма; министъра на туризма. В НСТ участват: 3. Обсъжда концепции и програми за устойчиво развитие на туризма и изразява становища по тях;  Заместник-министрите на икономиката, финанси- 4. Прави предложения до министъра на туризма за те, регионалното развитие и благоустройството, създаване, изменение, допълнение или отмяна на външните работи, културата, здравеопазването, нормативни актове, свързани с развитието на ту- околната среда и водите, земеделието, храните и ризма; горите, транспорта, информационните техноло- 5. Разглежда въпроси, свързани с териториалното гии и съобщенията, образованието и науката, развитие, изграждането и поддържането на ту- труда и социалната политика, вътрешните работи ристическата инфраструктура и привличането на и младежта и спорта, определени от съответните чуждестранни инвестиции в туризма; министри; 6. Обсъжда подготовката за туристическите сезони и  Председателят на Комисията за защита на потре- анализира резултатите от тях; бителите; 7. Обсъжда резултатите от дейността на органите, на  Изпълнителният директор на Българската аген- които е възложено упражняването на контрол в ция по безопасност на храните; туризма и свързаните с него дейности, и дава  Изпълнителният директор на Националната препоръки за подобряване работата на контрол- агенция за приходите; ните органи;  стр. 30  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г.

8. Разглежда въпроси и дава препоръки за подобря- зация и сертификация на туристически обекти ване защитата на потребителите на туристически (ЕККСТО) и Комисия за определяне на вида на ски услуги; пистите.

9. Разглежда и други въпроси от значение за разви- тието на туризма. В състава на ЕКРТТА се включват с равен брой гласове представители на Министерството на туризма, от НСТ изразява становища и дава предложения по въп- една страна, и представители на браншовите турис- роси, свързани с туристическото развитие – терито- тически сдружения на туроператорите и туристичес- риалното развитие, изграждането и поддържането на ките агенти, от друга страна. ЕККСТО има два състава туристическата инфраструктура, поддържането и съобразно обектите, подлежащи на категоризация и управлението на морските плажове, използването и сертифициране: опазването на туристическите ресурси, данъчното облагане на туристическите дейности, прилагането на  При категоризиране на туристически обекти: в визовия режим и други. състава на ЕККСТО при категоризиране на турис- тически обекти се включват с равен брой гласове Националният съвет по туризъм изразява становища представители на Министерството на туризма, от и дава предложения по въпроси, свързани с марке- една страна, и представители на браншовите ту- тинга и рекламата на България като туристическа ристически сдружения на хотелиерите и ресто- дестинация, включително относно: рантьорите и на продуктови туристически сдру- жения, от друга страна;  Годишната програма за национална туристическа  При сертифициране на туристически обекти: в реклама; състава на ЕККСТО при сертифициране на турис-  Маркетингови изследвания и проучвания на тически обекти се включват с равен брой гласове туристическия поток и анализи и прогнози за ту- представители на Министерството на туризма и ристическото развитие; на Министерството на здравеопазването, от една  Дейности по брандиране и реклама на България страна, и представители на продуктови и на про- като туристическа дестинация; фесионални туристически сдружения, от друга  Единната система за туристическа информация страна. и Националния туристически интернет портал;  Дейността на Националната мрежа на туристи- В състава на Комисията за определяне на вида на ски ческите информационни центрове; пистите се включват представители на Министерст-  Реализацията на проекти по програми на Евро- вото на туризма, на Българската федерация „Ски“ и пейския съюз в областта на туристическия марке- на Националното професионално сдружение на ски тинг; учителите и ски училищата.  Информационното обслужване и подпомагане участието на български фирми в панаири и проя- Министърът на туризма издава правилници за орга- ви, свързани с туризма; низацията и дейността на комисиите. НСТ може да сформира експертни групи по конкретни Управление на областно ниво въпроси от неговата компетентност с участието на Областният управител провежда държавната полити- представители на научни организации, институти и ка в областта на туризма на територията на областта, висши училища от областта на туризма и други инсти- като: туции и организации, заинтересовани от развитието на туризма. 1. Разработва областната стратегия и участва в раз- работването на програми за развитието на туриз- Експертни комисии към министъра на туризма ма на територията на областта и координира тях- Към министъра на туризма се създават Експертна ко- ното изпълнение; стратегията и програмите се мисия по регистрация на туроператори и туристичес- интегрират в областната стратегия за регионално ки агенти (ЕКРТТА), Експертна комисия по категори- развитие и се съставят на основата на национал-  стр. 31  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. ните приоритети за развитие на туризма, марке-  Подобряване качеството на услугите, предлагани тинговата стратегия на туристическия район и съ- в общинските туристически обекти. образно местните и регионалните туристически ресурси и потребности; Кмет на община

2. Съдейства на министъра на туризма при реализа- Кметът на общината: цията на дейностите по чл. 6 в областта;

3. Сътрудничи и подпомага инициативи на държав- 1. Разработва програма за развитие на туризма на ните органи, организацията за управление на ту- територията на общината и отчета за нейното из- ристическия район и на туристическите сдружения пълнение и след одобрението им от консултатив- за развитие на туризма на територията на област- ния съвет ги внася за приемане ОС; та в изпълнение на националната политика в об- 2. Създава и ръководи консултативния съвет; ластта на туризма; 3. Създава Общинска експертна комисия по катего-

4. Осъществява контролни функции в предвидените ризация на туристически обекти (ОЕККТО); в този закон случаи. 4. Определя категорията на туристически обекти по предложение на ОЕККТО в предвидените в този Управление на местно ниво закон случаи;

5. Създава и поддържа общински регистър на кате- Общински съвет горизираните туристически обекти на територията Общинският съвет (ОС) приема програма за развитие на общината – част от Националния туристически на туризма на територията на общината в съответст- регистър; вие с приоритетите на областната стратегия, марке- 6. Предлага на общинския съвет да определи раз- тинговата стратегия на туристическия район и съоб- мера на туристическия данък след писмено стано- разно местните туристически ресурси и потребности. вище на консултативния съвет; Програмата за развитие на туризма предвижда ме- 7. Ежемесечно изпраща информацията от регистъра роприятия за: на електронен носител или по електронен път на министъра на туризма;  Изграждане и поддържане на инфраструктурата, 8. Събира статистическа информация и създава и обслужваща туризма на територията на община- поддържа информационна база данни за туризма та, включително местните пътища до туристичес- на територията на общината съгл. наредбата; ки обекти; 9. разработва и изпълнява програми и проекти в  Изграждане и функциониране на туристически областта на туризма, финансирани от Европейския информационни центрове и организация на ин- съюз и от международни организации; формационното обслужване на туристите; 10. Сътрудничи и подпомага инициативи на държав-  Изграждане и поддържане на туристически обек- ните органи, организацията за управление на ту- ти, които са общинска собственост или за които ристическия район и на туристическите сдружения правото за ползване и управление е предоставе- за развитие на туризма на територията на общи- но на общината; ната в изпълнение на националната политика в  Организиране на събития и мероприятия с мест- областта на туризма; но и национално значение, които допринасят за 11. Изготвя годишен отчет за разходването на събра- развитието на туризма; ния на територията на общината туристически да-  Провеждане на проучвания, анализи и прогнози нък и го публикува на интернет страницата на съ- за развитието на туризма в общината; ответната община;  Реклама на туристическия продукт на общината, 12. Осъществява контролни функции в предвидените включително участие на туристически борси и из- по ЗТ случаи. ложения;  Взаимодействие и членство на общината в турис- Общински консултативен съвет тически сдружения и в съответната организация Кметът на община, на чиято територия има изградени за управление на туристическия район; и функциониращи места за настаняване, създава  стр. 32  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. консултативен съвет по въпросите на туризма. Пред- сдружения на потребителите и други институции и седател на консултативния съвет по въпросите на организации, чието седалище или място за извърш- туризма е кметът на общината или оправомощено от ване на дейността е на територията на туристическия него длъжностно лице. В състава на консултативния район, национални, общински и регионални музеи, съвет по въпросите на туризма участват с равен брой национални и природни паркове, намиращи се на представители на местната администрация и на на- територията на района. ционални, регионални или общински музеи, от една страна, и на туристическите сдружения, вписани в ОУТР са юридически лица, които се учредяват и ре- Националния туристически регистър, и други физи- гистрират по реда ЗТ. Те се създават за следните чески и юридически лица, които имат отношение към дейности: развитието на туризма, от друга страна.

1. Разработване и прилагане на маркетингова стра- Консултативният съвет по въпросите на туризма об- тегия на туристическия район в съответствие с на- съжда и одобрява програма за развитие на туризма ционалната маркетингова стратегия; на територията на общината и отчета за нейното 2. Изработване на лого и слоган на туристическия изпълнение; прави предложения до кмета на общи- район; ната и дава становища по въпроси, свързани с разви- 3. Организиране провеждането на маркетингови тието на туризма на територията на общината, вклю- изследвания и проучвания на туристическия поток чително за размера на туристическия данък и в туристическия район и на анализи и прогнози за неговото разходване, и за членството на общината в туристическото развитие; съответната организация за управление на туристи- 4. Осъществяване на дейности по изграждане на ческия район. бранд, връзки с обществеността и реклама на ту- ристическия район; Общинска експертна комисия по категоризация на 5. Организиране и подпомагане дейността на турис- туристически обекти тическите информационни центрове в района;

6. Разработване и прилагане на стратегия за разви- Към кмета на общината се създава общинска експер- тие на туризма, продуктови стратегии и годишни тна комисия по категоризация на туристически обек- планове за развитие на туризма на територията на ти (ОЕЕКТО). В състава на ОЕККТО се включват с равен туристическия район в съответствие с Национал- брой гласове представители на местната админист- ната стратегия за устойчиво развитие на туризма рация, от една страна, и на местните, регионалните и

7. Подпомагане дейността на областните управители браншовите туристически сдружения, вписани в НТР, и кметовете на общини при реализацията на стра- от друга страна. тегии и програми за развитие на туризма чрез Управление на ниво туристически район становища и предложения;

8. Подпомагане кметовете на общини при изпълне- Туристическият район се управлява от организация за нието на задълженията им по ЗТ; управление на туристическия район (ОУТР). Органи-

9. Реализиране на проекти по програми на ЕС; зациите за управление на туристическите райони са

10. Създаване и поддържане на база данни за туриз- доброволни организации, които чрез взаимопомощ и ма в района – част от Единната система за турис- сътрудничество в интерес на членовете си и в общес- тическа информация; твен интерес извършват дейности, свързани с фор-

11. Осъществяване обмен на информация, стандарти миране на регионални туристически продукти и осъ- и добри практики; ществяване на регионален маркетинг и реклама на

12. Провеждане на дейности по обучение и повиша- определена територия – туристически район. ване качеството на туристическите услуги; В ОУТР могат да членуват туристически сдружения, 13. Подпомагане разработването, въвеждането и вписани в Националния туристически регистър, об- прилагането на доброволни системи за оценяване щински и областни администрации, научни органи- качеството на туристическите услуги и устойчиво- зации, институти и училища в областта на туризма, то развитие на туристическия район.  стр. 33  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. ОУТР осъществяват своята дейност в съответствие с някои от развитите туристически дестинации. За пос- националната политика в областта на туризма, про- тигане на по-висока ефективност на управлението веждана от Министерството на туризма. Областните обаче са необходими някои промени. На национално управители и кметовете на общини оказват съдейст- ниво е налице потребност от вътрешна оптимизация вие на съответната ОУТР при изпълнение на функции- на дейността в МТ, така че да има по-логично разде- те им. ОУТР могат също: ление на функциите между дирекциите и отделите. Необходим е анализ и прецизиране на състава, функ-  Да извършват и друга стопанска дейност, която циите и дейността на Националния съвет по туризъм, подпомага, допълва или съпътства основния им с цел да подкрепя по-активно и ефективно формули- предмет на дейност; рането и провеждането на държавната политика в  Да бъдат бенефициенти по Кохезионния фонд и туризма и да оказва съдействие за решаването на Структурните фондове на Европейския съюз и по ключови за индустрията въпроси (например кадри, програми на национално и европейско ниво. устойчиво развитие на курортите и други). Необхо- ОУТР се подпомагат от държавата и извършват дей- димо е да се създадат предпоставки за по-добро ността си под контрола на държавата. Функциите на управление на туризма на ниво община като се очер- контролен орган се осъществяват от министъра на таят по-ясно и се разширят функциите и задачите на туризма. компетентните органи (общинските съвети, кметове на общини, консултативни съвети). Управлението на На територията на един туристически район може да ниво туристически район е регламентирано, но към съществува само една ОУТР. Тя задължително включ- момента само една ОУТР е вписана в НТР, за една ва в своето наименование „туристически район“. предстои вписване и две са в процес на учредяване. Право на наименование "туристически район" имат Липсата на ефективно действащи ОУТР възпрепятства само организациите, които са създадени в съответст- използването им в маркетинга на дестинацията. Това вие със ЗТ. води до загуби на потенциални туристопотоци, тъй като България не може да отговори на тенденциите в ОУТР се учредява от туристически сдружения, вписа- световен мащаб към предлагане на специфични ре- ни в Националния туристически регистър, чието седа- гионални продукти. лище е на територията на туристическия район, и поне четири общини от територията на туристическия Управление и стратегическо планиране в район. българския туризъм Организацията за управление на туристически район Управление се смята за възникнала от деня на вписването й в предназначения за това регистър, който се води в Безспорна особеност на държавното управление на Министерството на туризма. Регистърът е публичен и туризма в България през последните 25 години е, че в е част от НТР. Към момента в Регистъра на ОУТР е организационно-структурен аспект то търпи непрекъс- вписана една организация – на туристически район нати промени. Осъществявано е от държавни органи „Родопи“. като Комитет по туризъм, Министерство на търговия- та и туризма, Министерство на икономиката, Минис- Приходите по бюджета на ОУТР се формират от член- терство на културата и туризма, Държавна агенция по ски внос, приходи от стопанска дейност и предоста- туризъм, Министерство на икономиката, енергетика- вяне на платени услуги, средства от участие в евро- та и туризма и понастоящем от Министерството на пейски, международни и други донорски програми, туризма. дарения от физически и юридически лица и други източници. Министерството на туризма е създадено на 7 ноемв- ри 2014 г. с консенсус между представители на турис- Обобщение тическия бранш, инвеститори, учени, дипломати и Макар и сложна, институционалната рамка на бъл- политици. МТ е оторизирано да провежда цялостната гарския туризъм е сходна като структура с тези на политика в туризма на България в условията на проз-  стр. 34  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. рачност и партньорство с всички заинтересовани ритетите, дейностите за устойчиво развитие на Бъл- страни – държавни и общински институции, неправи- гария като туристическа дестинация. телствените организации и бизнеса. Стратегическата цел на Министерството е „утвърждаване конкурен- В трите стратегически документа са заложени визии тоспособността и ефективност-та на туристи- за развитие на туризма, мисии на съответните дър- ческия сектор на България посредством оптимално жавни органи за управление на туризма, количестве- използване на наличните природни и антропогенни ни и качествени цели. Конкретен план за действие ресурси, в съответствие с пазарните изискванията обаче е разработен само за стратегията за периода и потребителските очаквания за устойчиво разви- 2009-2013 г. Изпълнението на стратегиите не е прос- тие на туризма“. 60 ледявано регулярно, поради липса на планове, инди- катори, надежден механизъм за мониторинг и оценка Стратегическо планиране или комбинация от тези причини. За периода от 1990 г. до 2016 г. са налични три офи- Като цяло може да се твърди, че стратегическото циални стратегически документа за развитие на бъл- планиране в сектора не е на необходимото ниво, гарския туризъм. което е бариера пред осъществяването на после- Първият документ е „Стратегия за развитие на Бъл- дователна и ефективна туристическа политика. гарския туризъм за 2006-2009 г.: Стратегия за разви- Липсата на конкретни индикатори и системи за тие на продукта. Стратегия за маркетинг. Стратегия за мониторинг на резултатите не позволяват да се качество. Институционална стратегия“. Стратегията е направи обективна оценка за постигнатите резул- разработена по Програма „Фар“, проект „Техническа тати и да бъдат изведени поуките от осъществе- помощ за българската Държавна агенция по туризъм ните дейности. Това представлява бариера за към Министерството на икономиката“ в периода от развитието на политиките в сектора. Приемането 01.12.2005 г. до 30.11.2006 г. Проектът е реализиран на настоящата актуализация на НСУРТРБ ще обе- от консорциум от чуждестранни фирми с лидер дини заинтересованите страни в изпълнението на PLANET S.A. Ръководител на международния експер- общи цели и ще даде насока за развитие на ту- тен колектив е Христос Петреас. Стратегията обхваща ристическите райони и общините. три предстоящи туристически сезона 2006/2007, . 2007/2008 и 2008/2009. Финансиране Вторият документ е „Национална стратегия за устой- Осъществяването на туристическата политика на чиво развитие на туризма в Република България, България се финансира чрез няколко източника: 2009-2013 г.“. Стратегията е разработена по инициа- тива на Държавната агенция по туризъм от работна Държавен Общински Донорски група с ръководител Станислав Новаков и с широко бюджет бюджети програми участие на представители на всички заинтересовани страни. Собствени Туристически средства на Други Третият документ е „Национална стратегия за устой- сдружения бизнеса чиво развитие на туризма в Република България, 2014-2030 г.“. Стратегията е разработена от екип на дирекциите по туризъм към Министерството на ико- Отчетите за изпълнението на Консолидираната фис- номиката, енергетиката и туризма през 2014 г. Тя кална програма (КФП) към Държавния бюджет, част систематизира визията, стратегическите цели, прио- „Разходи по функции по консолидираната фискална програма“, функция „Икономически дейности и услу- ги“, Група Д „Туризъм“, показват неравномерно дър- 60 МТ, Официална интернет страница. За нас. жавно финансиране, което е в противоречие с добри- http://www.tourism.government.bg/bg/pages/za-nas (30.11. 2016 те практики на развитите туристически държави. г.)  стр. 35  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Фигура 9. Изразходвани средства за туризъм, по години и Възможности за увеличаване на финансирането на по пера, 2008-2015 г., млн. лв. туризма могат да се търсят в няколко направления: Държ. бюджет Общини  Намаляване на сивия сектор чрез повишаване на ИБСФ/Ср-ва ЕС Общо 60 контрола, въвеждане в действие на ЕСТИ и моти- 50 виране на туристите да изискват документи за ползваните туристически продукти и услуги (ка- 40 сови бележки и фактури) 30  Ангажиране на туристическия бизнес, вкл. сдру- 20 женията, във финансирането на развитието на 10 дестинацията, по примера на множество водещи 0 дестинации (например участие в промотирането 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 на дестинацията) Източник: Министерство на финансите, ИБСФ – извън-  Създаване и активна работа на ОУТР, в т.ч. учас- бюджетни сметки и фондове тие в проекти по различни програми В годините след присъединяването на България към ТУРИСТИЧЕСКИ ПАЗАР ЕС европейските средства са основен източник на финансиране на развитието на туризма. В периода ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА 2007-2013 г. по приоритетна ос „Устойчиво развитие на туризма“ са сключени общо 132 договора, по кои- В последните 15 години е налице трайна тенденция то са изплатени над 260 млн. лв., от които близо 229 към повишаване на броя на пренощувалите в България млн. лв. – европейско финансиране. От тях 201 млн. лица – както българи, така и чужденци. лв. са по подприоритет „Подобряване на туристичес- ките атракции и свързаната с тях инфраструктура“ (72 През 2016 г. броят на българите, нощували у нас, е с договора), 13.6 млн. лв. – по подприоритет „Развитие 12% по-голям от този на чужденците (българи – 3.8 на регионалния туристически продукт и маркетинг на млн., чужденци – 3.4 млн.). Данните по категории дестинациите“ и 45.9 млн. лв. – по подприоритет показват предпочитания на българите към обекти с 3 „Национален туристически маркетинг“. и по-малко звезди и на чужденците – към високока- тегорийни обекти. В новия програмен период 2014-2020 г. са предвиде- 61 Фигура 10. Пренощували лица, 2001-2016 г. (в хил.) ни възможности за финансиране на МТ и предприя- тията и организациите от туристическата индустрия Общо Българи Чужденци по оперативните програми „Иновации и конкурен- 8000 в хил. тоспособност“, „Добро управление“, „Региони в рас- теж“, „Развитие на човешките ресурси“, „Наука и 6000 образование за интелигентен растеж“, по Програмата 4000 за развитие на селските райони и Програмата за раз- витие на морското дело и рибарството, по програми- 2000 те за трансгранично и транснационално сътрудничес- 0 тво, както и по програмите, директно финансирани от 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 ЕС. 2011 2012 2013 2014 2015 2016 Източник: НСИ Макар в последните години по европейските фондове да са усвоени значителни средства за развитието на туризма, както на национално, така 61 НСИ, Дейност на местата за настаняване. До края на 2006 г. и на регионално ниво, България все още изостава са наблюдавани категоризираните средства за подслон и в сравнение с основните конкуренти. места за настаняване с над 30 легла. От 2007 г. са наблюдава- ни средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла.  стр. 36  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. В шест от туристическите райони доминиращ пазарен от реализираните нощувки на чужденци са в двата сегмент е българският. Чуждестранните туристи тра- Черноморски района – общо 81% от нощувките на диционно преобладават в двата Черноморски района чужденците. От нощувките на българите 40% са в и в София. В тези райони съотношението българи – Черноморските райони, а останалите 60% са разпре- чужденци е 1:2 в полза на чужденците. Пренощува- делени относително равномерно, с малък превес на лите българи са по-равномерно разпределени по Рило-Пирински, Старопланински и Софийски райони. райони, като с най-голям дял са Черноморските ра- Фигура 12. Реализирани нощувки по туристически райони, йони (общо) и Рило-Пиринският район. Следователно 2015 г. (в млн.) привлекателни за чуждестранните пазари са районите, предлагащи масов морски и ски туризъм, както и Со- Бургаски фия като столица и дестинация за бизнес и градски туризъм. Останалите райони, специализирани в ал- Варненски тернативни видове туризъм, са по-популярни на вът- Родопски решния пазар. Рило-Пирински Д-та на розите Фигура 11. Пренощували лица по туристически райони и по години, 2015 г. (в млн.) Тракийски Софийски Бургаски Старопланински Чужденци Българи Варненски Дунавски Общо Родопски 0,0 1,0 2,0 3,0 4,0 5,0 6,0 7,0 8,0 Рило-Пирински Източник: НСИ и собствени изчисления Д-та на розите Тракийски Наблюдава се устойчиво намаление в средната про- Софийски дължителност на престоя (брой нощувки) за чужден- Старопланински Чужденци ците – от средно 7 през 2001 г. до по-малко от 5 през Българи 2016 г. Спадът следва световната тенденция към ре- Дунавски Общо дуциране на продължителността на престоя за сметка 0,0 0,2 0,4 0,6 0,8 1,0 1,2 1,4 на броя на пътуванията. При българите продължи- Източник: НСИ и собствени изчисления телността на престоя през годините варира между 2.1 и 2.4 нощувки или почти 2 пъти по-малко от средния През целия период от 2001 до 2016 г. българските брой нощувки на лице при чужденците. туристи реализират по-малко нощувки от чужденци- те, независимо че като брой пренощували лица са Картината по райони показва най-продължителен повече. Реализираните нощувки от българи са най- престой на чужденците в районите със специализация много в местата за настаняване с 1, 2 и 3 звезди. С морски ваканционен туризъм – по-дълъг в Бургаски нарастване на категорията нараства и делът на но- (средно 6.7 нощувки на лице) и малко по-кратък във щувките, реализирани от чужденци, като в 4- и 5- Варненски район (5.8 нощувки). За българите стой- зведните обекти през 2016 г. достига до 79% от всич- ностите са съответно 3.8 и 3.0 нощувки. В районите, в ки (при 61% в 3-звездните и 28% - в категория 1 и 2 които са позиционирани ски курортите, средната звезди). Тенденцията към увеличение в броя на но- продължителност на престоя е малко над 3 нощувки щувките има във всички категории, както за групата за чужденци и около 2 – за българи. Място за по- на българите, така и за чужденците. дълъг престой за чужденците е и районът Долината на розите (4.0 нощувки). За българите престоят във Данните за реализираните нощувки по туристически всички останали райони е много кратък – 1-2 нощув- райони (2015 г.) показват силна териториална кон- ки (данните са за 2015 г.). центрация на нощувките на чужденци. Основен дял  стр. 37  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Туризмът в България се характеризира с ясно изразена още един пик с тенденция към нарастване – в летния сезонност, особено за групата на чужденците. При сезон, през месеците юли и август. българите пътуванията са по-равномерно разпреде- Фигура 14. Реализирани нощувки по месеци, по години и по лени, но отново с изразен пик през юли и август. категории, 2012-2015 г. (хил.) Нощувките във висококатегорийните места за нас- 1 и 2 звезди 3 звезди 4 и 5 звезди таняване са най-много, не само през пиковия сезон, а 3500 през цялата година. Освен това нощувките в 4- и 5- в хил. 3000 звездните обекти се увеличават по-бързо и, съответ- 2500 но, намаляват по-бавно в крилата на сезона. Следо- 2000 вателно може да се твърди, че предлагането на висо- 1500 кокатегорийно настаняване осигурява по-равномерна 1000 заетост на легловата база. 500 Фигура 13. Реализирани нощувки по месеци и по години, 0 яну.12 62 май.12 сеп.12 2012-2016 г. (хил.) яну.13 май.13 сеп.13 яну.14 май.14 сеп.14 яну.15 май.15 сеп.15 яну.16 май.16 сеп.16 Общо Българи Чужденци 7000 Източник: НСИ в хил. 6000 Извън времето за поддръжка и ремонт на сградния 5000 фонд, възстановяване на природните ресурси и връ- 4000 щане на местните общности към нормален начин на 3000 живот през ниските сезони, сезонността в българския 2000 туризъм води до множество отрицателни последици 1000 от икономически, трудов, екологичен и социално- 0 яну.12 културен аспект. Основните сред тях са текучество на май.12 сеп.12 яну.13 персонала, повишаване на разходите за обучение и май.13 сеп.13 яну.14 май.14 сеп.14 яну.15 май.15 сеп.15 квалификация на сезонните работници, увеличаване яну.16 май.16 сеп.16 Източник: НСИ на разходите за труд, пренаселване на някои при- родни зони, превишаване на носещия капацитет, Отчетливо се забелязват и две други тенденции – към смущаване на дивите животни, унищожаване на фло- увеличаване на броя на нощувките в 4- и 5-звездните рата, замърсяване на въздуха, водата и почвите, за- места за настаняване и към намаляване на броя им в мърсяване с твърди отпадъци, изтощаване на при- 3-звездните обекти. Броят на нощувките в най- родните ресурси, увеличаване на трафика и затруд- нискокатегорийните обекти е относително устойчив, нено придвижване, повишен риск от инциденти, вероятно заради факта, че там нощуват основно бъл- пренаселеност, високи цени, понижаване на удов- гари, при които продължителността на престоя почти летвореността на туристите и други. не се променя (фиг.14). Намаляването на сезонността е важно не само от В курортите (НСИ, курорти с национално значение, гледна точка на проблема с човешките ресурси, определени с Решение № 45 на МС от 25.01.2005 г.) но и от гледна точка на ограничаването на вред- също има ясно изразена сезонност. При летните ку- ните въздействия върху околната среда и местни- рорти крилата на сезона са през май и септември, а те общности във високите сезони. Необходимо е, високият сезон е през юли и август. При зимните в съответствие с принципите на устойчивото раз- курорти главният сезон е през януари и февруари, с витие, да се осигури устойчив поминък на мест- крила ноември, декември и март. При тях се очертава ните общности. 62 Преди 2012 г. данните на НСИ са по тримесечия, затова не са представени тук.  стр. 38  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. ОСНОВНИ КОНКУРЕНТИ Данните от сравнителния анализ на конкурентоспо- собността на дестинациите на база на индикаторите в Данните от проучванията за мястото на България на 66 Travel&Tourism Competitiveness Index (TTCI) на Све- международния туристическия пазар от последните 63,64,65 товния икономически форум показват, че България години и анализите на МТ, показват, че основни изостава от преките си конкуренти, но по скалата от 1 конкуренти на страната са водещи в световен мащаб до 7, към която са приравнени всички показатели, е дестинации. над средното ниво за изследваните 136 държави – на Фигура 15. Основни конкуренти на България по видове 45-то място с резултат 4.1. България има по-ниски туризъм стойности на индикаторите в сравнение с преките си конкуренти по отношение на:  Транспортната инфраструктура – самолетен дос- тъп (брой на летищата) и качество на пътната и пристанищната инфраструктура;  Възможности за провеждане на големи между- народни събития и слаба привлекателност на страната ни в това отношение;  Устойчивост в развитието на туристическата ин- дустрия и някои проблеми по отношение на биз- нес средата (например ниска ефективност на за- коновата рамка);  Приоритизиране на туризма на държавно ниво в сравнение с основните конкуренти;  Ефективност на маркетинга и брандинга на дес- тинацията и ограничени разходи за туризъм на Източник: МТ, Разработване на стратегия за държавно ниво; бранд България, 2013 г., НСУРТРБ, 2014-2030  Доминация на генериращите пазари. Според проучванията сред реалните и потенциални България като туристическа дестинация получава по- туристи Гърция, Турция, Хърватия и Австрия са преките високи стойности на индикаторите в TTCI в сравнение конкуренти на страната. Петте страни са на близко с конкурентите по отношение на: разстояние от основните генериращи за България  Комуникационна и интернет обезпеченост; пазари и разполагат със сходни като вид туристичес-  Здравни услуги в дестинацията; ки ресурси (макар в различен мащаб), на чиято осно-  Някои съвременни аспекти от обслужването – ва формират сходни продуктово-пазарни матрици. напр. използване на POS терминали в обектите (по-добри оценки от Турция и Гърция);  Конкурентоспособност в ценово отношение;  Степен на сигурност. 63 „Проучвания на чуждестранните посетители в България и И петте държави имат на териториите си относително пътуванията на българите в страната”, 2009-2010 г., малко природни забележителности от списъка на BG161PO001/3.3-01/2008/001-1, ОП„Регионално развитие” UNESCO, малко защитени видове и малко (с изключе- 2007-2013 г. 64 „Проучване на десет генериращи пазара“, 2009-2010 г., ние на България) защитени територии. България има BG161PO001/3.3-01/2008/001-1, ОП „Регионално развитие“ по-нисък индивидуален индекс за качество на при- 2007-2013 г. родната среда в сравнение с конкурентите, което е 65 „Разработване на стратегия за бранд „България” и въвеждане на практика на интегриран и последователен 66 бранд мениджмънт“, 2012-2013 г., BG161РО001/3.3- World Economic Forum, Travel & Tourism Competitiveness 01/2008/001-8, ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. Report, 2017  стр. 39  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. сигнал за българското правителство, че са необходи- От гледна точка на ресурсите, с които разполага ми спешни мерки за опазване на природните ресурси обаче България има потенциал да развива култу- на страната. рен, здравен, еко и други алтернативни видове туризъм не само като спомагателни, но и като По отношение на наличните културно-исторически основни продуктови линии. ресурси България има най-слаби позиции в сравнение с конкурентите. В Гърция броят на културните обекти от списъка на UNESCO е най-голям (16), следвана от Въпреки че предлагането на почивки със зимен спорт Турция (12), Австрия (9) и България (7) и Хърватия (6). в България също е по-малко привлекателно от това на Хърватия разполага с най-голям брой движими кул- алпийските страни, то също се възприема от потен- турни ценности (14), следвана от Турция (12). Авст- циалните и реалните туристи в основните емитивни рия, Турция и Гърция са привлекли и най-много голе- пазари като конкурентно, особено в сравнение със ми международни делови събития в последните 2 страните от Източна Европа. България е класирана на години – съответно 280, 203 и 125. България, заедно с трето място като държава с много добро предлагане Турция и Гърция (съответно 11, 14 и 12), разполага с на почивки със зимен спорт, след Австрия и Швейца- най-много големи стадиони (над 20 хил. места), което рия. показва потенциал за дестинацията да бъде домакин Като цяло България има имидж на ваканционна дес- на големи спортни събития. тинация с ниски цени. На повечето пазари страната е Според данни от последните проучвания на емитив- извън топ 10 на предпочитаните дестинации за след- ните пазари 67,68 по отношение на морския ваканцио- ващите години. Изключение правят Русия и Украйна, нен туризъм България е силно конкурентоспособна за които България е направление номер едно, и Пол- 69 спрямо черноморските страни. В сравнение със сре- ша, за чиито граждани страната ни е на трето място . диземноморските държави обаче страната изостава – Заплаха за позициите на България като туристическа и като предлагане, и като имидж. Въпреки това, за дестинация представлява сходството в избрания път някои генериращи пазари ниските цени са предимст- на развитие между страната и преките й конкуренти во. Като основен конкурент на България в сегмента на на международния туристически пазар. Основните почивка на море както по отношение на предлагане- цели, заложени в техните стратегически документи то, така и по отношение на цената, потребителите от са: емитивните пазари определят Гърция и Турция.  Гърция: превръщане на Гърция в целогодишна, В другите продуктови сегменти – културен туризъм, уникална туристическа дестинация и най-конку- спа, балнео и уелнес почивки (най-общо здравен рентната в Европа от гледна точка на съотноше- туризъм), еко, селски и голф туризъм, потенциалните нието „цена – качество“, която изпраща ясен сиг- и реалните туристи определят България като по- нал за удължаване на туристическия сезон чрез малко конкурентоспособна. Това се дължи на факта, развитие на специализирани форми на туризъм и че въпреки усилията в тази посока, страната все още промотиране на нови туристически дестинации, не е ясно разпознаваема като дестинация, предлага- едновременно с големи реформи в областта на ща тези видове туризъм. образованието в туризма и туристическото зако- нодателство;  Турция: подобряване на конкурентоспособността на Турция, увеличаване на пазарния дял и стой- 67 „Проучване на десет генериращи пазара“, 2009-2010 г., ността на туристическия бранд на международно BG161PO001/3.3-01/2008/001-1, ОП „Регионално развитие“ ниво; осъществяване и развитие на туристически 2007-2013 г. 68 „Разработване на стратегия за бранд „България” и 69 въвеждане на практика на интегриран и последователен „Проучване на десет генериращи пазара“, 2009-2010 г., бранд мениджмънт“, 2012-2013 г., BG161РО001/3.3- BG161PO001/3.3-01/2008/001-1, ОП „Регионално развитие“ 01/2008/001-8, ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. 2007-2013 г.  стр. 40  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. дейности целогодишно и във всички региони на на маркетинговите дейности. Общият бюджет на страната чрез разнообразие от алтернативни ви- националната туристическа администрация е дове туризъм; подобряване на качеството в сек- около 50 млн. евро, от които около 20 млн. евро тора; прилагане на стратегии за промотиране, са финансова подкрепа за МСП (2014 г.). По фон- целящи създаване на последователен, значим и довете на Европейската програма за възста- атрактивен бранд на Турция на международно новяване са осигурени още около 50 млн. евро за ниво кредитиране на МСП в туристическата индустрия.  Хърватия: Подобряване на качеството на наста- В допълнение към националния бюджет всеки от няването и стремеж към диверсификация на ту- деветте федерални щата има собствен бюджет за ристическата оферта, развитие на нови атракции туризъм в подкрепа на специфичните им програ- с потенциал да привлекат регионално и между- ми за развитие на туризма. народно търсене, брандиране на националната и За сравнение бюджетът на българското Министерство регионалната кухня като туристическа оферта, 73 на туризма за 2016 г. е 2 163.0 хил. лв. по Бюджетна създаване на модерни посетителски центрове програма „Подобряване на политиките и регулациите към основните атракции, стимулиране на разви- в сектора на туризма”, 9 614.7 хил. лв. по Бюджетна тието на културни тематични маршрути. програма „Развитие на националната туристическа  Австрия: три USP (Unique Selling Proposition) на реклама и международно сътрудничество в областта страната – „Алпи, Дунав и езера, градове и култу- на туризма“ и 2 121.2 хил. лв. по Бюджетна програма ра“ – специфики, с които страната е позната на „Администрация“ – общо 13 909.9 хил. лв. или 7 107.9 национално и международно ниво и които и да- хил. евро. ват предимства в международния туризъм. Конкурентите на България влагат и значително повече Средствата за туризъм на основните конкуренти са средства в промотирането на националния си тури- под 1% от държавните бюджети на страните. С най- 70 зъм. По данни на OECD бюджетите са: висок дял е Хърватия, а с най-нисък – България. Фигура 16. Средства за туризъм като дял от държавните  Гърция: бюджетът за туризъм на Министерството бюджети на страните (данни за съответните години, посо- на икономиката, развитието и туризма е 74 млн. чени по-горе) евро. От тях 27 млн. евро са редовен бюджет, а 47 млн. евро са за публична инвестиционна 0,15% програма (32 млн. евро финансиране от ЕС и 15 млн. евро национално съфинансиране). В допъл- 0,10% нение Гръцката национална туристическа орга- 0,05% низация има и бюджет от 11.3 млн. евро, основ- но за маркетингови дейности в туризма (2014 г.) 71 0,00%  Турция: 185 млн. US$ (152 млн. евро ) за 2014 г. Гърция Турция Хърватия Австрия България  Хърватия: приблизително 30.5 млн.US$ (25.8 млн. 72 евро). От тях около 11.2 млн. US$ (9.2 млн.евро ) Източник: OECD, CIA World Factbook и собств. изчисления са прехвърлени към борда по туризъм за промо- Заплаха за позициите на България на туристическия ционални дейности (2014 г.) пазар представляват и мерките, които основните  Австрия: Бюджетът на Австрийския национален конкуренти предприемат за привличане на повече туристически офис е около 32 млн. евро (2016 г.), туристи и удължаване на туристическия сезон: плюс допълнителен бюджет от 4 млн. евро като единично плащане за подсилване и разширяване  Гърция: онлайн платформа, която дава на предп- риемачите необходимата информация как да за- 70 OECD, Tourism Trends And Policies 2016, OECD 2016 71 73 По курс към 31.12.2014 г. Министерство на туризма, Проектобюджет за 2016 г., Про- 72 По курс към 31.12.2014 г. грамен формат  стр. 41  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. почнат собствен бизнес (мотивация, финансира- 1980 г. 1990 г. не, законодателна рамка, данни от изследвания) › Югославия › Румъния › Чехословакия › Югославия и как да използват социалните медии, за да › Полша › СССР свържат хора, идеи, корпорации, университети и › СССР › Полша организации, и която промотира креативните › Румъния › Унгария партньорства и инвестиционните възможности 2000 г. 2010 г. › Македония › Румъния (www.startupgreece.gov.gr, www.startupper.gr) › Гърция › Гърция  Турция: проект в социалните и дигиталните ме- › Германия › Германия дии за брандиране и промотиране на Турция ка- › Югославия › Русия то туристическа дестинации › Румъния › Македония Източник: МТ, Международен туризъм  Хърватия: програмата „Хърватия 365“ в битка със сезонността През 2016 г. България привлича най-много посети- тели от Румъния, Гърция, Германия, Русия и Турция. Конкурентите на България според са развити ту- Постигнато е увеличение за всички топ пазари в ристически дестинации със значително повече сравнение с 2015 г. туристически ресурси. „Битката“ на България с тях може да се осъществява само чрез ясно различи- Фигура 17. Посещения на чужденци в България по страни, мо и добре промотирано уникално предложение топ 20, 2016 г. [без транзит], в хил. за продажба (USP). То трябва да бъде базирано на възможностите на България да предложи комби- Румъния Гърция нация от природа, бит, традиции и преживявания. Германия Русия Турция Македония ЕМИТИВНИ ПАЗАРИ Сърбия Полша Великобритания Общи данни Украйна Чехия Общият обем на вътрешния туристически пазар за Израел Молдова 2016 г. е около 11.7 млн. пътувания (общо туристи- Австрия Франция чески пътувания на българи в страната и посещения Италия на чужденци в България). В сравнение с 2015 г. е Нидерландия Унгария реализиран ръст от около 16%. Туристическите пъту- Белгия вания на българите за 2016 г. са приблизително 3.4 Беларус 74 млн. , а посещенията на чужденци – около 8.3 0 250 500 750 1 000 1 250 75 млн. . Следователно 29% от пазара се формира от Източник: МТ, Международен туризъм пътувания на българите в страната, 71% – от чуждест- ранни посещения. Това прави България като страна Характеристика на основните пазари основен генериращ пазар за България като туристи- ческа дестинация. Балкани Сред традиционните за България външни пазари са Румъния Балканските държави, Полша, Унгария, Германия и 76 Русия : Румъния генерира 13.2 млн. международни пътува- 77 ния през 2015 г. Страната се „активизира“ след при- емането й в ЕС (през 2006 г. пътуванията в чужбина са 74 Eurostat, Number of trips by country / world region of destina- 77 tion, 2016 Всички данни по държави за броя на международните пъту- 75 МТ, Международен туризъм, 2016 г. вания са от The World Bank, World Development Indicators, 76 МТ, Международен туризъм, 2008-2016 г. International tourism, number of departures  стр. 42  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. 8.9 млн.) От 2002 г. насам разходите на населението Посещенията на македонци в България нарастват за задгранични пътувания нарастват и през 2015 г. значително след 2009 г. (205 хил.), когато е отменен 78 достигат до почти 2.0 млрд. евро или средно 150 визовият режим на Македония, Сърбия и Черна гора евро на пътуване. за пътуванията в ЕС, и до 2016 г. достигат 528 хил. (2.6 пъти повече). Ръстът се дължи на увеличението на Посещенията на румънски граждани в България са пътуванията с цел почивка и екскурзия – от 86 хил. устойчиви във времето. Това се дължи на нарастване- през 2009 г. до 483 хил. през 2016 г. или 91% от всич- то на пътуванията с други цели, а не на посещенията с ки посещения. Устойчиво ниският брой на нощувките цел почивка и екскурзия. В периода 2008-2016 г. Бъл- в сравнение с посещенията показва множество ед- гария обаче е загубила 62% от посещенията с цел нодневни посещения и/или използване на безплатни почивка и екскурзия, генерирани от румънския пазар, места за настаняване. за сметка на посещенията с цел бизнес, които са 20 79 пъти повече . Сърбия Гърция Разходите на Сърбия за задгранични пътувания са колебливи през годините и също са по-ниски от тези Гърция генерира 6.3 млн. задгранични пътувания на останалите генериращи пазари – през 2015 г. са през 2015 г. Броят им се увеличава устойчиво – от 3.7 малко под 1.1 млрд. евро. Няма актуални данни за млн. през 2008 г. Разходите на населението за пъту- броя на пътуванията на сърбите в чужбина. вания са сходни през годините. През 2015 г. са малко над 3.5 млрд. евро или средно 475 евро на пътуване. Посещенията на сърби в България също нарастват значително след 2009 г. (130 хил.), когато е отменен Посещенията на гърци в България постепенно нарас- визовият режим на Македония, Сърбия и Черна гора тват, особено след гръцката криза от 2013-2014 г., за пътуванията в ЕС, и до 2016 г. достигат 375 хил. (2.9 когато множество гръцки бизнеси бяха прехвърлени в пъти повече). Ръстът се дължи на увеличението на България. Данните обаче показват, че България губи пътуванията с цел почивка и екскурзия – от 103 хил. почиващи и от гръцкия пазар – общо 67% в периода през 2009 г. до 331 хил. през 2016 г. или 88% от всич- 2008-2016 г. През 2016 г. делът на пътуванията с цел ки посещения. Устойчиво ниският брой на нощувките почивка спада до 24% от всички при 90% от всички в сравнение с посещенията показва множество ед- през 2008 г. Разликата се дължи на много увеличения нодневни посещения и/или използване на безплатни брой посещения с други цели. Ниският брой на но- места за настаняване. щувките показва множество еднодневни пътувания. Западна Европа Македония Разходите на Македония за задгранични пътувания Германия са колебливи през годините и значително по-ниски от Германия е третият най-голям емитивен пазар в све- тези на останалите генериращи пазари – през 2015 г. товен мащаб и първи в Европа с 83.7 млн. междуна- възлизат едва на 160 млн. евро. Няма данни за броя родни пътувания през 2015 г. Броят на пътуванията на пътуванията на македонците в чужбина. нараства с почти 15% за последните години (от 73 млн. през 2008 г.). Разходите на населението за задг- 78 ранични пътувания също постепенно нарастват, като Всички данни по държави за разходите за международен през 2014 г. достигат до 99 млрд. евро или средно туризъм са от The World Bank, World Development Indicators, International tourism, expenditures (current US$), преизчислени 1 193 евро на пътуване, но през 2015 г. спадат до 75.1 в евро към курс 0.8456803 евро за 1 долар млрд. евро или средно 897 евро на пътуване. Това 79 Всички данни за посещенията по държави са от МТ, Между- прави Германия третият най-платежоспособен еми- народен туризъм, а данните за посещенията по цели са на тивен пазар за България след Русия (от пазари топ 10 НСИ, Посещения на чужденци в България по цел на пътуването и по страни по посещения).  стр. 43  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Посещенията на немци в България варират. Най- не към старите позиции още през следващата година. ниските стойности са през 2008 г. (530 хил.) и 2015 г. Пазарът продължава своя възход с рекордните (662 хил.). През 2016 г. е реализиран 33% ръст и по- 366 хил. посещения през 2016 г., от които 276 хил. с сещенията се връщат почти до най-високите си стой- цел почивка (76% от всички). ности (827 хил.). От 2008 г. насам броят на посеще- нията с цел почивка са се увеличили с 12% и са почти Източна Европа изравнени с пиковите 2009-та и 2010-та г. Посещени- ята с цел почивка през 2016 г. са 71% от всички посе- Русия щения на немски туристи у нас. Русия е сред държавите, които генерират най-много международни пътувания и харчат най-много средст- Великобритания ва за тях в световен мащаб. В последните 10 г. пъту- Великобритания е сред държавите, които генерират ванията на руснаците в чужбина нарастват устойчиво най-много пътувания и харчат най-много средства за до 2013 г., когато достигат 54 млн. През 2014 г., веро- международни пътувания в световен мащаб. В пос- ятно заради конфликтите, намаляват до 46 млн., а ледните 10 години пътуванията на жителите на Обе- през 2015 г. се свиват до 34.5 млн. Разходите на на- диненото кралство са между 55 и 69 млн., а през 2015 селението за задгранични пътувания се увеличават г. са 65.7 млн. Разходите на населението за задгра- 2.5 пъти за периода от 2008 г. насам и през 2014 г. нични пътувания намаляват рязко по време на криза- достигат до 51.4 млрд. евро или средно 1 121 евро на та от 2009-2010 г., но започват да се възстановяват пътуване. През 2016 г. обаче намаляват до 32.5 млн. бавно след 2010 г. През 2015 г. достигат до 67.3 млрд. евро и съответно 941 евро на пътуване. Въпреки това евро или средно 1 024 евро на пътуване. Това отреж- Русия е на второ място по среден разход на пътуване да първото място на Великобритания по среден раз- в генериращите пазари на България от топ 10. ход на пътуване в генериращите пазари на България Посещенията на руснаци в България бележат плавен от топ 10. ръст до 2013 г., след която започват да спадат, дости- Посещенията на британците в България са в тенден- гайки до 485 хил. посещения през 2015 г. През 2016 г. ция на спад от 2009 г. насам. Тенденцията се обръща е реализиран ръст от 19.7% и посещенията достигат през 2016 г., когато са реализирани 273 хил. посеще- до 580 хил., от които 93% с цел почивка. ния (с 11.8% повече спрямо 2015 г.). Независимо от реализирания ръст през 2016 г., трябва да се отбеле- Украйна жи, че за периода 2008-2016 г. България е загубила 50% от посещенията с цел почивка и екскурзия от Международните пътувания, които генерира Украй- Великобритания. Посещенията с цел почивка и екс- на, са в постоянен темп на нарастване след 2008 г. и курзия представляват 60% от всички посещения от през 2015 г. достигат до 23.1 млн. Разходите на насе- пазара. лението за задгранични пътувания варират, като през 2015 г. достигат до 4 млрд. евро или средно 174 евро Северна Европа на пътуване. Посещенията на украинци в България започват да Полша нарастват след 2009 г. и достигат своя пик през 2013 Полша генерира 44.3 млн. задгранични пътувания г. (295 хил.), след което заради проблемите между през 2015 г. Разходите на населението за пътувания Украйна и Русия намаляват до 242 хил. през 2015 г. варират между 8 и 9 млрд. евро през годините от Двукратното увеличение в общия брой на посеще- 2008 г. насам. През 2015 г. са малко над 7.2 млрд. нията в периода от 2008 до 2015 г. се дължи на уве- евро или средно 163 евро на пътуване. личението на пътуванията с цел почивка и екскурзия – от 69 хил. през 2008 г. до 249 хил. през 2013 г. и 195 Броят на посещенията на поляци в България е отно- хил. през 2015 г. (81% от всички посещения). През сително стабилен с лек спад през 2013 г. и възвръща-  стр. 44  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. 2016 г. посещенията от Украйна са 266 хил., от които ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТУРИСТИТЕ 81% с цел почивка. Българи, пътуващи в страната Близък Изток Около 40% от българите осъществяват поне едно пъ- туване годишно с цел почивка, екскурзия или развле- Турция чение – общо в страната и/или чужбина. Колкото по- Броят на международните пътувания, които генерира млади са хората и колкото по-активен е начинът им Турция, е колеблив през годините – след пика през на живот, толкова по-голям е делът на пътуващите 2006 г. от над 8 млн. пътувания, настъпва рязък спад сред тях. Повече пътуващи има и сред висшистите и 80 (до 5 млн. през 2007 г.), който е преодолян почти хората с по-високи доходи . напълно чак през 2014 г. – малко под 8 млн. пътува- ния. През 2015 г. турците реализират почти 8.8 млн. Пътуващите са териториално концентрирани – около пътувания в чужбина. Разходите на населението за 44% от пътуванията се осъществяват от жители на задгранични пътувания постепенно нарастват, като Югозападния район (предимно софиянци). Живеещи- през 2014 г. достигат до 5 млрд. евро или средно 637 те в Южен централен район (най-вече пловдивчани) евро на пътуване. През 2015 г. обаче намаляват до реализират около 17% от пътуванията в страната, а 4.8 млн. евро или 549 евро на пътуване. живеещите в Североизточен район – 14%. Най-малко пътуват жителите на Северозападния и Северния Посещенията на турци в България са устойчиво ниски централен район. Те по-рядко избират близки дести- до 2011 г., след която стартира възходяща тенденция нации в сравнение туристите от останалите райони. – от 210 хил. през 2008 г. до 565 хил. през 2016 г. Ръстът се дължи на увеличението на пътуванията с Начинът на живот оказва силно влияние върху турис- цел почивка и екскурзия – от 29 хил. през 2008 г. до тическите пътувания. Колкото по-висока е активност- 383 хил. през 2016 г. или 68% от всички посещения. та, толкова по-голям е и делът на пътуващите. Около Устойчиво ниският брой на нощувките в сравнение с 2/3 от високо и близо половината от средно активни- посещенията показва множество еднодневни посе- те хора пътуват в страната. щения и/или използване на безплатни места за нас- Българите търсят основно евтини места за настанява- таняване. не. Това може да ги мотивира да изберат лятна по- чивка в началото или края на активния сезон. Финан- На всички пазари (с изключение на Русия) нарас- совите ограничения и несигурността обаче лимитират тва броя на задграничните пътувания, като съ- ранните записвания, които също са възможност за щевременно намаляват разходите за пътувания получаване на по-изгодна оферта. намаляват в съответствие със световната тенден- ция за осъществяване на повече, но по-кратки Най-важните фактори за избор на България като дес- пътувания и търсене на възможно най-добра тинация за пътуване са личната безопасност и сигур- цена. Макар общият брой посещения в България ност, съхранената природа в дестинацията и възмож- да нараства, страната продължава да губи посе- ността за почивка. Основен мотив за пътуване само в щения с цел почивка и екскурзия от ключови България или да не се пътува изобщо е липсата на генериращи пазари (Румъния, Великобритания и финансови средства. Пътуващите само в България с Гърция). Необходимо е да бъдат предвидени по-ограничени финансови възможности, както и жи- комуникационни мерки за насърчаване на тури- веещите в по-малките населени места избират най- зъм с цел почивка в тези държави. 80 „Анализ на причините за пътуванията на българи в чужбина и в страната“, 2014 г., BG161PO001/3.3-01/2008/001-11 „Кому- никационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България”, ОПРР 2007-2013 г.  стр. 45  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. близките дестинации, както и познати места, където ристическо преживяване – елемент, на който Бълга- не могат да се очакват изненади. рия следва да наблегне. Най-често практикувани от почиващите в България Фигура 18. Фактори на удовлетвореността за пътувалите в българи са морският, културният, планинският и най- България [база: пътували в България - 434] общо – здравният туризъм (балнео, уелнес и спа). Възможност за Лична Изборът на вид туризъм зависи от възрастта и сте- Климатични почивка безопасност и условия пента на активност на пътуващия. С повишаване на (релакс) сигурност възрастта делът на практикувалите форми на специа- лизиран туризъм се увеличава. Това е валидно най- Лесен достъп Любезност на до дестина- вече за пътуващите над 50 г., голяма част от които местните хора цията избягват масовите дестинации дори в летните месе- ци. Голяма част от хората със собствени имоти или Източник: МТ, Анализ на причините за пътуванията на почиващи при близки със собствени имоти са склон- българите в чужбина и страната, 2014 г. ни да комбинират почивката с алтернативен туризъм (еко, културен, спа, лов и риболов, други). Възможността за пълноценна почивка и спокойствието имат първостепенно значение при формирането на Нараства броят на хората, свързани с природата и удовлетвореността. Хубавото време също допринася екологичния начин на живот, с изисквания към за добрите оценки. целесъобразното използване на природните Разнообразието от културни и исторически атракции ресурси и практикуване на устойчив туризъм. не е ключов фактор за формирането на удовлетворе- Това дава възможност на България да развива ността от дестинацията. В контекста на регистрирана- успешно алтернативните форми на туризъм и да та висока честота на пътуванията с цел културен тури- намали сезонността чрез насърчаване на пътува- зъм, това означава, че посещаването на забележи- нията на българите в страната. телности представлява за българите по-скоро допъл- нителна дейност, но не и основна причина за посе- Основният източник на информация за пътуванията е щение. интернет. Близо 64% от пътувалите в България през последната година са ползвали интернет на някакъв България има отлични предпоставки за развитие етап от пътуването си (при пътувалите в чужбина този на културен туризъм. Населението все още не дял е 82%). познава добре тези възможности. Необходимо е осъществяване на кампании за подобряване на През 2016 г. българите са изразходвали 752 млн. лева 81 информираността на българите за културно- за лични туристически пътувания в страната . При 82 историческото наследство на страната и за създа- общо 3 493 092 лични пътувания за същия период ване на култура за практикуване на културен тури- това означава приблизително 189 лв. средно на пъту- зъм в България. ване. Над 98% от пътувалите са напълно или по-скоро удов- Българите са лоялни пътуващи в дестинацията, биха я летворени от своята последна почивка в България – препоръчали и биха се върнали отново на местата, ситуация, сходна с тази при пътувалите в чужбина. които вече са посетили. Най-висока степен на лоял- Делът на напълно удовлетворените сред пътувалите ност е регистрирана по отношение на летните пъту- в чужбина обаче е по-висок (81% при 68% за пътува- вания, което е индикация, че този вид туризъм ще лите в страната), което е индикация за по-добро ту- остане доминиращ. 81 НСИ, Разходи по видове (включително туристически пакет) за туристически пътувания, 2015 г. 82 НСИ, Туристически пътувания на лица на 15 и повече години в страната по цели, 2015 г.  стр. 46  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Чуждестранни посетители 2-3 нощувки, с изключение на януари, когато се уве- 86 личава до 4-5 . През 2016 г. 62% от посещенията на чужденци в Бъл- гария са с цел почивка и ваканция, 17% са с цел биз- Чуждестранните туристи са по-активни от българите – 83 нес, а 8% – с цел гостуване . те комбинират преживяванията (делът на съчеталите два и повече вида туризъм варира от 45-48% през Факторите, които влияят върху избора на дестинация есента и пролетта, 55-58% през лятото, до 66% през за ваканция, са много и от различно естество. Сред зимата). През активните сезони се наблюдават съче- най-важните са цените, условията за настаняване и тания от типа „масов – специализиран туризъм”, а обслужването, климатът, природата и чистотата или през неактивните – комбинации от два специализи- поне представата за тях, сигурността, възможността рани вида туризъм. Най-често срещаното съчетание за разглеждане на забележителности. Близо полови- (което е и съчетанието с най-голям потенциал) е това ната от чуждестранните туристи смятат, че са били 87 между културен и друг вид туризъм . повлияни от рекламна форма при вземането на ре- 84 шение за почивка в България . Чужденците използват повече и по-разнообразни информационни източници за вземане на решение за Фигура 19. Фактори за избор на дестинация по важност за 10-те изследвани генериращи пазара 85 туристически пътувания. През лятото на 2010 г. делът на „допиталите се” до два и повече източника е око- ло 1/3, а през останалите сезони – достига до над 88 50% . 89 Изследване на Google (2014 г.) показва, че онлайн каналите са основен източник на информация при планиране както на ваканционни, така и на бизнес пътувания (фиг. 20). Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за 2016 г. възлизат на 6 424.4 млн. лева. При общо 8 251 995 посещения за 2016 г. това означава, че приходите от 90 едно посещение са средно 779 лв. . Източник: МТ, Разработване на стратегия за бранд България, 2013 г. Сред чуждестранните посетители е налице много висока степен на удовлетвореност от престоя в стра- През 2015-2016 г. продължителността на летните ната. Общата удовлетвореност варира в тесни грани- почивки на чужденците в летните курорти е около 6-7 ци в отделните сезони – между 88% и 95% . нощувки, а за страната като цяло – между 5 и 6. През останалите сезони продължителността на престоя е Факторите, които водят до най-висока удовлетворе- ност, варират по сезони, но най-общо могат да бъдат 86 НСИ, Дейност на местата за настаняване, пренощували лица и реализирани нощувки, чужденци, 2008-2016 г., по месеци и по години, и собствени изчисления. 87 „Проучвания на чуждестранните посетители в България и 83 МТ, Международен туризъм, януари – декември, 2016 г. пътуванията на българите в страната”, 2009-2010 г., 84 „Разработване на стратегия за бранд „България” и BG161PO001/3.3-01/2008/001-1, ОПРР 2007-2013 г. 88 въвеждане на практика на интегриран и последователен Пак там. 89 бранд мениджмънт“, 2012-2013 г., BG161РО001/3.3- Google Travel Study, June 2014, Ipsos MediaCT, 01/2008/001-8, ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. https://storage.googleapis.com/think/docs/2014-travelers-road- 85 Пиктограмите са дизайн на Prosymbols, Freepik, Roundicons, to-decision_research_studies.pdf 90 Vectors Market, от Flaticon БНБ, Платежен баланс, Статия „Пътувания“, Свят  стр. 47  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. обобщени до природните дадености (вкл. добрите Факторите, които формират неудовлетвореност у плажове), отношенията с местното население, наста- чуждестранните туристи, са устойчиви във времето и няването, местната кухня, културно-историческите не зависят от сезона, в който е осъществена почивка- забележителности, а през зимата и ски пистите. Спо- та. Недоволството е съсредоточено основно върху ред туристите от чужбина България е привлекателна инфраструктурата и пътищата, достъпността за хора с дестинация и за практикуване на алтернативни фор- увреждания, затрудненията с придвижването и мръ- ми на туризъм – културен, СПА/ балнео, еко и селски сотията. туризъм. Фигура 20. Източници на информация при планиране на пътуване [база: пътуващи с цел почивка, 3500 души; пътуващи с цел бизнес, 1500 души] Източник: Google Travel Study, June 2014, Ipsos MediaCT Проучванията от 2009-2010 г. показват, че на 10-те инвеститори. С оглед на това може да се твърди, че основни генериращи пазара България има едноплас- последните данни от проучвания сред посетители от тов и „блед“ имидж. Страната се възприема като 2009-2010 г. са неактуални и не могат да бъдат надеж- изгодна дестинация, която е сравнително лесно дос- дна отправна точка за планиране на маркетингови тъпна, но няма особени отличителни характеристи- дейности. ки . България е ясно позиционирана в съзнанието на чуждестранните туристи единствено с предлагания За оценката на резултатите от положените усилия морски туризъм (с изключение на гръцките и турските и установяване на актуалния имидж на дестина- туристи). Планинският и ски туризмът, които са отно- цията е необходимо провеждането на проучвания сително често практикувани от чужденците у нас, в България и на основните генериращи пазари. рядко се асоциират с България. Проучванията са изключително необходими и пред- В последните години са проведени множество рек- вид наблюдаваните промени в поведението на пъту- ламно-информационни кампании за промотиране на ващите, видими през увеличаващия се брой между- България като дестинация за морски, културен, зимен народни пътувания и намаляващите разходи за тях, и ски и спа туризъм, реализирани са участия в десетки измененията в търсенето (акцент върху природа, туристически изложения и борси и събития на меж- здраве и автентичност), за прецизиране на ценовото дународни организации, както и лични срещи с пред- и продуктовото позициониране на дестинацията. ставители на държавни институции в туризма на ос- новни генериращи пазари, туроператори и големи  стр. 48  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. МАРКЕТИНГОВ МИКС сътрудничество между свързаните и подкрепя- щите туризма индустрии в България. Туристическа дестинация България формира своето национално конкурентно предимство на основата на Системата от детерминанти на туризма в този момент екстензивното използване на природните си туристи- няма уникални характеристики и е източник на неус- чески ресурси и на ниската факторна себестойност. тойчиво конкурентно предимство. В случай че ско- Доминирането на двете факторни сили определя ростта и ефективността на развитието на страната развитието на дестинацията както следва: като туристическа дестинация се запазят, България трудно може да вземе преимущество пред конкурен-  Липсата на надеждни специализирани механиз- тите си, нито в близко бъдеще, нито в по-далечен ми за устойчива валоризация на природните ту- план. ристически ресурси и ниската факторна себес- тойност позволяват фирмени стратегии и Анализът на продуктовата палитра на България като конкуренция в отрасъла предимно по линия на туристическа дестинация е направен чрез концепция- ниската цена за сметка на качеството на туристи- та за жизнения цикъл на туристическата дестинация и ческия продукт. показва, че към настоящия момент България разпола-  Обвързаните с ниската цена фирмени стратегии и га с три продукта във фаза на въвеждане, пет във фаза конкуренция в отрасъла формират имидж на Бъл- на растеж, пет във фаза на зрялост и нито един във гария като евтина туристическа дестинация (дес- фаза на упадък. Това е добра предпоставка за разви- тинация „стока”). Подобен имидж привлича тър- тието й като туристическа дестинация. сене от страна на туристи с по-нисък статус и В продуктовата палитра доминират два туристически потребителска култура. продукта – морски рекреативен туризъм („слънце,  Това туристическо търсене налага като приоритет море, плаж“) и планински зимен ски туризъм. Те фор- в инвестициите увеличаването на капацитета на мират основната част от туристическото предлагане туристическата суперструктура за сметка на ней- на България и до голяма степен оформят облика на ното качество. Заплащането на заетите в туризма страната като дестинация за масов туризъм. Дестина- се задържа на ниско ниво, което води до изтича- цията развива приоритетно и културен и здравен ту- не на квалифицирани кадри от индустрията. Тър- ризъм (спа, уелнес, балнео, медицински). сенето в сектора не стимулира развитието на Фигура 21. Позиции на туристическите продуктови линии на България спрямо фазите на продуктовия жизнен цикъл Легенда: МРТП морски рекреативен туристически продукт ВТП винен туристически продукт ЗПСТП зимен планински-ски туристически продукт ФСТП фестивален и събитиен туристически продукт ЕТП екологичен туристически продукт СТП спортен туристически продукт СТП селски туристически продукт ГТП голф туристически продукт ЗТП здравен туристически продукт ЛТП ловен туристически продукт КПТП културно-познавателен туристически продукт ХТП хазартен туристически продукт РТП религиозен туристически продукт ДТП (MICE) делови туристически продукт  стр. 49  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 Г. Туристическата оферта на България включва и набор Морският рекреативен туристически продукт на стра- от специализирани (алтернативни) видове туризъм – ната се формира по българското Черноморско крайб- алтернатива на масовия туристически продукт по режие. Двата морски туристически района привличат начин на предлагане, протичане и ангажирания чо- 2/3 от всички нощувки, реализирани у нас през 2016 вешкия ресурс. Такива са: селски, екологичен, пла- г. 209-те плажа с обща площ от около 12 хиляди дка са нински, приключенски (преходи с колело, на кон, със основен туристически ресурс на България. Плажовете ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, про- и морето са основна притегателна сила както за бъл- никване в неосветени пещери, преминаване на ал- гари, така и за чуждестранните посетители. пийски маршрути с водач) и тематичен (свързан с културно-историческото наследство, с езотеричното, Проучване по поръчка на МТ от декември 2016 г. във религията, виното, традиционната кухня, етногра- връзка с промените в Закона за устройството на Чер- 93 91 фията и традиционната музика и занаяти) . България номорското крайбрежие показва, че 58% от бълга- развива и нишови продукти – спортен, градски разв- рите са били на плаж на Черноморието през 2016 г., а лекателен, круизен и делови (MICE) туризъм. Специа- още 26% в последните 2 до 5 години. Предпочитани- лизираните и нишовите продукти могат да бъдат ята на българите са към плажове в или в близост до определени като продукти с потенциал. урбанизирани територии – съответно 70% и 24%. Фигура 22. Предпочитания на българите към морските Продукти плажове у нас Доминиращи продукти Плаж в урбанизирани 3% територии Морски туризъм 18% Плаж в близост до урбанизирани територии България има добро географско разположение и Плаж в неурбанизирани атрактивно крайбрежие с плажни ивици с качествен 52% територии пясък и широко плитководие. Предлагането на морс- 27% Плаж с ограничено ки туризъм е традиционно и застъпено във всички ползване Друг информационни източници за България, което на- режда страната ни в списъка с дестинациите за масов туризъм. Източник: МТ, Отношение към промените в ЗУЧК и кате- горизацията на плажовете, 2016 г., база: 598 души В България има 18 климатични морски курорта от Повече избрали да плажуват у нас има сред активни- национално значение и 16 климатични морски курор- 92 те групи (до 49 г.), живеещите в близост до морето та от местно значение . (Североизточен и Югоизточен райони за планиране), семействата с деца, домакинствата с доходи над средните, жителите на областните центрове, но не и софиянци. Факторите за избор на плаж са рационални. Сред най-важните са (по скала от 1 – напълно маловажно, до 5 – изключително важно): чистота на плажа (сред- на 4.70), липса на потенциални замърсители в бли- зост (4.60), повърхност на плажа – пясъчен, каменист или друг (4.41), наличие на тоалетна (4.37) и вид на морското дъно – пясъчно, каменисто или друго (4.36). 91 93 Дефиниция на БААТ, http://www.baatbg.org МТ, Национално представително проучване на тема „Отно- 92 МС, Решение № 153 от 24 февруари 2012 г. за обявяване шение към промените в ЗУЧК и категоризацията на плажове- Списък на курортите в Република България и определяне на те“, декември 2016 г., 604 души над 15 години, по метода техните граници анкета в онлайн панел  стр. 50  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Хората се интересуват най-малко от характеристики ски курорти с младежки целеви групи, привлечени от като дължина на плажа, наличие на обществен тран- възможностите за забавления. Привличането на по- спорт, зони с платени чадъри и шезлонги и развлека- шумната младежка аудитория в местата за настаня- телни зони (джетове, водни колела и други). ване обаче е свързано с отлив на туристи от третата възраст и на семейства с деца не само от конкретния Според същото изследване удовлетвореността от туристически обект, но и от района на курорта, в кой- плажовете по българското Черноморие е относително то се намират тези обекти. Необходим е по-активен висока – 44% от плажувалите са напълно или по- контрол за спазването на нормативната уредба по скоро удовлетворени. Делът на неудовлетворените е отношение на допустимите нива на шум. точно два пъти по-нисък – 22%. По-голям дял неудов- летворени има сред ползвалите морски плажове в Подпродукт на морския туризъм е яхтеният туризъм, урбанизирани територии, живеещите в Югозападен който у нас е в начална форма на развитие. Незави- район за планиране и особено София, високостатус- симо от факта, че основните предпоставки за разви- ните групи. Най-ниски оценки получават критериите тие са налице – пристанищни комплекси, кейове, съотношение цена-качество на предоставяните услу- пристани и хидротехнически съоръжения, яхтеният ги, санитарно-хигиенни условия (тоалетни, душове, туризъм среща доста проблеми – недостатъци в нор- съблекални, други) и качество на обслужването на мативната база, засягаща морската индустрия и ях- плажа (независимо от обекта). Според населението тинга; дефицити по отношение на сигурността и бе- проблемите на българските морски плажове, които зопасността на туристите, заради липса на съвре- Министерството на туризма трябва да реши незабав- менни сателитни обслужващи звена в пристанищата; но, са пет: мръсотията (55%), липсата на свободни липса на рекламна стратегия и национална реклама зони (21%), високите цени (21%), презастрояването за яхтения туризъм; недостатъчно квалифициран (16%), както и проблемите, свързани със сигурността персонал на яхтените пристанища и други. и контрола (12%). Като цяло предимствата на българския морски тури- Макар да няма актуално изследване сред чуждес- зъм могат да бъдат сведени до: атрактивното крайб- транните посетители, тези проблемни области режие, наличието на плажни ивици с качествен пя- могат да се възприемат като общовалидни. МТ сък, относително широкото плитководие, модернизи- отчита значимостта на плажовете като туристи- рането на съществуващи и изграждането на нови чески ресурс и провежда последователна полити- пречиствателни станции за отпадни води в последни- ка за решаване на проблемите по крайбрежието. те години, засиленият контрол за спазването на кон- цесионните договори по плажовете и други. От гледна точка на чуждите пазари летният морски Сред основните недостатъци на продукта са преко- рекреативен туристически продукт е ориентиран към мерното застрояване (вкл. незаконно строителство), сегмента на нискобюджетните потребители, обвърза- претоварването на туристическите ресурси, свлачищ- ни с нискобюджетните продуктови марки на туропе- ните процеси, проблемната организация на ползва- раторите. Предлагането се осъществява основно по нето и туристическото обслужване на плажовете, модела „всичко включено в цената” (all inclusive) и е замърсяването на околната среда и водите, недоста- ориентирано най-вече към Германия, Великобрита- тъчно развитата инфраструктура между и в туристи- ния, Скандинавските страни, Полша, Украйна, Мол- ческите места, високото ниво на шум, ниското качест- дова и Румъния. Това води до ниски приходи на лег- во на питейната вода на някои места, проблемите с ло и туристоден. На пазари като Русия, Израел, Иран осигуряването на безопасността и сигурността на предлагането привлича туристи със сравнително по- туристите и други. високи платежоспособност. През последните години се наблюдава тенденция към обвързване на туристическата оферта на все повече места за настаняване в националните ни мор-  стр. 51  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Планински туризъм основните курортите е: Боровец – 58 км., Банско – 50 96 км., Пампорово – 37 км., Витоша – 19 км. Планинският туризъм в България се развива в 5 пла- нински климатични курорта от национално значение, През летния сезон планините на България предлагат 94 в 50 климатични морски курорта от местно значение , разнообразни възможности за туризъм и отдих. Ту- както и в над 100 селища без официален курортен ристите могат да разнообразят престоя си с програми статус. Туристическите центрове са основно села и за пешеходен, вело и конен туризъм, делта и парап- малки градове с население от 500 до 10 000 души, ланеризъм, парашутизъм, водни спортове, скално разположени на височина между 400 и 100 м. Пла- катерене, спелеоложки туризъм, състезания по ори- нинските курорти извън урбанизираните райони са 97 ентиране, скаутски лагери и други . Данните на НСИ концентрирани в Родопите, Рила и Пирин. Повечето за представянето на зимните курорти през летния са на височина от 1 100 до 1 400 м. Само 6 са разпо- сезон показват, че летният планински туризъм прив- ложени на височина над 1 600 м. Тази особеност на лича все повече туристи (виж общата характеристика пространственото разпределение на туристическите на пазара). центрове, от една страна, ограничава възможностите за развитие на зимни спортове, а от друга – създава предпоставки за успешно съчетание на планински туризъм с културен, познавателен и спа туризъм, както и по-широко разпространение на възможните ползи за местното население чрез използването на различни туристически ресурси в планинските сели- ща. По количествени и качествени параметри зимните спортове заемат ключова позиция в българския тури- зъм. Ски ваканциите привличат значителен брой орга- низирани чуждестранни туристи и генерират основна Предимствата на планинския туризъм на България се част от приходите от планински туризъм в страната. изразяват в добре запазената и чиста природа в пла- Към това се добавят и големи инвестиции, насочени нините; наличието голям брой защитени територии към изграждането на модерни настанителни съоръ- със съхранено биоразнообразие в съчетание с антро- жения и туристическа инфраструктура в трите зимни погенни ресурси; изградената суперструктура в ос- ски центъра с национално и международно значение новните курорти; ниската цена на туристическите – Банско, Боровец и Пампорово. Освен трите големи пакети, която е основен мотив за избор на почивка за ски центъра има и около 40 по-малки ски курорта, много от туристите на целевите пазари; положител- които предлагат евтина алтернатива на големите ният имидж на курортите Банско, Боровец и Пампо- курорти и са ориентирани основно към вътрешния рово като отлични дестинации за зимни спортове и 95 пазар . летни почивки с много добро съотношение цена - качество. Общата дължина на ски пистите в България е сравни- телно малка, особено съпоставена с тези на Алпийс- Основни недостатъци на продукта са малката дължи- ките страни – около 210 км. Дължината на пистите в на на ски пистите в местата за ски туризъм; значител- ният обем от незавършено строителство, дисхармо- нията между състоянието на природната среда и 94 степента на благоустрояване в основните ски курор- МС, Решение № 153 от 24 февруари 2012 г. за обявяване Списък на курортите в Република България и определяне на 96 техните граници Данните са от интернет страниците на курортите. 95 97 М. Малчев,Чавдар Сотиров, Планински туризъм, Универси- М. Малчев,Чавдар Сотиров, Планински туризъм, Универси- тетско издателство „Епископ Константин Преславски― Шумен, тетско издателство „Епископ Константин Преславски― Шумен, 2015 2015  стр. 52  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. 99 ти; диспропорцията между капацитета на местата за над 10 000 с национално значение . В Списъка на настаняване, капацитета на ски пистите и лифтовете в световното културно и природно наследство на националните ски курортни комплекси (основно Бан- UNESCO са включени 7 културни и два природни ско); неефективната транспортна инфраструктура и обекта от България, очакват номинация още 16. В затрудненото придвижване на туристите с обществен страната се намират и 5 обекта на недвижимото кул- 100 транспорт в отдалечените селски и планински райо- турно наследство . България е и на трето място в ни; липсата на достъп за хора с увреждания; липсата Европа, само след Италия и Гърция, по брой археоло- на означения (или означения само на кирилица); гически културни ценности. В страната има и 33 архе- недостигът на квалифицирани кадри, както и недос- ологически и 10 етнографски, архитектурни и истори- татъчното рекламно представяне на българския пла- чески резервата, разкрити са около 1000 гробни 98 101 нински туризъм . съоръжения и тракийски съкровища . Приоритетни продукти През 2016 г. броят на музеите в България е 195. Те са привлекли над 5 млн. посещения, от които над 1 млн. Културно-познавателен туризъм от чужденци. Организирани са над 2300 изложби и 102 Особено важно място в туристическия потенциал на 663 концерта . България заема културният туризъм. България е една Културният туризъм е с голям потенциал за развитие, от най-старите европейски държави и наследник на присъства като доминиращ продукт в почти всички древни цивилизации – траки, римляни, византийци и туристически райони на страната. С най-големи въз- прабългари, оставили ценни художествени и архитек- можности са Тракийски, Дунавски и Старопланински турни свидетелства. райони, където са концентрирани най-много от кул- турно-историческите атракции. Големи възможности за развитие на продукта дава и избирането на Пловдив за „Европейска столица на културата през 2019 г.“. Ресурсите за развитие на културния туризъм в Бълга- рия включват археологически, архитектурни, етно- ложки, религиозни обекти, исторически забележи- Снимка: Фейсбук страница, Пловдив 2019 / Plovdiv 2019 телности, както и културни институции – музеи, галерии, читалища и културни събития от различно Инициативата „Европейска столица на културата“ е естество, свързани с нематериалната култура, както и най-престижната титла в областта на културата в Ев- „творчески” туризъм, в който туристите създават ропа и е замислена с цел да допринесе за сближава- култура. Те се характеризират със своето разнообра- нето на европейските народи. Решение за нейното зие, автентичност и уникалност. Страната притежава реализиране е взето през юни 1985 г. от Съвета на богато културно наследство – около 40 000 регистри- 99 рани обекта от различни исторически епохи, от които МК, Списък на недвижимите културни ценности с категория „национално значение“ (НИНКН) към 2017 г. 100 UNESCO, Key Facts and FIGURES on Bulgaria / UNESCO Coop- 98 М. Малчев,Чавдар Сотиров, Планински туризъм, Универси- eration, 2017 101 тетско издателство „Епископ Константин Преславски― Шумен, НСУРТБ, 2014-2030 г., версия от 2014 г. 102 2015 НСИ, Музеи и организирани прояви през 2016 г.  стр. 53  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. министрите на културата на Европейския съюз по телния туризъм и пълноценно използване на налич- инициатива на тогавашния легендарен министър на ния потенциал. Въпреки богатството на страната от културата на Гърция Мелина Меркури. В периода религиозни обекти, този вид туризъм не се предлага след 1985 г. повече от 40 града са избрани за титлата значимо в нито един туристически район. „Европейска столица на културата“. През годините това събитие се доразвива, без да губи първоначал- Като негови слаби страни могат да бъдат обособени ния си замисъл: да подчертава богатството и разно- неподдържаната или липсваща пътна инфраструктура образието на европейските култури и техните общи до манастирите, липсата на указателни табели, не- черти, да насърчава по-доброто взаимно опознаване добре поддържаните манастири, липсата на добре между европейските граждани и да подхранва усе- обучени екскурзоводи на религиозна тематика. Не- щането за принадлежност към една и съща евро- достатък е и слабото комуникационно представяне пейска общност. Събитието може да донесе огромни на българските религиозни обекти като обекти за ползи за градовете в културно, социално и икономи- туризъм. Продуктовите програми и оферти за предла- ческо отношение в рамките на самата година и след гане на поклонически туризъм са малко на брой и това. То е уникална възможност за обновяване на обхващат незначителен брой обекти, което е пречка градовете, за промяна на представата за тях и за за разгръщане на потенциала на страната като дести- тяхното популяризиране в европейски и междунаро- нация за този специфичен вид туризъм, както и за ден план. неговото бъдещо развитие и трайното му налагане на туристическия пазар. Предимствата на продукт културен туризъм могат да бъдат сведени най-общо до: богато културно наслед- Фестивалният и събитиен туризъм също е ключов ство от различни исторически епохи и голямо видово елемент от културно-познавателния туристически разнообразие; териториална концентрация и благоп- продукт. В Регистъра на туристическите фестивали и риятно разположение на културно-историческите събития на МТ са вписани 1278 събития и фестивали, 103 атракции, съхранен автентичен местен фолклор, от- от които 99 с международно значение . Макар да са носително развита музейна мрежа, възможност кул- атрактивни за чужденците, фолклорните събития и турният туризъм да бъде комбиниран с всички други певчески фестивали не се рекламират особено в чуж- видове туризъм и да служи за основа на удължаване- бина, поради което посетителите им са относително то на туристическите сезони. малко и предимно от България. Продуктът е с нереа- лизиран потенциал, тъй като редица традиционни Слабите страни на културния туризъм се изразяват български празници и обичаи са уникални в Европа и главно в недостатъчната диверсификация на предла- могат да привличат множество туристи (нестинарст- гането на културен туризъм по неговите подвидове – во, кукерство и други). познавателен, развлекателен, образователен и други, силно изразената сезонна посещаемост на обектите на културния туризъм в страната, недостатъчното промотиране на музеите, дефицитите в нормативната база по отношение на опазването и използването на културните ценности и антропогенните туристически ресурси и развитието на видовете и формите на кул- турния туризъм. Част от културно-познавателния туристически про- дукт е и религиозният туризъм. Липсата на ограниче- ния от религиозен характер, свободата на вероизпо- веданията у нас, разбирането и подкрепата от страна Снимка: Фейсбук страница, Surva / Сурва, @survafest на правителството, обществото и църковните инсти- туции осигуряват добри възможности за съчетаване 103 http://rta.tourism.government.bg/TFRegister.aspx на религиозния с елементи на културно-познава-  стр. 54  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Част от културния туристически продукт са виненият Проучванията сред туристите в България от 2009 и и кулинарният туризъм. 2010 г. също показват, че добрата кухня е ключова характеристика на имиджа на страната и фактор за България е известна с многообразието си от винени 106 формиране на удовлетвореността . Кулинарията сортове грозде и е на 21-во място сред държавите играе стратегическа роля в имиджа и брандинга на 104 производители на вино за 2014 г. . През последните 88% от туристическите дестинации в световен ма- години страната се превръща в атрактивна дестина- 107 щаб . ция за винен туризъм – не само заради традициите във винопроизводството и културата на виното, а и заради множеството успешно функциониращи изби, част от които вече са успешни туристически атракции. В България са създадени и три винарски клъстъра – Античен път на тракийското вино, Пътят на Орфей и Пътят на Дионисий. Очертани са и девет национални маршрута – Пътят Бдин, Пътят Стримон, Античният път на тракийското вино, Пътят на Орфей, Пътят на Дионисий, Пътят на Етър, Пътят на Хемус, Пътят Ма- дара, Пътят Одесос. Виненият туризъм се характеризира се с модерна специализирана инфраструктура в унисон с най- съвременните изисквания на развитието на винения С традиционната си кухня и разнообразните ястия, туризъм, сравнително добра транспортна достъпност характерни за различните райони на страната, Бълга- до избите, наличие на качествени места за настаня- рия има потенциал да превърне кулинарния туризъм в ване в самите изби или в близост до тях. Може да се туристическо преживяване с цел рекреация и/или съчетае с различни прояви, свързани с виното – праз- забавление, което да включва както събития, свърза- ници, панаири, винарии, винени фестивали и други, ни с храна (фестивали, конкурси, демонстрации, ку- както и с празници, обичаи и ритуали, свързани с линарни шоу програми и други), така и дейности, бита на местните хора. подпомагащи пряко развитието на местните общнос- Като недостатъци могат да се посочат пропуски в ка- ти (посещения на местни производители и фермерс- чеството на туристическото обслужване в обектите за ки пазари, дегустации и други). Този вид туризъм винен туризъм, както и относително ниската към удовлетворява и нуждите на съвременните туристи от момента популярност на продукта на външните и нови преживявания и познания. вътрешния пазари. Сред силните страни на продукта са: традиционната Кулинарният туризъм е разрастващ се феномен, който българска кухня, регионалните кулинарни специфики, в последните две десетилетия се развива като турис- позволяващи разработката на кулинарни маршрути и тически продукт, наред с други причини, и заради възможностите за съчетаване на продукта с винен и факта, че над 1/3 от разходите на туристите са за културен туризъм. 105 храна . Това е вярно и за България – по данни на НСИ за 2014 г. разходите за крайно потребление на услуги, свързани със сервиране на храна и напитки, от туристи, резиденти и нерезиденти в чужбина, са 106 „Проучвания на чуждестранните посетители в България и съответно 30% и 27% от всички разходи. пътуванията на българите в страната”, 2009-2010 г., BG161PO001/3.3-01/2008/001-1, ОП„Регионално развитие” 104 По данни на Food and Agriculture Organization 2007-2013 г. 105 107 World Tourism Organization (2012), Global Report on Food World Tourism Organization (2012), Global Report on Food Tourism, UNWTO, Madrid Tourism, UNWTO, Madrid  стр. 55  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Сред проблемните области са слабото му промоти- лечебни курорта от национално значение и 35 балне- 110 ране през годините и подценяването на възможнос- олечебни курорта от местно значение . Тези стой- тите му в подкрепа на развитието на дестинацията. ности не включват климатичните морски курорти (общо 34), в някои от които също има отлични усло- 108 Здравен туризъм вия за развитие на здравен туризъм. В периода 2013-2015 г. глобалната уелнес индустрия нараства от 2.98 трилиона евро до 3.30 трилиона евро. Приходите от глобалния уелнес туризъм нарастват с 14% за същия период – ръст, който е два пъти по- висок от общите разходи за туризъм (6.9%). През 2015 г. са направени 691 млн. уелнес пътувания или със 104.4 млн. повече, отколкото през 2013 г. Секто- рите с най-голям принос в уелнес икономиката са: красота и анти-ейдж (887 млрд. евро), здравословно хранене и намаляване на теглото (576 млрд. евро), уелнес туризъм (500 млрд. евро), фитнес и ум-тяло (481 млрд. евро), превенция и индивидуална меди- Характеристиките на минералните води у нас правят цина и здраве (474 млрд. евро), допълнителни грижи България една от страните с най-благоприятни усло- и алтернативна медицина (177 млрд. евро), недви- вия за възстановяване и лечение чрез вода и дават жими имоти, свързани с уелнес (106 млрд. евро), спа възможност да бъдат третирани над 90% от най- индустрия (88 млрд. евро), термални/минерални масовите заболявания, лекувани и заплащани по извори (45 млрд. евро), уелнес на работното място 109 клинични пътеки от европейските здравни каси. По- (38 млрд. евро) . настоящем обаче по-малко от 0.4% от водите се из- България е сред първите в Европа по богатство и раз- ползват за балнеолечение, което показва значим нообразие на хидротермални води и биоклиматоле- нереализиран потенциал. чение. Страната е втора в Европа след Исландия и През последните години здравният туризъм в Бълга- изпреварва държави с доказани традиции в балнео- рия съчетава традиционни курортни терапевтични логията по отношение на съществуващи, развити и дейности, като балнеолечение, рехабилитация и регистрирани (сертифицирани) ресурси на минерал- профилактика, с модерни уелнес и спа програми. на вода. Този вид туризъм все по-често се комбинира с други В България находищата на минерална вода – изклю- туристически продукти, например – културен, кули- чителна държавна собственост, са 102, разкрити с нарен, спортен туризъм. повече от 370 водовземни съоръжения (сондажи и България има добри възможности за развитие и на каптирани естествени извори), а находищата на ми- медицински туризъм. През 2015 г. страната е на шес- нерална вода – публична общинска собственост, са то място в Европа по брой на практикуващите лекари повече от 40 и са разкрити с повече от 65 водовземни 111 на 100 000 души (404 лекари) . В България работят съоръжения (сондажи и каптирани естествени изво- 112 над 7 500 лекари по дентална медицина в модерни ри). Голяма част от минералните води у нас извират дентални кабинети, а българската дентална медици- от голяма дълбочина, което е гаранция за тяхната на, отговаря на всички критерии в световната меди- чистота. В дестинацията има почти всички видове 110 минерални води, които се срещат по света, както и МС, Решение № 153 от 24 февруари 2012 г. за обявяване находища на лечебна кал. В България има 19 балнео- Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници 111 Eurostat, Health personnel (excluding nursing and caring 108 Дефиниран като балнео, спа, уелнес и медицински туризъм professionals), Medical doctors, 2015 109 112 The Global Wellness Institute, Global Wellness Economy Moni- Eurostat, Health personnel (excluding nursing and caring tor, Jan 2017 professionals), Dentists, 2015  стр. 56  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. цина. В страната има 345 болници, от които 181 – райони, зони), което съхранява околната среда и 114 многопрофилни и 140 специализирани, 2 029 лечеб- поддържа благополучието на местните жители“ и е ни заведения за извънболнична помощ, от които 50 в основата на развитието на устойчив туризъм като 113 дентални и 50 медико-дентални центрове . цяло. Тенденцията към застаряване на населението и България има изключителен потенциал за развитие на очакваното нарастване на потреблението на екотуризъм. В страната има над 1 000 защитени тери- здравни услуги са добра предпоставка за разви- тории и обекти, сред които 55 резервата, 344 при- тие на здравен туризъм в България. Страната раз- родни забележителности 564 защитени местности, 3 полага с достатъчно ресурси, но продуктът не е национални и 11 природни парка, 35 поддържани достатъчно развит, а някои от подвидовете му са резервата, 574 защитени видове растения, 483 защи- 115 напълно подценени (напр. медицински туризъм). тени видове животни и 1646 защитени дървета . 17 България има потенциал да се включи активно в от резерватите в страната са обявени за биосферни световната уелнес индустрия като „Център на по програмата на UNESCO „Човек и биосфера”, а два здравето в Европа“. от природните обекти – Национален парк „Пирин” и резерват „Сребърна”, са включени в списъка на . UNESCO на Световното природно наследство. Необходимо е да се обърне по-специално внимание на инфраструктурата в някои от здравните курорти на България, която не е на достатъчно добро ниво. Като проблемни области могат да се очертаят и презаст- рояването в близост до здравните ресурси (извори), липсата на достатъчно удобни и надеждни транспор- тни връзки до здравните дестинации в страната, ня- кои компромиси с качеството на здравните услуги, недостигът на персонал с добра професионална под- готовка за предоставяне на здравни услуги (рехаби- литатори, физиотерапевти). Промотирането на здрав- ния туризъм в България също не е на достатъчно добро ниво, макар да е сред приоритетните продукти България е на трето място в ЕС по дял на защитените в последните десетилетия. Необходимо е продуктът зони от Европейската екологична мрежа „Натура да се представя по нов и оригинален начин с акцент 2000“ (34%), предхождана от Словения (38%) и Хър- върху възможностите на дестинацията за съчетаване ватия (37%) и следвана от Словакия (30%) и Кипър на терапевтични дейности с модерни спа и уелнес 116 (29%). Средният дял за ЕС е 18% . процедури. Маркираните пътеки в планините са с обща дължина Продукти с потенциал от над 37 000 км. През територията на страната пре- Екотуризъм минават международни туристически маршрути – Ком – Емине (трасето му съвпада с финалната отсечка Екотуризмът е относително нов, но бързо развиващ се на европейския туристически маршрут E3), европейс- сектор в туристическата индустрия. В контекста на кият туристически маршрут Е-4 (Витоша – Верила – глобалните промени в климата и нарастващото нега- тивно въздействие на човешката дейност върху окол- 114 АРИР Стара Загора, Екотуризмът в България – анализ, ната среда, екотуризмът е продукт с много висок възможности и добри практики, 2011 г., проект ECREIN+, из- потенциал за развитие. По своята същност той е „от- пълняван с финансовата подкрепа на ЕФРР и програма говорно пътуване до природни места (територии, INTERREG IVC 115 НСИ, Защитени територии и обекти по категории, 2015 г. 116 Евростат, Protected areas for biodiversity: habitats directive, 113 НСИ, Лечебни и здравни заведения на 31.12.2016 г. 2015  стр. 57  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Рила – Пирин) и европейският туристически маршрут своята атрактивност, може да подпомогне процеса на Е-8 (Рила – Родопи). задържане на младежта в селата и да способства за прекратяване на обезлюдяването им. Като цяло в страната има сравнително добра мрежа от планински пътеки, изградена и поддържана пар- кова инфраструктура за туризъм и рекреация, интер- претативни маршрути, както и условия за настанява- не в къщи за гости и туристическа база, съобразена с особеностите на районите. Наличната легловата база за развитие на еко туризъм е твърде разнородна по качество и достъпност и е разпръсната почти по цяла- та територия на страната. Някои от туристическите обекти са сертифицирани с регионални марки (ПП „Странджа“). Местните общности са високо мотиви- рани за съвместна работа и обогатяване на туристи- ческите услуги в районите на защитените територии. Селският туризъм може да се развива навсякъде, В подкрепа на екологичния туризъм са провежданите където природната среда не е прекалено урбанизи- научни и научно-приложни дейности в защитените рана. Много български села предоставят комплекс-ни територии по разнообразни програми и проекти за условия за селски туризъм, което се дължи на био- дългосрочно опазване, защита и за възстановяване разнообразието, различните климатични условия и на популации, мониторинг на биологичните видове, топографските особености. В планинските и полупла- развитие на мрежата от защитени територии. нинските райони се наблюдава уникално съчетание на забележителна природа, климат и автентична Същевременно се наблюдава хаотично застрояване с селска атмосфера, търсени изключително много от места за настаняване, несъобразено със специфична- 117 чуждестранните туристи . По данни на Евростат та за районите архитектура, небалансирано развитие близо 45% от общия брой нощувки на туристите в ЕС и неблагоустроеност на селищната мрежа, неразвита 118 се осъществяват в селски райони . туристическа инфраструктура в дестинациите за еко- туризъм; компрометирана пътна инфраструктура и Като цяло селският туризъм в България все още се обозначителни табели – недостъпни и трудни за по- намира в ранен етап от жизнения си цикъл, поради сещение горски територии, информационни табели с което не се наблюдава застрашена екосреда в мес- непълна и подвеждаща информация, лошо състояние тата на развитието му. По същата причина обаче е и неподдържани съоръжения (заслони), замърсяване изправен пред редица проблеми като лошо състоя- на поляни и пътеки, лошо сметосъбиране, сравни- ние на социалната, техническата и пътната инфраст- телно слаба посещаемост, поради което преоблада- руктура в селата, което затруднява достъпа до места- ващият брой маршрути са схематични, с почти неу- та за отдих, лоши социално-битови условия в голяма тъпкани пътеки, които са слабо забележими, слаба част от селските къщи и принадлежащите дворни заселеност на районите, обезлюдяване. места и други. Проблем за сектора, особено в пла- нинските и селските райони, представлява и застаря- Селски туризъм ването и ниската образователна култура на населе- Селският туризъм също е перспективна ниша в турис- нието. тическия отрасъл. Неговата основна цел е да ангажи- ра населението в селата с допълнителен алтернати- 117 вен бизнес, който няма да ги откъсне от основното Хаджиниколов, Хр., “Селски туризъм. 35 на сто от европей- ците предпочитат почивка в селска среда”, Туристически па- им занимание – земеделието и животновъдството. зар, бр. 9, 2001 г., с. 17 Селският туризъм предоставя добри възможности за 118 Евростат, Tourism statistics at regional level, 2014. Селски създаване на заетост за немалка част от жителите на райони – райони извън градовете, в които делът на населени- селата и за повишаване доходите на хората. Поради ето, живеещо в села надхвърля 50%.  стр. 58  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Селският туризъм, като алтернатива на масовия, от Adventure Travel Trade Association (ATTA), която из- една страна свързва по по-добър начин различните мерва потенциала за развитие на този вид туризъм потребности на туристите с природата, културата, сред 28 развити и 163 развиващи се държави (според историческото наследство, традициите и обичаите, дефиницията на ООН) на база на 10 категории пока- но от друга страна, използва повече уникални и не- затели. Според Adventure Tourism Development Index заменими туристически ресурси. За да не се задълбо- България е в топ 10 на развиващите се държави с най- чат проблемите на масовия туризъм и за да се запа- голям потенциал за развитие на приключенски тури- 121 зят предимствата на селския туризъм, е нужно да се зъм . прилагат критерии за осигуряване на устойчивост, Таблица 1. Топ 10 на развити и развиващи се държави с като например определяне на съотношение между потенциал за развитие на приключенски туризъм, 2016 г. броя на туристите и местните жители, регулиране на Ранг Развити държави Развиващи се държави достъпа до защитени екосистеми при необходимост, 1 Исландия Чехия отчитане и гарантиране на добро ниво на удовлетво- 2 Германия Израел реност на туристите и на местното население. 3 Нова Зеландия Естония 4 Норвегия Чили Приключенски туризъм 5 Швейцария Словакия 6 Канада Словения Приключенският туризъм е един от най-бързо разви- 7 Австралия България ващите сектори в туристическата индустрия, който 8 Финландия Полша привлича платежоспособни потребители, подкрепя 9 Австрия Корея местните икономики и насърчава прилагането на 10 Дания Румъния 119 Източник: АТТА, устойчиви практики . Включва дейности като под- Adventure Tourism Development Index, 2016 водно сафари и подводна археология, кану, рафтинг, приключенско, планинско и шосейно колоездене, Приключенският туризъм в България обаче към мо- езда, някои видове джип-сафари, програми за оцеля- мента е слабо развит, независимо от възможностите ване, катерене с планински водач, планински прехо- на страната. Предлага се като индивидуален туризъм ди с различна трудност, вкл. преходи със ски с панти, или под формата на специализирани туристически с бегови ски, със снегоходки или с кучешки впряг, пакети за малки групи български и чуждестранни екстремни ски, експедиционен/височинен туризъм туристи. Промотирането му се осъществява само на 120 към върхове над 6000 м, сноуборд и други . фирмено ниво и липсва като акцент в националната туристическа оферта. Градски развлекателен туристически продукт Градският развлекателен туризъм в България е една от възможностите за удължаване на крилата на сезона и повишаване на заетостта на легловата база. Градо- вете в страната са с богата история и културно- историческо наследство, наситен събитиен календар, много възможности за забавления и спорт. Огромно предимство на българските градове е близостта с природата и възможността за съчетаване на културен с други видове туризъм. Предлагат се отлични въз- България разполага със значителни ресурси за разви- можности за шопинг и разнообразие от ресторанти (с тие на приключенски туризъм. Това се потвърждава от 119 121 World Tourism Organization (2014), AM Reports, Volume nine Adventure Travel Trade Association, Adventure Tourism – Global Report on Adventure Tourism, UNWTO, Madrid. Development Index: An Adventure Travel Scorecard, 2016 Report, 120 th БААТ, http://www.baatbg.org/osnovni-ponjatija/5/13/ 6 Edition, Sept 2016  стр. 59  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. традиционна и чужда кухня), барове и заведения за провеждат много концерти на известни групи и из- нощен живот. пълнители. Многобройните театри и галерии предла- гат интересна и разнообразна програма. България все още не е свързана с достатъчно дестина- ции чрез нискотарифни полети, което ограничава В околностите на София – главно в близките планини градските уикенд пътувания. Градският развлекате- Витоша, Лозенска и Стара планина, през вековете са лен туризъм търпи негативното въздействие на ло- издигнати много манастири, които формират така шото състояние на транспортната инфраструктура на наречената Софийска света гора. В миналото са били някои места, както в градовете, така и между тях, културни средища, съхранявали българския дух в дефицити по отношение на обществения транспорт, епохата на османското владичество. вкл. таксуването, недостатъчно добрите означения (или означения само на кирилица) и други. Столицата разполага с разнообразни съоръжения за спорт – открити и закрити басейни, тенис кортове, Според класацията на Lonely Planet в топ 5 на най- модерни спортни зали, паркове, а стадионите в града интересните за посещение градове в България са посрещат многобройните фенове на големите бъл- София, Пловдив, Варна, Велико Търново и Бургас. гарски футболни отбори. София Парковете в София са привлекателна възможност за София е най-големият град и столица на България. отмора и спорт. В самия център на града се намира Основан преди хилядолетия, днес градът продължава парк Борисовата градина, близо до Националния да се развива, превръщайки се в културен и иконо- дворец на културата е Южният парк. Край София – в мически център на България. През София има удобен гр. Ихтиман и с. Равно поле, са изградени и две голф достъп до всички големи и европейски градове, а от игрища, които предлагат добри условия за практику- централната железопътна гара и автогарата на града ване на този вече популярен и в България спорт. През може да се достигне до всяка точка на страната. зимата планината Витоша е любимо място на скиори и сноубордисти, а през лятото е сред предпочитаните Градът пази ценни паметници от отминалите епохи. места за пикник и пешеходен туризъм. Туристите могат да видят експонираните останки от Източната порта на Сердика – Средец, датиращи от За децата в София има множество забавления. В мно- периода ІІ-ХІV в. В столицата има множество музеи – го от парковете има изградени модерни и сигурни археологически, етнографски, исторически, природо- съоръжения за игра, на разположение са детски пар- научен и други, които съхраняват някои от най- кове, както и клубове за игра на закрито. ценните експонати на страната. Добре развит е и спа туризмът. Минералните ресурси в близкия курорт Банкя предлагат чудесни условия за лечение, рекреация и уелнес. В самата столица има десетки дневни спа центрове. Популярният булевард „Витоша” е сред любимите места на гостите и жителите на столицата. Тук са раз- положени магазини на световни марки, а статутът му на пешеходна зона го превръща в приятно място за разходка и отмора. Възможностите за пазаруване в града са много и разнообразни – тук са съсредоточени някои от най-големите търговски центрове на Бал- 122 канския полуостров . София е домакин на множество културни, музикални, спортни и други събития. В Националния дворец на 122 www.bulgariatravel.org културата, на стадионите и в големите зали в града се  стр. 60  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. София е целогодишна туристическа дестинация и няма Природонаучен музей се намира първият в страната големи месечни колебания през отделните месеци 3D планетариум. Една от най-известните забележи- 123 на годината . През 2016 г. в Столична община са телности е Архитектурно-историческият резерват пренощували над 1 млн. лица, от които 63% са чуж- „Старинен Пловдив“, в който са запазени и реставри- денци. Средният брой нощувки е между 1 и 2, както рани красиви възрожденски къщи, много от които са 124 за българите, така и за чужденците . обитаеми и до днес. Усилено се работи и по рестав- рацията на Епископската базилика – най-голямата „Приятно безгрижната столица на България често раннохристиянска базилика на Балканите, с която е подценявана от посетителите, които се насоч- Пловдив ще кандидатства за включването й в списъка ват директно към морските и ски курортите. Но на обектите, признати за културно наследство от те пропускат нещо специално. София не е огромен UNESCO. метрополис, но е голям, модерен и младолик град, с разпръснати църкви, османски джамии и паметни- ци на Червената армия, които оставят еклектично и екзотично усещане. Последните изкопни работи при строежа на градското метро разкриват съкро- вище от римски руини от преди близо 2000 години, когато градът се е наричал Сердика. Извън сгради- те и улиците, просторни паркове и поддържани градини предлагат отдих на посетителите, а ски пистите и местата за разходка във величестве- ната планина Витоша са само на кратко разстоя- ние с автобус от центъра на града. Дом на много от най-добрите български музеи, галерии, ресто- Освен културни забележителности, градът предлага ранти и клубове, София може да ви убеди да се по- много добри условия за спорт и развлечения. Изгра- мотаете наоколо и да продължите пътешествие- ден е гребен канал с олимпийски размери, който то си.“ (Lonely Planet) предлага много добри условия за гребане, бягане и 125 Пловдив колоездене . Пловдив е вторият по големина град в България. Той През 2015 г. Пловдив получава две награди от първо- е един от най-старите градове в Европа – началото му то издание на Balkan Awards for Tourism Industry – датира от 4 000 години пр.Хр. Градът е построен око- приз за „Културен туризъм 2015“ и за „Балканска ло седем хълма – Пловдивските тепета, които са не- столица на културата“. През 2016 г. градът е обявен за разделна част от историята на града. водеща туристическа дестинация в класацията „Най- добри европейски дестинации – 2016“. Градът е домакин на театрални, танцови и кино фес- тивали, а многобройните археологически находки от През 2015 г. в община Пловдив са пренощували над тракийско, римско и византийско време не само на- 240 хил. лица. Средната продължителност на престоя помнят за славното минало, но и са успешно съчета- 126 е между 1 и 2 нощувки . ни с модерната архитектура на града. „С голяма лекота Пловдив съчетава свеж нощен В града има исторически, археологически, етно- живот и хилядолетни руини. Точно както Рим, графски и природонаучен музей, художествена гале- Пловдив е разположен на седем хълма, но е много рия, опера и драматичен театър. В напълно обновения по-древен – това е най-старият постоянно обита- 123 125 ОП „Туризъм“, София, Туризмът в цифри, 2015 www.bulgariatravel.org 124 126 НСИ, Дейност на местата за настаняване, област София НСИ, Регионите, областите и общините в България, Община град, 2016 Пловдив, 2015  стр. 61  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. ван европейски град. Той е обичан заради роман- фестивали, научни форуми и спортни събития. Градът тичния си стар град, пълен с колоритни и скърцащи има богат културен календар. имения от 19-ти век, които сега са къщи музеи, галерии и семейни хотели. Но калдъръмените улич- Множество паметници, експонирани в градския Архе- ки и носталгията от епохата на Възраждането са ологически музей, датират от дълбока древност. Него- само част от историята. Космополитният втори вата сбирка включва и находките от Варненския хал- по големина град на България винаги е следвал Со- колитен некропол – най-старото златно съкровище в фия по петите, а избирането му за Европейска света, датиращо отпреди шест хиляди години. Инте- столица на културата 2019 със сигурност ще даде рес за посетителите представляват и Военноморският на града голямо предимство. Музикалните и арт и Етнографският музей. Във Варна е една от най- фестивалите привличат все по-големи тълпи, а големите и богати галерии за изящни изкуства в Бъл- реновирането на артистичния квартал Капана и гария. Римските терми в града са най-голямата римска градините на Цар Симеон дават на града нова уве- баня на Балканския полуостров, с площ от 7000 кв. м. реност. От някога великолепен път между Бълга- Тя е четвърта по големина в Европа, след термите на рия и Гърция или Турция, сега градът цъфти като Каракала и Диоклетиан в Рим и в Тревира (Трир, Гер- самостоятелна дестинация – една от тези, които мания). трябва да бъдат включени във всеки маршрут в Атрактивен туристически обект е Аквариумът – център централна България.“ (Lonely Planet) за популяризиране на черноморската флора и фауна, Варна който представя първата и единствена морска биоло- гична експозиция в страната. В Делфинариума турис- Варна е третият по големина град в България и най- тите могат да се насладят на уникално Делфин шоу. големият по Българското Черноморие. Заради истори- ята и икономическото и културното му значение чес- Недалеч от Варна се намира Университетската бота- то го наричат „Морската столица на България”. Гра- ническа градина – първият екопарк в страната, съчета- дът е основан през VI в. пр. н. е. с името Одесос. ващ изкуствени и естествени екосистеми. В Природен парк „Златни пясъци“ – защитена територия с редки дървесни видове, е разположен Аладжа манастир – един от малкото скални манастири в България, при който отделните помещения с различна функция са ясно разграничими. Плажовете на Варна предлагат добри условия за от- дих, както и за практикуване на водни спортове – пла- жен волейбол, сърф, гмуркане, каране на джет, раз- ходка с лодка, с банан и други. В града има и добри условия за здравен туризъм – почивката на море се съчетава успешно с оздравителни лагери, доболнич- Снимка: Община Варна на и болнична помощ, рекреационни услуги и здра- вословен начин на живот. Със своето модерно пристанище, ж.п. възел и меж- дународно летище, осъществяващо връзка с 35 дър- Възможностите за хранене и забавления във Варна са жави и над 100 града в света, днес Варна е един от богати – крайбрежни ресторанти, пицарии, бистра, най-големите транспортни центрове в България. бирарии, заведения за бързо хранене, клубове и дискотеки. В града се намират две от най-съвременните много- функционални зали в страната – Дворецът на култура- В непосредствена близост до Варна се намира трени- та и спорта и Фестивалният и конгресен център, поз- ровъчно голф игрище, а недалеч от града са разпо- воляващи провеждането на международни ложени още 3 големи и модерни голф игрища.  стр. 62  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Има възможности за практикуване на ловен и риболо- вен туризъм в 6 горски и 3 ловни стопанства. На тяхна 127 територия са разположени и 8 ловни хижи . През 2015 г. в община Варна са пренощували над 840 128 хил. лица . Средната продължителност на престоя е около 5 нощувки. „Като трети по големина град и морска столица на България, Варна е най-интересният и космопо- литен град по Черноморското крайбрежие. Комби- нацията между пристанищен град, военноморска база и морски курорт го прави привлекателно мяс- Освен с историческите си хълмове, Велико Търново е то за няколкодневна почивка. Градът е пълен с ис- известен и с множество православни храмове. В окол- тория и все пак модерен, с огромен парк за бавна ностите на града се намират и едни от най- разходка и дълъг плаж, на който можете да се от- известните български манастири. пуснете. В центъра на града ще откриете най- големия комплекс от римски бани в България и не- В архитектурно отношение обликът на старата част на говия прекрасен археологически музей, както и ожи- града пренася посетителите в миналото. Вървейки по вена културна сцена и много добри ресторанти. улица „Гурко” или по „Самоводската чаршия” (улица- Градът е идеална отправна точка за еднодневни та на занаятите), гостите на града имат възможност пътувания до близките морски курорти, като Св. да разгледат сгради, издигнати преди повече от 200 Константин и Елена и Златни пясъци, и очарова- години, както и да усетят изцяло различна атмосфера. телния град Балчик.“ (Lonely Planet) Чаршията е своеобразен етнографски комплекс със занаятчийски работилници, дюкяни за сувенири и Велико Търново галерии. Велико Търново е разположен в Северна България, В старата част на града се намира по-голямата част от по поречието на р. Янтра. Той е един от най-старите местните музеи, а на 20 км от Велико Търново се градове в страната – историята му датира отпреди намира и археологическият резерват Никополис ад повече от пет хилядолетия. Иструм – римски и ранновизантийски град, основан След провъзгласяването му за столица на възстано- от император Траян (98-117 г.) през 106 г. н. е. Прив- вената българска държава от братята Асен и Петър лека-телен за туристите е и архитектурният резерват през 1185 г. градът се развива бързо, като в периода Арбанаси, разположен в близост до града. Старинно- XII-XIV в. е най-непревземаемата българска крепост и то село е запазило великолепни архитектурни памет- културно и духовно средище на страната. ници от епохата на Българското възраждане, стари църкви и китни дворове, потънали в цветя и зелени- Най-значимият паметник на културата във Велико на. Търново е средновековната крепост Царевец. Разкоп- ките показват, че Царевец, макар и опасан от крепос- Символ на града е аудиовизуалният спектакъл „Звук и тна стена, не е бил затворена крепост, а истински светлина”, който разказва славната и трагична исто- средновековен град, в центъра на който се е издигал рия на България чрез музика, светлини, лазери и дворецът, църквата „Св. Петка”, множество жилищни църковни камбани. и стопански сгради, водохранилища и бойни кули. Градът предлага богати възможности за развлечение и нощен живот. На главната улица има разнообразие 127 от магазини, хотели, заведения за развлечения и www.bulgariatravel.org 128 НСИ, Регионите, областите и общините в България, Община хранене. Ресторантите в града са известни с добрата Пловдив, 2015 си кухня.  стр. 63  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. За привържениците на активния отдих са изградени Повече за историята на града туристите могат да редица екопътеки. Районът предлага възможности за научат в експозициите на Регионалния исторически скално катерене, планинско колоездене, конна езда, а музей. Катедралният храм „Св.св. Кирил и Методий” множеството реки и язовири дават възможност за също е сред най-посещаваните обекти в града. До риболов и плуване. храма е разположена етнографска експозиция, пред- ставяща културата и бита на Бургас в миналото. Там През 2015 г. в община Велико Търново са пренощу- се намира най-богатата колекция от традиционни 129 вали над 143 хил. лица . Средната продължителност костюми от всички етнографски групи в Бургаско. на престоя е 1-2 нощувки. „Средновековна история струи от крепостните стени и калдъръмените улици на Велико Търново. Централно място в един най-старите градове на България заема великолепната реставрирана кре- пост на Втората българска държава Царевец. Ис- торическият град Търново е втъкан между драма- тичните завои на река Янтра и е прегърнат от амфитеатър на залесени хълмове. Възрожденското великолепие на България от 19-ти век се съживява по исторически улици като „Гурко“. Подобно е усе- щането и за занаятчийския пазар Самоводска чар- Снимка: Туристически портал на Бургас шия, който почти запазва почти атмосферата от преди два века. Съвременният град разпуква тези Бургас е културен център на региона с оперните си и исторически наслоявания с натоварения бул. Бълга- театрални постановки. Многобройни са и галериите в рия. Днес в Търново е университетски град с мул- града. В реставрираното Морско казино край мор- тикултурна среда. Разположен на пътя между Бу- ската градина също се провеждат множество култур- курещ и Истанбул, градът е любима спирка за ни мероприятия. Морската градина е подходящо туристите. Заслужава си обаче да му отделите място за разходка и отмора. Тук се намира и летният повече време, за да го видите от висотата на не- театър, където се провеждат разнообразни концерти говата крепост“ (Lonely Planet) и постановки. Мостикът на Бургас е едно от любими- те места за разходка на жителите и гостите на града. Бургас В парк „Езеро” (на входа на Морската градина) е из- Бургас е четвъртият по големина град в България. граден велопарк, а за търсещите повече адреналин – Разположен е на брега на Черно море. Близостта до специално трасе за т. нар. „dirt jumping”. морето и равнинният характер на района е причина той да е населен още от древността. Най-ранните През летния сезон Бургас се превръща и във фестива- находки в региона се отнасят към бронзовата и ран- лен център. От няколко години в града се провежда ната желязна епоха. Много са и археологическите Фестивал на пясъчните фигури, а от 2008 г. градът е находки от тракийския период (ІV в. пр. н. е.). домакин на Spirit of Burgas – фестивалът, донесъл международна известност на Бургас и България. Ор- Бургас е привлекателна дестинация, както за българс- ганизират се и множество литературни, музикални и ки, така и за чуждестранни туристи. Градът и регионът фолклорни фестивали, основно през летния сезон. предлагат разнообразни възможности за туризъм – морски, културен, балнео и спа, орнитоложки, винен туризъм и други. 129 НСИ, Регионите, областите и общините в България, Община Пловдив, 2015  стр. 64  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. През 2015 г. в община Бургас са пренощували близо та ни е от полза, че се намира в близост до страни, 130 136 хил. лица . Средната продължителност на прес- където хазартът е забранен. Неблагоприятно влияние тоя е между 2 и 3 нощувки. върху липсата на удобни и изгодни връзки с възду- шен транспорт на обектите за хазартен туризъм по „За повечето посетители пристанищният град Българското Черноморие извън летния сезон, слабо- Бургас не е нищо повече от транзитна точка към то използване на възможността за комбиниране на очевидно по-привлекателните курорти и истори- хазартния туризъм със здравния, конферентния, мор- чески градове нагоре и надолу по крайбрежието. ския и планински туризъм, слабото комуникационно Ако решите да останете в Бургас обаче, ще откри- позициониране на възможностите за хазартен тури- ете един жив, добре запазен град с чист пешеходен зъм в България на основни емитивни пазари като център, дълга спокойна плажна ивица, великолепен израелския, арабския и други. крайморски парк и няколко интересни музеи. Комби- нацията от хотели с разумни ценови оферти и Спортен туризъм някои от най-добрите ресторанти в тази част на България има международен имидж на страна носи- страната, прави града добро място от южното тел и символ на спортна слава и постижения. Това крайбрежие. Любителите на природата идват в създава по естествен начин стимули за развитие на Бургас и заради четирите езера извън града, които българския туризъм в интеграция с физическата кул- са местообитания на изобилие от птици. Можете тура и спорта. Типичните форми и разновидности на да ги наблюдавате, да карате каяк или импулсивно спортния туризъм, както по света, така и в България, да се гмурнете в солен басейн.“ (Lonely Planet) са пътуванията на спортисти, вкл. любители (активен Хазартен туризъм спортен туризъм) и пътуванията за наблюдение на спортни събития (пасивен спортен туризъм). Специфичен елемент от градския туристически про- дукт е хазартният туризъм. Въпреки че този вид тури- България разполага с благоприятни условия за разви- зъм не присъства официално в действащата туристи- тие на този вид туризъм. През последните години е ческа стратегия на България, на практика такъв обновена значителна част от спортната база, изгра- бизнес съществува и той се развива с успех през пос- дени са нови модерни съоръжения. Страната привли- ледните години. В страната има над 700 игрални зали ча и все повече международни спортни събития. В 131 и 25 игрални казина . Казината работят все по- последните две години България е домакин на тур- усилено за развитието на комплексни туристически нир от календара на Асоциацията на професионални- пакети с включено хотелско настаняване и културно- те тенисисти (ATP) от категория ATP 250. Турнирът се развлекателни програми за привличане на по-голям провежда в многофункционалната спортна зала брой и по-платежоспособни клиенти. За напредъка „Арена Армеец София“, която е с капацитет 12 000 на сектора говори увеличеният брой искания за ха- места. зартни дейности, постъпващи в Държавната комисия по хазарта (за 2016 г. - 3 104 бр.; за 2015 г. - 2 837 бр., България разполага с 14 стадиона с 20 хил. и повече 133 за 2014 г. – 2 383 бр.), както и ръстът на приходите от места , което показва потенциал за дестинацията да държавни такси – от 5 млн. лв. през 2012 г. до 125 бъде домакин на големи спортни събития. 132 млн. лв. през 2015 г. . През 2015 г. отваря врати и многофункционална Продуктът не зависи от метеорологични условия и спортна зала „Колодрум Пловдив“, в която могат да 134 може да се практикува през цялата година. За страна- се практикуват над 20 вида спорт . Провеждат се също и концерти и други развлекателни събития. 130 НСИ, Регионите, областите и общините в България, Община Пловдив, 2015 131 Държавна комисия по хазарта за публикация на в-к Капи- тал, 2015 г. 132 133 Държавна комисия по хазарта, Годишен доклад за дейност- http://a-pfg.com/стадиони/по-капацитет 134 та на Държавната комисия по хазарта през 2016 г. http://kolodrumplovdiv.com/  стр. 65  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. ничени от гледна точка на общия брой на игрищата в Европа – 7 233 (планирани са още 89 и 35 са в процес на строеж). С най-много игрища разполагат Англия (1191), Германия (747), Франция (637), Шотландия (540), Швеция (485). Испания има 418, Италия – 277, Австрия – 159, Чехия – 101, Словакия – 21, Турция – 19, Унгария – 17, Словения – 13, Гърция – 9 и Румъния 136 –7 . Все пак България е включена в „класацията“ на бързо развиващите се голф дестинации с наградата Снимка: Зала Колодрум, http://kolodrumplovdiv.com „Undiscovered Golf Destination for 2012” на Междуна- родната асоциация на голф туроператорите. Призна- Общият брой на спортните обекти в страната е над 135 ние за страната е и домакинството на един от най- 4 000 . Разпределението им на територията на значимите голф шампионати в света – Volvo World страната обаче е неравномерно. В областите със MatchPlay 2013, проведен през май 2013 г. в голф силно изразена туристическа функция натоварването дестинацията „Кейп Калиакра“. на спортните обекти е значително и броят им е не- достатъчен за удовлетворяване на нуждите на турис- тите, особено в активните сезони. Наблюдава се и ниска степен на съоръженост на стадиони, писти и зали с иновативни спортни атрак- ции и удобства на високотехнологична основа за привличане на повече туристи (виртуални туристи- чески беседи от именити спортисти и др.), липсват добре позиционирани в информационното простран- ство зали на славата, спортни музеи и други. Като част от спортния туристически продукт на Бълга- Снимка: Българска голф асоциация рия може да бъде разглеждан голф туризмът. Както и за останалите видове туризъм, така и за голф В България са изградени седем голф игрища, обосо- туризма, цената на услугите в България е по-ниска в бени в две голф дестинации: „Кейп Калиакра“ (включ- сравнение с другите европейски държави, но при ва игрищата „Блексирама“ и „Лайтхауз“ до Балчик и качество, което не отстъпва от това на конкурентите. „Трейшънклифс“ до Каварна) и „София/ Раз- лог/Правец“ (включва игрищата „Света София“ до с. Друга благоприятна предпоставка за развитието на Равно поле, Софийско, Голф клуб „Ер София“ до Их- продукта е и членството на България в ЕС, което дава тиман, „Пирин голф“ до Разлог и Голф клуб „Правец“). възможност за бърз и лесен достъп на чуждестранни Шест от игрищата са дизайнерски –проектирани са от голф туристи. Непосредствената близост до основни- световните голф звезди Гари Плеър, Иън Уузнам, Пол те летища и добре развитата пътна мрежа улесняват МакГинли и Питър Харадини, и отговарят на стандар- трансфера на гостите до голф комплексите, което е тите на Европейската голф асоциация. важна предпоставка за осигуряване на високо качест- во на туристическия продукт. Независимо че България разполага с ресурси за разви- тие на голф туризъм, към момента те са крайно огра- 136 R&A, Golf around the world 2017, 135 Министерство на младежта и спорта, Регистър на спортните http://www.randa.org/TheRandA/AboutTheRandA/DownloadsAn обекти, 2017 г. dPublications  стр. 66  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. България разполага с добър потенциал за развитие на инвестиции и кратък период на възвръщаемост под велотуризъм. Особеност на този вид туризъм е, че формата на приходи в местната икономика. значително намалява емисиите от транспорт за прид- вижване в дестинацията, а при велопътуванията на Част от спортния туристически продукт на България е дълги разстояния те са елиминирани изцяло. и ловният туризъм. Две са основните направления за развитие на вело- Географското разположение, релефът, климатът, туризъм. По-широко разпространено у нас е планинс- почвеното плодородие, водните ресурси и другите кото колоездене, което може да се счита и за част от природни условия са предпоставки, които обуславят приключенския туризъм. Освен като летен замести- наличието на изключително богато и разнообразно тел на ски туризма в планинските курорти, маршрути флористично и фаунистично богатство, на запазена за планинско колоездене съществуват във всички по- дива природа и впечатляващи с красотата и силата си високи планини у нас. Основна слабост е недостатъч- дивечови популации. ната координация от страна на държавата, което Общата площ на ловностопанските територии на може да доведе до конфликтни ситуации между пе- България възлиза на 10.5 млн. ха, в т.ч.: около 9.3 шеходци и велосипедисти. Въпреки това съществува млн. ха ловностопански райони, стопанисвани и значителна велосипедна общност, която на добро- ползвани от ловни сдружения, и около 1.2 млн. ха волни начала извършва множество дейности, които ловностопански райони, стопанисвани и ползвани от следва да са в компетенциите на различни държавни държавните ловни стопанства и дивечовъдни участъ- институции. ци. Държавните ловни стопанства (териториални поделения на съответните държавни предприятие по чл. 163 от Закона за горите) са 28 на брой. За нуждите на ловната дейност са изградени около 120 бази за интензивно стопанисване на дивеч (благороден елен, елен лопатар, муфлон, дива свиня, зубър, тибетски як). Броят на фермите за производство на ловни пти- ци е 16, от които девет са за производство на фазани, четири – за яребици, две – за полудиви патици и една – за кеклици. Ловният фонд на България възлиза на над 10 млн. ха, от които едродивечовото стопанство е около 1.4 млн. Другото направление на велосипедния туризъм – ха, а дребнодивечовото – 8.8 около млн. ха. Ловните дългите велосипедни маршрути – попада по-скоро в стопанства са 40 бр. Две от тях – „Воден – Ири Хи- семейството на спортния туризъм, защото при него сар“ и „Искър“ се стопанисват от Министерски съвет, липсва елементът на риск. В България има потенциал а за останалите се грижи Държавната агенция по за подобни маршрути, поради наличието на няколко горите (ДАГ). За нуждите на ловната дейност са изг- дълги речни системи, около които обикновено се радени 68 бази за интензивно развъждане, разселва- ориентират тези маршрути. Слабото развитие на това не и ползване на елен лопатар, муфлон и дива свиня направление е породено от факта, че при него изиск- и 15 ферми за производство на ловни птици, от които ванията към пътната инфраструктура задължително 9 за производство на фазани и 5 за производство на трябва да бъдат одобрени от държавата. Не трябва полудиви патици. да се счита обаче, че за подобни маршрути задължи- Рибното богатство на България също е голямо и раз- телно е необходимо изграждането на вело алея. нообразно. Предлагат се възможности за риболов на Опитът на европейско равнище показва, че редица сладководни видове като шаран, пъстърва, сом, кос- мерки за адаптация са приложими за съставянето на тур, бяла риба, клен, скобар и др. В Черно море обект висококачествени маршрути с минимални публични на риболов са моруна, калкан, лаврак, лафер, мино-  стр. 67  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. коп-умбрина и други. Обекти за риболов са язовири- те Искър, Белмекен, Голям Беглик, Широка поляна, Доспат, Батак, Въча, Рабиша, Бакър дере, Караджа дере. Речният риболов е достъпен по водите на Кам- чия, Тунджа, Ропотамо, Велека и техните притоци, 137 които привличат аматьори и професионалисти . Като цяло страната разполага с основните условия за развитие на ловния туризъм. Налице са природни дадености, дивеч с отлични екстериорни и трофейни качества, изградена специализирана и стопанисвана инфраструктура и суперструктура, включваща удобни пътища, добра комуникация, високо проходими тран- Страната разполага с подходяща инфраструктура за спортни средства, ловно-стопански съоръжения, провеждането на конгреси, конференции, изложения ловни резиденции, домове и хижи. Практикуването и други делови събития. Основните изложбени и на ловен туризъм в България се намира под строг конферентни центрове са: контрол, което допринася за опазването на биораз-  София: Национален дворец на културата – състои нообразието на дестинацията. се от три сгради, свързани с подземен проход, Същевременно обаче се наблюдава и неправилно включва 12 зали, с общ капацитет 10 730 места, отношение към дивечовъдната дейност – липса на асансьори, 22 ескалатора, фоайета, ресторанти, подборен отстрел (което нарушава половата и въз- сладкарници, дневни и нощни барове, дискотека, растовата структура на популациите), пропуски в банка, поща, печатница, подземен гараж с близо отчитането на отстреляния дивеч и неспазване на 1 000 места, паркинг за 1 500 автомобила; Интер сроковете и начините за ловуване (което снижава Експо Център със 7 зали с капацитет 20-350 мес- възпроизводствените възможности на дивечовите та, 6 изложбени павилиона и открита изложбена популации), недостатъчно грижи за популациите площ за над 1 500 участници (напр. подхранване) и намаляване на запасите от  Пловдив: Международен панаир – Пловдив, с 13 видовете, заради бракониерството и навлизането на зали за семинари и конференции, 19 многофунк- хората в местообитанията им. ционални експозиционни палати с общи излож- бени площи на 137 831 кв. м. Делови (MICE) туризъм  Варна: Дворец на културата и спорта (само зала В последните години България започна да се утвърж- Конгресна е с 5 116 места), Фестивален комплекс дава като дестинация за провеждане на срещи и с 12 конферентни зали, някои от които с над конгреси на международно и национално ниво. 1 000 места Предпоставка за това са елитните хотели, атрактив-  Бургас: Спортна зала „Младост“ с обща площ на ните цени и приятната атмосфера. Четирите между- залата 3 000 кв. м., Културен дом на нефтохимика народни летища осигуряват лесен достъп от всяка със зала с 605 седящи места точка на света. Заради наличието на подходяща инф-  Русе: Зала „Булстрад Арена“ с 5 100 седящи мес- раструктура за провеждане на конгреси, конферен- та, от които 100 премиум седалки ции, изложения и други делови събития, страната ни  Велико Търново: Изложбена зала „Рафаел Ми- е място за провеждане на изложения в областта на хайлов“ и други промишлеността и услугите, селското стопанство и Реновираните и в процес на реновиране изложбено новите технологии, туризма и други, добре познати конферентни обекти са добра предпоставка за разви- по света. тие на делови туризъм у нас. Предимство е и голямо- то разнообразие от конферентни възможности, 137 предлагани от висококатегорийните хотели в страна- МТ, НСУРТБ, 2014-2030 г. та, инициативността на НПО за организиране и про-  стр. 68  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. веждане на MICE и наличието на национални туропе- Като цяло круизният туризъм не се свързва с България. ратори, специализирани в MICE туризма. Той обаче е много развит в Гърция, Турция и Хърва- тия, което поставя България във високо конкурентна Като слабости могат да се посочат слабо развитата среда, в случай че постави акцент върху развитието конферентна инфраструктура в по-малките туристи- на този тип туризъм в бъдеще. чески места, ограниченият брой на директни полети към Българи и застаряването на предлагания от стра- Предимствата на круизния туризъм са свързани ос- ната панаирен туристически продукт. новно с развитието на морските/речните градове и възможността за привличане и обслужване на големи Круизен туризъм групи чуждестранни туристи. Недостатъците на са Туристическите пътувания със специално наети кора- много – той е голям източник на замърсявания както би нарастват с по-бързи темпове и заемат все по- за крайбрежието, така и за водите, в които плават значителен дял в общия обем на превозите чрез корабите; пристанищата в България имат нужда от пътническия воден транспорт. Централно място в тях преустройства, за да поемат дълбокогазещите големи 138 се пада на морските и речните круизи . круизни кораби, което изисква значителни инвести- ции; натоварването на градовете спирки е значител- но, тъй като трябва да обслужват по едно и също време (в рамките на един ден) огромни групи турис- ти. От гледна точка на опазването на околната среда е необходимо да се направи трезва преценка Възможности за развитие на елементи от продуктова- та палитра Развитието на продуктовата палитра на България като туристическа дестинация може да се обвърже както с по-устойчиви и по-силно конкурентоспособни про- дуктови линии и техни форми, така и с по- У нас основните пристанища, от които се осъществя- неустойчиви и по-слабо конкурентноспособни. Ут- ват круизни пътувания са Варна, Бургас и Пътнически върждаването на първата от двете посоки на разви- Терминал Несебър – на Черноморието, и Русе център тие е свързано със стратегически маркетингови дейст- – за пътувания по р. Дунав. По данни на Euromonitor вия по продуктови линии като следва: International през 2015 г. секторът бележи стабилен  За морския туризъм растеж, заради прехвърлянето на кораби на големи круизни оператори от по-нестабилните Средиземно- Създаване на продукт, ориентиран към сегмента на морски дестинации към Черно море. В отговор път- по-скъпия и по-престижен клубен морски ваканцио- ническият терминал във Варна е реновиран и старти- нен туризъм, кореспондиращ с продуктови марки от ра активно промотиране на Черно море и р. Дунав рода на Робинзон, Алдиана, Калимера, Терамар и 139 като атрактивни дестинации за круизен туризъм . други подобни, а не доминиращо обвързан с аудито- Според други източници след най-силната 2014 г. е рията на евтиния морски ваканционен туризъм по налице спад в броя на круизните кораби, пристигащи модела „всичко в цената” (all inclusive) на морските пристанища на България, заради кризите в Украйна и Турция. Актуални данни в подкрепа на  За планинския туризъм едната или другата теза липсват. Предифиниране на продуктовото ядро на зимния ски ваканционен туризъм поне в две направления: 1) 138 Иванов, Н., Развитието на туризма и влиянието му върху „Спорт и веселие” – наситени с динамика спортни българските морски пристанища, ISSN 1314-3379 139 ваканции в курорти като Боровец, Пампорово, Бан- Euromonitor International, Country Report, Travel in Bulgaria, 2015 ско, Чепеларе и Добринище; 2) ,„Тишина, спокойст-  стр. 69  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. вие, спорт” – ски ваканции в планински места като но и стимулирано суперструктурно развитие. За посо- Мальовица, Паничище, Семково и Цигов Чарк. чените райони следва да се подсигурят системи за водоснабдяване, канализация, енергоснабдяване,  За културно-познавателния туризъм транспортна достъпност, маркирани маршрути, посе- „Подмладяване“ на продуктовата линия на културния тителски центрове, наблюдателници и други; да се туризъм чрез основна реставрация на голяма част от осигури подготовка на професионални водачи и екс- паметниците на културата в страната и модернизация курзоводи в областта на екологичния и селския тури- на тяхната физическа среда; възстановяване и под- зъм; да се дефинират тематични продуктови ядра държане на местни културни традиции (обичаи и като „България: емоцията на екопътеките”, „Бълга- събития); подобряване на транспортната достъпност рия: страсти и билки”, „България: птичият рай”, „Бъл- до туристическите ресурси с културен характер. гарско село: даровете на природата” и други. Развитието на религиозния туристически продукт на  За спортния туризъм дестинацията е свързано с реставрация на западна- Развитието на продуктовата линия на спортния тури- лите религиозни обекти на територията на страната зъм налага усъвършенстването и разнообразяването (манастири, църкви, джамии и светилища); откриване на съществуващата специализирана спортна техни- и припомняне на религиозни митове, легенди, пре- ческа база. Освен обновяването на амортизираните дания, вярвания, ритуали, свързани с историята на налични спортно-технически съоръжения, е необхо- съответните обекти; създаване на подходяща суперс- димо да бъдат изградени и нови. В стратегически труктура (места за настаняване и изхранване) към или план тази продуктова линия следва да се развива в в рамките на съответните религиозни обекти. В съ- три основни направления: тренировъчни и развлека- държателно отношение продуктовата линия на рели- телни спортни туристически продукти и спортни ту- гиозния туризъм следва да се развива в три направ- ристически продукти със събитиен характер. ления: тематични религиозни маршрути (“България: Ставропигиалните манастири”; “България: Поклоне-  За деловия туризъм ние пред чудотворните икони” и други); събитийни България следва да се раздели с провинциалното си религиозни туристически продукти (“България: пок- самочувствие на втора категория делова туристи- лонение на Кръстова гора” и други); стационарни ческа дестинация и да комерсиализира по-успешно религиозни туристически продукти (“България: лече- сравнително добрата си материално-техническа база ние на осветени аязма и пред чудотворни икони” и за конгресно-конферентен туризъм. В това отноше- други). ние е необходимо с общите усилия на всички заинте-  За здравния туризъм ресовани субекти да се формулират продукти в след- ните направления: „България: конгресна сцена”; Формиране на тематични здравни туристически про- „България: място за делови събрания и срещи”; „Бъл- дукти с лечебни ядра като „Урология”, „Астма”, „Ос- гария: място за инсентиви” и други. теоартрит”, „Гинекология” и други, както и създаване на тематични здравни туристически продукти с „уел- Развитието на панаирната туристическа продуктова нес” ядро от вида на „Красиви и стегнати”, „Уравно- линия на България е свързано преди всичко с при- весени и спокойни”, „Стройни и здрави”, „Силни и веждане на амортизираната материална база в съот- енергични”. ветствие с богатата на идеи панаирна палитра на страната. Необходима е модернизация на строените  За еко, селския и приключенския туризъм за други цели сгради, но използвани и за изложения. Продуктовата линия на екологичния и селския тури- Наложително е осъвременяване на функционалното зъм се нуждае първоначално от модернизиране (на оборудване на изложбените площи и подобряване на проектна основа) на наличната инфраструктура в тяхната достъпност за изложители и посетители. туристическите места, подходящи за тези видове туризъм. Необходимо е да се конкретизират терито- риите и да се обявят за приоритетно инфраструктур-  стр. 70  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Ценова политика да бъде позиционирана като дестинация за по- платежоспособни туристи, чуждестранните туристи- Проучванията от последните години показват, че чески експерти и туроператори препоръчват на Бъл- България се възприема на основните пазари като гария да запази позициите си на достъпна дестина- евтина туристическа дестинация. Това повишава кон- 143 ция . Според тях налагането на страната като по- курентоспособността й, но същевременно привлича луксозна дестинация зависи най-вече от състоянието нискостатусни групи, от които се реализират ниски на туристическата инфраструктура и възможността й приходи на легло и туристоден. да задоволи изискванията на платежоспособните Няколко класации дават на различни туристически туристи, а към момента тя не може да изпълни тези места в България „приза“ за най-евтина дестинация. условия. Ориентирането към платежоспособните сегменти трябва да става постепенно, така че да се Според Business Insider Слънчев бряг е на първо място запази високата удовлетвореност от преживяването. в класацията на 25-те най-евтини ваканционни дести- Стъпка към това е привличането на потребителите нации в Европа за 2016 г. с обща цена от 68 евро за със средни доходи и популяризирането на алтерна- хотел, такси, бира, кафе, бутилка вино и хранене за тивни видове туризъм, свързани с висококачествени 140 двама . услуги и места. 141 Според Europe Backpacker Index за 2017 г. , който Дистрибуция класира 56 от най-популярните градове в Европа, Дистрибуцията на България като туристическа дести- София е най-евтиният град за туризъм в Европа със 142 нация следва да отразява съвременните тенденции и среден индекс от 21 евро на ден . да бъде подчинена на осигуряването и поддържането Фигура 23. Най-евтини градове за туризъм в Европа (в евро на максимална достъпност на целевите потребители на ден) до предлаганите туристически продукти. Необходимо е да се има предвид, че днешните потребители се София, България 21,4 „свързват“ директно с туристическите продукти чрез Краков, Полша 22,1 използването на интернет и социалните медии и вече Букурещ, Румъния 22,9 не са толкова зависими от посредници за сделките Белград, Сърбия 23,3 си. Будапеща, Унгария 23,8 Сараево, Босна и Херц. В България конкретната реализация на туристическия 25,4 продукт на дестинацията става основно чрез каналите Киев, Украйна 26,0 за дистрибуция на местата за настаняване. Съвремен- Чески Крумлов, Чехия 27,0 ните онлайн канали, чрез които се дистрибутира Варшава, Полша 28,0 хотелския продукт на туристическите дестинации са Загреб, Хърватия 29,1 уеб-базираните резервационни системи – WBE (Web Източник: Europe Backpacker Index, 2017 Booking Engines), глобалните дистрибуционни канали – GDSs (Global Distribution Systems), ОПА (Онлайн В противоречие с последователните усилия на орга- пътнически агенции) и OTAs (Online Travel Agencies). ните за управление на туризма в България страната Наред с електронните канали постоянно се появяват нови, хибридни форми на системи, работещи в об- 140 Business Insider, UK, The 25 cheapest holiday destinations in ластта на хотелските резервации. Днес онлайн дист- Europe, 2016 рибуционните канали обхващат 50% от хотелските 141 Europe Backpacker Index for 2017, резервации в Европа и 30% от тези в Близкия Изток и https://www.priceoftravel.com 142 Разходите включват: 1 нощувка в най-евтината стая в най- 143 евтиния хостел с добра локация и добри отзиви; два билета за „Оценка на ефективността на националния туристически обществен транспорт на ден; една платена туристическа ат- маркетинг, 2012-2014 г., проект BG 161PO001/3.3-01/2008/001- ракция на ден; три нискобюджетни хранения на ден; три евти- 10, ОПРР 2007-2013 г. ни местни бири (или вино) на ден като „фонд забавления“  стр. 71  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Северна Америка. Въпреки ръста на онлайн дистри- возвачи са необходимо условие за увеличаване на буцията в туристическата индустрия обаче, много туристите. хотели в България все още не използват целия потен- циал на сайтовете си за активиране на директни про- дажби и завоюване на предимство пред конкуренци- ята. Все по-активни на онлайн пазара стават мета- търсачките. Мета-търсачката филтрира цени и заетост от хотели на други сайтове и извежда сборните ре- зултати на едно място. Примери за мета-търсачки са Webjet, Tripadvisor, Trivago и Hotelscombined.com. Социалните медии все повече се използват от бъл- гарските хотелиери като важен източник на инфор- мация и реклама. Сравнително ниската им цена ги За разлика от ваканционните хотели, при които про- превръща в полезен инструмент за оптимизиране на дажбите чрез онлайн канали са все още много малък заетостта на хотелите. Използват се от туристическите дял, при бизнес хотелите те не само са основен източ- организации и като едно от най-добрите средства за ник за резервации, но и техният дял непрекъснато се реклама. Повечето хотели в България присъстват в покачва – от 34% през 2013 г., до 40% през 2015 г. и поне една социална мрежа, с което преследват по- 45% през 2016 г. При планинските хотели влиянието висока популярност. Опитват се да използват съдър- на туроператорите не е толкова голямо, колкото при жанието, написано от потребителите като маркетин- морските ваканционни хотели. За разлика от тях пла- гов инструмент, с който да привличат нови гости. нинските хотели разчитат и на собствените си сайтове Най-често използваните социални медии от българс- за привличане на клиенти. Сайтовете им са функцио- ките хотелиери са Facebook,Twitter и Instagram. нални, с атрактивен дизайн и разнообразие от офер- ти. Изборът на приоритетни канали за дистрибуция на българските хотели силно зависи от вида им. Така Предимствата на дистрибуционната политика на например морските ваканционни хотели си осигуряват България се изразяват в използване на стратегия за туристи основно по договори с туроператори – над мултиканална дистрибуция на хотелския продукт и 80% от реализираните нощувки. Дистрибуцията на засилващо се използване на онлайн каналите за дис- хотелската база чрез големи и малки туроператори трибуция на продукта, особено при планинските носи относителна сигурност на хотелиерите в Бълга- хотели и бизнес хотелите. Наблюдава се обаче и рия, но води до невъзможност да се ползват гъвкаво силна зависимост на дистрибуцията на морския ва- големи контингенти чрез други алтернативни канали канционен продукт от големите чуждестранни туро- за дистрибуция, в т.ч. и електронни. Много от хотели- ператори; много слаби собствени сайтове, без добра ерите в страната използват електронните канали все визуализация, с недостатъчна и неактуална инфор- още само за продажби в последната минута и доза- мация и проблеми в процеса на онлайн резервация пълване на останалите свободни места. През 2014 г. (често заради използването на хотелски софтуер, едва 3.7% от нощувките са реализирани през онлайн който е с малко опции и затруднява резервациите); канали. оскъдно предлагане на програми за лоялни клиенти (особено за морските ваканционни хотели); слабо България остава трудно достъпна за индивидуалните присъствие в социалните мрежи. неорганизирани туристи, предпочитащи онлайн ре- зервациите, от една страна, заради по-слабото при- Необходимо е да бъдат предприети мерки за насърча- съствие онлайн, а от друга – защото страната все още ване на използването на мултиканална дистрибуция е трудно достъпна по въздух. Нискобюджетните пре- на фирмено ниво, особено за морските ваканционни хотели, както и за подобряване на онлайн присъствие-  стр. 72  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. то и достъпа до местата за настаняване на индивиду- Заключенията от оценките на НТМ показват, че на ални туристи. всички пазари (с изключение Русия и Украйна) са нужни усилия за конкретизация на имиджа на Бълга- Промотиране 146 рия като туристическа дестинация . Промотирането на България като туристическа дести- нация (или т.нар. национален туристически марке- Годишната програма за туристическа реклама от тинг /НТМ/) се финансира със средства от национал- 2017 г. формулира имидж на България като ния бюджет, а след 2011 г. и по проекти по „...близка и лесно достъпна туристическа дести- Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007- нация, предлагаща усещане за сигурност и на- 2013 г. Общият размер на средствата за маркетинг и деждност. Улесненият граничен и митнически реклама от националния бюджет за 2006-2016 г. е контрол, свободното движение на хора, капита- 144 131.6 млн. лв. . По ОПРР, между 2009 г. и 2016 г., са ли, стоки и услуги са предимства за България.“. изплатени средства в размер на 45.1 млн. лв. (БФП Този имидж обаче не е достатъчно конкретен и 145 общо: средства от ЕС и националния бюджет) . ясно разпознаваем, както показват изследванията в последните години. Фигура 24. Финансиране на националния туристически маркетинг, 2006-2016 г. (млн. лв.) Конкретизацията на имиджа на страната може да се Национален бюджет Средства от ЕС осъществи чрез отговор на следните три въпроса: 35 млн.лв.  Какъв е желаният резултат от развитието на ту- 30 ризма в страната? 25 Възможен отговор: превръщане на България в 20 (почти) целогодишна дестинация, следваща принципите на устойчивия туризъм 15  Какво трябва да се случи? 10 Възможен отговор: фокус и инвестиции върху 5 развитието на алтернативните форми на туризъм 0 с най-висок потенциал – културен, здравен, еко, 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 приключенски, MICE, за сметка на доминиращите продукти, които могат да се развиват и самостоя- Източник: МТ, ИСУН 2007-2013 г., в данните за финан- телно сирането по ОПРР, сумите са посочени в годината на  Какво туристическо развитие е необходимо, за да завършване на проектите се случи този резултат? Възможен отговор: подобряване на качеството Ефективността на разходите за НТМ обаче е неустой- на туристическата услуга (чрез решаване на въп- чива във времето, а в някои години, заради липсата роса с кадрите, въвеждане на стандарти за качес- на ръст в посещенията на чуждестранни туристи, тво); постигане на устойчивост в развитието (чрез стойностите са дори отрицателни. Налице е потенци- въвеждане на изисквания за минимизиране на ал за повишаване на ефективността на маркетингови- потреблението на ресурси /основно вода и енер- те инвестиции. Препоръчителни са подобрения в гия/ за всички туристически предприятия и въ- планирането, както и цялостно управление на средс- веждане на доброволни стандарти за устойчиво твата за туризъм, включително на проектите на об- развитие); увеличаване на сигурността, безопас- щините. ността и достъпността на дестинацията (чрез за- 146 „Оценка на ефективността на националния туристически маркетинг, 2012-2014 г., проект BG 161PO001/3.3-01/2008/001- 144 Данни на МТ 10, ОПРР 2007-2013 г. 145 ИСУН, 2007-2013 г., плащания  стр. 73  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. вишен контрол в туристическите места, стриктни ческа дестинация за постигане на последователност в проверки на туристическите съоръжения и про- представянето и устойчивост на ефектите. дължаващо сътрудничество с авиокомпаниите за откриване на нови линии); ангажиране на турис- При провеждането на рекламни кампании трябва да тите (чрез формулиране и разказване на истории се търси по-добро взаимодействие с туроператорите за туристическото преживяване у нас). във връзка с конкретните рекламирани туристически продукти (например да им се предоставя допълни- От значение е комуникацията във връзка с имиджа на телна информация за обекти и условия на ползване), 147 целевите пазари (които и да са те) да е идентична така че да могат да удовлетворят интереса на потен- за всички пазари за постигане на единен и положите- циалните туристи. лен имидж на България в чужбина. Продуктовата рек- лама, от друга страна, трябва да е прецизирана спо- Рекламните форми на България (независимо дали са ред конкретните интереси и нужди на всеки от част от НТМ или не) въздействат върху конкретните целевите пазари. В държавите, в които разпознавае- намерения за почивка у нас. Влиянието е най-голямо мостта на предлагането е по-ниска, е добре България върху пазари, които са по-слабо запознати със стра- да не се налага като морска дестинация, а да се търси ната ни като Франция, Швеция, Великобритания. друго USP (unique selling proposition) на страната. Разликите в намеренията за пътуване между срещали Това ще допринесе за постигане на диверсификация и несрещали реклама са по-ниски в традиционните на търсенето и разширяване на дейността извън ак- генериращи пазари – Русия, Украйна, Полша. Това тивните сезони. означава, че има повече смисъл България да се рек- ламира по-активно на пазари, на които не е особено На повечето пазари преобладава мнението, че рек- популярна като дестинация и да предвиди поддър- ламата на страната ни не е достатъчно различима и жащи кампании чрез представяне на конкретни про- конкретна. Необходимо е рекламните форми едноз- дукти на традиционните пазари. начно да се свързват с България. Страната ни трябва да се рекламира с конкретни обекти – интересни, При планирането на рекламни кампании трябва да се екзотични и непознати, представени по провокиращ има предвид, че макар рекламата да влияе позитивно въображението начин, още повече на пазари, които на декларативните намерения за пътуване, тя е на са претенциозни по отношение на туристическите си последно място сред факторите за избор на дестина- пътувания (напр. Швеция). Особено неразличими са ция. Водещи за избора са изгодната оферта и препо- морските пейзажи и рекламата на спа туризма, които ръката от близък. могат да представят която и да е държава с такъв продукт. На всички пазари обаче прави впечатление Макар рекламата по телевизията и в интернет, както рекламата на културните обекти. Препоръчително е в и листовките, каталозите и брошурите, да са сред бъдеще да се мисли за реклама на България основно комуникационните канали с най-голям обхват, при чрез култура. Това ще удовлетвори изискванията за медия планирането на рекламни кампании не следва ясна връзка на рекламата с дестинацията и нуждата да се залага единствено на традиционните медии (в от представяне на непознати възможности. т.ч. и интернет). От полза би било да се търсят въз- можности интересът към страната да се провокира от При планирането на рекламни кампании е необхо- уста на уста, чрез блогове, споделяния в социалните димо да бъдат спазвани следните принципи: да бъ- мрежи, лидери на мнение сред определени целеви дат залагани ясни, конкретни и измерими цели; кам- аудитории. От изключителна важност е работата с паниите да бъдат по-добре таргетирани, особено туроператорите за повишаване на тяхната информи- когато са продуктови; целите и целевите групи да са в раност за страната и увеличаване на предлагането, съответствие с общата стратегическа политика на както и взаимодействието с журналистите с ресор България за популяризация на страната като туристи- туризъм в съответните държави за подобряване на имиджа на България чрез материали в уважавани 147 Пак там. медии. В тази комуникация обаче е необходима регу- лярност – не би следвало да се осъществява на кам-  стр. 74  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. паниен принцип, както досега, ако МТ желае да има  Добри възможности за развитие на традиционен устойчив ефект в бъдеще. продукт в традиционна среда  Висока удовлетвореност от основните елементи Към настоящия момент спешна нужда от редизайн и на преживяването в дестинацията актуализация има официалният туристически портал,  Ясно позициониране като дестинация за морски който следва да бъде основен инструмент за промо- туризъм тиране на страната. Той трябва да бъде преработен така, че да представя България по модерен начин, Туристически ресурси сходен с този на основните конкуренти.  Голямо разнообразие от природни и културно- исторически ресурси SWOT МАТРИЦА НА ДЕСТИНАЦИЯТА  Здравословен климат с лечебен ефект в опреде- На база на ситуационния анализ са изведени силните лени региони на страната и слабите страни на дестинацията и възможностите и  Излаз на Черно море, атрактивно крайбрежие с плажни ивици с качествен пясък и широко плит- заплахите пред бъдещото й развитие. ководие СИЛНИ СТРАНИ  Висок дял води за къпане с добро качество  Наличие на плавателна река (Дунав) с възмож- България разполага с всички предпоставки да се раз- ност за круизни пътувания вива успешно като туристическа дестинация – много-  Голямо разнообразие от минерални води, мно- образие от туристически ресурси, относително добра жество извори и находища на лечебна кал туристическа инфраструктура, активни генериращи  Флористично и фаунистично видово разнообра- пазари с увеличаващи се туристопотоци и значителен зие, голям брой защитени видове на територията нереализиран потенциал. на страната  Голям брой резервати, природни забележител- Най-важните силни страни на дестинацията са: ности, природни и национални паркове и за- Политически и икономически щитени територии  Отлични условия за практикуване и развитие на  Стабилен икономически растеж на България алтернативни видове туризъм – културен, здра-  Стабилност на българската финансова система и вен, еко, селски, приключенски, винен, спортен националната валута (вкл. голф, велотуризъм, лов и риболов), фести-  Относително стабилна и последователна нацио- вален и събитиен и градски развлекателен тури- нална данъчна и осигурителна политика зъм  Членство в ЕС  Висока степен на териториална близост на при-  Съгласуваност на българската туристическа поли- родните и културни обекти – възможност за ком- тика с международни пактове, конвенции и други биниране на рекреационни дейности във време- инструменти за регулиране на международната то и пространството туристическа дейност  Високо мотивирани местни общности за съвмес-  Политическа воля за приемане и реализиране на тна работа и обогатяване на туристическите услу- актуализирана НСУРТРБ и план за действие към ги в районите на защитените територии нея  Добра мрежа от планински пътеки, изградена и За дестинацията като цяло поддържана паркова инфраструктура за туризъм и рекреация, интерпретативни маршрути  Относително добро географско разположение  Разработени регионални и местни туристически  Относителна близост до водещи генериращи продукти, обединяващи различни възможности пазари за туризъм  Висока конкурентоспособност в ценово отноше-  Наличие на инфраструктура и условия за про- ние веждане на конгреси, конференции, изложения и  Относително висока степен на сигурност други делови събития  стр. 75  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Туристическа инфраструктура  Стремеж към усъвършенстване на учебната до- кументация за постигане на по-висока степен на  Изградени сравнително добри условия за функ- съответствие между квалификационна характе- ционирането на всички видове транспорт – авто- ристика, учебен план, учебни програми и специ- мобилен, железопътен, морски, речен, въздушен фика на професионално направление „Туризъм“ и интермодален  Прилагане на иновативни методи в процеса на  Относително добре развита летищна инфраст- обучение със стремеж да се следват добрите на- руктура ционални и чуждестранни практики  Наличие на достатъчно мощности за обслужване на пътници на българските морски и речни прис- СЛАБИ СТРАНИ танища с национално значение  Изградени връзки на пристанищата за обществен За да се справи с предизвикателствата на съвремен- транспорт с национално значение с национална- ната среда и конкурентите, България трябва да рабо- та пътна и железопътна мрежа ти за подобрения в управлението, законодателството  Добре функционираща електроснабдителната и маркетирането на туризма. Необходимо е повиша- мрежа с непрекъснат процес на производство, ване на институционалния капацитет на МТ и спешно трансформиране, пренос, разпределение и пот- въвеждане в действие на организациите за управле- ребление на електрическа енергия ние на туристическите райони в помощ на развитието  Добра комуникационна и интернет обезпеченост на туризма на регионално ниво. Необходими са уси- на страната лия за намаляване на сивия сектор и подобряване на  Високо качество на питейната вода възможностите за финансиране и модернизация на  Относително развита спортна инфраструктура, туристическите предприятия. Необходими са спешни новопостроени и реновирани спортни обекти мерки за решаване (или поне за ограничаване на задълбочаването) на проблема с кадрите и предсто- Суперструктура ящата криза, заради намаляващия брой завършващи  Нарастващ брой на местата за настаняване туристически специалности на всички образователни  Нарастващ брой на висококатегорийните места нива. От значение е да се работи, съвместно с оста- за настаняване (4 и 5 звезди) налите институции, за решаване на проблемите с  Висока средногодишна заетост на висококатего- пътната инфраструктура, трафика и замърсяванията, с рийните места за настаняване ВиК инфраструктурата, с достъпа до туристическите  Нарастващ брой на нощувките на чужденци във атракции, с тяхното съхраняване и поддръжка. Необ- висококатегорийни места за настаняване ходими са подобрения в информационната осигуре-  Тенденция към нарастване на броя на нощувките ност на туризма, в т.ч. подобрения на институционал- в зимните курортни комплекси през летния сезон ната страница на МТ в подкрепа на информацион- ните нужди на бизнеса. Налице са и дефицити в он- Човешки ресурси лайн представянето на дестинацията, по които трябва  Усилия за привличане на кадри за туристическия да се работи в спешен порядък. сектор от чужбина Основните слаби страни на дестинацията са:  Наситена мрежа от звена и институции, занима- ващи се с професионално обучение Общи  Наличие на учебни програми и планове за почти  Ясно изразена сезонност на туризма всички специализирани и неспециализирани  Формиране на националното конкурентно пре- професии, пригодни за сектора димство на основата на екстензивно използване  Наличие на финансиране за развитие на човеш- на туристическите ресурси и ниска факторна се- ките ресурси по различни европейски програми и бестойност фондове  Ниска средногодишна заетост на легловата база  Структуриране на образователния процес в полза  Нисък среден приход от туристоден на практическото обучение  стр. 76  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г.  Тенденция към намаляване на продължителност-  Липса на концепция за интегриране на районите та на престоя в цялостното представяне на дестинацията  Недостатъчно сътрудничество между общините, Управление и институционален капацитет сдруженията, ТИЦ, образователните институции  Липса на работеща стратегия за устойчиво разви- и бизнеса в рамките на районите тие на туризма, план за действие към нея и раз- Околна среда работен механизъм за изпълнение, наблюдение и оценка  Недостатъчно интегриране на политиката в об-  Недостатъчен институционален капацитет, вкл. ластта на природата и биологичното разнообра- липса на определени специалисти в МТ зие в туристическата политика  Чести промени в законодателството, ненавре-  Ниска ефективност на управлението на ресурсите менно приемане на поднормативна база – разхищение на вода и енергия, нисък дял ре-  Дефицити в нормативната и поднормативната циклиране на отпадъците уредба, регулиращи туристическото развитие  Нисък дял на екологичните иновации в туристи-  Дефицити в нормативната база на свързани сек- ческите предприятия тори (например по отношение на опазването и  Ниско потребление на енергия от възобновяеми използването на културните ценности и антропо- енергийни източници генните туристически ресурси)  Използване на Черноморското крайбрежие в  Липса на национална политика по отношение на противоречие с принципите на устойчивото раз- управлението на качеството и устойчивостта в витие развитието на туризма  Нисък дял на екологосъобразната инфраструкту-  Недостатъчно ефективна система за контрол на ра и суперструктура качеството в сектора  Изключително високи нива на замърсяване на  Недостатъчно добро взаимодействие между въздуха, особено в големите градове държавната администрация и туристическите  Липса на стимули за повишаване на ефективност- сдружения и бизнеса та на управлението на ресурсите за туристичес-  Хаотично и недостатъчно ефективно междуинс- ките предприятия титуционално взаимодействие  Липса на концепция за адаптация на туристичес- кия сектор към климатичните промени Туристическо райониране и ОУТР Бизнес среда  Невъзможност за пълноценно функциониране на туристическите райони, заради липса на създа-  Голям дял на сивия сектор дени и действащи ОУТР във всички райони  Високи нива на корупция и бюрокрация  Липса на мотивация сред общините и сдружени-  Липса на реална информация за състоянието и ята за създаване на ОУТР развитието на туристическите предприятия  Очаквания за финансиране на ОУТР от страна на  Труден достъп до финансиране, недостатъчно държавата инвестиции в туризма  Ниска информираност за ползите от създаването  Недостатъчно стимули за устойчиво развитие на и възможностите на ОУТР туристическите предприятия, вкл. данъчни, фи-  Ниска информационна обезпеченост за състоя- нансови, осигурителни и други нието и възможностите на районите  Недостатъчно ефективно взаимодействие между  Липса на целенасочени усилия от страна на дър- туристическите сдружения жавата за насърчаване на създаването на ОУТР  Липса на стратегически документи за развитието Индустрия на всеки туристически район  Недостатъчно инвестиции в ИКТ и иновации в  Липса на помагала за ОУТР в подкрепа на ефек- туристическите предприятия и изоставане от све- тивното и ефикасно управление на ТР товните тенденции  стр. 77  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г.  Липса на методологическа подкрепа за туристи-  Недостатъчно инвестиции в персонала на фир- ческите предприятия (помагала за бизнеса) мено ниво  Дефицит на управленски и стратегически доку-  Недостатъчно вътрешни обучения – езикови, за менти във фирмите внедряване на нови технологии, във връзка с  Недостиг на знания и компетентности в някои дейността на туристическите фирми области (напр. комуникация и ПР, онлайн марке-  Ниска склонност на заетите в туризма към геог- тинг, иновации и други) във фирмите рафска и професионална мобилност  Малък дял компании, сертифицирани по стан-  Липса на партньорства между туристическите дарти за качество и устойчиво развитие, и ниска предприятия за обмен на кадри информираност за ползите от сертификацията  Широкообхватност на дисциплините в профе-  Недостатъчно подкрепа за стартиращи предпри- сионалното образование, вместо тясна професи- ятия в туризма онална специализация  Дефицити по отношение на индивидуалното  Недостатъчно като брой и продължителност фирмено представяне и реклама практически обучения (стажове)  Слабо взаимодействие между компаниите от сектора като цяло Достъпност на дестинацията  Недостатъчно развити мрежи и партньорства за  Недостатъчен самолетен достъп – недостатъчно целогодишна туристическа дейност директни линии извън активните сезони  Липса на развити туристически клъстери, техно-  Изчерпващ се капацитет на летищната инфра- логични паркове и бизнес инкубатори структура, заради нарастващия брой пътници  Ограничено държавно стимулиране и финанси-  Неразвити транспортни връзки в отдалечени ране на туристическите предприятия селски и планински райони и затруднено прид-  Лимитирани възможности за осигуряване на вижване на туристите с обществен транспорт банково и друго финансиране за туристическите  Липса на добра транспортна достъпност до ту- предприятия ристическите атракции на страната  Ограничен достъп за хора с увреждания Човешки ресурси  Недостатъчно и/или некачествени означения,  Липса на цялостна държавна стратегия за разви- липса на означения на английски език тието на кадровия потенциал в туризма  Пренаселеност на морските курорти в активните  Недостатъчно активно сътрудничество между сезони образователните институции и бизнеса  Липса на точна оценка за потребностите на рабо- Туристически ресурси тодателите в туризма от работна сила с опреде-  Дефицити в управлението на атракциите (нена- лени характеристики и умения деждна информация за състоянието и достъпа,  Липса на качествени кадри на пазара на труда неизползваем Регистър, липса на приоритизация  Липса на кадри с подготовка за новите професии и механизъм за валоризация и други) в туризма (свързани с новите технологии, инова-  Недостатъчна степен на съхраненост на туристи- циите и тенденциите в индустрията) ческите атракции  Недостиг на добре обучени кадри в специфични  Дефицити по отношение на поддръжката и раз- области (напр. екскурзоводи, рехабилитатори, витието на туристическите атракции – културни и физиотерапевти и други) природни забележителности и нематериално  „Изтичане“ на кадри в чужбина културно наследство  Значителни сезонни колебания в заетостта и го-  По-нисък индивидуален индекс за качество на лямо текучество на персонала природната среда в сравнение с конкурентите  Ниско заплащане в сектора (особено при жени- (индикатор в Travel&Tourism Competitiveness те), макар и в тенденция към нарастване Index на Световния икономически форум)  Липса на фирмени стратегии за развитие на чо- вешките ресурси  стр. 78  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г.  Малка дължина на ски пистите, нисък капацитет Суперструктура на лифтовете в националните ски комплекси  Неравномерно териториално разпределение на  Ниска степен на съоръженост на стадиони, писти легловата база с изразена концентрация по Чер- и зали с иновативни спортни атракции и удобства номорието на високотехнологична основа  Презастрояване  Недостатъчно инвестиции в развитието на му- зейната мрежа, слабо използване на новите тех- Маркетинг нологии, малък брой посетители  Липса на основни маркетингови документи на  Недостатъчно възможности за провеждане на дестинацията (маркетингова и брандинг страте- големи международни събития и слабо развита гия и бранд бук, продуктови стратегии) конферентна инфраструктура в по-малките насе-  Липса на регулярен мониторинг и оценка на пос- лени места тигнатите резултати от маркетинговите дейности  Трудно откриваем, неудобен за използване и (visitor surveys, проучвания за оценка на ефектив- лошо структуриран национален събитиен кален- ността на националния маркетинг и други) дар, дублиран в различни културни и туристичес-  Непълноценно функциониращи ТИЦ ки институции с различно и непълно съдържание  Позициониране на България като евтина дести- Туристическа инфраструктура нация  Слаба доминация на България като дестинация  Недостатъчно и неравномерно развита транспор- на генериращите пазари тна инфраструктура, висок дял на транспортната  Блед имидж, без особени отличителни характе- инфраструктура в лошо състояние ристики, липса на USP на дестинацията  Остаряла ВиК мрежа, липса на свързаност на част  Недостатъчно средства за маркетинг и реклама в от населението с пречиствателни станции за пи- сравнение с конкурентите и ниска ефективност тейни и отпадни води на разходите за национален туристически марке-  Проблеми с управлението на отпадъците и под- тинг държането на чистотата в туристическите места  Липса на синхрон между маркетинговите дей- при висока натовареност ности на национално и по-ниско ниво  Ниско качество на питейната вода на определени  Недостатъчна последователност в представянето места и рискове за здравето на местното населе- на страната като туристическа дестинация чрез ние и посетителите нейните туристически продукти  Амортизирана инфраструктура в част от здравни-  Недостатъчно конкретна и различима реклама на те курорти на България, презастрояване в бли- страната, липса на ясна връзка между рекламата зост до здравния ресурс (минерален извор) и дестинацията  Недостатъчно здравно осигуряване в областите с  Големи вложения на средства за реклама на изразена туристическа функция, липса на меди- традиционни генериращи пазари, при които въз- цинска помощ в по-отдалечените места действието на рекламата върху покупката на пъ-  Липса на инвестиции за поддържане и развитие туване е слабо на пристанищната инфраструктура, остарели съ-  Подценяване на пазари (напр. Румъния) оръжения, лошо състояние на кейовете  Недостатъчна гъвкавост в популяризацията на  Недостатъчно развита пристанищна инфраструк- страната като туристическа дестинация, използ- тура за приемане на круизни кораби ване основно на традиционни канали  Липсва специализирана инфраструктура за кем-  Остарял като дизайн и неактуален като съдържа- пери и каравани ние официален туристически портал  Слабо, остаряло, неатрактивно представяне на сувенирната индустрия, свързана с туристически- те обекти и атракции  стр. 79  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г.  Недостатъчно използване на дигиталните дист- могат да бъдат предпоставка за развитието на туриз- рибуционни възможности и алтернативни канали ма на страната в желаната посока. Развитието на за дистрибуция международното сътрудничество, участията в меж-  Силна зависимост на дистрибуцията на морския дународни борси и изложения също допринасят за ваканционен продукт от големите чуждестранни повишаване на потенциала. туроператори  Нисък дял на онлайн продажбите и оскъдно Основните възможностите за развитие на дестинаци- предлагане на програми за лоялни клиенти при ята произтичат от: ваканционните хотели  Обвързаност на страната с влиятелни междуна-  По-слабо онлайн присъствие на българските родни туристически организации и възможност курортни комплекси, хотели, ресторанти и атрак- за интензивно участие в процесите, свързани с ции в сравнение с конкурентни дестинации развитието на туризма в световен мащаб, по-  Недостатъчно и неефективно промотиране на добро позициониране като туристическа дести- продукти с потенциал – еко, селски, приключенс- нация и осигуряване на подкрепа за туристичес- ки, религиозен, винен и гурме туризъм, фолклор- кия бранш ни събития, певчески фестивали и традиционни  Пренасочване на туристопотоци от конкурентни български празници дестинации, заради по-високото ниво на сигур- Информационна осигуреност ност на дестинацията  Облекчаване на визовите режими и улесняване  Липса на действаща ЕСТИ на пътуванията  Непълна и често негодна за анализ информация  Висок ръст на развиващите се икономики и на- за туристическата индустрия и състоянието на ту- растващо значение на държави като Мексико, ризма в България Бразилия, Русия, Индия и Китай (MBRIC) със зна-  Дефицити по отношение на систематизирането, чителен ръст в изходящите пътувания анализа и представянето на съществуващата ин-  Относителна стабилност на глобалната финансо- формация за развитието на туризма ва система  Неизползваем за аналитични цели Национален  Благоприятна и относително стабилна икономи- туристически регистър ческа среда за развитие на туризма в световен  Липса на надеждна информация за състоянието и план достъпа до туристическите атракции, лошо орга-  Подобряване на икономическото благосъстояние низиран и трудно използваем Регистър на турис- и стандарта на живот на населението тическите атракции  Увеличаване на свободното време в отговор на  Липса на актуална информация за характерис- навлизащите нови технологии и промени в стила тиките на туристите в България (visitor surveys) и начина на живот  Липса на систематизирана и представена за пол-  Активизиране на междукултурните връзки и сът- зване от бизнеса информация за основните кон- рудничество куренти  Застаряване на населението и нарастваща попу-  Недостатъчно информация за действащи наци- лярност на възможностите за развитие на раз- онални рекламни договори и текущи и предсто- лични форми на здравен туризъм ящи кампании  Увеличаване на пътуванията в близост до дома  Увеличаване на броя на пътуванията за сметка на ВЪЗМОЖНОСТИ продължителността и търсене на нови дестина- България има добри перспективи да развие туристи- ции ческия си потенциал. Промените в поведението на  Нарастване на броя на хората, свързани с приро- потребителите, икономическото развитие в световен дата и екологичния начин на живот, с изисквания мащаб, глобалната геополитическа обстановка и към целесъобразното използване на природните дори промените в климата, в определени аспекти, ресурси и практикуване на устойчив туризъм  стр. 80  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г.  Нарастваща популярност на алтернативните ви-  Промени в поведението, нагласите и мотивация- дове туризъм та на туристите  Нарастващо предимство на цената при търсене  Силна зависимост на развитието на туристичес- на туристическо пътуване ките предприятия от ИКТ и иновациите  Увеличаващо се влияние на технологиите в раз-  Загуба на сухоземни и водни местообитания витието на туризма резултат на развитието на инфраструктурата, по-  Оттегляне на туристи от традиционно атрактивни вишени равнища на замърсяване на въздуха, во- дестинации, заради глобалните климатични дата и почвата, пряка и прекомерна експлоата- промени ция на видовете от икономическо значение  Висока активност и големи бюджети за привли-  Водна ерозия и свлачища чане и задържане на туристи и удължаване на ту-  Замърсяване на Черно море и намаляване на ристическия сезон от страна на основните конку- рибните запаси ренти  Висок дял на естествените водни обекти в лошо  Развитие на сътрудничеството с международните екологично състояние (над 53%) организации в туризма  Зависимост на туризма от други икономически  Възможности за привличане на чуждестранни сектори инвестиции, заради икономическа и банкова ста-  Слаба заселеност на районите, обезлюдяване билност  Миграция на младите и образовани хора в чуж- бина ЗАПЛАХИ  Ниско ниво на доходите и стандарта на живот на населението Както всяка друга дестинация по света, България е поставена под заплаха от икономически, политически и екологични кризи. В съвременния свят основен СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА проблем за туристическите места представляват и Стратегическата рамка на Актуализираната НСУРТРБ тероризмът и миграционните потоци. Глобалните 2014-2030 г. е разработена на база на направения промени в климата водят до увеличаване на екст- подробен SWOT анализ и вижданията на заинтересо- ремните природни явления и бедствията, което също ваните страни за развитието на българския туризъм. може да доведе до отдръпване на туристите. Стратегическата рамка задава посоката на развитие Основните заплахи, пред които е изправена дестина- на дестинацията до 2030 година и конкретни мерки и дейности за постигане на набелязаните цели. Страте- цията са: гическата рамка търси баланс между икономически-  Нарастващо влияние на международния терори- те, екологичните и социо-културните аспекти на ту- зъм и необходимост от повече усилия и средства ристическото развитие и отчита основните принципи за осигуряване на сигурността на туристите на устойчивостта.  Нарастващи миграционни потоци Приемането на Стратегията и Плана за действие към  Глобални климатични промени и висока степен нея представляват форма на писмено споразумение на уязвимост на географските региони между институциите и туристическия бизнес за съв-  Замърсяване на въздуха, водите и почвите, което променя материалната среда и антропогенните местни усилия за развитието на българския туризъм в ресурси, необходими на туризма полза на българските граждани и в подкрепа на бъл-  Силни конкуренти по отношение на доминира- гарската икономика. щите туристически продукти на България  Силни конкуренти по отношение на туристичес- ките продукти с потенциал за развитие (алтерна- тивни форми на туризъм)  Нарастващ брой, креативност и гъвкавост на туристическите оферти (динамични пакети)  стр. 81  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. ВИЗИЯ да и културно-историческото наследство; създава ресурси и условия за социално благополучие на Предвид силните страни на България като туристи- местните общности. ческа дестинация и възможностите за развитието й, с оглед на промените в поведението и мотивацията на МИСИЯ потребителите и от гледна точка на позиционирането й сред основните конкуренти, е формулирана визия Мисията по своята същност е обещание за развитие. за развитието на дестинацията (желано бъдещо със- В основата на мисията на Актуализираната Стратегия тояние) към 2030 г., която гласи: стои обещанието за изграждане на взаимоотношения на партньорство и полагане на съвместни усилия за БЪЛГАРИЯ: ПРЕДПОЧИТАНА ДЕСТИНАЦИЯ ЗА постигане на заложените цели. УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ В ЧЕТИРИ СЕЗОНА Мисията на заинтересованите страни гласи: СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ДЕСТИНАЦИЯТА И ТУРИСТИЧЕСКИТЕ РАЙОНИ, ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ СЕКТОР И КАЧЕСТВОТО НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПРОДУКТ, НА ОСНОВАТА НА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ Мисията следва да бъде изпълнена чрез: В резултат от изпълнението на стратегическите цели,  Развитие и прилагане на целенасочена и после- мерки и дейности в Актуализираната НСУРТРБ, през дователна туристическа политика за създаване 2030 г. отличителните характеристики на България на благоприятна политическа, правна, икономи- като туристическа дестинация ще бъдат: ческа, екологична, социо-културна и технологич- на среда за развитие на устойчив туризъм, кон-  Туристическа дестинация с отличителна нацио- курентоспособен туристически сектор и нална идентичност на основата на съхранени, ав- качествен туристически продукт тентични и социализирани природни и културни  Осъществяване на политика на основата на дъл- забележителности госрочни партньорства на международно, наци-  Туристическа дестинация с висококачествен ту- онално, регионално и местно ниво между всички ристически продукт, удовлетворяващ целевите заинтересовани страни – международни органи- потребители, с конкурентоспособно съотноше- зации, държавни и общински институции, частен ние между качество и цена сектор, НПО сектор и общество  Популярна туристическа дестинация за пътувания  Осъществяване на ефективен национален марке- в четирите сезона, с добър имидж на туристичес- тинг на основата на последователен бранд ме- кия пазар, разпознаваема и предпочитана от ниджмънт за утвърждаване на България като из- българските и чуждестранните туристи пред ос- вестна и предпочитана дестинация за целевите новните конкуренти чуждестранни и български туристи в четири се-  Дестинация за устойчив туризъм – туризмът в зона България ще бъде сред водещите (структурооп- ределящи) сектори на националната икономика, който: използва ефективно ресурсите на страната за създаване на нарастващ национален доход и добре платена трудова заетост; създава ресурси и условия за опазване и защита на околната сре-  стр. 82  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. ОСНОВНА ЦЕЛ нално взаимодействие и висока степен на ангажира- ност на заинтересованите страни. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ (ПРИОРИТЕТИ) Туризмът, както в световен план, така и в България, е един от икономическите сектори, застрашени в най- СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. СЪЗДАВАНЕ НА голяма степен от влошаващото се качество на окол- БЛАГОПРИЯТНА ОКОЛНА И БИЗНЕС СРЕДА ЗА ната среда и глобалните климатични промени. Това РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ поставя нови предизвикателства пред туристическата индустрия и органите за управление на дестинации- Туристическата индустрия в България има значителен те. Сред тези предизвикателства са устойчивото съх- принос към икономиката – по данни на WTTC общият ранение и управление на природни и културни ре- принос на пътуванията и туризма към БВП е 12.8% сурси, намаляването на използването на ресурси и към 2016 г. с очаквания да достигне до 16.7% през замърсяването на туристическите дестинации, вкл. 2027 г. Общият принос на сектора към заетостта е в генерирането на отпадъци, управлението на проме- размер на 362 924 работни места или 11.9% от всички ните в интерес на благоденствието на общността, заети. Очакванията до 2027 г. са за ръст от около 1% намаляването на сезонния характер на търсенето, годишно или общо 462 091 работни места (16.7% от насърчаване на използването на транспорт с по- всички заети). За да обезпечи устойчивото развитие нисък въглероден отпечатък, създаването на въз- на туристическия сектор и приноса му към икономи- можности за достъпен туризъм за всички, както и ката на страната, България трябва да създаде благоп- подобряването на качеството на работните места в риятна среда за развитие на конкурентоспособна сферата на туризма. Гарантирането на безопасността туристическата индустрия и устойчиво управление на и сигурността на туристите и на местните общности в туристическите ресурси. туристическите места също е предизвикателство и главно условие за успешното развитие на туризма. Развитието на туризма обаче е в пряка зависимост от факторите на средата и качеството на природните Според оценителни доклади на Европейската коми- богатства. В условията на глобални климатични про- сия и Световната банка България е в началото на мени и постоянно увреждане на околната среда в процеса на устойчиво развитие с неефективно управ- резултат от човешката дейност, туристическите дес- ление на ресурсите и ниско ниво на екологични ино- тинации са изправени пред множество предизвика- вации, високи стойности на замърсяване, особено на телства. Необходими са последователни усилия от въздуха, дефицити по отношение на опазването на страна на всички заинтересовани страни за адапта- околната среда и биоразнообразието и неразвит ция към природните процеси и намаляване на вред- капацитет за адаптация към измененията на климата. ните въздействия върху околната среда. Всички тези елементи на околната среда обаче имат ключово въздействие върху развитието на туристи- СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2. РАЗВИТИЕ НА ческата индустрия. Затова настоящата стратегия за КОНКУРЕНТОСПОСОБЕН ТУРИСТИЧЕСКИ СЕКТОР развитие на българския туризъм се фокусира върху Решаващ фактор за развитието на устойчив туризъм една единствена цел – да осигури необходимите на национално ниво е наличието на устойчиво разви- условия за устойчиво развитие на сектора чрез ба- ващи се и конкурентоспособни туристически предп- ланс между благополучието на туристите и местните риятия, работещи в съответствие с актуалните све- общности, нуждите на природната и културната сре- товни тенденции. Целенасочената държавна поли- да и развитието и конкурентоспособността на дести- тика за стимулиране на развитието на туристическия нацията и бизнеса. бизнес, в допълнение към усилията за постигане на Постигането на основната цел и справянето с предиз- благоприятна околна и бизнес среда, е предпоставка викателствата изискват отлично междуинституцио- за повишаване на качеството на предлагания турис- тически продукт и доброто представяне на България като туристическа дестинация.  стр. 83  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3. УСПЕШНО Устойчивото развитие на дестинацията изисква силно ПОЗИЦИОНИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ НА СВЕТОВНИЯ и ефективно управление, създаване на адекватна ТУРИСТИЧЕСКИ ПАЗАР нормативна рамка и благоприятни условия за разви- тие на бизнеса, като се отчитат нуждите на следващи- Сложната международна обстановка осигурява пре- те поколения. С оглед на това Подцел 1 адресира димства на България като туристическа дестинация от няколко проблемни области: първо, институционален гледна точка на нейната относителна сигурност, бе- капацитет за управление на туристическия сектор и зопасност и политическа стабилност. Членството й в нормативна и поднормативна уредба в туризма; вто- ЕС и възможността за свободно придвижване също я ро, национална политика за управление на качество- поставят в добри позиции, особено по отношение на то на туристическия продукт и устойчивото развитие пътувания в рамките на Съюза. Сегашната благо- на туристическите предприятия; трето, съхранение и приятна ситуация обаче е резултат основно от външ- защита на околната среда, в т.ч. природа и биоразно- ни фактори и проблеми в традиционно силни дести- образие, замърсявания, управление на ресурсите – нации, а не от значими конкурентни предимства на вода, енергия и отпадъци, адаптационни процеси, страната. България трябва да бъде наложена на све- свързани с измененията на климата; четвърто, осигу- товния туристически пазар като разпознаваема и ряване на качествени кадри за развитието на туриз- предпочитана, сигурна, национално идентична дес- ма, пето, бизнес среда – сив сектор, данъчна полити- тинация с имидж, базиран на съхранени, автентични ка, финансиране на МСП, инвестиции в туризма, и социализирани природни и културни забележител- инфраструктура; шесто – информационната осигуре- ности и отлично съотношение между цена и качество ност на дестинацията, като предпоставка за инфор- на туристическия продукт. мирани управленски решения. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4. БАЛАНСИРАНО РАЗВИТИЕ За постигането на тази подцел са предвидени след- НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ РАЙОНИ ните мерки: Туристическите райони в България са неравномерно 1.1.1. Развитие на институционалния капацитет развити. Налице е силна концентрация на ресурси, суперструктура, туристопотоци и приходи. Удължа- 1.1.2. Развитие на нормативната уредба и полити- ването на туристическите сезони изисква стъпки за ките в областта на туризма осигуряване на балансирано развитие на районите и 1.1.3. Подобряване на качеството на туристическия превръщането им в природно-социални системи с устойчива йерархична пространствена структура [...], продукт с висока степен на концентрация на ресурси и мате- 1.1.4. Насърчаване на опазването на околната сре- риална база, в която се реализират конкурентоспо- да, ефективното управление на ресурсите и собни, ефективни и ефикасни туристически политики, прилагането на мерки за адаптация към кли- съгласно дефиницията на туристически район в ЗТ. матичните промени ПОДЦЕЛИ, МЕРКИ И ДЕЙНОСТИ 1.1.5. Насърчаване на развитието на инфраструкту- рата ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. 1.1.6. Подобряване на достъпността на дестинация- СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА ОКОЛНА И та БИЗНЕС СРЕДА ЗА РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ 1.1.7. Подобряване на условията за сигурност и безопасност на туристите в България Подцел 1. Усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобряване на околната и 1.1.8. Развитие на човешките ресурси в туристичес- бизнес средата в туристическия сектор кия сектор  стр. 84  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. 1.1.9. Насърчаване на инвестициите в туризма и организации както чрез собствени инициативи, така и осигуряване на достъп до финансиране чрез активно участие в техните инициативи и инфор- мационни канали. Върху насърчаването на тези взаи- 1.1.10. Насърчаване на иновациите в туризма модействия е фокусирана и Подцел 3. За постигането на тази подцел е предвидена една мярка: 1.1.11. Намаляване на сивата икономика в сектора 1.3.1. Развитие на партньорства с международни 1.1.12. Подобряване на информационното осигуря- организации ване на дестинацията и туристическата индус- трия ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2. РАЗВИТИЕ Подцел 2. Повишаване на ефективността на функ- НА КОНКУРЕНТОСПОСОБЕН ТУРИСТИЧЕСКИ циониране и подобряване на взаимодействието СЕКТОР между институциите и организациите на нацио- нално, областно и общинско ниво (държавен и Подцел 1. Подобряване на фирмените ресурси за частен сектор), отговорни за развитието на туриз- повишаване на конкурентоспособността на турис- ма тическата индустрия Подобрената бизнес среда и грижата за околна среда Осигуряването на стабилно управление и благопри- са важни предпоставки за развитие на дестинацията. ятна околна и бизнес среда е важно условие за раз- Туризмът обаче е хоризонтален сектор и зависи в витие на конкурентоспособна туристическа индуст- голяма степен от съвместната работа на заинтересо- рия. В България обаче са налице и множество ваните страни. С оглед на това Подцел 2 адресира дефицити на фирмено ниво, които следва да бъдат проблеми, свързани с междуинституционалното вза- преодолявани чрез подходящи меки мерки. С оглед имодействие, с функционирането на НСТ и Между- на това Подцел 1 е фокусирана върху решаване на ведомствения съвет за кадрите в туризма, както и със проблеми, свързани със стратегическото планиране сътрудничеството между държавната администрация, във фирмите от сектора (в т.ч. организационно- от една страна, и туристическите сдружения и бизне- управленски и маркетингови стратегии, стратегии за са, от друга. За постигането на тази подцел са пред- развитие на човешките ресурси, стратегии за оптими- видени следните мерки: зация на процесите и други); с информираността за нуждата и ползите от сертификацията за качество или 1.2.1. Повишаване на ефективността на функциони- устойчиво развитие; с недостатъчната подкрепа за ране на Националния съвет по туризъм (НСТ) стартиращи предприятия, както и с дефицитите на знания и компетентности в ключови области като 1.2.2. Повишаване на ефективността на функциони- маркетинг, ПР, комуникации, иновации и други. От ране на Междуведомствения съвет за кадрите ключово значение е осигуряването на методологи- в туризма ческа подкрепа за правилно развитие на предприяти- ята в туризма по примера на водещи дестинации. 1.2.3. Повишаване на ефективността на взаимо- действието на областно и общинско ниво За постигането на тази подцел са предвидени след- ните мерки: Подцел 3. Подобряване на взаимоотношенията на международно ниво 2.1.1. Насърчаване на въвеждането и сертификаци- ята на системи за управление на качеството В световен мащаб съществуват множество организа- ции със значително влияние върху развитието на 2.1.2. Подобряване на информационната осигуре- туризма – UNWTO, ЕТК, ОЧИС, ОИСР и други. От глед- ност на бизнеса на точка на тяхната роля в глобален план за популя- ризацията на българския туризъм и подобряване на 2.1.3. Подобряване на индивидуалното фирмено имиджа на България като туристическа дестинация е представяне и реклама важно страната да развива взаимоотношенията с тези  стр. 85  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. 2.1.4. Предоставяне на подкрепа на МСП за участие 3.1.3. Провеждане на проучвания за оценка на ре- в международни събития и изложения зултатите от маркетирането на дестинацията Подцел 2. Подобряване на сътрудничеството Подцел 2. Развитие на туристическите продукти за между фирмите в туристическия сектор подобряване на преживяването на туристите в дестинацията Една от най-важните предпоставки за намаляването на сезонността на българския туризъм и заетостта в Основен елемент от маркетинга на всяка дестинация туризма е подобряването на сътрудничеството между е продуктовото й портфолио. В България доминират фирмите в сектора и развитие на съвместни, допъл- два продукта – морски ваканционен и зимен ски ващи се дейности. За постигането на тази подцел е туризъм, които привличат значителен дял от всички предвидена една мярка: посещения/пътувания. В последните години страната прави опити да се позиционира на международния 2.2.1. Насърчаване на партньорствата и сдружава- туристически пазар и с два приоритетни продукта – нето между фирмите в туристическия сектор културен и здравен (балнео, уелнес и спа) туризъм. България има ресурси да развива и набор от други ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3. УСПЕШНО продукти с потенциал – еко, селски и приключенски ПОЗИЦИОНИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ НА СВЕТОВНИЯ туризъм, градски развлекателен, спортен и делови ТУРИСТИЧЕСКИ ПАЗАР туризъм. Поради липсата на някои стратегически документи, както и поради дефицитите в управление- Подцел 1. Подобряване на управлението на мар- то на атракциите, продуктовата оферта на страната е кетинга на дестинацията в известна степен хаотична, а акцентът е поставен Успешното позициониране на България на междуна- по-скоро върху наличието на ресурси, вместо върху родния туристически пазар зависи изключително от възможностите на ресурсите да осигурят запомнящо маркетинговата политика на дестинацията. Анализи- се туристическо преживяване. те обаче показват, че страната има блед имидж, без особени отличителни характеристики. Подобно възп- С оглед на актуалното състояние Подцел 2 се фокуси- риятие е сигнал за недостатъчно високата ефектив- ра върху решаване на проблемите, свързани с управ- ност на националния туристически маркетинг. С ог- лението на атракциите и осигуряването на качествено лед на това Подцел 1 адресира няколко ключови туристическо преживяване. Чрез тази подцел е пос- проблемни области, свързани с управлението на тавена и основата на предстоящите за разработка маркетинга на дестинацията: първо, липсата на ос- продуктови стратегии на дестинацията. За постигане- новни маркетингови документи, които да синхрони- то на тази подцел са предвидени следните мерки: зират действията на заинтересованите страни; второ 3.2.1. Развитие на туристическите атракции в Бълга- – непълноценното функциониране на туристическите рия информационни центрове в ролята им на място за пряк контакт с посетителите; и трето – липсата на 3.2.2. Усъвършенстване на доминиращите и прио- регулярен мониторинг и оценка на резултатите от ритетните туристически продукти маркетинговите дейности, който да служи като осно- ва за коригиращи действия и планиране на следващи Подцел 3. Ценово препозициониране на дестина- стъпки. За постигането на тази подцел са предвидени цията следните мерки: България се възприема на международния туристи- чески пазар, както и от самите българи, като евтина 3.1.1. Разработка и усъвършенстване на стратеги- дестинация. Населени места и курорти в страната чески маркетингови документи оглавяват класации за най-нискобюджетните турис- 3.1.2. Подобряване на функционирането на ТИЦ в тически места в Европа. Поддържането на ниски цени страната и в чужбина обаче ограничава развитието на туристическата ин- дустрия, в която почти не остават средства за инвес-  стр. 86  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. тиции в технологии, иновации и обучения. Привлича- 3.4.4. Синхронизиране на комуникационните и нето на платежоспособни туристи е заложено като рекламните дейности на всички заинтересо- цел във всички национални стратегии за развитие на вани страни туризма досега, но без особен резултат. С оглед това в Подцел 3 са предвидени мерки, които да поставят ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4. основата за препозициониране на дестинацията в БАЛАНСИРАНО РАЗВИТИЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ бъдеще, както следва: РАЙОНИ 3.3.1. Привличане на платежоспособни групи турис- Подцел 1. Създаване на условия за устойчиво раз- ти витие на туристическите райони Подцел 4. Подобряване на промотирането на дес- Балансираното развитие на туристическите райони е тинацията важно както от икономическа, така и от социална и екологична гледна точка. Ключова роля за това раз- Промотирането на дестинацията, в съответствие с витие имат организациите за управление на туристи- очертаните цели, приоритети и продуктово порт- ческите райони, които следва да реализират туристи- фолио, е ключова предпоставка за успешното й пози- ческите политики на по-ниско (районно) ниво. Към циониране на туристическия пазар. В последните момента обаче е създадена само една ОУТР и една е години са реализирани няколко комуникационни в процес на създаване. С оглед на това Подцел 1 се кампании с различна степен на ефективност, чиято фокусира върху насърчаването на формирането на основна цел е насърчаване на посещенията на чуж- ОУТР на територията на всеки от оставащите седем денци и пътуванията на българите в страната. Оцен- района и осигуряване на методологическа и инфор- ките показват, че рекламата на страната не е доста- мационна подкрепа за функционирането и устойчи- тъчно различима и конкретна (представена чрез вото им развитие и финансиране. Поставен е и акцент уникални продукти или ресурси), а комуникацията с върху интеграцията на районите в цялостното марке- потенциалните туристи се осъществява най-вече през тиране на дестинацията. традиционни канали, в противоречие със съвремен- ните тенденции. Онлайн представянето на страната е За постигането на тази подцел са предвидени след- крайно подценено – туристическият портал е неакту- ните мерки: ален и остарял като дизайн, липсва фейсбук страница на дестинацията (понастоящем такава роля изпълня- 4.1.1. Насърчаване на създаването на ОУТР и раз- ва страницата на МТ), няма официален профил и в ширяване на членската им маса Instagram. Липсва синхрон между промотирането на 4.1.2. Подготовка за изграждане и функциониране национално и по-ниско ниво, включително по отно- на ОУТР шение на лого и слоган на дестинацията. За преодо- ляване на тези дефицити са предвидени следните 4.1.3. Стратегическа и информационна подкрепа за мерки: развитието на ОУТР 3.4.1. Подобряване на представянето на дестина- 4.1.4. Популяризация на туристическите райони на цията пред външни публики национално и международно ниво 3.4.2. Подобряване на представянето на дестина- цията на международни туристически изло- жения и борси 3.4.3. Осъществяване на национални и междуна- родни рекламно-информационни кампании  стр. 87  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. 4.2.5. Развитие и позициониране на Район Тракия Подцел 2. Развитие на туристическите райони като дестинация със собствена марка за кул- Балансираното развитие на районите изисква всеки турен и винен туризъм на основата културно- от тях да се развива, налагайки собствено уникално историческите ресурси и винопроизводството предложение за продажба (или собствена марка), която от една страна му осигурява конкурентно пре- 4.2.6. Развитие и позициониране на туристически димство, така че да привлича достатъчно потребите- район Родопи като дестинация със собствена ли, а от друга – го прави елемент от цялостната турис- марка за планински и здравен туризъм на ос- тическа оферта на дестинация България. С оглед на новата на планинските и балнеолечебните това Подцел 2 включва мерки за развитие и позицио- природни ресурси ниране на всеки район, на база на които следва да 4.2.7. Развитие и позициониране на туристически бъдат разработени и стратегиите за развитие на ра- район Рила-Пирин като дестинация със собст- йоните. За постигането на тази подцел са предвидени вена марка за спортен ски-туризъм, селски, следните мерки: екологичен, културен, религиозен и здравен 4.2.1. Развитие и позициониране на Район Дунав туризъм на основата на планинските, култур- като дестинация със собствена марка за кул- ните и балнеолечебните природни ресурси турен и круизен туризъм на основата на бога- 4.2.8. Развитие и позициониране на туристически тото културно-историческо наследство и раз- район Бургаско Черноморие като дестинация нообразни градски събития и възможности за със собствена марка за морски рекреативен практикуване на еко и спортни дейности край туризъм и целогодишен културно- р. Дунав познавателен туризъм 4.2.2. Развитие и позициониране на Район Стара 4.2.9. Развитие и позициониране на туристически планина като дестинация със собствена марка район Варненско Черноморие като дестина- за планински, екологичен, винен и творчески ция със собствена марка за морски рекреати- туризъм на основата на традиции в лозарст- вен туризъм, целогодишен здравен, културно- вото и винарството, атрактивната и запазена познавателен и делови туризъм природа, историята, творчеството на личност- та, културата на обществото, архитектурната Подцел 3. Насърчаване на сътрудничеството меж- среда, отношението към здравето, чувството ду заинтересованите страни за балансирано раз- за регионална идентичност и принадлежност витие на туристическите райони 4.2.3. Развитие и позициониране на район Долина- Изключително важна предпоставка за развитието на та на розите като дестинация със собствена туристическите райони е активното сътрудничество марка „Долината на здравето, розите и тра- между областните управи и общините, сдруженията, кийските царе“ за здравен и културно- ТИЦ, образователните институции и бизнеса. Това ще фестивален туризъм на основата на балнео- заздрави местните общности, ще осигури устойчивост лечебните курорти, розовите градини, тра- в развитието на ОУТР, ще породи здравословна кон- кийската и възрожденската култура на района куренция между районите, ще повиши качеството на туристическия продукт, заради синергията между 4.2.4. Развитие и позициониране на Район София всичките му елементи. С оглед на това Подцел 3 като дестинация със собствена марка за де- предвижда мерки за насърчаване на разнообразни лови, културен, здравен, градски и шопинг ту- форми на партньорства и сътрудничество за целите ризъм на основата на столичната културна и на балансираното развитие на туристическите райо- институционна среда, планинската природа и ни. За постигането на тази подцел са предвидени балнеоресурсите в района следните мерки:  стр. 88  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. 4.3.1. Насърчаване на взаимодействието с ТИЦ наблюдение, включващи анализ на изпълнение- то на заложените цели, приоритети и дейности и 4.3.2. Насърчаване на взаимодействието с местния предложения за промени в действащите меха- бизнес и организации на бизнеса низми и законодателна среда, с оглед коригира- не на негативни тенденции при изпълнението на 4.3.3. Насърчаване на взаимодействието с регио- Актуализираната НСУРТРБ налната и местната власт  Публикува ежегодните мониторингови доклади и 4.3.4. Насърчаване на взаимодействието с образо- докладите за наблюдение на Актуализираната вателните институции НСУРТРБ на институционалната страница на Ми- нистерството на туризма. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА Тъй като националната политика в областта на туриз- ма, съгласно чл.5, ал.1 от Закона за туризма, се про- Актуализираната НСУРТРБ се изпълнява чрез осъщест- вежда от Министерския съвет чрез министъра на вяването на дейностите в съответствие с поставените туризма, Министерският съвет контролира изпълне- цели, съгласно Плана за действие. Процесът на пла- нието на целите, приоритетите и мерките, в съответс- ниране, реализиране и оценка на изпълнението на твие с тяхното дефиниране в Актуализираната НСУРТРБ и Плана за действие към Стратегията е неп- НСУРТРБ като цяло, като приема междинните и окон- рекъснат през целия период до 2030 г. чателния доклади за наблюдението й, представени Изпълнението на Актуализираната НСУРТРБ се из- от министъра на туризма, заедно с Плана за дейст- вършва под ръководството на министъра на туризма. вие. Съгласно чл.6, т.1 от Закона за туризма, министърът Министерството на финансите определя разпределе- на туризма провежда държавната политика в област- ните за сектора ресурси и така влияе на резултатите та на туризма като разработва и контролира изпъл- от изпълнение на Актуализираната НСУРТРБ. нението на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма. Министерството на туризма, заедно с Националния статистически институт, носят отговорност за събира- Министърът на туризма управлява процеса по изпъл- нето, обработката и анализа на статистическа инфор- нение на Актуализираната НСУРТРБ като: мация, използвана за формулиране на туристическата  Координира създаването и изпълнението на Ак- политика, мониторинга и оценката на изпълнението туализираната НСУРТРБ и на Плана за действие на нейните приоритети.  Разработва проекти на нормативни актове, свър- Държавната политика за устойчиво развитие на ту- зани с изпълнение на стратегическите цели ризма се интегрира в секторните политики и се осъ-  Взаимодейства с други държавни и местни орга- ществява от министъра на туризма с участието на ни, както и с неправителствени организации, при другите органи на изпълнителната власт в рамките на осъществяването на стратегическите цели тяхната компетентност. В този смисъл пълното из-  Изисква (писмено) от отговорниците, посочени за пълнение на Стратегията ще изисква развитие на изпълнение на конкретни дейности, съгласно сътрудничество на всички нива на българската адми- Плана за действие, информация за напредъка по нистрация между централните, регионални и местни реализирането им, която се предоставя под фор- власти, поради което отговорни за изпълнението на мата на становище/доклад политиките за развитие на туристическия сектор, съг-  Изготвя първоначална, междинни и последваща ласно заложеното в Актуализираната НСУРТРБ, са и: оценка за изпълнение на Актуализираната НСУРТРБ, както и ежегодни мониторингови док- а) Председателят на Комисията за защита на потреби- лади, и ги публикува на институционалната стра- телите ница на Министерството на туризма  Разработва и представя в Министерския съвет Комисията за защита на потребителите е контролен два междинни и един окончателен доклади за орган по Закона за туризма, съгласно чл. 171, ал.1, т.2  стр. 89  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. от ЗТ, за защита правата на потребителите на турис- за туризма, съгласно чл. 171, ал. 1, т. 5, с компетен- тически услуги, съгласно компетенциите на предсе- ции, посочени в чл. 180 от ЗТ. дателя на комисията по чл. 177 от закона. д) Представители на съответните министерства, ве- б) Областните управители домства и административни органи Съгласно чл.10 от ЗТ областните управители провеж- (включва Министерство на външните работи, дат държавната политика за развитие на туризма на Министерство на вътрешните работи, Минис- територията на съответната област, като: терство на здравеопазването, Министерство на културата, Министерство на околната среда и  Разработват областната стратегия и участват в водите, Министерство на труда и социалната разработването на програми за развитието на ту- политика, Министерство на образованието и нау- ризма на територията на съответната област и ката, Министерство на земеделието, храните и координират тяхното изпълнение горите, Министерство на икономиката, Минис-  Съдействат на министъра на туризма за изпъл- терство на регионалното развитие и благоуст- нение функциите му, посочени в чл. 6 от Закона ройството, Министерство на транспорта, ин- за туризма, на територията на дадената област формационните технологии и съобщенията,  Сътрудничат и подпомагат инициативи на дър- Българска агенция по безопасност на храните, жавните органи, организациите за управление на Държавна агенция за метрология и технически туристически райони и на туристическите сдру- надзор, Регионалните здравни инспекции, Изпълни- жения за развитие на туризма на територията на телна агенция по горите, Регионалните инспекто- съответната област в изпълнение на национална- рати по образованието, Изпълнителна агенция та политика в областта на туризма „Главна инспекция по труда“, Дирекциите нацио-  Осъществяват контролни функции в предвидени- нални паркове, Дирекциите на природните паркове, те в Закона за туризма случаи Басейновите дирекции, Дирекция за национален в) Общинските съвети строителен контрол и други) Общинският съвет приема програма за развитие на Съгласно действащото българско законодателство туризма на територията на общината в съответствие с посочените министерства, ведомства и администра- приоритетите на областната стратегия, маркетингова- тивни органи имат специална компетентност по ре- та стратегия на туристическия район и съобразно дица въпроси, пряко или косвено свързани с туризма местните туристически ресурси и потребности (чл. 11, и туристическото развитие, като например национал- ал. 1 от Закона за туризма). ната сигурност, териториалното развитие, изгражда- нето и поддържането на туристическата инфраструк- г) Кметовете на общини тура, използването и опазването на туристическите ресурси, привличането на чуждестранните инвести- Кметовете са контролен орган по ЗТ, съгласно чл.171, ции, прилагането на визовия режим и други, поради ал.1, т.4, с компетенции, посочени в чл.179 от ЗТ. което същите са отговорни за изпълнението на опре- Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 12 от Зако- делени дейности и задачи, посочени в Плана. на, кметът на общината има и други изрично разпи- сани функции, които касаят развитието на туризма на е) Други участници в изпълнението на специфични територията на съответната община и осъществява- дейности и задачи: нето на маркетинга и рекламата на дестинацията. Националният съвет по туризъм, организациите за г) Председателят на Държавната агенция за метроло- управление на туристическите райони, туристически- гичен и технически надзор те сдружения, вписани в Националния туристически регистър, неправителствените организации; туристи- Председателят на Държавната агенция за метрологи- ческите предприятия; висшите и средните училища, чен и технически надзор е контролен орган по Закона центровете за професионално обучение и други.  стр. 90  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. ж) Представители на местното население и структури Осигуряването на финансиране за изпълнение на на гражданското общество, бизнеса и други в качест- дейностите от Плана за изпълнение на Актуализира- вото им на заинтересовани страни или участници в ната НСУРТРБ се осъществява от отговорните за реа- процеса по наблюдение. лизацията институции. Изпълнението на Актуализираната НСУРТРБ се отчита Всички заинтересовани страни, не само Министерст- с два междинни и един окончателен доклад пред вото на туризма, имат определена роля и са отговор- Министерския съвет. Докладите се изготвят с участи- ни за успешното осъществяване на Актуализираната ето на всички партньори и се внасят за одобрение от НСУРТРБ. Това може да се постигне чрез активното министъра на туризма, съответно: участие и сътрудничество между институциите и за- интересовани обществени групи. Инициативата, во-  Първи междинен доклад: до 31.03.2021 г. за дещата роля и крайната отговорност за успешното й периода 2017-2020 г. осъществяване са за звената и структурите на Минис-  Втори междинен доклад: до 31.03.2026 г. за пе- терството на туризма. риода 2021-2025 г.  Окончателен доклад: до 31.03.2031 г. за периода МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА 2026-2030 г. Терминът „мониторинг“ означава „системно наблю- Ежегодните мониторингови доклади се изготвят до дение на даден процес с цел фиксиране на съответс- 31 март всяка година за осъщественото през пред- твие или несъответствие на резултатите с първона- ходната година. чално планираните“. За целите на тази стратегия Постигането на целите, заложени в Актуализираната „мониторинг” се определя като „дейност по система- НСУРТРБ, е обвързано с осигуряването на необходи- тичното и непрекъснато събиране, анализ и използва- мите финансови средства за осъществяване на съот- не на информация с цел управленски контрол, иден- ветните мерки и дейности. Основни източници на тифициране и предприемане на коригиращи действия финансиране ще бъдат: при прилагането на държавната политиката в туриз- ма“. Държавен Общински Донорски Целта на мониторинга е предоставянето на ключова бюджет бюджети програми информация за осъществения напредък на компетен- тните органи, отговорни за изпълнението и контрола Собствени на държавната политиката в туризма. Туристически средства на Други сдружения бизнеса Мониторингът се осъществява на всички равнища на административна дейност, като акцентът може да се постави върху: В новия програмен период 2014-2020 г. са налице възможности за финансиране на Министерството на  Използваните ресурси/средства (мониторинг на туризма, както и на предприятията и организациите влаганите ресурси) от туристическата индустрия, по оперативните прог-  Планираните дейности и/или осъществяваните рами „Иновации и конкурентоспособност“, „Добро процеси (мониторинг на изпълнението) управление“, „Региони в растеж“, „Развитие на чо-  Получените крайни/непосредствени резултати вешките ресурси“, „Наука и образование за интели- (мониторинг на резултатите). гентен растеж“ и Програмата за развитие на селските Мониторингът е необходим за коригиране на откло- райони и Програмата за развитие на морското дело и ненията от поставените задачи, подобряване на осъ- рибарството, по програмите за трансгранично и тран- ществяването на съответната политика и улесняване снационално сътрудничество, както и по програмите, на по-нататъшното развитие на процеса. директно финансирани от ЕС.  стр. 91  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Мониторингът трябва предоставя регулярно навре- та на тази информация може да се прецени кои цели менна информация за напредъка или липсата на нап- и дейности трябва да бъдат подложени на задълбо- редък по постигането на резултатите на министъра на чена оценка. туризма и неговия екип, както и на основните заинте- ресовани страни. В хода на мониторинга се набират Процесът на оценяване на изпълнението на Актуали- количествени и качествени данни за процеса по при- зираната НСУРТРБ включва извършването на предва- лагането на конкретните политики. Напредъкът към рителна, междинни и последваща оценка. текущия момент се сравнява с първоначалните очак-  Предварителната оценка се извършва преди при- вания, за да се определят необходимите коригиращи емането на документа и служи за база за сравни- действия. телен анализ на последващите резултати от из- пълнението на Стратегията. Мониторингът на Стратегията е насочен към повиша-  Първата междинна оценка за изпълнението на ване равнището на информационно обслужване на Актуализираната НСУРТРБ ще бъде направена до управлението и подобряване на качеството и ефек- 31.03.2021 г. за периода 2017-2020 г. В зависи- тивността в партньорството между отговорните инс- мост от резултатите от оценката се взема реше- титуции и структурите на гражданското общество. Той ние за актуализиране на Плана за действие за трябва да осигурява надеждна обратна информация периода 2021-2025 г. за състоянието на туристическия сектор за вземане на  Втората междинна оценка за изпълнението на правилни управленски решения. Актуализираната НСУРТРБ ще бъде направена до Процесът на мониторинг се отчита чрез изработката 31.03.2026 г. за периода 2021-2025 г. В зависи- на ежегодни мониторингови доклади, в които се мост от резултатите от оценката се взема реше- описват осъществените през годината дейности и ние за актуализиране на Плана за действие за техните непосредствени резултати. периода до 2030 г.  Окончателната оценка на резултатите от изпъл- Под „оценка на държавната политика в туризма” се нението на Актуализираната НСУРТРБ следва да разбира „преценка на публичните политики въз осно- бъде осъществена към момента на приключване ва на техните резултати, въздействието им и потреб- на срока за реализация на последния план – ностите, които са предназначени да удовлетворят“. 31.03.2031 г. Оценката ще покаже степента на Оценката обикновено засяга задоволяването на важ- изпълнение на Стратегията и нуждата от актуали- ни обществени потребности в резултат на предвиде- зация на заложените цели за устойчивото разви- ните в политиката интервенции, както и резултатите и тие на туризма в периода след 2030 г. В зависи- въздействията, произведени от тях. Тя се осъществя- мост от резултатите срокът на действие на Стра- ва в съответствие с експлицитно определени крите- тегията може да бъде удължен за определен пе- рии и стандарти по отношение на тяхната адекват- риод от време или да се пристъпи към разработ- ност, ефикасност, ефективност, устойчивост, ване на нова Национална стратегия за устойчиво справедливост и други. Оценката на изпълнението на развитие на туризма на Република България. стратегията има за цел да установи доколко постигна- Резултатите от междинните и последващата оценки тите резултати от изпълнението на плана съответстват на изпълнението на Актуализираната НСУРТРБ се на обществените очаквания и потребности от развити- публикуват на интернет страницата на Министерство- ето на туристическия сектор. то на туризма и се подлагат на широко обществено Оценката като правило се базира на специално съб- обсъждане. рана и анализирана информация. Информацията от Прилагането на посочените инструменти за монито- мониторинга (и по-специално информацията от мо- ринг и оценка на политиките за развитие на туризма ниторинга на индикаторите за изпълнение) може да гарантират приложимост и ефективност на процеса помогне за идентифициране на тези области, в които на вземане на решения, свързани с изпълнението на е необходим по-дълбок анализ и усъвършенстване на Актуализираната НСУРТРБ, основан на периодични и изпълнението на стратегическия документ. С помощ-  стр. 92  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. систематични мониторинг и оценка на ресурсите, ражняването на своите правомощия, ще взема дейностите и резултатите. мерки при разминавания между планирани и по- лучени резултати, ще се поема отговорност за Мониторингът и оценката могат да бъдат както вът- допуснати грешки и некомпетентност решни (осъществявани от служители в МТ), така и  Прозрачност на управленските процеси – инфор- външни (извършвани от независими експерти). мацията за процедурите и отговорните институ- ции ще бъдат достъпни за заинтересованите При вътрешните мониторинг и оценка вниманието страни и обществеността следва да се фокусира предимно към разпределени-  Механизми за гражданско участие – активните ето и използването на ресурсите, изразходването на граждани ще получат възможност да участват във финансовите средства, качественото и срочно изпъл- вземането на решения за реализацията на поли- нение на предвидените дейности и интервенции, тиките или необходимостта от тяхната промяна възникването на непредвидени събития, налагащи  Съгласие – общественият дебат ще позволи съг- промени в прилагането на политиката, установяване ласуване на интересите и постигане на съгласие на осъществения напредък в прилагането на полити- и подкрепа за реализацията на политиките. ката. Предимствата на вътрешните мониторинг и оценка са свързани с използването на собствени Чрез наблюдението и оценката може да се осигури ресурси, които могат да се оптимизират, изграждане- навременна информация за напредъка и да се подпо- то на капацитет за управление на програмите, по- могне ранното установяване на слаби страни, които голяма оперативност и др. изискват коригиращи действия. Външните мониторинг и оценка се извършват от неза- Обект на мониторинг и оценка са следните политики висими от съответната администрация местни или за реализация на стратегическите цели за развитие чуждестранни експерти или юридически лица. Те в на туристическия сектор: по-голяма степен осигуряват обективност, независи-  Политика за създаване на благоприятна околна и мост, откритост и прозрачност за процеса на оценя- бизнес среда за развитие на устойчив туризъм, ване и неговите резултати. Изборът между вътрешно вкл. политики за адаптация към измененията на или външно извършване на мониторинга/ оценката климата за сектора на туризма се определя от редица фактори – цел на оценката,  Политика за развитие на конкурентоспособен срокове, разполагаеми ресурси и други. туристически сектор Мониторингът и оценката на Актуализираната  Политика за успешно позициониране на Бълга- НСУРТРБ създават и гарантират: рия на световния туристически пазар  Политика за балансирано развитие на туристи-  Ефективност и ефикасност на политиките, пости- ческите райони гане на резултати, адекватни на обществените нужди Мониторингът и оценката на изпълнението се отна-  Подобрение на качеството на изпълнението на сят до следните аспекти на оценяваните политики: политиките, постиганите резултати, създаваните  Икономичност на извършваните дейности по продукти и предоставяните услуги прилагане на оценяваната политика в съответст-  Отчетност – дава се отговор на въпроса до каква вие с добрите административни принципи и уп- степен политиките постигат своите цели, доколко равленски практики рационално са използвани публичните ресурси,  Ефикасност на използването на финансовите, какви са обществените въздействия. Отчетността човешките, техническите и други ресурси, вкл. дава възможност на всички заинтересовани оценяване на мерките за изпълнение на монито- страни да преценяват степента, в която техните ринга и прилаганите процедури за преодоляване интереси са защитени на констатирани недостатъци  Отговорност на управлението – министърът на туризма ще прави публични резултатите от уп-  стр. 93  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г.  Ефективност по отношение постигането на целите зултатите от изпълнението на Стратегията, чиято дей- на политиката и оценка на действителните резул- ност се ръководи от заместник-министър на туризма. тати и въздействия в сравнение с очакваните. Различните членове на Координационната комисия могат да играят различни роли. Някои, в зависимост Индикаторите представляват инструмент за количест- от експертните си познания и умения или от профе- вено измерване на постиженията от дадена интервен- сионалния си опит и образование, могат да съсредо- ция. Те проверяват ефективността и последовател- точат усилията си върху аспекти като осигуряване на ността на планираните интервенции, от една страна, данни за мониторинга, анализ и потвърждаване на както и осъществения напредък към постигане на резултатите от оценката. целите, които тези интервенции си поставят, от друга. В хода на изпълнение на Стратегията доброто коли- В началото Координационната комисия може да чествено измерване служи като основа за осъществя- трансформира по-общи проблеми на наблюдаваната ване на ефективен мониторинг и оценка на постиже- политика в оперативни въпроси. Впоследствие Коми- нията и дава ясна представа какви са целите на сията ръководи и насочва дейността по оценката, за стратегията и какво трябва да се постигне чрез от- да гарантира, че екипът по оценката ще я извърши и делните приоритети. ще изготви доклад за оценка в съответствие с изиск- ванията. В периода след оценката ролята на Комиси- Индикаторите отговарят на критериите SMART и са: ята може да е свързана с разпространението на пре-  Specific (специфични) – конкретни поръките или с дейности за подреждането им по  Measurable (измерими) – насочени към желано важност или реализирането им, както и за изготвяне бъдещо състояние (в сравнение с базовите) и са на план за действие. количествено определени, така че да позволяват измерване, взети са предвид мерните единици Функциите на Комисията включват:  Available/Achievable (постижими) – възможно е да  Осигуряване на необходимата информация и се получат данни за стойността на всеки индика- прилагане на система от показатели за наблюде- тор и то когато са необходими ние  Relevant/Realistic (реалистични) – свързани са с  Координация на дейностите по наблюдението целите и стойностите им са реалистични между местните органи на изпълнителната власт  Timely (съобразени с времето) – постигането на и други заинтересовани органи, организации и им е заложено за ограничен период от време, юридически лица на основата на принципа за което е взето предвид и е посочено. партньорство Използвани са индикаторите от системата ETIS, които  Осигуряване на съответствие на действията по са допълнени, така че да измерват по-пълно иконо- наблюдението с условията и правилата в област- мическите ефекти от прилагането на Актуализираната та на обществените поръчки, опазването на НСУРТРБ (табл.2). Базовите им стойности (където околната среда и насърчаването на равните въз- липсват) следва да бъдат измерени при предвари- можности и социалното включване за местното телната оценка на Актуализираната НСУРТРБ. население и посетителите в дестинацията  Обсъждане и одобряване на предложения за За отчитане на индикаторите следва да бъдат из- повишаване на ефективността на процеса на ползвани примерните въпросници и документи в 148 наблюдение при установяване на проблеми и системата ETIS . пропуски Към Националния съвет по туризъм към министъра  Определяне и изпълнение на мерки за осигуря- на туризма се създава Координационна комисия по ване на информация и публичност за постигнати- управление, наблюдение, контрол и отчитане на ре- те резултати от наблюдението. Националният съвет по туризъм одобрява, а минис- 148 ETIS - Data sheets - Surveys - Glossary - Invitation - New търът на туризма приема Правила за организацията Destination, http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/15849 на работа на Координационната комисия.  стр. 94  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 Г. Таблица 2. Индикатори за оценка на изпълнението на Актуализираната НСУРТРБ (на база на ETIS Toolkit For Sustainable Destination Management, March 2016) Съкращения в таблицата: ТП – туристически предприятия; МН – места за настаняване Секция А: Управление на дестинацията База Стойност Стойност Стойност № Критерий Индикатор Ед. Източник 2016 г. 2020 г. 2025 г. 2030 г. A1.1. Туристически предприятия в Политика за ус- дестинацията, които имат серти- Проучвания сред А1 тойчиво разви- фикат/етикет за околна среда/ % 17.3 20.0 25.0 32.0 ТП тие в туризма149 качество/ устойчивост и/или кор- поративна социална отговорност Потребителска A2.1. Туристи и еднодневни посе- Проучвания сред A2 удовлетворе- тители, удовлетворени от престоя/ % 90.0 92.0 94.0 95.0 туристите ност150 преживяването в дестинацията A2.2. Туристи с повторно посеще- Проучвания сред % 48.3 52.0 56.0 60.0 ние (в последните 5 години) туристите Секция В: Икономическо въздействие База Стойност Стойност Стойност № Критерий Индикатор Ед. Източник 2016 г. 2020 г. 2025 г. 2030 г. В1.1.1. Средномесечен брой но- Туристопотоци в хил. НСИ, Дейност на В1 щувки в местата за настаняване 2 099.0 2 350.5 2 658.3 3 007.4 дестинацията151 бр. МН (общо)152 В1.1.2. Средномесечен брой но- хил. НСИ, Дейност на щувки в местата за настаняване 752.9 847.4 982.4 1 138.9 бр. МН (българи) В1.1.3 Средномесечен брой но- хил. НСИ, Дейност на щувки в местата за настаняване 1 345.9 1 503.1 1 675.8 1 868.5 бр. МН (чужденци) Евростат, хил. Same-day visits - В1.2. Еднодневни посетители 175.6 207.3 226.6 247.7 бр. annual data [tour_dem_sdva] В1.3. Общ принос на туризма в WTTC, Total икономиката на дестинацията (дял % 12.8 14.2 15.9 17.5 contribution to от БВП) GDP В1.4.1153. Разходи за крайно пот- НСИ, Сателитни млн. ребление на туристи в страната 7 802.60 9 316.7 10 592.5 12 043.0 сметки на туриз- лв. общо ма В1.4.2. Разходи за крайно потреб- НСИ, Сателитни млн. ление на туристи, резиденти в 963.6 1 164.0 1 362.6 1 595.0 сметки на туриз- лв. страната ма В1.4.3. Разходи за крайно потреб- НСИ, Сателитни млн. ление на туристи, нерезиденти в 6 312.4 7 449.9 8 225.3 9 081.4 сметки на туриз- лв. страната ма Представяне на В2.1.1. Средна продължителност НСИ, Дейност на В2 туристическите бр. 3.50 3.55 3.60 3.65 на престоя – нощувки (общо) МН предприятия В2.1.2. Средна продължителност НСИ, Дейност на бр. 2.37 2.40 2.45 2.50 на престоя – нощувки (българи) МН В2.1.3. Средна продължителност НСИ, Дейност на бр. 4.77 4.85 4.90 5.00 на престоя – нощувки (чужденци) МН 149 Данните за базовата стойност на А1 са от проект „Стимулиране на качеството и устойчивото развитие на туристическите предприя- тия, 2012 г., BG 161РО001/3.3-01/2008 „Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване", ОП „Регионално развитие" 2007-2013 г. 150 Данните за базовите стойности на А2 са от проект „Проучвания на чуждестранните посетители в България и пътуванията на бълга- рите в страната”, 2009-2010 г., BG161PO001/3.3-01/2008/001-1, ОП„Регионално развитие” 2007-2013 г., усреднена стойност българи и чужденци 151 Индикаторите на ETIS са модифицирани за българи и чужденци 152 Данните за базовите стойности на В1.1.1, В1.1.2 и В1.1.3 са на НСИ, Дейност на местата за настаняване, 2016 г., Реализирани но- щувки в места за настаняване, разделено на 12 месеца 153 В1.4 е модифициран, данните в базовите стойности на В1.4.1, В1.4.2 и В1.4.3 са за 2014 г.  стр. 95  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. База Стойност Стойност Стойност № Критерий Индикатор Ед. Източник 2016 г. 2020 г. 2025 г. 2030 г. В2.2.1. Средногодишна заетост на НСИ, Дейност на местата за настаняване (към 365 дни 77 83 90 96 МН дни) В2.2.1. Средногодишна заетост на НСИ, Дейност на местата за настаняване (към 365 % 21.2 22.8 24.5 26.4 МН дни) Количество и В3.1. Общ принос на туризма към WTTC, Total В3 качество на заетостта (дял от общата зае- % 11.9 13.5 15.8 17.1 contribution to заетостта тост)154 Employment НСИ, Наблюде- ния на работната В3.2. Сезонни работни места в % 20.7 19.0 17.0 15.0 сила, Заети лица, туризма тримесечни и годишни данни В4.1. Туристически предприятия, Верига от дос- които използват местно произве- Няма Проучвания сред В4 тавчици в ту- % 15.0 20.0 25.0 дени храни, напитки, стоки и данни ТП ризма услуги Секция С: Социално и културно въздействие База Стойност Стойност Стойност № Критерий Индикатор Ед. Източник 2016 г. 2020 г. 2025 г. 2030 г. Въздействие С1.1. Туристи/посетители на 100 С1 бр. 22.2 25.6 29.5 34.0 НСИ155 върху общността жители С1.2. Местни жители, удовлетво- Няма Проучвания сред % 55.0 60.0 65.0 рени от туризма в дестинацията данни населението С1.3. Легла в МН на 100 жители бр. 4.6 4.9 5.3 5.7 НСИ С2.1. Туристи/посетители, удов- Здраве и сигур- летворени от чистотата в дестина- Проучвания сред С2 % 78.5 83.0 87.0 91.0 ност156 цията (общо за българи и чужден- туристите ци, най-ниска стойност) С2.2. Туристи/посетители, удов- летворени от сигурността в дести- Проучвания сред % 86.0 86.0 88.0 88.0 нацията (общо за българи и чуж- туристите денци, най-ниска стойност) Равенство С3.1. Съотношение между мъже и С3 % 40:60 42:58 43:57 44:56 НСИ между половете жени, заети в туристическия сектор Достъпност за С4.1. Туристически предприятия, Няма Проучвания сред С4 хора с уврежда- осигурили достъп за хора с увреж- % 30.0 40.0 50.0 данни ТП ния дания в обектите си S1571.1 ТП с бюджет за подобрява- не на достъпността за хора с ув- Няма Проучвания сред % 30.0 40.0 50.0 реждания и специални потребнос- данни ТП ти (от всички) Опазване на С5.1. Местни жители, удовлетво- културното рени от въздействието на туризма Няма Проучвания сред С5 наследство, % 55.0 60.0 65.0 върху идентичността на дестина- данни населението местната иден- цията тичност и активи Регистър на В5.2. Събития в дестинацията, туристическите фокусирани върху традицион- % 22.0 27.0 33.0 38.0 фестивали и на/местна култура и наследство158 събития 154 Индикаторът е модифициран. 155 Изчислено по формулата: (посещения на чужденци + пътувания на българи)*среден брой нощувки / общ брой на население- то*365/100 156 Оригиналните индикатори на ETIS в тази секция са заменени. Данните за базовите стойности на С2.1 и С2.2 са от проект „Проучва- ния на чуждестранните посетители в България и пътуванията на българите в страната”, 2009-2010 г., BG161PO001/3.3-01/2008/001-1, ОП„Регионално развитие” 2007-2013 г. 157 Допълнителен индикатор на ETIS 158 Изчислен като дял на традиционните събития от събитията с международно значение  стр. 96  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТРБ, 2014-2030 Г. Секция D: Екологично въздействие База Стойност Стойност Стойност № Критерий Индикатор Ед. Източник 2016 г. 2020 г. 2025 г. 2030 г. D1.2. Туристи/еднодневни посети- Намаляване на тели, използващи местен или Проучвания сред D1 въздействието обществен транспорт или транс- % 9.5 12.0 15.0 17.0 туристите на транспорта159 порт, който не уврежда околната среда D1.4. Среден въглероден отпеча- Проучвания сред тък от туристи и еднодневни посе- кг 219 215 210 200 туристите, калку- тители за пътуването до дестина- латори цията D2.1. ТП, включени в схеми за борба с или адаптация към изме- Климатични Няма Проучвания сред D2 ненията на климата – компенса- % 25.0 30.0 35.0 промени160 данни ТП торни механизми, ниско енергий- ни системи и други Управление на D3.2. ТП, които изхвърлят от- Няма Проучвания сред D3 % 15.0 25.0 35.0 отпадъците161 падъците разделно данни ТП Третиране на D4.1. Население, свързано с пре- D4 отпадъчните чиствателни станции за отпадъчни % 62.3 67.0 71.0 75.0 НСИ води води D5.2. ТП, които предприемат Управление на Няма Проучвания сред D5 действия за намаляване на пот- % 30.0 40.0 50.0 водите162 данни ТП реблението на вода D6.2. ТП, които предприемат Потребление на Няма Проучвания сред D6 действия за намаляване на пот- % 30.0 40.0 50.0 енергия данни ТП реблението на енергия D6.3. Дял на възобновяемата енергия в брутното крайно пот- % 18.2 20.0 22.5 25.0 НСИ ребление на енергия163 Защита на D7.1. ТП, които активно подкрепят природата и защитата, опазването и управле- Няма Проучвания сред D7 % 30.0 40.0 50.0 биологичното нието на местното биоразнообра- данни ТП разнообразие зие и природа 159 D1.1 и D1.3 са изключени. Данните за базовите стойности са за чужденци, проект „Проучвания на чуждестранните посетители в България и пътуванията на българите в страната”, 2009-2010 г., BG161PO001/3.3-01/2008/001-1, ОПРР 2007-2013 г. 160 D2.2 е изключен 161 Към момента D3.1 и D3.3. не могат да се отчитат, няма данни 162 Към момента D5.1 и D5.3. не могат да се отчитат, няма данни 163 Данните са за 2015 г.  стр. 97  АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 Г. Мониторингът на изпълнението на Актуализираната  Публикации, репортажи, информационни съоб- НСУРТРБ се базира на система от ключови индикато- щения и други за взети решения, приложени по- ри, посочени по-горе и в Плана за действие на Стра- литики, постигнати резултати, изготвени и изпъл- тегията, съгласно утвърдени Правила за мониторинг и нени проекти, осъществени мерки и инициативи, оценка. В процеса на мониторинг и оценка на изпъл- вложени ресурси, проведени обществени поръч- нението на Актуализираната НСУРТРБ, както и при ки и други, свързани с реализацията на полити- евентуална последваща актуализация на документа, ките за постигане целите на Стратегията индикаторите могат да бъдат допълнени или подло-  Други източници. жени на преоценка и корекция. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ Мониторингът и оценката на Стратегията се реализи- рат чрез прилагане на принципа на ЕС за тясно сът- Планът за действие към Актуализираната НСУРТРБ е рудничество със съответните власти на национал-но, представен в отделно приложение. регионално и местно ниво от една страна и с иконо- мическите и социални партньори, от друга. Той е разработен за периода 2017-2020 г. (4 години). За всеки от следващите периоди – за 2021-2025 г. и за Възможни източници на информация, които могат да 2026-2030 г., трябва да бъдат разработени нови, об- бъдат използвани в хода на наблюдението и оценка- щи планове за действие, на база на резултатите от та са: ежегодните мониторингови доклади и междинните оценки.  Единната система за туристическа информация  Националният туристически регистър и Регистъ- В началото на всяка година следва да бъде разработ- рът на туристическите атракции ван подробен Годишен план за действие, който да  Доклади, справки, бюлетини на Националния отчита програмите за работа на Националния съвет статистически институт, вкл. официалната му инс- по туризъм и Междуведомствения съвет за кадрите в титуционална страница туризма и Годишната програма за национална турис-  Доклади, справки и бюлетини на Евростат, вкл. тическа реклама. официалната му страница  Текущи доклади на Координационната комисия по управление, наблюдение, контрол и отчитане на резултатите от изпълнението на стратегията  Отчети за изпълнение на общинските програми за развитие на туризма на територията на съот- ветната община  Отчети за изпълнение на стратегиите за развитие и плановете към тях на ОУТР  Справки за реализирани проекти и инициативи по съответната наблюдавана политика  Решения на общински съвети по отношение на съответната наблюдавана политика  Заповеди на съответните компетентни органи за сформиране на работни групи за изпълнение на дейности, заложени в Плана за действие  Протоколи от заседания на работни групи за изпълнение на дейности, заложени в Плана за действие  Резултати от проведени проучвания  Препоръки на експерти от отговорните по изпъл- нението на Стратегията администрации  стр. 98