National Development Program: Bulgaria 2020

1.1 Макроикономическо развитие на българската икономика до 2011 г.................................. 200

1.2. Средносрочен сценарий .............................................................................................................. 207

1.3. Дългосрочно развитие на българската икономика .............................................................. 209 2. ФАКТОРИ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ ........................................................................................................ 209

2.1. Работна сила и човешки капитал............................................................................................ 209

2.2. Инфраструктура ....................................................................................................................... 224

2.3. Информационни и комуникационни технологии.................................................................... 247 2.4.Научни изследвания и иновации................................................................................................. 250

2.5. Институционална среда и административен капацитет ................................................. 255 3. КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СЕКТОРИ ............................................................................ 257

3.1. Устойчивост на сектора МСП ................................................................................................. 257

3.2. Селско стопанство .................................................................................................................... 261

3.3. Промишленост ........................................................................................................................... 265

3.4. Туризъм ........................................................................................................................................ 267 4 РЕГИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ ............................................................................ 270

4.1. Междурегионални и вътрешно регионални различия ........................................................... 270

4.2. Градско развитие и селски райони ............................................................................................ 276 5 ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ИКОНОМИКАТА И ИДЕНТИФИЦИРАН ПОТЕНЦИАЛ ...................................... 279 VІІ. SWOT АНАЛИЗ ................................................................................................................................. 282 3 Списък на използваните съкращения АЕЦ Атомно-електрическа централа АУЕР Агенция за устойчиво енергийно развитие БВП Брутен вътрешен продукт БДС Брутна добавена стойност В(Е)И Възобновяеми (енергийни) източници ВРБК Второстепенен разпоредител с бюджетни кредити ДАМТН Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е.ж. Еквивалентни жители ЕК Европейска комисия ЕС Европейски съюз ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИПА Институт за публична администрация КЕП Крайно енергийно потребление КП Конвергентна програма (к)тне (кило)тона нефтен еквивалент МЗХ Министерство на земеделието и храните МС Министерски съвет МСП Малки и средни предприятия НЗОК Национална здравно осигурителна каса НИРД Научноизследователска и развойна дейност НИРИ Научни изследвания, развитие и иновации НОИ Национален осигурителен институт НПР Национална програма за реформи НПР БГ2020 Национална програма за развитие: България 2020 г. НСИ Национален статистически институт НЦОЗА Национален център по обществено здраве и анализи НЦРРЗ Национален център по радиобиология и радиационна защита ОИСР Организация за икономическо сътрудничество и развитие ООН Организация на обединените нации ОПЛ Общо практикуващи лекари п.п. Процентни пункта ПГХ Подземно газохранилище ПМС Постановление на Министерския съвет ПЧИ Преки чуждестранни инвестиции РЗИ Регионална здравна инспекция РИО Регионален инспекторат по образованието СЕУ Стратегия за електронно управление СО 2 Въглероден диоксид УНКТАД Конференция на Обединените нации за търговия и развитие ФНИ Фонд „Научни изследвания“ ХИПЦ Хармонизиран индекс на потребителските цени BBMRI Европейска инфраструктура за биобанкиране CLARIN Електронни лингвистични модели ELI Мега-светлинен лазер ERICON-AB Изграждане на ледоразбивач за научни цели AURORA BOREALIS ESSurvey Европейско социално изследване EURO-ARGO Глобален мониторинг на океаните и моретата Kbps, Мbps Килобайта за секунда, мегабайта за секунда LAU 1 Община NUTS 2, 3 Район за планиране, област PISA Програма за международна оценка на учениците PPS Паритет на покупателната способност PRACE Партньорство за върхови изчислителни изследвания в Европа Ускорител и инструментариум за добиване на много редки радиоактивни изотопни лъчи с SPIRAL2 интензитет несъществуващ до момента TIMSS Тенденции в развитието на обучението по математика и природни науки 4 Увод Национална програма за развитие: България 2020 Увод Националната програма за развитие: икономиката. Недостатъчният административен България 2020 (НПР БГ2020) е водещият капацитет както на местно, така и в специфични стратегически и програмен документ, който сектори на централно ниво, също е съществена конкретизира целите на политиките за развитие на пречка за развитие и ефективно прилагане на страната до 2020 г. Визията, целите и приоритетите необходимите реформи. Пренебрегването на тези на НПР БГ2020 са дефинирани на базата на изготвен проблеми и забавянето на адекватните действия на за целта социално-икономически анализ, както и на държавата за тяхното решаване има изключително получените становища в рамките на публичните неблагоприятно въздействие върху икономическия дискусии на всеки един етап от изработването на растеж в дългосрочен план. документа. Формулираните цели на правителствените Основните предизвикателства пред въз- политики ще осигурят постигането на ускорен можностите за устойчив растеж са свързани със икономически растеж и повишаване на жизнения съществени структурни проблеми като застаряването стандарт на българските граждани в средносрочен и на работната сила, приспособяването на дългосрочен план. образованието и професионалното обучение към НПР БГ2020 е документ за националните решения изискванията на пазара на труда (по специално за растеж. Той е в съответствие с ангажиментите на уменията, свързани с новите технологии), България на европейско и международно ниво, но изоставането в областта на науката и иновациите, въплащава стремежа на държавата за избор на доизграждането и развитието на инфраструктурата, национален път за напредък. балансирано развитие на всички райони на страната и ефективното функциониране на публичните Основните предизвикателства, пред които институции в услуга на гражданите и бизнеса. българската икономика е изправена през следващите години са свързани както с преодоляване на Българското правителство ясно осъзнава тези негативните ефекти от глобалната икономическа и предизвикателства и недвусмислено ги адресира в финансова криза, така и с преодоляване на натрупани НПР БГ2020, чрез формулираните в нея политики и социални дефицити и постигането на по-висока мерки. Въпреки ограниченото финансиране, конкурентоспособност на българската икономика. ефективното изпълнение на НПР БГ2020 ще гарантира постигането на заложените цели. Въпреки че икономиката на България Политиките са насочени към генериране на относително успешно преодолява негативните ефекти дългосрочен икономически растеж на национално и от кризата, се наблюдава отслабнал приток на регионално ниво, както и към осигуряването на инвестиционните потоци и увеличаване на ефективно действие на защитните механизми на безработицата, особено на младите хора и лицата в публичния сектор по отношение на социалното трудоспособна възраст без или с ниска квалификация. включване и борбата с бедността. И през следващите години икономическото възстановяване на страната ще бъде силно свързано с НПР БГ2020 е интегриран документ за социално- развитието на европейските стокови и финансови икономическото развитие на България до 2020 г, пазари и редица процеси, които трудно и в малка показващ връзката между приоритетите на ЕС в степен могат да бъдат повлияни от българското контекста на Стратегията „Европа: 2020” и правителство. националните приоритети на България. Той обхваща пълния комплекс от действия на държавата в Същевременно, през последните десетилетия областта на социално-икономическото развитие, като българската икономика изостава спрямо икономиките същевременно определя мястото на мерките за на страните от ЕС по отношение на ключовите постигане на националните цели, чието реализиране е фактори за растеж, а именно качеството на заложено в Националната програма за реформи, образование, интензитета и качеството на Конвергентната програма и всички действащи научноизследователската дейност, иновационната стратегически и програмни документи. Поради това, дейност и инвестициите в инфраструктура. Това се НПР БГ2020 осигурява и основа за програмния отразява и върху големите различия между България документ по Кохезионната политика на ЕС за и ЕС в БВП на глава от населението, както и във периода 2014-2020 г. високата ресурсоемкост (особено енергийна) на 5 Стратегическа рамка 1 Концептуална рамка научната и развойната дейност, иновационната дейност и инвестициите в инфраструктура. Поради това, търсенето на гореспоменатия Теоретична рамка на социално- баланс следва да отчита тези предизвикателства, икономическия анализ и като се търсят възможности за известно формулирането на политиките приоритетно фокусиране върху тези области на изоставане. Пренебрегването на важността на Основната цел на НПР БГ2020 е постигането тези проблеми или дори забавянето на на качествен и балансиран дългосрочен адекватните действия на държавата в това икономически растеж. Социално- отношение може да се окаже изключително икономическият анализ и формулирането на неблагоприятно по отношение на процесите на икономическите политики, залегнали в икономическа конвергенция към европейските и НПР БГ2020, са осъществени, използвайки световни стандарти в дългосрочен план. достиженията на съвременната Българското правителство ясно осъзнава тези макроикономическа теория и практика в предизвикателства. Формулираните политики и областта на икономическия растеж. мерки, които предстои да бъдат реализирани в рамките на срока на програмата, представляват Икономическият растеж в България е недвусмислен отговор на тези обусловен от следните фактори: човешки предизвикателства. Въпреки ограниченото капитал, заетост, физически капитал финансиране, ефективното изпълнение на (производствени мощности, съоръжения и т.н.), програмата гарантира постигането на инфраструктура (пътна, водна, енергийна, заложените цели. комуникационна и т.н.), технологично знание (научноизследователска и иновационна дейност, Общи принципи, залегнали при и информационни и комуникационни разработването на НПР БГ2020 технологии), както и от общата (съвместната) производителност на изброените фактори 1. Комплексният характер на правителствените политики предполага формулиране на обща, Основното предизвикателство пред публично оповестена рамка за програмиране на формулирането на икономическите политики се развитието, отчитаща всички аспекти на състои в намиране на оптималния баланс по процеса на разработване и изпълнение на отношение на стимулирането на всички политики. гореизброени фактори на производство. Теорията и практиката са установили, че НПР БГ2020 е дългосрочен национален недостатъчното третиране на едни фактори за програмен документ за развитието на Република сметка на други може да доведе до силно България, който е базата за програмирането на ограничаване на възможностите за стратегически документи във връзка с икономически растеж в дългосрочен план. изпълнението както на националните политики, така и на политиките на ЕС. Документът ще Същевременно, българската икономика спомогне за оптимизиране на програмирането изостава спрямо водещите икономики по на развитието на България до 2020 г, като отношение на количеството и качеството на осигурява връзката между националните човешкия капитал, интензитета и качеството на приоритети на Република България с целите на ЕС в контекста на Стратегията „Европа: 2020”. НПР БГ2020 ще осигури рамката, в която да 1 бъдат определяни приоритетите за разпределяне Факторите са изведени на база иконометрично моделиране на публичните средства (национални и и икономически симулации посредством приложение на модела SIBILA. европейски), както и мобилизирането на частно финансиране. 6 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 Стратегическата рамка е широкобхватна и Основни допускания и рискове пред включва разнородни социално-икономически изпълнението на НПР БГ2020 политики на държавата. Този широк обхват е обусловен както от националната, така и от При формулирането на политиките по европейската стратегическа рамка и тяхната отделните приоритети са приети допускания съгласуваност. НПР БГ2020 обхваща социално- относно социално-икономическото развитие на икономическите политики на държавата, като страната и източниците на финансирането им. включва в себе си новоформулирани политики Тези допускания са резултат от наложени за растеж и обобщава всички приети от предположения относно развитието на правителството и/или НС стратегически световната и в частност на европейската документи, осигурявайки пълно съгласуване икономика, както и на ключови стокови пазари между провежданите политики в България. (петрол, хранителни стоки и т.н.). Основният сценарий, при който е изградена програмата, е Възприетата йерархия на понятията в разрешаване на дълговата криза в Европа в НПР БГ2020 е: визия, цели, приоритети, краткосрочен план, съответно стабилизиране на подприоритети, области на въздействие, мерки финансовите пазари и постепенно връщане към и действия. дългосрочната траектория на икономически растеж. Основно изискване при разработване на документа е за всяка от предвидените Конкретните макроикономически параметри интервенции да е изведен конкретен механизъм на развитието, върху които е базирана НПР за осъществяване. Всички формулирани мерки БГ2020, съответстват на заложените прогнози за имат: обосновка, оперативен обхват, икономическото развитие на страната до 2015 г. идентифицирани целеви групи, формулирани в Конвергентната програма на Република индикатори за изпълнение, цели за очаквани България (2012-2015 г.). За периода от 2016 до резултати, фокус върху индикатори за 2020 г. са използвани актуалните дългосрочни макроикономическо въздействие, както и прогнози, разработени и предоставени от индикативна оценка за необходимите Министерство на финансите. финансови ресурси техните източници, свързани с изпълнението им. Основните допускания за развитието на икономиката са за растеж на БВП от 2.7% Детайлизирането на по-ниско йерархично средно за година за периода 2010-2020 г. ниво (области на въздействие и мерки) е Натрупаният растеж в края на периода се очаква направено, за да бъде осигурено взаимно да достигне 34.3%. Безработицата се предвижда допълване/синергия между приоритетните да спадне до 8.2% през 2020 г. Инфлацията, направления (приоритети и подприоритети). За измерена чрез ХИПЦ, се очаква да се изпълнението на целите на програмата, както и стабилизира около 2.5% средногодишно до края за постигане на необходимата обвързаност на периода. По отношение на основните между приоритетите, е осигурено системно и параметри на фискалната политика се комплексно допълване на областите на предвижда поддържане на бюджетен дефицит в въздействие. Мерките са включени, за да рамките на ограниченията на Пакта за разграничат и конкретизират как политиките ще стабилност и растеж и националните фискални бъдат осъществени в съответните области на правила, като същевременно съотношението въздействие. По този начин е постигната „публичен дълг/БВП“ се запазва относително синергия между приоритетите, но в същото стабилно около актуалното равнище в момента време е направено и разграничаване на на изготвяне на програмата. спецификите на политиките. Заложените прогнозни стойности на основните макроикономически показатели се характеризират с известна степен на 7 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 несигурност. Основните рискове, които биха Визия застрашили реализацията на основния сценарий се отнасят до продължаване и задълбочаване на Към 2020 г. България e държава с дълговата криза в Европа, влошаване на конкурентоспособна икономика, макроикономическите показатели на осигуряваща условия за пълноценна Еврозоната, съответно ограничаване на социална, творческа и професионална възможностите за експортно-базиран реализация на личността чрез интелигентен, икономически растеж. При подобно развитие устойчив, приобщаващ и териториално средствата за финансово обезпечаване на балансиран икономически растеж. програмата също ще бъдат ограничени, като основната функция на заложените мерки ще Цели бъде смекчаване на негативните ефекти от външната среда. Друг риск с подобно 1. Повишаване на жизнения стандарт чрез въздействие върху българската икономика би конкурентоспособно образование и обучение, бил появата на ценови шокове върху ключови създаване на условия за качествена заетост и енергийни суровини (като например цената на социално включване и гарантиране на суровия петрол). При настъпване на тези достъпно и качествено здравеопазване. рискове, посредством механизма за междинни оценки на изпълнението на НПР БГ2020 ще 2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, бъдат формулирани предложения към осигуряващи оптимални условия за развитие правителството за предприемане на съответните на икономиката и качествена и здравословна коригиращи действия по отношение на околна среда за населението. конкретните интервенции. 3. Повишаване на конкурентоспособността Важен балансиращ фактор, независимо от на икономиката чрез осигуряване на развитието (благоприятно или неблагоприятно) благоприятна бизнес среда, насърчаване на на външната среда, се явяват европейските инвестициите, прилагане на иновативни фондове. Поради това, тяхното успешно решения и повишаване на ресурсната усвояване, както и ефективно и ефикасно ефективност. използване е от изключително значение. Приоритети 2 Визия, цели, приоритети На базата на формулираните визия и цели, са идентифицирани осем приоритетни НПР БГ2020 е рамков дългосрочен направления. Приоритетните направления се документ, който се основава на анализ на отнасят както до формулирането и ситуацията в страната и идентифициране на изпълнението на самостоятелни национални тенденциите за развитие, като определя визията политики, така и до прилагането на и общите стратегически цели на националните общоевропейските политики, с което се политики до 2020 г., обхващайки всички обхваща пълния комплекс от действия на сектори на провеждане на социално- държавата в областта на социално- икономически политики и техните регионални икономическото развитие. Изпълнението на измерения. всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, които са Визията, целите и приоритетите на фокусирани върху повишаване на количеството НПР БГ2020 са дефинирани на базата на и качеството на факторите на социално- извършените социално-икономически и SWOT икономически растеж в България. В своята анализи, както и на базата на получените същност тези многосекторни политики са становища в рамките на публични дебати, насочени както към генериране на балансиран реализирани в процеса на формулирането им. икономически растеж, постигане на висока и 8 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 качествена заетост, оптимално използване на 1. Повишаване качеството на човешкия ресурсите и ефективна грижа за околната среда, капитал и засилване връзката му с така и към повишаване благосъстоянието на пазара на труда; българските граждани. 2. Насърчаване на иновациите и повишаване на конкурентоспособонстта Осемте приоритета са означени с цифри като на българската икономика; последователността на приоритетите не следва 3. Подобряване на физическата и да се разглежда като подреждане по важност и институционалната инфраструктура. значимост. Всички приоритети са важни и значими за успешното постигане на целите на Следователно, изпълнението на програмата. предвидените интервенции, залегнали в НПР БГ2020 ще доведат до следното: към Приоритетите на НПР БГ2020 са 2020 г. България щe бъде държава с формулирани както следва: чуствително по-конкурентоспособна икономика (най-вече по отношение на 1. Подобряване на достъпа и повишаване качеството на човешкия капитал, на качеството на образованието и обучението иновациите и инфраструктурата), която и качествените характеристики на работната постига устойчив икономически растеж, сила. гарантиращ реална конвергенция към равнището на доходи и производство в ЕС и 2. Намаляване на бедността и осигуряващ условия за пълноценна насърчаване на социалното включване. социална, творческа и професионална реализация на личността на всеки български З. Постигане на устойчиво интегрирано гражданин. регионално развитие и използване на местния потенциал. Обвързаност на приоритетите с 4. Развитие на аграрния отрасъл за факторите на растеж осигуряване на хранителна сигурност и за Формулираните приоритети са обвързани с производство на продукти с висока добавена потенциала за икономически растеж, развиване стойност при устойчиво управление на на пазарните взаимоотношения на база на ясно природните ресурси. дефинирани правила, както и с наличието на ефективно действие на защитните механизми на 5. Подкрепа на иновационните и публичния сектор по отношение на социалното инвестиционни дейности за повишаване на включване и борбата с бедността. конкурентоспособността на икономиката. Човешки капитал. Приоритет Подобряване 6. Укрепване на институционалната среда на достъпа и повишаване на качеството на за по-висока ефективност на публичните образованието и обучението и услуги за гражданите и бизнеса. качествените характеристики на 7. Енергийна сигурност и повишаване на работната сила е пряко свързан с процеса ресурсната ефективност. на формиране на човешкия капитал в България. Приоритетните политики са 8. Подобряване на транспортната насочени към подобряване както на свързаност и достъпа до пазари. количествените, така и на качествените характеристики на човешкия капитал, който Формулираните осем приоритета и в рамките на НПР БГ2020 на първо място се предвидените интервенции в тях очертават ясен идентифицира с формалното училищно и фокус на политиките на държавата върху: университетско образование, както и с професионалното обучение. Специално 9 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 Подобряване на достъпа и п овишаване на качеството на образова нието и обучението и Повишаване на жизнения стандарт чрез качествените характеристики на работната сила конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено Намаляванена бедността и насърчаване на социалното включване здравеопазване. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за на инвестициите,прилагане на иновативни производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на решения и повишаване на ресурсната природните ресурси ефективност. Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката Укрепване на институционалната среда за -по висока ефективност на публичните услуги Изграждане на инфраструкту рни мрежи, за гражданите и бизнеса осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението. Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари внимание е обърнато на връзката между и науката и повишаването на качеството на научните, изследвания и конкурентоспособността на българските качеството на висшето образование. Като предприятия. дейности от особена важност за формирането, поддържането и развитието на човешкия и - Инфраструктура. Приоритет Енергийна социалния капитал на нацията се разглеждат сигурност и повишаване на ресурсната инвестициите в качествено здравеопазване, ефективност и Приоритет Подобряване на изкуство и култура, физическо възпитание и транспортната свързаност и достъпа до спорт. пазари са свързани с извършването на инвестиции в подобряването и - Технологично знание, физически разширяването на инфраструктурата, като капитал и конкурентоспособност на същевременно са насочени към икономиката. Приоритет Подкрепа на повишаването на ефективността на иновационните и инвестиционни дейности производството и оттам към общата за повишаване на конкуренто- производителност на икономиката. С способността на икономиката е пряко развитието на инфраструктурата се постига свързан със създаването на по-голяма енергийна и ресурсна високотехнологично знание в икономиката. независимост и съответно по-голяма В НПР БГ2020 създаването му е базирано устойчивост на страната спрямо външни на стимулиране на връзките между бизнеса шокове. 10 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 - Конкурентоспособност на земеделието. хората в бедност са основните насоки за Приоритет Развитие на аграрния отрасъл реализация на този приоритет. за осигуряване на хранителна сигурност и Икономическата теория и практика са за производство на продукти с висока показали, че в дългосрочен план бедността добавена стойност при устойчиво и неравенството на доходи имат задържащо управление на природните ресурси има за влияние върху икономическото развитие. В цел повишаване на конкуренто- този смисъл, реализацията на приоритета е способността на селското стопанство като изключително важна за постигането на ключов сектор за развитието на общите цели на НПР БГ2020. българската икономика. Интервенциите на икономическите политики в тази област - Конкурентоспособност на регионите. имат за цел стимулирането на няколко Приоритет 3. Постигане на устойчиво фактора на икономическия растеж интегрирано регионално развитие и едновременно. На първо място, използване на местния потенциал е модернизацията на сектора, чрез насочен към балансирано развитие на стимулиране на инвестициите и всички региони на България. Приоритетът иновациите. На второ място, чрез реализира политиките от всички предходни повишаване на производителността чрез приоритети, на база на регионалните ефективно преструктуриране. На трето – потребности. От особена важност е чрез повишаване квалификацията на повишаването на конкурентоспособността заетите в сектора. Също така, политиките в на регионално ниво и преодоляване на сектора имат важни измерения, отнасящи различията между най-развитите и най- се до продоволственото осигуряване, изостаналите региони. Особено внимание е опазването на околната среда и здравето на обърнато върху развитието на селските хората и животните. райони: формулирани са мерки за привличане и задържане на млади и - ИКТ технологии и институционална предприемчиви хора, за повишаване среда. Приоритет Укрепване на качеството на живот, както и за институционалната среда за по-висока развиването на икономическите дейности в ефективност на публичните услуги за тези райони. гражданите и бизнеса има за цел намаляване на транзакционните разходи в 3 Основни политики по икономиката, с което ще се увеличат ефективността и общата факторна приоритетни направления производителност, а оттам и икономическият растеж. Приоритетът има Приоритет 1. Подобряване на за цел подобряването на човешкия капитал в публичната администрация, достъпа и повишаване на качеството разширяването на приложението на на образованието и обучението и информационните и комуникационните качествените характеристики на технологии и повишаването на работната сила прозрачността на публичния сектор. Най-ценният капитал на една страна са - Бедност и социални неравенства. хората с техните знания, умения, способности, Приоритет Намаляване на бедността и здравен и спортен статус и култура. Затова и насърчаване на социалното включване има основната цел на този приоритет е формирането за основна цел осъществяването на едни от и повишаването на качеството на човешкия най-важните социални функции на капитал в България във всичките му измерения. държавата. Превенцията от изпадане в Главните институции, отговорни за развитието състояние на бедност и намаляване на на личността и формирането на човешкия 11 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 капитал са семейството, детската градина, • Качеството на работната сила и училището, здравните, културните и спортни инвестиции в човешки ресурси; институции, средствата за масова информация и • Научните изследвания за повишаване организациите, където хората се трудят. Тези качеството на висшето образование; институции претърпяха сериозни промени през • Качеството на здравеопазването; последните двадесет години и в повечето случаи • Развитието на културата; промените не бяха най-благоприятни за • Развитието на спорта. социализацията на подрастващите и мотивацията за лично израстване и реализация в Областите на въздействие и предвижданите професионалната сфера. Чрез този приоритет се мерки в приоритета целят да доведат до по- цели преди всичко институционално укрепване добри образователни резултати на учениците и на най-важните за развитието на човешкия студентите; до увеличаване на заетостта, капитал институции и организации. особено на младежката заетост; до намаляване на безработицата и свързаните с нея нива на Успешното изпълнение на Приоритет 1 ще обща и детска престъпност; до по-качествено способства за постигането на Цел 1 и Цел 3 на здравеопазване и до по-здравословен начин на НПР БГ2020. живот; до подобрени образователни, квалификационни и здравни характеристики.; Натрупаните несъответствия между знанията до по-висока производителност. Основният и уменията на работната сила и потребностите резултат е осигуряване на образована, вискоко на пазара на труда, по специално уменията, квалифицирана, адаптивна, мобилна и свързани с новите технологии, са сериозна отговаряща на нуждите на пазара на труда пречка пред развитието на конкуренто- работна сила. способността на българската икономика. Създаване на по-тясна връзка между Подприоритет 1.1 Осигуряване на достъпно образование, квалификация и нуждите на и качествено образование за развитие на бизнеса е основен фокус на този приоритет. личността чрез осъвременяване на системата на образование и осигуряване на нейната От гледна точка на адаптирането на адаптивност спрямо потребностите на пазара работниците и служителите и на предприятията на труда предвижда модернизиране на и предприемачите към промените, приоритетът образователната система на всички нива. Важни обхваща въпросите, свързани с предоставянето акценти в подприоритета са: намаляване на специфични услуги за заети лица (услуги по процента на отпадналите и преждевременно заетостта, професионално обучение, обучение за напусналите образователната система, предвид придобиване на ключови компетентности, националната цел по Европа 2020 за намаляване кариерно развитие и др.), както и въпроси, на процента до под 11%; подобряване на свързани с разработването и въвеждането на системата на висшето образование, предвид иновативни и по-производителни форми на националната цел по Европа 2020 поне 36% от организация на труда, подобряване на 30-34 годишните да са със завършено висше безопасността и здравословните условия на труд образование; създаване на институционална и на работното място. В приоритета централно нормативна среда за управление на качеството място заема изпълнението на стратегии за учене на образованието и на младежките дейности; през целия живот в сътрудничество със стимулиране развитието на предприемачески, социалните партньори. творчески и иновативни компетентности сред учащите се; подобряване на материално- Приоритетът фокусира политиките върху: техническата база за образование, обучение и младежки дейности. • Качеството на образованието и връзката му с изискванията на бизнеса 12 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 Мерките на Подприоритет 1.2 Подобряване на здравословен начин на живот. Предвиждат се на качествените характеристики на стабилизиране на здравноосигурителния модел работната сила имат за цел повишаване на и повишаване финансовата самостоятелност на конкурентоспособността, гъвкавостта и здравния сектор, промяна в начина на устойчивостта на човешките ресурси. Ключови финансиране на лечебните заведения, развитие дейности на подприоритета са популяризиране на електронното здравеопазване и на ученето през целия живот сред всички слоеве телемедицинските услуги, оптимизиране на населението; внедряване на система за структурите на експертните лекарски комисии, прогнозиране на потребностите на пазара на подобряване качествените характеристики на труда от работна сила; разработване съвместно с човешките ресурси в здравеопазването и бизнеса на стандарти и учебни програми за особено в спешната помощ. Политиката на придобиване професионална квалификация държавата в областта на здравеопазването цели съвместно с бизнеса; осигуряване на подобряване на достъпа до здравно обслужване възможности за професионално обучение и за всички граждани и повишаване качеството на придобиване на ключови компетентности на здравните услуги чрез непрекъснат контрол и заети и безработни лица; укрепване на връзките мониторинг. Предвидени са и икономически между институциите за образование, обучение и ефективни мерки за намаляване на основни реалния сектор; внедряване на иновативни рискови за здравето фактори и подобряване практики за управление на човешките ресурси, профилактиката на болестите. съобразени с принципите за равенство между половете и недопускане на дискриминация; Подприоритет 1.5 Развитие на културата и подобряване качеството и условията на труд в изкуствата, културните и творческите предприятията. индустрии, разширяване достъпа до изкуство и повишаване на културата на населението цели Основна задача на Подприоритет 1.3 разширяване културния кръгозор на хората Повишаване качеството и ефективността на разгръщане на творческия потенциал и активно научните изследвания е засилване на стойността участие в обществения културен живот. от научната дейност. Предвидени са мерки като Осигуряване на достъпност и равни реорганизация на научноизследователския възможности за потребление на културни капацитет и адекватни стимули за продукти за всички възрастови и социални консолидиране на научния потенциал; групи в обществото, което да подпомогне създаване на привлекателни условия за научна формирането на човешкия капитал и кариера и добър диалог „учени-държава- социализацията на личността. В този общество”; интегриране на българските учени в подприоритет се отрежда ключово място на европейското изследователско пространство; твореца като водеща фигура в израстването на осигуряване на национален достъп до нацията, като двигател на иновативните процеси електронни инфраструктури, бази данни и и изразител на интелигентния растеж на съвременни библиотечни услуги; внедряване на обществото, като носител на духовната памет и схеми за обучение; въвеждане на програмно- изконните достижения на българската култура конкурсно финансиране за научно- изследователската дейност; въвеждане на Подприоритет 1.6 Развитие на спорта и система за оценяване на повишаване на физическата култура на научноизследователските звена; оптимизиране населението е насочен към създаването на на управлението на програмите за научни условия за физическата активност и занимания изследвания. със спорт на населението, което ще спомогне конкретно за здравния статус на човешкия Подприоритет 1.4 Повишаване качеството и капитал. Ключовите мерки са насочени към ефективността на здравните услуги обхваща създаване на предпоставки за повишаване оптимизиране на разходите за здравеопазване, двигателната активност и физическата рационализация на инвестициите и промоцията дееспособност на всички учащи се и на цялото 13 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 население. Ще се насърчава физическото Реализирането на Приоритета ще допринесе възпитание и спорта в свободното време като за повишаване на ефикасността и устойчивостта фактор с положително въздействие за здравето на политиката в областта на социалното и доброто физическо състояние на населението. включване. Дейностите в Приоритета са Предвиждат се въвеждане на нови практики и насочени към провеждане на реформи и използване на нови технологии за наблюдение прилагане на иновативни мерки, чрез които да състоянието на физическата активност и се развият нови подходи и модели за справяне с дееспособност на населението в страната и бедността и социалното изключване и/или да се създаване на програми за изследване допълнят провежданите към момента политики въздействието на физическите упражнения и в посочените области. спорта върху практикуващите. Целевите групи на Приоритета са децата, Приоритет 2. Намаляване на безработните лица и работещите бедни, хората в бедността и насърчаване на надтрудоспособна възраст и уязвимите групи като цяло. Изброените групи попадат в обсега социалното включване на заложената в Националната програма за В контекста на Стратегия „Европа 2020” и реформи на Република България в изпълнение вземайки предвид регистрираните по-високи на Стратегия „Европа 2020“ Национална цел за нива на бедност сред определени групи от намаляване на броя на живеещите в бедност с населението, българското правителство прие 260 хил. души до 2020 г. и дефинираните към Национална цел за намаляване на броя на нея четири специфични подцели. Изпълнението живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г. на тази цел е тясно свързано с политиката в Към Националната цел са формулирани четири областта на заетостта, която е ключов специфични подцели: инструмент за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. - Намаляване на броя на децата във възрастовия интервал 0-18 г., живеещи в Политиките, включени в Приоритета са бедност, със 78 хил. души (30% от общата насочени към трайното преодоляване на национална цел и 25% от броя на бедните социалното изключване на най-уязвимите групи деца през 2008 г.); в българското общество и към прекъсването на - Намаляване на броя на лицата на 65 и предаването на бедността между поколенията. В повече навършени години, живеещи в тази връзка, ключов подход на политиката за бедност, с 52 хил. души (20% от общата намаляване на бедността и насърчаване на национална цел и 10% от броя на бедните социалното включване ще бъде превенцията. възрастни хора през 2008 г.); Другият подход е свързан със смекчаването и - Намаляване на броя на безработните във преодоляването на последиците от бедността и възрастовия интервал 18-64 г., живеещи в социалното изключване. бедност, със 78 хил. души (30% от общата национална цел и 25% от броя на бедните Приоритетът фокусира политиките върху: безработни във възрастовия интервал 18-64 г. през 2008 г.); • Осигуряване на възможности за заетост - Намаляване на броя на заетите лица във и за повишаване на доходите от труд; възрастовия интервал 18-64 г., живеещи в • Осигуряване на устойчиви, качествени бедност, с 52 хил. души (20% от общата и достъпни междусекторни услуги с цел национална цел и 22% от броя на превенция на социалното изключване; работещите бедни във възрастовия интервал • Осигуряване на устойчивост и 18-64 г. през 2008 г.). адекватност на социалните плащания. Подприоритет 2.1 Осигуряване на възможности за заетост и за повишаване на 14 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 доходите от труд е насочен основно към семействата с деца, повишаване ефикасността, превенция на отпадането от пазара на труда. ефективността и устойчивостта на програмите, Неговото реализиране ще благоприятства за прилагане на диференциран поход в зависимост намаляване на бедността и насърчаване на от конкретните потребности на подпомаганите пълноценното участие в социалния живот на лица и семейства. хората чрез: осигуряване на условия за продуктивна и качествена заетост на Приоритет 3. Постигане на трудоспособните лица; предлагане на устойчиво интегрирано регионално качествени и устойчиви услуги за намиране на развитие и използване на местния работа за всички нуждаещи се; подпомагане на потенциал социално-икономическата интеграция на групите в неравностойно положение, които в Приоритетът е насочен към развитие на повечето случаи са в риск от социално потенциал на българските райони, намаляване изключване и изпадане в бедност; подпомагане на междурегионалните различия и на преходите на личността между различните превръщането на всички региони в състояния на пазара на труда, на по-доброто привлекателно място за живеене и бизнес със съвместяване на професионалния с личния съхранена природа и уникални културни живот, на по-гъвкава и сигурна заетост; паметници и традиции. Мерките реализирани по осигуряване на достъп до програми за този приоритет ще допринасят за намаляване на активиране, ориентиране, обучение и заетост. икономическите и социални неравенства, за интегрирано развитие на градовете, за Подприоритет 2.2 Осигуряване на подобряване на техническата инфраструктура и устойчиви, качествени и достъпни за засилване на икономическото, социално и междусекторни услуги с цел превенция на териториално сближаване. Специален фокус на социалното изключване ще окаже подкрепа за приоритета е развитието на селските и подобряване качеството на живот на уязвимите изоставащите в развитието си райони, както и групи посредством осигуряването на достъпни и усъвършенстването на националната система за качествени услуги, пряко обвързани с планиране. насърчаване на социалното включване, промяна на модела на грижа за децата, възрастните хора Формирането на вярната за страната ни и хората с увреждания, осигуряване на равен и политика за регионално развитие е от особена ефективен достъп до качествено здравеопазване, важност за развитие на ефективна и осигуряване на достъпна среда, подобряване на конкурентна икономика и за постигане на жилищните условия на уязвими групи и устойчив икономически растеж в дългосрочен подкрепа на бездомните. Въвеждането на нови план. Приоритетът отразява политиката за модели при предоставянето на услуги ще бъде регионално развитие, ориентирана към постигнато чрез мултидисциплинарен подход, икономическо, социално и териториално индивидуализиране на услугите, прилагане на сближаване и приоритетите за устойчиво и комплексна оценка на потребностите на лицата балансирано развитие на регионите и общините и др. в страната. Приоритетът е ориентиран към политиката за развитие на районите, Подприоритет 2.3 Осигуряване на постигането на цели за намаляване на устойчивост и адекватност на социалните икономическите и социалните неравенства, плащания е насочен към осигуряване на както и към интегрирано развитие на градовете материална подкрепа и по-добра социална и укрепване на ролята им в селските райони за закрила за уязвимите групи в обществото и към постигане на вътрешна териториална насърчаване на тяхното социално включване. хомогенност. Изпълнението на приоритета ще Дейностите в подприоритета са насочени към доведе до подобряване на качеството на живот, постигане на по-добра целенасоченост на изграждането на модерна техническа социалните помощи, подпомагане на 15 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 инфраструктура и до преодоляване на планиране. Ще се подобри капацитета на икономическата изостаналост на слабо местната администрация, координация между развитите райони. Приоритетът засяга дейности документи и инструменти за подпомагане на в различни области – икономика, култура, регионалното планиране и развитие. туризъм, околна средата, интегрирано градско развитие, осигуряване на транспортна Реализацията на подприоритет З.2 свързаност на регионално и местно ниво и Стимулиране развитието на градовете и междурегионално, транснационално подобряване на интеграцията на българските сътрудничество. региони в национален план е насочена към развитието на големите и средните градове в Успешната реализация на мерките ще доведе страната, подобряването на интегрирано до постигането на Цел 2 и Цел 3 на НПР устойчиво градско развитие, на градската среда, БГ2020. Приоритетът е в съответствие с целите на транспортната и комуникационна свързаност, на развитие на районите за планиране в страната създаване на зони с потенциал за развитие и с Националната стратегия за регионално подобряване на достъпа до публични услуги, развитие. качеството на живот и създаване на условия за стимулиране на трудовата географска Реализирането на приоритета ще допринесе мобилност и подобряване алтернативите на за намаляване на икономическите и социални населението за свободното време. Тук е неравенства, за интегрирано развитие на предвидено и разработване на Интегрирани градовете, за подобряване на техническата планове за градско възстановяване и развитие инфраструктура и за засилване на (ИПГВР), които ще очертаят приоритетните икономическото, социално и териториално проекти за градско развитие за периода 2014- сближаване. 2020г. Политиката за регионално развитие прилага С реализирането на приоритет 3.3 Подкрепа интегриран подход като Приоритет 3 фокусира за развитието на изоставащите и подобряване политиките върху: на качеството на живот в селските региони ще се създаде по-добра бизнес среда за • Усъвършенстване и интегриране на активизиране на местния бизнес, в т.ч. подкрепа националната система за планиране и на микро, малки и средни предприятия (МСП) управление на регионалното развитие; за осигуряване на заетост и повишаване на • Стимулиране развитието на градовете; конкурентоспособността на регионалната • Подкрепа за развитието на икономика, вкл. на основата на технологично изоставащите и селските региони; обновяване. С планираните мерки ще се • Подкрепа за ефективно и устойчиво стимулират развитието на изостаналите усвояване на туристическия потенциал гранични селски райони, чиито потенциал за на регионите; развитие е използван ограничено досега. Ще се • Създаване на условия за опазване и подобри връзката на населените места със подобряване на околната среда в съответния градски център, като в същото време регионите; се разширява спектъра и се подобряват • Засилване на териториалното предоставявите услуги. За подобряване сближаване. качеството на живот в селските райони ще се изгради местната инфраструктура, ще се Подприоритет З.1 Усъвършенстване и създадат условия за предлагането на местни интегриране на националната система за основни услуги, за обновяването на селата, чрез планиране и управление на регионалното възстановяването и подобряването на развитие и системата за пространствено културното и природното наследство и планиране ще допринесе за подобряване на ландшафта в селските райони. стратегическото, регионалното, устройственото 16 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 За последните години туризма се наложи наводнения, бедствия и аварии на територията като икономическа дейност която съдейства за на регионите и създаване на национална диверсификация на икономиката в районите, система за ранно предупреждение и създава заетост и мобилизира местни и чужди оповестяване на регионално и местно ниво с цел инвестиции. Различни видове туризъм - селски, своевременно информиране и повишаване екологичен, културен - се установиха като ефективността на защита на населението при дейност създаваща брутна добавена стойност за бедствия и аварии. районите която се основава на по-доброто използване на местния потенциал за развитие – С реализирането на подприоритет З.6 природни ресурси и забележителности, Засилване на териториалната кохезия чрез климатични условия, културно-историческо развитие и разширяване на трансграничното, наследство. Именно подприоритет З.4 Подкрепа междурегионално и транснационалното за ефективно и устойчиво усвояване на сътрудничество ще се насърчат инвестициите, туристическия потенциал на регионите и трансфера на знания и технологии, съвместни развитие на културните и креативни проекти, които създават възможности за индустрии в регионите ще стимулира подобряване на качеството на живот и заетост и разнообразните форми на туризма и подкрепя устойчиво развитие в периферни гранични развитието на маркетинг на туристическите региони. Възможност за повишаване на региони и формиране на регионални регионалната конкурентоспособност е туристически продукти. разширяване на междурегионалното сътрудничество между регионите в страната с Развитието на техническа инфраструктура за цялата територия на ЕС. Постигането на висока опазване на околна среда е в съответствие с степен на териториална интеграция и прилагането на принципите на устойчивото и териториално сближаване ще се осъществи чрез интегрирано развитие. Подприоритет З.5 транснационално сътрудничество. Укрепването Създаване на условия за опазване и подобряване на връзките между университетите, на околната среда в регионите, адаптиране изследователските центрове и регионалния към настъпващите климатични промени и бизнес в Дунавския макрорегион ще създаде постигане на устойчиво и ефективно условия за сътрудничество между използване на природните ресурси ще съществуващи научни и образователни подпомогне постигането на устойчиво развитие институти и центрове с местния бизнес в на районите и общините в страната за изоставащите, необлагодетелствани райони – подобряване на техническата инфраструктура Северозападния и Северния централен район. във воден сектор, ефективно управление на отпадъците,предотвратяване на негативните Приоритет 4. Развитие на аграрния последици от изменение на климата, опазване, отрасъл за осигуряване на хранителна поддържане и възстановяване на биологичното сигурност и за производство на равновесие. Целите на подприоритета ще бъдат продукти с висока добавена стойност постигнати като се насочат дейностите към при устойчиво управление на подобряване на качеството на водоснабдителните услуги, изграждане и природните ресурси модернизиране на канализационната система за Членството на България в ЕС превърна населени места за над 2 000 и 10 000 ек.ж, Общата селскостопанска политика (ОСП) в ефективно използване на ресурсите в регионите решаващ фактор за развитието на българското чрез оптимизиране събирането на отпадъци и земеделие. Въпреки че през последните пет внедряване на съвременни технологии за години положителният ефект за отрасъла от разделно събиране, компостиране на подкрепата с европейски средства и биоразградимите отпадъци, рециклиране и увеличаващия се размер на националните екологосъобразно обезвреждане. Специално средства е безспорен, най-общо, земеделското внимание е отделено на превенцията на риска от 17 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 производство в страната се характеризира все • Модернизиране и ускорено въвеждане още със сравнително ниска конкуренто- на иновациите в сектора; способност и недостатъчната пазарна • Повишаване на професионалната ориентация, породени в голяма степен от квалификация и информираността на натрупаните през годините на прехода земеделските производители; проблеми в сектора. • Превръщане на земеделското производство в привлекателен бизнес; Успешната реализация на мерките в • Устойчиво използване и управление на приоритета ще спомогне за постигането на природните ресурси; Цел 3 на НПР БГ2020 „Повишаване на • Създаване на конкурентоспособен конкурентоспособността на икономиката чрез рибарски сектор; осигуряване на благоприятна бизнес среда, • Прилагане на интегриран подход на насърчаване на инвестициите, прилагане на контрол по цялата хранителна верига. иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност“. Подприоритет 4.1 Балансирано секторно и структурно развитие на аграрния отрасъл ще Подобряването на конкурентоспособността допринесе за създаване на условия за развитие на земеделското производство ще гарантира на високоефективни земеделски стопанства с повишаване степента на устойчиво и ефективно повишен производствен потенциал, използване на ресурсите в отрасъла. оптимизирана разходна структура и продукция с Приоритетните дейности са насочени към по-високо качество и добавена стойност. Също структурно балансиране на аграрния отрасъл, така, тя ще доведе до преодоляване на преодоляването на технологичното изоставане, структурния и продуктов дисбаланс в сектора. повишаване на общата производителност, Ще се повишат стандартите за производство, с подобряването и опазването на околната среда. което ще се повиши съществено и хранителната сигурност. Разработване на приоритета е базирано на разбирането, че „осигуряване на хранителна Подприоритет 4.2 Модернизиране и сигурност” обединява два елемента – технологично обновяване на стопанствата и продоволствена сигурност и безопасност на инфраструктурата в отрасъла. Развитие и храните. В този смисъл, съдържанието на това ускорено въвеждане на иновациите в понятие включва: „развитие и поддържане на земеделската практика ще подпомогне за капацитет за производство на първични активизиране на инвестиционния процес, земеделски продукти за осигуряване на насочен към модернизиране на достатъчно количество храни за изхранване на производствените структури - земеделски населението, както и осигуряване на стопанства и преработватели на земеделска безопасност на храните по цялата верига на продукция, както и внедряване на иновативни тяхното производство и предлагане”. решения в земеделската практика. Политиките, включени в Приоритета целят Подприоритет 4.3 Повишаване на нарастване на брутната добавена стойност в професионалната квалификация и сектора с 25% по текущи цени за периода 2011- информираността на земеделските 2020 г., както и нарастване на производители ще съдейства за повишаването производителността на труда в сектора с 30% за на професионалната квалификация и същия период. изграждането на управленски умения у селскостопанските производители. Цялостният Приоритетът фокусира политиките върху: ефект ще бъде повишаване на количеството и качеството на човешкия капитал, зает в сектора, • Балансирано секторно и структурно развитие на аграрния отрасъл; 18 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 на ефективността и конкурентоспособността на потребителите. Последното ще се отрази производството. косвено и върху подобряването на качеството на човешкия капитал. Подприоритет 4.4 Превръщане на земеделското производство в привлекателен Приоритет 5. Подкрепа на бизнес, осигуряващ стабилни и справедливи иновационните и инвестиционни доходи на заетите в него ще подпомага дейности за повишаване на увеличаване на устойчивостта на конкурентоспособността на производствените структури в земеделието. Мерките ще бъдат насочени към постигане на икономиката по-успешно справяне с ценовите колебания от Иновациите са най-доброто средство за страна на производителите, нарастване на възстановяване на българската икономика и пазарната им сила и конкурентоспособност и справяне с предизвикателствата пред увеличаване на техните доходи. обществото. Науката и иновациите са ключови фактори, които ще помогнат на България да Подприоритет 4.5 Устойчиво използване и премине към интелигентен, устойчив и управление на природните ресурси ще насърчава приобщаващ растеж, и успоредно с това да се иновациите, въвеждането на нови технологии и справи с належащите обществени практики в селското стопанство, които да предизвикателства. Повишаването на допринасят за задоволяване на увеличаващото иновативността на икономиката е свързано с се търсене на хранителни продукти и на интензивно инвестиране в модерни възобновяеми селскостопански суровини по производствени мощности и изграждане на начин, щадящ и съхраняващ околната среда. иновативна инфраструктура (вкл. технологични Подприоритет 4.6 Създаване на центрове, паркове, иновационни мрежи и т.н.). конкурентоспособен рибарски сектор, Приоритетът е насочен към подобряване на осигуряващ устойчиво управление на конкурентоспособността на българската рибарството и аквакултурите ще спомогне за икономика. Като водещ фактор за модернизация, въвеждане на иновации и нови конкурентоспособност, върху който са технологии и опазването на рибните ресурси. фокусирани политиките, са изведени По този начин ще бъде повишена иновационната и инвестиционната активност. конкурентоспособността на сектора, като Успешната реализация на мерките ще същевременно ще се осигури неговото допринесе за постигането на Цел 3 на устойчиво развитие. НПР БГ2020. Подприоритет 4.7 Постигане на високо ниво Реализирането на приоритета ще спомогне за на защита на човешкото здраве и интересите повишаване конкурентоспособността на на потребителите по отношение на храните българската икономика и преструктурирането й чрез прилагането на интегриран подход на в икономика на знанието, базирана на контрол по цялата хранителна верига ще интелигентен и устойчив растеж. Дейностите в благоприятства изпълнението на приоритета приоритета са насочени към стимулиране на посредством осъществяването на единен изследванията и иновациите, създаване и контрол по цялата хранителна верига, основан развитие на високотехнологична индустриална на оценка на риска. По този начин ще се база, както и повишаване ролята на науката в повиши качеството на продукцията в сектора и икономиката. Малките и средните предприятия неговата конкурентоспособност както на са основна целева група на политиките за вътрешния, така и на външните пазари. Освен за конкурентоспособност и устойчиво развитие. икономическия растеж, мерките по този Специално внимание е обърнато и на подприоритет ще окажат положителен ефект по отношение защитата на правата и здравето на 19 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 политиката за насърчаване на формирането на стойност. подобряване на външно-търговския клъстери и мрежи за сътрудничество. баланс. Цялостният ефект от това ще бъде повишаване на икономическия растеж на Политиките, включени в Приоритета ще страната. допринесат за постигането на по-висок икономически растеж, за достигане на дял на Подприоритет 5.4 Подкрепа на сектор разходите за НИРД в БВП от 1.5% към 2020 г., Туризъм ще подпомогне повишаването на за намаляване на безработицата до 8.2% през конкурентоспособността на този ключов сектор 2020 г., както и за нарастване на инвестициите в за българската икономика. дълготрайни материални активи, на преките чуждестранни инвестиции и повишаване на Подприоритет 5.5 Повишаване на производителността. конкурентоспособността и жизнеспособността основно на МСП ще Приоритетът фокусира политиките върху: способства за повишаване на ефективността, производителността и конкурентоспособността, • Създаване на благоприятна както и устойчивостта основно на МСП. В институционална среда за иновации и резултат на това се очаква увеличаване на инвестиции; заетостта и растежа на БВП. • Стимулиране на иновациите; • Подкрепа на високотехнологичните Приоритет 6. Укрепване на производства; институционалната среда за по-висока • Подкрепа на сектор Туризъм; ефективност на публичните услуги за • Повишаване конкурентоспособността и гражданите и бизнеса жизнеспособността основно на МСП. Приоритетът е насочен към осигуряване на Подприоритет 5.1 Създаване на оптимална институционална среда и благоприятна институционална средаще окаже предоставяне на ефективни публични услуги, подкрепа за реализирането на приоритета като необходими условия за благоприятна посредством създаване на условия за развитие бизнес-среда и икономически растеж. Като на институционална среда, благоприятстваща водещи фактори за конкурентоспособност и иновациите и инвестициите производства и растеж, върху който са фокусирани политиките, услуги с висока добавена стойност, във високи са изведени електронното правителство, технологии, както и развитието на сектора на откритото управление и оптимизираната и МСП. добре подготвена администрация. Успешната реализация на мерките ще доведе до Подприоритет 5.2 Повишаване качеството и постигането и на трите цели на НПР БГ2020. ефективността на научните изследвания и Реализирането на приоритета ще подпомогне иновациите е насочен към изпълнението на укрепването на институционалната среда, приоритета посредством активизиране на въвеждането на принципите на открито научно-развойната дейност и иновационната управление, използването на електронно активност, насочена към модернизиране на правителство и изграждането на администрация използваните производствени технологии в на знанието, ориентирана към постигане на икономиката, както и внедряване на иновативни резултати и предоставяща качествени публични решения в управленската практика. услуги на гражданите и бизнеса. Дейностите в приоритета са насочени към формулиране и Подприоритет 5.3 Подкрепа на прилагане на ефективни политики, намаление високотехнологичните производства и услуги на административната тежест за бизнеса и ще доведе до увеличаване на ефективността, домакинствата, оптимално изразходване на конкурентоспособността и рентабилността на финансовите ресурси. производството, повишаване на добавената 20 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 Политиките, включени в Приоритета ще промени в средата чрез постоянно развитие и допринесат за постигането на по-висок обогатяване на професионалните качества и икономически растеж, увеличаване на умения на държавните служители, както и ще ефективността на публичните разходи, както и бъде насърчавана и стимулирана мобилността за нарастване на преките чуждестранни на държавните служители от висшите и по- инвестиции и повишаване на ниските нива. производителността. Реализацията на подприоритет 6.3 Приоритетът фокусира политиките върху: Администрация, ориентирана към постигането на резултати ще благоприятства за • Подобряване на институционалната изграждането на оптимална като брой и среда; качество администрация, ориентирана към • Създаване на администрация на конкретни резултати. Тези резултати следва да знанието; се базират на точно и последователно • Администрация, ориентирана към стратегическо/тактическо планиране и се постигането на резултати и към постигат чрез прилагане на принципите на потребителите; доброто и открито управление. Ще бъде • Въвеждането на принципите на подобрено управлението на административните откритото управление. структури и ще се създаде единна практика за стратегическо планиране в администрацията. Подприоритет 6.1 Подобряване на Ще бъдат въведени практики и стандарти за институционалната среда ще допринесе за управление на качеството, за самооценка и реализирането на приоритета посредством оценка на структурите в администрацията, както оптимизиране на структурата и функциите на и ще бъде изградена и развита система за администрацията, включително и чрез идентифициране на съществуващи и разширяване на обхвата на услугите потенциални рискове. Ефективно и ефикасно предоставяни от частния сектор. Ще се използване на ресурсите ще бъде постигнато оптимизира разпределението на отговорностите чрез въвеждането на резултатно-ориентиран на различните нива на администрация, ще бъде държавен бюджет. извършена реформа на областното ниво на управление, ще се ускори децентрализацията и Реализацията на подприоритет 6.4 ще бъде изграден нов модел на организация на Администрация, ориентирана към териториалните нива на администрация. потребителите ще спомогне за предоставяне Качеството на управлението ще се подобри и на публични услуги, които ще са електронни, чрез ефективно противопоставяне срещу стандартизирани, унифицирани, прозрачни и ще корупцията, както и чрез отговорното отнемат по-малко време на гражданите и отношение към околната среда. бизнеса. Основен фокус при изпълнението на подприоритета е поставен върху развитие на Реализацията на подприоритет 6.2 електронното управление и услугите на Администрация на знанието ще доведе до публичния сектор. Облекчаването на изпълнението на приоритета посредством регулативната и административна тежест ще изграждането на по-добре подготвена, мобилна бъде постигнато чрез оптимизиране на процеса администрация, с възможности за кариерно на законотворчество и въвеждане на развитие, работеща в благоприятен интелигентното регулиране, намаляване и организационен климат. За целта ще бъде постепенно премахване на усложнените изградена система за планиране на човешките процедури по предоставяне на услуги, ресурси и ще бъдат положени усилия за намаляване на административната тежест в привличане и задържане в администрацията на избрани приоритетни области с 20% на два висококвалифицирани специалисти. етапа, преглед на всички регулаторни режими, Администрацията ще отговаря на динамичните установени със специален закон. 21 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 Оптимизирането на административното ще подпомогне постигането на Цел 2 и на Цел 3 обслужване и намаляването на разходите за на НПР БГ2020. работа с администрацията ще се адресират чрез въвеждане и утвърждаването на комплексното Реализирането на приоритета ще способства административно обслужване, осигуряване на за повишаване на енергийната обезпеченост, равен достъп до административни услуги, както независимост и ефективност на икономиката, и въвеждане на разходно-ориентирани такси. както и за подобряване на околната среда. Ще бъде извършено ориентиране към Дейностите в приоритета са насочени към потребителите и подобряване на капацитета в интегриране на българската енергийна система с системата на министерството на вътрешните тези на съседните страни, както и към работи. създаването на конкурентен вътрешен енергиен пазар, при ефективно използване на ресурсите и Реализацията на подприоритет 6.5 прилагане на практики, благоприятни за Администрация, прилагаща принципите на околната среда. Предприятията и открито управление ще окаже подкрепа за домакинствата, участващи във веригата изпълнението на приоритета посредством „производство-пренос-потребление” на енергия, изграждането на нова философия на са основна целева група на политиките за предоставянето на услуги и прилагането на енергийна обезпеченост и ефективност. политики, която поощрява съвместното създаване и изпълнение на политики, Политиките, включени в Приоритета ще включително саморегулация и разчитане в допринесат за постигането на по-висок много широк мащаб на партньорство с икономически растеж, намаляване на гражданите, бизнеса и неправителствените енергийната интензивност на икономиката, организации, като им предоставя пълна, ограничаване на емисиите от парникови газове, прозрачна и навременна информация. Целите на намаляване на разходите за енергия, като дял от подприоритета ще бъдат постигнати чрез доходите на домакинствата, както и за предоставяне на пълен достъп до информация, нарастване на инвестициите и повишаване на за събирането и генерирането на която, са производителността. използвани публични средства („open data”), чрез укрепване на гражданското общество и Приоритетът фокусира политиките върху: повишаване на ефективността на обществените консултации, чрез увеличаване на • Гарантиране на енергийната сигурност; прозрачността на институциите и повишаване • Насърчаване използването на енергията на прозрачността на бюджетното прогнозиране, от възобновяеми източници; планиране и изпълнение. • Повишаване на енергийната ефективност; Приоритет 7. Енергийна сигурност и • Създаване на интегриран вътрешен повишаване на ресурсната пазар на енергия; ефективност • Повишаване на ефективността на използване на ресурсите. Приоритетът е насочен към изграждане на енергийни инфраструктурни мрежи и Реализация на Подприоритет 7.1 подобряване на конкурентоспособността на Гарантиране на енергийната сигурност на българската икономика. Като водещи фактори страната посредством създаване на условия за за конкурентоспособност, върху който са разнообразяване на източниците и маршрутите фокусирани политиките, са изведени за доставка на природен газ, което ще доведе до енергийната обезпеченост, независимост и по-конкурентни условия на националния газов ефективност. Успешната реализация на мерките пазар, ще се подобри сигурността на газовите доставки и ще се избегнат негативните ефекти за националната икономика от потенциални 22 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 кризи, свързани с прекъсване или ограничаване Подприоритет 7.4 Създаване на интегриран на доставките от единствения за момента вътрешен пазар на енергия ще се осъществи източник. Енергийната зависимост от внос ще посредством въвеждане на прозрачно се намали чрез осигуряване на нови източници ценообразуване на енергията, гъвкавост в на енергийни ресурси. Ще бъде приложен договарянето, развитие на конкурентна среда на стратегически подход към новите енергийни пазара на електроенергия и природен газ, мощности. максимално използване на междусистемните преносни капацитети и възможност за Реализацията на Подприоритет 7.2 едновременно разпределение на енергия и Повишаване на енергийната ефективност ще капацитет. По този начин ще се улесни спомогне за изпълнението на приоритета вземането на инвестиционни решения, ще се посредством повишаването на ефективността на повиши ефективността от използването на производството, преноса и потреблението на енергийните ресурси и конкурентоспособността енергия, което ще повиши на предприятията. конкурентоспособността на предприятията на вътрешните и международните пазари и Реализацията на Подприоритет 7.5 възможностите за генериране на по-висока Повишаване на ефективността на използване добавена стойност. Намаляването на на ресурсите ще доведе до реализирането на използването на електрическата енергия в бита, приоритета посредством въвеждане на чрез заместването и с природен газ, ще доведе нисковъглеродни, енергийно ефективни и до по-ефективно използване на ресурсите, по- безотпадни технологии, както и чрез ниски разходи и по-качествена и здравословна оползотворяване и рециклирането на по-голямо околна среда. количество отпадъци. Съхраняването, рационалното и отговорното използване на Реализация на Подприоритет 7.3 Достигане ресурсите е основна предпоставка не само за на 16% на енергията от възобновяеми подобряването и опазването на околната среда, източници(ВЕИ) в брутното крайно но и за постигането на устойчив икономически потребление на енергия до 2020 г. посредством растеж и повишаването на използването на значителния потенциал за конкурентоспособността на българската развитие им. Стимулирането на този тип икономика. инвестиции ще разнообрази енергийния микс в страната и ще благоприятства за намаляване на Приоритет 8. Подобряване на вноса на първични енергийни ресурси, както и транспортната свързаност и достъпа до забавянето на процеса на изчерпване на пазари местните енергийни суровини. Целите на подприоритета ще бъдат постигнати чрез Приоритетът е свързан с изграждането и създаване на благоприятна среда за реконструкцията на транспортната производство и потребление на ВЕИ. инфраструктура и създаването на оптимални Предвижда се създаване на стимули за условия за развитие на икономиката, за децентрализирано производство на енергия за подобряване на достъпа до пазари, за отопление и охлаждане от ВИ. По отношение на ограничаване на замърсяването на околната предприятията и домакинствата ще бъдат среда. Стратегическите инвестиции в сектора на насърчавани инвестициите в технологии за транспорта ще допринесат за неговото производство и потребление на енергия от ВЕИ. преструктуриране, за въвеждане на принципите Ще бъде стимулирано децентрализираното на доброто управление, за ресурсната производство на енергия за отопление и ефективност и за повишаване на охлаждане от ВЕИ. Ще бъде осъществено конкурентоспособността на икономиката. заместване на част от конвенционалния автомобилен парк с електромобили, частично захранвани с енергия от ВЕИ. 23 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 Бързото развитие на транспортната Подприоритет 8.2 Ефективно поддържане, инфраструктура е основно условие за модернизация и развитие на транспортната генериране и поддържане на висок инфраструктура. Интегриране на българската икономически растеж, за балансирано развитие транспортна система в европейската се и предпоставка за привличане и фокусира върху изграждането, модернизацията, оползотворяване на местните, националните и поддържането и развитието на железопътна, чуждестранните частни инвестиции. пътна и логистична инфраструктура, които са част и от европейските транспортни коридори, с Политиките, включени в Приоритета целят цел интегрирането на българската транспортна подобрение на железопътната, пътна и система в европейската. Очакваните резултати пристанищна инфраструктура, вкл. свързване с са за подобряване и развитие на Европейската транспортна система, както и инфраструктурните връзки и постигане на развитие на логистичната инфраструктура като оперативна съвместимост, привличане на се изградят и реконструират интермодалните и международен трафик и повишаване контейнерни терминали. Те ще стимулират и конкурентоспособността на българските изграждането на транспортна инфраструктура, транспортни фирми. Ще се използват различни чрез използване на публично-частното източници на финансиране, включително партньорство и концесии. публично-частно партньорство и концесии. Развитието на различните видове транспорт и Приоритетът фокусира политиките върху: тяхното интегриране ще спомогнат за осигуряване на по-добър достъп до и • Реформата в железопътната повишаване на ефективността на пазарите на транспортна система; стоки, услуги и работна сила. Важен фокус е • Подобряване на транспортната подобряването на корабоплаването по река инфраструктура; Дунав. Интелигентните транспортни системи • Безопасен и сигурен транспорт; ще спомогнат за подобряване на ефикасността, • Ограничаване негативното въздействие безопасността и екологосъобразността на на транспорта върху околната среда и транспорта. Участието във формирането на здравето на хората; европейската политика в областта на транспорта • Устойчиво развитие на масовия и укрепване на международното сътрудничество обществен транспорт; ще спомогне за защитата на националните • Подобряване свързаността и интереси. интеграцията на българските региони в национален и международен план. Подприоритет 8.3 Постигане на висока степен на безопасност и сигурност на Подприоритет 8.1 Изграждане на устойчива транспорта е насочен към подобряване на железопътна транспортна система, чрез безопасността и сигурността на различните реформиране на сектора предвижда съчетаване видове транспорт. Осигуряването на на стратегически инвестиции с безопасност на различните видове транспорт преструктуриране, с цел постигане на води до опазването живота и здравето на жизнеспособен и финансово устойчив потребителите на транспортни услуги и железопътен сектор. По-ефективното повишаване на доверието на потребителите на използване на публичното финансиране в транспортни услуги. Безопасността ще бъде сектора и увеличаването на производителността повишена чрез създаване на нова и на персонала и активите ще се постигне чрез актуализирана действащата нормативна база, подобряване на управлението на железопътния както и чрез повишаване на административния сектор и преструктуриране на „Холдинг БДЖ” капацитет по отношение на контрола върху ЕАД и НК „ЖИ”. безопасността и разследването на транспортни произшествия. Ще бъде подобрена технологичната среда за функциониране на 24 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 информационните системи за контрол на 4 Хоризонтални политики, транспортните процеси в МВР. включени в стратегическата Подприоритет 8.4 Ограничаване рамка негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората допринася за ограничаването на вредното Хоризонталните политики имат съществена влияние на транспорта върху околната среда и роля за по-ефективното адресиране на намаляване на вредните емисии. Целите на междусекторните проблеми посредством подприоритета се постигат чрез ограничаване на прилагането на интегриран и многостранен вредните емисии и замърсяването от подход и насърчаването на междусекторното транспортния сектор, както и неблагоприятното сътрудничество. Прилагането на този подход ще влияние върху климата, създаване на подпомогне реализирането на заложените в благоприятна среда и предпоставки за НПР БГ2020 стратегически приоритети, а оттук съществен ръст на интермодалния транспорт, и за постигането на устойчиво развитие в обновяване и модернизация на транспортния дългосрочен план. парк, инсталациите и съоръженията. С оглед ефективното изпълнение на Подприоритет 8.5 Устойчиво развитие на заложените цели в Стратегическата рамка на масовия обществен транспорт е в съответствие НПР БГ2020 и осигуряването на взаимна с основните насоки на транспортната политика обвързаност на приоритетите на политиката и на ЕС за постигане на устойчива градска приемственост на резултатите, в стратегическия мобилност на населението. Подприоритетът документ е поставен важен акцент върху допринася за насърчаване на използването на прилагането на следните хоризонтални всички транспортни средства и комбинирането политики: на различните видове обществен транспорт с различни видове индивидуален транспорт, като • Създаване на условия за осигуряване на се фокусира върху устойчивото финансиране на равнопоставеността на половете с цел масовия обществен транспорт. Ще се осигури активното им включване и участие във достъпен градски транспорт, особено за хората с всички сфери на обществения живот; намалена двигателна способност, инвалидите, • Осигуряване на равни възможности за възрастните, семействата с малки деца и самите хората с увреждания с цел насърчаване на малки деца. тяхното пълноценно социално включване; • Балансирано демографско развитие на Транспортната свързаност допринася за населението; реализиране на икономическия растеж, за • Повишаване на адекватността и устойчивостта и за достъпа до основни услуги, устойчивостта на пенсионната система с за повишаването на конкурентоспособността. цел подобряване на качеството на живот и Подприоритет 8.6 Подобряване свързаността и осигуряването на достойно стареене. интеграцията на българските региони в • Разгръщане и развитие на високо национален и международен план и скоростен широколентов достъп. свързаността с големите градски центрове в • Развитие на електронното управление и съседните страни ще се реализира чрез услугите на публичния сектор. подобряване на пътната инфраструктура и • Утвърждаване на принципите на открито мрежата от републикански и общински пътища. управление в публичния сектор. Той е насочен към развитие на свързаността на районите в национален и международен план и В основата на тези политики са залегнали на големите градове вътре в страната, както и ключови хоризонтални принципи (осигуряване връзките между големите градски центрове и на равенство на половете и превенция на столици със съседните страни. дискриминацията; осигуряване на равни 25 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 възможности за хората с увреждания и др.), добри практики за равнопоставеност на които са насочени към разработване и половете. прилагане на качествени, съгласувани и ефективни политики. Обособяването на тези За създаване на практически гаранции за политики като хоризонтални се обуславя и от утвърждаването на равнопоставеността на факта, че те обхващат всички сфери на половете в настоящите социално-икономически обществения живот и за постигането на целите условия на развитие, които изискват им е необходимо координираното прилагане на мобилизиране на човешките ресурси и инструментите на различните секторни използване на икономическия потенциал на политики. всички социални групи, е необходимо да бъде извършена актуализация на съществуващите Създаване на условия за мерки с цел постигането на по-устойчиви и осигуряване на равнопоставеността на целенасочени резултати на провежданата политика на равни възможности и недопускане половете с цел активното им на дискриминация. включване и участие във всички сфери на обществения живот Осигуряване на равни възможности Стратегическата цел на политиката за за хората с увреждания с цел насърчаване на равнопоставеността на половете насърчаване на тяхното пълноценно е създаването на гаранции за равно третиране, социално включване равен достъп до ресурсите на обществото и равно участие при вземането на решения на Ключова цел на политиката за осигуряване жените и мъжете, с оглед на успешната им на равни възможности за хората с увреждания е лична и професионална реализация и подобряване на качеството им на живот и стимулиране на тяхната равнопоставеност във създаване на условия за пълноценното им всички сфери на обществения, икономическия и включване в обществения живот, в зависимост политическия живот на страната. от техните възможности, желания и избор. Мерките в областта в НПР БГ2020 Осигуряването на достъп до здравеопазване, съответстват на Националната стратегия за образование, спорт, социални услуги, до насърчаване на равнопоставеността на жените и информация и комуникации, както и мъжете за периода 2009-2015 г. Стратегията се насърчаването на заетостта, професионалното изпълнява чрез годишни Национални планове за ориентиране и обучение са необходими действие, които съдържат конкретни мерки от предпоставки за пълноправното участие на компетенциите на различни институции и хората с увреждания в обществото. Това организации, в приоритетните направления: обуславя необходимостта от прилагането на нормативна и институционална рамка на комплексен, мултидисциплинарен подход, политиката по равнопоставеност на половете, обединяващ различни секторни политики. В равнопоставеност в икономическата и тази връзка, са предприети дейности по социалната област; по-добро съвместяване на осигуряването на адекватна нормативна база за професионалния, личния и семейния живот; практическата реализация на поставените цели, насърчаване на равнопоставеността в процесите както и дейности, насочени към осигуряване на на вземане на решения; достойнство, финансова подкрепа за хората с увреждания с неприкосновеност на личността и оглед подобряване качеството им на живот. предотвратяване на насилието въз основа на пола; премахване на стереотипите, основани на В областта на политиката за осигуряване на пола; противодействие на множествената равни възможности за хората с увреждания ще дискриминация; популяризиране и прилагане на бъдат реализирани следните мерки: 26 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 • Приемане и изпълнение на План за за демографско развитие и насърчаване на действие за прилагането на активния живот на възрастните хора са: Дългосрочната стратегия за заетост на изпълнението на националната стратегия; хората с увреждания 2011-2020 г.; междуведомствената и методическа • Актуализиране на Стратегията за координация на работата на администрацията осигуряване на равни възможности за по демографската политика; текущото хората с увреждания 2008-2015 г. и отразяване на нови насоки за развитие на приемане и изпълнение на План за демографската политика, предложени от страна действие за осигуряване на равни на институции на Европейския съюз; участието възможности на хората с увреждания на Република България в Европейската година 2012-2013 г.; за активен живот на възрастните хора и • Осигуряване на подкрепа - финансова и солидарност между поколенията – 2012; чрез социални инвестиции, за хората с осъществяване на двугодишен мониторинг на увреждания; отразяване на Националната концепция за • Приемане и изпълнение на План за насърчаване на активния живот на възрастните действие за прилагане на Конвенцията на хора в следните сектори: пазар на труда, ООН за правата на хората с увреждания здравеопазване, образование, пенсионна (2013-2014 г.). система, дългосрочни грижи, доброволчество, развитие на т.нар. „сребърна икономика” и др. Балансирано демографско развитие При провеждането на държавната на населението демографска политика следва да се отчита Политиката за балансирано демографско и обстоятелството, че поставените европейски и социално развитие, водеща до повишаване на национални цели за растеж до 2020 г. ще трябва социалната сплотеност/социалната кохезия е да бъдат постигани в условия на трайно национален приоритет, който е важна съставна намаляващо и застаряващо население, което от част от НПР БГ2020. една страна ще налага мобилизиране на значително по-големи публични финансови Основните стратегически документи в ресурси и предприемане на подходящи сферата на балансираното демографско административни мерки за тяхното редуциране развитие и посрещане на предизвикателствата – от друга, за да бъде осигурена устойчивост от застаряване на населението са във функционирането на социалните системи и Актуализираната национална стратегия за желания икономически растеж. демографско развитие на населението в Република България 2012-2030., приета с РМС Основната стратегическа цел е забавяне от 01.02.2012 г. и Националната концепция за темповете на намаляване на броя на насърчаване на активния живот на възрастните населението с тенденция за стабилизирането му хора 2012-2030 г., приета с РМС от 20.06.2012 г. в дългосрочен план и осигуряване на високо Актуализираната национална стратегия за качество на човешкия капитал. демографско развитие на населението в Политиките за демографско развитие Република България 2012-2030 г. осигурява обхващат следните области на въздействие: визията за бъдещите изменения в нормативната уредба и в практиката на държавните органи и • Забавяне на негативните демографски другите организации. Тя е основният документ, процеси и намаляването на броя на който консолидира различните намерения и населението; действия в секторните политики и допринася за • Преодоляване на негативните последици тяхната еднопосочност и синергизъм за от остаряването на населението и балансирано демографско развитие на подобряване на качествените населението. Ключови моменти на политиката характеристики на човешкия капитал; 27 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 • Постигане на социална кохезия и o Отпадане тавана на създаване на равни възможности за новоотпуснатите пенсии и пълноценен социален и продуктивен постепенно актуализиране на живот за всички социални групи; тавана на старите пенсии. • Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на Разгръщане и развитие на високо населението и обезлюдяването в някои скоростен широколентов достъп региони и селата; • Адаптиране и синхронизиране на Една от водещите инициативи на стратегията нормативната база с обществените „Европа 2020“ за интелигентна, устойчива и потребности за балансирано демографско приобщаваща икономика е Програмата в развитие на населението и развитието на областта на цифровите технологии за Европа, качеството на човешкия капитал; известна също като „Цифрова програма за • Насърчаване на активния живот на Европа” (Digital Agenda for Europe), която възрастните хора (active ageing). дефинира приоритетните области на действие в областта на развитието и широкото прилагане Повишаване на адекватността и на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) във всички икономически и устойчивостта на пенсионната система социални сектори като предпоставка за с цел подобряване на качеството на постигане на висок икономически растеж, живот и осигуряването на достойно подобряване на качеството на живот на стареене европейските граждани и справяне с глобалните предизвикателства. Адекватността и устойчивостта на пенсионната система в средносрочен и На национално ниво целите, свързани с дългосрочен план е от решаващо значение за високо скоростния широколентов достъп са предотвратяването на бедността и социалното взети предвид в Националната стратегия за изключване сред възрастните хора, които са развитие на широколентовия достъп 2010- една от най-уязвимите групи в обществото. 2015 г. Предвидено е осигуряване на Основна цел на провежданата политика е високоскоростен достъп до Интернет на всички осигуряването на адекватни пенсионни доходи граждани на страната посредством изграждане за всички, гарантиращи подобаващ жизнен на съвременна електронна съобщителна стандарт след пенсиониране. От изключително инфраструктура. За целта ще бъдат направени важно значение е насърчаването на активния промени в процедурите и нормативната база, живот на възрастните хора, включително чрез регламентиращи инвестиционния процес, създаването на условия, позволяващи по- създаване на база данни и цифрова карта на възрастните работещи лица да се задържат по- съществуващата широколентова дълго на пазара на труда. инфраструктура и друга инфраструктура на институциите, предлагащи комунални услуги Политиката за повишаване на адекватността (ток, газ, вода и др.) и интегриране на усилията и устойчивостта на пенсионната система е им с цел облекчаване на инвестиционния процес насочена към: и минимизиране на инвестиционните разходи. Ще бъде осигурена широколентова свързаност • Увеличение на размерите на пенсиите с на отдалечените и слабо-населени райони с цел цел повишаване на адекватността им чрез: преодоляване на „цифровото разделение”. o Осъвременяване на пенсиите; Предвижда се реинженеринг и надграждане на o Увеличаване на тежестта на една съществуващите широколентови мрежи година стаж в пенсионната (държавни и частни) посредством нови формула; технологични решения и изграждане на нови 28 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 широколентови електронни съобщителни система; изграждане на ефективна система за мрежи от следващо поколение (NGA Networks) управление и реално функциониране на е- посредством модерни технологични решения – правителство; включване в електронния обмен FTTH, LTE, сателит и др. с цел обезпечаване на данни между страните от ЕС; цифровизация безпроблемното функциониране на на администрациите чрез въвеждане и електронното управление. Ще бъде осигурена използване на бази от данни, преминаване свръх-високоскоростна свързаност на средните изцяло към електронни регистри и регистърно и висши учебни заведения и медицински производство, моделиране на процесите за заведения за обезпечаване на модерен обмен на информация, постигане на „свързана обучителен процес и съвременна телемедицина. администрация”; въвеждане на съвременни Ще бъде въведена и новата версия на Интернет решения за оптимизиране на информационните протокола IPv6 в работата на държавната и комуникационните ресурси чрез отдалечен администрация и електронното управление. достъп до споделени ресурси, в това число и центровете за данни в държавната Развитие на електронното администрация; изграждане и поддръжка на управление и услугите на публичния Републикански информационен център. сектор Утвърждаване на принципите на Развитието на електронното управление ще откритото управление в публичния доведе до значително подобрение в сектор институционалната среда. В резултат на това, от една страна ще бъдат намалени осезаемо В съвременната държава основните транзакционните 2 разходи в икономиката, а от предизвикателства пред откритото управление друга – ще нарасне общата факторна са свързани с подобряването на обществените производителност. Наред с тези ползи, услуги, засилването на обществения морал, по- развитието на електронното управление се ефективното управление на публичните очаква да намали обхват ана корупционните средства, създаването на по-голяма сигурност в практики и по този начин ще повиши населените места и повишаване на фирмената ефективността и ефикасността на публичните отчетност. разходи. Практиката и теорията в сферата на НПР БГ2020 предвижда широк пакет от публичната администрация са установили, че мерки за развитие на електронното управление. проблемите, свързани с тези предизвикателства Те обхващат следните основни направления: могат да бъдат успешно преодоляни, ако изграждане и прилагане на единен държавните политики следват следните четири информационен модел в администрациите; принципа: поддръжка на комуникационната свързаност на всички администрации; поддръжка и • Прозрачност: информацията за дейността администриране на системите в техническите и решенията на държавните институции центрове на електронното правителство; са открити, всеобхватни, навременни, осигуряване на оперативна съвместимост на свободно достъпни за обществото и информационните системи в държавната и отговарят на основните стандарти за общинската администрации и съдебната откритост на данните (в т.ч. първични данни, машинно-читаеми данни и т.н., които са генерирани с публични 2 Транзакционните разходи покрижат широк обхват от средства). разходи, свързани с осъществяването на обмяната на стоки и услуги и функционирането на икономиката. Например: • Гражданско участие: държавата се стреми разходи за комуникация и информация, административни и да мобилизира гражданите, да ги юридически такси и т.н. (http://www.businessdictionary.com) ангажира в обществения дебат, да ги 29 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 стимулира да окажат съдействие и дадат Основно ограничение на оценката на нетния своя принос във формулирането на ефект е високата степен на несигурност при политиките и решаването на проблемите, прогнозиране на външните за българската така че да бъде постигнато по-отзивчиво икономика фактори за периода 2012-2020 г. като за гражданите, по-новаторско и по цени на енергийни ресурси, валутни курсове, ефективно държавно управление. икономически растеж в ЕС и т.н. • Отчетност: държавата осигурява правила, регламенти и механизми, които изискват държавните органи да мотивират Очакваните ефекти от програмата са действията си, да действат при критики пресметнати въз основа на индикативно или изисквания, отправени към тях, да приоритизиране 3 на инвестициите във поемат отговорност за неспазване на факторите на растеж както следва: законите или ангажиментите. • Технологично обновление: държавата • 30% от финансирането е предназначено за отчита важността да се осигури на научно-изследователска дейност и гражданите открит достъп до иновации, ИКТ и нови технологии; техническите новости и ролята на новите • 25% от финансирането е предназначено за технологии като лост за иновации, както и формирането на човешки капитал; важността да се увеличи потенциала на • 40% от средствата са насочени към гражданите да използват технологиите. изграждане на инфраструктура (транспортна, енергийна, образователна, НПР БГ2020 съдържа хоризонтални културна и т.н.); политики, насочени към утвърждаването на • 5% са насочени към стимулиране на принципите на откритото управление, като заетостта. очакваните резултати от тези политики са • Основно допускане при оценката на цялостно подобряване на публичните услуги и нетното въздействие от НПР БГ2020 е, че институциуналната среда, както и повишаване средствата ще бъдат разходвани ефективността на публичните разходи. ефективно и ефикасно по предварително формулираните области на въздействие. Нетният ефект от всеки допълнително инвестиран един милиард лева годишно във 5 Очаквано въздействие от факторите на дългосрочен икономически растеж (човешки капитал, технологии, инфраструктура изпълнението на НПР БГ2020 и производствени мощности) възлиза на 0.33% по-висока стойност на реалния БВП през 2020 г. Нов момент при формулирането на в сравнение с варианта, в който такива политики политиките е осъществяване на предварителна липсват. оценка на нетното им съвкупно въздействие върху социално-икономическото развитие на В случай, че за НПР БГ2020 бъдат осигурени страната. Въздействието от изпълнението на 100 млрд. лв. за периода 2013-2020 г., то всички интервенции, включени в НПР БГ2020 нетният ефект на инвестициите само в тези върху икономиката на страната е оценено с фактори би бил с около 4.1% по-висока помощта на макроикономическия симулационен модел SIBILA (Simulation of Bulgaria's 3 Индикативното приоритизиране на инвестициите е Investment in Long-term Advance). направено на база остойностяване на значителна част от предвидените мерки във всяка област на въздействие и всеки приоритет. 30 І. Стратегическа рамка Национална програма за развитие: България 2020 стойност на реалния БВП през 2020 г., Осигуряването на източниците на отколкото той би бил при отсъствието на тези финансиране по отделните политики е проблем, политики. В този случай, реализирането на НПР който трябва да бъде решаван ежегодно през БГ2020 би довела и до допълнителни нетни следващите години от държавата. ефекти върху растежа в следствие на Индикативният бюджет от средства от ЕС и повишеното текущо потребление. По този начин други международни организации, който общото въздействие би могло да доведе до 20% държавата би могла да усвои за периода възлиза по-висока стойност на реалния БВП. на приблизително 20 млрд. лева. Финансирането на политики с вътрешен за страната ресурс би В случая е важно да бъде отбелязано, че могло да бъде осъществено с пренасочването на нетните ефекти отчитат в голямата си част бюджетни средства към дейности, които да преразпределението на налични за икономиката стимулират растежа, както и с публично-частно средства, а не на вливането на нови ресурси. партньорство и концесии – т.е. в рамките на допустимия бюджетен дефицит съгласно Друго важно уточнение е, че политиките, Конвергентната програма и Пакта за формулирани в НПР БГ2020 в голямата си част стабилност и растеж да бъде реализирано по не водят до краткосрочен растеж, а формират ефективно разпределение на бюджета. икономическия потенциал и възможностите за растеж в дългосрочен план. 31 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приложение А І. Детайлизирани стратегии по приоритети В настоящия документ е направено представяне на детайлизираните стратегии по приоритетни направления. Представянето включва: логическа обосновка на ролята на приоритета за постигане на целите на НПР БГ2020; очакваното въздействие на приоритета върху социално-икономическото развитие в страната; обобщение на интервенциите по подприоритети и области на въздействие; описание на целевите групи на политиките; както и очакваните резултати от изпълнението на политиките. 1: Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила Основната цел на този приоритет е да подпомогне процеса на формиране на човешкия капитал. Успешното изпълнение на приоритета ще допринесе за постигането на следните цели: Цел 1 на НПР БГ2020 „Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване” и Цел 3 на НПР БГ2020 „Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност“. Приоритетните дейности са ориентирани завършили висше образование; увеличаване на към разширяване на достъпа до качествено заетостта, особено на младежката заетост, образование; постигане на по-голяма гъвкавост респективно намаляване на безработицата и на образователната система спрямо промените в свързаните с нея нива на обща и детска пазара на труда; създаване на условия за престъпност; по-качествено здравеопазване и качествена заетост, гарантираща социално по-здравословен начин на живот; подобрени включване; повишаване ефективността на образователни, квалификационни и здравни научните изследвания; увеличаване на характеристика на работната сила; по-висока иновативния потенциал на икономиката, производителност; развитие на научната основана на знанието; изграждане на адекватна дейност в университетите и изследователските инфраструктура за образование, наука и организации, както и в областта на здравеопазване; осигуряване на по-добър здравеопазването, културата и спорта. здравен и културен статус на населението; поддържането на по-качествена и здравословна околна среда. Приоритетът включва шест подприоритета. Областите на въздействие и предвижданите мерки целят да доведат до по-добри образователни резултати на учениците и студентите; намаляване на преждевременното напускане на училище и увеличаване процента 32 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Подприоритет 1.1 Осигуряване на от мерките, включват децата в достъпно и качествено образование за предучилищна възраст, учениците, студентите, обучаващите се младежи и развитие на личността чрез възрастни. осъвременяване на системата на Основни ключови мерки, насочени към образование и осигуряване на нейната предучилищното и училищното адаптивност спрямо потребностите на образование са: въвеждането на нова пазара на труда образователна структура; въвеждане на задължително предучилищно образование Подприоритетът обхваща дейности, от 4 г.; целодневна организация на насочени към осъвременяване на системата на учебния ден от 1-ви до 7-ми клас; образованието и постигане на по-голяма осъвременяване на стандартите за учебно гъвкавост спрямо бързо променящите се съдържание и на учебните програми за потребности на пазара на труда. Предвижда се общообразователната подготовка чрез цялостно модернизиране на образователната включване на ключовите компетентности; система на всички нива, което ще кариерно ориентиране на учениците; благоприятства за пълноценната професионална задължителна периодична квалификация и лична реализация. Поставени са две на учителите и привличане на млади хора национални цели, които попадат в обсега на в професията; осъществяване на Националната програма за реформи на превенция срещу отпадането в Република България в изпълнение на Стратегия задължителна училищна възраст, „Европа 2020“: да се намали делът на компенсаторни мерки за застрашените от преждевременно напусналите училище дo 11%, отпадане и реинтеграция на а процентът на завършилите висше образование преждевременно напусналите. на възраст 30-34 години да достигне 36. Основни ключови мерки, насочени към висшето образование са: осигуряване на Областите на въздействие в рамките на този ефективно финансиране, насочено към подприоритет са следните: резултатите от обучението и подкрепящо лица от всички възрасти, независимо от • Модернизация на образователната социалния им статус; засилване система за предоставяне на достъпно и взаимодействието между висшите качествено образование. Основната училища и бизнеса; разширяване задача на тази област на въздействие е практическото обучение на студентите и повишаване на качеството на включване на работодатели и институции образованието и на доверието в от трудовия пазар в разработването и образователната система като цяло осъществяването на учебните програми с посредством превръщането на училището цел повишаване на предприемаческите и университета в привлекателно място за умения и пригодността за заетост; развитие на личността и база за бъдеща усъвършенстване модела на акредитация и конкурентоспособна професионална оценяване на качеството във висшето реализация. Това ще стане възможно чрез образование; включване на институциите прилагането на съвременни образователни за висше образование в иновативни политики, насочени към образователните дейности; активно използване на потребности на обучаваните и съвременни ИКТ технологии в насърчаване прилагането на разнообразни образователния процес; осигуряване на форми и начини на обучение. Ключовите предпоставки за кариерно израстване на мерки са насочени към ефективно преподавателите от висшите училища; финансиране за осигуряване на равен подкрепа на мобилността и достъп и към повишаване резултатите от образованието. Целевите групи, обхванати 33 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 модернизиране на системата за Ключовите мерки, насочени към висшето натрупване и трансфер на кредити. образование са: включването на Очакваните резултати са: повишено работодатели и институции от трудовия качество на образованието и обучението; пазар в разработването и осъществяването намаляване на дела на необхванатите деца на учебните програми с цел прилагане на и ученици в предучилищна и училищна практически опит за повишаване на възраст и на дела на отпадналите; предприемаческите умения и нарастване дела на учениците в различни пригодността за заетост; изграждане и/или форми на професионално образование и надграждане на управленските системи обучение; увеличаване дела на във висшите училища и усъвършенстване завършилите определена степен на на системите за управление на качеството; образование ученици и студенти; актуализиране модела на акредитация в нарастване броя на младите учители и системата на висшето образование. преподаватели; по-широко приложение на Ключовите мерки, насочени към интерактивните методи на преподаване, системата на образованието са: особено на свързаните с новите ИКТ. разработване на модели за финансиране, • Управление качеството на ориентирани към резултатите от образованието и на младежките образователния процес и реализацията на дейности. Тази област на въздействие пазара на труда; разработване и въвеждане цели създаването на институционална и на гъвкави форми и пътеки за осигуряване нормативна среда за управление на на проходимост в системата на качеството на образованието във всички образованието и обучението. степени и на младежките дейности. Ключовите мерки, насочени към Целеви групи са децата в предучилищна младежките дейности са: създаване и възраст, учениците, студентите и младите въвеждане на система за анализ и оценка хора. на статуса на младите хора в страната; Основни ключови мерки в тази област на въвеждане на професионализация и въздействие, насочени към система за наблюдение на младежката предучилищното и училищното работа; създаване на система за образование са: изграждане на единна и наблюдение на състоянието на младежта, интегрирана информационна система за контрол върху качеството на младежката контрол и управление на образованието и работа и осигуряване на квалификацията обучението; използване на резултатите от на младежките работници. външното оценяване като инструмент за Очакваните резултати са нарастване броя усъвършенстване на компетентностите на на училищата, включени в интегрираната учениците в това число в областта на информационна система и преминали четенето, природните науки и инспектиране; увеличаване на дела на математиката; създаване и прилагане на детските градини и училищата, обхванати системи за управление на качеството на от системите за управление на качеството; образованието и въвеждане на повишаване качеството на висшето инспектирането, като цялостна образование и връзките му с пазара на независима експертна оценка на труда; усъвършенстване модела на качеството на предоставяното от детската управление в институциите за висше градина или училището образование; образование; нарастване дела на младите изграждане на механизъм за пълноценно и хора и младежките работници с по-висока ефикасно участие на родителите и квалификация. местната власт и учениците в училищното • Подобряване на творчеството и самоуправление. иновациите, ориентирани към развитието на личността. Тази област на 34 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 въздействие включва мерки, насочени към младежки домове, общежития, бази за цялостното развитие на личността. Такива отдих, спортни площадки и др. са стимулиране развитието на предприемачески, творчески и иновативни компетентности сред децата, учениците и Подприоритет 1.2 Подобряване на студентите; сътрудничество между качествените характеристики на институциите за висше образование и работната сила реалния сектор; създаване на регионални центрове за върхови постижения и Подприоритетът цели подобряване на специализация; развитието на лидерски и знанията и уменията на работната сила и социални умения на учащите се и инвестициите в човешките ресурси в участието им в дейности от областта на предприятията като ключ за постигане на по- неформалното образование, изкуствата, висока конкурентоспособност на икономиката, а културното наследство, науката, така също осигуряването на баланс между техниката, технологиите и спорта. търсенето и предлагането на знания и умения за Целевата група на тази област включва по-успешното адаптиране на работната сила към деца в предучилищна възраст, ученици, потребностите на пазара на труда. Дейностите студенти, млади хора и преподаватели. на подприоритета ще допринесат за правилно Очакваните резултати се свързват с насочване на инвестициите в образование и увеличен брой програми за обучение в обучение към търсени професии, лидерски умения, предприемачество и усъвършенстване на системите за управление на иновации; нарастване дела на детските човешките ресурси в предприятията и градини и училищата с „добри осигуряване на безопасни и здравословни педагогически практики”; увеличаване условия на труд. С това подприоритетът ще броя на съвместни изследователски съдейства за изпълнение на Приоритет 1 чрез проекти с бизнеса и броя на регионалните постигане на по- добра адаптация на работната центрове за върхови постижения. сила към бързо изменящите се икономически • Подобряване на материално- условия. техническата база за образование, обучение и младежки дейности. Областите на въздействие на подприоритета Постигането на целите на подприоритета е са следните: невъзможно без мерките от тази област на въздействие, които включват главно • Динамично адаптиране на ученето през основен ремонт, реконструкция и целия живот и мобилността към строителство на нови детски градини, потребностите на личността и училища, центрове за подкрепа за изискванията на пазара на труда. Тази личностно развитие, спортни площадки и област на въздействие цели премахване салони; съвременно оборудване и ИКТ в бариерите пред мобилността, разширяване средното и висше образование и и повишаване гъвкавостта на осигуряване на компютър за всяко дете; възможностите за ученето през целия основен ремонт и реконструкция на висши живот и популяризирането му сред всички училища, студентски и ученически слоеве на населението. Това ще се общежития, младежки домове, бази за постигне чрез внедряване на система за отдих и спорт на учащите се. Целевите идентифициране и признаване на групи на тази област са децата, учениците, неформално придобити компетентности, студентите и младежите. Очакваните въвеждане на национална система за резултати са свързани с увеличен брой на кредити в професионалното образование и основно ремонтирани и ново изградени обучение и актуализиране на детски градини, училища, вкл. и висши, нормативната база относно натрупването 35 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 и трансфер на кредити във висшето обучение в реална среда за усвояване на образование. Целевата група са всички практически умения; улесняване на граждани, а очакваните резултати прехода от образование към пазара на предполагат нарастване на броя на хората, труда; подобряване участието на завършили различни форми на учене през регионалния бизнес във всички етапи от целия живот, увеличен дял на ученици, процеса на обучение; развитие на студенти и млади хора, получили младежки доброволчески дейности; консултантски услуги за професионално насърчаване на партньорството и ориентиране, нарастване дела на младите сътрудничеството с представителите на хора, изследователите и преподавателите с реалния сектор. Целевите групи на тази реализирана мобилност и като резултат – област са предимно младите хора, а подобрена образователна и очакваните резултати са свързани с квалификационна структура на нарастване броя на лицата, преминали населението. практическо обучение, включени в • Придобиване на компетентности в доброволчески дейности и намерили съответствие с пазара на труда. професионална реализация; увеличен брой Реализирането на тази област включва учебни програми, създадени съвместно с редица мерки, които могат да се обобщят бизнеса и повече млади хора, обучени по в осигуряването на финансови, тези програми. материално-технически и • Насърчаване въвеждането на административни предпоставки за съвременни форми на организация на формиране на практически умения в труда. Мерките от тази област се отнасят съответствие с изискванията на пазара на до внедряване на иновативни практики за труда. Такива са внедряването на система управление на човешките ресурси в за прогнозиране на потребностите на предприятията, съобразени с принципа за пазара на труда от работна сила; равенство на половете и недопускане на разработване на стандарти и учебни дискриминация; внедряване на системи за програми за придобиване професионална оценка на индивидуалните постижения, квалификация съвместно с бизнеса; планиране на кариерното развитие и осигуряване на възможности за въвеждане на гъвкави форми на заетост. професионално обучение и обучение за Целевата група на тази област обхваща придобиване на ключови компетентности главно служителите и работниците от на заети и безработни лица, в т.ч. и предприятията, докато очакваните обучения на работното място. Целевата резултати се отнасят до увеличаване броя група на тази област на въздействие са на заетите, обхванати от новите системи млади хора, ученици и учители от за УЧР; увеличен брой нови практики по средното и средното професионално УЧР; нараснал брой на работници и образование, работещи и безработни. служители, ползващи се от гъвкави форми Очакваните резултати се отнасят до на заетост. повишаване капацитета на институциите • Подобряване качеството и условията на за планиране, увеличаване на заетостта труд в предприятията. Очакваното сред младите и безработните лица и подобрение ще се постигне чрез постигане на по-добро съотношение повишаване информираността на заетите между предлагане и търсене на знания, за рисковете на работното място, умения и работни места. превенция на професионалните рискове, • Укрепване на връзките между развитие на националната политика за институциите за образование/обучение безопасна и здравословна среда, и реалния сектор. Тази област цели разработване на интегрирани системи за осигуряването на възможности за управление и контрол на рисковете за 36 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 здраве и безопасност на работното място. Областите на въздействие на подприоритета Мерките в това приоритетно направление са следните:: ще бъдат реализирани чрез стратегически и нормативни промени. Целевата група на • Повишаване на социалната роля и тази област са работниците и служителите значимост на научните изследвания. от предприятията, докато очакваните Заложените в тази област мерки целят резултати се отнасят до намаляване на създаването на привлекателни условия за дела на заетите, които считат, че здравето научна кариера и добър диалог „учени- им е застрашено поради работната среда; държава-общество” чрез разширяване увеличаване дела на заетите, които са информираността на обществото и добре запознати с рисковете на работното бизнеса за възможностите на науката да място; нарастване броя на предприятията даде отговор на ключови социално- с въведени добри практики по БЗУТ. икономически въпроси и предизвикателства и засилване интереса на младите хора към научни занимания. Подприоритет 1.3 Повишаване Целевите групи на тази област включват качеството и ефективността на ученици, студенти, млади хора и научните изследвания изследователи. Очакваните резултати се отнасят до повишаване нивото на Основен акцент в този подприоритет е удовлетвореност сред научните повишаването на ефективността на научните работници, увеличаване броя на изследвания чрез адекватни стимули за докторантите и на младите хора, желаещи консолидиране на научния потенциал. да предприемат научна кариера. Заложената реорганизация на • Развитие на научния потенциал и научноизследователския капацитет цели интегриране в европейското постигането на балансирано финансиране на изследователско пространство. Задачата човешките ресурси и научната инфраструктура. на тази област на въздействие е Реализирането на предвидените дейности ще осигуряването на национален достъп до спомогне за изпълнение на приоритета електронни инфраструктури, бази данни и посредством цялостно модернизиране на съвременни библиотечни услуги; структурата и управлението на осигуряване функционирането на ГРИД научноизследователските организации 4 и инфраструктурата за подпомагане укрепване на техния научен и кадрови работата на академичната мрежа и потенциал. свързаност; разработване на „карти” на регионалния НИРИ потенциал; схеми за обучение, квалификация и мобилност на учени и специалисти; схеми за подкрепа 4 Научноизследователска организация (в на докторантски и пост-докторантски съответствие с определението на Регламент програми; поетапно преминаване от 800/2008) означава институция, като режим на докторантура на база „държавна университет или научноизследователски поръчка” към приоритетно проектно институт, независимо от правния й статут финансиране. Стимулиране на учените за (учредена по публичното или частно право) или участие в европейски и транс-европейски начин на финансиране, чиято основна цел е да програми и публикуване в реферирани осъществява фундаментални научни издания. Целевата група на тази област изследвания, индустриални научни изследвания включва млади и утвърдени учени от или експериментално развитие и да различни научноизследователски разпространява резултатите от тях посредством организации. Очакваните резултати се преподавателска работа, публикуване или свързват с по-широк достъп в реално трансфер на технологии. 37 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 време до научните достижения, по-високо област се състои от научни работници във ниво на мобилност и по-активно участие висшите училища и институти. на българските учени в европейски и Очакваните резултати се отнасят до международни проекти. нарастване на държавното и частно • Развитие на научно изследователската финансиране на научните изследвания; дейност чрез програмно-конкурсно по-оптимално разпределение на тези финансиране. Заложените в тази област средства и по-голям брой съвместни мерки целят повишаване качеството на изследвания на български и чуждестранни научните изследвания, осъществявани с учени и организации. подкрепата на държавата, увеличаване приноса на българските учени за развитие на българската икономика и Подприоритет 1.4 Повишаване подобряването на условията на живот, качеството и ефективността на чрез подкрепа на изследователски здравните услуги програми и проекти, на програмно конкурсен принцип. Целевата група на За изпълнение на целите на Приоритет 1 е тази област се състои от научни необходимо осигуряването на достъпно и работници и изследователи от качествено здравеопазване като условие за по- университетите и колежите, научните високо качество на работната сила и по- звена на Българската академия на науките, интензивно развитие на икономиката. на Селскостопанска академия и на други Основните задачи на подприоритета са научни организации, изследователски оптимизиране на разходите за здравеопазване, центрове, малки и средни предприятия и рационализация на инвестициите и промоцията други организации, които осъществяват на здравословен начин на живот като научна и развойна дейност. Очакваните задължителни условия за подобряване на резултати се свързват с финансиране на здравата система и здравето на нацията. С това приложни и фундаментални научни подприоритетът ще съдейства за подобряване на изследвания в приоритетни научни качествените характеристики на работната сила области и увеличаване на броя на и реализирането на целите на приоритета. фундаменталните научни изследвания, насочени към подобряване на Областите на въздействие, свързани с икономическото развитие в страната в реализацията на подприоритета, са следните: дългосрочен план. • Оптимизиране на управлението на • Иновации за устойчива и ефективна програмите за научни изследвания. здравна система. Тази област на Областта на въздействие има за цел въздействие е насочена към стабилизиране въвеждането на система за оценяване на на здравноосигурителния модел и научноизследователските звена; повишаване финансовата самостоятелност наблюдение и оценка на на здравния сектор, промяна в начина на научноизследователската дейност във финансиране на лечебните заведения, висшите училища и научните развитие на електронното здравеопазване организации, както и на дейността на и телемедицинските услуги, оптимизиране Фонд „Научни изследвания”; осигуряване структурите на националната и на достъп до европейски и световни териториалните експертни лекарски научни организации и инфраструктури; комисии, подобряване качествените повишаване на дела на разходите от характеристики на човешките ресурси в държавния бюджет, бизнеса и здравеопазването и особено в спешната структурните фондове за наука и помощ. Целевата група на тази област е образование. Целевата група на тази цялото население, както и работещите в 38 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 системата на здравеопазването. предоставяните услуги и подобрен Очакваните резултати се свързват с здравен статус на населението. усъвършенствани механизми на • Икономически ефективни мерки за финансиране на основата на намаляване на основни рискови за продуктивността на болниците, здравето фактори и подобряване изграждане на национална здравно- профилактиката на болестите. Чрез тази информационна система и достъп на област на въздействие се търси гражданите чрез електронен удължаване на продуктивния живот в идентификатор, продължаващо обучение добро здраве на населението, разработване на медицинските специалисти, в т.ч. и в на национална програма за превенция на системата на спешната медицинска хроничните незаразни болести, въвеждане помощ. на здравното обучение и образование в • Подобряване качеството на здравното детските градини и училищата, обслужване и осигуряване достъп на профилактика на ваксинопредотвратими всеки гражданин до здравна помощ и заболявания и осигуряване на ефективен услуги. Политиката на държавата в здравен контрол върху факторите на областта на здравеопазването цели жизнената среда. Целевата група на подобряване на достъпа до здравно областта на въздействие е цялото обслужване за всички граждани; население с акцент върху децата и повишаване качеството на здравните младите хора. Очакваните резултати се услуги чрез непрекъснат контрол и свързват с подобряване профилактиката мониторинг, в т.ч. и върху безопасността на хроничните заболявания, реализиране на разрешените за употреба лекарства и на първа скринингова програма на медицински изделия, заплащани с онкологични заболявания, изграждане на обществени средства; създаване на мрежа от университетски центрове за високотехнологични звена за диагностика пренатална диагностика и кабинети по и лечение на социално-значими редки заболявания, подобряване заболявания; усъвършенстване на информираността на населението за дейностите по трансплантация; основните рискови фактори, поддържане подобряване на материалната база и на висок имунизационен обхват и обновяване на медицинската апаратура в ограничаване на заболеваемостта от хемодиализните структури; извършване на незаразни и заразни болести. строително-монтажни работи и закупуване на апаратура за лечебни заведения; оптимизиране на системата за Подприоритет 1.5 Развитие на спешна медицинска помощ. Целевата културата и изкуствата, културните и група на тази област на въздействие е творческите индустрии, разширяване цялото население на страната като достъпа до изкуство и повишаване на потребител на здравни услуги и културата на населението работещите в системата на здравеопазването. Очакваните резултати Подприоритетът цели създаването на се отнасят до подобрен достъп на всички условия за развитие на изкуствата и културата и граждани до здравни услуги, независимо разширяване достъпа до изкуство с цел от дохода, социалния статус и повишаване културата на населението, местонахождението, модернизиране на разгръщане на неговия творчески потенциал и медицинската апаратура в лечебните активно участие в обществения културен живот. заведения, оптимизиране на спешната Осигуряване на достъпност и равни медицинска помощ, по-високо качество на възможности за потребление на културни продукти за всички възрастови и социални 39 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 групи в обществото, което да подпомогне Мерките в двете области на въздействие формирането на човешкия капитал и трябва да доведат до повишаване културата на социализацията на личността. В този населението и да подобрят качеството на живот, подприоритет се отрежда ключово място на да развият потребността от досег с културни твореца като водеща фигура в израстването на ценности, да повишат информираността и нацията, като двигател на иновативните процеси чувствителността на обществото към и изразител на интелигентния растеж на културното наследство като фактор за обществото, като носител на духовната памет и устойчиво развитие; да създадат условия за изконните достижения на българската култура. формиране на конкурентноспособни специалисти и творци, които да намират Областите на въздействие, свързани с реализация в благоприятна обществена среда. реализацията на подприоритета, са следните: Залага се и на нов подход за измерване на резултатите от творческите процеси, като към • Подобряване на условията за развитие художествените и възпитателни критерии се на изкуствата и културата. Мерките в добави приносът на културата за икономическия тази област на въздействие са насочени растеж, за заетост и работни места, за усвояване към всички възрасти и целта е разгръщане на нови професии, свързани с културните на творческия потенциал на нацията, чрез процеси и туризма. подобряване на качеството и условията за работа /включващо и достойно заплащане/ Подприоритет 1.6 Развитие на в сектора, подпомагане на млади таланти, спорта и повишаване на физическата обучение в областта на изкуствата и култура на населението културата /формално и неформално/, младежка заетост, създаване на условия за Като социален феномен физическата култура творческо развитие и изява на творците – и спортът предлага значителни ползи за професионалисти и любители; използване обществото по отношение подобряване на на образователните и възпитателните физическото и психическото здраве на възможности на културните институции – населението. Чрез положителното си музеи, галерии, театри, кина, библиотеки, въздействие при социалното приобщаване, читалища, за привличане на всички слоеве образованието, обучението и общественото на населението в творчески дейности и здраве, спортът би могъл да подпомогне много създаване на публика, с акцент към детска за постигането на интелигентен, устойчив и и младежка аудитория. приобщаващ растеж, както и за създаването и • Разширяване на достъпа до изкуство и запазването на качествена работна сила и култура за всички граждани на творческа реализация на личността. Като Р България, чрез институционално подобрява здравето, производителността на укрепване на културните институции, населението и гарантира по-високо качество на подобряване на материално-техническата живота на възрастните хора, спортът спомага да база, защита на културното наследство се ограничи нарастването на публичните /материално и нематериално/, включваща разходи на средства за медицинско лечение. и неговата дигитализация, разширяване на Изграждането на високоефективна и добре възможностите за участие в културния функционираща система за физическа култура и живот и за потребление на културни спорт в образователната система и общините продукти. Мерките в тази област на спомага за възпитаване на съвременна въздействие са свързани с вменяването на ценностна система на личността – обществени, нова роля на всички публични институции образователни и културни ценности и има за диалог и партньорство в дейностите в определена превантивана роля срещу ранно областта на културата и прилагането на отказване от образование, асоциални прояви, интегрирания подход за развитие. престъпност, наркомания. 40 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Областите на въздействие, свързани с ще се постигне чрез подобряване здравния реализацията на подприоритета, са следните: статус на населението, преодоляване на ниската двигателна активност и • Създаване на условия за повишаване стимулиране на социалното включване за двигателната активност и физическата различни възрасти, професии, дееспособност на учащите. Тази област националности, религии и др.; на въздействие цели изграждане на оптимизиране ролята и отговорността на основите на физическата култура и общините и спортните организации в утвърждаване на потребностите от управлението на спорта в свободното занимания с физически упражнения и време; подобряване на достъпа и спорт от най-ранна възраст. Това ще се повишаване качеството на спортните постигне чрез актуализиране на учебните услуги за населението. Целевата група е програми и осигуряване на цялото население. Очакваните резултати висококвалифицирани специализирани предполагат подобряване здравния статус кадри, за осигуряване на двигателна на населението, преодоляване на ниската активност на децата в предучилищна двигателна активност, намаляване на възраст съобразно здравния статус и заболеваемостта, подобряване на физическа възможност; създаване на социалното включване; създаване на предпоставки за насърчаване на учащите възможности за физически упражнения и към физическа активност и системно спорт в свободното време, практикуване практикуване на спорт; създаване на на възрастов, териториален, ведомствен и условия за реализиране на "двойна отраслов принцип. кариера". Целевата група са всички учащи • Развитие на научно изследователската се: деца в предучилищна възраст, ученици и научно приложната дейност в от основните и средните училища и системата на физическото възпитание и студенти. Очакваните резултати спорта. Тази област на въздействие цели предполагат осигуряване на хармонично въвеждане на нови практики и използване личностно развитие на учащите се; на нови технологии в областта на научно възпитание на чувство за отговорност, изследователската дейност. Това ще се толерантност и работа в екип; изграждане постигне чрез въвеждането на система за на навици и умения за физически наблюдение състоянието на физическата упражнения и спорт и здравословен начин активност и дееспособност на населението на живот; борба с антисоциалните явления в страната, проучване на потребностите от в обществото; осигуряване на кариерно двигателна активност и при необходимост развитие на активно спортуващите млади коригиране на спортната политика; хора. изграждане на регионални центрове за • Насърчаване на физическото научно приложна дейност и създаване на възпитание и спорта в свободното програми за изследване въздействието на време като основен фактор с физическите упражнения и спорта върху положително въздействие за здравето и практикуващите, изграждане на система за доброто физическо състояние на образование и контрол на употребата на населението. Тази област на въздействие допинг и вредни за здравето медикаменти; цели преодоляване на ниската двигателна сътрудничество със здравни заведения за активност на населението, повишаване контрол и профилактика на различни качеството на живот, прилагане на заболявания с реализация на значителна физическата активност като профилактика добавена стойност от здравните услуги. срещу заболеваемостта, увеличаване Целевата група са спортуващи във всички продължителността на живот на хората и възрастови групи. Очакваните резултати тяхната професионална реализация. Това предполагат подобряване на физическата 41 Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 дееспособност и здравословното състояние на населението, чрез прилагане на най-подходящите видове физическа активност и спортни занимания; формиране на негативно отношение към употребата на допинг и вредни за здравето медикаменти в спорта. 42 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване Реализирането на Приоритета ще способства за повишаване на ефикасността и устойчивостта на политиката в областта на бедността и социалното включване. Дейностите в Приоритета са насочени към провеждане на реформи и прилагане на иновативни мерки, чрез които да се развият нови подходи и модели за справяне с бедността и социалното изключване и/или да се допълнят провежданите към момента политики в посочените области. Целевите групи на Приоритета са децата, предлагане на качествени и устойчиви услуги за безработните лица, работещите бедни и хората в намиране на работа за всички нуждаещи се; надтрудоспособна възраст. Изброените групи подпомагане на социално-икономическата попадат в обсега на заложената в Националната интеграция на групите в неравностойно програма за реформи на Република България в положение, които в повечето случаи са в риск от изпълнение на Стратегия „Европа 2020“ социално изключване и изпадане в бедност; Национална цел за намаляване на броя на подпомагане на преходите на личността между живеещите в бедност с 260 хил. души до 2020 г. различните състояния на пазара на труда, на по- и дефинираните към нея четири специфични доброто съвместяване на професионалния с подцели. Изпълнението на тази цел е тясно личния живот, на по-гъвкава и сигурна заетост; свързано с политиката в областта на заетостта, осигуряване на достъп до програми за която е ключов инструмент за намаляване на активиране, ориентиране, обучение и заетост. бедността и насърчаване на социалното включване. Областите на въздействие, свързани с реализацията на подприоритета, са както следва: Приоритетът съдържа три подприоритета. Мерките, включени в тях, са насочени към • Предоставяне на общи и трайното преодоляване на социалното специализирани обучения за изключване на най-уязвимите групи в повишаване на квалификацията и за българското общество и към прекъсването на придобиване на нова, както и за предаването на бедността между поколенията. В придобиване на ключови тази връзка, ключов подход на политиката за компетентности за уязвимите групи. За намаляване на бедността и насърчаване на повишаване на пригодността за заетост на социалното включване ще бъде превенцията. безработни лица се планира прилагането Другият подход е свързан със смекчаването и на следните мерки: осигуряване на преодоляването на последиците от бедността и обучение за придобиване на квалификация социалното изключване. от безработни лица и повишаване на тяхната пригодност за заетост; Подприоритет 2.1 Осигуряване на специализирано обучение за придобиване възможности за заетост и за на ключови компетентности от млади повишаване на доходите от труд безработни без трудов опит и повишаване на конкурентоспособността и Подприоритетът е насочен основно към пригодността им за заетост, както и превенция на отпадането от пазара на труда. навременното им включване в пазара на Неговото реализиране ще доведе до намаляване труда след образование и обучение; на бедността и насърчаване на пълноценното обучение за повишаване адаптивността на участие в социалния живот на хората чрез: заети лица от групата на работещите осигуряване на условия за продуктивна и бедни; обучение за заети лица в отговор на качествена заетост на трудоспособните лица; 43 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 2 новите изисквания към знанията и гъвкаво работно време, работа на непълно уменията на работната сила. работно време, работа за определен • Осигуряване на заетост за уязвими период от време, сезонна работа, групи на пазара на труда. Мерките в дистанционна работа, работа от вкъщи и тази област на въздействие са насочени т.н; разширяване на мрежата от детски към предоставяне на равни възможности заведения; създаване на условия чрез за трудова реализация на търсещите механизми на добро взаимодействие и работа лица; интегриране на уязвимите договаряне с бизнеса и социалните групи на пазара на труда чрез включване в партньори за развитие на социално заетост (в т.ч. субсидирана); осигуряване отговорна бизнес политика; повишаване на възможности за трайна интеграция на гъвкавостта на пазара на труда. пазара на труда на младежите, които не са • Защита на трудовите права, включени, нито в заетост, нито в подобряване условията на труд и образование и обучение; създаване на намаляване на недекларираната условия за по-дълъг престой на трудовия заетост. Мерките в тази област на пазар на по-възрастните. въздействие ще бъдат насочени към • Предоставяне на услуги за заетост. предоставяне на достъп до информация за Мерките в тази област на въздействие ще трудовите и социалните права на бъдат насочени към предоставяне на работното място; оказване на съдействие посреднически услуги за заетост (според при защита на трудовите права на индивидуалните потребности на работещите; подобряване условията на търсещите работа лица) и укрепване на труд и съдействие за намиране на капацитета на системите на пазара на декларирана заетост. труда; повишаване на сигурността на заетостта и мобилността (териториална и професионална) на пазара на труда; Подприоритет 2.2 Осигуряване на предоставяне на социални услуги, устойчиви, качествени и достъпни насочени към отдалечени от пазара на междусекторни услуги с цел труда групи за подобряване на социалната превенция на социалното изключване. работа с тях, както и за повишаване на техните социални умения. Реализацията на подприоритета ще • Насърчаване на предприемачеството подпомогне подобряването качеството на живот сред уязвимите групи на пазара на на уязвимите групи посредством осигуряването труда. Мерките в тази област на на достъпни и качествени услуги, пряко въздействие ще бъдат насочени към обвързани с насърчаване на социалното насърчаване на предприемачеството, включване, промяна на модела на грижа за включително и социалното децата, възрастните хора и хората с увреждания, предприемачество за безработни лица, осигуряване на равен и ефективен достъп до хора с увреждания и лица от групи в качествено здравеопазване, осигуряване на неравностойно положение. достъпна среда, подобряване на жилищните • Създаване на условия за по-добро условия на уязвими групи и подкрепа на съвместяване на личния, семейния и бездомните. Въвеждането на нови модели при професионалния живот. Ще бъдат предоставянето на услуги ще бъде постигнато реализирани мерки, насочени към чрез мултидисциплинарен подход, осигуряване на подкрепа за трудова индивидуализиране на услугите, прилагане на реализация и кариерно развитие на млади комплексна оценка на потребностите на лицата семейства и самотни родители; и др. насърчаване на гъвкава организация на труда и работното време, в т.ч. работа на 44 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 2 Областите на въздействие, свързани с диагностика, лечение, рехабилитация и реализацията на подприоритета, са както следва: грижи за деца със специални потребности; изграждане и утвърждаване на модел за • Подобряване качеството на живот на предоставяне на продължително лечение; децата и насърчаване на социалното осигуряване на домашно лечение на включване. Предвидените мерки пациенти с хронични заболявания, довели включват: нов Закон за детето; до увреждане на жизнено-важни функции деинституционализация на грижата за (дихателна, невромускулна, бъбречна деца чрез закриване на съществуващите недостатъчност и др.); продължаващо специализирани институции и развитие на въвеждане на добри практики за приемната грижа; създаване на мрежа от деинституционализация на психично социални услуги в общността, програми за болни след активното им психиатрично напускащите специализираните лечение и осигуряване на подходящи институции, приемна грижа и др. Важен условия за живот в общността чрез акцент е поставен върху развитието и разкриване на дневни центрове, защитени предоставянето на интегрирани услуги за жилища и реинтеграционни програми в ранно детско развитие за деца от психиатричните болници. Целевите групи, възрастова група 0-7 години, както и към които са насочени мерките, са деца, развитие на интегрирани иновативни хора с увреждания, хора с хронични междусекторни услуги за деца и семейства заболявания, безработни, възрастни (с акцент върху интегрирането на самотни хора, психично болни и др. различните видове услуги – социални, • Разработване и въвеждане на мерки за здравни, образователни и др.), осигуряване на условия за промоция на включително и чрез използване здраве и профилактика на болестите потенциала на читалищата. Планира се сред уязвимите групи. За осигуряването също осъществяването на мониторинг на на условия за промоция на здраве и физическата среда за осигуряването на профилактика на болестите ще бъдат задължителна подготовка и осигуряване разработени и изпълнени програми за на допълнителна подкрепа; подкрепа за подобряване информираността на посещаване на училище за ученици от уязвимите групи. Ключови мерки за уязвими групи, живеещи в отдалечени подобряване на достъпа до здравни грижи райони, от семейства с ниски доходи и др. са утвърждаване на модела на здравни • Осъществяване на реформа в областта медиатори, повишаване на на правосъдието за детето. Планира се имунизационния обхват сред уязвимите осъществяването на реформа в групи от населението, съгласно наказателното правосъдие за деца; Националния имунизационен календар. административна реформа в областта на • Премахване на институционалния правосъдието за детето; развиване на модел на грижа за възрастните хора и капацитета на ангажираните институции в хората с увреждания чрез развитие на областта на правосъдието за детето; услуги за дългосрочна грижа и развитие на иновативни междусекторни междусекторни услуги. С цел създаване услуги за превенция, оценка на риска, на условия за независим и достоен живот социална реинтеграция за децата в за възрастните хора и хората с увреждания конфликт със закона. ще бъде разработена Национална • Разработване и въвеждане на стратегия за дългосрочна грижа. специфични дейности за рискови групи. Предвижда се също развитие на мрежа от В посочената област на въздействие ще услуги в семейна или близка до семейната бъдат реализирани мерки, насочени към среда за хора с увреждания и възрастни осигуряване на профилактика, хора, зависими от грижите на 45 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 2 професионалисти; осигуряване на прилагане на нови форми за участие на комплексна подкрепа на семействата, гражданското общество, разработване на които полагат грижи за хора с увреждания местни програми за социално включване и и възрастни хора чрез развиване на форми др. на социални услуги в подкрепа на • Осигуряване на достъпна среда - зависими членове на семейството, физическа, институционална и спомагащи и за трудовата реализация на информационна. Целите в тази област на лицата, полагащи грижи за тях; развитие въздействие ще бъдат изпълнени на иновативни междусекторни услуги, посредством мерки, насочени към включително и чрез използване осигуряване на физически достъп до потенциала на читалищата. обществени сгради, жилища, спортни • Подобряване на капацитета и обекти и съоръжения, открити взаимодействието при реализирането пространства и др. според нуждите на на комплексни услуги в сферата на лицата от уязвимите групи и особено на образованието, здравеопазването, хората с увреждания, чрез целесъобразно спорта, заетостта и социалните услуги адаптиране на средата; осигуряване на при постигане на общи цели за достъп до информация и комуникация за социално включване. Планираните уязвимите групи чрез осигуряване на мерки в тази област на въздействие са достъп до интернет, предоставяне на насочени към подобряване на планирането онлайн услуги и подкрепа за ползването на услугите в отделните сектори, им, провеждане на обучения и др.; включително и на регионално ниво, както осигуряване на достъп до публични и съгласуваността при планирането чрез услуги за лица от уязвимите групи чрез разработване на методологически и разработване на различни програми и методически стандарти и инструменти; модели, гарантиращи минимум услуги, подобряване механизмите и процедурите непрекъснатост на услугите, качество и за взаимодействие между институциите; конкурентост на услугите, отчетност на въвеждане на мултидисциплинарен услугите и финансова достъпност; подход при предоставянето на услуги, осигуряване на достъп до култура и спорт индивидуализиране на услугите, за лица от уязвимите групи и хора с прилагане на комплексна оценка на увреждания чрез премахване на потребностите на базата на разработени архитектурните бариери на спортните модели за работа и провеждане на обекти и съоръжения, осигуряване на обучения на служители, професионалисти достъп до културните институции чрез и др.; създаване и въвеждане на системи за ремонт и реконструкция на сградите, мониторинг, контрол на ефективността и разработване на мерки за насърчаване на ефикасността на предлаганите услуги, участието на представители на уязвимите оценка на въздействието на политиките в групи в спортни и културни събития и др. областта на заетостта, доходите, • Осигуряване на равен достъп до социалните, здравните и образователните занимания с физически упражнения, услуги; повишаване на капацитета на спорт и спортни услуги. В тази област на общините, неправителствените въздействие ще бъдат реализирани организации, социалните партньори и следните мерки: организиране на доставчиците на услуги за участие във занимания по спортни клубове за формулирането и провеждането на различните социални групи с цел интегрирани политики в различни сфери – социално включване и изграждане на пазар на труда, образование и обучение, активна гражданска позиция, оформяне на социални, спортни и здравни услуги, положителна ценностна система, насърчаващи социалното включване чрез намаляване на социалните и здравни 46 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 2 разходи, осигуряване на възможности на заложени в Стратегията за корпоративна и спортни таланти да се развиват. социална отговорност (2009–2013). • Подобряване на жилищните условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните. Един от ключовите елементи Подприоритет 2.3 Осигуряване на на политиката в подкрепа на уязвимите устойчивост и адекватност на групи е осигуряването на достъп до социалните плащания. жилищно настаняване чрез изграждане на социални жилища, създаване на Мерките в изпълнение на подприоритета са интегрирани междусекторни услуги за насочени към осигуряване на материална бездомните, включително просещите деца подкрепа и по-добра социална закрила за и възрастни (подобряване на материалната уязвимите групи в обществото, а оттук и към база и/или изграждане на нова такава). насърчаване на тяхното социално включване. • Работа в партньорство за преодоляване Дейностите в подприоритета са насочени към на бедността и социалното изключване постигане на по-добра целенасоченост на и техните последствия. Мерките в тази социалните помощи, подпомагане на област на въздействие са насочени към семействата с деца, повишаване ефикасността, подобряване на информационното ефективността и устойчивостта на програмите, осигуряване на политиката за намаляване прилагане на диференциран поход в зависимост на бедността и социалното изключване от конкретните потребности на подпомаганите чрез изграждане на капацитет, провеждане лица и семейства. на публични събития и изследвания; проучване и обмен на добри практики Областите на въздействие, свързани с между страните членки на ЕС и реализацията на подприоритета, са както следва: заинтересованите страни на национално и местно ниво за преодоляване на бедността • Осигуряване на материална подкрепа и социалното изключване чрез за лица и семейства в неравностойно провеждане на партньорски проверки, положение. Осигуряването на материална конференции, семинари; укрепване на подкрепа за лицата и семействата в диалога и консултациите със неравностойно положение ще се заинтересованите страни по проблемите осъществява посредством прилагането на на бедността и социалното изключване; мерки, които да доведат до повишаване въвеждане на оценката на социалното ефективността, ефикасността и въздействие във всички сфери на устойчивостта на съответните социални политиката, в т.ч. и регулярно извършване програми. на независими оценки на социалното • Подпомагане на семействата с деца. въздействие; насърчаване на Мерките в тази област на въздействие са разработването и прилагането на пилотни насочени към повишаване ефективността, практики и социални иновации, базирани ефикасността и устойчивостта на на доказателства; изпълнение на целите съответните социални програми. 47 3: Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал Приоритетът е насочен към развитие на потенциал на българските райони и превръщането им в привлекателно място за живеене и бизнес със съхранена природа и уникални културни паметници и традиции. Мерките реализирани по този приоритет ще допринасят за намаляване на икономическите и социални неравенства, за интегрирано развитие на градовете, за подобряване на техническата инфраструктура и за засилване на икономическото, социално и териториално сближаване. Специален фокус на приоритета е развитието на селските и изоставащите в развитието си райони, както и усъвършенстването на националната ситема за планиране. Приоритетът е насочен към развитието на в синхрон с целите и приоритетите на потенциала на българските райони и политиките в отделните сектори, но има свои превръщането им в привлекателно място за собствени цели, за постигането на които се живеене и бизнес със съхранена природа и предвиждат дейности в различни сектори. уникални културни паметници и традиции. Целите, към които се ориентира политиката за Ключова област на въздействие е развитие на районите, са насочени към усъвършенстването на системата за намаляване на икономическите и социалните стратегическо планиране и подобряване на неравенства, както и към интегрирано развитие регионалното управление. Приоритетните на градовете и укрепване на ролята им в области на въздействие предвиждат реализиране селските райони за постигане на вътрешна на комплекс от дейности за интегрирано градско териториална хомогенност. развитие и подобряване на свързаността на градските центрове в национален и Приоритетът е основа на политиката за международен план, както и подобряване на регионално развитие, която България ще транспортната достъпност между населените провежда в периода 2014-2020 г. и отразява места в районите като цяло. Друга важна област рамката и областите на въздействие на тази на въздействие е подпомагането и развитието на политика. Приоритетът засяга дейности в изоставащите и селските райони и повишаване различни сфери - икономика, култура, туризъм, на конкурентоспособността на регионалната околна среда, развитие на административния и икономика, посредством мобилизация и институционален капацитет, градско развитие и подобряване на местния потенциал (развитието развитие на селските райони, развитие на на устойчивите форми на туризъм, опазването и пътната мрежа с регионално и местно значение валоризирането на културния и природен и е основан на интегриран подход, т.е. потенциал на районите, опазването на околната съчетаване на дейности в различни сектори, среда, превенция и защита от природни и които са координирани във времето и имат технологични рискове, изграждане на взаимосвързан характер. Интегрираният подход техническата инфраструктура във водния дава възможност за постигане на свързаност и сектор, развитие на широколентова синергия на политиките в различни сектори и инфраструктура в населените места, вкл. и за постигане на по-силно въздействие и по-висока селските райони). Залага се на използването на добавена стойност за районите. местния потенциал, на активното участие на бизнеса и неправителствените организации, Дейностите, които ще се реализират по този както и на развитието на европейското приоритет ще допринасят за намаляване на териториално сътрудничество, като възможност неравенствата в социално-икономическото и за повишаване качеството на живот и инфраструктурно развитие на районите и преодоляване на проблемите в периферните и в засилване на процесите на икономическо, изостаналите райони в страната. социално и териториално сближаване. Специфична особеност на приоритета е, че той е 48 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 Приоритетът се състои от шест стратегическо планиране. Стратегическото подприоритета. Мерките, включени в тях целят планиране на регионалното развитие е основа за да се подобри стратегическото планиране, да се постигане на растеж в районите, областите и постигне висока добавена стойност за районите общините и за разпределение на помощта от ЕС от развитие на туризма, от подобрената при изпълнението на оперативните програми. транспортна свързаност, от изградената По-ефективното усвояване на средствата от техническа инфраструктура, да се активизира фондовете на ЕС изисква укрепване на трансграничното транснационалното и капацитета на местните власти за подготовка и междурегионалното сътрудничество. управление на проекти и създаване на по-добри възможности за участието на гражданските Подприоритет 3.1 Усъвършенстване организации - партньори в процеса на и интегриране на националната планиране, наблюдение и оценка на система за планиране и управление на регионалното развитие. регионалното развитие и системата за Областите на въздействие, свързани с пространствено планиране реализацията на подприоритета, са както следва: България като член на ЕС от 2007г., • Внедряване и утвърждаване на продължава да се адаптира към съществуващите принципите и практиките на в рамките на Общността политики и практики, стратегическо планиране на развитието свързани с планирането и управлението на - подобряване на процесите на регионалното развитие. Този процес налага стратегическо планиране на регионалното промени в нормативната уредба, касаеща пряко и местното развитие и осъществяване на планирането и управлението на територията ефективна регионална координация между (ЗРР и ЗУТ). От друга страна регионалното инструментите за подпомагане на развитие, неговото планиране и управление, регионалното развитие; осигуряване на както и устройството на територията са сложни съответствие между стратегиите и процеси, с интегрален характер и конкретни плановете за регионално развитие, измерения за регионите на страната, изискващи разработвани по Закона за регионалното прилагането на различни по характер и развитие и стратегическите документи за териториален адрес мерки и инструменти, устройствено планиране, изисквани по съобразени с регионалния и местен потенциал, Закона за устройство на територията. специфика и нужди. • Подобряване на управлението на Подприоритетът включва мерки, насочени регионалното развитие - укрепване на към подобряване и усъвършенстване на институционалния капацитет на законодателната рамка в областта на Регионалните съвети за развитие (РСР); регионалното и устройственото планиране, ефективно и ефикасно осъществяване на развитие на капацитета за стратегическо координация и взаимодействие при планиране на всички териториални нива и изпълнение на операциите по подобряване на регионалното управление. В оперативните програми, съфинансирани общинските и областните администрации са от фондовете на ЕС, Държавния бюджет, изградени структури за стратегическо както и всички програми и финансови планиране и програмиране, но има известен механизми, финансирани по линия на ЕС; дисбаланс по отношение на административния укрепване на институционалния капацитет капацитет в отделните общини и области. на Областните съвети за развитие; Постигането на добра координация между дейности по оптимизиране на структурите на централно ниво и местните администрацията на областно, регионално структури (общински и областни) е необходимо и централно ниво, които да подготвят условия за подобряване на процеса на въвеждане на разширена форма на 49 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 децентрализация в управлението след • Подобряване на информационното 2020 г. осигуряване на процесите, свързани с • Повишаване капацитета на местните планирането и управлението на власти за прилагане принципа на територията - изграждане на ГИС партньорство и стимулиране на базирана национална информационна междуобщинското сътрудничество, система за интегриране на статистическа, съгласно Стратегията за иновации и картна и др. информация необходима за добро управление на местно ниво на процеса на стратегическо планиране на Съвета на Европа - изграждане на регионалното и местно развитие. устойчиво дългосрочно партньорство между местните власти, социално- икономическите партньори, Целевата група по приоритета обхваща организациите на гражданското общество представители на държавната администрация на и бизнеса с оглед подобряване качеството централно, регионално и местно ниво, на местните публични услуги. представители на централните и местни власти, • Повишаване на капацитета за членовете на Регионалните и Областните съвети управление на проекти – за постигане на за развитие, представители на икономическите и по-висока усвояемост на средствата по социалните партньори и гражданското оперативните програми както и на другите общество. Очакваните резултати са: програми, финансирани от ЕС и по-висока оптимизирана по отношение на структурата и ефективност на усвоените ресурси ще се по-ефективно работеща администрация на реализират дейности за развитие на всички териториални нива; разработени и административен и институционален приети от съответните органи стратегически капацитет на местните власти за документи за регионално развитие с подобрено управление на проекти. качество; осигуряване на актуални устройствени • Изграждане на цялостен кадастър и схеми и планове за всички териториални нива; актуална геодезическа основа – oсигуряване на приоритетните инфраструктурни приоритетно създаване на кадастрални проекти с кадастрални карти; повишаване карти за териториите с предстоящи усвояемостта на ресурсите по оперативните стратегически инфраструктурни проекти; програми, в резултат на повишения осигуряване на предпоставки, необходими административен капацитет. за интегриране на данни на територията на България в европейското пространство. Подприоритет 3.2. Стимулиране • Осигуряване на устойчиво и развитието на градовете и хармонично устройствено планиране на подобряване на интеграцията на територията – разработване на българските региони в национален устройствени планове, които да план осигуряват комплексно, интегрирано и устойчиво развитие на населените места и Подприоритетът е насочен към развитието районите на страната. на големите и средните градове в страната, • Подобряване и развитие на които са полюси на развитието и формират механизмите за обществени осите на развитие. Реализацията на консултации – създаване на нови форми подприоритета допринася за интегрирано за ефективно участие на устойчиво градско развитие, за подобряване на неправителствените организации и градската среда, на транспортната и гражданите в процеса на стратегическо комуникационна свързаност, създаване на зони планиране и прилагането на политиката за с потенциал за развитие подобряване на достъпа регионално развитие. до публични услуги и качеството на живот. 50 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 Областите на въздействие, свързани с системи за видеонаблюдение и контрол на реализацията на подприоритета, са следните: трафика. • Създаване на условия за устойчиво и • Интегрирано устойчиво градско интегрирано градско развитие на развитие и укрепване функциите на основа на Интегрирани планове за полицентричната мрежа на градовете. градско възстановяване и развитие – През последните години европейската разработваните през настоящия програмен политика на сближаване прие нов подход, период Интегрирани планове за градско именно на интегрирано устойчиво възстановяване и развитие ще очертаят регионално развитие, който обвързва рамката и приоритетните проекти за политики за икономическия растеж, градско развитие, които ще се реализират конкурентоспособност и опазване на в периода до 2020 г.- Дейностите ще околната среда и социализация на обхващат развитието на градската среда и културното наследство в контекста на превенция на риска, развитие на интегрираното градско развитие. Целта е образователна инфраструктура, развитие да се подобрят условията на живот като се на социална инфраструктура, развитие на обнови градската среда и улесни достъпа културна инфраструктура, развитие на до публични услуги. Европейската спортната инфраструктура. кохезионна политика обръща особено • Подобряване на градската среда - внимание на градовете, които са двигатели въвеждане на нормативите за постигане на на развитието и полюси на растеж, които устойчива градска среда и агломерации мобилизират потенциала и на съседните при изготвяне на актуализираните територии, разположени в близост до тях. устройствени планове на населените места, отчитайки нуждите за възстановяване на съществуващи зелени В рамките на градовете ще бъдат площи и изграждане на нови, за създаване реализирани следните дейности: на паркове, рекреационни зони, модернизация на зоопарковете и • Изграждане на интегриран градски превръщането им в центрове за транспорт и въвеждане на съвременни информация и образование на населението форми за управлението му – мерките са относно опазването на околната среда и насочени към намаляването на емисиите интегриране на културното наследство в на вредни вещества и достигане на добро градовете и районите с потенциал за качество на атмосферния въздух на развитие на туризма; за изграждане, територията на градовете, респективно на възстановяване и въвеждане на ефективно цялата страна, като същевременно ще се управление на експлоатационното намалят значително емисиите на състояние на уличната мрежа, с оглед парникови газове на основа на намаляване на емисиите на прах и интегрирано развитие на шумовите замърсявания. екологосъобразни форми на транспорт. • Подкрепа за създаване на зони с Ще се реализират мерки, свързани с потенциал за развитие –идентифициране подобряване и развитие на интегрирания на зони с потенциал за икономическо градски транспорт. Тяхната реализация ще развитие в рамките на Интегрираните допринася за постигане на приетите планове за градско възстановяване и национални цели във връзка с прилагането развитие (ИПГВР); подобряване и на Европейската стратегия Европа 2020, реконструкция на съществуващата или дефинирани с Националната програма за изграждане на нова техническа реформи. Модернизация на системите за инфраструктура, свързана с бизнеса в управление на транспортната система на града, включително изграждане на 51 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 определени зони с потенциал за инфраструктура за професионален спорт и икономическо развитие. спорт в свободното време. • Подобряване на благоустройството, • Развитие на широколентова транспортната и комуникационната инфраструктура – осигуряване на свързаност в градските високоскоростна връзка с Интернет с агломерационни ареали – доразвиване голяма пропускателна способност в на инфраструктурни мрежи и подобряване населените места, включително и за на предоставяните публични услуги в селските райони; реализиране на дейности населените места, разположени в за ефективно интегриране усилията на непосредствена близост до града, с чието институциите, предлагащи комунални развитие са тясно свързани. услуги (ток, газ, вода и др.), с цел • Създаване на условия и механизми за понижаване стойността на инвестициите; стимулиране на трудовата географска създаване на обща база данни, цифрова мобилност на работната сила – карта на съществуващата широколентова подобряване на транспортната свързаност инфраструктура и друга инфраструктура и подкрепа за развитието на обществения на институциите, предлагащи комунални транспорт по направленията с най- услуги (ток, газ, вода и др.), изграждане на интензивни ежедневни трудови пътувания широколентов достъп в отдалечени, слабо около големите градски центрове, което да населени и селски райони; реинженеринг улесни мобилността на трудовите ресурси и надграждане на съществуващите като се запазва местоживеенето им. широколентови мрежи (държавни и Подкрепата на ежедневните трудови частни) посредством нови технологични пътувания ще въздейства като мярка за решения; изграждане на нови стабилизиране на процесите на вътрешна широколентови мрежи от следващо миграция към големите и средните поколение (NGA Networks) посредством градове. модерни технологични решения – FTTH, • Подобряване на алтернативите за LTE, сателит и др.; регионални проекти за свободното време в градовете чрез изграждане на безжичен широколентов развитие и подобряване на достъпа до достъп в общините; интегриране на културни услуги и възможностите за електронно-съобщителната спорт в регионите. Подобряване на инфраструктура и комуникационните държавната и общинска културна активи на държавната администрация; инфраструктура - изграждане и изграждане на оптична свързаност до обновяване на инфраструктура за общинските административни центрове за разпространение и осигуряване на достъп получаване на разширена широколентова до културно и природно наследство в опорна мрежа с цел технологично градовете и градските ареали. осигуряване на електронното Подобряване на условията за правителство. предоставяне на информация и образование на населението (особено в градска среда) за значението на Целевата група обхваща населението на биологичното разнообразие и неговото общините, където са големите и средните опазване, в т.ч. чрез зоопаркове, градски центрове; централната и местните институти за опазване на растителното власти, интернет-доставчиците и операторите, богатство, природонаучни музеи и др. НПО, гражданите, бизнес, академични и научни • Подобряване на средата за живот в структури и публични институции. Очаквани регионите и създаване на алтернативи за резултати: изградени интегрирани системи за свободното време на населението, чрез градски транспорт; намалени времезагуби от изграждане и реконструкция на спортната задръствания на трафика; въведени автоматизирани системи за управление на 52 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 градския транспорт; реконструирани обекти на подобряване на градската среда - социалната инфраструктура; население с териториално и урбанистично развитие на подобрен достъп до публични услуги; малки градове в селски райони. Малките подкрепени зони с потенциал за развитие в градове в селските райони имат ключова градовете; население на градския ареал с роля за тяхното развитие и за развитието и подобрено благоустройство и транспортна използването на потенциала им. свързаност; повишено качество на културните Същевременно те се явяват единствен услуги; увеличение на пропускателна център за предоставяне на публични способност на интернет в населените места, услуги от среден и висок ранг. Ето защо е ръст на заетостта; ръст на домакинства с необходимо да се подобрява връзката на широколентов достъп; дял на обновени и населените места със съответния градски надградени мрежи ; ръст на изградените он-лайн център, като в същото време се разширява услуги; ръст на изградена безжична интернет; спектъра и се подобряват предоставявите ръст на потреблението на интернет услуги на услуги. 100 жители,% на намаление на • Стимулиране на икономическото административните разходи. развитие на изоставащите райони чрез подобряване на инфраструктурната Подприоритет З.3 Подкрепа за осигуреност на съществуващите развитието на изоставащите и производствени зони - дейностите са подобряване на качеството на живот в ориентирани към подпомагане на най- селските региони изостаналите райони от ниво 2 - Северозападен и Северен централен Целта на прилаганите дейности е да се район, както и на районите за създаде по-добра бизнес среда за активизиране целенасочена подкрепа, които се на местния бизнес, в т.ч. подкрепа на микро, характеризират като изоставащи в малки и средни предприятия (МСП) за икономическото си развитие, чрез осигуряване на заетост и повишаване на подобряване на транспортната свързаност конкурентоспособността на регионалната и захранването с техническа икономика, вкл. на основата на технологично инфраструктура, водоснабдяване, обновяване. Икономическото развитие ще се канализация и достъп до интернет-услуги подкрепя в съответствие с принципите на на производствените зони в районите за устойчивото развитие и ще цели намаляване на целенасочена подкрепа. Създаването на консумацията на енергии и суровини, по-добри условия и услуги предоставяни технологично обновяване и развитие на зелени от техническата инфраструктура в икономически дейности. производствените зони ще доведе до повишаване на конкурентоспособността Специално внимание ще бъде обърнато на на МСП функциониращи в тях. малките градове в селските райони, които се • Подкрепа за развитието на МСП в явяват единствен градски център на територията районите за целенасочена подкрепа и в на селския район. Ще се стимулира развитието селските райони – разнообразяване на на изостаналите гранични селски райони, чиито икономиката в селските райони с цел потенциал за развитие е използван ограничено запазване на заетостта на местното досега. население; насърчаване развитието на микро и МСП, които са потенциално Областите на въздействие, както и жизнеспособни от икономическа гледна съответстващите им мерки са следните: точка и допринасят за подобряване на структурата на местната икономика; • Укрепване и разширяване функциите насърчаване стартирането и развитието на на малките градове в селските райони и икономически дейности в нови микро и 53 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 МСП, създаващи заетост и технологично • Подобряване качеството на живот в обновяване на съществуващите микро и селските райони. Изграждането на МСП, осигуряващи заетост към момента; местната инфраструктура, предлагането на подпомагане на МСП в изостаналите местни основни услуги, обновяването на райони в процеса им на модернизация и селата, както възстановяването и устояване на предизвикателствата на подобряването на културното и пазарните механизми. природното наследство и ландшафта в • Укрепване и развитие на традиционни селските райони са важни елементи на икономически дейности в регионите, тяхното устойчиво развитие. Чрез което ще създаде допълнителни условия насърчаването на тези дейности ще се за заетост и за развитие на местни подпомогне социалното приобщаване и традиционни отрасли- местни занаяти, ще се противодейства на тенденциите за грънчарство, килимарство, стъкларство, социален и икономически спад и каменоделство, производство на обезлюдяване на тези региони специфични местни продукти и др. Тези дейности, макар и да изпитват временни затруднения, имат потенциал за бъдещо Ключовите политики, както и развитие и могат да доведат до съответстващите им мерки са следните: повишаването на регионалната конкурентоспособност. • Насърчаване изграждането на местната • Стимулиране активизирането на инфраструктура, обновяването на селата, бизнеса в изоставащи райони и предлагането на местни основни услуги и постигане на дългосрочна устойчивост опазването на местното културно и чрез насърчаването на индивидуалното и природно наследство - създаване, колективно предприемачество-подкрепа за подобряване и разширяване на дребна по стартирането на собствена стопанска мащаби инфраструктура, въвеждане и дейност и на развитието на съответни използване на възобновяеми енергийни подкрепящи публични услуги в източници; инфраструктура за отдих, икономически изостаналите райони, в т.ч. туристическа информация и обозначаване и географски необлагодетелствани на туристически обекти; поддръжка, региони, като се осигури необходимата възстановяване и подобряване на бизнес инфраструктура. културното и природното наследство на селата и селския ландшафт и др. • Подобряване на мрежата от общински Целевата група обхваща Районите от ниво 2 пътища в селските райони за със специален фокус върху СЗР и СЦР и осигуряване на достъп до туристически, районите за целенасочена подкрепа (най- исторически обекти, както и достъп до проблемните общини в обхвата на РЦП), МСП; образователни, здравни и социални микро предприятия в селските райони; местни услуги в населените места; занаятчии, безработни лица в икономическите • Насърчаване публично-частното изостанали и селски райони; публични партньорство за реализация на стратегии институции, културни институции, граждански за местно развитие - улесняване на сдружения. Очаквани резултати от изпълнението на интегрирани стратегии за изпълнението на мерките са: ръст на заетостта, местно развитие с формирането на местни намаляване на безработицата; ръст на нетните инициативни групи. Основен резултат от продажби от МСП; производствени зони с дейността на местните инициативни групи подобрена техническа инфраструктура; ръст на ще бъде реализацията на стратегии за туристите; нарастване броя на прилаганите местно развитие, чрез мобилизиране на интегрирани стратегии за местно развитие; икономическия, социален и екологичен създаден механизъм за ПЧП. потенциал на територията, като се 54 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 насърчават всички форми на между специализирана инфраструктура за териториално или транснационално оползотворяване на туристическите сътрудничество. ресурси (вкл. с изграждане на съпътстваща инфраструктура) – интегриране на недвижими културни Целевата група обхваща - население в ценности (НКЦ) в съвременната среда и в общините в селските райони, местни власти, туристически продукти; въвеждане на публични институции, културни институции, съвременни форми за експониране и граждански сдружения. Очаквани резултатите интерпретация и обновяване на музеите, от изпълнението на мерките са % на изградена развитие на инфраструктурата за туризъм техническата инфраструктура; ръст на в защитените територии и развитие на туристите; ръст на заетостта; % на изпълнени природни туристически атракции; интегрирани стратегии за местно развитие; изграждане и развитие на туристически създаден механизъм за ПЧП. атракции за селски, спа/балнео, приключенски и спортен туризъм. Подприоритет З.4 Подкрепа за Целевата група обхваща общини, ефективно и устойчиво усвояване на структури за управление на НКЦ и туристическия потенциал на регионите защитени територии, регионални и и развитие на културните и креативни общински музеи, и туристически индустрии в регионите предприятия. Очаквани резултати от осъществяването на мерките са За последните години туризмът се наложи повишаване на туристопотока и като икономическа дейност, която има удовлетвореност на посетителите, значителен дял в икономиката в районите, съответно повишаване на средната заетост създава заетост и мобилизира местни и чужди на легловата база и на приходи от туризъм инвестиции. Различните видове туризъм - за района. селски, екологичен, културен - се установиха • Маркетинг на туристическите региони като дейност, създаваща брутна добавена и формиране на регионални стойност за районите, която се основава на по- туристически продукти – подкрепа за доброто използване на местния потенциал за формиране на туристическите региони в развитие – природни ресурси и страната, провеждане на пазарни забележителности, климатични условия, проучвания, разработване на бранд културно-историческо наследство. Културните стратегии за регионите на страната, и творческите индустрии допринасят за маркетингови стратегии за позициониране развитието на културния туризъм в регионите и и осъществяване на промоционални за утвърждаването на културните традиции и дейности, формиране на регионални идентичност продукти, иницииране на специфични регионални спортно-туристически Областите на въздействие свързани с събития, укрепване и развитие на мрежите реализацията на подприоритета са следните: от регионални и местни туристически информационни центрове, подкрепа на • Развитие на инфраструктурата за местни традиции, обичаи и културни специализирани форми на туризъм. събития, които имат периодичен характер Държавата подпомага местния – събори, панаири, фестивали, музикални икономически потенциал за развитие на дни,театрални дни, дни на поезията и др, различни видове туризъм (културен, насърчаване на програми и инициативи за религиозен, спа, еко и приключенски, устойчиво развитие на туризма, туризъм секски туризъм) като подпомага за възрастни хора, достъпен туризъм и т.н. развитието на туристически атракции и Целевата група обхваща общини, 55 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 туристически сдружения, културни и развитие на регионите от ЕС. Значението на творчески организации. Очаквани екологичната политика и на нейното резултати от осъществяването на мерките интегриране в другите политически области са повишаване на туристопотока и става все по-важно, което налага непрекъснато удовлетвореност на посетителите, да работим за постигането на максимална съответно повишаване на средната заетост ефективност, икономическа рационалност и на легловата база и на приходи от туризъм прозрачност. Политиката в областта на околната за района. среда е движещата сила на бъдещи структурни • Създаване на условия за развитие на промени в икономическата и социална сфери в културни и творчески индустрии в глобален, национален и регионален мащаб. Това регионите - подкрепа на визуалните обуславя наличието на нови отговорности, изкуства и популяризиране на съвременни рискове и възможности. Намаляването на риска форми на художествено изразяване; и интегрираното управление при бедствия и интерпретиране и популяризиране на пожари са изключително важни компоненти в културното наследство; мобилност на контекста на устойчивия растеж. визуални, сценични и аудиовизуални произведения и на техните автори и Областите на въздействие, както и изпълнители; подкрепа на българското съответстващите им мерки са следните: участие в международно значими културни събития и инициативи. • Подобряване качеството и • Модернизиране на образователната ефективността на водоснабдителните инфраструктура на 23-те училища по услуги за бизнеса и населението в изкуства и култура в подкрепа на регионите и доближаване до развитието на местния културен европейските стандарти в тази област – потенциал - изграждане и реконструиране технически и технологични мероприятия в на инфраструктурата на училищата, съответствие с Национална стратегия за доставка на оборудване. управление и развитие на водния сектор в Р България и с Регионалните генерални планове за водоснабдяване, както и за Подприоритет З.5 Създаване на изграждане на нови и реконструкция на условия за опазване и подобряване на водоснабдителни мрежи, подобряване техническото състояние на водопроводни околната среда в регионите, системи и изграждане на пречиствателни адаптиране към настъпващите станции за питейни води за подобряване климатични промени и постигане на на водоснабдяването и качествата на устойчиво и ефективно използване на питейните води. Целевата група обхваща природните ресурси общини и водоснабдителни дружества. Очакваните резултати са: подобряване Целите за постигане на устойчиво развитие снабдяването с питейна вода на на районите и общините в страната и населението, повишаване качеството на отчитането на въздействието върху доставяната питейна вода, намаляване на компонентите на околната среда, като резултат загубите при преноса на вода. от инвестиционната и антропогенната дейност, • Устойчиво управление на водните са неразделна част от политиката за ресурси в регионите чрез изграждане и интегрирано регионално и местно развитие. модернизиране на канализационни Необходимостта от защита на околната среда и системи и пречистване на отпадъчни един устойчив път на развитие следва да е води – технически и технологични основен приоритет в политиката за развитие и мероприятия в съответствие със стратегия сближаване на районите в страната, както и за развитие на ВИК инфраструктурата за доближаване до средните показатели на изграждане на канализационни системи и 56 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 пречиствателни станции за отпадъчни както и въвеждане на единна води в населени места над 2000 радиосистема за взаимодействие и еквивалентни жители (е.ж.). Изграждане координация. Целевата група обхваната от на биологично стъпало на пречиствателни мерките са общини, население, бизнес станции за отпадъчни води за всички структури. Очаквани резултати от агломерации с над 2000 е.ж. и на стъпало осъществяването на мерките са: за отстраняване на биогенни елементи постигната експлоатационна сигурност и (азот и фосфор), на пречиствателни надеждност на съоръженията за станции за отпадъчни води за агломерации предпазване от вредното въздействие на над 10000 е.ж., които заустват водите;% от населението, което може да пречистените отпадъчни води в бъде оповестявано при извънредни чувствителни зони; изграждане на ситуации чрез съвременни технологични регионални центрове за третиране/ средства и системи; подобрено и компостиране на утайки генерирани от ефективно използване на водните ресурси. ПСОВ. Целевата група обхваната от • Предотвратяване и адаптиране към мерките са общини, водни оператори; негативните последици от изменението населението на общините. Очаквани на климата върху водните ресурси и резултати от осъществяването на мерките екосистемите – планираните дейности са са: намаляване на замърсяването на насочени към адаптиране на районите към подземни и повърхностни води, промените в климата и опазване на модернизирани, рехабилитирани, екосистемите. Дейностите ще включват реконструирани и новоизградени оценка на необходимостта от вода в канализационни мрежи (кm) и ПСОВ; средносрочен и дългосрочен план за ръст на домакинствата с осигурен достъп различни икономически сектори; оценка до канализация. на икономическото въздействие от • Превенция на риска от наводнения, изменението на климата върху различни бедствия и аварии на територията на икономически сектори; поддържане, регионите - предварителна оценка на възстановяване и изграждане на риска от наводнения за всеки речен инженерна инфраструктура; мерки за басейн; изготвяне на карти на заплахата и борба с абразията и ерозията, включващи риска от наводнения, на районите за които укрепване на свлачища и бреговата ивица са определени, че има значителен на Черно море и р. Дунав, ограничаване на потенциален риск от наводнения или може добива на инертни материали от речните да се предвиди такъв; разработване и корита, провеждане на дейности, изпълнение на Планове за управление на ограничаващи ерозията в речните тераси, риска от наводнения за определените вследствие на добив на инертни райони; Създаване на единна система за материали; ефективно използване и наблюдение, получаване и обработване на управление на водите; превенция и защита актуална информация с обособен от горски, полски пожари и пожари в Оперативен център за управление на градска среда – осигуряване на методи и водите и предупреждение при наводнения технически средства за реализирането й; и засушаване. Доизграждане на устойчиво използване и управление на националната система за ранно горските ресурси. Целевата група предупреждение и оповестяване на обхваната от мерките са общини, водни регионално и местно ниво с цел оператори, бизнес структури, население, своевременно информиране и повишаване органи за пожарна безопасност и защита ефективността на защита на населението на населението. Очаквани резултати от при бедствия и аварии, защита от осъществяването на мерките са: наводнения и технологични рискове, определяне на чувствителни райони и 57 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 проблематични сектори по отношение на споразумения и законодателни мерки, чието недостиг на водни ресурси и разработване въздействие е фокусирано върху морската на система за мониторинг; наличие на околна среда; разработена цялостна бази от данни, като условие за стратегическа рамка за предотвратяване и идентифициране на набор от мерки, намаляване на замърсяването от антропогенен започващи от водоизточника до произход в морската околна среда, с цел водоприемника, за осигуряването на поетапно премахване на вредните въздействия постоянен достъп до вода в условията на или опасността от увреждане на човешкото климатични промени (засушавания и здраве и биологичното разнообразие на наводнения); предотвратяване на реални морските екосистеми; създадена система за заплахи от наводнения на съответните мониторинг. територии и/или намаляване на отрицателните последици при наводнения; • Ефективно използване на ресурсите в намаляване на загубите на вода чрез регионите чрез оптимизиране инвестиции във водностопанската събирането на отпадъци и внедряване инфраструктура (рехабилитация, на съвременни технологии за разделно модернизация и ремонт на водовземни събиране, компостиране на съоръжения, подмяна на критични биоразградимите отпадъци, участъци от водопроводната мрежа и др); рециклиране и екологосъобразно насърчаване пестенето на вода от обезвреждане в изпълнение на Пътната населението и бизнеса. карта за ефективно използване на • Подобряване на околната среда на ресурсите в Европа за периода до 2020 г. Черно море и българското черноморско - да се ограничи вредното въздействие крайбрежие – първоначална оценка на върху здравето на хората и околната среда състоянието на околната среда в морските посредством намаляване образуването на води, определяне на доброто състояние на отпадъци и увеличаване на количествата морската околна среда и определяне на рециклирани и оползотворени отпадъци, екологичните цели с индикаторите за както и рационално, ефективно и тяхното измерване; разработване и природосъобразно използване на одобряване на програма за мониторинг за природните ресурси, да се подобрят състоянието на морската околна среда; действията по предотвратяване на разработване, обсъждане и приемане на отпадъците и за да се улесни Национална стратегия по интегрирана разпространението на най-добрите морска политика, във връзка със практики в тази област, се въвежда стратегията на ЕС за интегрирана морска изискване да се разработят програми за политика в Черно море и Програма от предотвратяване на отпадъците, които се мерки за постигане на добро състояние на съсредоточават върху ключовите морската околна среда; разработване на въздействия върху околната среда и се индикатори за оценка на степента на има предвид целия жизнен цикъл на постигане на интегрирано управление на продуктите и материалите. За достигането крайбрежните зони и за оценка на натиска на целите за рециклиране на битови и и въздействията от наземно-базирани строителни отпадъци до 2020 г. е източници на замърсяване. необходимо да се увеличи подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най- Целевата група обхваната от мерките са малко хартия и картон, метал, пластмаса и общини, население, бизнес структури от стъкло от домакинствата, и евентуално черноморското крайбрежие. Очаквани резултати подобни отпадъци от други източници до от осъществяването на мерките са: постигане на най-малко 50% от общото им тегло; съгласуваност между различните политики, 58 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 увеличаване на подготовката за повторна природни местообитания и видове на употреба, рециклиране и друго локално (ниво зона), биогеографско и на оползотворяване на материали, национално ниво; разработване и включително при насипни дейности чрез прилагане на планове за действие за заместване на други материали с застрашени животински и растителни отпадъци, на неопасни отпадъци от видове; осъществяване на мониторинг за строителство и разрушаване, с установяване на евентуални промени в изключение на материали в естествено състоянието или разпространението на състояние до най-малко 70% от общото им природни местообитания и видове, с оглед тегло; намаляване на количеството на предприемане на своевременни и биоразградими битови отпадъци, адекватни мерки; въвеждане на обезвреждани чрез депониране, отнесени концепцията за екосистемни услуги и към общото количество образувани тяхното устойчиво и социално поносимо биоразградими битови отпадъци през 1995 управление; превенция на горските г., както следва: до 75% (до 2010 г.); до пожари; устойчиво използване и 50% (до 2013 г.); до 35% (до 2020 г.). управление на горските ресурси. Целевата група обхваната от мерките са Целевата група обхваната от мерките са общини, население, бизнес структури. Очаквани общини, население от защитени зони и резултати от осъществяването на мерките са: територии; НПО; публични институции. ръст на оползотворени и рециклирани отпадъци, Очаквани резултати от осъществяването на повишаване на дялa на населението обслужвано мерките са: разширяване на покритието на от системи за организирано събиране и мрежата от защитени територии и зони по транспортиране на битови отпадъци; ръст на Натура 2000; нарастване на броя на видовете и компостираните биоразградими отпадъци местообитанията, които са картирани и които (количеството образувани биоразгр. отпадъци е имат определено природозащитно състояние; средно 1,6 млн. т на година); ръст на повишаване на% от всички защитени зони по оползотворени и рециклирани строителни Натура 2000, които са картирани; нарастване отпадъци. броя на картирани защитени зони за местообитанията с акватория в Черно море; по- • Опазване, поддържане и висок% на покритие на защитени територии и възстановяване на биологичното зони с планове за управление; обезпечаване с разнообразие като част от природния планове за действие на приоритетни застрашени потенциал за устойчиво развитие на и редки растителни и животински видове;% на регионите- развитие на мрежата от приоритетните и неприоритетните защитени територии и защитени зони по местообитания и видове, за които Натура 2000; разработване/актуализиране блогоприятното състояние се поддържа или е на планове за управление на защитени възстановено; нарастване на броя на територии и изпълнение на мерки; разработените и актуализираните методики за разработване на планове за управление на мониторинг; повишаване на броя на видовете и защитени зони по Натура 2000 и местообитанията, за които са установени изпълнение на мерки; картиране и тенденции в разпространението и състоянието; определяне на природозащитното по-голям брой опазени и възстановени състояние на природни местообитания и местообитания и видове. видове, предмет на опазване в защитените зони за местообитанията от мрежата • Повишаване качеството на Натура 2000, вкл. в акваторията на Черно атмосферния въздух на територията на море поддържане на благоприятно страната, в т.ч. в големите градски природозащитно състояние на типовете центрове - намаляване на общите 59 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 годишни емисии на серен диоксид, азотни Областите на въздействие, както и оксиди, летливи органични съединения и съответстващите им мерки са следните: амоняк в атмосферния въздух, вкл. на фини прахови частици с размер по-малък • Развитие на трансграничното от 10 микрометра; постигане изискванията сътрудничество и мобилизиране на новата Директива, относно емисиите от потенциала на периферните гранични промишлеността; изпълнение на мерките територии. Трансграничното от условията на комплексните сътрудничество е средство за насърчаване разрешителни на предприятията; на инвестициите, за развитието на бизнеса изпълнение на мерките от общинските и на туризма, за опазването на природните програми за управление на качеството на ресурси в периферните гранични региони атмосферния въздух в райони с нарушено и изграждането и функционирането на качество на въздуха. мрежата от градски центрове в граничните територии. Осъществяването на съвместни проекти и инициативи между периферните Целевата група обхваната от мерките са гранични региони подобряват качеството общини, оператори на промишлени инсталации, на живот и работната среда, достъпа до транспортни оператори, население. Очаквани основните услуги и създават нови резултати от осъществяването на мерките са: възможности за повишена регионална намаляване на регистрирани превишения на конкурентоспособност и устойчиво нормите за съдържание на основни замърсители развитие. Дейностите ще допренесат за (серен диоксид, азотeн диоксид, въглероден разширяване на трансграничното оксид, озон, фини прахови частици и др.) в сътрудничество за насърчаване на атмосферния въздух; спазване на праговите интегрирано регионално развитие, стойности за емисии на серен диоксид, азотни основно се насърчават дейности в оксиди, летливи органични съединения и областта на пречистване на водите и амоняк. отпадъците, използване на съвместни обществени услуги, достъпност, социална Подприоритет З.6 Засилване на инфраструктура, информационни и териториалната кохезия чрез развитие комуникационни технологии, и разширяване на трансграничното, научноизследователската и иновационна междурегионалното и инфраструктура, зелената транснационалното сътрудничество инфраструктура, въвеждане на нови връзки на обществения транспорт, както и Подприоритетът допринася за развитие на взаимодействие между органите трансграничното, междурегионалното и отговорни за граничната сигурност и транснационално сътрудничество. По този обществен ред и за изграждане на начин ще се обменят добри практики, ще се комуникационна инфраструктура за създадат възможности за съвместни проекти, взаимен обмен в 30 км-ва гранична зона които ще съдействат за повишаване на между съседни региони от две или повече конкурентноспособността на регионите, за държави-членки, граничещи по суша или ускоряване на териториалното сближаване. по море, или между съседни гранични Проектите за сътрудничество ще допринасят за региони от поне една държава-членка и интегрирано териториално развитие чрез една трета държава по външните граници подхода на широкото партньорство и на Съюза, които не са обхванати от други многостепенното управление (представителство програми по външните финансови на заинтересовани страни от различни сектори и инструменти на Европейския съюз. нива на управление). Дейностите по ТГС между България и Сърбия, между България и Румъния ще 60 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 бъдат съобразени и насочени към събиране на данни и други мерки. Вече постигане целите на Дунавската стратегия има натрупан опит в участие в програмите на ЕС. Дейностите за подобряване на Интерег ІV С, Урбакт, който предполага транспортната достъпност в района за активно участие в проекти в периода до трансгранично сътрудничество България- 2020 г. Румъния следва да продължат в периода до 2020 г. и да съдействат за по-добра Целевата група обхваща национални, интеграция и преодоляване на р. Дунав регионални и местни власти, както и други като препятствие за сътрудничеството и публични или еквивалентни на публични използването на местния потенциал на организации. Очаквани резултати: Брой районите. проекти; Брой успешно изпълнени проекти; Брой участници в проекти. Целевата група обхваща национални, регионални и местни власти, регионални • Разширяване на транснационалното структури на централната власт, учебни сътрудничество - транснационално заведения, търговско-промишлени палати, сътрудничество на големи фондации, национални и регионални агенции транснационални територии с участието (действащи на централно, регионално и на национални, регионални и местни общинско ниво), администрации на природни органи, включително морско паркове, местни/регионални горски дирекции, трансгранично сътрудничество в случаите, здравни заведения, културни институции, които не са обхванати по линия на обществени центрове/читалища, регионални трансграничното сътрудничество, с оглед агенции по заетост, неправителствени (НПО), постигането на по-висока степен на местни браншови организации, агенции за териториална интеграция на съответните развитие, търговски камари (ТК), агенции за територии, допринасяща за териториално развитие на информационни и сближаване на цялата територия на комуникационни технологии (ИКТ), Европейския съюз. Важен резултат от институции за образователна, обучителна, сътрудничеството между България и научноизследователска и развойна дейност Румъния би било изработването на (НРД), асоциации на работодатели и съвместна стратегия за пространствено производители, синдикати и др. Очаквани развитие на крайбрежните и морските резултати: Брой проекти; Брой успешно територии на Черно море в контекста на изпълнени проекти; Брой участници в интегрираната морска политика на ЕС за проекти. Черно море. • Разширяване на междурегионалното Целевата група обхваща национални, сътрудничество - обмен на опит по регионални и местни власти, регионални тематични цели между партньорите на структури на централната власт, учебни цялата територия на Съюза за заведения, търговско-промишлени палати, установяване и разпространение на добри фондации, национални и регионални агенции практики; обмен на опит за установяване, (действащи на централно, регионално и пренос и разпространение на добри общинско ниво), администрации на природни практики в областта на устойчивото паркове, местни/регионални горски дирекции, развитие на градските и селските райони; здравни заведения, културни институции, насърчаване на трансгранична мобилност, обществени центрове/читалища, регионални анализ на тенденции в развитието по агенции по заетост, неправителствени (НПО), отношение на целите за териториално местни браншови организации, агенции за сближаване и хармонично развитие на развитие, търговски камари (ТК), агенции за територията на Европа чрез проучвания, развитие на информационни и 61 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 3 комуникационни технологии (ИКТ), Северозападния и Северния централен институции за образователна, обучителна, район - осигуряване на условия за научноизследователска и развойна дейност обучение в реална среда за усвояване на (НРД), асоциации на работодатели и практически умения, улесняване на производители, синдикати и др. Очаквани прехода от образование към пазара на резултати: Брой проекти; Брой успешно труда. Поради икономическото изоставане изпълнени проекти; Брой участници в на регионите се налага да се търсят проекти. възможности за компенсиране на изоставането, за задържане на младите • Укрепване на връзките между хора и за осигуряване възможности за университетите, изследователските професионална реализация. центрове и регионалния бизнес в Дунавския макрорегион, като целта е да се създадат условия за сътрудничество Целевите групи обхванати от мерките да между съществуващи научни и общини, НПО, бизнес структури, университети образователни институти и центрове с изследователските центрове, професионални местния бизнес в изоставащите, обучителни центрове в СЦР и СЗР. Очаквани необлагодетелствани райони – резултати ръст на заетостта, ръст на доходите. 62 4: Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси Приоритетът е насочен към подобряване на ефективността и повишаване на конкурентоспособността на българското селско стопанство. Успешната реализация на мерките ще допринесе за постигането на Цел 3 на НПР БГ2020 „Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност“. Реализирането на приоритета ще доведе до създаване на условия за развитие на подобряване конкурентоспособността на високоефективни земеделски стопанства с земеделското производство, като същевременно повишен производствен потенциал, ще гарантира повишаването на степента на оптимизирана разходна структура и продукция с устойчиво и ефективно използване на ресурсите по-високо качество и добавена стойност. Също в отрасъла. Приоритетните дейности са така, тя ще доведе до преодоляване на насочени към структурно балансиране на структурния и продуктов дисбаланс в сектора. аграрния отрасъл, преодоляването на Ще се повишат стандартите за производство, с технологичното изоставане, повишаване общата което ще се повиши съществено и хранителната производителност, подобряването и опазването сигурност. на околната среда. Аграрната политика ще се фокусира върху Разработване на приоритета е базирано на създаването и поддържането на условия за виждането, че „осигуряване на хранителна ускоряване процесите на преструктуриране в сигурност” обединява два елемента – от една отрасъла – окрупняване на дребните фамилни страна, продоволствена сигурност, а от друга – стопанства; установяване на подходящата безопасност на храните. В този смисъл, продуктова структура; баланс между вложени съдържанието на това понятие включва: ресурси и резултати, с което се гарантира „развитие и поддържане на капацитет за жизнеспособност и рентабилност на производство на първични земеделски продукти стопанствата, както и се засилват пазарната им за осигуряване на достатъчно количество ориентация и позиции. храни за изхранване на населението, както и осигуряване на безопасност на храните по Областите на въздействие, свързани с цялата верига на тяхното производство и реализацията на подприоритета, са както следва: предлагане”. • Насърчаване процеса на консолидиране Приоритетът съдържа седем подприоритета. на земеделските земи (комасация) по Мерките, включени в тях, целят нарастване на собственост. Държавата ще участва в брутната добавена стойност в сектора с 25% по процеса на комасация чрез предоставяне текущи цени за периода 2011-2020 г., както и на техническа и финансова подкрепа на нарастване на производителността на труда в проекти за уедряване, включване на сектора с 30% за същия период. държавен и общински поземлени фондове в такива проекти и оказване на експертна Подприоритет 4.1 Балансирано помощ. Целевата група, обхваната от секторно и структурно развитие на мерките, включва собствениците на аграрния отрасъл земеделска земя. Очакваните резултати от мерките са увеличаване на средния размер Реализацията на подприоритета ще доведе до на земеделските имоти. реализирането на приоритета посредством 63 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 4 • Възстановяване и модернизиране на винарство“. Очакваните резултати от хидромелиоративната инфраструктура. мерките са увеличени площи за Държавата, съвместно със производство на плодове и зеленчуци, в заинтересованите страни, ще създаде и т.ч. площи за оранжерийно производство, приложи ефективно правната и повишена продукция, увеличаване на институционална рамка в областта на износа, повишен обем сертифицирана за хидромелиорациите, като ще осигури от качество продукция, увеличена площ на своя страна необходимата част от лозарски имоти с обновени насаждения, инвестициите. Целевата група, обхваната увеличен дял на площите с лозя за от мерките, включва физическите и производство на качествени вина, вина със юридическите лица, свързани с защитено наименование за произход и управлението, стопанисването и вина със защитено географско указание. ползването на хидромелиоративни съоръжения. Очакваните резултати от мерките са възстановяване и Подприоритет 4.2 Модернизиране и модернизация на съоръженията, технологично обновяване на увеличаване на размера на използвани стопанствата и инфраструктурата в поливни площи и размера на площите, отрасъла. Развитие и ускорено опазени от вредното въздействие на въвеждане на иновациите в водите. земеделската практика. • Преодоляване на структурния дисбаланс в животновъдния сектор. Ще Реализацията на подприоритета ще се осъществят промени в политиката в благоприятства за изпълнението на приоритета рамките на допустимото от ОСП. Те ще посредством активизиране на инвестиционния включват приложение на схеми за процес, насочен към модернизиране на финансово подпомагане на производствените структури - земеделски производството чрез директни субсидии и стопанства и преработватели на земеделска инвестиции. Целевата група, обхваната от продукция, както и внедряване на иновативни мерките, включва земеделски решения в земеделската практика. производители в секторите "Животновъдство", (в частност Областите на въздействие, свързани с „Месодайно говедовъдство”, реализацията на подприоритета, са както следва: "Птицевъдство", "Свиневъдство", "Пчеларство", и др.). Очакваните • Насърчаване на инвестиции в резултати от мерките са повишаване на материални и нематериални активи. нетния доход от животновъдна дейност и Държавата ще стимулира инвестиционния на стойността на продукцията. процес чрез подкрепа, обхващаща • Насърчаване на равномерното развитие материални и/или нематериални на отделните направления в инвестиции. Особено внимание ще бъде растениевъдния сектор. Държавата ще обърнато на подобряване на насочи усилията към насърчаване на възможностите за модернизация и интензивни производства, на лозаро- трансфер на иновации в малките и средни винарския сектор, както и към стопанства. Целевата група, обхваната от подобряване на качеството на мерките, включва производители и произвежданите в България продукти. преработватели на земеделска продукция. Целевата група, обхваната от мерките, Очакваните резултати от мерките са включва земеделски производители в увеличаване на дела на модернизираните подсектори "Зеленчукопроизводство", стопанства и увеличаване на "Производство на плодове" и „Лозаро- иновационната активност на сектора. 64 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 4 • Внедряване на иновативни и професионалната квалификация на екологосъобразни решения и практики земеделските производители. в земеделското производство. • Предоставяне на консултантски услуги Политиката ще бъде насочена към на заетите в аграрния сектор. Държавата укрепването ролята на аграрната наука, ще стимулира и подпомага насърчаване на трансфера на знания и предоставянето на консултантски услуги, подпомагането на изследователски и насочени към подобряване на иновативни проекти. Ще бъде икономическата, земеделската и насърчавано по-директното екологична ефективност на стопанствата. сътрудничество между сектора и научната Целевата група, обхваната от мерките, общност. Целевата група, обхваната от включва производители и преработватели мерките, включва производители и на земеделска продукция и субекти в преработватели на земеделска продукция, горския сектор. Очакваният резултат от научни специалисти и консултанти в мерките е повишаване на аграрния сектор. Очакваният резултат от информираността и управленските умения мерките е увеличаване на иновационната на земеделските производители. активност на сектора. Подприоритет 4.4 Превръщане на Подприоритет 4.3 Повишаване на земеделското производство в професионалната квалификация и привлекателен бизнес, осигуряващ информираността на земеделските стабилни и справедливи доходи на производители заетите в него Реализацията на подприоритета ще спомогне Реализацията на подприоритета ще за реализирането на приоритета посредством допринесе към изпълнението на приоритета повишаването на професионалната посредством увеличаване устойчивостта на квалификация и изграждането на управленски производствените структури в земеделието. умения у селскостопанските производители. Мерките ще бъдат насочени към постигане на Цялостният ефект ще бъде повишаване на по-успешно справяне с ценовите колебания от количеството и качеството на човешкия страна на производителите, нарастване на капитал, зает в сектора, на ефективността и пазарната им сила и конкурентоспособност и конкурентоспособността на производството, а увеличаване на техните доходи. оттам ще се повиши и икономическия растеж на страната. Областите на въздействие, свързани с реализацията на подприоритета, са както следва: Областите на въздействие, свързани с реализацията на подприоритета, са както следва: • Продължаване подкрепата на доходите на земеделските производители чрез • Повишаване на професионалната прилагане на системата за директни квалификация и знания на заетите в плащания. Целевата група, обхваната от аграрния отрасъл. Държавата ще мерките, включва земеделските стимулира и подпомага трансфера на производители. Очакваният резултат от знания и информация. Целевата група, мерките е повишаване на средния нетен обхваната от мерките, включва доход на стопанствата. производители и преработватели на • Преструктуриране на производства в земеделска продукция и стопани от чувствителни от социално- горския сектор. Очакваните резултати от икономическа и демографска гледна мерките са увеличаване на точка райони (тютюнопроизводство). 65 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 4 Ще бъдат създадени предпоставки за включва производителите на биологични устойчиво и ефективно земеделски продукти. Очакваният тютюнопроизводство, като същевременно резултат от мерките е повишаване на ще се насърчава диверсификацията на обема и дела на растениевъдната и земеделското производство и развитието животновъдната продукция, произведена на други стопански дейности. Целевата по биологичен начин. група, обхваната от мерките, включва • Прилагане на програми за промотиране земеделските производители в на земеделски и хранителни продукти чувствителни от социално-икономическа и на пазарите на Европейския съюз и демографска гледна точка райони. трети страни. Целевата група, обхваната Очакваните резултати от мерките са от мерките, включва производителите и повишаване на нетния доход от преработвателите на земеделски и земеделска дейност в чувствителни хранителни продукти. Очакваните райони, на обема на инвестициите и резултати от мерките са увеличаване на активността в алтернативни дейности. износа на селскостопанска продукция. • Насърчаване сдружаването на производителите и кооперирането на участниците във веригата за Подприоритет 4.5 Устойчиво предлагане на земеделски продукти и използване и управление на храни. Държавата ще предостави природните ресурси подкрепа за разширяване и разнообразяване на сътрудничеството Реализацията на подприоритета ще окаже между отделните производители. подкрепа за реализирането на приоритета Целевата група, обхваната от мерките, посредством насърчаване на иновациите, включва всички земеделски въвеждането на нови технологии и практики в производители. Очакваният резултат от селското стопанство, които да допринасят за мерките е повишаване на дела на задоволяване на увеличаващото се търсене на продукцията, реализирана чрез хранителни продукти и на възобновяеми организации на производители. селскостопански суровини по начин, щадящ и • Ефективно управление на рисковете в съхраняващ околната среда. земеделието. Държавата ще приложи мерки, насочени към подпомагане на Областите на въздействие, свързани с селскостопанските производители при реализацията на подприоритета, са както следва: управление на най-разпространените рискове, с които те се сблъскват. Целевата • Насърчаване на земеделските група, обхваната от мерките, включва производители да предоставят всички земеделски производители. екологични услуги и услуги, свързани с Очакваният резултат от мерките е климата. Подкрепата ще бъде насочена повишаване на ефективното управление към отделни или групи земеделски на рисковете и увеличаване на средния производители, които доброволно се нетен доход на стопанствата. задължават да извършват дейности, • Насърчаване развитието на състоящи се от един или повече биологичното земеделие. Държавата ще многогодишни ангажименти за подпомага финансово дейности, свързани агроекология и климат по отношение на с идентифицирането и разработването на земеделска земя. Целевата група, нови пазари на биологична продукция, обхваната от мерките, включва земеделски както и с осъществяване на биологично производители в растениевъдството и земеделие, съчетано с екотуризъм. животновъдството. Очакваните резултати Целевата група, обхваната от мерките, от мерките са повишаване на ефективността на управлението на 66 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 4 биоразнообразието и качество на водата и Подприоритет 4.6 Създаване на почвата. конкурентоспособен рибарски сектор, • Поддържане на земеделските дейности осигуряващ устойчиво управление на в райони с природни или други рибарството и аквакултурите специфични ограничения. Държавата ще приложи механизми за финансова и друга Реализацията на подприоритета ще подкрепа. Целевата група, обхваната от подпомогне изпълнението на приоритета мерките, включва земеделските посредством модернизация, въвеждане на производители в райони с природни или иновации и нови технологии и опазването на други специфични ограничения. рибните ресурси. По този начин ще бъде Очакваните резултати от мерките са повишена конкурентоспособността на сектора, увеличаване на използваните за като същевременно ще се осигури неговото селскостопанска дейност площи в тези устойчиво развитие. райони, както и подобряване на земеделското и екологичното им Областите на въздействие, свързани с състояние. реализацията на подприоритета, са както следва: • Поддържане и съхраняване на горските ресурси. Държавната подкрепа ще бъде • Модернизиране на флота, въвеждане на насочена към борбата с ветровата и водна иновационни технологии в ерозия, с опустиняването и производството на аквакултури и неблагоприятните последствия от рибопреработката. Ще бъдат въведени затоплянето на климата. Ще се стимулира системи за контрол на качеството и въвеждането на превантивни мерки за безопасност на продуктите, ще бъде предпазването на горите от пожари, подпомагано разработването и възстановяването на горските масиви и усвояването на потенциални пазарни осъществяването на залесителните ниши, ще се стимулира разнообразяването дейности с оглед увеличаване площите, на дейностите чрез развитие на риболовен използвани по устойчив начин, туризъм, като се прилага подходът на преобразуване на нискокачествената предпазливост при опазването, изоставена земя в гори, намаляване на управлението и използването на рибните почвената ерозия и подобряване на водния запаси. Целевата група, обхваната от баланс. Целевата група, обхваната от мерките, включва стопанските оператори мерките, включва стопанствата в горския в подсектор "Рибарство и аквакултури". сектор. Очакваните резултати от мерките Очакваните резултати от мерките са са повишаване на ефективността на повишаване на производство на управлението на биоразнообразието и аквакултури, на количеството горското стопанство с висока природна преработени рибни продукти и на стойност, на качество на водата и почвата, консумацията на рибни продукти от смекчаване на промените в климата и населението. предотвратяване на маргинализацията и • Осигуряване и управление на надеждни изоставянето на земята. икономически, биологични и научни данни за сектора. Ще продължат да се изпълняват Национални програми за събиране на данни, които се съфинансират със средства от ЕК. Целевата група, обхваната от мерките, включва институциите, свързани с формирането на политиката в рибарството и прилагането на мерки за подкрепа. Очакваните 67 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 4 резултати от мерките са увеличаване на косвено и върху подобряването на качеството на количеството и качеството на научно- човешкия капитал. изследователската дейност сектора, която да послужи като основа за повишаване на Областите на въздействие, свързани с ефективността на неговото управление. реализацията на подприоритета, са както следва: • Опазване и ефективно управление на рибните ресурси. Държавата ще • Осъществяване на интегриран контрол подпомогне ежегодното разработване на по безопасността и качеството на годишни планове за зарибявания и други храните. Държавата ще гарантира инициативи за устойчивото развитие на прилагането на най-добрите европейски рибните ресурси, както и научно- практики и високи стандарти в областта на изследователските дейности. Ще се безопасността и качеството на храните, прилага ефективна система на контрол, хранителните добавки и напитките, инспекции и правоприлагане, ветеринарната медицина и включително борба срещу незаконния, здравеопазването на животните и недеклариран и нерегулиран риболов, в хуманното отношение към тях, т.ч. и посредством разработването и растителната защита и торовете, прилагането на Годишна програма за фитосанитарния контрол, фуражите, контрол в рибарството. Целевата група, граничния контрол и др. Целевата група, обхваната от мерките, включва обхваната от мерките, включва всички стопанските оператори в подсектор звена и етапи от хранителната верига. "Рибарство и аквакултури". Очакваният Очакваният резултат от мерките е резултат от мерките е стабилизиране на намаляване на дела на констатираните популациите на стопански значими видове нарушения и несъответствия с риба. изискванията за безопасност и качество на храните. • Гарантиране здравето на животните. На Подприоритет 4.7 Постигане на базата на опита на съществуващите в високо ниво защита на човешкото Европейския съюз „ветеринарни здраве и интересите на потребителите фондове”, ще се приложат механизми за здравеопазване на животните, съобразени по отношение на храните чрез със специфичните особености на прилагането на интегриран подход на България. Ще бъде създаден и приложен контрол по цялата хранителна верига. механизъм за споделяне на разходите в областта на здравеопазване на животните Реализацията на подприоритета ще между компетентните органи и способства за реализирането на приоритета заинтересованите лица. Целевата група, посредством осъществяването на единен обхваната от мерките, включва контрол по цялата хранителна верига, основан производителите на животновъдна на оценка на риска. По този начин ще се повиши продукция. Очакваните резултати от качеството на продукцията в сектора, а оттук и мерките са намаляване на заболеваемостта неговата конкурентоспособност както на на животните и ограничаване на вътрешния, така и на външните пазари. Освен за възникването и разпространението на икономическия растеж, мерките по този зоонози (болести, общи за животните и подприоритет ще окажат положителен ефект по човека). отношение защитата на правата и здравето на потребителите. Последното ще се отрази 68 5: Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката Приоритетът е насочен към подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Като водещ фактор за конкурентоспособност, върху който са фокусирани политиките, са изведени иновационната и инвестиционната активност. Успешната реализация на мерките ще допринесе за постигането на Цел 3 на НПР БГ2020 „Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност“. Реализирането на приоритета ще доведе до • Иновационна и инвестиционна среда. повишаване конкурентоспособността на Държавата ще приеме Закон за българската икономика и преструктурирането й иновациите, ще разработи и приложи в икономика на знанието, базирана на Иновационна стратегия за интелигентна интелигентен и устойчив растеж. Дейностите в специализация 2014-2020 г. Законът за приоритета са насочени към стимулиране на иновации ще определи механизмите за дейностите за изследвания и развитие и формиране, реализиране и проследяване иновациите, създаване и развитие на на изпълненитето на иновационната високотехнологична индустриална база, както и политика. Като инструмент за реализация повишаване ролята на науката в икономиката. на мерките от иновационната политика е Малките и средните предприятия са основна предложен Българският фонд за целева група на политиките за иновации. Ще бъде разширено конкурентоспособност и устойчиво развитие. приложното поле на Закона за насърчаване на инвестициите посредством Приоритетът съдържа шест подприоритета. създаването на допълнителни Мерките, включени в тях, се очаква да възможности за сертифициране и допринесат за постигането на по-висок насърчаване на проекти основно във икономически растеж, за достигане на дял на високотехнологичните дейности. Ще се разходите за НИРД в БВП от 1.5% към 2020 г., провежда проактивен инвестиционен за намаляване на безработицата до 8.2% през маркетинг за привличане на инвеститори 2020 г., както и за нарастване на инвестициите в от целеви сектори и държави. Ще дълготрайни материални активи, на преките подпомага създаването на условия за чуждестранни инвестиции и повишаване на ПЧП. За осигуряване на подходящи производителността. терени с изградена инфраструктура за проекти „на зелено” в подкрепа на местни Подприоритет 5.1 Създаване на и чуждестранни инвеститори ще се благоприятна институционална среда. развиват индустриални зони. Целевата група, обхваната от мерките, са Реализацията на подприоритета ще предприятията, респ. лицата, свързани с благоприятства за изпълнението на приоритета иновациите и инвестициите в нови посредством създаване на условия за развитие технологии и съвременни производствени на институционална среда, благоприятстваща мощности. Очакваните резултати от иновациите и инвестициите производства и мерките са увеличаване на иновационната услуги с висока добавена стойност, във високи активност на предприятията, както и на технологии, както и развитието на сектора на инвестициите в производства и услуги с МСП. висока добавена стойност, създаващи високопроизводителни работни места. Областите на въздействие, свързани с • Подкрепа на МСП. Държавата ще реализацията на подприоритета, са както следва: създаде и приложи ефективно правната и 69 ІІ. Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 5 институционална рамка в областта на • Изграждане на научна и иновационна подпомагане на сектора на МСП инфраструктура. Държавата ще Националната стратегия за насърчаване на стимулира създаването и развитието на МСП ще бъде адаптирана към „Small високотехнологични инкубатори за Business Act”. Целевата група, обхваната стартиращи предприятия, технологични от мерките, включва МСП. Очакваните центрове, центрове за технологичен резултати от мерките са повишаване на трансфер, иновационни клъстери, устойчивостта на сектора. технологични паркове, както и обновяването на научно- изследователската инфраструктура. Ще Подприоритет 5.2 Повишаване бъде предоставена финансова и друга качеството и ефективността на подкрепа за внедряването и използването научните изследвания и иновациите на съвременни ИКТ в областта на изследванията, развитието и иновациите в Реализацията на подприоритета ще спомогне МСП. Целевата група, обхваната от за реализирането на приоритета посредством мерките, включва предприятията, ВУЗ и активизиране на научно-развойната дейност и научноизследователските организации. иновационната активност, насочена към Очакваните резултати от мерките са модернизиране на използваните производствени повишаване на иновационната активност технологии в икономиката, както и внедряване на предприятията, засилване на връзките на иновативни решения в управленската между науката и бизнеса и разширяване практика. навлизането на ИКТ в дейностите за изследвания и развитие. Техническо Областите на въздействие, свързани с осигуряване и организация за въвеждане в реализацията на подприоритета, са както следва: съответните държавни органи на публично-регулираната услуга за ползване • Засилване на интеграцията между на Европейската навигационна сателитна елементите на „триъгълника на система ГАЛИЛЕО. знанието”. Областта на въздействие цели • Партньорство между иновативните създаването на национална интерактивна предприятия и носителите на платформа за връзка „образование-наука- иновативния потенциал. Политиката ще бизнес” посредством изграждането на бъде насочена към стимулиране на между-институционални центрове за директното сътрудничество между научни изследвания в полза на изследователските организации и икономиката; разработване на научно предприятията. В частност, ще се приложни програми; стажове на насърчава разработването на нови докторанти и постдокторанти във продукти, процеси и услуги, включването високотехнологични центрове; въвеждане на млади учени в практическите на срочни асистентски договори в приложения на научните им постижения в приоритетни области за работа в научните реалния бизнес. Също така, предприятията организации и последваща реализация в ще бъдат насърчавани да наемат индустрията. Целевата група на тази висококвалифицирани кадри за целите на област включва главно докторанти и иновационната дейност, както и да млади учени. Очакваните резултати се приемат на стаж или специализация свързват с увеличение на ученици и студенти, като бъдат изследователските разработки, имащи насърчавани по-късно (след завършване пряко приложение в икономиката, а така на образование) да ги приемат на работа. също нарастване броя на младите учени, Целевата група, обхваната от мерките, намерили последваща реализация в включва предприятия, ВУЗ и индустрията. изследователски центрове, както и научни 70 ІІ. Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 5 специалисти, консултанти, ученици и Подприоритет 5.3 Подкрепа на студенти. Очакваният резултат от мерките високотехнологичните производства и е увеличаване на иновационната услуги активност, иновационния потенциал на предприятията и повишаване на броя и Реализацията на подприоритета ще окаже качеството на разработени, внедрени, подкрепа за изпълнението на приоритета реализирани иновационни идеи. посредством увеличаване на ефективността, • Финансиране на дейностите за конкурентоспособността и рентабилността на изследвания и развитие на иновациите производството, повишаване на добавената на предприятията, в това число и МСП. стойност. подобряване на външно-търговския Политиката ще бъде насочена към баланс. Цялостният ефект ще бъде повишаване подобряване на механизмите за на икономическия растеж на страната. финансиране и подкрепа за научно- приложни изследвания, и иновационна Областите на въздействие, свързани с дейност в предприятията, в това число и реализацията на подприоритета, са както следва: МСП. Усилията ще бъдат насочени към въвеждане на технологии осигуряващи • Стимулиране заетостта във ефективно използване на ресурсите, към високотехнологичните производства и оползотворяване на отпадъците чрез услуги. Държавата ще стимулира и рециклиране, повторно използване, към подпомага наемането на разширяване отговорностите на висококвалифицирани специалисти в производителите. Целевата група, индустрията и високотехнологичните обхваната от мерките, включва МСП и производства и услуги. Целевата група, други предприятия, изследователски обхваната от мерките, включва организации, както и научни специалисти предприятията с високотехнологични и консултанти. Очакваният резултат от производства и услуги и мерките е увеличаване на иновационната висококвалифицираните специалисти. активност на предприятията, включително Очакваните резултати от мерките са и МСП. увеличаване на заетостта, ефективността и • Интернационализация на производството във иновационния процес. Политиката ще високотехнологичните икономически бъде насочена към стимулиране на дейности. участието на предприятията и научните • Стимулиране на инвестициите във организации в европейски инициативи и високотехнологичните производства и програми в областта на научните услуги. Държавата ще стимулира и изследвания и иновациите. Целевата подпомага инвестициите в индустрията и група, обхваната от мерките, включва във високотехнологичните производства и предприятията, изследователски услуги. Целевата група, обхваната от организации. Очакваният резултат от мерките, включва производствените мерките е засилване на ролята на предприятия и високотехнологичните международните изследователски дейности. Очакваният резултат от мерките проекти, ускоряване трансфера на ново е подобряване на материалната база, знание и повишаване на интензивността повишаване на производителността и на иновационния процес. ефективността и производството. 71 ІІ. Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 5 Подприоритет 5.4 Подкрепа на Подприоритет 5.5 Повишаване на сектор Туризъм конкурентоспособността и жизнеспособността основно на МСП Реализацията на подприоритета ще способства реализирането на приоритета Реализацията на подприоритета ще посредством повишаване на допринесе към изпълнението на приоритета конкурентоспособността на сектора. посредством повишаване на ефективността, производителността и конкурентоспособността Областите на въздействие, свързани с основно на МСП. Също така, тя ще доведе до реализацията на подприоритета, са както следва: повишаване на устойчивостта, увеличаване на заетостта и растежа на БВП. • Подобряване на качеството на туристическите услуги . Държавата ще Областите на въздействие, свързани с осигури финансова и друга подкрепа за реализацията на подприоритета, в повечето от въвеждане на доброволни системи и които МСП са основна целева група, обхваната стандарти за качество, екологичност и от мерките, са както следва: устойчивост в туристическите предприятия, организации и дестинации, • Подобряване на достъпа до за въвеждане на високи технологии и финансиране основно на МСП. иновативни решения в туристическия Подкрепата ще бъде насочена към бизнес и за обучение и допълнителна подобряване достъпа до финансиране чрез квалификация на заетите в сферата на финансовите инструменти JEREMIE, туризма. Целевата група, обхваната от НИФ, ФНИ. Също така, държавата ще мерките, включва лицата и организациите, осигури подкрепа при подготовка и предоставящи туристически услуги и изпълнение на проекти по европейски продукти. Очакваният резултат от мерките програми. Очакваните резултати от е повишаване на атрактивността на мерките са увеличаване на достъпа и България като туристическа дестинация за обема на външно финансиране основно на по-платежоспособни туристи, съответно МСП. на приходите от туризъм. • Стимулиране на патентната дейност на • Национален туристически маркетинг. МСП. Държавата ще приложи механизми Държавата ще организира и предостави за финансова и друга подкрепа за финансова подкрепа на дейностите в информационни и обучителни кампании и областта на националния маркетинг на за регистриране на интелектуална българските туристически продукти – собственост. Очакваните резултати от провеждане на пазарни проучвания, мерките са повишаване на патентната рекламни кампании, осъществяване на дейност на МСП. маркетингови и рекламни дейности, • Стимулиране на развитие на национална мрежа от интернационализацията основно на туристически информационни центрове и МСП. Държавата ще приложи механизми т.н. Целевата група, обхваната от мерките, за финансова и друга подкрепа за включва потенциалните ползватели на информационни и обучителни кампании и услугите, предоставяни от българския за интернационализиране на дейността. туристически сектор. Очакваният резултат Очакваните резултати от мерките са от мерките е повишаване на повишаване на интернационализацията на атрактивността на България като МСП. туристическа дестинация и на • Стимулиране на прилагането на добри информираността на потребителите за практики основно в МСП. Държавата ще възможностите за туризъм в страната, приложи механизми за финансова и друга съответно на приходите от туризъм. 72 ІІ. Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 5 подкрепа за разширяването на предприемаческите нагласи и умения сред приложението на добри практики в МСП. деца и младежи в най-ранна възраст и се Основно ще бъдат насърчавани добри очаква да доведат до повишаване на практики в приложението на ИКТ, в степента на проникване на развитието на човешките ресурси, както и предприемачеството, намаляване на в прилагането на маркетингови и бизнес средната възраст на предприемачите и модели за планиране на дейността. засилване на ролята на младите Очакваните резултати от мерките са предприемачи в управлението на МСП. повишаване на приложението и ролята на • Подкрепа на стартиращи предприятия добрите практики в дейността основно на и на "втория шанс". Държавата ще МСП. облекчи условията за първоначално и • Стимулиране внедряването на повторно стартиране на бизнес. Целевата стандарти основно в МСП. Държавата група, обхваната от мерките, включва ще приложи механизми за финансова и стартиращи предприятия и предприемачи, друга подкрепа за стимулиране на които желаят да получат „втори шанс“. внедряването на стандарти. Очакваните Очакваните резултати от мерките са резултати от мерките са повишаване на повишаване на степента на проникване на дела на МСП, внедрили стандарти. предприемачеството и увеличаване на • Стимулиране партньорството между заетостта и производството. предприятияата и научно- • Подпомагане развитието на женското, изследователските организации. младежкото и социалното Държавата ще приложи механизми за предприемачество, съобразно финансова и друга подкрепа за специфичните нужди на целевите групи. насърчаване на процеса на сформиране на Ще бъде оказана подкрепа за анализиране клъстери. Целевата група, обхваната от на специфичните проблеми и трудности, мерките, включва всички предприятия. които предприемачите срещат в своята Очакваните резултати от мерките са реализация. Мерките ще бъдат насочени повишаване на дела на продукцията, към подобряване на информираността на произведена и/или реализирана от тези социални групи за възможността им клъстери, както и повишаване на дела на да участват в национални и европейски предприятията, участващи в клъстери. проекти и програми. Очакваните • Формиране на предприемачески умения резултати от прилаганите мерки са сред ученици и младежи. Държавата ще повишаване на капацитета на целевите предостави подкрепа за формиране на групи за успешна реализация на предприемачески умения. Целевата група, собствения бизнес, подобряване на обхваната от мерките, включва ученици и работната среда, подкрепа за развитие на младежи. Очакваните резултати са инструментите за микрокредитиране и др. свързани с провокирането на 73 6: Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса Приоритетът е насочен към осигуряване на оптимална институционална среда и предоставяне на ефективни публични услуги, като необходими условия за благоприятна бизнес-среда и икономически растеж. Като водещи фактори за конкурентоспособност и растеж, върху който са фокусирани политиките, са изведени електронното правителство, откритото управление и оптимизираната и добре подготвена администрация. Успешната реализация на мерките ще допринесе за постигането на Цел 1 на НПР БГ2020 „Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване”, за Цел 2 на НПР БГ2020 „Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението”, така и за осъществяването на Цел 3 на НПР БГ2020 „Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност“. Реализирането на приоритета ще доведе до достъп до публични услуги, с цел повишаване укрепване на институционалната среда, качеството на управлението. въвеждането на принципите на открито управление, използването на електронно Областите на въздействие, свързани с правителство и изграждането на администрация реализацията на подприоритета, са както следва: на знанието, ориентирана към постигане на • Постигане на гъвкава и адаптивна резултати и предоставяща качествени публични структурата на администрацията, която услуги на гражданите и бизнеса. Дейностите в да отговаря на динамичните промени в приоритета са насочени към формулиране и средата и на прилаганите политики. Ще прилагане на ефективни политики, намаление бъдат провеждани периодични на административната тежест за бизнеса и функционални прегледи на всички домакинствата и оптимално изразходване на администрации на всеки три години с финансовите ресурси. оглед фокусиране върху приоритетните дейности. Ще се подкрепи обединяването, Приоритетът съдържа пет подприоритета. окрупняването и концентрацията на Мерките, включени в тях, се очаква да структури по прилагането на политики. допринесат за постигането на по-висок Ще се преразгледа съществуващата икономически растеж, увеличаване на структура на администрацията и ефективността на публичните разходи, както и установеното разпределение на за нарастване на преките чуждестранни правомощия между министри, инвестиции и повишаване на председатели на държавни агенции и производителността. изпълнителни агенции. Целевата група, обхваната от мерките, включва Подприоритет 6.1 Подобряване на централната администрация и институционалната среда специализираните и администрации на териториално ниво. Очакваните резултати Реализацията на подприоритета ще от мерките са подобряване на благоприятства за реализирането на приоритета резултатността при прилагането на посредством оптимизиране на структурата и политики и оптимизиране на публичните функциите на администрацията, разходи. разпределението на отговорностите на • Развитие на отчетността и различните нива, отговорното отношение към прозрачността на съдебната система. околната среда и осигуряване на равноправен Ще бъдат развити електронни системи и 74 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 6 бази данни, механизми за координация и администрации на териториално ниво, взаимодействие между институциите в бизнесът и домакинствата. Очакваните съдебната система. Ще бъде подкрепяна резултати от мерките са оптимизиране на превантивната дейност срещу корупция в публичните услуги, намаляване на съдебната система. Целевата група времето и разходите за работа с обхваната от мерките са институциите в администрацията. съдебната система. Очакваните резултати • Ускоряване на процеса на са увеличаване на прозрачността и децентрализация. Ще бъде осъществено намаляване на корупцията в съдебната прехвърляне на правомощия и ресурси от система. централната власт към местното • Разширяване на обхвата на услугите, самоуправление и увеличаване на предоставяни от частния сектор и НПО. собствената приходна база на общините Ще бъдат оценени възможностите на чрез предоставяне на нови държавата относно предоставяните приходоизточници. Целевата група, публични услуги, ще бъдат дефинирани обхваната от мерките, включва услуги, които да се трансферират към общинските администрации. Очакваните частния сектор. Целевата група, обхваната резултати от мерките са увеличаване на от мерките, включва централната броя на публичните услуги, предоставяни администрация, специализираните и от общините, както и на финансовите администрации на териториално ниво, ресурси, с които разполагат. частния сектор. Очакваните резултати от • Ефективно противопоставяне срещу мерките са оптимизиране на заетите в корупцията. Ще се подкрепи превантивна администрацията, оптимизиране на дейност срещу корупция в държавната публичните разходи, увеличаване на дела администрация и ще се подкрепят мерки на частния сектор в предоставяните за ограничаване възможностите за вземане услуги. на решения по целесъобразност. • Реформа на областното ниво на Предвижда се да се подкрепят държавните управление. Ще бъде оптимизиран броят органи за установяване и наказателно на областите и ще се повиши капацитетът преследване на извършилите корупционни на областната администрация за дейности. Последователно ще бъде осъществяване на държавно управление възложено само на една институция да по места и за провеждане на регионална отговаря за координацията на борбата с политика. Целевата група, обхваната от корупцията. За по-качествено прилагане мерките, включва областните на политиката за противодействие на администрации. Очакваните резултати от корупцията ще се изгради независима мерките са концентрация и по-ефективно система за наблюдение, в която да участва провеждане на политики. гражданското общество. Очакваните • Развитие на нов модел на организация резултати са свързани с повишаване на на териториалните звена на конкурентоспособността на централната администрация. Ще бъдат предприятията и намаляване на реформирани териториалните звена на нелоялната конкуренция. централната администрация за създаване • Администрация, ангажирана с опазване на единна интегрирана структура на на околната среда. Ще бъдат предприети териториално ниво за всяко министерство действия за разширяване на използването и изготвяне на единна концепция за на електронни форми на комуникация и рационален формат на териториалните въвеждане на „зелени инициативи“ като звена. Целевата група, обхваната от използването на рециклирана хартия и мерките, включва централната разделното събиране на отпадъци. администрация, специализираните и Целевата група, обхваната от мерките, 75 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 6 включва държавната администрация. • Постоянно развитие и обогатяване на Очакваните резултати от мерките са по- професионалните качества и умения на висок процент рециклирани отпадъци, държавните служители. Ще бъде намаляване на употребата на хартия, укрепен капацитета на Института по намаляване на потреблението на публична администрация с цел електроенергия и топлоенергия. превръщането му в информационен център и генератор на идеи за развитие на администрацията. Ще се осъществи Подприоритет 6.2 Администрация реформа на всички обучителни на знанието институции в администрацията, като целта е единно управление на обучението за Реализацията на подприоритета ще спомогне държавните служители. Ще се повиши изпълнението на приоритета посредством ефективността на програмите за обучения, дейности за развитие на по-добре подготвена, като се акцентира върху работа с нови мобилна администрация, с възможности за технологии и развитие на управленски кариерно развитие, работеща в благоприятен умения сред висшите държавни организационен климат. служители. Ще бъдат въведени Областите на въздействие, свързани с специализирани обучения на различни реализацията на подприоритета, са както следва: нива (национално, областно и местно) на • Развитие на система за планиране на структурите от Единната спасителна човешките ресурси. Държавата ще система на България за действия по реализира инициативи за стимулиране на защита на населението, както и ще бъде навлизането на млади и квалифицирани подобрено оперативното управление и специалисти в администрацията. Целевата ръководство при бедствия и извънредни група, обхваната от мерките, включва ситуации чрез обучения за използването завършилите висшето си образование на съвременни методи (вкл. дистанционни млади хора и служители в държавната обучения) и технически средства. администрация. Очакваните резултати от Целевата група, обхваната от мерките, мерките са подобряване на възрастовата и включва служителите в държавната квалификационна структура на администрация. Очакваните резултати от администрацията. мерките са подобряване на • Привличане и задържане в административния капацитет и внедряване администрацията на високо на нови технологии. квалифицирани специалисти. Ще бъдат • Насърчаване и стимулиране въведени механизми за гарантиране на мобилността на държавните служители. кариерно развитие и на заплащане, Ще бъде въведена постепенно съответстващо на приноса на отделните задължителна мобилност сред висшите служители; ще бъдат усъвършенствани държавни служители за развитие на методите за подбор и ще се създаде тяхната управленска компетентност, ще стабилна връзка между университетите и бъде стимулирана мобилността и на администрацията. Целевата група, останалите служители. Целевата група, обхваната от мерките, включва обхваната от мерките, включва висшите служителите в държавната администрация служители в държавната администрация, и университетите. Очакваните резултати както и тези на по-ниски нива. Очакваните от мерките са подобряване на резултати от мерките са подобряване на квалификационна структура на квалификацията и уменията в администрацията и ефективността на администрацията и увеличаване на броя заплащането. години на работа на висококвалифицираните служители. 76 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 6 Подприоритет 6.3 Администрация, програма от страна на Министерство на ориентирана към постигане на финансите. Целевата група, обхваната от мерките, включва първостепенните резултати разпоредители с бюджетни кредити. Реализацията на подприоритета ще окаже Очакваните резултати от мерките са подкрепа за реализирането на приоритета повишаване на ефективността на посредством изграждането на оптимална като публичните разходи, формулиране и брой и качество администрация, ориентирана прилагане на по-ефективни политики. към конкретни резултати. Тези резултати следва • Развитие на система за идентифициране да се базират на точно и последователно на съществуващи и потенциални стратегическо планиране и да се постигат чрез рискове в работата на прилагане на принципите на доброто и открито администрацията. Ще бъде разработена управление. система за оценка и управление на риска, Областите на въздействие, свързани с която ще доведе до по-ефективна реализацията на подприоритета, са както следва: администрация с по-малко грешки в • Подобряване на управлението на работата. административните структури и • Въвеждане на практики и стандарти за звената в тях. Предвижда се поетапно управление на качеството, за въвеждане на системи за управление на самооценка и оценка на структурите в изпълнението в държавните институции. администрацията. Ще се подкрепи • Развитие на единна и стандартна въвеждането на модели за самооценка и практика за стратегическо планиране в оценка на работата на администрацията. администрацията. Ще бъде осъществено Предвижда се разработване и въвеждане в законово регламентиране на процеса на практиката на системи за самооценка на стратегическо планиране и управление до общинско ниво. Целевата група, обхваната 2015 г.; предвиждащо намаление на броя от мерките, включва администрацията на на стратегическите документи, които ще централно и общинско ниво. Очакваните са свързани помежду си и ще бъдат резултати от мерките са идентифициране обвързвани с целите на администрацията, и адресиране на предизвикателствата пред при извършване на оценки за работата на администрацията и изпълнението на тези цели. Целевата повишаване на ефективността. група, обхваната от мерките, включва висшите държавни служители и звената по стратегическо планиране в Подприоритет 6.4 Администрация, администрацията. Очакваните резултати ориентирана към потребителите от мерките са подобряване на изпълнението на стратегическите Реализацията на подприоритета ще документи, формулиране и прилагане на подпомогне изпълнението на приоритета по-ефективни политики и подобряването посредством предоставяне на публични услуги, на контрола върху изпълнението на които ще са електронни, стандартизирани, целите. унифицирани, прозрачни и ще отнемат по-малко • Последователно развитие на резултатно време на гражданите и бизнеса. ориентиран държавен бюджет. Областите на въздействие, свързани с Планирането и изпълнението на реализацията на подприоритета, са както следва: държавния бюджет ще се извършва на • Развитие на електронното управление и базата на отделни програми, насочени към услугите на публичния сектор. Тази конкретни резултати (цели) на бюджета; водеща област на въздействие предвижда като ще се провеждат ежегодни прегледи прилагане на единен информационен на ефективността и ефикасността на всяка модел в администрациите; поддръжка на 77 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 6 комуникационната свързаност на всички мерките, включва държавната администрации; осигуряване на администрация и НПО. Очакваните оперативна съвместимост на резултати от мерките са увеличаване на информационните системи в държавната предсказуемостта на промените в администрация; изграждане на ефективна законодателството, подобряване на система за управление и реално бизнес-средата. функциониране на е-правителство; • Намаляване и постепенно премахване преминаване изцяло към електронни на усложнените процедури по регистри и регистърно производство, предоставяне на услуги. Ще бъде предоставяне на комплексни електронни извършван постоянен преглед на административни услуги, постигане на съществуващите процедури по „свързана администрация”; въвеждане на предоставяне на услуги, с цел съвременни решения за оптимизиране на съкращаване техните срокове, както и ще информационните и комуникационните бъде разширено полето на принципа на ресурси чрез отдалечен достъп до мълчаливо съгласие. Ще се изгради споделени ресурси, в това число и работещ механизъм за недопускане на центровете за данни в държавната нарастване на регулаторната и администрация. Целевата група, обхваната административната тежест. Целевата от мерките, включва държавната група, обхваната от мерките, включва администрация, министерството на държавната администрация и вътрешните работи, домакинствата и потребителите на публични услуги. бизнеса. Очакваните резултати от мерките Очакваните резултати от мерките са са повишаване на качеството на намаление на времето и разходите за предоставяните публични услуги, работа с администрацията. намаляване на дублирането на • Намаляване на административната предоставяна информация, намаление на тежест в избрани приоритетни области времето и разходите за работа с с 20% на два етапа. I етап (до края на администрацията, повишаване на 2012 г.) включва намаляване на ефективността на публичните разходи и административната тежест от национално изпълнението на политики. законодателство, което не транспонира • Оптимизиране на процеса на европейски изисквания и II етап (до края законотворчество и въвеждане на на 2014 г.) – намаляване на интелигентното регулиране. административната тежест от национално Предложенията за промени в законодателство, което съдържа законодателството или въвеждането на национални и транспонирани европейски ново законодателство ще бъдат изисквания. Там, където е възможно, задължително обект на оценка на сведенията ще се подават по електронен въздействието. Засегнатите от път или се обменя информация между законодателството страни задължително институциите. Целевата група, обхваната ще участват в процеса на изработване на от мерките, включва държавната оценката на въздействие, която заедно с администрация и потребителите на доклад за препоръките от обществените публични услуги. Очакваните резултати консултации ще е неделима част от пакета от мерките са намаление на документи, необходими за приемането на административната тежест, съкращаване нормативния акт. При оценките ще се на времето и разходите за работа с акцентира на въздействието върху администрацията. малките и средните предприятия. Ще бъде • Преглед на всички регулаторни извършено ревизиране на остарелите режими, установени със специален актове. Целевата група, обхваната от закон. Ще бъде подобрено качеството на 78 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 6 законодателството по отношение на • Ориентиране към потребителите и режимите, както и предприети подобряване на капацитета в системата инициативи за подобряване на на Министерството на вътрешните съответните наредби на общинско ниво с работи. Ще се насърчат мерки за развитие цел стандартизиране и унифициране на на системата за защита на населението при изискваните от общините документи и извънредни ситуации. Предвижда се процедурите по предоставяне на услуги за подкрепа за ефективно функциониране на бизнеса. Целевата група, обхваната от единната система за спешни повиквания – мерките, включва държавната 112, за разширяване на електронните администрация, общините, бизнеса и услуги на МВР и за функциониране на е- домакинствата. Очакваните резултати от полиция. Целевата група, обхваната от мерките са намаление на регулаторната мерките, включва системата на МВР. тежест, съкращаване на времето и Очакваните резултати от мерките са разходите на бизнеса и гражданите. подобряване сигурността на гражданите и • Въвеждане на разходно ориентирани бизнеса, по-висока ефективност на такси. Предвижда се въвеждане на дейността на МВР, както и по-малко обвързани с разходите такси за органите разходи за сметка на иновации. на централната власт до края на 2012 г., а • Осигуряване на равен достъп до до 2015 г. и за тези на органите на административни услуги. Предвижда се местната власт и органите, на които по реализиране на инициативи като силата на специален закон е прехвърлена подобряване на физическия достъп до дейност за регулация и/или контрол. административните сгради, създаване на Целевата група, обхваната от мерките, мобилни групи от служители и др. включва държавната администрация, Целевата група, обхваната от мерките, общините, бизнеса и домакинствата. включва държавната администрация и Очакваните резултати от мерките са хората с ограничен достъп до намаление на таксите, увеличаване на административни услуги. Очакваните тяхната ефективност, намаление на резултати от мерките са подобряване на разходите на бизнеса и домакинствата за възможностите за административно работа с администрацията. обслужване на гражданите. • Въвеждане и утвърждаване на комплексното административно обслужване. Ще бъде създаден базисен Подприоритет 6.5 Администрация, модел за интегриране на услуги, прилагаща принципите на открито предоставяни от различни администрации управление (до 2013 г.), както и единни териториални центрове (в средносрочен план) за Реализацията на подприоритета ще предоставяне на информация и услуги на способства реализирането на приоритета гражданите както от общините, така и от посредством изграждането на нова философия териториалните звена на централната на предоставянето на услуги и прилагането на власт. Целевата група, обхваната от политики, която поощрява съвместното мерките, включва централната разработване и изпълнение на политики, администрация, териториалните й звена, саморегулацията и разчита в много широк общинските администрации, мащаб на партньорство с гражданите, бизнеса и домакинствата и бизнеса. Очакваните неправителствените организации, като им резултати от мерките са повишаване на предоставя пълна, прозрачна и навременна качеството на предоставяните публични информация. услуги и намаление на времето и разходите за работа с администрацията. 79 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 6 Областите на въздействие, свързани с интегрирани инициативи за граждански реализацията на подприоритета, са както следва: мониторинг и контрол върху действията на администрацията. Предвижда се • Предоставяне на пълен достъп до регулярна оценка от страна на гражданите информация, за събирането и и потребителите на административни генерирането на която, са използвани услуги. Целевата група, обхваната от публични средства („open data”). Ще се мерките, включва държавната подкрепи въвеждането и утвърждаването администрация, гражданите, бизнеса и на практики за публикуване в интернет от НПО. Очакваните резултати от мерките са страна на държавните институции на повишаване на прозрачността и подробна унифицирана информация, ефективността на провежданите политики включително и статистическа, която да се и вземаните решения, повишаване на използва при формулирането на политики информираността на гражданите, и в процеса на вземане на решения и която повишаване на капацитета на гражданския е получена чрез изразходването на сектор, съвместно разработване и публични средства, в т.ч. и европейски. изпълнение на политики. Информацията ще се публикува във вид, които да позволява повторното й • Увеличаване на прозрачността на използване при разработването на институциите. Ще се въведе практика на политики и за научни цели. Целевата публикуване на консолидираните текстове група, обхваната от мерките, включва на всички закони в интернет за безплатно централната администрация, ползване. Поетапно ще се въведе домакинствата, бизнеса, НПО и прозрачност на най-високите публични университетите. Очакваните резултати от възнаграждения. Ще се въведе лесна и мерките са повишаване на прозрачността достъпна информация относно и ефективността на провежданите сключените от държавата договори по политики и вземаните решения, обществените поръчки. Ще се осигури повишаване на информираността на пълно отваряне на бази данни и гражданите, повишаване на гражданския информация за гражданите, която се контрол върху работата на използва с административни цели – като администрацията, намаляване на данните от информационните системи на възможностите за корупция. доклада за състоянието на администрацията, за самооценка на административното обслужване и др. Укрепване на гражданското общество и Целевата група, обхваната от мерките, повишаване на ефективността на включва централната администрация, обществените консултации. Предвижда домакинствата, бизнеса и НПО. се увеличаване на времето за консултации Очакваните резултати от мерките са на 30 календарни дни, утвърждаване на повишаване на прозрачността и стандартите за провеждане на обществени ефективността на провежданите политики консултации и законодателно и вземаните решения, повишаване на регламентиране на процеса по начин, информираността на гражданите, който позволява ефективно провеждане на повишаване на гражданския контрол консултации. Ще се подкрепят проекти и върху работата на администрацията, мерки за финансиране на НПО както от намаляване на възможностите за държавния бюджет, така и със средства от корупция. оперативните програми, съгласно приетата от Правителството Стратегия за • Повишаване на прозрачността на подкрепа на развитието на гражданските бюджетното прогнозиране, планиране и организации в България. Ще се насърчат 80 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 6 изпълнение. Ще бъдат приложени се подобри отчетността на начислена практики за задължително обществено основа, като се предвижда публикуване на консултиране на различните ключови информацията поне на тримесечна база. етапи от бюджетната процедура Целевата група, обхваната от мерките, (формулиране на цели и приоритети, включва държавната администрация, разпределение на средствата). Ще бъдат домакинствата, бизнеса и НПО. публикувани (на едно място) годишните Очакваните резултати от мерките са отчети и на второстепенни разпоредители повишаване на прозрачността и с бюджетни кредити (когато са отделна ефективността при планиране и институция), както и на държавните и изпълнение на бюджета, повишаване на общински предприятия. Ще бъде информираността на гражданите, предвидено ежемесечно публикуване на повишаване на гражданския контрол детайлна информация за държавния върху работата на администрацията. бюджет, следвайки Единната бюджетна класификация за съответната година. Ще 81 7: Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност Приоритетът е насочен към изграждане на енергийни инфраструктурни мрежи и подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Като водещи фактори за конкурентоспособност, върху който са фокусирани политиките, са изведени енергийната обезпеченост, независимост и ефективност. Успешната реализация на мерките ще допринесе както за постигането на Цел 2 на НПР БГ2020 „Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението”, така и за осъществяването на Цел 3 на НПР БГ2020 „Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност“. Реализирането на приоритета ще доведе до за националната икономика от потенциални повишаване на енергийната обезпеченост, кризи, свързани с прекъсване или ограничаване независимост и ефективност на икономиката, на доставките от единствения за момента както и за подобряване на околната среда. източник. Дейностите в приоритета са насочени към интегриране на българската енергийна система с Областите на въздействие, свързани с тези на съседните страни, както и към реализацията на подприоритета, са както следва: създаването на конкурентен вътрешен енергиен пазар, при ефективно използване на ресурсите и • Диверсификация на източниците и прилагане на практики, благоприятни за маршрутите на доставка на природен околната среда. Предприятията и газ. Държавата ще изгради домакинствата, участващи във веригата междусистемни газови връзки със „производство-пренос-потребление” на енергия, съседните страни (Гърция, Румъния, са основна целева група на политиките за Турция и Сърбия), ще окаже подкрепа за енергийна обезпеченост и ефективност. изграждане газопроводи по основните европейски газови коридори, ще участва в Приоритетът съдържа пет подприоритета. реализация на проект за терминал на Мерките, включени в тях, се очаква да втечнен природен газ, ще разшири допринесат за постигането на по-висок капацитета за съхранение на газ. Целевата икономически растеж, намаляване на група, обхваната от мерките, включва енергийната интензивност на икономиката, предприятията и домакинствата, ползващи ограничаване на емисиите от парникови газове, природен газ. Очакваните резултати от намаляване на разходите за енергия, като дял от мерките са намаляване на концентрацията доходите на домакинствата, както и за на доставки на природен газ, намаляване нарастване на инвестициите и повишаване на на относителния дял на вноса на природен производителността. газ от най-големия доставчик и подобряване на енергийната сигурност. Подприоритет 7.1 Гарантиране на • Осигуряване на нови източници на енергийната сигурност на страната енергийни ресурси с цел намаляване на енергийната зависимост от внос. Реализацията на подприоритета ще Държавата ще насърчава геоложки благоприятства изпълнението на приоритета проучвания за нови конвенционални и посредством създаване на условия за неконвенционални находища на нефт и разнообразяване на източниците и маршрутите газ, с изключение използването на метода за доставка на природен газ, което ще доведе до на хидравлично разбиване при по-конкурентни условия на националния газов проучването и добива на шистов газ, както пазар, ще се подобри сигурността на газовите и без използването на технологии, за доставки и ще се избегнат негативните ефекти които няма достатъчно данни за 82 ІІ. Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 7 осигуряване на безопасността за околната добавена стойност. Намаляването на среда. Целевата група, обхваната от използването на електрическата енергия в бита, мерките, включва компаниите, чрез заместването й с природен газ, ще доведе извършващи геоложки проучвания. до по-ефективно използване на ресурсите, по- Очакваните резултати от мерките са ниски разходи и по-качествена и здравословна намаляване на концентрацията на околна среда. доставки на енергийни ресурси, увеличаване на относителния дял на Областите на въздействие, свързани с енергията от местни източници, реализацията на подприоритета, са както следва: подобряване на енергийната обезпеченост. • Прилагане на стратегически подход • Повишаване на ефективността на към новите енергийни мощности. производство на енергия. Държавата ще Държава ще окаже институционална насърчава повишаване на ефективността подкрепа и мониторинг на проекти със на използването на енергийните ресурси, стратегическо значение за енергийната чрез изпълнението на мерките от сигурност, включително и с инвестиции в релевантните национални програми и нови балансиращи и заместващи планове за действие. Ще бъдат производствени мощности, отчитайки усъвършенствани системите за съвременните високоефективни и централизирано топлоснабдяване и нискоемисионни технологии. Целевата производство на енергия от когенерации, група, обхваната от мерките, включва ще се подпомагат научните изследвания в предприятия, произвеждащи енергия. областта на енергийната ефективност. Очакваните резултати от мерките са Целевата група, обхваната от мерките, нарастване на инвестициите, подобряване включва производителите на енергия. на технологиите, увеличаване на Очакваните резултати от мерките са енергийната сигурност. увеличаване на дела на домакинствата • На основание разработената Енергийна обхванати от централизирано стратегия на България до 2020 г., ще топлоснабдяване, увеличаване на дела на насърчава поддържането на разумен енергията, произведена от когенерации; баланс между наличния енергиен ресурс в намаление на вноса на енергийни ресурси, страната и европейските цели за чиста евентуално намаление или забавяне на енергия чрез запазване и увеличаване дела нарастването на цените на електро и на ядрената енергетика посредством топлоенергията за предприятия и максимално удължаване на домакинства. експлоатационния срок на V и VІ бл. на • Повишаване на ефективността на АЕЦ „Козлодуй” и изграждане на нови преноса на енергия. Ще се осъществи ядрени мощности. рехабилитация, модернизация и разширяване на електро-, газо-, и топло- преносните и разпределителни мрежи. Подприоритет 7.2 Повишаване на Целевата група, обхваната от мерките, енергийната ефективност включва собствениците на преносните и разпределителни мрежи, както и Реализацията на подприоритета ще спомогне домакинствата и предприятията, реализирането на приоритета посредством потребяващи съответния вид енергия. повишаването на ефективността на Очакваните резултати от мерките са производството, преноса и потреблението на намаляване на загубите при преноса и енергия, което ще повиши разпределението на енергия, увеличаване конкурентоспособността на предприятията на на дела на домакинствата обхванати от вътрешните и международните пазари и централизирано топлоснабдяване, възможностите за генериране на по-висока евентуално намаление или забавяне на 83 ІІ. Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 7 нарастването на цените на електро и разработване и прилагане на мерки и топлоенергията за предприятия и стимули за промяна на горивната база домакинства. в бита. Целевата група, обхваната от • Повишаване на ефективността на мерките, включва домакинствата. потребление на енергия. Тази област на Очакваните резултати от мерките са въздействие може да бъде разделена на увеличаване на дела на домакинствата няколко подобласти: обхванати от централизирано - Повишаване на ефективността на топлоснабдяване и газификация, потребление на енергия в отраслите евентуално намаление или забавяне на на икономиката. Държавата ще нарастването на цените на електро и стимулира инвестициите за топлоенергията за домакинствата, подобряване на енергийната намаление на относителния дял на ефективност в предприятията. разходите на домакинства за енергия. Целевата група включва - Повишаване на енергийната предприятията. Очакваните резултати ефективност на сградите (публична са намаляване на разходите за и частна собственост) чрез саниране с енергия, повишаване на цел спестяване на енергийни разходи. производителността и конкурентоспособността, намаляване Подприоритет 7.3 Достигане на 16% или забавяне на нарастването на на енергията от възобновяеми цените на енергията за предприятията. източници в брутното крайно - Повишаване на ефективността на потребление на енергия до 2020 г. потреблението на енергия в обществения сектор. Държавата ще Реализацията на подприоритета ще разработи и приложи Национална подпомогне изпълнението на приоритета програма за сгради за обществено посредством използването на значителния обслужване с близко до нулево потенциал на възобновяемите енергийни потребление на енергия. Целевата източници (ВЕИ). Стимулирането на група са предприятията от инвестициите във ВЕИ ще разнообрази обществения сектор. Очакваните енергийния микс в страната и ще способства за резултати от мерките са намаляване намаляване на вноса на първични енергийни на разходите на предприятията от ресурси и забавяне на процеса на изчерпване на обществения сектор за енергия. местните енергийни суровини. - Повишаване на ефективността на Областите на въздействие, свързани с потреблението на енергия в реализацията на подприоритета, са както следва: домакинствата. Държавата ще • Създаване на благоприятна среда за съблюдава изпълнението на мерки 5 за производство и потребление на енергия енергийна ефективност в от възобновяеми източници (ВИ). многофамилни жилищни сгради, Държавата ще въведе регулаторни стабилизиране и развитие на стимули и изисквания за изграждане на топлофикационния сектор и ускорено интелигентни мрежи и акумулиращи развитие на битовата газификация; съоръжения. Ще бъдат проведени информационни кампании и ще бъде създадена Национална информационна Извършване на задължителни обследвания за 5 система за потенциала на възобновяемите енергийна ефективност; Внедряване на мерки за източници, производството и енергийна ефективност в жилищни сгради (топлоизолация, подмяна на дограма, локални потреблението на енергия от ВИ, както и инсталации и/или връзки към системите за възможностите за реализиране на проекти топлоснабдяване, газоснабдяване) чрез ПЧП. Ще бъде укрепен административния капацитет на 84 ІІ. Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 7 регионално и общинско ниво. Целевата намаление на загубите при група, обхваната от мерките, включва транспортиране на енергия. производители и потребители на енергия • Стимулиране на инвестициите в от ВИ, собственици на преносната и производството и потреблението на разпределителните мрежи. Очакваните енергия от ВИ в домакинствата. резултати от мерките са нарастване на Държавата ще въведе и приложи информираността за възможностите на облекчени административни процедури ВИ, подобряване на технологиите, при присъединяването на малки мощности намаляване на административните за производството на енергия от ВИ в бариери, облекчаване на условията и бита, както и стимули за ефективност на увеличаване на степента на интегрирането отоплителни уреди и инсталации, на енергията от ВИ в електроенергийните работещи с биомаса. Ще се стимулира мрежи. изграждането на инсталации за • Насърчаване на инвестициите в производство на енергия от ВИ върху технологии за производство и покривите и фасадите на сгради. Целевата потребление на енергия от ВИ в група, обхваната от мерките, включва предприятията. Ще бъдат създадени домакинствата, които произвеждат и гъвкави финансови инструменти и схеми потребяват енергия от ВИ. Очакваните за подпомагане на производството и резултати от мерките са увеличаване на потреблението на енергия от дела на енергията от ВИ в брутното възобновяеми източници и биогорива. крайно потребление на енергия в страната, Целевата група, обхваната от мерките, намаление на загубите при включва предприятията, произвеждащи и транспортиране на енергия. потребяващи енергия от ВИ. Очакваните • Заместване на част от конвенционалния резултати от мерките са увеличаване на автомобилен парк с електромобили, дела на енергията от ВИ в брутното частично захранвани с енергия от ВИ. крайно потребление на енергия в страната, Държавата ще стимулира производството намаление на загубите при пренос и и въвеждането на електрически пътни разпределение на енергията. превозни средства, частично захранвани с • Стимулиране на децентрализирано енергия от възобновяеми източници; както производство на енергия за отопление и и увеличаване на дела на използваната охлаждане от ВИ. Държавата ще насърчи електрическа енергия от ВИ в производството на топлинна енергия и на обществения транспорт. Целевата група, енергия за охлаждане от ВИ чрез обхваната от мерките, включва подпомагане и реализиране на проекти, производителите и собствениците на ще насърчи производството на газ от ВИ, електромобили, както и предприятията от ще гарантира присъединяването към обществения транспорт. Очакваните преносните и разпределителни мрежи, при резултати от мерките са увеличаване на съответните изисквания за качество. дела на енергията от ВИ в брутното Целевата група, обхваната от мерките, крайно потребление на енергия, включва предприятията, които увеличаване на дела на енергията от ВИ в децентрализирано произвеждат енергия за транспорта, намаление на емисиите на отопление и охлаждане от ВИ, както и парникови газове. потребителите на тази енергия. Очакваните резултати от мерките са увеличаване на дела на енергията от ВЕИ Подприоритет 7.4 Създаване на в брутното крайно потребление на интегриран вътрешен пазар на енергия енергия, увеличаване на дела на енергията от ВЕИ за отопление и охлаждане, Реализацията на подприоритета ще допринесе към реализирането на приоритета 85 ІІ. Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 7 посредством въвеждане на прозрачно • Развитие на конкурентна среда на ценообразуване на енергията, гъвкавост в пазара на електроенергия и природен договарянето, максимално използване на газ. Държавата ще осигури равнопоставен междусистемните преносни капацитети и достъп до преносните мрежи и възможност за едновременно разпределение на съоръжения за съхранение на природен енергия и капацитет. По този начин ще се газ при ясно регламентирани и прозрачни улесни вземането на инвестиционни решения, правила и тарифи, ще увеличи свободния ще се повиши ефективността от използването на пазар на електроенергия, ще стимулира енергийните ресурси и конкурентоспособността организиране на електроенергийна борса. на предприятията. Елемент от цялостния процес на либерализация на електроенергийния Областите на въздействие, свързани с пазар, е създаването на електроенергийна реализацията на подприоритета, са както следва: борса в страната, с цел гарантиране на прозрачно ценообразуване, гъвкавост в • Повишаване на прозрачността на договарянето, максимално използване на енергийния пазар. Държавата ще създаде междусистемните преносни капацитети и условия за развитие на енергийния пазар възможност за едновременно чрез промените в приетия на 03 юли 2012 разпределение на енергия и капацитет. г. от НС Закон за изменение и допълнение Предстои актуализиране, на Правилата за на Закона за енергетиката, ДВ, бр. 54, от търговия с електрическа енергия (обн. в 17.07.2012 г., в който са отразени ДВ, бр. 64/17.08.2010 г.) съобразно изискванията на Третия енергиен изработената Пътна карта, в която е либерализационен пакет и се въвеждат указана последователност от операции, изискванията на Директива 2009/72/ЕО, необходими за постепенното въвеждане в относно общите правила за вътрешния действие на новите пазарни правила и пазар на електроенергия и Директива съпътстващите стъпки и промени в 2009/73/ЕО, относно общите правила за информационното осигуряване. Целевата вътрешния пазар на природен газ. група, обхваната от мерките, включва Основните изменения в ЗИД ЗЕ са предприятия, домакинства, регулаторен свързани с осигуряване на независимото орган. Очакваните резултати от мерките са осъществяване на дейностите по увеличаване на конкуренцията, ясни и производство и доставка от дейностите по дефинирани права и задължения на пренос и разпределение на електрическа производители, разпределителни енергия и природен газ, засилване дружества и потребители, намаление или правомощията на националния енергиен забавяне на увеличението на цените на регулатор, улесняване на трансграничната електроенергията. търговия с енергия, насърчаване на трансграничното коопериране и инвестиции, повишаване прозрачността на Подприоритет 7.5 Повишаване на пазара по отношение на мрежовото ефективността на използване на опериране и снабдяването, подобрена ресурсите защита на интересите на потребителите и увеличаване на солидарността между Реализацията на подприоритета ще държавите-членки. Очакваните резултати благоприятства изпълнението на приоритета от мерките са увеличаване на посредством въвеждане на нисковъглеродни, конкуренцията, ясни и дефинирани права енергийно ефективни и безотпадни технологии, и задължения на производители, както и чрез оползотворяване и рециклирането разпределителни дружества и на по-голямо количество отпадъци. потребители, независимост и подобрена Съхраняването, рационалното и отговорното ефективност на регулаторния орган. използване на ресурсите е основна предпоставка 86 ІІ. Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 7 не само за подобряването и опазването на университети. Очакваните резултати от околната среда, но и за постигането на устойчив мерките са намаление на количеството на икономически растеж и повишаването на отпадъците, намаление на емисиите на конкурентоспособността на българската парникови газове, намаление на икономика. енергийната интензивност. • Оползотворяване и рециклиране на по- Областите на въздействие, свързани с голямо количество отпадъци. Ще бъдат реализацията на подприоритета, са както следва: насърчавани инвестициите в съвременни съоръжения за оползотворяването на • Въвеждане на нисковъглеродни, отпадъците чрез рециклиране, повторно енергийно ефективни и безотпадни използване и/или извличане на вторични технологии. Държавата ще въведе суровини и енергия; както и за обхващане стимули за иновации и на пълния жизнен цикъл на научноизследователска дейност за методи произвежданите продукти Ще бъдат на производство, насочени към оптимална въведени мерки за изграждане на ефективност по отношение на ресурсите. адекватна енергийна инфраструктура за Ще бъдат разработени пазарни ко-генерация на биологични отпадъци от инструменти за насърчаване на земеделието и утайки генерирани от екологосъобразни продукти. Ще бъдат ПСОВ. Целевата група, обхваната от идентифицирани субсидираните вредни за мерките, включва предприятия от околната среда производства, планирани различните сектори на икономиката и дейности за постепенното премахване на държавна администрация. Очакваните субсидиите, разработени системи за резултати от мерките са намаление на оценка и отчитане на стойността на количеството на депонираните екосистемите и предлаганите от тях необработени отпадъци, увеличаването на услуги в процеса на формирането на количеството рециклирани отпадъци, секторни политики, ефективно използвани намаление на емисиите на парникови и опазвани почвените ресурси. Целевата газове, намаление на енергийната група, обхваната от мерките, включва интензивност. предприятия, държавна администрация, 87 8: Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари Приоритетът е свързан с изграждането и реконструкцията на транспортната инфраструктура и създаването на оптимални условия за развитие на икономиката, за подобряване на достъпа до пазари, за ограничаване на замърсяването на околната среда. Стратегическите инвестиции в сектора на транспорта ще допринесат за неговото преструктуриране, за въвеждане на принципите на доброто управление, за ресурсната ефективност и за повишаване на конкурентоспособността на икономиката. Бързото развитие на транспортната инфраструктура е основно условие за генериране и поддържане на висок икономически растеж, за балансирано развитие и предпоставка за привличане и оползотворяване на местните, националните и чуждестранните частни инвестиции. Приоритетът се състои от 6 подприоритета. търсене; преразглеждане на ДОУ с „БДЖ Мерките, включени в тях, целят да се подобри – Пътнически превози” ЕООД; железопътната, пътна и пристанищна редуциране на ж.п. мрежа до устойчиви инфраструктура, да се свърже с Европейската размери; преразглеждане на МДИ 7. транспортна система, да се развие логистичната Целевите групи, обхванати от мерките, са инфраструктура като се изградят и МТИТС, НК „ЖИ”; „Холдинг БДЖ” ЕАД, реконструират интермодалните и контейнерни потребителите на услугата. Очаквани терминали. Ще се стимулира изграждането на резултати от изпълнението на мерките са: транспортна инфраструктура, чрез използване засилено наблюдение и контрол от страна на публично-частното партньорство и концесии. на правителството на железопътните услуги; запазване и развитие на по-малки Подприоритет 8.1: Изграждане на мрежи с по-висока гъстота на средния устойчива железопътна транспортна трафик; подобрени многогодишни система чрез реформиране на сектора договори за извършване на обществени превозни услуги с железопътен транспорт Подприоритетът предвижда съчетаване на и за развитие и поддържане на стратегически инвестиции с преструктуриране, железопътната инфраструктура със с цел постигане на жизнеспособен и финансово заложени ефективни стимули. устойчив железопътен сектор. • Преструктуриране на „Холдинг БДЖ” ЕАД и НК „ЖИ” – мерките обхващат Областите на въздействие, свързани с преминаване на „Холдинг БДЖ” ЕАД и на реализацията на подприоритета, са както следва: НК „ЖИ” към по-търговска структура; освобождаване на „Холдинг БДЖ” ЕАД от • Подобряване управлението на неоперативни дейности; приватизация на железопътния сектор – мерките за „БДЖ – Товарни превози” ЕООД; подобряване управлението на преоценка на количеството на подвижния железопътния сектор са насочени към състав на „Холдинг БДЖ” ЕАД и укрепване на институционалния капацитет реорганизиране на дейностите по за управление; съсредоточаване на поддръжката му; закупуване на нов публичните ресурси в сектора върху най- подвижен състав за пътнически превози; важните и стойностни железопътни подготовка и изпълнение на Стратегия за услуги; привеждане на предоставяните по управление на човешките ресурси и ДОУ 6 пътнически услуги към пазарното изпълнение на програма за ДОУ - договор за обществени услуги с „БДЖ – 6 7 МДИ - многогодишен договор с НК „ЖИ” за Пътнически превози” ЕООД развитие на железопътната инфраструктура 88 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 8 преструктуриране на персонала в транспортни фирми. Развитието на различните „Холдинг БДЖ” ЕАД и НК „ЖИ”; видове транспорт и тяхното интегриране ще изпълнение на програма за обучение на спомогнат за осигуряване на по-добър достъп до железопътния персонал на средно и и повишаване на ефективността на пазарите на високо управленско ниво и за въвеждане стоки, услуги и работна сила. Интелигентните на нова бизнес култура; укрепване на транспортни системи ще спомогнат за корпоративното ръководство на НК „ЖИ” подобряване на ефикасността, безопасността и и „Холдинг БДЖ” ЕАД. Целеви групи, екологосъобразността на транспорта. обхванати от мерките, включват „Холдинг БДЖ” ЕАД, НК „ЖИ“, МТИТС, С цел приоритизиране на инвестициите по потребителите на услугата. Очаквани трансевропейската транспортна мрежа и резултати от изпълнението на мерките са: аргументирано определяне на тяхната повишена конкурентност в товарните последователност Република България ще превози; по-добър контрол и управление изработи отделен сценарии с акцент върху на публичното финансиране на развитието на основната и разширената TEN-T железниците; подобрена мрежа с хоризонт 2020 и 2030. производителност на персонала и активите в „Холдинг БДЖ” ЕАД и НК Областите на въздействие, свързани с „ЖИ”; подобрено финансово изпълнение реализацията на подприоритета, са както следва: на НК „ЖИ” и „Холдинг БДЖ” ЕАД; модернизиран транспортен парк за • Поддържане, модернизация и развитие пътнически железопътни превози; на железопътната инфраструктура. постигнати по-високи стандарти за Държавата ще подпомогне: изграждането бизнес-планиране, надеждност и на модерни железопътни линии по прозрачност в НК „ЖИ” и „Холдинг основните направления от БДЖ” ЕАД; компетентен персонал и Трансевропейската транспортна мрежа; ръководители, обучени в модерно приоритизиране на проектите в управление на железниците, икономика, съответствие с тяхната европейска финанси, маркетинг. „добавена стойност”; изграждане на железопътни връзки към пристанищата и летищата на страната; развитие на Подприоритет 8.2 Ефективно железопътните възли в транспортни поддържане, модернизация и центрове. Инвестициите приоритетно ще се насочват към следните проекти: развитие на транспортната Модернизация на ж.п. линията София – инфраструктура. Интегриране на Пловдив, Подновяване на участъци от ж.п. българската транспортна система в линия Пловдив – Бургас, Модернизация на европейската ж.п. линия Видин – София, Модернизация на ж.п. линия София – Перник – Радомир, Подприоритетът се фокусира върху Развитие на железопътен възел София и на изграждането, модернизацията и поддържането железопътен възел Бургас. Целевите на транспортна инфраструктура, която е част от групи, обхванати от мерките включват НК европейските транспортни коридори, с цел „ЖИ”, потребителите на услугата. интегрирането на българската транспортна Очакваните резултати от изпълнение на система в европейската. Очакваните резултати мерките са: подобрено качество на са за подобряване и развитие на железопътната инфраструктура и на инфраструктурните връзки и постигане на железопътните услуги; повишена оперативна съвместимост, привличане на производителност на железопътния международен трафик и повишаване транспорт; постигане на оперативна конкурентоспособността на българските съвместимост, ръст на товарния 89 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 8 железопътен трафик; ръст на ръст на транспортираните товари; пътникопотока; по-висока скорост, подобрена интермодалност на територията съкратено времепътуване; подобрени на страната; намалени разходи при условия за развитие на интермодален транспорт на голям обем товари; транспорт; увеличена пропускателната съкратено време за товарене и способност за товарните превози; разтоварване; повишено качество на повишена безопасност. услугата. • Поддържане, модернизация и развитие • Подобряване корабоплаването по река на пътната инфраструктура. Държавата Дунав. Държавата ще подпомогне; ще подпомогне изграждане на подобряването на корабоплаването в автомагистралите главно по основните общия българо-румънски участък на река трасета от ТЕN-T, както и довършване и Дунав чрез удълбочаване, изграждане на реконструкция на съществуващата пътна буни, укрепване на бреговете и др.; инфраструктура. Инвестициите ще бъдат модернизация и оптимизация на фокусирани върху АМ „Струма”; дейностите по поддръжка на плавателния Довършване изграждането на АМ път (доставка на специализирани кораби). „Хемус”; Изграждане на АМ/СП „Черно Целевата група включва ИА "ППД", море”; Изграждане на СП „Рила”; потребителите на услуги по Изграждане на АМ „София – Калотина”; корабоплаването. Очакваните резултати от Изграждане на АМ „Марица”; Изграждане изпълнението на мерките са: постигане на на АМ „Тракия”. Предвид ограничения целогодишна плавателност по реката и финансов ресурс от фондовете на ЕС и от повишаване на трафика. държавния бюджет за изграждане на • Развитие на транспортната автомагистрали и скоростни пътища ще се инфраструктура чрез публично-частно търсят възможности за привличане на партньорство. Държавата ще съдейства частни капитали. Целевите групи за: успешно приключване на стартиралите обхванати от мерките включват Агенция процедури за отдаване на концесия на „Пътна инфраструктура”, потребителите обекти от транспортната инфраструктура на услугата. Очаквани резултати от на страната; ефективна подготовка и изпълнение на мерките са: подобрена последващо предоставяне на концесии на пътна инфраструктура; увеличена скорост; други обекти от транспортната съкратено времетраене за пътуване; инфраструктура (пристанища или увеличен трафик; увеличен капацитет на пристанищни терминали, летища, транспортната инфраструктура; повишена железопътни гари и др.); ефективен безопасност. контрол на вече предоставените на • Развитие на логистичната концесии обекти; подготовка и стартиране инфраструктура. Държавата ще на дейностите свързани с въвеждането на съдейства за: изграждане на интегрирана електронна система за функционални интермодални терминали; предоставяне на европейска услуга за рехабилитация на гарови комплекси. електронно събиране на такси (ЕУЕСТ) Инвестициите ще се насочват приоритетно при ползване на пътна инфраструктура от към следните проекти: Изграждане на републиканската пътна мрежа в Република интермодален терминал Пловдив; България в съответствие с приложимите Подготовка и изграждане на директиви; насърчаване развитието на интермодален терминал в гр. Русе; малките летища за спортна и учебна Рехабилитация на централна гара София. авиация, чрез осъвременяване на Целевите групи включват НК „ЖИ”, нормативната уредба и ускоряване на потребителите на услугата. Очаквани процедурите за инвеститорите. Целевите резултати са: ефективно обработване и групи включват МТИТС, потребителите транспортиране на големи обеми товари; на транспортни услуги и концесионери. 90 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 8 Очаквани резултати от изпълнението на законодателство и участието в мерките са: създадени устойчиви международни прояви, свързани с концесии, модернизиране на обектите формирането на транспортната политика. отдадени на концесия, подобряване на Целевата група включва администрацията организацията на работа, привличане да на МТИТС и на изпълнителните агенции допълнителен ресурс от частния сектор, към министерството. Очакваните разпределение на риска. резултати от изпълнението на мерките са: • Въвеждане на интелигентни защита на националните интереси при транспортни системи. Изграждане на формиране на общата европейска интегрирана система за анализ и оценка на политика в областта на транспорта. трафика по Автомагистрали и І-ви клас пътища на територията на република България, които са част от TEN-T Подприоритет 8.3 Постигане на мрежите. Проектът е предвиден за висока степен на безопасност и реализиране в две фази с хоризонт на сигурност на транспорта приключване 2020. Целевата група е АПИ. Целта е да се събират данни за пътните Подприоритетът е насочен подобряване на потоци и да се обработват с цел бъдещо безопасността и сигурността на различните развитие на пътната мрежа. Проектиране, видове транспорт. Осигуряването на разработване и внедряване на безопасност на различните видове транспорт корпоративна ГИС за нуждите на АПИ, води до опазването живота и здравето на включително и създаване на потребителите на транспортни услуги и инфраструктура за пространствени данни повишаване на доверието на потребителите на за пътната мрежа в съответствие с транспортни услуги. директивата INSPIRE на ЕС. Ще се подпомогне подобряването на системите Областите на въздействие, както и за навигация и топохидрографните съответстващите им мерки, свързани с измервания, създаване на речна реализацията на подприоритета, са следните: информационна система в българската част на река Дунав; проектиране и • Създаване на нова и актуализиране на внедряване на географска информационна действащата нормативна база. система (ГИС) за управление на Държавата ще подпомогне въвеждането на пристанищната инфраструктура; международните и европейски стандарти продължаване изграждането на за безопасност и сигурност в различните Информационна система за управление видове транспорт. Целевата група трафика на плавателни съдове (фаза 3). включва потребители на транспортната Целевите групи включват ДППИ, услуга – пешеходци, водачи на МПС, потребителите на транспортни услуги. пътници. Очаквани резултати от Очакваните резултати от изпълнението на прилагането на мерките са подобрено мерките са: подобряване на ефикасността, законодателство за безопасност; подобрен безопасността и екологосъобразността на контрол на движението и на поддържаната транспорта. инфраструктура; • Участие във формирането на • Повишаване на административния европейската политика в областта на капацитет по отношение на контрола транспорта и укрепване на върху безопасността на транспорта и международното сътрудничество – разследването на транспортни Държавата ще стимулира участие в произшествия. Подпомагане на дейността на институциите на ЕС и административния капацитет в НАТО. Ще се подкрепя хармонизирането съответните изпълнителни агенции в на българското с европейското областта на контрола и техническо 91 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 8 разследване на транспортни върху климата. Държавата ще съдейства произшествия. Целевата група включва за изграждане и въвеждане в експлоатация администрацията на изпълнителните на интелигентни транспортни системи по агенции, МТИТС, Холдинг "БДЖ" ЕАД, републиканската пътна мрежа и органи за техническо разследване на вътрешноградския транспорт в големите транспортни произшествия. Очакваните градове; за увеличаване дела на резултати от изпълнението на мерките са биогоривата за автомобилния транспорт. повишен административен капацитет, по- Ще се стимулира на ползването на бързо и успешно разследване на „хибриден” и електрически автомобилен транспортни произшествия. транспорт. Целевата група обхваща • Подобряване на технологичната среда пътници, водачи на МПС, МТИТС, за функциониране на информационните изпълнителни агенции. Очакваните системи за контрол на транспортните резултати от изпълнението на мерките са: процеси - модернизация на намаляване на вредните емисии от информационните системи на МВР, автомобилния и железопътния транспорт. гарантиращи повишена безопасност и • Създаване на благоприятна среда и сигурност на транспорта; развитие на предпоставки за съществен ръст на комуникационната високоскоростна превозите с интермодален транспорт. преносна среда за безопасност и сигурност Фокусът е да се насърчи използването на по републиканската пътна обществен транспорт за да се намалят инфраструктура, включително и пътуванията с лични моторни превозни доразвитие на системите за средства. Ще се стимулира и ползването видеонаблюдение. Очакваните резултати на воден и железопътен транспорт. от изпълнението на мерките са: повишена Целевата група включва водачи на МПС, ефективност на контролната дейност; МТИТС, общини. Очакваните резултати повишена степен на безопасност и след изпълнение на мерките са: сигурност на транспорта. нарастване на превозите с интермодален транспорт, ръст на комбинираните превози. Подприоритет 8.4 Ограничаване • Обновяване и модернизация на негативното въздействие на транспортния парк, инсталациите и транспорта върху околната среда и съоръженията. Държавата ще подпомага здравето на хората разработване на политика за симулиране обновяването на транспортния парк и Подприоритетът допринася за модернизация на подвижния състав в ограничаването на вредното влияние на железопътния сектор и на модернизация транспорта върху околната среда. Действията са на транспортния парк в автомобилния фокусирани върху насърчаване употребата на сектор. Целева група са МТИТС, горива и енергии от алтернативни и НК „ЖИ”, АПИ, превозвачи, пътници. възобновяеми енергийни източници, развитие и Очакваните резултати са: подобрен увеличаване на дела на екологосъобразните подвижен състав в железопътния видове транспорт. транспорт, увеличена степен на удовлетвореност; намаление на Областите на въздействие, както и пътуванията с личен транспорт. съответстващите им мерки, свързани с реализацията на подприоритета, са следните: • Ограничаване на вредните емисии и замърсяването от транспортния сектор, както и неблагоприятното влияние 92 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 8 Подприоритет 8.5 Устойчиво Целевата група обхваща общини, МТИТС, развитие на масовия обществен пътниците. Очакваните резултати са: увеличаване на приходите; подобрена транспорт система за таксуване. Този подприоритет е в съответствие с основните насоки на транспортната политика на ЕС за постигане на устойчива градска Подприоритет 8.6 Подобряване мобилност на населението. Подприоритетът свързаността и интеграцията на допринася за насърчаване на използването на българските региони в национален и всички транспортни средства и комбинирането международен план и свързаността с на различните видове обществен транспорт с големите градски центрове в различни видове индивидуален транспорт. Ще съседните страни се осигури достъпен градски транспорт, особено за хората с намалена двигателна способност, Транспортната свързаност допринася за инвалидите, възрастните, семействата с малки реализиране на икономическия растеж, за деца и самите малки деца. устойчивостта и за достъпа до основни услуги. Подприоритетът е насочен към развитие на Областите на въздействие, както и свързаността на районите в национален и съответстващите им мерки, свързани с международен план и на големите градове вътре реализацията на подприоритета, са следните: в страната, както и връзките между големите градски центрове и столици на съседните • Развитие на интегрирани мрежи и страни. Изпълнението на мерките в услуги за обществен транспорт – подприоритета води до подобряване на достъпа Държавата ще подпомогне проектиране и до пазари на стоки и услуги, осигурява строителство на трети метродиаметър в придвижване на хората и мобилност на София. Целевата група включва работната сила, По този начин се създават населението на столична община, водачи условия за икономическо развитие и на МПС, МТИТС. Очакваните резултати конкурентоспособност. са: подобряване на трафика в столицата; намаляване на времето за пътуване. Областите на въздействие, както и • Оптимизиране на обществения съответстващите им мерки, свързани с пътнически транспорт в крайградските реализацията на подприоритета, са следните: зони на големите селищни агломерации. Ще се подобрява градската • Подобряване на пътната транспортна система като се оптимизират инфраструктура. Ще се подпомага транспортните схеми и се създаде система подготовката на инвестиционни проекти за координиране на разписанията на за реконструкция и рехабилитация на различните видове транспорт; Целевата разпределителните пътища (II клас) и група включва населението на общините, пътища за достъп (III клас). Подобрението пътници, превозвачи. Очакваните на транспортна инфраструктура подобрява резултати са: подобрен обществен свързаността на регионите и общините и транспорт, повишена удовлетвореност на осигурява по-добър достъп към населението, спестено време за пътници и национални туристически, исторически и превозвачи. религиозни обекти. Целевата група • Устойчиво финансиране на масовия включва АПИ, пътници, превозвачи, обществен транспорт. Ще се подобри общини. Очакваните резултати са: механизма на финансиране на увеличен пътнико поток; увеличана обществения транспорт, като се подобри дължина на пътната мрежа с променени системата за таксуване и се засили габарити, товаропоносимост и категория; контролът върху самотаксуването. съкратено време за пътуване; увеличена 93 ІІ.Детайлизирани стратегии Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 8 мобилност на трудовите ресурси; ръст на пътници, превозвачи. Очакваните туристите. резултати са: увеличен пътникопоток; • Подобряване на мрежата от увеличена дължина на пътната мрежа с републикански и общински пътища. Ще променени габарити, товаропоносимост и се подпомага реконструкцията на пътната категория; съкратено време за пътуване; инфраструктура извън TEN-T мрежата с увеличена мобилност на трудовите цел да се подобри качеството на живот и ресурси ; ръст на туристите. да се улесни мобилността на населението. Целевата група включва общини, АПИ; 94 ІІ. Основни параметри на предвидените социално-икономически мерки по приоритетни направления 1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила Мерки Механизъм на въздействие Индикатори за изпълнение Отговорна Свързани институция институции

1.1 Осигуряване на достъпно и качествено образование за развитие на личността чрез осъвременяване на системата на образование и осигуряване на нейната адаптивност спрямо потребностите на пазара на труда Област на въздействие: Модернизация на образователната система за предоставяне на достъпно и качествено образование Въвеждане на нова образователна структура и консолидация на Закон за предучилищното и училищното образование брой деца и ученици, обхванати от новата МОМН Общини, МТСП институциите в системата на предучилищното и училищното Стратегия "Европа 2020" образователна структура; брой образование Закон за професионалното образование и обучение консолидирани институции и дял в общия брой релевантни институции Въвеждане на задължително предучилищно Закон за предучилищното и училищното образование % обхванати в задължително предучилищно МОМН Общини, МТСП, образование от 4 г. Стратегия "Европа 2020" образование ДАЗД Въвеждане на целодневна организация на Закон за предучилищното и училищното образование % обхванати в целодневна организация на МОМН Общини, МТСП учебния ден за учениците от І до VІІ клас Стратегия "Европа 2020" учебния ден Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Осъвременяване на стандартите за учебно съдържание и на Закон за предучилищното и училищното образование Брой въведени нови/осъвременени МОМН Общини, МТСП учебните програми за общообразователната подготовка чрез Стратегия "Европа 2020" стандарти; брой осъвременени учебни включване на ключовите компетентности; Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" програми; дял на осъвременените учебни програми от всички Кариерно ориентиране на учениците Закон за предучилищното и училищното образование Брой кариерни консултанти в училищата; МОМН Общини, МТСП Стратегия "Европа 2020" брой ученици, преминали кариерно Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" консултиране Осигуряване на задължителна периодична квалификация на Закон за предучилищното и училищното образование, Стратегия Брой учители и преподаватели, включени в МОМН Общини, МТСП учителите и привличане на "Европа 2020" квалификационни дейности; млади хора в професията Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Осъществяване на превенция срещу отпадането Закон за предучилищното и училищното образование % деца и ученици, необхванати в системата МОМН Общини, МТСП в задължителна училищна възраст, компенсаторни мерки за Национална Стратегия за преодоляване на преждевременното на предучилищното и училищното застрашените от отпадане и реинтеграция на преждевременно напускане на училище образование;% деца и ученици, отпаднали от напусналите Стратегия "Европа 2020" системата на предучилищното и училищното Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" образование;% преждевременно 95 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 напуснали;% ученици, реинтегрирани в образователната система Осигуряване на допълнително обучение по български език за деца, Закон за предучилищното и училищното образование Брой допълнителни часове за такива деца;% МОМН Общини, МТСП за които българският Национална Стратегия за преодоляване на преждевременното деца включени в допълнително обучение език не е майчин, вкл. и за децата на мигранти напускане на училище Национална стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Осигуряване на съвременни форми на обучение чрез Закон за предучилищното и училищното образование Брой (%) часове, провеждани с помощта на МОМН Общини, МТСП разширяване на възможностите на ИКТ в системата на Национална Стратегия за преодоляване на преждевременното ИКТ в системата на училищно образование;% предучилищното и училищното образование напускане на училище от учебния материал, преподаван чрез ИКТ Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Провеждане на реформи в областта на Закон за професионалното образование и обучение Брой ученици, записани в професионално МОМН Общини, МТСП училищното професионално образование за повишаване на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" образование и обучение в резултат на неговото качество, привлекателност и обвързаност с пазара на Стратегия "Европа 2020" проведените реформи труда Осигуряване на двигателна активност на децата в предучилищна Закон за предучилищното и училищното образование Брой часове за спортни занимания детските МОМН, МФВС Общини, МТСП възраст, с цел хармонично личностно развитие Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и градини спорта в РБ 2012-2020 Създаване на предпоставки за насърчаване на учащите в средните Закон за предучилищното и училищното образование Брой (%) часове за практикуване на спорт в МОМН, МФВС Общини, МТСП училища към физическа активност и системно практикуване на Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и училищата спорт, като средство за здравословен начин на живот, физическо и спорта в РБ 2012-2020 духовно развитие Осигуряване на финансова подкрепа на студенти от групи с по-ниски Закон за наука и висше образование , Стратегия "Европа 2020" % на представителите от нетрадиционните МОМН Общини, МТСП доходи или от по-слабо представените групи и „нетрадиционните“ Стратегия за учене през целиа живот 2008-2013 обучавани и възрастни с осигурена обучаващи се, включително възрастни Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" финансова подкрепа;% на студентите с осигурени стипендии Създаване на система за кариерно израстване на преподавателите Закон за наука и висше образование Брой проведени курсове по чужди езици, МОМН Общини, МТСП от висшите училища Закон за развитие на академичния състав ИКТ, специализирани; брой обноване Стратегия "Европа 2020" програми Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 96 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 По-добро използване на потенциала на ИКТ в образователния Закон за наука и висше образование Брой (%) часове, провеждани дистанционно в МОМН Общини, МТСП процес чрез развитие на електронни форми на дистанционно Стратегия "Европа 2020" системата висшето образование;% от обучение в системата на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" учебния материал, преподаван висшето образование с цел по-ефективното и персонализирано дистанционно; брой студенти, включени в обучение, по-интерактивни методи на преподаване и провеждане на дистанционни електронни форми на научни изследвания преподаване; Създаване на условия за развитие потребностите на учащите във Закон за наука и висше образование Брой (%) часове за практикуване на спорт МОМН, МФВС Общини, МТСП висшите училища за практикуване на физически упражнения и спорт във висшите училища Ефективно финансиране на достъпа до общо, професионално и Закон за предучилищното и училищното образование Брой училища, включени в модела за МОМН Общини, МТСП висше образование и обучение на всички учащи Закон за наука и висше образование финансиране; Брой ученици (и студенти), Закон за професионалното образование и обучение настанени в общежития; Брой ученици, на Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и които е осигурен транспорт; Брой студенти спорта в РБ 2012-2020 със стипендии Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Насърчаване прилагането на разнообразни Закон за предучилищното и училищното образование Брой форми и начини на обучение МОМН Общини, МТСП форми и начини за обучение Закон за професионалното образование и обучение Национална стратегия за учене през целия живот Закон за наука и висше образование Осигуряване на двойна кариера на Закон за наука и висше образование Брой ученици в СУ; брой спортове в СУ; брой МОМН Общини, МТСП талантливите спортисти – качествено образование и спортна Закон за предучилищното и училищното образование ученици, постигнали отлични резултати при подготовка Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и тестиране; брой ученици, завършили спорта в РБ 2012-2020 професионално образование Област на въздействие: Управление качеството на образованието и на младежките дейности Изграждане на единна и интегрирана информационна система за Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Брой внедрени управленски системи МОМН контрол и управление на образованието и обучението Използване на резултатите от външното оценяване като инструмент Закон за предучилищното и училищното образование Брой външни оценявания МОМН за усъвършенстване на компетенциите на учениците в това число в Стратегия "Европа 2020" областта на четенето, природните науки и математиката Създаване и прилагане на системи за управление на качеството на Закон за предучилищното и училищното образование Брой детски заведения и средни училища с МОМН общини образованието и въвеждане на Закон за професионалното образование и обучение внедрени системи за управление на инспектирането, като цялостна независима експертна оценка на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" качеството качеството на предоставяното от детската градина или училището образование Изграждане на механизъм за пълноценно и Закон за предучилищното и училищното образование Брой училища с настоятелства, включващи МОМН общини ефикасно участие на родителите и местната власт и учениците в Закон за младежта представители на родителите, местната училищното самоуправление власт и учениците 97 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Включването на работодатели и институции от трудовия пазар в Закон за професионалното образование и обучение Брой споразумения между училища и МОМН разработването и осъществяването на учебните програми с цел Стратегия "Европа 2020" работодатели за сътрудничество; брой прилагане на практически опит за повишаване на променени учебни програми предприемаческите умения и пригодността за заетост Актуализиране на модела на акредитация в системата на висшето Закон за наука и висше образование Актуализиран модел за акредитация МОМН образование Разработване на модели за финансиране, ориентирани към Закон за предучилищното и училищното образование, Внедрен модел за финансиране, ориентиран МОМН резултатите от образователния процес и реализацията на пазара на Закон за професионалното образование и обучение към резултатите от образователния процес и труда Закон за наука и висше образование реализацията на пазара на труд Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Разработване и въвеждане на гъвкави форми и пътеки за Национална стратегия за учене през целия живот Брой внедрени гъвкави форми и пътеки за МОМН осигуряване на проходимост в системата на образованието и Закон за наука и висше образование осигуряване на проходимост обучението Закон за професионалното образование и обучение Създаване и въвеждане на система за анализ и оценка на статуса Закон за младежта Уеб-базирана информационна система за МОМН на младите хора в страната Европейската стратегия за младежта 2010 - 2018 г. младите хора Въвеждане на професионализация и система за наблюдение на Европейската стратегия за младежта 2010 - 2018 г. Уеб-базирана информационна система; МОМН младежката работа Закон за младежта; Европейско портфолио на младежкия работник актуализиран класификатор на професиите в Р България; система за наблюдение на младежката работа; брой младежки работници, включени в информационната система Създаване на система за наблюдение на състоянието Закон за младежта, Създаден Национален център за младежта; МОМН на младежта, контрол върху качеството на младежката работа и Опретивна програма 2014-2020 брой млади хора от 15 до 29 г. включени в осигуряване на квалификацията на младежките работници Национални програми за младежта изследвания за сътояноето на младежта; брой реализирани проучвания; брой аналитични доклади; брой разработени национални програми и инициативи; брой младежки работници включени в обучения; брой обучения; система за наблюдението на качеството на младежката работа. Област на въздействие: Подобряване на творчеството и иновациите, ориентирани към развитието на личността Развитието на лидерски и социални умения и насърчаване на Бяла книга на спорта Брой ученици и студенти, практикуващи МОМН способностите и интересите на учениците чрез подпомагане Развитие на европейското измерение в спорта -съобщение на ЕК от спортни занимания в спортните клубове към участието им в дейности от областта на неформалното 18.01.2011г. висшите и средните училища; брой програми образование, изкуствата, културното наследство, науката, Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и и инициативи в подкрепа на изграждане на техниката, технологиите и спорта спорта в РБ 2012-2022 лидерски и социални компетенции на Закон за предучилищното и училищното образование младите хора Закон за младежта Европейската стратегия за младежта 2010 - 2018 г. 98 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Закон за професионалното образование и обучение Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Стимулиране развитието на предприемачески, творчески и Закон за предучилищното и училищното образование Брой програми за обучение; брой учебни МОМН Общини иновативни компетентности Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" заведения с такива програми Национална стратегия за учене през целия живот Закон за наука и висше образование Популяризиране на добрите педагогически Закон за предучилищното и училищното образование Брой училища с въведени "добри МОМН практики; насърчаване на интерактивността на образователния Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" педагогически практики" / извънкласни процес и използване на съвременни методи на преподаване дейности; брой ученици, включени в извънкласни и извънучилищни форми/обучения Стимулиране развитието на предприемачески, творчески и Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Брой курсове по предприемачество; брой МОМН иновативни умения във всички дисциплини и във всеки един от Национална стратегия за учене през целия живот (2008-2013 г.) центрове за трансфер на знания трите цикъла на висшето образование, насърчаване на иновациите Закон за наука и висше образование чрез по-интерактивна среда на обучение и подобрена инфраструктура за трансфер на знания Насочване на регионална подкрепа към сътрудничеството между Закон за наука и висше образование Брой съвместно с бизнеса създадени МОМН институциите за висше образование и реалния сектор, в частност за Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" регионални центрове за върхови постижения създаване на регионални центрове за върхови постижения и и специализация специализация Изграждане на образователна среда, съответстваща на Закон за наука и висше образование Брой изменени или новосъздадени МОМН приоритетните направления за развитие на науката в България до Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" образователни програми по тези приоритетни 2020 г.: Енергия, енергийна ефективност и транспорт, Развитие на направления зелени и еко-технологии, Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни, Нови материали и технологии, Културно историческо наследство; Информационни и комуникационни технологии. Област на въздействие: Подобряване на материално-техническата база за образование, обучение и младежки дейности Извършване на основен ремонт, реконструкция и строителство на Инвестиционни програми Брой изградени нови детски градини МОМН МРРБ нови детски градини ОПРЧР Общини ОП „Регионално развитие” Извършване на основен ремонт, реконструкция и строителство на Инвестиционни програми Брой изградени нови или ремонтирани МОМН нови училища ОПРЧР училища Общини ОП „Регионално развитие” МК МЗХ МФВП 99 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Основен ремонт, реконструкция и строителство на центрове за Инвестиционни програми Брой извършени основни ремонти и МОМН подкрепа за личностно развитие ОПРЧР реконструкции на центрове за подкрепа за Общини ОП „Регионално развитие” личностно развитие Извършване на основен ремонт и реконструкция на спортни Инвестиционни програми Брой извършени основни ремонти и МОМН площадки и салони ОПРЧР реконструкции на спортни площадки и салони Общини ОП „Регионално развитие” МФВС Осигуряване на съвременно оборудване и ИКТ в системата на Закон за предучилищното и училищното образование, Брой компютри и компютърно оборудвани МОМН средното и висше образование и осигуряване на компютър за всяко Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" работни места за ученици и студенти дете Национална стратегия за учене през целия живот (2008-2013 г.) Закон за наука и висше образование Стратегия "Европа 2020 Извършване на основен ремонт и реконструкция на висшите Инвестиционни програми Брой извършени основни ремонти и МОМН училища ОПРЧР реконструкции висши училища ОП „Регионално развитие” Извършване на основен ремонт, реконструкция и изграждане на Инвестиционни програми Брой ремонтирани и изградени ученически и МОМН студентски и ученически общежития ОПРЧР студентски общежития ОП „Регионално развитие” Извършване на основен ремонт, реконструкция и изграждане на Закон за младежта; Европейска стратегия за младежта 2010 - 2018 г. Брой ремонтирани и изградени младежки МОМН младежки домове (Обновена рамка за сътрудничество) центрове Ревизирана харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите Стратигия "Европа 2020". Извършване на основен ремонт, реконструкция на действащите Закон за младежта Брой реновирани, изградени и оборудвани МОМН бази за отдих и спорт на учащите се и увеличаване броя на Закон за предучилищното и училищното образование бази за отдих и спорт работещите такива Европейска стратегия за младежта 2010 - 2018 г. (Обновена рамка за сътрудничество) Ревизирана харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите Стратигия "Европа 2020".

1.2 Подобряване на качествените характеристики на работната сила Област на въздействие: Динамично адаптиране на ученето през целия живот и мобилността към потребностите на личността и изискванията на пазара на труда Популяризиране на ученето през целия живот сред всички слоеве на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Брой кампании за популяризиране; брой МОМН, МТСП населението като фактор за личностно развитие, устойчива заетост Национална стратегия за учене през целия живот (2008-2013 г.) лица, записани в различни форми на учене и социално приобщаване Закон за наука и висше образование през целия живот Стратегия "Европа 2020" Закон за насърчаване на заетостта Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 100 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Прилагане на Националната квалификационна рамка, въвеждане на Закон за младежта; Европейска стратегия за младежта 2010 - 2018 г. Въведена Националната квалификационна МОМН инструментите Youthpass и Европас (Обновена рамка за сътрудничество) рамка Ревизирана харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите Стратигия "Европа 2020": водещи инициативи "Европейска платформа срещу бедността" и "Младежта в движение" Създаване и внедряване на система за идентифициране и Закон за професионалното образование и обучение Брой възрастни хора, включени в процеса на МОМН, МТСП признаване на неформално придобити знания, умения и Закон за наука и висше образование валидиране на техните знания и умения компетентности извън формалната система Стратегия "Европа 2020" Национална стратегия за учене през целия живот Закон за младежта Подобряване на възможностите за учене в контекста на активен Национална стратегия за учене през целия живот Брой възрастни хора, включени в процеса на МОМН, МТСП живот на възрастните хора, включително чрез насърчаване на Актуализирана стратегия по заетостта 2013-2020 г. учене през целия живот иновативни форми за учене между поколенията и инициативи за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” използване на знанията, уменията и компетентностите им в полза на обществото като цяло; Създаване и въвеждане на национална система за кредити в Закон за професионалното образование и обучение Въведена система за кредити в МОМН професионалното образование и обучение и Закон за наука и висше образование професионалното образование; актуализиране на нормативната база, свързана със системата за Национална стратегия за учене през целия живот (2008-2013 г.) актуализирана система за натрупване и натрупване и трансфер на кредити във висшето образование Стратегия "Европа 2020" трансфер на кредити във висшето образование Осигуряване на интегрирани ученически и младежки услуги за Закон за предучилищното и училищното образование, Брой интегрирани ученически и младежки МОМН МТСП кариерно ориентиране и консултиране Закон за млаздежта центрове за кариерно ориентиране и Общини Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" консултиране Осигуряване на условия за увеличаване на мобилността за Закон за наука и висше образование Брой млади хора до 29 г., преподаватели, МОМН младежите, преподавателите и изследователите Стратегия "Европа 2020" изследователи, реализирали мобилност Национална стратегия за учене през целия живот Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Закон за младежта Въвеждане на мерки за идентифициране на Национална програма за реформи (2011-2014 г.) Брой студенти и ученици, включени в МОМН бариерите пред мобилността, разширяване на нейния обхват и Актуализирана стратегия по заетостта (2008-2015 г). процеса на мобилност въвеждане на система за мониторинг Национална стратегия за учене през целия живот Интегрирани насоки Европа 2020 - Насока 8 Развиване на квалифицирана работна сила в отговор на нуждите на пазара, насърчаване на качеството на работните места и обучението през целия живот Програма Нови умения за работни места Закон за наука и висше образование Стратегия "Европа 2020" 101 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Национална стратегия за учене през целия живот (2008-2013 г.) Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Създаване на условия за повишаване активността за Целеви програми Брой участници в целевите програми 169 000 МОМН, МФВС занимания с физически упражнения и спорт в свободното време, Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и души по програми за спорт за всички и спорт като метод за здравословен начин на живот и условие за спорта в РБ 2012-2022 в свободното време 177 прояви по 50 вида повишаване качеството на работната сила Разработване на нов Закон за физическото възпитание и спорта спорт /2011г./ Реализиране на програми за практикуване на спорта в свободното време Област на въздействие: Придобиване на компетентности в съответствие с пазара на труда Внедряване на система за прогнозиране на потребностите на пазара Актуализирана стратегия по заетостта 2013-2020 г. Брой внедрени системи МТСП МОМН, МИЕТ на труда от работна сила с определени характеристики Национална стратегия за учене през целия живот до 2020 г. Интегрирани насоки Европа 2020 - Насока 8 Развиване на квалифицирана работна сила в отговор на нуждите на пазара, насърчаване на качеството на работните места и обучението през целия живот Програма Нови умения за работни места Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Разработване на стандарти и учебни програми за придобиване Закон за наука и висше образование Брой разработени стандарти; брой ученици, МОМН професионална квалификация съвместно с бизнеса, базирани на Стратегия "Европа 2020" обучаващи се по новите стандарти; брой резултатите от ученето Национална стратегия за учене през целия живот (2008-2013 г.) ученици, включени във външно оценяване; Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" брой разработени програми във висшите Закон за професионалното образование и обучение училища; брой студенти, обучаващи се по новите програми Развитие на публично-частно партньорство в областта на Национална стратегия за учене през целия живот до 2020 г. Брой сключени договори за ПЧП МОМН, МТСП професионалното образование и обучение като средство за по- Закон за професионлното образование и обучение активно въвличане на бизнеса в този процес Закон за насърчаване на заетостта Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Развитие на системата на външно оценяване на резултатите за Национална стратегия за учене през целия живот до 2020 г. Брой училища, включени в системата на МОМН, МТСП придобиване на професионална квалификация с участието на Закон за професионлното образование и обучение, външно оценяване съвместно със заинтересованите страни Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" заинтересованите страни; брой ученици, включени във външно оценяване Стимулиране участието на работодателите за усъвършенстване на Стратегия "Европа 2020" Брой квалификационни курсове, МОМН професионалната квалификация на учителите и преподавателите Национална стратегия за учене през целия живот до 2020 г. организирани съвместно с участието на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" работодатели 102 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Осигуряване на финансови, материално- Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Брой (%) финансови средства, МТБ и МОМН, МТСП технически и административни предпоставки за формиране на Интегрирани насоки Европа 2020 административни промени за целите на практически умения в съответствие с изискванията на пазара на Национална стратегия за учене през целия живот до 2020 г. въвеждане на практическо обучение труда Закон за професионалното образование и обучение, Осигуряване на възможности за професионално обучение и Актуализирана стратегия по заетостта 2013-2020 г. Брой заети и безработни, включени в МТСП обучение за придобиване на ключови компетентности на заети и Национална стратегия за учене през целия живот до 2020 г. обучение за придобиване и/или повишаване безработни лица, в т.ч. и обучения на работното място, в Закон за професионлното образование и обучение, на професионалната на квалификация или за зависимост от потребностите на бизнеса и изискванията за преход Закон за насърчаване на заетостта придобиване на ключови компетентности към ресурсно ефективна и нисковъглеродна икономика, с приоритет Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" към групата в младежка възраст. Обучение за придобиване на квалификация от безработни лица и Актуализирана стратегия по заетостта 2013-2020 г. Брой безработни лица, включени в обучения МТСП повишаване на тяхната пригодност за заетост Национална стратегия за учене през целия живот за придобиване и/или повишаване на Закон за насърчаване на заетостта придобитата квалификация Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Специализирано обучение за придобиване на ключови Актуализирана стратегия по заетостта 2013-2020 г. Брой лица, включени в обучение МОМН, МТСП компетентности от млади безработни без трудов опит и повишаване Национална стратегия за учене през целия живот на конкурентоспособността и пригодността им за заетост, както и Закон за насърчаване на заетостта навременното им включване в пазара на труда след образование и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” обучение Обучение за повишаване адаптивността на заети лица от групата на Актуализирана стратегия по заетостта 2013-2020 г. Брой лица, на които са предоставени МТСП работещите бедни Национална стратегия за учене през целия живот посреднически услуги; брой лица, включени в Закон за насърчаване на заетостта обучение Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Област на въздействие: Укрепване на връзките между институциите за образование/обучение и реален сектор Осигуряване на възможности за ученици и студенти за обучение в Закон за наука и висше образование Брой лица, включени в практики МОМН реална среда за усвояване на практически умения Стратегия "Европа 2020" Национална стратегия за учене през целия живот (2008-2013 г.) Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Улесняване на прехода от образование към пазара на труда Закон за младежта МОМН Европейска стратегия за младежта 2010 - 2018 г. (Обновена рамка за сътрудничество Препоръка на Съвета на ЕС и Европейския парламент за мобилност на младите доброволци. Подобряване участието на бизнеса във всички етапи от процеса на Целеви програми Брой съвместни споразумения с бизнеса и МОМН обучение училищата/университетите; брой актуализирани учебни програми, съвместно с бизнеса Област на въздействие: Насърчаване въвеждането на съвременни форми на организация на труда 103 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Осигуряване на стимули за разработването, внедряване и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Брой предприятия, въвели нови практики по МТСП усъвършенстване на иновативни практики за управление на УЧР с подкрепата на ЕСФ човешките ресурси в предприятията Подкрепа за разработване на цялостни стратегии за управление на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Брой предприятия, получили подкрепа от МТСП персонала в предприятието ЕСФ за разработване на стратегии за УЧР Подкрепа за мерки за налагане на принципа равенство на половете Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Брой предприятия, въвели мерки за налагане МТСП в предприятията и недопускане на дискриминация на принципа за равенство на половете и недопускане на дискриминация на работното място с подкрепата на ЕСФ Внедряване на системи за оценка на индивидуалните постижения на Брой предприятия, внедрили системи за МТСП работниците и служителите Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” оценка на индивидуалните постижения на работниците и служителите с подкрепата на ЕСФ Системи за планиране на кариерното развитие на персонала Брой предприятия, въвели системи за МТСП Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” планиране на кариерното развитие на персонала с подкрепата на ЕСФ Осигуряване на стимули за разработването, внедряване и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” МТСП усъвършенстване на иновативни практики за управление на човешките ресурси в предприятията Подкрепа за планиране и въвеждане на гъвкави форми на заетост в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Брой предприятия, въвели гъвкави форми на МТСП предприятията и др. заетост с подкрепата на ЕСФ Област на въздействие: Подобряване качеството и условията на труд в предприятията Повишаване информираността на заетите за рисковете на Кодекс на труда Брой работодатели, получили подкрепа чрез МТСП работното място Закон за здравословни и безопасни условия на труд ЕСФ за подобряване безопасността и Закон за инспектиране на труда здравето при работа в техните предприятия Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Подкрепа за мерки за превенция на професионалните рискове Кодекс на труда Брой кампании, насочени към повишаване МТСП Закон за здравословни и безопасни условия на труд информираността на заетите лица по Закон за инспектиране на труда отношение на здравословните и безопасни Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” условия на труд Развитие на националната политика за безопасна и здравословна Кодекс на труда Брой работодатели получили подкрепа чрез МТСП среда Закон за здравословни и безопасни условия на труд ЕСФ за внедряване на нови практики за Закон за инспектиране на труда развитие на човешките ресурси в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” предприятията с подкрепата на ЕСФ Разработване на интегрирани системи за управление и контрол на Кодекс на труда Брой предприятия, въвели и/или МТСП рисковете за здраве и безопасност на работното място Закон за здравословни и безопасни условия на труд усъвършенствали интегрирани системи за Закон за инспектиране на труда управление и контрол на рисковете за здраве Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и безопасност на работното място с подкрепата на ЕСФ

1.3 Повишаване качеството и ефективността на научните изследвания 104 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Област на въздействие: Повишаване на социалната роля и значимост на научните изследвания Разширяване на информираността на обществото и бизнеса за Закон за насърчаване на научните изследвания Брой излъчени телевизионни предавания за МОМН Висши училища възможностите на научната система да даде отговор на различни Национална стратегия за развитие на научните изследвания постиженията на науката в България; брой и научни социално-икономически въпроси и предизвикателства ОП РЧР проведени форуми за за демонстриране на организации научните достижения засилване на интереса към науката Провеждане на конкурси и изложби за млади учени на национално, Закон за насърчаване на научните изследвания Брой проведени състезания, конкурси и МОМН Висши училища регионално и европейско ниво Национална стратегия за развитие на научните изследвания изложби за ученици и млади учени и научни ОП РЧР организации Регламентиране на награди за научна дейност за издигане престижа Закон за насърчаване на научните изследвания Брой участници в конкурса за определяне на МОМН Висши училища на учения Национална стратегия за развитие на научните изследвания носители на награда постижения в науката и научни "Питагор" организации Област на въздействие: Развитие на научния потенциал и интегриране в европейското изследователско пространство Осигуряване на национален достъп до електронни инфраструктури, Закон за насърчаване на научните изследвания Брой лиценз за достъп бази данни МОМН ФНИ, ВУ, бази данни и съвременни библиотечни услуги; Национална стратегия за развитие на научните изследвания Научни нова оперативна програма 2014-2020 г. организации Осигуряване функционирането на ГРИД инфраструктурата за Закон за насърчаване на научните изследвания Изградена академична мрежа, обхващаща МОМН БАН подпомагане работата на академичната мрежа и свързаност Национална стратегия за развитие на научните изследвания всички релевантни звена Стимулиране на квалификация и мобилност на учени и специалисти, Закон за насърчаване на научните изследвания Брой кандидати за участие в Европейската МОМН ВУ, Научни като част от Европейската мрежа за мобилност Национална стратегия за развитие на научните изследвания мрежа за мобилност организации Съобщение на Комисията до съвета и до Европейския парламент успешни кариери и повишена мобилност: Европейско партньорство за изследователи - COM(2008)317 окончателен нова оперативна програма 2014-2020 г. Стимулиране на учените за участие в европейски и транс Закон за насърчаване на научните изследвания Брой проекти кандидатствали за участие в МОМН ФНИ, ВУ, европейски програми и публикуване в реферирани издания Национална стратегия за развитие на научните изследвания европейски и транс европейски програми Научни Europe 2020 - Европейска стратегия за интелигентен, устойчив и организации приобщаващ растеж Хоризонт 2020: Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) - COM(2011) 809 окончателен нова оперативна програма 2014-2020 г. Провеждане на информационни кампании и обучения за Закон за насърчаване на научните изследвания Брой проведени информационни кампании МОМН ВУ, Научни повишаване на капацитета на научните колективи за усвояване на Национална стратегия за развитие на научните изследвания организации средства по националните и европейски програми нова оперативна програма 2014-2020 г. 105 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Въвеждане на схеми за подкрепа на докторантски и пост- Закон за насърчаване на научните изследвания Брой въведени схеми за подкрепа на МОМН ВУ, Научни докторантски програми в научните организации и в университетите, Национална стратегия за развитие на научните изследвания докторантски и пост-докторантски програми в организации включващи мобилност; поетапно преминаване от режим на Закон за висшето образование; Закон за развитие на академичния научните организации докторантура на база „държавна поръчка” към приоритетно проектно състав в Република България финансиране нова оперативна програма 2014-2020 г. Област на въздействие: Развитие на научно изследователската дейност чрез програмно-конкурсно финансиране Конкурси и програми за насърчаване на фундаменталните и Закон за насърчаване на научните изследвания Брой участници в конкурсите и програмите за ФНИ МОМН, ВУ, приложните изследвания в университетите чрез финансиране на Национална стратегия за развитие на научните изследвания насърлчаване на фундаментални и приложни Научни конкурсен принцип Правилник за организацията и дейността на Фонд "Научни изследвания; брой учени, спечелили организации изследвания" финансиране на конкурсния принцип нова оперативна програма 2014-2020 г. Подпомагане на развитието на научните изследвания в Закон за насърчаване на научните изследвания Брой стратегически за страната области, в ФНИ МОМН, ВУ, стратегически за страната области чрез финансиране на конкурсен Национална стратегия за развитие на научните изследвания които са обявени конкурси Научни принцип Правилник за организацията и дейността на Фонд "Научни организации изследвания" нова оперативна програма 2014-2020 г. Разработване на конкурси и програми за развитие на научния Закон за насърчаване на научните изследвания Брой обявени конкурси за млади учени ФНИ МОМН, ВУ, потенциал и за подкрепа на младите учени чрез финансиране на Национална стратегия за развитие на научните изследвания Научни конкурсен принцип Правилник за организацията и дейността на Фонд "Научни организации изследвания" Разработване и въвеждане на механизъм за контрол върху Закон за насърчаване на научните изследвания Разработен механизъм за контрол върху ФНИ МОМН, ВУ, качеството на изпълнението на финансираните проекти и Национална стратегия за развитие на научните изследвания качеството на изпълнението на Научни гарантиране постигането на планираните научни цели и резултати Правилник за организацията и дейността на Фонд "Научни финансираните проекти и гарантиране организации изследвания" постигането на планираните научни цели и резултати Област на въздействие: Оптимизиране на управлението на програмите за научни изследвания Въвеждане на система за оценяване на научноизследователските Закон за насърчаване на научните изследвания Брой оценени научно изследователски звена МОНМ звена, като средство за насърчаване на реформи в тяхната Национална стратегия за развитие на научните изследвания организация и управление Правилник за организацията и дейността на Фонд "Научни изследвания" Въвеждане на регулярно наблюдение и оценка на Закон за насърчаване на научните изследвания Приет Правилник за наблюдение и оценка а МОНМ научноизследователската дейност, осъществявана от висшите Национална стратегия за развитие на научните изследвания научноизследователската дейност, училища и научните организации, както и на дейността на Фонд Национална програма за реформи, осъществявана от висшите училища и "Научни изследвания" нова оперативна програма 2014-2020 г. научните организации, както и на дейността на Фонд "Научни изследвания"; внедряване на Управленска информационна система (УИС) Изграждане на административен капацитет в научните организации Закон за насърчаване на научните изследвания Изграждане на звена в научните организации МОНМ и висшите училища за подготовка на проекти за кандидатстване по Национална стратегия за развитие на научните изследвания и висшите училища за подготовка на проекти европейските рамкови програми Хоризонт 2020 за кандидатстване по европейските рамкови Програма COST програми нова оперативна програма 2014-2020 г. 106 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Реципрочно отваряне на национални научни програми за участие в Закон за насърчаване на научните изследвания Брой участия в инициативи на ЕС МОНМ инициативите на ЕС за съвместно програмиране Национална стратегия за развитие на научните изследвания Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социаленк комитет и Комитета на регионите към съвместно планиране на научноизследователската дейност - COM(2008) 468 финален Изграждане на модерна научноизследователска инфрастуктура, Закон за насърчаване на научните изследвания Брой национални, европейски и световни МОНМ осигуряване на достъп до европейски и световни научни Национална стратегия за развитие на научните изследвания научни организации и инфраструктури в организации и инфраструктури. Национална пътна карта за научна инфраструктура които България участва. Регламента на ЕС № 723/2009 от 25-ти юни 2009 г., чрез който се създава правна рамка за функционирането на Европейските научни инфраструктурни консорциуми (ЕРИК); национална пррограма за реформи ОП РЧР

1.4 Повишаване качеството и ефективността на здравните услуги Област на въздействие: Иновации за устойчива и ефективна здравна система Развитие и стабилизиране на здравноосигурителния модел и Национална здравна стратегия Разработване на нови механизми Здравна каса, Релевантни повишаване на финансовата самостоятелност на здравния сектор Закон за здравето МЗ финансови ЗЗО институции ЗЛЗ Промяна в начина на финансиране на лечебните заведения за Национална здравна стратегия Разработване и апробация на нов модел Здравна каса, болнична помощ Закон за здравето МЗ, лечебни ЗЗО заведения ЗЛЗ Подобряване качеството на здравните грижи чрез прецизно Национална здравна стратегия Брой изготвени оценки Здравна каса, Лечебни определяне на потребностите от финансиране в определен Закон за здравето МЗ заведения, продукт/технология ЗЗО доставчици на ЗЛЗ здравни услуги Оптимизиране на структурите и дейността на ТЕЛК и НЕЛК Национална здравна стратегия Изградена единна информационна система МЗ МФ Закон за здравето на медицинската експертиза в България ЗЗО ЗЛЗ Развитие на електронно здравеопазване - осигуряване на Национална здравна стратегия Изградена Национална здравно- МЗ МФ интеграция и свързаност в сферата на здравеопазването Закон за здравето информационна система и осигуряване на ЗЗО достъп на гражданите до системата чрез ЗЛЗ електронен идентификатор, разширяване и надграждане на модулите на здравно- информационна система. Развитие на електронно здравеопазване - осигуряване на високо Национална здравна стратегия Брой новоизградени структури, които МЗ МФ качество при диагностика, лечение и оперативни интервенции Закон за здравето предлагат теле-медицински услуги при ЗЗО диагностика, лечение и оперативни ЗЛЗ интервенции 107 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Развитие на система за поддържане на квалификацията, Национална здравна стратегия Разработена институционална рамка за МЗ продължаващо обучение и оценка на знанията и уменията на Закон за здравето квалификация, специализация и медицинските специалисти ЗЗО продължаващо обучение; въвеждане на ЗЛЗ форми и методи на учене през целия живот за формиране на знания, умения и компетентности, необходими за развитие на дългосрочните здравни грижи, спешната медицинска помощ и общата медицина. Увеличаване броя на студентите и специализантите, обучавани по Разработена и приети нормативни МЗ държавна поръчка документи; брой обучени Област на въздействие: Подобряване качеството на здравното обслужване и осигуряване достъп на всеки гражданин до здравна помощ и услуги Развитие на трансплантационните услуги - усъвършенстване на Закон за здравето Разработена институционална рамка и МЗ дейностите по трансплантация, осъществявани от ЛЗ Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки протоколи; цялостна организация на ЛЗ Подобряване на материалната база и апаратурната обезпеченост Закон за здравето Брой подпомогнати за дообрудване лечебни МЗ на структурите, извършващи дейности по трансплантация Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки структури Развитие на трансплантационните услуги - усъвършенстване Закон за здравето Брой транплантации, извършени в България; МЗ дейността на ИАТ Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки брой пациенти, подпомогнати за трансплантации в чужбина. Развитие на трансплантационните услуги - усъвършенстване Закон за здравето Действащ център за лечение на левкемия и МЗ дейността по извършване на трансплантация на хемопоетични Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки болести на имунната система; брой стволови клетки трансплантации на стволови клетки Създаване на високотехнологични звена за диагностика и лечение Закон за здравето Брой високотехнологични звена за ВРБК на МЗ на заболявания, основни причини за заболеваемост и смъртност в диагностика и лечение страната Изграждане на структури за интегприрани домашни грижи за Закон за здравето Брой разкрити структури за интегрирани МЗ въздрастни хора домашни грижи за възрастни хора Разширяване на дейностите за продължително лечение и/или Закон за здравето Брой оборудвани лечебни структури; брой МЗ рехабилитация на хора с хронични заболяванияна след активно проведени леглодни за продължително болнично лечение лечение; брой преминали болни за рехабилитация Закупуване на апаратура за подобряване процеса на обслужване в Закон за здравето Брой оборудвани спешни приемни отделения МЗ спешни отделения в МБАЛ Подобряване на материалната база и обновяване на медицинската Закон за здравето Брой ремонтирани отделения; брой закупени МЗ апаратура в диализните структури апарати за диализно лечение. 108 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Промени в координацията на спешната медицинска помощ Закон за здравето Приет нормативен акт МЗ Наредба за организация на спешната медицинска помощ Медицински стандарт "Спешна медицина" Подпомагане на инфраструктурата на спешната медицинска помощ Закон за здравето Брой закупени сатинарти автомобили, МЗ оборудвани с медицинска апаратура; брой ремонтирани филиали за спешна медицинска помощ. Подобряване на оралното здраве на децата - намаляване на Национална програма за профилактика на орални заболявания за Брой деца, на които е извършено МЗ интензитета на зъбния кариес деца от 0 до 18 г. в РБ за периода 2009-2014 г. силанизиране на зъбите Област на въздействие: Икономически ефективни мерки за намаляване на основни рискови за здравето фактори и подобряване профилактиката на болестите Създаване на устойчиви механизми и инструменти за гарантиране Национална здравна стратигия 2008-2013 г. Брой деца, участвали в РИО, РЗИ на сигурността и здравето на децата и учениците здравнообразователни програми Насърчаване на взаимодействието между учители, младежки Национална здравна стратигия 2008-2013 г. Брой участвали в кампаниите за РИО, РЗИ работници и медицински специалисти за модернизиране на здравословен начин на живот. системата за обучение в здравословен стил и живот Въвеждане на здравно обучение и образование в детските градини Национална здравна стратигия 2008-2013 г. Брой деца, обхванати от здравно обучение в РИО, РЗИ и училищата предучилищна и училищна възраст Подобряване информираността на населението за основните Национална здравна стратигия 2008-2013 г. Показатели за заболяемост, инвалидизация, РИО, РЗИ рискови фактори, които имат отношение към сърдечно-съдови смъртност, честота на разпространение на заболявания, диабет, хронични белодробни болести и др. рисковите фактори Подобряване на пренаталната диагностика, поетапно разширяване Национална здравна стратигия 2008-2013 г. Изградени университетски и областни МЗ на профилактични програми и скринингови програми за деца и центрове за пренатална диагностика и бременни кабинети по редки заболявания Осигуряване на условия за съвременно интегрирано болнично Национална здравна стратигия 2008-2013 г. Брой обслужени деца МЗ обслужване на деца Повишаване на имунизационния обхват в дългосрочен план до 95% Закон за здравето Процент на обхванатите лица от МЗ от подлежащите на имунизации Национална здравна стратегия подлежащите на имунизация Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България Развитие на скрининговата система за социално значими Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести Процент от населението, подлежащо на МЗ заболявания. Работа по програми за скрининг и ранна диагностика – 2013-2020 г. скрининг на заболяванията Реализиране първата програма в РБългария за скриниг на ракови Закон за здравето Прегледани жени и мъже, попадащи във МЗ заболявания Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и връзстовата граница 25-74 г. диспансеризация 109 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Повишаване възможностите на лабораториите на РЗИ,НЦРРЗ и Закон за здравето, Бюджетни програми № 1 „Здравен контрол“ и № 2 „ Закупена апаратура за оборудване в РЗИ, НЦРРЗ, НЦОЗА за извършване на качествен мониторинг на факторите на Профилактика на незаразните болести лабораториите на РЗИ, НЦРРЗ и НЦОЗА НЦОЗА, МЗ жизнената среда и ефективен контрол на продукти и стоки със значение за здравето на човека Събиране, анализиране и представяне на данните от мониторинга Закон за здравето, Бюджетни програми № 1 „Здравен контрол“ и № 2 Информационни системи в МЗ, РЗИ,НЦРРЗ и МЗ на факторите на жизнената среда и контрола на продуктите и „Профилактика на незаразните болести“ НЦОЗА стоките със значение за здравето на човека. Продължаващо въвеждане на добрите практики при Закон за лечебните заведения, Закон за здравето, Закон за Целеви обучения за работа в екип МЗ деинституализацията на пациенти с психични заболявания социалното подпомагане, Правилник за прилагане на Закона за (медицински специалисти, социални социално подпомагане. работници, полицаи, учители, здравни медиатори и др.), за работа в семейството на пациента, за работа в общността, за работа в "Дневен център", "Защитено жилище" и информационни центрове за лица с тежки психични разстройства.

1.5. Развитие на културата и изкуствата, културните и творческите индустрии, разширяване достъпа до изкуство и повишаване на културата на населението Област на въздействие: Подобряване на условията за развитие на изкуствата и културата Мерките ще бъдат формулирани в процеса на създаване на Стратегия за развитие на културата Област на въздействие: •Разширяване на достъпа до изкуство и култура за всички граждани на Р България Мерките ще бъдат формулирани в процеса на създаване на Стратегия за развитие на културата

1.6 Развитие на спорта и повишаване на физическата култура на населението Област на въздйствие: Създаване на условия за повишаване двигателната активност и физическата дееспособност на учащите Осигуряване на двигателна активност на децата в предучилищна Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и Нарастване броя на децата с изградени МФВС МОМН, общини възраст, с цел хармонично личностно развитие спорта - 2012 - 2022 г. двигателни умения и навици. Закон за физическото възпитание и спорта; Закон за народната просвета Създаване на предпоставки за насърчаване на учащите към Увеличаване броя на учащите, практикуващи МФВС физическа активност и системно практикуване на спорт, като физически упражнения и спорт средство за здравословен начин на живот, физическо и духовно развитие Създаване на условия за реализиране на "двойна кариера" - Бяла книга на спорта Увеличаване броя на включените по МФВС образование и спорт, чрез система за усъвършенстване на процеса Развитие на европейското измерение в спорта -съобщение на ЕК от програми за реализиране на "двойна на обучение в училищата от всички степени на образователната 18.01.2011г. кариера" ученици и студенти система. Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в РБ 2012-2022 Област на въздействие: Насърчаване физическото възпитание и спорта в свободното време, като основен фактор с положително въздействие за здравето и доброто физическо състояние на населението. 110 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Стимулиране на социалното приобщаване на различните групи от Нарастване броя на хората практикуващи МФВС общини населението и създаване на равни възможности за занимания с физически упражнения и спорт в свободното физически упражнения и спорт. врме и броя на спортните прояви Активна роля на общините, спортните и неправителствените Нарастване броя на многоспортови клубове, МФВС общини организации за управление на спорта в свободното време за всички създадени на възрастов, териториален, слоеве на населението. ведомствен и отраслов принцип; нарастване броя на практикуващи физически упражнения и спорт; нарастване броя на спортно- педагогическите кадри, ангажирани за реализация на дейностите Координиране на нучно-приложната дейност и здравните услуги за Брой обхванати хора, практикуващи МФВС изследване ефекта от заниманията с физически упражнения и физически упражнения и спорт; брой спорт и въздействието на двигателната активност като обхванати спортисти; брой изследвания и профилактика срещу заболеваемостта на населението. анализи Област на въздействие: Развитие на научно изследователската и научно приложната дейност в системата на физическото възпитание и спорта Координиране на нучно-приложната дейност и здравните услуги за Брой обхванати хора, практикуващи изследване ефекта от заниманията с физически упражнения и физически упражнения и спорт; брой МФВС спорт и въздействието на двигателната активност като обхванати спортисти; брой изследвания и профилактика срещу заболеваемостта на населението. анализи Провеждане на контрол и образователни дейности за борба с Закон за физическото възпитание и спорта Увеличаване броя на спортуващите, МФВС МЗ допинга и използването на вредни за здравето медикаменти в Наредба за допингов контрол при тренировъчна и състезателна включени в програми за анти-допингово спорта дейност обучение Антидопингова Конвенция на ЮНЕСКО Световен Анидопингов Кодекс Решения на Експертна група на ЕС за Антидопинг 2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване Отговорна Свързани Мерки Механизъм на въздействие Индикатори за изпълнение институция институции

2.1. Осигуряване на възможности за заетост и за повишаване на доходите от труд. Разработване на Стратегия по заетостта на Р България 2013 - 2020 РМС Разработена стратегия МТСП АЗ г. Област на въздействие: Предоставяне на общи и специализирани обучения за повишаване на квалификацията и за придобиване на нова, както и за придобиване на ключови компетентности за уязвимите групи. 111 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Повишаване пригодността за заетост на безработни лица, чрез предоставяне на обучение за придобиване на квалификация НПДЗ Брой лица, включени в обучение МТСП АЗ ОП РЧР Осигуряване на условия за намаляване на броя на работещите бедни, чрез повишаване на тяхната адаптивност Брой лица от целевата група, включени в ОП РЧР МТСП АЗ обучение Област на въздействие: Осигуряване на заетост на уязвими групи на пазара на труда. Осигуряване на заетост (в т.ч. субсидирана) за уязвими групи на НПДЗ пазара на труда Брой лица, включени в заетост МТСП АЗ ОП РЧР Организация на стажуване, специфично за работното място обучение и обучение за придобиване на ключови компетентности за Брой безработни младежи, включени в НПДЗ млади безработни без трудов опит със средно и висше образование заетост; брой безработни младежи, включени МТСП АЗ ОП РЧР в публичния и реалния секто в обучение Осигуряване на услуги, необходими за социалното включване на най-отдалечените от пазара на труда групи с акцент върху социалните умения и подобряване на социалната работа с тези лица: "Активиране на неактивни лица", „Повишаване качеството на НПДЗ Брой разкрити услуги; брой лица, получили МТСП АЗ предоставяните от Агенция по заетостта услуги за гражданите и ОП РЧР посреднически услуги за заетост бизнеса с фокус върху уязвимите групи на пазара на труда”, "Да успеем заедно". Област на въздействие: Предоставяне на услуги за заетост. Модернизиране на предоставяните посреднически услуги за заетост, Брой безработни лица, получили отговарящи на потребностите на търсещите работа лица НПДЗ посреднически услуги; брой лица включени в МТСП АЗ ОП РЧР мерки/прогами/схеми за насърчаване на мобилността Област на въздействие: Насърчаване на предприемачеството сред уязвимите групи на пазара на труда. Насърчаване на предприемачеството, включително и социалното Брой лица, включени в заетост; брой лица, предприемачество завършили обучение за развитие на собствен ОП РЧР МТСП АЗ бизнес и брой лица получили услуги за развитие на собствен бизнес Област на въздействие: Създаване на условия за по-добро съвместяване на личния, семейния и професионалния живот. Реализиране на мерки за по-добро съвместяване на личния, Брой лица, включени в заетост; брой НПДЗ семейния и професионалния живот и повишаване гъвкавостта на предприети мерки; брой лица, включени в МТСП ОП РЧР пазара на труда предприети мерки 112 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Област на въздействие: Защита на трудовите права, подобряване условията на труд и намаляване на недекларираната заетост. Мерки за защита на трудовите права, подобряване условията на Брой информирани лица; брой предприети труд и намаляване на недекларираната заетост НПДЗ мерки; брой работодатели (предприятия), ЗНЗ получили подкрепа за подобряване условията МТСП ГИТ ОП РЧР на труд и за привеждането им в съответствие с изискванията на стандартите

2.2. Осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни междусекторни услуги с цел превенция на социалното изключване. Област на въздействие: Подобряване качеството на живот на децата и насърчаване на социалното включване. Разработване на нов Закон за детето. Осъществяване на законодателна реформа Разработен законопроект МТСП ДАЗД, АСП Брой закрити институции; брой деца, Деинституционализация на грижата за деца (мрежа от социални Закриване на съществуващите специализирани институции изведени от специализираните институции; МТСП, МЗ, услуги в общността, програми за напускащите специализираните Разкриване на нови услуги в общността ДАЗД брой разкрити услуги в общността; брой нови МОМН, общини. институции, приемна грижа и др.). Развитие на приемната грижа приемни семейства Развитие на интегрирани услуги за ранно детско развитие (0-7 Разкриване на нови интегрирани услуги за ранно детско развитие Брой общини, предоставящи интегрирани МТСП, общини. години). Осигуряване на устойчивост на съществуващите услуги услуги за ранно детско развитие МТСП, МЗ, Развитие на иновативни междусекторни услуги за деца и семейства, Подобряване на материалната база и/или изграждане на нова за МОМН, МП, МК, Брой разкрити междусекторни услуги включително и чрез използване потенциала на читалищата. разработване и стартиране на междусекторни услуги МФВС, МВР, общини. Мониторинг на физическата среда за осигуряването на Проверка на физическата среда за осигуряване на задължителната МОМН, МТСП, задължителната предучилищна подготовка на децата и осигуряване Брой осъществени проверки/мониторинг предучилищна възраст общини. на допълнителна подкрепа. Безплатно настаняване в общежития Брой ученици от целевата група, настанени Подкрепа за посещаване на училище за ученици от уязвими групи, Заплащане на транспортните разходи за учениците от отдалечени безплатно в общежития; брой ученици от МОМН, общини. живеещи в отдалечени райони, от бедни семейства и други. райони, от бедни семейства и др. за градски и междуселищен целевата група, на които е осигурен транспорт безплатен транспорт. Реализиране на пилотен проект за деинституционализация на деца от Деинституциализация на ДМСГД и осигуряване на медико-социални 0 до 3 години, който ще бъде използван като модел за последваща Брой деинституционализирани ДМСГД МЗ общини, АСП. грижи за деца от 0 до 3 г. възраст в неравностойно положение. деинституционализация 113 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Усъвършенстване на стандартите за здравни и социални услуги за Брой усъвършенствани стандарти за здравни децата. Продължаваща деинституализация на ДМСГД. Ремонтни и социални услуги; брой закрити ДМСГД; брой МЗ АСП, общини. дейности за деинституционализация на ДМСГ. Подобряване лишени от родителски грижи деца, обхванати условията в ДМСГД от подготовка за интеграция в обществото Отглеждане, възпитание, обучение и подготовка за интеграция в АСП, общини, Брой интегрирани деца от целевата група МЗ обществото на деца, лишени от родителска грижа ДМСГД. Област на въздействие: Осъществяване на реформа в областта на правосъдието за детето. Разработване на законови промени, съгласно приет от МС План за Брой разработени законопроекти; брой МП, МОМН, действие по Концепцията за държавна политика в областта на Законови промени в изпълнение на Плана за действие ДАЗД, АСП изменени закони МВР, МТСП правосъдието за детето. Обучения Създаване на обучителни програми, помагала, наръчници и сборници Брой проведени обучения; брой въведени Развиване на капацитета на ангажираните институции в областта на с добри практики, на нови форми за участие на гражданското МП, МОМН, програми; Брой помагала; брой местни ДАЗД, АСП правосъдието за детето. общество МВР, МТСП програми Разработване на местни програми за превенция на криминалното поведение на децата и др. Оценка и прилагане на добрите практики на организациите на Развиване на специализирани и иновативни междусекторни услуги МТСП, АСП, гражданското общество, развиване на нови услуги включително чрез за превенция, оценка на риска, социална реинтеграция за децата в Брой разкрити междусекторни услуги ДАЗД, МП, делегирани от държавата дейности, стимулиране на доставчиците на конфликт със закона. МОМН, общини услуги Област на въздействие: Разработване и въвеждане на специфични дейности за рискови групи. Целеви обучения за работа в екип (медицински специалисти, Брой проведени обучения (курс, семинари); Продължаващо въвеждане на добрите практики при социални работници, полицаи, учители, здравни медиатори и др.), брой обучени експерти (по различните МЗ, РЗИ Общини деинституализацията на пациенти с психични заболявания. работа в семейството на пациента, работа в общността за работа в специалности) "Дневен център", "Защитено жилище" 114 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Създаване на "Дневен център" и "Защитено жилище" в ДПБ за Извършване на ремонтни дейности в държавните психиатрични Брой разкрити дневни центрове; брой МЗ Общини приемане на пациенти след проведено болнично лечение в ДПБ. болници (ДПБ) осигурени защитени жилища Развитие на центрове за рехабилитация, инвестиции в Осигуряване на профилактика, диагностика, лечение, рехбилитация инфраструктура за осигуряване на комплексно медицинско Брой разкрити центрове за рехабилитация МЗ ДАЗД, общини. и грижи за деца със специални потребности. обслужване на децата, инвестиции в инфраструктура за осигуряване на комплексни грижи за майчино и детско здраве Област на въздействие: Разработване и въвеждане на мерки за осигуряване на условия за промоция на здраве и профилактика на болестите сред уязвимите групи. Национален съвет по Утвърждаване на модела на здравни медиатори, като предпоставка Идентифициране на населените места, в които има нужда от здравни етнически и Брой здравни медиатори МЗ за подобряване на достъпа до здравни грижи на уязвимите групи. медиатори и подготовка на медиаторите в колежи интеграционни въпроси ( НСЕИВ) Област на въздействие: Разработване и въвеждане на специфични дейности за рискови групи. Инвестиции в инфраструктура и оборудване за домашно лечение на Брой изградени звена към лечебните пациенти с хронични заболявания, довели до увреждане на заведения за обслужване на пациентите с МЗ жизненоважни функции (дихателна невромускулна, бъбречна хронични заболявания в домашни условия недостатъчност и други). Област на въздействие: Премахване на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с уврежданиячрез развитие на услуги за дългосрочна грижа и междусекторни услуги. Подобряване на достъпа до социални услуги и тяхното качество, разширяване на мрежата на тези услуги в страната, Разработена Национална стратегия за Разработване на Национална стратегия за дългосрочна грижа. МТСП, МЗ АСП, общини. деинституционализация, както и насърчаване на взаимодействието дългосрочна грижа между здравните и социалните услуги Развитие на мрежа от услуги в семейна или близка до семейната Брой закрити институции; брой лица, Закриване на съществуващите специализирани институции, МТСП, МЗ, среда за хора с увреждания и възрастни хора, зависими от грижите изведени от специализираните институции; Общини разкриване на нови услуги в общността МОМН на професионалисти. брой разкрити услуги в общността Развиване на форми на социални услуги в подкрепа на зависими Осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, които полагат членове на семейството, спомагащи и за трудовата реализация на Брой обхванати лица МТСП, общини грижи за хора с увреждания и възрастни хора. лицата, полагащи грижи за тях 115 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 МТСП, МЗ, Развитие на иновативни междусекторни услуги, включително и чрез Подобряване на материалната база и/или изграждане на нова за МОМН, МП, МК, Брой разкрити междусекторни услуги използване потенциала на читалищата разработване и стартиране на междусекторни услуги МФВС, МВР, общини Област на въздействие: Подобряване на капацитета и взаимодействието при реализирането на комплексни услуги в сферата на образованието, здравеопазването, спорта, заетостта и социалните услуги при постигане на общи цели за социално включване. МТСП, МЗ, Подобряване на планирането на услугите в отделните сектори, Брой разработени стандарти за планиране; МОМН, областни включително и на регионално ниво, както и съгласуваността при Разработване на стандарти, провеждане на обучения брой на служителите, обучени в прилагането администрации, планирането. им общини. Повишаване на капацитета чрез въвеждане на нови подходи при предоставянето на услуги – мултидиспциплинарен подход, Разработени модели за работа, провеждане на обучения на Брой разработени модели за работа; брой МТСП, МЗ, индивидуализиране на услугите, прилагане на комплексна оценка и служители, професионалисти и др. обучени лица за прилагането на моделите МОМН други. Брой създадени системи за мониторинг; брой Създаване и въвеждане на системи за мониторинг, контрол на Създаване на системи, обучения на отговорни за мониторинга и МТСП, МЗ, обучени служители за провеждане на ефективността и ефикасността на предлаганите услуги. контрола служители МОМН мониторинг Брой проведени оценки в областта на Оценка на въздействието на политиките в областта на заетостта, МТСП, МЗ, Проведени оценки на закони, програми, мерки и др. заетостта, доходите, социалните, здравните и доходите, социалните, здравните и образователните услуги. МОМН образователните услуги Брой проведени обучения; брой лица от целевата група, включени в обучене; брой Повишаване на капацитета на общините, неправителствените местни програми за социално включване; Обучения, създаване на нови форми за участие на гражданското организации, социалните партньори и доставчиците на услуги за брой общини, неправителствени организации, общество,. разработване на местни програми за социално включване МТСП участие във формулирането и провеждане на интегрирани политики социални партньори и доставчици на услуги, и др. за социално включване. участващи във формулирането и провеждане на интегрирани политики за социално включване Област на въздействие: Осигуряване на достъпна среда - физическа, институционална и информационна. 116 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Осигуряване на физически достъп до обществени сгради, жилища, МРРБ, МТИТС, Адаптиране на средата Брой адаптирани обекти открити пространства и др. общини. Брой лица от уязвимите групи с осигурен достъп до интернет; брой услуги, достъпни Осигуряване на достъп до интернет, предоставяне на онлайн услуги и Осигуряване на достъп до информация и комуникация. онлайн; брой обучени лица от уязвимите МТИТС, МТСП подкрепа за ползването им, обучения на уязвими групи и др. групи за използване на интернет и онлайн услуги МС, Разработване на различни програми и модели, гарантиращи минимум министерства, Осигуряване на достъп до публични услуги. услуги, финансова достъпност, непрекъснатост на услугите, качество Брой разработени програми/модели областни и конкурентност на услугите и отчетност на услугите управи, общини. Премахване на архитектурните бариери на спортните обекти и съоръжения, осигуряване на достъп до културните институции чрез Брой адаптирани обекти; брой разработени МРРБ, МК, Осигуряване на достъп до култура и спорт. ремонт и реконструкция на сградите, разработване на мерки за мерки; брой разработени програми; брой МФВС, МТСП, насърчаване на участието на представители на уязвимите групи в включени лица в програмите общини. спортни и културни събития и др. Област на въздействие: Осигуряване на равен достъп до занимания с физически упражнения, спорт и спортни услуги. Осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни спортни услуги за възрастните хора с цел превенция на ниската физическа активност и МТСП, МФВС, социалното им изключване. Разработване на политики и програми, свързани с дейности за Брой проведени мероприятия; брой общини. физическа активност и социално включване участници в мероприятия Област на въздействие: Подобряване на жилищните условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните. Осигуряване на достъп до жилищно настаняване. Изграждане на социални жилища Брой изградени социални жилища МРРБ, общини Подобряване на материалната база и/или изграждане на нова за Създаване на интегрирани междусекторни услуги за бездомните, МТСП, МВР, МП, разработване и стартиране на интегрирани междусекторни услуги, Брой разкрити междусекторни услуги включително и просещите деца и възрастни. МЗ, общини предоставяне на услуги 117 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Област на въздействие: Работа в партньорство за преодоляване на бедността и социалното изключване и техните последствия. Подобряване на информационното осигуряване на политиката за Брой реализирани проекти и програми за Изграждане на капацитет, провеждане на публични събития и МТСП, НСИ, намаляване на бедността и социалното изключване от гледна точка изграждане на капацитет; брой проведени изследвания общини. на техните причини, измерения и проявления. мероприятия; брой осъществени изследвания Проучване и обмен на добри практики между държавите-членки на Брой проведени партньорски проверки; брой ЕС и заинтересованите страни на национално и местно ниво за Провеждане на партньорски проверки, конференции, семинари проведени конференции; брой проведени МТСП преодоляваме на бедността и социалното изключване. семинари Укрепване диалога и консултациите със заинтересованите страни по Провеждане на срещи и консултации със заинтересованите страни Брой проведени консултации МТСП Общини проблемите на бедността и социалното изключване. Въвеждане на оценката на социалното въздействие във всички Извършване на предварителни и последващи оценки на социалното Брой извършени оценки на социалното сфери на политиката, в т.ч. и регулярно извършване на независими МТСП въздействие на политиките въздействие във всички сфери на политиката оценки на социалното въздействие. Насърчаване на разработването и прилагането на пилотни практики Брой реализирани проекти; брой социални Реализиране на пилотни проекти МТСП Общини и социални иновации, базирани на доказателства. иновации Разработен механизъм за институционално МТСП, МОМН, Изъплнение на целите заложени в Страгегията за корпоративна и МИЕТ, МФ, координиране за КСО; брой образователни МОСВ, МРРБ, социална отговорност (2009-2013). МЗХ, МФВС програми и методики за КСО МК

2.3. Осигуряване на устойчивост и адекватност на социалните плащания Област на въздействие: Осигуряване на материална подкрепа за лица и семейства в неравностойно положение Осигуряване на материална подкрепа за лица и семейства в Брой подпомогнати лица в неравностойно неравностойно положение. Предоставяне на помощи положение; брой подпомогнати семейства в МФ, МТСП, АСП неравностойно положение Област на въздействие: Подпомагане на семействата с деца Средно месечен брой подпомогнати Подпомагане на семействата с деца. Предоставяне на семейни помощи МФ, МТСП, АЗ АСП, АЗ семейства с деца 118 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 З. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал Мерки Механизъм на въздействие Индикатори за изпълнение Отговорна Свързани институция институции

3.1 Усъвършенстване и интегриране на националната система за планиране и управление на регионалното развитие и системата за пространствено планиране Област на въздействие и предвидени мерки: Стратегическо планиране и регионално управление Внедряване и утвърждаване на принципите на стратегическото Законови промени, оперативните програми Брой областни стратегии; брой МРРБ Областни планиране предварителни (ex-ante) оценки на администраци, областните стратегии; брой изготвени Областен междинни и последващи оценки за управител изпълнението на Областните стратегии за развитие; брой изготвени тематични оценк; брой сключени споразумения за териториално сътрудничество с партньори, работещи в областта на регионалното развитие; брой създадени експертни работни групи за решаване на въпроси; свързани с работата на Областните съвети за развитие Подобряване на управлението на регионалното развитие Укрепване на институционалния капацитет на Регионалните съвети за Брой проведени обучения; семинари; брой МРРБ Областни развитие, ефективно и ефикасно осъществяване на координация и информационни кампании и форуми за администраци, взаимодействие при изпълнение на операциите по оперативните обсъждане проблемите на устойчивото и Областен програми, укрепване на институционалния капацитет на Областните интегрирано регионално развитие - управител съвети за развитие; дейности по оптимизиране на администрацията провеждане на ежегодни форуми в районите на областно, регионално и централно ниво, които да подготвят от ниво 2 в Северна или Южна България за въвеждане на разширена форма на децентрализация в управлението повишаване капацитета на органите за след 2020 г. управление на регионалното развитие; брой участия в международни и междурегионални партньорски проекти и инициативи; брой участници в обучения, семинари Повишаване капацитета на местните власти за сътрудничество Изграждане на устойчиво дългосрочно партньорство между местните Брой договорени проекти; брой договори за МРРБ Общински съгласно Стратегията за иновации и добро управление на местно власти със социално-икономическите партньори, организации на партнъорство администрации ниво на Съвета на Европа гражданското общество и бизнеса с оглед подобряване качеството на местните публични услуги 119 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Повишаване на капацитета за управление на проекти Оперативни програми Брой проведени обучения; семинари; брой МРРБ общински информационни кампании и форуми за администрации обсъждане проблемите на устойчивото и интегрирано регионално развитие; брой участия в международни и междурегионални партньорски проекти и инициативи; брой участници в обучения, семинари Изграждане на цялостен кадастър и актуална геодезическа основа Разработване на цифрови кадастрална карта, едромащабна Площ (в хектари), обхваната в кадастрална МРРБ АГКК топографска карта, държавна нивелачна мрежа и геоинформационна карта; брой цифрови топографски картни система за обработка на данни и предоставяне на услуги листа; км. преизмерени нивелачни линии - I клас; брой модули на геоинформационната система. Осигуряване на устойчиво устройствено планиране на територията Разработване на устройствени планове, осигуряващи комплексно, Брой устройствени планове МРРБ общински интегрирано и устойчиво развитие на населените места администрации Подобряване на механизмите за обществени консултации Ефективно участие на НПО и гражданите в процеса на стратегическо Брой проведени обществени консултации; МРРБ общински планиране и прилагане на политиката за регионално развитие брой участници в обществените консутации администраци, НПО Подобряване на информационното осигуряване на процесите, Изграждане на ГИС базирана национална информационна система за Брой изградени ГИС системи МРРБ свързани с планирането и управлението на територията интегриране на статистическа, картна и др. информация необходима за процесите на стратегическо планиране на регионалното и местно развитие и устройствено планиране на територията. З.2 Стимулиране развитието на градовете и подобряване на интеграцията на българските региони в национален и международен план Област на въздействие и мерки: Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване функциите на полицентричната мрежа на градовете Изграждане на интегриран градски транспорт и въвеждане на Намаляване на емисиите на вредни вещества и достигане на добро Проекти за оптимизиране и екологизиране на МРРБ общински съвременни форми за управлението му качество на атмосферния въздух на територията на цялата страна, градския транспорт (брой) администраци ОПРР 2014-2020, разработване и изпълнение на План за действие за насърчаване навлизането и развитието на устойчив зелен транспорт, мерки за подобряване и развитие на интегриран градски транспорт Създаване на условия за устойчиво и интегрирано градско развитие Превенция на риска, развитие на техническата инфраструктура Брой разработени стратегии и проекти за МРРБ общински на основа на Интегрирани планове за градско възстановяване и ОПРР 2014-2020 интегрирано градско развитие на градски администраци развитие агломерации Подобряване на градската среда Национални стратегически документи брой устройствени планове; бр, проекти МРРБ общински Регионални стратегически документи администраци 120 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 ОПРР Подкрепа за създаване на зони с потенциал за развитие Национални стратегически документи брой индентифицирани зони с потенциал за МРРБ общински Регионални стратегически документи - ИПГВР развитие администраци ОПРР Област на въздействие и мерки: Подобряване на благоустройството, транспортната и комуникационната свързаност в градските агломерационни ареали доразвиване на инфраструктурни мрежи и подобряване на проекти за развитие /реинженеринг и техническа поддръжка на покритие на населените маста, МРРБ; МВР предоставяните публични услуги в населените места, разположени системите резервираност на линиите, предоставени в непосредствена близост до града, с чието развитие са тясно публични услуги свързани; Област на въздействие: Трудова географска мобилност подобряване на транспортната свързаност ОП км подобрена пътна инфраструктура между МРРБ АПИ; общински Проекти градовете; времетраене на пътуването; брой администрации пътуващи лица в трудоспособна възраст Област на въздействие и мерки: Подобряване на алтернативите за свободното време в градовете чрез развитие и подобряване на достъпа до културни услуги и възможностите за спорт в регионите Подобряване на държавната и общинска културната инфраструктура Национални стратегически документи Брой ремонтирани културни обекти и МРРБ МК; общински Регионални стратегически документи институции; брой обновени културни администрации ОПРР съоражения; брой посетители; размер на инвестициите Подобряване на средата за живот в регионите, чрез изграждане и Национални стратегически документи Брой ремонтирани спортни обекти брой реконструкция на спортната инфрастуктура за професионален спорт Регионални стратегически документи обновени спортни съоражения; брой МРРБ МФВС и спорт в свободното време ОПРР посетители; размер на инвестициите Област на въздействие: Широколентова инфраструктура Развитие на широколентова инфраструктура Стратегия "Европа 2020" Дължина на инсталираната широколентова МРРБ МТИТС национални, регионални и общински стратегии мрежа (в км) ; брой на абонатите на Интернет на 1000 жители; Достъп на домакинства до Интернет ; размер на инвестициите; брой новоразкрити работни места на регионално и местно ниво; брой на създадените "онлайн" услуги и възможности; брой домакинства с широколентов достъп; дължина на рокарана оптика и свързани крайни потребители с технология FTTx (км). брой проекти за изграждане на безжичен широколентов достъп в общините; брой админситратвини структури ведомства, включени в интегрираната мрежа З.3 Подкрепа за развитието на изоставащите и подобряване на качеството на живот в селските региони Област на въздействие: Укрепване и разширяване функциите на малките градове в селските райони и подобряване на градската среда 121 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Стимулиране на икономическото развитие на изоставащите райони ОП % на населението с подобрен транспортен МРРБ МЗХ; общински чрез подобряване на инфраструктурната осигуреност на достъп/% от наслението свързано с ВиК администрации съществуващите производствени зони система; Площ на изградените нови бизнес подкрепящи инфраструктурни обекти (кв.м) Подкрепа за развитието на МСП в районите за целенасочена ОП Брой безработни лица, включени в мерки за МРРБ МЗХ; общински подкрепа и в селските райони ЕФРР подкрепа на самостоятелна стопанска администрации ЕЗФРСР дейност ; брой създадени микро-предприятия; обем на произведената продукция; размер на преките чуждесранни инвестиции Укрепване и развитие на традиционни икономически дейности в ОП Брой лица заети в традиционни отрасли, брой МРРБ МЗХ; общински регионите (местни занаяти, грънчарство, килимарство и др.) ЕФРР създадени фирми в традиционни отрасли; администрации ЕЗФРСР нетни приходи от продажбите от традиционите към общия обем за региона/общината Стимулиране активизирането на бизнеса в изоставащи райони и ОП Брой новосъздадени предприятия; брой заети МРРБ МЗХ; общински постигане на дългосрочна устойчивост, чрез насърчаването на ЕЗФРСР лица администрации индивидуалното и колективно предприемачество Област на въздействие: Подобряване качеството на живот в селските райони Насърчаване изграждането на местната инфраструктура, ОП Брой обекти на техническата МРРБ МЗХ; общински обновяването на селата, предлагането на местни основни услуги и ЕЗФРСР инфраструктура;. Брой туристи, ползващи администрации опазването на местното културно и природно наследство селски туризъм ; брой обозначени туристически обекти ; нр.включени местни културни ирелигиозни обекти в Насърчаване публично-частното партньорство за реализация на ОП Брой публично-частно партнъорство МРРБ МЗХ; общински стратегии за местно развитие ЕЗФРСР администрации З.4.Подприоритет Подкрепа за ефективно и устойчиво усвояване на туристическия потенциал на регионите и развитие на културните и креативни индустрии в регионите Област на въздействие: Развитие на инфраструктурата за специализирани форми на туризъм Развитие на културни туристически атракции - реставрация, ОП Брой развити туристически атракции МРРБ МИЕТ, МК консервация и социализация на НКЦ, изграждане на съпътстваща ЕФРР инфраструктура, въвеждане на съвременни форми на експониране и интерпретация; Развитие на инфраструктурата за туризъм в защитените територии и ОП Брой реализирани програми за паркова МРРБ МОСВ, МИЕТ развитие природни туристически атракции ЕФРР инфраструктура; брой развити туристически атракции Изграждане и развитие туристически атракции за селски, ОП Брой развити туристически атракции; брой МРРБ МИЕТ; МОСВ спа/балнео, приключенски и спортен туризъм ЕФРР нови МСП Област на въздействие: Маркетинг на туристическите региони и формиране на регионални туристически продукти 122 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Формиране на регионални продукти, провеждане на пазарни ОП Брой туристически продукти; брой МРРБ МИЕТ проучвания, разработване на бранд стратегии, маркетингови Стратегически план за развитие на културния туризъм Маркетингови стратегии; брой стратегии за позициониране и осъществяване на промоционални Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р промоционални кампании дейности. България Стратегия на ЕС за Дунавския регион COM (2010) 352 Област на въздействие и мерки: Създаване на условия за развитие на културни и творчески индустрии в регионите Област на въздействие: Модернизиране на образователната инфраструктура на 23-те училища по изкуства и култура в подкрепа на развитието на местния културен потенциал Подприоритет З.5 Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към настъпващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси Област на въздействие: Подобряване качеството и ефективността на водоснабдителните услуги за бизнеса и населението в регионите и доближаване до европейските стандарти в тази област Технически и технологични мероприятия за водоснабдяване и за ОП Околна среда Реконструирана и изградена водопроводна МОСВ, МРРБ общинска изграждане на нови и реконструкция на водоснабдителни мрежи, мрежа (м); брой реални жители включени към аминистрация; подобряване техническото състояние на водопроводни системи и ПСПВ; брой на домакинствата с осигурен ВиК оператори изграждане на пречиствателни станции за питейни води за достъп до водоснабдяване и канализация подобряване на водоснабдяването и качествата на питейните води. Област на въздействие: Устойчиво управление на водните ресурси в регионите чрез изграждане и модернизиране на канализационни системи и пречистване на отпадъчни води Технически и технологични мероприятия за изграждане на ОПОС Дължина на изградените и модернизирани МОСВ, МРРБ канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни канализационни системи и колекторни мрежи води в населени места над 2000 е.ж. Изграждане на биологично в населените места (кm) ; брой на стъпало на пречиствателни станции за за отпадъчни води за домакинствата с осигурен достъп до агломерации над 10 000 е.ж. канализация; Дължина на изградените и модернизирани канализационни системи и колекторни мрежи в населените Област на въздействие: Превенция на риска от наводнения, бедствия и аварии на територията на регионите Предварителна оценка на риска от наводнения за всеки речен Нормативни документи Брой оценки на риска МОСВ МВР басейн; Подобряване на законодателството ОПОС Изготвяне на карти на заплахата и риска от наводнения, на районите Нормативни документи Брой изготвени карти за риска от наводнения МОСВ за които са определени, че има значителен потенциален риск от Подобряване на законодателството наводнения или може да се предвиди такъв; ОПОС 123 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Разработване и изпълнение на Планове за управление на риска от Нормативни документи Брой създадени "териториално акваториално МОСВ общинска наводнения за определените райони; Подобряване на законодателството устройствени планове" (ТАУП) на рискови аминистрация ОПОС участъци ;Почистени и укрепени речни корита дерета и отводнителни канали (кm) (брой /куб.м. дървесина); Укрепени свлачища - брой и площ; брой коригирани речни участъци; брой почистени речни легла; ремонт и реконструкция на съществуващи водоснабдителни системи; възстановяване и доизграждане на напоителните системи Създаване на единна система за наблюдение, получаване и ОПОС създадена система за наблюдение МОСВ общинска обработване на актуална информация с обособен Оперативен аминистрация център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване. Доизграждане на националната система за ранно предупреждение и проекти за развитие /реинженеринг и техническа поддръжка на брой областни центрове и населени места, МВР, МОСВ общинска оповестяване на регионално и местно ниво с цел своевременно системите свързани към НСРПО аминистрация информиране и повишаване ефективността на защита на населението при бедствия и аварии, защита от наводнения и технологични рискове, както и въвеждане на единна радиосистема за взаимодействие и координация. Област на въздействие: Предотвратяване и адаптиране към негативните последици от изменението на климата върху водните ресурси и екосистемите Оценка на необходимостта от вода в средносрочен и дългосрочен ОП Определяне на чувствителни райони и МОСВ план за различни икономически сектори. Оценка на икономическото индикатори. Определяне на проблематични въздействие от изменението на климата върху различни сектори и райони. Разработване на икономически сектори мониторингова система Мерки за борба с абразията и ерозията, включващи укрепване на ОП Реализираните мерки са предотвратили МОСВ, МРРБ, общини, свлачища и бреговата ивица на Черно море и р. Дунав, реални заплахи от наводнения на МЗХ ограничаване на добива на инертни материали от речните корита, съответните територии и/или са намалили провеждане на дейности, ограничаващи ерозията в речните тераси, отрицателните последици при наводнения вследствие на добив на инертни материали Превенция на риска от наводнения, бедствия и аварии на Проекти/ програми брой проведени обучения и семинари; МВР, МРРБ, територията на регионите - Превенция и защита от горски, полски ОП брой проведени информационни кампании ГД"Пожарна Общини, пожари и пожари в градска среда – осигуряване на методи и Нормативни документи сред населението; брой разработени безопасност и МОСВ технически средства за реализирането й. подобряване на законодателството съвременни методи за въздействие спрямо защита на ОПОС бедствия, аварии и пожари; брой осигурени населението" технически средства за ограничанване въздействието на бедствия, аварии и пожари 124 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Превенция на риска от наводнения, бедствия и аварии на Проекти/ програми брой проведени обучения и семинари; брой МВР общини, НПО, територията на регионите - Повишаване ефективността на защита проведени информационни кампании сред бизнес на населението при бедствия и аварии, защита от наводнения и населението; количество договорирани структури технологични рискове средства Мерки за eфективно използване и управление на водите ОП Намаляване на общите количества МОСВ, МФ, законодателство използвана вода чрез инвестиции във МЗХ, МРРБ, водностопанската инфраструктура и мерки за общини, подобряване на ефективността при научни използването на водните ресурси институти Област на въздействие: Подобряване на околната среда на Черно море и българското черноморско крайбрежие Изграждане на стратегическа рамка за подобряване на околната Извършване на оценки, мониторинг, изготвяне и прилагане на Стратегия и Програма от мерки за постигане МОСВ, МЗ, МТИТС, среда на Черно море и българското черноморско крайбрежие стратегия на добро състояние на морската околна МИЕТ, МРРБ, среда; индикатори за оценка МВнВР Област на въздействие: Ефективно използване на ресурсите в регионите чрез оптимизиране събирането на отпадъци и внедряване на съвременни технологии за разделно събиране, компостиране на биоразградимите отпадъци, рециклиране и екологосъобразно обезвреждане в изпълнение на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа за периода до 2020 г. Програми за предотвратяване на отпадъците, които се Разработване на Национална програма за предотвратяване на Изготвена програма МОСВ, ИАОС, НСИ съсредоточават върху ключовите въздействия върху околната среда отпадъците в рамките на Национален план за управление на и се има предвид целия жизнен цикъл на продуктите и материалите. отпадъците 2014-2020 г. Увеличаване на дела на оползотворяване и рециклиране на планове Брой на съоръжения за рециклиране и МОСВ, ИАОС, НСИ отпадъците програми оползотворяване на отпадъци; Обхват на системите за разделно събиране на масово разпространени отпадъци, с цел последващо увеличаване на дела на оползотворяването и рециклирането, като дейности по третиране на отпадъците; Мощности за събиране и рециклиране на отпадъците (хил.т) ; брой новоизградени регионални депа; брой Новоизградени инсталации за предварително третиране; брой изградени съоръжения за третиране на битовите отпадъци Доизграждане на системата от съоръжения, осигуряваща стратегии Брой изградени съоръжения за третиране на МОСВ, ИАОС, НСИ екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови планове битовите отпадъци; брой на закритите депа отпадъци, генерирани в страната и закриване на всички ОП за битови отпадъци съществуващи депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти 125 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Изграждане на компостиращи инсталации за биоразградими планове Брой на изградените инсталации за МОСВ, ИАОС, НСИ отпадъци на площадките на регионалните депа за обезвреждане на ОП компостиране битови отпадъци Създаване на интегрирана рамка за управление на строителните план Разработване на нормативен акт, МОСВ отпадъци, която да доведе до намаляване на въздействията върху нормативни актове методически указания и ръководство; брой. околната среда, причинени от генерираните строителни отпадъци, изградени инсталации за рециклиране и подобряване на ефективността на използване на ресурсите, оползотворяване на строителни отпадъци увеличаване отговорностите на замърсителите, стимулиране на инвестициите за изграждане на съоръжения за преработването им Област на въздействие: Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на регионите Развитие на мрежата от защитени територии Издаване на административни актове Брой одобрени планове за управление; брой МОСВ ИАОС, МЗХ, доклади за мониторинг; обявени защитени ИАГ територии Изграждане на мрежата от защитени зони по „Натура 2000” план брой обявени защитени зони МОСВ ИАОС, МЗХ, нормативни актове ИАГ ОП Картиране на природни местообитания и на видове в защитени зони, OП брой картирани зоните от мрежата Натура МОСВ МЗХ;ИАРА, вкл. и в акваторията на Черно море 2000; брой видове и местообитания, които са БАН, картирани и които имат определено природозащитно състояние; брой видове птици, чиито миграционни трасета са изучени; брой местообитания и видове, за които са предприети мерки и дейности Разработване на планове за действие за застрашени животински и Нормативни актове Брой планове за действие МОСВ МЗХ; ИАРА, растителни видове Разработване на планове за действие БАН, ОПОС Изпълнение на мерки и дейности за опазване, поддържане и ОПОС Брой местообитания и видове, за които са МОСВ МЗХ, ИАГ, възстановяване на местообитания и видове на територията на Национални програми и проекти за конкретни дейности предприети мерки и дейности НПО страната, вкл. такива предвидени в планове за управление и планове за действие Осъществяване на мониторинг за установяване на тенденции в Програми и проекти за конкретни дейности Брой видове и местообитания, за които се МОСВ МЗХ, ИАГ, ръзпространението и състоянието на природни местообитания и провежда мониторинг НПО видове Разработване на планове за управление на защитени територии и Издаване на административни актове Брой одобрени планове за управление; брой МОСВ ИАОС, МЗХ, защитени зони доклади за мониторинг; обявени защитени ИАГ територии Област на въздействие : Повишаване качеството на атмосферния въздух на територията на страната , в т.ч. в големите градски центрове Изпълнение на мерките от Националната програма за намаляване Инвестиционни, законодателнии и административни мерки Изпълнени мерки ;% на намаление на МОСВ МТИТС, МИЕТ, на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, вредните емисис,% на намаление на шума ДАМТН, МЗХ летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета с РМС №261/23.04.2007 г. 126 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Изпълнение на мерките за постигане изискванията на новата Законодателни актове; констролни регулации и правила Брой на приведени в съответствие с МОСВ МИЕТ Директива 2010/75/ЕО, относно емисиите от промишлеността изискванията на Директивата инсталации Изпълнение на мерките от общинските програми по чл. 27 от Закона Изпълнение на мерките по програми за конкретни дейности Изпълнени мерки: концентрациите да не Общини МОСВ, МИЕТ, за чистотата на атмосферния въздух за управление на качеството надвишават нормите МТИТС, МРРБ на атмосферния въздух в райони с нарушено качество на въздуха З.6 Засилване на териториалната кохезия чрез развитие и разширяване на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество Област на въздействие: Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии Развитие на трансграничното сътрудничество Програмни документи Брой проекти; брой успешно изпълнени МРРБ МС, МФ, проекти; брой участници в проекти. министерства, областни администрации , социално- икономически партньори, НПО Взаимодействие между органите отговорни за граничната сигурност Проекти за развитие /реинженеринг и техническа поддръжка на Брой областни центрове и населени места, МВР Общини и обществен ред и за изграждане на комуникационна системите;нормативни актове свързани към НСРПО инфраструктура за взаимен обмен в 30 км-ва гранична зона между съседни региони от две или повече държави-членки, граничещи по суша или по море, или между съседни гранични региони от поне една държава-членка и една трета държава по външните граници на Съюза, които не са обхванати от други програми по външните финансови инструменти на Европейския съюз. Област на въздействие: Разширяване на междурегионалното сътрудничество Разширяване на междурегионалното трудничество Програмни документи Брой проекти; брой успешно изпълнени МРРБ МС, МФ, проекти; брой участници в проекти. министерства, областни администрации , социално- икономически партньори, НПО Област на въздействие: Разширяване на транснационалното сътрудничество Разширяване на транснационалното сътрудничество Програмни документи Брой проекти; брой успешно изпълнени МРРБ МС, МФ, проекти; брой участници в проекти. министерства, областни администрации , социално- икономически партньори, НПО 127 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Област на въздействие: Укрепване на връзките между университетите, изследователските центрове и регионалния бизнес в Дунавския макрорегион Укрепване на връзките между университетите, изследователските Национална стратегия за регионално развитие Брой създадени научно-изследователски МРРБ Общини центрове и регионалния бизнес в Дунавския макрорегион Регионални планове за развитие центрове/ лаборатории; брой съвместни Областни стратегии за развитие програми между бизнеса и университетите ; Общински планове за развитие брой създадени иновативни предприятия 4. Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване нахранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси Отговорна Свързани Мерки Механизъм на въздействие Индикатори за изпълнение институция институции

4.1 Балансирано секторно и структурно развитие на аграрния отрасъл Област на въздействие: Насърчаване процеса на консолидиране на земеделските земи (комасация) по собственост Насърчаване процеса на консолидиране на земеделските земи Подпомагане на проекти за уедряване чрез предоставяне на Брой проекти, за които е предоставена МЗХ (комасация) по собственост експертна и техническа помощ, включване на публичните фондове експертна и/или техническа помощ; размер на (държавен и/или общински поземлени фондове) в проекти за включена в проекти за уедряване земя (дка); уедряване, финансова подкрепа на проекти за уедряване чрез размер на включена в проекти за уедряване Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) земя от държавен и/или общински поземлен фонд (дка); брой подпомогнати по ПРСР проекти за уедряване; общ размер на инвестициите за реализаране на проекти за уедряване (лв.) Област на въздействие: Възстановяване и модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура " Възстановяване и модернизиране на хидромелиоративната Инвентаризация на хидромелиоративния фонд( ХМФ), установяване Инвентаризиран хидромелиоративен фонд; МЗХ инфраструктура потребностите от напояване и определяне на обема от дейности за общ размер на инвестициите за реконструкция и създаване на напоителни съоръжения, реализиране реконструкция и изграждане на на дейности за реконструкция и изграждане на неоходимата хидромелиоранивни съоръжения (лв.); брой инфраструктура, финансова подкрепа на проекти в напояването по подпомогнати по ПРСР проекти за ПРСР инвестиции Област на въздействие: Преодоляване на структурния дисбаланс в животновъдния сектор." 128 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Преодоляване на структурния дисбаланс в животновъдния сектор Прилагане на схеми за обвързано с производството, подпомагане за Брой подпомогнати земеделски МЗХ животни, прилагане на схеми за национални доплащания за животни, производители; брой животни, за които е национална програма по пчеларство; схеми за държавна помощ за оторизирано подпомагане; процент на реализиране на ангажименти за хуманно отношение към птици и усвояване на финансовия ресурс; брой свине, схема за държавна помощ за инвестиции, свързани с директни подпомогнати проекти; общ размер на доставки на продукти от животновъдството; инвестициите за изграждане и оборудване на обекти за директни доставки (лв.) Област на въздействие: Насърчаване на равномерното развитие на отделните направления в растениевъдния сектор " Насърчаване на равномерното развитие на отделните направления Схеми за държавна помощ за подкрепа на инвестиции в сектор Брой подпомогнати производители; общ МЗХ в растениевъдния сектор "Плодове и зеленчуци", схеми за обвързано подпомагане за размер на инвестициите (лв.); брой подобряване качеството на пресни плодове и зеленчуци, програма за подпомогнати проекти за преструктуриране и подпомагане на лозаро-винарския сектор; конверсия на лозя; брой подпомогнати проекти за промотиране на вина в трети страни; общ размер на изплатената помощ за застрахователни премии

4.2 Модернизирани и технологично обновени стопанства и инфраструктура в отрасъла. Развитие и ускорено въвеждане на иновациите в земеделската практика Области на въздействие: Насърчаване на инвестиции в материални и нематериални активи и внедряване на иновативни решения Насърчаване на инвестиции в материални и нематериални активи ПРСР Брой стопанства, подкрепени за реализиране МЗХ на инвестиционни проекти; брой предприятия, подкрепени за реализиране на инвестиционни проекти; общ обем на инвестициите за модернизиране Внедряване на иновативни решения и практики в земеделското ПРСР Брой реализирани иновативни проекти; брой МЗХ производство подкрепени изследователски проекти; общ обем на инвестициите за въвеждане на нови продукти и/или техника/технология

4.3 По-висока професионална квалификация и информираност на земеделските производители Области на въздействие: Повишаване на квалификацията и предоставяне на консултантски услуги Повишаване на професионалната квалификация и знания на ПРСР Брой проведени обучения; брой проведени МЗХ заетите в аграрния сектор информационни кампании Предоставяне на консултански услуги на заетите в аграрния сектор ПРСР Брой проведени консултации в областта на МЗХ земеделието и горското стопанство

4.4 Земеделското производство - привлекателен бизнес, осигуряващ стабилни и справедливи доходи на заетите в него Области на въздействие: повишаване на доходите от земеделска дейност Подкрепа на доходите на земеделските производители чрез Схема за директни плащания на площ (основно плащане без "зелен" Брой подпомогнати земеделски МЗХ прилагане на системата за директни плащания компонент) производители; размер на допустимите за Други схеми за директно плащане (дребни ферми, млади фермери) подпомагане площи (хил. дка); процент на Национални доплащания на ха; национални доплащания за тютюн усвояване на финансовия ресурс 129 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Преструктуриране на производства в чувствителни от социално- Схеми за обвързано производство за отглеждане на животни и трайни Брой производители, обхванати от схемите за МЗХ икономическа и демографска гледна точка, райони - насаждения в тютюнопроизводителни общини обвързана с производството подкрепа; тютюнопроизводство Тематични подпрограми към ПРСР процент на усвояване на финансовия ресурс Насърчаване сдружаването на производителите и кооперирането на Схеми за подпомагане сдружаването на земеделските производители Брой признати организиции на производители МЗХ участниците във веригата за предлагане на земеделски продукти и ПРСР на земеделска продукция; брой одобрени храни оперативни програми на организации на производители; брой подкрепени проекти за реализиране на форми на сътрудничество Ефективно управление на рисковете в земеделието Схеми за държавни помощи за застраховки и за компенсиране на Брой земеделски производители, включени в МЗХ загуби следствие на неблагоприятни климатични условия схема за държавна помощ за застраховане; ПРСР общ размер на изплатената помощ за застрахователни премии - по схема за подсектор "Плодове и зеленчуци"(лева); брой земеделски производители, получили компенсация за загуби вследствие неблагоприятни климатични условия; общ размер на изплатените компенсации (лева); брой подпомогнати земеделски производители за противодействие на климатични и икономически рискове Насърчаване развитието на биологичното земеделие Национален план за развитие на биологичното земеделие 2007-2013 Размер на площите, използвани за МЗХ ПРСР биологично земеделие в система на контрол (дка); брой животни, отглеждани по биологичен начин; Прилагане на програми за промотиране на земеделски и хранителни Промоционални програми за земеделски и хранителни продукти Брой одобрени промоционални програми МЗХ продукти на пазарите на Европейския съюз и трети страни

4.5 Устойчиво използване и управление на природните ресурси Области на въздействие: Насърчаване земеделските производители да предоставят "Зелен компонент" на директните плащания Брой земеделски производители, получаващи МЗХ екологични услуги и услуги, свързани с климата ПРСР "зелено плащане"; брой санкционирани земеделски производители за неспазване на изискванията за кръстосано съответствие и неприлагане на екологични дейности; брой и характеристики на прилаганите допълнителни дейности за опазване на околната среда; процент на усвояване на финансовия ресурс; брой подпомогнати земеделски производители 130 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Поддържане на земеделските дейности в райони с природни или Допълване на директните плащания Брой подкрепени земеделски стопанства от МЗХ други специфични ограничения ПРСР райони с природни или други специфични ограничения; площ на подпомогнати стопанства в райони с природни или други специфични ограничения Поддържане и съхраняване на горските ресурси ПРСР Брой подпомогнати бенефициенти за МЗХ залесяване; брой подпомогнати бенефициенти за презалесяване; брой подпомогнати проекти за превантивни дейности; размер на площите с новосъздадени гори; размер на площите с възстановени гори

4.6 Конкурентоспособен рибарски сектор, осигуряващ устойчиво управление на рибарството и аквакултурите Области на въздействие: сектор "Рибарство" Модернизиране на флота, въвеждане на иновационни технологии в ОПРСР Брой подкрепени проекти за инвестиции за МЗХ производството на аквакултури и рибопреработката приспособяване и модернизиране на риболовния флот; брой подкрепени инвестиционни проекти в аквакултура; брой подкрепени инвестиционни проекти за преработка на продукти от рибарството и аквакултурата Осигуряване и управление на надеждни икономически, биологични и Национална програма за събиране, използване и управление на Събрани и обобщени икономически данни за МЗХ научни данни за сектора данни в сектор "Рибарство" риболовните съдове; събрани данни относно основните риболовни практики; събрани биологични данни; събрана и обобщена информация за улови и изхвърляния на улови; събрани данни за аквакултурния сектор; събрани данни за рибопреработвателния сектор Опазване и ефективно управление на рибните ресурси Годишни планове за зарибяване Брой извършени зарибявания; вложен МЗХ зарибителен материал (брой); брой извършени проверки; брой констатирани нарушения; въведени временни или общи забрани и други ограничителни мерки свързани с опазване на рибните ресурси

4.7 Високо ниво на защита на човешкото здраве и интересите на потребителите по отношение на храните чрез прилагането на интегриран подход на контрол по цялата хранителна верига Области на въздействие: човешко здраве, здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях 131 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Осъществяване на интегриран контрол по безопасността и Наличие на добре функционираща система за контрол Брой извършени проверки по отделни МЗХ качеството на храните Своевременно въвеждане на европейските и национални изисквания направления; възбранени и бракувани храни за качество и безопасност на храна и хранителни продукти Гарантиране на здравословния статус на животните и хуманно Държавна профилактична програма и програми за надзор на болести Брой проведени профилактични МЗХ отношение към тях по животните мероприятия; брой диагностични изследвания; брой проведени мероприятия за надзор на болести по животните 5. Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката Отговорна Свързани Мерки Механизъм на въздействие Индикатори за изпълнение институция институции

5.1 Създаване на благоприятна институционална среда Област на въздействие: иновационна и инвестиционна среда Правителствена програма Приемане на закон за иновациите Приет закон МИЕТ - Ангажимент по пакта "Евро плюс" -МОМН Разработена стратегия с всички необходими МТИТС Разработване на Иновационна стратегия за интелигентна Разработена бюджетна рамка с мерки за реализация, ОП „Иновации и съпътстващи документи за нейното адекватно МИЕТ МРРБ специализация 2013 - 2020 г. предприемачество“ изпълнение МЗХ МЗ Организирани и проведени форуми; подготвени и разпространени рекламни материали; заснети и излъчени Проактивен инвестиционен маркетинг за привличане на инвеститори Секторна стратегия за насърчаване на инвестициите промоционални филми и видеоклипове; БАИ МИЕТ от целеви сектори и държави ОП "Иновации и предприемачество." публикации в международни икономически издания; съотношение "реализирани инвестиции-заявени инвестиционни намерения"; поканени инвеститори Област на въздействие: Подкрепа на МСП Адаптиране на Назионалната стратегия за насърчаване на МСП Оценка от количествените индикатори от Стратегия за насърчаване на МСП МИЕТ към Small Business act(SBA) ежегодните доклади по SBA Област на въздействие: стимулиране създаването и засилване ролята на браншовите организации 132 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

5.2 Повишаване качеството и ефективността на научните изследвания и иновациите Област на въздействие: Засилване на интеграцията между елементите на „триъгълника на знанието” Създаване на национална интерактивна платформа за връзка Закон за насърчаване на научните изследвания Създадена национална интерактивна МОНМ ВУ, Научни образование-наука-бизнес Национална стратегия за развитие на научните изследвания платформа за връзка образование-наука- организации , Национална програма за реформи, ОП РЧР бизнес предприятия Изграждане на между институционални центрове осигуряващи Закон за насърчаване на научните изследвания Брой изградени на между институционални МОНМ ВУ, Научни провеждане на научни изследвания в полза на икономиката Национална стратегия за развитие на научните изследвания центрове МИЕТ организации , Национална програма за реформи, ОП РЧР предприятия Осигуряване на допълнителни бюджетни средства за Закон за насърчаване на научните изследвания Брой научноизследователски звена и брой МОНМ ВУ, Научни научноизследователски звена, които генерират външно Национална стратегия за развитие на научните изследвания проекти, които генерират външно организации , финансиране от частни източници Национална програма за реформи, ОП РЧР финансиране от частни източници предприятия Въвеждане на срочни асистентски договори от 3 до 5 години в Закон за насърчаване на научните изследвания Брой научни организации въвели асистентски МОНМ ВУ, Научни приоритетни области за работа в научните организации и Национална стратегия за развитие на научните изследвания договори в приоритетни области; брой учени организации , последваща реализация в икономиката Национална програма за реформи, ОП РЧР реализирали се в икономиката въз основа на предприятия сключени срочни договори Област на въздействие: Изграждане на научна и иновационна инфраструктура Създаване/развитие на високотехнологични инкубатори за стартиращи предприятия, изследователски центрове, центрове за Създадени организации; предприятия и други МИЕТ, МОМН/ ОП „Иновации и предпрпиемачество“ и национален бюджет БАН, ВУ технологичен трансфер,иновационни клъстери, технологични институции, включени в проектите МТИТС паркове, обновяване на научна инфраструктура Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2005-2015 г. Проекти за създаване на индустриални зони; Национална стратегическа референтна рамка 2007 - 2013 г. Създаване/развитие на индустриални зони по ЗНИ и ОПРР проекти за развитие на съществуващи МИЕТ МРРБ ЗНИ индустриални зони Регламент 800/2008 на ЕК "ОП РР 2007-2013 г.” и аналогична за следващия програмен период Осигуряване на достъп до информация и обучения на МСП за съвременните постижения в световната практика (използвани ОП „Иновации и предпрпиемачество“ и национален бюджет Брой договори МИЕТ методи, данни, научно-приложни изследвания и т.н.) 133 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Финансова и друга подкрепа за внедряването и използването на съвременни ИКТ в областта на научно-развойната и иновационната ОП „Иновации и предпрпиемачество“ и национален бюджет Брой подкрепени проекти МИЕТ МТИТС дейност в МСП Използване на Европейската навигационна сателитна система ГАЛИЛЕО проекти за развитие Council Joint Action 2004/552/CFSP of 12 July 2004 on aspects of the operation of the European satellite radio-navigation system affecting the security of the European Union Брой на доставени криптомодули за Организация и техническо осигуряване за въвеждане в съответните Regulation (EC) No 683/2008 of the European Parliament and of the потребители на публично-регулираната държавни органи на публично-регулирана услуга за ползване на МВР, МИЕТ ДАНС, МТИТС Council of 9 July 2008 on the further implementation of the European услуга; изграждане на наземен компонент на системата. satellite navigation programmes (EGNOS and Galileo) системата EGNOS Council Regulation (EC) No 1321/2004 of 12 July 2004 on the establishment of structures for the management of the European satellite radio-navigation programmes Област на въздействие: Партньорство между иновативните предприятия и носителите на иновативния потенциал Иновативни предприятия, включени в Насърчаване на повишаването на квалификацията на заетите в Финансови схеми, обучения; лица от иновативни предприятия с МИЕТ/ МТСП МОМН иновативни предприятия лица ОП „Иновации и предпрпиемачество“ и национален бюджет придобита квалификация Докторанти/студенти/ученици, провели стаж в Подкрепа за предприятията, приемащи докторанти, предприятия; учени, реализирали теми в Висши училища; специализанти/стажанти (висше и средно образование) и млади предприятия; нови разработки от докторанти, Финансови схеми, МОМН/ МИЕТ професионални учени да реализират темите си в полза на предприятията или внедрени в производството; наети на работа ОП „Иновации и предпрпиемачество“ и национален бюджет гимназии реализир стажанти; внедрени разработки от млади учени " Докторанти, защитили докторски теми в Подкрепа докторанти, реализиращи теми в полза на предприятията МТСП МОМН/МИЕТ Финансови схеми, ОП полза на предприятия Насърчаване наемането на висококвалифицирани лица в Висококвалифицирани лица, наети в МТСП МОМН/МИЕТ иновативни предприятия Финансови схеми, ОП иновативни предприятия Подкрепа на иновативни предприятията за подготовка и наемане на Подкрепени предприятия; иновационната Висши учебни Финансови схеми, МИЕТ/ МОМН специализирани кадри дейност в подкрепените предприятия заведения ОП „Иновации и предпрпиемачество“ и национален бюджет Подкрепа на организации (НПО)/ВУЗ за създаване на „учебни Брой подкпрепени средни училища, брой Национална програма за реформи (2011 – 2015г.), иновационна компании“ за обучение в предприемачески умения на младежите в подкрпени висши училища; брой създадени МИЕТ МОМН стратегия на Република България средните и висшите училища „учебно-тренировъчни компании“ в средни 134 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 училища; във ВУЗ Подкрепа за създаване на Центрове по предприемачество във Национална програма за реформи (2011 – 2015г.), иновационна Брой подкрепени ВУЗ МИЕТ МОМН висшите училища стратегия на Република България Област на въздействие: Финансиране на на дейностите за изследвания и развитие и иновациите на предприятията, в това число и МСП Подобряване на механизмите за финансиране и подкрепа за Националната стратегия за насърчаване на МСП, научно-приложни изследвания, развойна и иновационна дейност в Брой въведени нови финансови инструменти МИЕТ Иновационна стратегия МСП Област на въздействие: Интернационализация на иновационния процес Брой сключени партньорски договори Брой Осигуряване дейността по участието на предприятията и научните реализирани проекти, Брой консултирани Ратифицирани международни споразумения, 7 РП, Хоризонт 2020, МИЕТ/ МОМН, организации в европейски инициативи и програми в областта на предприятия, брой предприятия и брой COSME, ЕКА МТИТС научните изследвания и иновациите изследователски организации участващи в съвместни проекти

5.3 Подкрепа на високотехнологичните производства и услуги Област на въздействие: Стимулиране заетостта във високотехнологичните производства и услуги Национална програма за реформи (2011-2015 г.) Национален план за развитие 2007-2013 Подкрепа за създаване на заетост в индустрията и Национална стратегическа референтна рамка 2007 - 2013 г. високотехнологичните производства и услуги и специализирано Насърчени проекти; новоназначени Национален план за действие по заетостта МИЕТ МТСП обучение на новоназначени служители по проекти, сертифицирани служители, включени в обучение ЗНИ по Закона за насърчаване на инвестициите и по ОП "РЧР" Регламент 800/2008 на ЕК "ОП РЧР 2007-2013” и аналогична за следващия програмен период Област на въздействие: Стимулиране на инвестициите във високотехнологичните производства и услуги Национална програма за реформи (2011-2015 г.) Национална стратегическа референтна рамка 2007 - 2013 г. Сертифицирани инвестиционни проекти по Насърчаване на инвестициите в индустрията и във Иновационна стратегия на Република България ЗНИ, в т.ч. високотехнологични проекти; МИЕТ - високотехнологични производства и услуги ЗНИ приложени насърчителни мерки; проекти по Регламент 800/2008 на ЕК ОПК "ОП К 2007-2013 г.” и аналогична за следващия програмен период

5.4 Подкрепа на сектор Туризъм Област на въздействие: Подобряване на качеството на туристическите услуги 135 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 ОП Закон за туризма Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р Въвеждане на системи и стандарти за качество, екологосъобразност България Брой подкрепени предприятия и сдружения МИЕТ - и устойчивост Стратегия на ЕС за Дунавския регион Стратегически план за развитие на културния туризъм COM(2010) 352 ОП Закон за туризма Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р Въвеждане на IT и иновации в туристическия бизнес България Брой подкрепени предприятия и сдружения MIET - Стратегия на ЕС за Дунавския регион Стратегически план за развитие на културния туризъм COM(2010) 352 ОП Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р Брой включени фирми; брой проведени Повишаване професионалната квалификация на заетите в туризма МИЕТ МОМН България обучения; брой заети, включени в обученията Стратегически план за развитие на културния туризъм Област на въздействие: Национален туристически маректинг Провеждане на комуникационни кампании на вътрешния и на целеви пазари; Провеждане на мултинационални кампании по тв и Брой проведени кампании; произведени ОП други медии; Производство на филми, мултимедийни продукти и рекламни продукта; изработена Закон за туризма иновативни промоционални материали; Доразвиване на информационна система и свързани в нея Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р националния интернет портал и създаване на информационна информационни центъра; проведени МИЕТ България система и мрежа с регионалните и местни центрове; Провеждане на маркетингови проучвания и изследвания; Стратегия на ЕС за Дунавския регион маркетингови проучвания и изследвания; Промоционални дейности, осъществени ПР и спедиентски събития; Стратегически план за развитие на културния туризъм насочени към специализирани продукти; Разкриване на разкрити туристически представителства туристически представителства на водещи пазари;

5.5 Повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността основно на МСП Област на въздействие: Подобряване на достъпа до финансиране основно на МСП Брой открити сесии и процедури; брой МСП, финансирани от съответния фонд по Подобряване достъпа до финансиране чрез финансовите Международни споразумения МИЕТ инициативата JEREMIE, брой фирми и инструменти JEREMIE, НИФ, ФНИ Закон за иновации МОМН научно-изследователски организации финансирани по правилата на НИФ 136 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Осигуряване на дейността за предоставяне на кон-султантски услуги за указ-ване на помощ при подго-товка и изпълнение на проекти по ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой консултирани преприятия МИЕТ европейски рамкови програми Област на въздействие: Стимулиране на патентната дейност на МСП Информационни и обучителни кампании МИЕТ Финансова и друга подкрепа за защита на интелектуална Брой подкрепени предприятия и научни ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет МИЕТ собственост организации Област на въздействие: Стимулиране на интернационализацията основно на МСП Информационни и обучителни кампании ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой проведени кампании МИЕТ Финансова и друга подкрепа за интернационализиране на дейността ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой фирми участващи в съвместни проекти МИЕТ Област на въздействие: Стимулиране на прилагането на добри практики основно в МСП Насърчаване разработването на нови бизнес модели за МСП, насърчаване на цифровизацията на процесите и използването на ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой подкрепени проекти МИЕТ ИКТ в предприятията, насърчаване внедряването на нови продукти и технологии. Създаване мрежа за обмен на добри практики -регламентиране Изградена мрежа обхващаща всички формите на диалог с браншовите и съсловние организации и ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет МИЕТ заинтересовани страни регионалните срещи с биз-неса; Насърчаване на предприятията за навлизане в нови пазарни ниши чрез финансиране и друга подкрепа на изготвяне на маркетингови ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой подкрепени предпрпиятия МИЕТ анализи и стратегии Подкрепа за предприятията развиващи е-бизнес ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой подкпрепени предприятия МИЕТ Финансова и друга подкрепа за обучения на управленския състав на ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой обучени управленски кадри от МСП МИЕТ МСП (MBA програми, executive trainings и т.н.) Област на въздействие: Стимулиране внедряването на стандарти основно в МСП Информационни и обучителни кампании ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой компании Финансова и друга подкрепа за внедряване на стандарти ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой подкпрепени предприятия Област на въздействиеСтимулиране партньорството между предприятията и научно-изследователските организации Подкрепа за иновационните клъстери ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой създадени партньорства МИЕТ 137 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Осигуряване на достатъчна финансова подкрепа (от ЕК и др. източници) за съвместни научноизследо-вателски инфраструктури и иновационни клъстери в областта на ИКТ и разви-ване на по- МОМН ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой създадени партньорства нататъшни електронни инфраструктури и установяване на обща МИЕТ стратегия на ЕС относно изчисленията „в облак“ по-специално за правителст-вени и научни нужди Подкрепа за участие на предприятията в клъстер-ните инициативи Национален бюджет Брой създадени партньорства МИЕТ на евро-пейската инициатива ЕВРИКА и осигуряване на дейноста Подкрепа за предприятията участващи в съвместната програма Национален бюджет Брой създадени пяртноьрства МИЕТ ЕВРОСТАРС Подкрепа на дейността на Европейската мрежа за предприятия Национален бюджет Брой създадени пяртноьрства МИЕТ Област на въздействие: Формиране на предприемачески умения сред ученици и младежи Област на въздейстиве: Подкрепа на стартиращи предприятия и на "втория шанс" Създаване/развитие на инкубатори за стартиращи предприятия ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой създадени/развити инкубатори МИЕТ Брой документи (разре-шителни и/или Намаляване на изискуемите документи и времето за стартиране на Национален бюджет уведоми-телни) и брой дни необ-ходими за МИЕТ бизнес стартиране на бизнес "Втори шанс" - облекчаване и ускоряване процедурите по Брой на фирми, успели да избегнат банкрута, несъстоятелност и въвеждане на нова процедура в нашето възползвайки се от ново-въведената Национален бюджет МИЕТ законодателство по защита на малко или средно пред-приятие в процедура и продължителност на са-мата затруднение и предпрезване от несъстоятелност процедура Област на въздейстиве: Подпомагане развитието на женското, младежкото и социалното предприемачество, Информационни и обучетелни кампании сред семейните фирми за значимостта на проблема и съвременните практики за решаването ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет Брой обучителни кампании МИЕТ му Предоставяне на финансова и друга подкрепа за специализирани Брой партньорства, брой информационни обучения в сферата на дейност на семейната фирма на ОП „Иновации и предприемачество“ и национален бюджет кампании, работни семинари, обучителни МИЕТ потенциалните наследници семинари и др. 6. Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса Отговорна Свързани Мерки Механизъм на въздействие Индикатори за изпълнение институция институции 61. Подобряване на институционалната среда 138 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Област на въздействие: Постигане на гъвкава и адаптивна структурата на администрацията, която да отговаря на динамичните промени в средата и на прилаганите политики Институции, Провеждане на периодични функционални прегледи на Брой администрации с проведени Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа МС, САР участващи в администрацииte на всеки три години функционални прегледи САР Област на въздействие: Развитие на отчетността и прозрачността на съдебната система Развитие на електронни системи и бази данни, механизми за координация и взаимодействие между институциите в Промяна на нормативната уредба; Брой системи, механизми ВСС съдебната система. Подкрепа на превантивна дейност срещу корупция в Промяна на нормативната уредба; Брой инициативи за превантивна дейност ВСС съдебната система. Област на въздействие: Разширяване на обхвата на услугите, предоставяни от частния сектор и НПО Институции, дефиниране на услуги, които няма да бъдат предоставяни от Брой администрации с проведени Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа МС, САР участващи в държавата и ще бъдат трансферирани към частния сектор функционални прегледи САР Област на въздействие: Реформа на областното ниво на управление Оптимизиране на броя на областите Промяна в Закона за административно-териториалното устройство Брой области МС, САР повишаване на капацитета на областната администрация за осъществяване на държавно управление по места и за провеждане Проекти за обучение/обучителни програми на областната Брой обучени служители на новите областни МС, САР на регионална политика чрез обучение, въвеждане на ИКТ, администрация администрации електронно управление и др. Създаване на предпоставки за засилване участието на областните Включване на областните управи в списъка от бенефициенти по администрации в процеса на планиране и усвояване на средствата Промяна в нормативна уредба МС, САР оперативните програми от ЕС Област на въздействие: Развитие на нов модел на организация на териториалните звена на централната администрация създаване на единна интегрирана структура на териториално ниво промяна в нормативната уредба Наличие на променена нормативна уредба МС, САР за всяко министерство изготвяне на единна концепция за рационален формат на териториалните звена (числен състав, статут, обхват на промяна в нормативната уредба Наличие на променена нормативна уредба МС, САР компетенциите и отговорностите и териториален обхват) Област на въздействие: Ускоряване на процеса на децентрализация 139 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 прехвърляне на правомощия и ресурси от централната власт към промяна в нормативната уредба Наличие на променена нормативна уредба МС, САР местното самоуправление увеличаване на собствената приходна база на общините чрез Изготвяне на нормативна уредба за нови промяна в нормативната уредба МС, САР предоставяне на нови приходоизточници приходоизточници Област на въздействие: Ефективно противопостаяне срещу корупцията Подкрепа за превантивна дейност срещу корупция в държавната промяна в нормативната уредба Брой инициативи за превантивна дейност БОРКОР администрация мерки за ограничаване възможностите за вземане на решения по промяна в нормативната уредба Брой мерки БОРКОР целесъобразност подкрепа за държавните органи за установяване и наказателно промяна в нормативната уредба Брой инициативи за подкрепа БОРКОР преследване на извършилите корупционни дейности Област на въздействие: Администрация, ангажирана с опазване на околната среда разширяване на използването на електронни форми на комуникация Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа Брой електронни форми на комуникация МС, САР използването на рециклирана хартия Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа Количество рециклирана хартия МС, САР МОСВ разделното събиране на отпадъци Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа Количество разделно събрани отпадъци МС, САР МОСВ

6.2. Администрация на знанието Област на въздействие: Развитие на система за планиране на човешките ресурси инициативи за стимулиране на навлизането на млади и Брой инициативи, брой проведени общи Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа МС, САР квалифицирани специалисти в администрацията конкурси за постъпване в администрацията внедряване на практики, чрез които да се осигури приемственост в Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа Брой практики за приемственост МС, САР работата Област на въздействие: Привличане и задържане в администрацията на високо квалифицирани специалисти Брой въведени механизми за гарантиране на въвеждане на механизми за гарантиране на кариерно развитие и на Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа кариерното развитие и на заплащане според МС, САР заплащане, съответстващо на приноса на отделните служители резултатите разработване на система за планиране и оценка на нуждата от Наличие на система за планиране и оценка за Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа МС, САР специалисти в администрацията нуждата от специалисти 140 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 модернизиране и усъвършенстване на методите за подбор Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа Брой модернизирани методи МС, САР развитие на стажантски програми за създаване на стабилна връзка Изготвяне и приемане на Стратегия за административна реформа Брой стажантски програми МС, САР между университетите и администрацията Област на въздействие: Постоянно развитие и обогатяване на професионалните качества и умения на държавните служители укрепване на капацитета на Института по публична администрация Стратегия за развитие на ИПА Наличие на Стратегия за развитие на ИПА МС, САР ИПА (ИПА) с цел създаване на капацитет за трансфер на добри практики превръщане на ИПА в информационен център и генератор на идеи Брой генерирани идеи за развитие и за развитие на държавната служба и подобряване структурирането Стратегия за развитие на ИПА МС, САР ИПА структуриране на администрацията фокусиране на програмите за обучения върху повишаване на експертните познания на служителите, както и върху развитие на Стратегия за развитие на ИПА Брой модернизирани програми за обучения МС, САР ИПА уменията им за работа с новите технологии въвеждане на практики за осъществяване на неформално обучение, Брой практики за неформално обучение и Стратегия за развитие на ИПА МС, САР ИПА самостоятелно учене и споделяне на знания в работна среда самостоятелно учене по-интензивно използване на онлайн формите на обучения и Брой приложени онлайн обучения; брой Стратегия за развитие на ИПА МС, САР ИПА заимстване на добри практики от частния сектор заимствани добри практики Институции имащи законови отговорности по Повишаване на институционалния капацитет за оценка на риска, защита на превенция и управление на процесите по защати на населението Промяна във вътрешно-нормативната уредба Брой проведени обучения МС, МВР населението от при бедствия, авариии и извънредни ситуации бедствия, аварии и извънредни ситуации Структурите от Въвеждане на специализирани обучения на различни нива Единната (национално, областно и местно) на структурите от Единната Проекти за обучение/обучителни програми МС, МВР спасителна спасителна система на Р България за действия по защита на Брой обучени експерти система на Р населението България 141 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Структурите от Подобряване оперативното управление и ръководство при бедствия Единната и извънредни ситуации чрез обучения за използването на МС, ГДПБЗН- Проекти за обучение/обучителни програми спасителна съвременни методи (вкл. дистанционни обучения) и технически Брой обучени експерти МВР система на Р средства България Област на въздействие: Насърчаване и стимулиране мобилността на държавните служители постепенното въвеждане на задължителна мобилност сред висшите Наличие на нормативна уредба за Стратегия за административна реформа МС, САР държавни служители задължителна мобилност стимулиране мобилността на служителите Стратегия за административна реформа Приемане на стимули за мобилност МС, САР

6.3. Администрация, ориентирана към постигане на резултати Област на въздействие: Подобряване на управлението на административните структури и звената в тях поетапно въвеждане на системи за управление на изпълнението в Стратегия за административна реформа Разработена и въведена система МС, САР държавните институции Област на въздействие: Създаване на единна практика за стратегическо планиране в администрацията законово регламентиране на процеса на стратегическо планиране и Наличие на правила/практики за промяна в нормативната уредба МС, САР управление до 2015 г стратегическо планиране изграждане на връзка между стратегическите документи, целите на Брой стратегически документи, отговарящи на административните структури, на звената в тях и на отделните Стратегия за административна реформа МС, САР изискването служители намаляване броя на стратегическите документи Стратегия за административна реформа Процентно намаление на броя документи МС, САР създаване на система за оценка на изпълнението на заложените Наличие на система за оценка на Стратегия за административна реформа МС, САР цели на всички нива изпълнението Област на въздействие: Последователно развитие на резултатно ориентиран държавен бюджет Наличието на бюджетни програми по бюджетите на първостепенните планиране и изпълнение на държавния бюджет на базата на разпоредители; постигането на цялостен отделни програми, насочени към конкретни резултати (цели) на Конвергентна програма, Национална програма за реформи МФ обхват на първостепенните разпоредители, бюджета разработващи ориентиран към резултат бюджет. провеждане на тригодишни прегледи на ефективността и МФ, Сметна ефикасността на всяка програма от страна на Министерство на Конвергентна програма, Национална програма за реформи Брой прегледи на програми палата, финансите и публикуване на резултатите в интернет ресорните ПРБК 142 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Област на въздействие: Развитие на система за идентифициране на съществуващи и потенциални рискове в работата на администрацията Наличие на система за оценка и управление разработването на система за оценка и управление на риска Стратегия за административна реформа МС, САР на риска Област на въздействие: Въвеждане на практики и стандарти за управление на качеството, за самооценка и оценка на структурите в администрацията Въвеждане в практиката на модела на Общата рамка за оценка Брой институции с въведена Обща рамка за Стратегия за административна реформа МС, САР (CAF) в централната администрация оценка Въвеждане в практиката на модела на Общата рамка за оценка Брой общини с въведена Обща рамка за Стратегия за административна реформа МС, САР (CAF) в общините оценка разработване и въвеждане в практиката на системи за самооценка Брой общини с въведени системи за Стратегия за административна реформа МС, САР на общинско ниво самооценка

6.4. Администрация, ориентирана към потребителите Област на въздействие: Развитие на електронното управление и услугите на публичния сектор изграждане и прилагане на единен информационен модел в МС, СЕУ, Обща стратегия за електронно управление в Република България Наличие на единен информационен модел администрациите МТИТС поддръжка на комуникационната свързаност на всички Създаване на централизирано звено за МС, СЕУ, Обща стратегия за електронно управление в Република България администрации поддръжка и администриране на системите МТИТС поддръжка и администриране на системите в техническите центрове Създаване на централизирано звено за МС, СЕУ, Обща стратегия за електронно управление в Република България МТИТС на електронното правителство поддръжка и администриране на системите осигуряване на оперативна съвместимост на информационните Дял на информационните системи с МС, СЕУ, Обща стратегия за електронно управление в Република България МТИТС системи в държавната администрация оперативна съвместимост изграждане на ефективна система за управление и реално Наличие на система за управление на е- МС, СЕУ, Обща стратегия за електронно управление в Република България МТИТС функциониране на е-правителство правителството МС, СЕУ, включване в електронния обмен на данни между страните от ЕС Обща стратегия за електронно управление в Република България МТИТС цифровизация на администрациите чрез въвеждане и използване на МС, СЕУ, Обща стратегия за електронно управление в Република България Брой цифровизирани администрации МТИТС бази от данни преминаване изцяло към електронни регистри и регистърно Дял на администрациите с електронни МС, СЕУ, Обща стратегия за електронно управление в Република България МТИТС производство регистри Брой комплексни електронни МС, СЕУ, предоставяне на комплексни електронни административни услуги Обща стратегия за електронно управление в Република България МТИТС административни услуги 143 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Дял на институциите, част от свързаната МС, СЕУ, постигане на „свързана администрация” Обща стратегия за електронно управление в Република България МТИТС администрация МС, СЕУ, въвеждане на съвременни решения за оптимизиране на МТИТС информационните и комуникационните ресурси чрез отдалечен Дял на институциите, част от свързаната Обща стратегия за електронно управление в Република България достъп до споделени ресурси, в това число и центровете за данни в администрация държавната администрация Област на въздействие: Оптимизиране на процеса на законотворчество и въвеждане на интелигентното регулиране Ревизиране на остарелите актове и такива, издадени от вече Нормативни промени, Брой ревизирани актове МС, САР несъществуващи органи (в краткосрочен план) разширяване на гражданското участие в законотворчеството нормативни промени Брой механизми за гражданско участие МС, САР Институционализиране на оценката на въздействието на новото Намаление на административната тефжест законодателство и политики и изграждането на трайна практика в Нормативни промени, Стратегия за насърчаване на МСП за бизнеса, дял на нормативните документи, МС, МИЕТ администрацията за прилагането им (в периода до 2020 г.), с придружени от оценка на въздействието особено внимание към МСП ("МСП тест"). прилагане на принципа “Мисли първо за малките”, както и на Административна тежест на регулациите, Стратегия за насърчаване на МСП МИЕТ принципите на Акта за малкия бизнес за подпомагане на МСП оценка от годишните отчети на количествените индикатори по SBA Област на въздействие: Намаляване и постепенно премахване на усложнените процедури по предоставяне на услуги извършване на постоянен преглед на съществуващите процедури по Стратегия за административна реформа брой прегледи на процедури (дял от общия) МИЕТ предоставяне на услуги установяване на действащ механизъм (в краткосрочен план) за диалог между администрацията, потребителите на услуги и експерти от неправителствения сектор за съкращаване на техните Стратегия за административна реформа Наличие на действащ механизъм за диалог МИЕТ срокове при обслужването и намаляване на административната тежест Брой услуги/нормативни документи/ разширяване на полето на принципа на мълчаливо съгласие Стратегия за административна реформа МИЕТ администрации, които прилагат принципа Област на въздействие: Намаляване на административната тежест в избрани приоритетни области с 20% на два етапа 144 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Брой променени нормативни актове; Брой променени и отменени задължения за Съгласно 1 етап (до края на 2012 г.) – намаляване на административната Законодателни промени и създаване на техническа възможност за информиране; Брой институции, създали ссъответните тежест от национално законодателство, което не транспонира подаване и обмен на информация между държавните институции по МИЕТ техническа възможност за електронен обмен мерки в Плана европейски изисквания електронен път на информация по мерките, включени в плана за действие за действие Брой променени нормативни актове; Брой променени и отменени задължения за Съгласно 2 етап (до края на 2014 г.) – намаляване на административната Законодателни промени и създаване на техническа възможност за информиране; Брой институции, създали ссъответните тежест от национално законодателство, което съдържа национални МИЕТ подаване и обмен на информация между държавните институции по техническа възможност за електронен обмен мерки в Плана и транспонирани европейски изисквания електронен път на информация по мерките, включени в плана за действие за действие Област на въздействие: Преглед на всички регулаторни режими, установени със сепециален закон Преглед на всички регулаторни режими, установени със специален Дял на регулаторните режими, установени Национална програма за реформи закон, с особено внимание към онези, които се различават от със специален закон, за които е извършен МС, САР МИЕТ Стратегия за развитие на държавната администрация общите правила преглед подобряване на качеството на законодателството по отношение на Национална програма за реформи Брой нормативни документи с подобрено МС, САР режимите Стратегия за развитие на държавната администрация качество инициативи за подобряване на съответните наредби на общинско Национална програма за реформи Брой инициативи МС, САР ниво чрез механизмите на Съвета за административна реформа Стратегия за развитие на държавната администрация пълен преглед на услугите, предоставяни от местната власт (до Национална програма за реформи Относителен дял на услугите, за които е МС, САР 2014 г.) Стратегия за развитие на държавната администрация извършен преглед стандартизиране и унифициране на изискваните от общините Национална програма за реформи Брой общини, прилагащи унифицираните МС, САР документи и процедурите по предоставяне на услуги за бизнеса; Стратегия за развитие на държавната администрация стандарти Национална програма за реформи Административни услуги предоставяни разширяване на използването на електронното управление МС, САР Стратегия за развитие на държавната администрация онлайн улесняване на условията за стартиране на бизнес чрез намаляване Национална програма за реформи Брой бизнес дейности с улеснени условия МС, САР на изискуемите документи и времето за започване на дейност Стратегия за развитие на държавната администрация 145 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Национална програма за реформи въвеждане на инициативи за предоставяне на втори шанс Брой инициативи МС, САР Стратегия за развитие на държавната администрация Национална програма за реформи облекчаване и ускоряване на процедурите по несъстоятелност Брой облекчени и ускорени процедури МС, САР Стратегия за развитие на държавната администрация Област на въздействие: Въвеждане на разходно ориентирани такси въвеждане на обвързани с разходите такси за органите на Закон за таксите Дял на обвързаните с разходите такси МС, САР централната власт до края на 2012 г. въвеждане на обвързани с разходите такси за органите на местната Закон за таксите Дял на обвързаните с разходите такси МС, САР власт до края 2015 г. въвеждане на обвързани с разходите такси за органите, на които по силата на специален закон е прехвърлена дейност за регулация Закон за таксите Дял на обвързаните с разходите такси МС, САР и/или контрол Област на въздействие: Въвеждане и утвърждаване на комплексното административно обслужване създаване на базисен модел за интегриране на услуги, Стратегия за административна реформа Наличие на базисен модел МС, САР предоставяни от различни администрации (до 2013 г.) предлагане на нови комплексни административни услуги Стратегия за административна реформа Нови комплексни административни услуги МС, САР създаване на единни териториални центрове (в средносрочен план) за предоставяне на информация и услуги на гражданите от Стратегия за административна реформа Брой единни териториални центрове МС, САР общините създаване на единни териториални центрове (в средносрочен план) Брой институции от централната власт с за предоставяне на информация и услуги на гражданите от Стратегия за административна реформа МС, САР единни териториални центрове териториалните звена на централната власт Област на въздействие: Ориентиране към потребителите и подобряване на капацитета в системата на Министерството на вътрешните работи Създаване на условия за ефективно функциониране на Намалено време на реакция при ППТ за МВР Телекомуникаци Националната система Единен европейски номер 112 за нуждите на проекти за развитие/реинженеринг и техническа поддръжка полиция, пожарна и мед.помощ МТИТС онни оператори населението и реагиращите структури; 146 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Усъвършенстване на институционалното взаимодействие и координация в ежедневни и кризисни условия чрез оптимизиране на Намалено време на реакция на органите на свързаността и надеждността на информационния обмен в градски проекти за развитие /реинженеринг местна и централна власт в извънредни МВР ареали - между органите на местно управление и териториални ситуации структури на централните държавни органи; Разширяване на информационните услуги, предоставени от МВР на Намаление на време и разходи за работа с МВР гражданите и бизнеса, в съответствие с изискванията на е- проекти за развитие /реинженеринг администрацията МТИТС управление; Повишаване на оперативността в извършване Въвеждане на европеските изисквания и практика при създаване на проекти за развитие /реинженеринг на полицейските действия на терен, МВР условия за функциониране на е-полиция; намаляване на административните разходи Област на въздействие: Осигуряване на равен достъп до административни услуги реализиране на инициативи като подобряване на физическия достъп проекти за подобряване на достъпа Брой инициативи МС до административните сгради създаване на мобилни групи от служители структурни промени Брой институции с мобилни групи МС

6.5. Администрация, прилагаща принципите на открито управление Област на въздействие: Предоставяне на пълен достъп до информация, за събирането и генерирането на която, са използвани публични средства („open data”) Въвеждане на нормативно задължение за публикуване на наличната систематизирана информация. Публикуване на наличната Приемане на Закон за нормативните актове, с включени тези Приет закон и процент проведени МС, НС, САР статистическа информация на база на която се звемат управленски разпоредби консултации съобразно закона решения. Област на въздействие: Укрепване на гражданското общество и повишаване на ефективността на обществените консултации Увеличаване на срока за обществени консултации на 30 календарни Приемане на Закон за нормативните актове, с включени тези Приет закон и процент проведени МС, НС, САР дни разпоредби консултации съобразно закона Провеждане на задължителни онлайн обществени консултации на Приемане на Закон за нормативните актове, с включени тези Приет закон и процент проведени МС, НС, САР едно място - Портала за обществени консултации www.strategy.bg разпоредби консултации съобразно закона Изграждане на регламентиран механизъм за финансиране на НПО и Приемане на Закон за нормативните актове, с включени тези Приет закон и процент проведени МС, НС, САР осигуряване на подкрепа за развитие на гражданското общество разпоредби консултации съобразно закона Област на въздействие: Увеличаване на прозрачността на институциите 147 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Публикуване на най-високите възнаграждения на публични Законодателни промени в съответните закони Осигурена прозрачност на възнагражденията МС, НС, САР личности. Област на въздействие: Повишаване на прозрачността на бюджетното прогнозиране, планиране и изпълнение Публикуване на едно място на годишните отчети на Въведена практика за публикуване на първостепенните и второстепенни разпоредители с бюджетни Промяна в законодателството МС, НС, САР отчетите кредити, както и на държавните и общински предприятия. 7. Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност Мерки Механизъм на въздействие Индикатори за изпълнение Отговорна Свързани институция институции

7.1. Гарантиране енергийната сигурност на страната Област на въздействие: Диверсификация на източниците и маршрутите на енергийните доставки Изграждане на газопровод България изпълнение на проект Км изградена газова инфраструктура; МИЕТ/БЕХ (Ай - Гърция усвоени средства - млн. евро Джи Би България АД) Изграждане на газопровод България изпълнение на проект Км изградена газова инфраструктура; МИЕТ/БЕХ – Румъния усвоени средства - млн. евро Изграждане на газова междусистемна връзка с Турция изпълнение на проект Км изградена газова инфраструктура; МИЕТ/Булгартра усвоени средства - млн. евро нсгаз Изграждане на газова междусистемна връзка България – Сърбия изпълнение на проект Км изградена газова инфраструктура; МИЕТ усвоени средства - млн. евро Изграждане на регазификационен терминал за втечнен природен изпълнение на проект количество доставена газ МИЕТ/Булгартра газ (LNG) - проектът е на идеен етап и в тази връзка данните ще нсгаз бъдат предоставени на по-късен етап Област на въздействие: Осигуряване на нови източници на енергийни ресурси с цел намаляване на енергийната зависимост от внос Област на въздействие: Прилагане на стратегически подход към новите енергийни мощности 148 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Област на въздействие: На основание разработената Енергийна стратегия на България до 2020 г

7.2. Повишаване на енергийната ефективност Област на въздействие: Повишаване на ефективността на производството на енергия Повишаване на ефективността от използването на енергийните Усъвършенстване на системите за енергийно производство и МИЕТ АУЕР ресурси централизирано отопление. Техническа модернизация и използване на високоефективни инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (когенерация) Разработване и приемане на Национална стратегия по енергийна Приета стратегия МИЕТ ефективност на Република България Изпълнение на Втори и Трети национален план за действие по изпълнение на планове за действие усвоени средства МИЕТ АУЕР енергийна ефективност (2011-2013 г.) и (2014-2016) г. и отчитане на постигнатите резултати Област на въздействие: Повишаване на ефективността на преноса на енергия Рехабилитация и модернизация на електропреносната и изпълнение на проект Относителен дял на рехабилитираната мрежа МИЕТ АУЕР, ДКЕВР, електроразпределителните мрежи - електропреносна и НСИ електроразпределителна; км рехабилитирана и модернизирана мрежа Разширяване и развитие на газопреносната и изпълнение на проект Км изградена газопреносна и МИЕТ газоразпределителната мрежи в страната газоразпределителната мрежа Рехабилитация на съществуващата и изграждане на нова Национална програма за стабилизиране и развитие на Разширяване и рехабилитация на МИЕТ топлопреносна мрежа топлофикационния сектор на Република България до 2020 г. топлопреносната мрежа Област на въздействие: Повишаване на ефективността на потреблението на енергия Повишаване на ефективността на потреблението на енергия в Финансово насърчаване на мерки за енергийна ефективност чрез Прилагане на мерки - кредитни линии, МИЕТ банки, отраслите на икономиката специализирани кредитни линии, средства от европейски фондове и средства от европейски фондове и програми специализирани програми фондове Повишаване на ефективността на потреблението на енергия в Национална програма за сгради за обществено обслужване с близко Разработена национална програма; МИЕТ обществения сектор до нулево нетно потребление на енергия административен капацитет 149 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Повишаване на ефективността на потреблението на енергия в Разработване и прилагане на мерки и стимули за промяна на Прилагане на мерки и стимули за промяна на МИЕТ домакинствата горивната база в бита (установяване на изисквания за качеството на горивната база в бита горивата, предназначени за бита, въвеждане на ограничения и контрол по отношение продажбата на нискокачествени горива и др.) Прилагане на мерки за промяна на схемата и условията за Прилагане на мерки; промени в системата на МИЕТ предоставяне на социални помощи за отопление социалните помощи за отопление Изготвяне и изпълнение на програма за прилагане на мерки за Брой закупени енергоспестяващи уреди по МИЕТ енергийна ефективност в домакинствата чрез закупуване на програмата енергоспестяващи уреди и оборудване Изпълнение на мерки за повишаване на обществената Изпълнени информационни кампании МИЕТ осведоменост и култура за начините и възможностите за повишаване на енергийната ефективност Разработване и изпълнение на Национална програма за ускорена Изпълнение на програмата за ускорена МИЕТ газификация на Република България до 2020 г. газификация Актуализация на Националната жилищна стратегия на Република Изпълнени цели на програмата МРРБ България и Националната програма за обновяване на жилищните сгради в Република България Разработване на национални параметри за отделни видове сгради Разработени и приети параметри МРРБ, МИЕТ, с близко до нулево нетно потребление на енергия АУЕР Изпълнение на мерки за енергийна ефективност в многофамилни На 18.07.2011 г. стартира схемата за предоставяне на безвъзмездна Подобрена жилищна инфраструктура (кв.м. МРРБ Общините на жилищни сгради (топлинна изолация, подмяна на дограма, финансова помощ „Подкрепа за енергийна ефективност в РЗП) територията на локални инсталации и/или връзки към системите за многофамилни жилищни сгради”, Операция 1.2 „Жилищна политика”, 36 топлоснабдяване, газоснабдяване и др.) Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие” по агломерационни Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г.(ОПРР). ареали в Р Дирекция „Жилищна политика” е определена за конкретен България бенефициент по схемата. Експлоатационн ите дружества 150 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Актуализиране на Националната жилищна стратегия на Република На 31.01.2012 г., дирекция „Жилищна политика” подаде проектното Брой жилища, обитателите на които са МРРБ Общините на България и Националната програма за обновяване на жилищните предложение по схемата. Проектът ще стартира след одобрение от облагодетелствани от обновяване за територията на сгради в Република България УО на ОПРР. енергийна ефективност 36 агломерационни ареали в Р България Експлоатационн ите дружества

7.3. Достигане на 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020г. Области на въздействие: Създаване на благоприятна среда за производство и потребление въвеждане на регулаторни стимули и изисквания за изграждане на Брой създадени стимули/въведени регулации МИЕТ МОСВ, АУЕР, на енергия от ВИ интелигентни мрежи и акумулиращи съоръжения МЗХ, МРРБ Стимулиране на децентрализирано производство на енергия за финансови средства по оперативни и др. програми Брой създадени стимули; брой подпомогнати МИЕТ МОСВ, АУЕР, отопление и охлаждане от ВИ проекти; усвоени средства НСИ Специфична подкрепа за развитие и въвеждане на електрически създаване на различни стимули Брой инициативи; брой въведени ел. МИЕТ МОСВ, АУЕР, пътни превозни средства, частично захранвани с енергия от превозни средства НСИ възобновяеми източници Стимулиране на инвестициите в производството и потреблението Въвеждане на стимули за ефективност на битовите отоплителни Брой въведени на стимули за ефективност на МИЕТ МОСВ, АУЕР, на енергия от ВИ в домакинствата уреди (инсталации), работещи с биомаса, облекчаване на битовите инсталации, работещи на биомаса; НСИ процедурите за изграждане на малки (битови) ВЕИ енергийни удвоени средства;нови проекти за изграждане мощности на малки (битови) ВЕИ енергийни мощности

7.4. Създаване на интегриран вътрешен пазар на енергия Област на въздействие: Повишаване на прозрачността на енергийния пазар създаване на законодателни условия за развитие на енергийния пазар Приет ЗИД на ЗЕ Приетият ЗИД на ЗЕ / ДВ, бр. 54 от МИЕТ ДКЕВР промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергети 17.07.2012г./ е съобразен с изискванията на новото европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ - Трети енергиен либерализационен пакет. На практика проектът изцяло транспонира 151 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и Директива 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. развитие на електроенергийния пазар, включително и на пазара на Актуализиране на Правила за търговия с електроенергия ДКЕВР балансираща енергия отделяне на преноса от производството и търговията и въвеждане на Приемане на подзаконовите норамтивни актове, съгласно Основните промени в ЗИД на ЗЕ, са свързани ДКЕВР, МИЕТ БЕХ за независимост на операторите на мрежи, което е регламентирано в разпоредбите на ЗИД на ЗЕ с осигуряване на независимото ЗИД на ЗЕ осъществяване на дейностите по производство и доставка от дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ, засилване правомощията на националния енергиен регулатор, улесняване на трансграничната търговия с енергия, насърчаване на трансграничното коопериране и инвестиции, повишаване прозрачността на пазара по отношение на мрежовото опериране и снабдяването, подобрена защита интересите на потребителите и увеличаване на солидарността между държавите-членки. гарантирано развитие на мрежата, включително трансгранични връзки Разработване на 10 годишни планове за развитие на преносните Изградена мрежа / км. / ЕСО, ДКЕВР мрежи, които се актуализират ежегодно и се приемат след консултации на регулаторния орган с ползватели на системата. Тези планове следва да отговарят на плановете за развитие на мрежата за цялата Европейска общност. засилване ролята и правомощията на регулаторния орган, Приет ЗИД на ЗЕ В ЗИД на ЗЕ регулаторните правомощия и МИЕТ ДКЕВР регламентирани в проекта за ЗИД на ЗЕ отговорности са засилени, като е направена изцяло нова редакция на чл. 21 от Закона за енергетиката, отразяващ правомощията на комисията. Комисията ще наблюдава прилагането на всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за услуги от обществен интерес, включително за защита на потребителите, възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция и ще информира Европейската комисия за всички промени в тези мерки. В правомощията на комисията ще бъде да контролира изпълнението на задължението 152 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 на лицензиантите за предоставянето на клиентите на достъп до данни за потреблението им, както и да наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията в секторите на едро и на дребно. При изпълненията на задълженията си, комисията ще сътрудничи с Комисията за защита на конкуренцията и с Комисията за защита на потребителите, като при необходимост може да ги сезира с оглед образуване на производство по реда на Закона за защита на конкуренцията, съответно по реда на Закона за защита на потребителите (чл. 21, ал. 5). коопериране на националните регулатори на европейско ниво В ЗИД на ЗЕ има задължение на регулаторния орган да си ДКЕВР сътрудничи с регулаторите от останалите държави – членки, за ефективно пазарно отваряне и ефективна и сигурна мрежова система, чрез преодоляване на бариерите пред търговията с енергия, дължащи се на регулаторни пропуски. ясно дефиниране и гарантиране правата на потребителите чрез МИЕТ ДКЕВР, определяне на задължителен обхват на договорите между Отразявайки изискванията на директивите, включени в Третия търговските потребителите на енергийни услуги и енергийните предприятия, либерализационен пакет, в ЗИД на ЗЕ е отделено специално енергийни предоставящи услуги от обществен интерес внимание на мерките за защита на клиентите. В глава трета на закона дружества се създава нов раздел VІ – „Мерки за защита на крайните клиенти” (чл. 38а – чл. 38д). Предвижда се задължителния обхват на договорите между потребители на енергийни услуги и енергийните предприятия, предоставящи услуги от обществен интерес. В договорите следва да се съдържа информация относно правата на клиентите, в това число условията за едностранно прекратяване на договора от потребителя на енергийни услуги и възможността за такова прекратяване без допълнително плащане, условия и ред за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на изискванията за качество на договорените услуги, включително неточно или забавено фактуриране, правата на потребителите на енергийни услуги, включително информация относно процедурата по разглеждането и произнасянето по жалби. прилагане на модела за отделяне на собствеността на новите В на ЗИД на ЗЕ, в нова глава осeм ”а”, е описан избраният от нашата БЕХ ДКЕВР оператори на газопреносни мрежи страна модел на отделяне на оператора на преносна мрежа за електроенергия и природен газ - моделът „независим преносен оператор”. Този модел предвижда преносният оператор (част от вертикално интегрирано предприятие) да бъде собственик на 153 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 активите, необходими за упражняване на дейността, както и да бъде напълно независим като форма и структура на управление, финансови и технически възможности и човешки ресурси от производството и доставките на електроенергия и природен газ. За тази цел за оператора са предвидени редица задължения, както и съответстващи им правомощия за контрол на комисията, с оглед осигуряване на реална независимост на оператора. Област на въздействие: Развитие на конкурентна среда на пазара на електроенергия и природен газ осигуряване на равнопоставен достъп до преносните мрежи и Приет ЗИД на ЗЕ Брой участници в свободния пазар на ДКЕВР, ЕСО, съоръжения за съхранение на природен газ при ясно електроенергия и природен газ „БУЛГАРТРАНСГ регламентирани и прозрачни правила и тарифи чрез влизането в АЗ” сила на ЗИД на ЗЕ освобождаване на допълнителни количества електрическа Приет ЗИД на ЗЕ Изпълнение на разпоредбите на ЗИД на ЗЕ и ДКЕВР ЕСО енергия за свободния пазар извън квотата на защитените Актуализиране на Правилата за търговия с електрическа енергия произтичащите от него подзаконови потребители чрез влизането в сила на ЗИД на ЗЕ нормативни актове организиране на електроенергийна борса Приет ЗИД на ЗЕ Необходима предпоставка е останалите ДКЕВР, ЕСО МИЕТ Актуализиране на Правилата за търговия с електрическа, сегменти на пазара – двустранно договаряне лицензиране на координаторите на балансиращи групи от ДКЕВР. (около 92-95% от търговията) и пазарът на балансираща енергия да заработят в реални условия, съгласно изискванията на Правилата за търговия с електроенергия; брой участници в свободния пазар на електроенергия

7.5. Повишаване на ефективността на използване на ресурсите Област на въздействие: Въвеждане на нисковъглеродни, енергийно ефективни и безотпадни технологии Въвеждане на стимули за иновациите в широко използвани методи Законови промени Финансиране Въведени стимули - например подкрепа за МИЕТ, МОСВ бизнес на производство, насочени към оптимална ефективност по създаване на високотехнологични фирми, отношение на ресурсите. технологични паркове, звена по трансфер на иновации и центрове по предприемачество, информационни платформи, насърчаване на реализацията на висококфалифицирани специалисти и др. 154 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Разработване на пазарни инструменти за насърчаване на по- Законови промени Финансиране Разработени пазарни инструменти - например МИЕТ, МОСВ, екологосъобразни продукти, произведени при ефективно освобождаване от такси, лицензиране и МФ използване на ресурсите предоставяне на права, екоетикетиране и сертифициране, разрешителни режими и търговия с разрешителни, депозитни системи, „зелени” обществени поръчки и др. Стимулиране на обмена на добри практики между предприятията Информационни дейности Създадени информационни портали, МОСВ, МИЕТ по отношение на ефективно използване на суровините в платформи за обмен на добри практики; брой производството. въведени иновации; административен и технически капацитет Методическо подпомагане на малките и средните предприятия за Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 Реализирани дейности по методическото МИЕТ, МОСВ постигане на по-ефективно използване на ресурсите. подпомагане; административен и технически капацитет Разработване на стимули за поощряване на инвестициите на Законови промени Финансиране Разработени стимули - например МИЕТ, МОСВ, частния сектор в научноизследователска дейност и иновации, административно обслужване в съкратени МОМН насочени към ефективност на ресурсите срокове и индивидуално административно обслужване;; придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти частна държавна или частна общинска собственост; финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация на лица, финансиране от Фонд "Научни изслидвания" и др. административен и технически капацитет Идентифициране на субсидираните вредни за околната среда Законови промени Идентифицирани вредни субсидии; оценка на МОСВ, МИЕТ производства и планиране на дейности за постепенното социално-икинимическия ефект от тяхното премахване на субсидиите. премахване; разработване на компенсаторни механизми; административен капацитет Разработване на системи за оценка и отчитане на стойността на Оценка на въздействието на политиките върху състоянието на Остойностяване на природния капитал на МОСВ, МИЕТ, екосистемите и предлаганите от тях услуги в процеса на природните ресурси страната, като основен фактор за МРРБ, БАН, формирането на секторни политики. осигуряване на ресурси за стопанските НПО и др. сектори и условия за високо качество на живот на населението. В стойността следва да се включат всички икономически, социални и културни функции на природния капитал – предоставяне на вода, въздух, суровини, 155 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 храни, поддържане на климата, рекреация, естетически и духовни ценности и др. административен и технически капацитет Прилагане на "добри практики" при устройственото планиране, Устройствени планове, решения за промяна предназначението на Спазване на "съображния" за намаляване на МЗХ, МРРБ, НСИ, ИАОС, както и управлението на земеползването с цел намаляване на земите запечатването на почвите при провеждането МОСВ други почвеното "запечатване" на процедури по: определяне и утвърждаване на площадки за строителство и трасета за линейни обекти и терени за включване в границите на населените места и селищните образувания за обекти, който ще се изграждат или разширяват върху земеделска земя; утвърждаване на устройствени планове; промяна на предназначението на земеделски земи Прилагане на "добри земеделски практики" за запазване и Финансово подпомагане, предоставяне на информация и методическа Ежегоден мониторинг, данните от който се МЗХ, МОСВ НСИ, ИАОС, увеличаване на органичните вещества в почвата помощ използват за планиране ползването на други земите по начин, ограничаващ процесите на ерозия; информиране и подпомагане на земеделските производители при планиране на ползването в дадено стопанство от регионалните структури на МЗХ; подкрепа на земеделските производители чрез компесаторни плащания за дейности, ограничаващи процеса на ерозия Област на въздействие: Оползотворяване и рециклиране на по-голямо количество отпадъци Насърчаване на инвестиции в съвременни съоръжения за Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г. Въведени насърчителни мерки МОСВ ИАОС, НСИ оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия Въвеждане на стимули при публичното финансиране на проекти Разработване на Национална програма за предотвратяване на Въведени стимули МОСВ ИАОС, НСИ да се дава приоритет на дейностите, свързани с по-високите нива отпадъците в рамките на Национален план за управление на в йерархията на отпадъците, съгласно Рамковата директива отпадъците 2014-2020 г. 2008/98/ЕС за отпадъците (предотвратяване, повторно използване, рециклиране и оползотворяване на отпадъци) 156 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Насърчаване на разширяването на отговорността на Разработване на Национална програма за предотвратяване на Въведени законови и финансови стимули за МОСВ МИЕТ производителите, така че тя да обхваща пълния жизнен цикъл на отпадъците в рамките на Национален план за управление на разширяване на отговрността на произвежданите от тях продукти (включително чрез нови бизнес отпадъците 2014-2020 г. производителите модели, чрез насоки относно схемите за връщане и рециклиране и чрез подпомагане на ремонтни услуги) Методическо подпомагане на дружествата да работят съвместно, Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г. Реализирани дейности по методическото МИЕТ, МОСВ за да се възползват максимално от отпадъците и вторичните подпомагане продукти, които генерират (напр. чрез използване на промишлена симбиоза) Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура за ко- Финансиране Изградени инсталации за ко-генерация МИЕТ, МЗХ, генерация на биологични отпадъци от земеделието и утайки, МОСВ генерирани от пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) 8. Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари Отговорна Свързани Мерки Механизъм на въздействие Индикатори за изпълнение институция институции

8.1. Изграждане на устойчива железопътна транспортна система чрез реформиране на сектора Област на въздействие: Подобряване управлението на железопътния сектор Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с преструктурирането на железопътния сектор в Република България", нсиран по ПО 5 на ОП

1.1.1. Укрепване на институционалния Холдинг "БДЖ" "Транспорт" 2007 - 2013 г Брой. обучения; брой учебни програми; брой капацитет за управление на железопътния МТИТС ЕАД, ИА "ЖА", Укрепване на административния капацитет по отношение на упражняване правата на обучени сектор НК "ЖИ" собственост в НК "ЖИ" и "Холдинг БДЖ" ЕАД и на Договорите с НК "ЖИ" и "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД 157 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с

1.1.2. Съсредоточаване на подкрепата в преструктурирането на железопътния сектор в Република България", финансиран по ПО 5 "Холдинг БДЖ" железопътния сектор върху най-високо на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Брой услуги с високо качество МТИТС ЕАД, ИА "ЖА", качество на услугите Подреждане по степен на важност на железопътните услуги и направления и насочване на НК "ЖИ" публичните ресурси към тях. Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с Холдинг "БДЖ" преструктурирането на железопътния сектор в Република България", финансиран по ПО 5 ЕАД, "БДЖ-

1.1.3. Привеждане на предоставяните по ДОУ на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Брой договори за предоставяне на услуги; МТИТС Пътнически пътнически услуги към пазарното търсене Оптимизиране на влаковото обслужване и работа с общностите за предоставяне на превози" ЕООД, алтернативни услуги на по-ниска цена, там където няма на лице приемливи търговски ИА "ЖА" алтернативи Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с преструктурирането на железопътния сектор в Република България", финансиран по ПО 5 Холдинг "БДЖ" на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. ЕАД, "БДЖ-

1.1.4. Преразглеждане на ДОУ с „БДЖ – Брой клиенти обслужени; брой обслужващ Преразглеждане на ДОУ с цел включване на финансови стимули и цялостно компенсиране МТИТС Пътнически Пътнически превози” ЕООД персонал на "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД за губещите услуги, включително реалистични превози" ЕООД, инвестиции в подкрепа на тези услуги, при изпълнение на целите за обслужване и ИА "ЖА" производителност Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с преструктурирането на железопътния сектор в Република България", финансиран по ПО 5

1.1.5. Преразглеждане и договаряне на МДИ с на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Брой клиенти обслужени; брой обслужващ НК "ЖИ", ИА МТИТС НК „ЖИ" Преразглеждане на МДИ с цел включване на финансови стимули и цялостно компенсиране персонал "ЖИ" на НК ЖИ за услугите включени в договора, включително реалистични инвестиции в подкрепа на тези услуги, при изпълнение на целите за обслужване и производителност

1.1.6. Редуциране на мрежата от железопътна инфраструктура до адекватни на Акт на Министерския съвет Км намалена железопътна инфраструктура; МТИТС НК "ЖИ" потребностите размери Област на въздействие: Преструктуриране на „Холдинг БДЖ” ЕАД и НК „ЖИ” 158 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

1.2.1. Преминаване на „Холдинг БДЖ” ЕАД Брой преструктурирани звена ; съкращаване Холдинг "БДЖ" Структурни промени МТИТС към търговска структура на второстепенни губещи дейности; ЕАД

1.2.2. Освобождаване на „Холдинг БДЖ” ЕАД МТИТС, Холдинг Структурни промени Брой съкратени дейности МТИТС от неоперативните дейности "БДЖ" ЕАД

1.2.3. Приватизация на „БДЖ – Товарни Агенция по МТИТС, Холдинг Акт на Агенцията по приватизация Извършена приватизация превози” ЕООД приватизация "БДЖ" ЕАД Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с

1.2.4. Преоценка на количеството на преструктурирането на железопътния сектор в Република България", финансиран по ПО 5 подвижния състав на „Холдинг БДЖ” ЕАД и на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. намаляване на подвижния състав; бр звеана Холдинг "БДЖ" − реорганизиране на дейностите по за поддръжка ЕАД поддръжката му

1.2.5. Изпълнение на програма за средносписъчен състав на пврсонала-бройки Холдинг "БДЖ" преструктуриране на персонала в „Холдинг Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с − на намаление; ЕАД, НК "ЖИ" БДЖ” ЕАД и НК „ЖИ” преструктурирането на железопътния сектор в Република България", финансиран по ПО 5 на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г.

1.2.6. Подготовка и реализиране на Стратегии Брой стратегии за човешки ресурси; план за Холдинг "БДЖ" за човешките ресурси в „Холдинг БДЖ” ЕАД и Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с − развитие на первонала ЕАД, НК "ЖИ" НК „ЖИ” преструктурирането на железопътния сектор в Република България", финансиран по ПО 5 на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г.

1.2.7. Изпълнение на програма за обучение на Брой програми за обучение по бизнес- МТИТС, Холдинг железопътния персонал на средно и високо култура; брой обучения; брой учебни "БДЖ" ЕАД, НК − управленско ниво и за въвеждане на нова програми; брой обучени лица от средно и Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с "ЖИ" бизнес-култура високо управленско ниво преструктурирането на железопътния сектор в Република България", финансиран по ПО 5 на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г.

1.2.8. Засилване на корпоративното брой програми за обучение, въвеждане на Холдинг "БДЖ" Изпълнение на проект "Предоставяне на консултантски услуги във връзка с − ръководство на НКЖИ и „Холдинг БДЖ” ЕАД изисквания за заемане на длъжността ЕАД, НК "ЖИ" преструктурирането на железопътния сектор в Република България", финансиран по ПО 5 на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г.

1.2.9. Преминаване на НК „ЖИ” към по- Брой преструктурирани звена; съкращаване Структурни промени НК "ЖИ" МТИТС търговска структура на второстепенни губещи дейности; 159 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

8.2. Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура. Интегриране на българската транспортна система в европейската Област на въздействие: Поддържане, модернизация и развитие на железопътната инфраструктура Км.модернизирана ж.п и експлоатационна

2.1.1. Модернизация на ж.п. линията София – ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс- дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" Пловдив европейските и основните национални транспортни оси" експлоатация и товаро-разтоварване;

2.1.2. Завършване на ж.п. линията Пловдив - Км.модернизирана ж.п и експлоатационна ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс- Свиленград (участък Димитровград - дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" европейските и основните национални транспортни оси" Свиленград) експлоатация и товаро-разтоварване; Км.модернизирана ж.п и експлоатационна 2.1.3.Електрификация и рехабилитация на ж.п ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс- дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" линията Свиленград - Турска граница" европейските и основните национални транспортни оси" експлоатация и товаро-разтоварване;

2.1.4. Рехабилитация на железопътната Км.модернизирана ж.п и експлоатационна ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс- инфраструктура в участъците от ж.п. линия дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" европейските и основните национални транспортни оси" Пловдив - Бургас експлоатация и товаро-разтоварване; Км.модернизирана ж.п и експлоатационна

2.1.5. Завършване на ж.п. линията Пловдив – ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" Бургас експлоатация и товаро-разтоварване; 160 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 изготвен проект за модернизиране,

2.1.6. Модернизация на ж.п. линията София – ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс- км.модернизирана ж.п и експлоатационна МТИТС НК "ЖИ" Драгоман – техническо проектиране европейските и основните национални транспортни оси" дължина (км); брой модернизирани обекти на експлоатация и товаро-разтоварване; Изготвен проект за модернизиране,

2.1.7. Модернизация на ж.п. линията София – ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс- км.модернизирана ж.п и експлоатационна МТИТС НК "ЖИ" Перник – Радомир - техническо проектиране европейските и основните национални транспортни оси" дължина (км); брой модернизирани обекти на експлоатация и товаро-разтоварване;

2.1.8. Развитие на железопътен възел София ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс- Изработване на проект за изграждане на МТИТС НК "ЖИ" - техническо проектиране европейските и основните национални транспортни оси" необходимата инфраструктура и управление

2.1.9. Развитие на железопътен възел Бургас ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс- Изработване на проект за изграждане на МТИТС НК "ЖИ" - техническо проектиране европейските и основните национални транспортни оси" необходимата инфраструктура и управление Км.модернизирана ж.п и експлоатационна

2.1.10. Модернизация на ж.п. линията София ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" – Драгоман – строителство експлоатация и товаро-разтоварване; Км.модернизирана ж.п и експлоатационна

2.1.11. Модернизация на ж.п. линията София - ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" Перник - Радомир - строителство експлоатация и товаро-разтоварване;

2.1.12. Развитие на железопътен възел Изграждане на необходимата инфраструктура ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 МТИТС НК "ЖИ" София - строителство и управление 161 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

2.1.13. Модернизация на ж.п. линията Видин – ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 1 "Развитие на железопътната инфраструктура по Транс- Изграждане на необходимата инфраструктура МТИТС НК "ЖИ" София - проектиране европейските и основните национални транспортни оси" и управление

2.1.14. Модернизация на ж.п. линията Видин – Км.модернизирана ж.п и експлоатационна София в т.ч. модернизация на участъка Видин ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" - Медковец (62,5 км) и участъка Медковец - експлоатация и товаро-разтоварване; Руска Бяла/ Мездра (84,3 км) Км.модернизирана ж.п и експлоатационна

2.1.15. Възстановяване на проектните ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" параметри на ж.п. линията Русе – Варна експлоатация и товаро-разтоварване; Км.изградена и модернизирана ж.п и

2.1.16. Железопътната линия Радомир - експлоатационна дължина (км); брой ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 МТИТС НК "ЖИ" Гюешево изградени и модернизирани обекти на експлоатация и товаро-разтоварване; Км.модернизирана ж.п и експлоатационна

2.1.17. Железопътната линия Мездра - Горна ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 дължина (км); брой модернизирани обекти на МТИТС НК "ЖИ" Оряховица експлоатация и товаро-разтоварване; Област на въздействие: Поддържане, модернизация и развитие на пътната инфраструктура

2.2.1. Изграждане на АМ "Струма", Лотове 1,2 ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 2 "Развитие на пътната инфраструктура по Транс- Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ и4 европейските и основните национални транспортни оси"

2.2.2. Изграждане на АМ "Струма", Лот 3 ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ НКСИП 162 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

2.2.2. Изграждане на АМ "Калотина", Лот 1: ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 2 "Развитие на пътната инфраструктура по Транс- "Западна дъга на СОП", Лот 2: "Северна Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ европейските и основните национални транспортни оси" скоростна тангетна", Лот 3: "Калотина - СОП"

2.2.3. Модернизация на участък от път І-1 ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 2 "Развитие на пътната инфраструктура по Транс- Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ (Е79) Враца (Мездра)–Ботевград европейските и основните национални транспортни оси"

2.2.4. СПВидин – Монтана ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ АПИ

2.2.5. Довършване изграждането на АМ ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ НКСИП „Хемус” (280 км)

2.2.6. Изграждане на АМ/СП „Черно море” ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ НКСИП (100 км) 2.2.7.СП Гюешево - Дупница ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ АПИ

2.2.8. СП Русе – Шумен ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ АПИ

2.2.9. Изграждане на СП „Рила” (143 км) − Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ АПИ

2.2.10. Обход на град Пловдив ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ АПИ

2.2.11. Изграждане на скоростен път (СП) − Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ АПИ Русе – Велико Търново – Маказа (261,2 км)

2.2.12. АМ „Хемус“ –СОП-п.в. Яна ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ

2.2.13. Изграждане на път I-5 „Кърджали – ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ Подкова“

2.2.14. Изграждане на обход на гр. Габрово ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ

2.2.15. Изграждане на обход на гр. Монтана ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ

2.2.17. Играждане на обход на гр. Враца ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ

2.2.17. СП Дуранкулак –Варна ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ АПИ

2.2.18. Изграждане на АМ Марица от км. 5 до ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ км. 72 163 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 2.2.19.Завършване на АМ Тракия, Лотове 2,3 ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Изградени и рехабилитирани км.; МРРБ, МТИТС АПИ и4

2.2.20. Етап V от обход на гр. Габрово ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени км. МРРБ, МТИТС АПИ включващ тунел под връх Шипка

2.2.21. Софийски околовръстен път от км ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 Изградени км. МРРБ, МТИТС АПИ 50+560 до км 58+520 Област на въздействие: Развитие на логистичната инфраструктура Изграден интермодален терминал, брой

2.3.1. Изграждане на интермодален терминал ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. интермодални и брой контейнерни МТИТС НК "ЖИ" в гр. Пловдив терминали;обща складова площ-дка

2.3.2. Рехабилитация на гарови комплекси - Брой модернизирани съоражения; брой. ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. МТИТС НК "ЖИ" централна жп гара София обновени гарови коловози;

2.3.3. Подготовка за изграждане на ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Изготвяне на проект МТИТС НК "ЖИ" интермодален терминал в гр. Русе Изграден интермодален термина, брой

2.3.4. Изграждане на интермодален терминал ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 интермодални и брой контейнерни МТИТС НК "ЖИ" в гр. Русе терминали;обща складова площ-дка Област на въздействие: Подобряване на корабоплаването по р. Дунав

2.4.1. Подобряване на корабоплаването в общия българо-румънски участък на река Дунав (удълбочаване, изграждане на буни, ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., Приоритетна ос 4 "Подобряване на корабоплаването по Изготвяне на проект МТИТС ИА "ППД" укрепване на бреговете и др.) - Техническа морските и вътрешните водни пътища" помощ за подготовка на инвестиционен проект

2.4.2. Подобряване на корабоплаването в Драгажна дейност- куб.м.; брой монтирани общия българо-румънски участък на река Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 навигационни брегови знаци; брой МТИТС ИА "ППД" Дунав (удълбочаване, изграждане на буни, почиствания на корабоплавателния път; укрепване на бреговете и др.) Област на въздействие:Развитие на транспортната инфраструктура чрез публично-частно партньорство

2.5.1. Предоставяне на концесия на дейностите по проектиране, изграждане и Проектиране, изграждане и въвеждане в въвеждане в експлоатация на съвременна експлоатация на съвременна електронна МРРБ АПИ електронна ТОЛ-система по основните ТОЛ-система; пътища от републиканската пътна мрежа 164 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

2.5.2. Насърчаване развитието на малките летища за спортна и учебна авиация, чрез Актуализиране на нормативна уредба Актуализирана нормативна уредба МТИТС ГД"ГВА" осъвременяване на нормативната уредба и ускоряване на процедурите за инвеститорите

2.5.3. Продължаване на процедурите по предоставяне на концесия на: - гражданско летище за обществено ползване Брой изградени съоражения; изградени и Акт на Министерския съвет МТИТС Горна Оряховица рехабилириани участъци на пистата - метри; ДП"РВД"; ГД"ГВА"

2.5.4. Продължаване на подготвителните действия за предоставяне на концесия на: НК "ЖИ"; - ж.п. гара Варна Акт на Министерския съвет МТИТС Холдинг "БДЖ" Извършени подготвителни дейности ЕАД - пристанищен терминал Никопол – част от пристанище за обществен транспорт с Акт на Министерския съвет МТИТС национално значение Русе Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Русе-запад – част от пристанище за обществен транспорт с Акт на Министерския съвет МТИТС национално значение Русе Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Видин-юг – част от пристанище за обществен транспорт с Акт на Министерския съвет МТИТС национално значение Видин Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Несебър – част от пристанище за обществен транспорт с Акт на Министерския съвет МТИТС национално значение Бургас Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Русе-център – част от пристанище за обществен транспорт с Акт на Министерския съвет МТИТС национално значение Русе Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Лом – част от пристанище за обществен транспорт с Акт на Министерския съвет МТИТС национално значение Лом Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Бургас-запад – част от пристанище за обществен транспорт с Акт на Министерския съвет МТИТС национално значение Бургас Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Тутракан – част от пристанище за обществен транспорт с Акт на Министерския съвет МТИТС национално значение Русе Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" 165 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 - гражданско летище за обществено ползване София и гражданско летище за обществено Акт на Министерския съвет МТИТС ДП"РВД"; ползване Балчик Извършени подготвителни дейности ГД"ГВА"

2.5.5. Стартиране на подготвителни действия и идентифициране на потенциални обекти за предоставяне на концесия на: - пристанищен терминал Русе-изток – част от прис-танище за обществен транспорт с Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС национално значение Русе Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - гражданско летище за обществено ползване ДП"РВД"; Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС Пловдив Извършени подготвителни дейности ГД"ГВА" - пристанищен терминал Варна-изток и пристанищен терминал Варна-запад – части Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС от пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - фериботен комплекс Варна – част от пристанище за обществен транспорт с Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС национално значение Варна Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал за обработка на опасни товари – част от пристанище за Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС обществен транспорт с национално значение Варна Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал ТЕЦ Езерово – част от пристанище за обществен транспорт с Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС национално значение Варна Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Петрол – част от приста-нище за обществен транспорт с Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС национално значение Варна Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Видин-център – част от пристанище за обществен транспорт с Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС национално значение Видин Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Силистра (пътнически), част от прис-танище за Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС обществен транспорт с национално значение Русе Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" - зимовник на АППД Русе при км. 491 на р. Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС Дунав Извършени подготвителни дейности ДП"ПИ”; ИА"МА" НК "ЖИ"; - железопътна гара София и железопътна Заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТИТС Холдинг "БДЖ" гара Подуяне Извършени подготвителни дейности ЕАД 166 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

2.5.6. Реализация на планирани инвестиции в отдадени на концесия обекти : - пристанищни терминали Видин-север и Фериботен комплекс Видин – части от Изпълнение на Инвестиционната програма на концесионера МТИТС пристанище за обществен транспорт с Брой изградени съоражение; млн. лв. нови Концесионер; национално значение Видин инвестиции ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Леспорт – част от пристанище за обществен транспорт с Изпълнение на Инвестиционната програма на концесионера Брой изградени съоражение; млн. лв. нови МТИТС Концесионер; национално значение Варна инвестиции ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Бургас-изток-2 – част от пристанище за обществен транспорт с Изпълнение на Инвестиционната програма на концесионера МТИТС национално значение Бургас Брой изградени съоражение; млн. лв. нови Концесионер; инвестиции ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Свищов – част от пристанище за обществен транспорт с Изпълнение на Инвестиционната програма на концесионера Брой изградени съоражение; млн. лв. нови МТИТС Концесионер; национално значение Русе инвестиции ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Сомовит – част от пристанище за обществен транспорт с Изпълнение на Инвестиционната програма на концесионера Брой изградени съоражение; млн. лв. нови МТИТС Концесионер; национално значение Русе инвестиции ДП"ПИ”; ИА"МА" Концесионер; - граждански летища за обществено ползване Изпълнение на Инвестиционната програма на концесионера Брой изградени съоражение; млн. лв. нови МТИТС ДП"РВД"; Варна и Бургас инвестиции ГД"ГВА" - пристанищен терминал Балчик – част от пристанище за обществен транспорт с Изпълнение на Инвестиционната програма на концесионера Брой изградени съоражение; млн. лв. нови МТИТС Концесионер; национално значение Варна инвестиции ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Оряхово – част от пристанище за обществен транспорт с Изпълнение на Инвестиционната програма на концесионера Брой изградени съоражение; млн. лв. нови МТИТС Концесионер; национално значение Лом инвестиции ДП"ПИ”; ИА"МА" - пристанищен терминал Росенец – част от Концесионер; пристанище за обществен транспорт с Изпълнение на Инвестиционната програма на концесионера Брой изградени съоражение; млн. лв. нови МТИТС ДП"ПИ”; ИА"МА" национално значение Бургас инвестиции Област на въздействие: Въвеждане на интелигентни транспортни системи

2.6.1. Създаване на речна информационна ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 4 "Подобряване на корабоплаването по морските и МТИТС ДП "ПИ" система в българската част на р. Дунав вътрешните водни пътища" Изграден хардуер и софтуер; брой информационни услуги

2.6.2. Подобряване на системите за ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 4 "Подобряване на корабоплаването по морските и навигация и топохидрографните измервания МТИТС ИА "ППД" вътрешните водни пътища" по р. Дунав” Брой обизначени навигационни пътеки 167 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

2.6.3. Проектиране и внедряване на географска информационна система (ГИС) за ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 5 "Техническа помощ" Изградена ГИС; разработен приложен МТИТС ДП "ПИ" управление на пристанищната софтуер; доставен хардуер на инфраструктура комуникационна инфраструктура и базов софтуер Система за управление на трафика на плавателни съдове - фаза 3 Информационно

2.6.4. Информационна система за управление ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., ПО 4 "Подобряване на корабоплаването по морските и и комуникационно обслужване на МТИТС ДП "ПИ" трафика на плавателни съдове – фаза 3 вътрешните водни пътища" корабоплаването" (VTMIS-3; брой камери, брой внедрени сателитни технологии за далечно наблюдение

2.6.5. Изграждане на интегрирана система за анализ и оценка на трафика по Автомагистрали и І-ви клас пътища на МРРБ АПИ Изградена система за анализ и оценка на територията на Република България, които са данни за пътните потоци с цел бъдещо част от TEN-T мрежите. развитие на пътната мрежа.

2.6.6. Проектиране, разработване и внедряване на корпоративна ГИС за нуждите МРРБ АПИ на АПИ. Област на въздействие: Участие във формирането на европейката политика в областта на транспорта и укрепване на международното сътрудничество

2.7.1. Участие в дейността на институциите на Акт за сформиране на работни групи, комитети и др. органи за подпомагане дейността на МТИТС ЕС институциите на ЕС Брой срещи и участия

2.7.2. Участие в ръководните органи на Акт за сформиране на работни групи, комитети и др. органи за подпомагане дейността на МТИТС Агенции, европейските транспортни оси и коридори институциите на ЕС Брой срещи и участия държавни предприятия и

2.7.3. Въвеждане на европейските правни дружества от Заповеди за сформиране на работни групи МТИТС актове в българското законодателство Брой разработени актове ; брой въведени системата на европейски правни актове в бълг.законд. МТИТС

2.7.4. Участие в международни конференции, семинари, работни групи и др. по въпроси, Покани за участие МТИТС свъзрани с формирането на транспортната политика Брой участия в международни конференции

8.3. Постигане на висока степен на безопасност и сигурност на транспорта Област на въздействие: Създаване на нова и актуализиране на действащата нормативна база 168 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

3.1.1. Постигане на съответствие на националните стандарти за безопасност и Изпълнителни сигурност в отделните видове транспорт с агенции тези на международните и европейски специализирани институции Брой разработени и въведение стандарти

3.1.2. Разработване и въвеждане на програми Изпълнителни по безопасност Брой програми за безопасност агенции

3.1.3. Повишаване ефективността на специализираните институции за контрол върху движението, използването и Изпълнителни поддържането на инфраструктурата и агенции техническата изправност на подвижния Брой Програми; брой обучени служители; състав закупени нови технически средства

3.1.4. Повишаване нивото на знанията и уменията на кандидатите за водачи и на Изпълнителни водачите за безопасно управление на брой програми за усвояване и подобряване агенции пътните превозни средства на знания Област на въздействие: Повишаване на административния капацитет по отношение на контрола върху безопасността на транспорта и разследването на транспортни произшествия

3.2.1. Укрепване на административния капацитет в изпълнителните агенции за Изпълнителни изпълнение на техните задължения по агенции регулиране и контрол на безопасността и сигурността в отделните видове транспорт 3.2.2.Разработването на програми и създаването на организация за постоянно Изпълнителни повишаване на квалификацията на Брой програми; брой обучения за агенции администрациите квалификация;

3.2.3. Засилване на независимостта и повишаване на кфалификацията на органите Изпълнителни за техническо разследване на транспортни агенции произшествия Брой променени нормативни актове Област на въздействие: Подобряване на технологичната среда за функциониране на информационните системи за контрол на транспортните процеси

3.3.1. Модернизация на информационните Брой внредрени нови системи; брой системи на МВР, гарантиращи повишена проекти за развитие /реинженеринг МВР, МТИТС обработени ППС в АИС безопасност и сигурност на транспорта

3.3.2. Развитие на комуникационната високоскоростна преносна среда за безопасност и сигурност по републиканската дължина на изградена свързаност, капацитет проекти за развитие /реинженеринг МВР, МТИТС пътна инфраструктура, включително и на преностната среда доразвитие на системите за видеонаблюдение 169 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

8.4. Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората Област на въздействие: Ограничаване на вредните емисии и замърсяването от транспортния сектор, както и неблагоприятното влияние върху климата

4.1.1. Разработване на нормативни документи за данъчна и таксова политика, насочени към МОСВ, МТИТС, стимулиране обновяването на автомобилния Брой нормативни документи, брой МФ парк инициативи

4.1.2. Изграждане и въвеждане в експлоатация на интелигентни транспортни ситеми по републиканската пътна мрежа и МРРБ, общини вътрешноградския транспорт в големите градове. Брой изградени транспортни системи

4.1.3. Увеличаване дела на биогоривата за автомобилния транспорт, чрез спазване на МОСВ Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата. Брой автомобили с биогориво

4.1.4. Развитие и стимулиране на ползването МИЕТ, МТИТС, на „хибриден” и електрически автомобилен МФ транспорт. Брой електически автомобили Област на въздействие: Създаване на благоприятна среда и предпоставки за съществен ръст на превозите с интермодален транспорт

4.2.1. Относително намаляване на пътуванията с лични моторни превозни МФ, МРРБ, средства, чрез стимулиране на общини комбинираното ползване на масовия Брой населени места с наличие на обществен транспорт. комбиниран превоз

4.2.2. Разработване и прилагане на таксова политика, стимулираща ползването на воден МФ, МТИТС и железопътен транспорт. Наличие на разработена политика Област на въздействие: Обновяване и модернизация на транспортния парк, инсталациите и съоръженията

4.3.1. Модернизация на подвижния състав в Брой модернизирани единици подвижен Холдинг "БДЖ" МТИТС железопътния сектор състав ЕАД

4.3.2. Модернизация на транспортния парк в Брой модернизирани единици от Частни МТИТС автомобилния сектор транспортния парк превозвачи

8.5. Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт Област на въздействие: Развитие на интегрирани мрежи и услуги за обществен транспорт МТИТС, МРРБ,

5.1.1. Строителство на трети метродиаметър ОП "Транспорт и транспортна инфра структура " 2014 - 2020 Разработване на проект, км. Изграден път, Столична в София брой нови станции община 170 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020

5.1.2. Разширение на Софийското метро: Етап МТИТС, МРРБ, 1: "Надлез Надежда - Централна ж.п гара - ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Столична Централна автогара - пл. Света Неделя - Разработване на проект, км. Изграден път, община Черни връх" брой нови станции

5.1.3. Разширение на Софийското метро: Етап МТИТС, МРРБ. 2: Лот 1: "Обеля - Надежда" и Лот 2:"Младост ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Разработване на проект, км. Изграден път, Столична 1 - Цариградско шосе" брой нови станции община

5.1.4. Разширение на Софийското метро: Етап МТИТС. МРРБ, 2: Участък "Цариградско шосе - Летище ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г. Разработване на проект, км. Изграден път, Столична София" брой нови станции община Област на въздействие: Оптимизиране на обществения пътнически транспорт в крайградските зони на големите селищни агломерации

5.2.1. Оптимизиране на транспортните схеми МТИТС, МРРБ, и тяхното интегриране Брой и видове оптимизирани схеми общински власти

5.2.2. Координиране на разписанията на МТИТС различните видове транспорт видове транспорт с координирани разписания Област на въздействие: Устойчиво финансиране на масовия обществен транспорт

5.3.1 Прилагане на гъвкава тарифна политика Изработена тарифна политика МТИТС

5.3.2. Контрол върху самотаксуването Брой инициативи за контрол МТИТС

5.3.3. Внедряване на интегрирани системи за Брой внедрени интегрирани схеми за МФ, МТИТС таксуване таксуване

8.6. Подобряване свързаността и интеграцията на българските региони в национален и международен план и свързаността с големите градски центрове в съседните страни Област на въздействие: Подобряване на пътната инфраструктура Област на въздействие: Подобряване на мрежата от републикански и общински пътища 171 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Мерки по хоризонтални политики, които не са включени в основните приоритети Отговорна Свързани Мерки Механизъм на въздействие Индикатори за изпълнение институция институции І. Повишаване на адекватността и устойчивостта на пенсионната система с цел подобряване качеството на живот и осигуряване на достойно стареене Увеличение на размерите на пенсиите с цел Среден размер на пенсията на един увеличаване на адекватността Осъвременяване на пенсиите с индекса на потребителските цени от предходната година. МФ, МТСП, НОИ пенсионер им/Осъвременяване на пенсиите. Увеличаване на тежестта на една година стаж Тежест на една година осигурителен стаж МФ, МТСП, НОИ в пенсионната формула. Отпадане тавана на новотпуснатите пенсии и постепенно актуализиране на тавана на Таван на пенсиите МФ, МТСП, НОИ старите пенсии. ІІ. Балансирано демографско развитие на населението Област на въздействие: Интегрирана демогарфска политика. Всички отговорни институции според Актуализираната Изпълнение на Актуализираната национална национална стратегия за демографско развитие на Приет годишен план за мониторинг; приет Разработен годишен план за мониторинг. Разработен годишен отчет. МТСП стратегия за населението в Република България 2012 - годишен отчет демографско 2030 г. развитие на населението в Република България 2012 - 2030 г. Всички отговорни институции според Брой проведени заседания, консултации, Междуведомствена и методическа Актуализираната Провеждане на заседания, консултации, обсъждания, обучения и работни срещи за обсъждания, обучения и работни срещи; брой координация на работата на администрацията МТСП национална синхронизиране на действията при изпълнение на демографската политика. включени институции; брой включени по демографската политика. стратегия за експерти демографско развитие на населението в Република 172 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 България 2012 - 2030 г. Европейска Брой отразени европейски документи; брой комисия, Съвет Текущо отразяване на нови насоки за участия в заседания на експертната група по на министрите Отразяване на нови европейски документи и насоки за развитие на демографската политика развитие на демографската политика, демографски въпроси към ЕК; брой по заетост и в годишните планове и отчети за изпълнение на Националната стратегия за демографско МТСП предложени от страна на институции на становища и позиции към Заключения на социална развитие. Европейския Съюз, ООН и Съвета на Европа. Съвета на ЕС по заетост и социална политика политика на ЕС, в областта на демографските въпроси ООН и Съвет на Европа. Участие на Република България в Брой проведени събития и мероприятия; брой Организиране на публични събития и мероприятия за повишаване на информираността на Европейската година за активен живот на участници в проведените събития и Европейска обществото относно обществените ползи от активен живот на възрастните хора и МТСП възрастните хора и солидарност между мероприятия комисия солидарността между поколенията. поколенията – 2012. Всички отговорни институции според Дву-годишен мониторинг на отразяване на Актуализираната Приета и действаща многогодишна Националната Концепция за насърчаване на национална Национална програма за насърчаване на активния живот на възрастните хора в Разработване на многогодишна Национална програма за активен живот на възрастните хора стратегия за активния живот на възрастните хора 2012 - следните сектори: пазар на труда, и индикатори за мониторинг на нейното изпълнение; Разработване на годишни МТСП демографско 2030 г. и индикатори за мониторинг на здравеопазване, образование, пенсионна отчети. развитие на нейното изпълнение; разработен и приет дву- система, дългосрочни грижи, доброволчество, населението в годишен отчет развитие на т.нар. „сребърна икономика” и др. Република България 2012 - 2030 г. ІІІ. Създаване на условия за осигуряване на равнопоставеността на половете с цел активното им включване и участие във всички сфери на обществения живот. 173 Приложение А Национална програма за развитие: България 2020 Актуализиране на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на половете за периода 2009 - 2015 г. и Разработена и внесена в МС актуализирана приемане на годишни Национални планове за Националната стратегия за насърчаване на МТСП НСРЖМ действие за насърчаване на равнопоставеността на половете равнопоставеността между жените и мъжете, и отчеи. IV. Осигуряване на равни възможности за хората с увреждания с цел насърчаване на тяхното пълноценно социално включване. Приемане и изпълнение на План за действие Приет и действащ план за прилагане на Държавни за прилагането на Дългосрочната стратегия Дългосрочната стратегия за заетост на МТСП институции, за заетост на хората с увреждания 2011-2020 хората с увреждания общини, НПО. г. Актуализиране на Стратегията за осигуряване на равни възможности за хората с Приета и действаща актуализирана Държавни увреждания 2008-2015 г. и приемане на План Стратегията за осигуряване на равни МТСП институции, за действие за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания; приет общини, НПО. възможности на хората с увреждания 2012- план за действие 2013. Осигуряване на финансова подкрепа за Брой подкрепени лица МТСП хората с увреждания. Приемане и изпълнение на План за действие Държавни за прилагане на Конвенцията на ООН за Приет План за действие за осигуряване на МТСП институции, правата на хората с увреждания (2013-2014 равни възможности на хората с увреждания общини, НПО. г.). 174 Приложение Б ІІІ. Анализ на цената и източниците на финансиране на НПР БГ2020 Цената на финансиране е индикативна. Тя е направена въз основа калкулациите на отделните министерства за средствата, необходими за изпълнението на голяма част от формулираните политики съгласно поставените цели за очаквани резултати. Бюджетните възможности за финансиране на пoлитиките с национални, европейски и други средства са ограничени и предопределят потребност за ежегодно приоритизиране на политиките в НПР БГ2020 от българското правителство при изпълнението на стратегията, както и за оптимално използване на всички възможни източници на финансиране. Всички предложени приоритети/мерки ще се изпълняват в рамките на одобрените от Народното събрание бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за съответната година или когато изпълнението им обхваща по-дълъг период, то необходимите средства трябва да бъдат разчитани в рамките на утвърдените разходни тавани за съответния тригодишен период. Методология осигуреност на финансовия ресурс, източник на финансиране и цена на финансиране. При много от мерките се наблюдава съчетание Целта на настоящата част от приложението е да между финансов ресурс от европейските фондове и бъде предоставена индикативна информация за националния бюджет (или директно е посочена цената на финансиране на заложените в НПР БГ2020 оперативна програма, по която знаем че определен политики, да бъдат обобщени възможните източници процент е съфинансиране), като разпределението на финансиране (съгласно очакванията на между тях не винаги е посочено. В тези случаи са отговорните министерства), както и да бъдат приложени регламентираните съотношения за идентифицирани потребностите от допълнително съфинансиране, както следва: финансиране по приоритети. - при мерки, които са свързани с изграждане Основните етапи на изготвянето на анализа са на инфраструктура – 80% европейски средства, 20% както следва: съфинансиране; 1. Събрана е информация за формулираните - при меки мерки – 85% европейски средства, интервенции по отношение на цената и източниците 15% съфинансиране; на финансирането от отговорните министерства по приоритети. - европейски фонд за рибарство – 75% от фонда, 25% съфинансиране; 2. Направена е верификация на събраната информация по отношение адекватност на цената и - ЕЗФРСР – 82% от фонда, 18% формулираните мерки и целеви стойности на съфинансиране; индикаторите за изпълнение. - при наличие на ПЧП в приоритета за 3. Направени са корекции и допълнения във регионално развитие – 10% национален бюджет, 50% финансова информация по приоритети от европейски средства, 40% частни средства (експертна отговорните министерства по приоритети. оценка на разпределението); 4. Направена е обработка на събраната - при наличие на средства от ВиК оператори в информация и е извършен статистически анализ на приоритета за регионално развитие – 16% национален финансовите данни. бюджет, 64% европейски фондове, 20% - средства на ВиК оператори (експертна оценка на Основните параметри на финансовата разпределението). информация, които са изследвани са както следва: прецизност при остойностяване на мерките, 175 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Тъй като събраната финансова информация не някои от мерките, е липса на яснота за бъдещото покрива всички предвидени интервенции, национално и европейско финансиране. На практика, представените резултати дават условна оценка на мерките, за които липсва прецизно калкулиран необходимия финансов ресурс. финансво ресурс в голямта си част са тези мерки, за които все още няма осигурено финансиране. Важно уточнение е, че подадената финансова информация е индикативна и се характеризират с Прецизността, с която са оценени финансовите известна степен на несигурност. параметри на предвидените мерки по приоритети въз основата на информацията, подадена от отговорните Една от основните причини, които отговорните министерства е както следва: министерства посочват за непосочването на цени за Прецизност на остойностяване на мерките Приоритет Дял на остойностените мерки сред всички Дял на мерките, за които не е подадена формулирани мерки (%) цена на финансиране сред всички формулирани мерки (%) П1 52% 48% П2 75% 25% П3 87% 13% П4 79% 21% П5 86% 14% П6 88% 12% П7 25% 75% П8 53% 47% Обща цена на изпълнението Очакваното европейско финансиране надхвърля значително разполагаемата сума от страната ни от на НПР БГ2020 този източник на финансиране. На практика, това означава, че много от отговорните министерства разчитат да реализират мерките си въз основа на тези Общата цена на остойностените мерки възлиза на средства. 122 946.1 млн лв. (или приблизително 123 милиарда лева), включваща национални средства (39%), Разпределението на индикативния общ финансов европейски средства (56%) и друго финансиране ресурс по приоритети е както следва: (5%). Разпределение на индикативния общ финансов ресурс по приоритети Приоритет Индикативен общ финансов ресурс (млн.лв.) П1 36 743.2 П2 13 954.2 П3 28 347.6 П4 18 310.2 П5 4 734.2 П6 358.7 П7 1 977.9 П8 18 520.2 176 Източниците на финансиране Разпределението на източниците на финансиране по приоритети е както следва: и финансовата обезпеченост Източници на финансиране по приоритети Приоритет Национално финансиране Европейско финансиране Друго финансиране (млн. лв) (млн. лв.) (млн. лв.) П1 26 760.6 9 982.6 0 П2 8 536.6 5 417.0 0.6 П3 5 655.2 20 994.6 1 697.7 П4 2 854.5 15 455.7 0 П5 492.7 3 741.5 500 П6 53.8 304.9 0 П7 26.6 224.6 1 726.8 П8 3 930.9 12 524.8 2 064.5 Към момента липсва яснота как ще бъдат финансирани съответно от национални и европейски обезпечени финансово голяма част от предвидените средства, П2 – 50% и 63%, П3 – 85% и 73%, П4 – 64% мерки. Отговорните институции очакват и 59%, П5 – 38% и 81%, П6 – 88% и 88%, П7 – 6% и финансиране на мерките си по линии на 12%, и П8 – 42% и 41%. Голяма част от мерките се националните и европейските средства както следва: очаква да бъдат финансирани както от национални, П1 – 45% и 42% от мерките се очаква да бъдат така и от европейски средства. Недостиг на средства по приоритети Приоритет Дял на мерките, за които не е подадена Дял на мерките, за които има осигурен цена на финансиране сред всички финансов ресурс сред всички формулирани формулирани мерки (%) мерки (%) П1 48% 48% П2 25% 75% П3 13% 74% П4 21% 79% П5 14% 81% П6 12% 88% П7 75% 12% П8 47% 49% Заключение и препоръки тясно обвързване на макро стратегическо ниво между формулирането на политиките и финансовото им обезпечаване. Опитът да се направи оценка на цената на Въз основа на общата оценка на цената на финансиране на НПР БГ2020 е един от първите за финансиране на НПР БГ2020 и анализа на събирането на подобна информация на най-ниско източниците на финансиране могат да бъдат ниво на предвидените интервенции. На практика, направени следните изводи: обхватът на анализа (включващ разнообразни и многообразни мерки, области на въздействие и o Оцененият финансов ресурс за обезпечаване на подприоритети) не е съпоставим с никой от програмата би могъл да бъде постижим, в случай досегашните програмни и стратегически документи че общата цена на всички заложени мерки не на страната. Ето защо, невъзможността да се събере надвишава значително тази индикативна оценка. пълна финансова информация за всички мерки е (НПР БГ2020 ще бъде финансирана както с обективно обусловена, а натрупаният опит в европейски, така и с национални средства, а настоящия процес може да послужи в бъдеще за по- 177 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 периодът на програмата обхваща осем нови провеждане на политики не са подкрепени с бюджетни години). точни разчети за необходимите за изпълнение средства (и очакваните резултати, които ще o Липсата на остойностяване на немалка част от бъдат постигнати след разходването на тези мерките са показателни за наличие на средства). затруднения (вероятно, поради липса на подобна практика, умения и мотивация) при определяне o Липсата на достатъчно детайлна информация по цената на програмираните интервенции. отношение на очакваните разходи по изпълнение на заложените в НПР БГ2020 интервенции не o Силно надценените очаквания за позволява осъществяването на ефективно и разпределението на европейските средства през ефикасно разпределение на публичните разходи следващия програмен период са показателни за в средносрочен план (финансирани с национални субективно изкривяване на подадената и европейски средства), което да позволява информация от страна на самите отговорни пълна синергия и допълняемост на провежданите министерства, поради подготвителния етап, в политики. който страната се намира в момента на процеса за подписване на новия партньорски договор с Основната препоръка, която може да бъде ЕК (към момента няма достатъчна яснота по направена към процеса на остойностяване и отношение на новите оперативни програми) обвързване на формулираните политики с необходимите и разполагаемите финансови ресурси е o Надценените очаквания по отношение изготвянето на ежегодните актуализации на НПР европейските средства са показателни също така БГ2020 да е по-тясно обвързано с процеса на и за неаргументирано отстояване на секторни бюджетиране на национални и европейски средства. интереси, като заявените претенции за 178 ІV. Индикатори за остойностяване въздействието от планираните мерки Настоящата секция в приложението представя системата от индикатори за остойностяване въздействието от планираните мерки в НПР БГ2020. На първо място е направено представяне на методологията и концептуалната рамка, залегнали в разработването на системата. Описани са основните принципи, въз основа на които са формулирани индикаторите. Направен е паралел между индикаторите и предстоящите оценки на напредъка и въздействието. Представена е информация за работните етапи и процедури по формулирането на индикаторите. На второ място е направено таблично представяне на индикаторите за въздействие по стратегически цели и по приоритетни направления. Неразделна част от настоящата система е служебната електронна матрица, описваща параметрите на предвидените интервенции в НПР БГ2020, която включва описание на индикаторите за изпълнение и резултат по приоритети, подприоритети и предвидени мерки. Методология 5. Timely – обвързани с време - индикаторите трябва да бъдат постигнати в дефинирана времева рамка. Основни принципи Формулираните индикатори следват пирамидална структура, включваща три нива, като най-голям брой Системата от индикатори за мониторинг и оценка индикатори има за изпълнение, а най-малък – за на напредъка на НПР БГ2020 е базирано на вече въздействие. Индикаторите за изпълнение се отнасят установените европейските практики по отношение до и измерват напредъка от една конкретна мярка. формулирането на индикатори от една страна, а от Индикаторите за резултат (междинното звено в друга – на навлизащите най-нови-насоки в тази пирамидалната структура) могат да се отнасят до област. една или няколко мерки и области на въздействие от Формулирането на индикатори изцяло следва един или няколко приоритетни направления (тъй като принципа SMART даден социално-икономически резултат може да бъде постигнат посредством повече от една интервенции в 1. Specific – специфични – индикаторите различни области). Индикаторите за въздействие се трябва да имат ясна дефиниция; отнасят до ефекти от изпълнението на НПР БГ2020 на 2. Measurable - измерими – индикаторите макро ниво и са пряко свързани с постигане на трябва да бъдат насочени към желано бъдещо заложените стратегически цели (вж. фигурата по- състояние и да бъдат количествено определени, така долу). че да позволяват измерване; Така заложената пирамидална структура 3. Achievable – постижими – доколко е позволява както реализирането на бъдещи оценки на възможно заложените стойности да бъдат постигнати. въздействието на микро и макроикономическо ниво, Целите не трябва да бъдат нито невъзможни, нито така и такива на напредъка по изпълнението на под очакванията; програмата. 4. Relevant – релевантни – индикаторите трябва да бъдат пряко свързани с целите на програмата; 179 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Пирамидална структура на системата от индикатори 180 тези случаи, формулирането на показатели е Връзка между индикатори и оценка съобразено с възможността даден процес да бъде на въздействието измерен с допълнителен специализиран анализ и/или проучване. За да могат да послужат за оценка на изпълнение и физически напредък на НПР БГ2020, индикаторите Определянето на базовите стойности на за изпълнение трябва: индикаторите е съобразено с последната налична статистическа информация (където е било възможно, • Да имат пряко отношение към тези стойности се отнасят за 2011г.; в останалите формулираната мярка случаи – за 2010 г.). • Да има ясно формулирана целева група в Определянето на целевите стойности на мярката, която да е база за определяне на индикатора индикаторите за изпълнение и резултат ще бъде за изпълнение съобразено изцяло с подадената от отговорните • Да се отнасят до ясно формулиран резултат министерства информация. Все още, в много от от изпълнението на мярката случаите, предстои да бъдат уточнени конкретните стойности за тези индикатори. За да могат да послужат за оценка на въздействие на НПР БГ2020, индикаторите за резултат трябва да: В случаите, в които определянето на базови стойности е свързано с допълнително измерване • Позволяват използване на достатъчно посредством анализ и/или проучване, в системата от голяма база данни (или вече съществуваща, или индикатори е посочено, че както базовата, така и такава, която да бъде създадена за целта чрез целевата стойност ще бъдат определени след допълнителни проучвания); осъществяването на такова измерване. • Дават възможност за дефиниране на Определянето на целевите стойности на третирана група и контролна група; индикаторите за въздействие е базирано на • Дават възможност за прилагане на предоставените от Министерство на финансите микроиконометрично моделиране и контрафактуален прогнози за социално-икономическото развитие на анализ на нетното въздействие (в случаите, където България до 2020 г. В много малко случаи, това е необходимо и релевантно). индикаторите за въздействие включват секторни показатели, за които МФ не изготвя прогнози. В тези За да могат да послужат за оценка на въздействие случаи, определянето на целеви стойности е на НПР БГ2020, индикаторите за въздействие трябва направено на база икономическо моделиране (със да: статистически, иконометрични и др.методи) и/или • Могат да бъдат включени в избран експертна оценка на отговорното министерство. макроикономически модел (напр. СИБИЛА) или При разработването на системата от индикатори е такъв, построен за целта, съгласно техническите включен и източника на информация за всеки от изисквания на този модел (т.е. моделът трябва да формулираните индикатори. Трите основни предвижда тяхното използване, а самите индикатори източника на информация за индикаторите са: следва да бъдат общоприети социално-икономически официалната статистика на НСИ, административната показатели). информация в рамките на отговорните министерства и целеви проучвания. Определяне на показатели, стойности и източници на информация Информация за индикаторите, Идентифицирането на конкретни показатели, включени в НПР БГ2020 които да бъдат използвани като индикатори е Всяка от включените в НПР БГ2020 потилитики базирано на наличната административна информация съдържа информация за индикатори на три нива – за в ресорните институции, както и на база изпълнение, за резултат и за въздействие. За всеки от предоставяната официална статистическа индикаторите има формулиран показател (включващ информация от НСИ и Евростат. Този подход е и мерни единици), базова и целева стойност (с приложен изцяло при определянето на индикатори за уточняване на референтната година) и източник на изпълнение и въздействие. информацията. В случаите, в които липсва официален При определяне индикаторите за резултат източник на съответната информация, както и водещото правило идентифицираните показатели да възможност за определяне на базовите и целевите отразяват постигнати социално-икономически ползи стойности към момента на изготвяне на от изпълнението на политиките. В много от случаите приоритетните стратегии, е направено уточнение на липсват официални или институционални данни. В метода, посредством който следва да бъде попълнена съответната информация. 181 Индикатори за въздействие Индикатори за измерване на въздействието на НПР БГ2020 по стратегически цели Цел 1: Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване Показател Източници на данни Регламент на ЕС Определение Референтна Мерна единица Източник на за изчисляване на (възоснова, на който стойност (година) информация показателя се произвежда информацията) БВП на човек от населението в реално Специфични 1). РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Физически измерител на общото икономическо състояние на 37 европейски 10700 стандарт на покупателната Евростат/НСИ изражение наблюдения на цени на 1445/2007 на страни партньори. Превърнат в единна съпоставима валута чрез паритетите (предварителни способност (СПС) потребителски стоки и Европейския парламент на покупателната способност (ППС), БВП на отделните държави е съпоставим данни за 2010 г.) услуги, на и на Съвета от 11 (в реално изражение) и отразява единствено разликата във физическия обем инвестиционни стоки и декември 2007 година за на потребените стоки и услуги. 11200 (експресни строителство; друга установяване на общи данни за 2011 г.) национална правила за статситческа предоставяне на информация за основна информация заплати в държавния относно паритетите на сектор, жилищни покупателна способност наеми, разходи за (ППС), както и за крайно използван БВП, тяхното изчисление и ИПЦ и коефициенти за разпространение. пространствено ажустиране на цените Индекси на физическия обем на реалния Специфични 1). РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Индексите дават обща представа за относителния порядък на величината на 44,0 (предварителни Процент Евростат /НСИ БВП на човек от населението, изчислен наблюдения на цени на 1445/2007 на икономическа активност или благосъстоянието в дадена страна, сравнена с данни за 2010 г.) в СПС, (ЕС27=100) потребителски стоки и Европейския парламент останалите европейски страни партньори. Индексите на физическия обем услуги, на и на Съвета от 11 служат за пространствени сравнения и не могат да се използват за сравнения 45.0 инвестиционни стоки и декември 2007 година за във времето. (експресни данни за строителство; друга установяване на общи 2011 г.) национална правила за статситческа предоставяне на информация за основна информация заплати в държавния относно паритетите на сектор, жилищни покупателна способност наеми, разходи за (ППС), както и за крайно използван БВП, тяхното изчисление и ИПЦ и коефициенти за разпространение. пространствено ажустиране на цените 182 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Коефициент на заетост (20 - 64 НСИ, Наблюдение на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Относителен дял на заетите лица на възраст 20 - 64 навършени години от 63.9 Процент НСИ / Евростат навършени години) работната сила (LFS) 577/98 НА СЪВЕТА от 9 населението на същата възраст март 1998 г. и (2011 г.) последващи допълнения и изменения към него Коефициент на безработица (15 – 64 НСИ, Наблюдение на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Относителен дял на безработните лица от икономически активното население 11.3 Процент НСИ / Евростат навършени години) работната сила (LFS) 577/98 НА СЪВЕТА от 9 (работната сила) март 1998 г. и (2011 г.) последващи допълнения и изменения към него Население, в риск от бедност или Наблюдението Регламент № 1177/2003 Комбиниран показател от три индикатора: Относителен дял на бедните ; 41.6 Процент НСИ / Евростат социално изключване Статистика на на Европейския Относителен дял на лицата от цялото население с еквивалентен разполагаем доходите и условията парламент и на Съвета доход по-нисък от линията на бедност, изчислена като 60% от медианния (2009 г.) на живот (EU-SILC) разполагаем доход на еквивалентна единица; Процент на лицата, живеещи в домакинства с безработни лица или в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност; Домакинства с безработни лица са домакинства, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството са били или безработни или неактивни. Интензитет на икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастова група 18-59 години е бил работещ през предходната година към общия брой месеци, които теоретично може да бъде работещ същия член на домакинството. Ако съотношението е по-малко или равно на 0,20 домакинството е с нисък интензитет на икономическа активност на лицата. Процент от домакинствата с материални лишения; Процент от домакинствата с ограничения поне в четири от девет показателя за материални лишения. Смъртност по причини и пол Информационна Регламент (ЕС) № Брой умрели лица по причини съгласно МКБ - Х ревизия, на 100 000 души от Общо – 1473.2 на 100 000 души от НСИ/Евростат система "Демография" 328/2011 на Комисията средногодишното население. населението в НСИ за прилагане на (2011 г.) Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на статистическите данни за причините за смъртни случаи Решение на Комисията от 5 април 2011 г. за предоставяне на дерогации на определени държави- членки във връзка с предаването на статистически данни съгласно Регламент (ЕО) № 1338/2008 по отношение на статистическите данни 183 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 за причините за смъртни случаи (нотифицирано под номер С(2011) 2057). Осигуреност на населението с лекари Изчерпателно Регламент (ЕО) Брой лекари на 10 000 души от населението. Показателите за осигуреност се 38.8 на 10 000 души от НСИ изследване на НСИ №1338/2008 на изчисляват с населението към 31 декември. населението "Лечебни заведения за Европейския парламент (2011 г.) болнична и и на Съвета от 16 извънболнична помощ декември 2008 г. и относно статистиката на здравни заведения " Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд Осигуреност на населението с лекари по Изчерпателно Регламент (ЕО) Брой лекари по дентална медицина на 10 000 души от населението. 9.1 на 10 000 души от НСИ дентална медицина изследване на НСИ №1338/2008 на Показателите за осигуреност се изчисляват с населението към 31 декември. населението "Лечебни заведения за Европейския парламент (2011 г.) болнична и и на Съвета от 16 извънболнична помощ декември 2008 г. и относно статистиката на здравни заведения " Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд Цел 2: Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението Показател Източници на данни за Регламент на ЕС Определение Референтна стойност Мерна единица Източник на изчисляване на показателя (възоснова, на който (година) информацията се произвежда информацията) Средна скорост на движение на График за движение на - Средната скорост на движение на влаковете се изчислява поотделно 81,5 km/h - пътнически km/h НКЖИ/МТИТС влаковете в железопътния транспорт влаковете, разпоредена за пътнически и товарни, за всяко междугарие, за всяка една влакове (пътнически и товарни) скорост на движение по железопътна линия, по определени формули и се обобщава за цялата 69,5 km/h - товарни участъци, обявени временни национална железопътна мрежа. влакове или постоянни ограничения на скоростта по участъци. 184 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Пътно-транспортни произшествия Данните за Пътно- - Регистрирани пътнотранспортни произшествия, ранените и убитите 657 бр. (2011 г.) брой /% НСИ / МВР транспортните произшествия лица в страната през съответната година, разпределени по: • области и (убити) се предоставят на НСИ общини; • вид на произшествията; • място на извършване и клас на годишно от Агенция пътя; • възрастови групи и пол на участниците в движението; • вид и "Охранителна полиция" към собственост на превозните средства; • основни причини; • дни от 8301 бр. (2011 г.) МВР. седмицата и месеци; (ранени) • вина на чуждестранни водачи, разпределени по страни. Републиканска пътна мрежа според Данните за Републиканската - Републиканската пътна мрежа, измерена в километри, според класа на 458 км. НСИ / АПИ класа на пътя пътна мрежа се предоставят пътя - автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни (2011 г.) годишно от Агенция "Пътна пътища (автомагистрали); инфраструктура". 2970 (2011 г.) (първокласни пътища) Население, свързано с пречиствателни НСИ - изследване Директива 2000/60/ЕС Дял на населението живеещо в селища с водни услуги, извършени от 46,3 Процент НСИ станции за питейни води водопотребление, пречиствателни станции за питейни води. водоснабдяване и (2010) канализация Население, свързано със СПСОВ с НСИ - изследване Директива 91/271/ЕИО Дял на населението живеещо в селища с водни услуги, извършени от 44,7 Процент НСИ вторично пречистване водопотребление, селищни пречиствателни станции за отпадъчни води. водоснабдяване и (2010) канализация Образувани битови отпадъци НСИ - изследване за битовите Регламент № 2150/2002 Битови са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената 3091 хиляди тона НСИ и строителни отпадъци на Европейския дейност на хората в домовете, в административни, социални и парламент и на Съвета обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговски (2010) от 25 ноември 2002 г. обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти относно статистиката на за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в отпадъците; същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. Образуваните битови отпадъци са сума от събраните битови отпадъци на депа с организирано сметоизвозване и образуваните отпадъци от домакинствата, необслужвани от депа (резултат от статистическа оценка). Оценката се получава на базата на средно количество отпадъци на жител в населените места с организирано сметосъбиране, умножено по броя жители в населените места без организирано сметосъбиране. Технологични загуби на електроенергия Електроразпределителни - Показател, характеризиращ качеството на услугата снабдяване с 14.30% Процент Бюлетин за по електроразпределителната мрежа дружества електроенергия на крайния потребител състоянието и развитието на енергетиката - МИЕТ Технологични загуби на електроенергия НЕК/ЕСО - Показател, характеризиращ качеството на преноса на електроенергия 2.10% Процент Бюлетин за по електропреносната мрежа от Елекроенергийния системен оператор състоянието и развитието на енергетиката - МИЕТ 185 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Предприятия с достъп до широколентов НСИ - изследване използване Регламент №808/2004 Наблюдава тенденциите в използването на ИКТ и е-търговия в Брой или отн. дял (%) НСИ / Евростат интернет на ИКТ и е-търговия в на ЕП и Съвета за предприятията 20844 бр. предприятията статистика на (2011) информационното общество (68.5%) Домакинства с широколентов достъп до НСИ - изследване за Регламент №808/2004 Наблюдава тенденциите в използването на ИКТ от домакинствата, в 1010972 бр. Брой или отн. дял (%) НСИ / Евростат интернет използването на ИКТ от на ЕП и Съвета за които поне един член е във възрастовия диапазон между 16 и 74 г. домакинствата и лицата статистика на (2011) информационното общество (39.8%) Брой на изградените научни Годишни отчети Европейски регламент Абсолютен брой изградени и разширени комплекси и съоражения на 0 Брой Съответните инфраструктури от национално значение № 723, приет през 2009 научни инфраструктури, включени в Националната пътна карта научни според „Национална пътна карта за г. и с директно организации, научна инфраструктура” приложение в включени в българското Националната законодателство. пътна карта, МОМН Цел 3: Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност Показател Източници на данни Регламент на ЕС Определение Референтна Мерна единица Източник на за изчисляване на (възоснова, на който стойност (година) информацията показателя се произвежда информацията) Износ на стоки и услуги като процент от НСИ и БНБ Регламент (ЕО) № Външнотърговското салдо (нетен износ) на стоки и услуги се изчислява като 50061 млн.лв. левове, относителен дял% НСИ и БНБ БВП 2223/96 на Съвета от 25 разлика между износа и вноса на стоки и услуги. Износът и вносът на стоки са (текущ обем, 2011 юни 1996 по цени FOB г.); 66.5% (относителен дял, 2011 г.) 186 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Производителност на труда НСИ Източници на Регламент (ЕО) № Производителността на труда е съставен икономически показател, който 19858 лева, 105,3% лева,% (изменение спрямо НСИ /Евростат данните са 2223/96 на Съвета от 25 съпоставя постигнатия резултат (новосъздаден продукт) с вложения трудов (2010г.) предходната година) статистически юни 1996 фактор при осъществяване на определена икономическа активност на изследвания, годишни определена икономическа територия за определен период. 22127 лева, счетоводни отчети на На национално ниво, резултатът от производствената дейност се измерва с 106,1% (2011г. икономическите брутния вътрешен продукт (БВП) и брутната добавена стойност (БДС) предварителни единици и създадена от всички производствени сектори в националната икономика. БВП е данни) административни основен показател в Системата от национални икономически сметки, който данни представя крайния резултат от производствената дейност на всички резидентни производствени единици (ЕСНС195, 8.89). Връзката между БВП и БДС се определя от начина на остойностяване на произведения краен продукт. БВП е остойностен по пазарни цени, включително данъците върху продуктите и вноса, нето от субсидиите върху продуктите. БДС измерва резултата от производствената дейност по базисни цени, преди начисляването на данъци, включително субсидиите върху продуктите и услугите. Производителността на труда е изчислена чрез БВП на един зает Енергийна интензивност на икономиката НСИ Енергийната интензивност на икономиката е мярка за количеството енергия, 0.855 т н.е. за 1000 евро БВП НСИ /Евростат необходимо за производство на единица икономическа продукция. (2010 г.) (2000 = 100) Изчислява се като съотношение между брутното вътрешно потребление на енергия (в тонове нефтен еквивалент) към БВП (по постоянни цени 2000 г. в евро). Относителен дял на разходите за НИРД НСИ, Статистическо Регламент (ЕО) № Относителен дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност 0,57 (2011 г,, Процент НСИ от БВП изследване на НИРД 753/2004 на Комисията от Брутния вътрешен продукт - международно съпоставим показател за предварителни от 22 април 2004 г. за измерване на интензивността на НИРД. данни) изпълнение на Решение № 1608/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета Иновационен индекс според Евростат, Innovation Индекс разработен от Евростат за оценка на изпълнението на инициативата 0.239 Индекс Евростат изследването Innovation Union Union Scoreboard "Съюз за иновации", съставен на базата на 25 индикатора за оценка на (2011 г.) Scoreboard иновационното и научното развитие на страните членки Дял на иновативните предприятия от НСИ, Статистическо Регламент (ЕО) № Относителен дял на иновативните предприятия (предприятията с продуктови, Процент НСИ общия брой предприятия изследване на 1450/2004 на Комисията процесови иновации, с незавършена или преустановена иновационна дейност, 27.1 иновационната от 13 август 2004 година както и предприятията с организационни и маркетингови иновации според (2010 г.) дейност за изпълнение на променената от 2008 г. дефиниция за иновация) от общия брой предприятия. Решение № 1608/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета Дял на високотехнологичния износ от The domain uses Индикаторът се изчислява като дял от износа на всички високотехнологични 5.5 Процент Евростат общия износ - Евростат various other domains продукти от общия износ. Високотехнологичните продукти се определят като and sources mainly сума от следните продуктови групи: въздухоплаване и космонавтика, кмпютри и (2009 г.) within Eurostat's official офис машини, електроника и телекомуникационно оборудване, фармацевтични statistics (CIS, продукти, научно оборудване и инструменти, електрически машини, химия, COMEXT, HRST, LFS, машини, продукти на отбранителната промишленост. SBS, SES, PAT and R&D). 187 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Брутна добавена стойност (БДС) Източници на данните Регламент (ЕО) № Брутна добавена стойност - индекс на физическия обем на БДС, към 100,5 Процент НСИ са статистически 2223/96 на Съвета от 25 предходна година (предходна година = 100,%) изследвания, годишни юни 1996 г. (2010г.) счетоводни отчети на икономическите 101.8 единици и (2011г. административни предварителни данни данни) Ключови индикатори за измерване на въздействието по приоритети Приоритет 1: Подобряване на досъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила Регламент на ЕС Референтна Честота на (възоснова, на който се Източник на Показател Определение стойност (2009- Мерна единица публикуване произвежда информацията 2010) информацията) Относителен дял на населението на възраст Годишно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Относителен дял на лицата на възраст 25 - 64 навършени години, участващи Процент НСИ / Евростат 25 - 64 навършени години участващо в 577/98 НА СЪВЕТА от 9 във формално или неформално образование и обучение (през последните 4 1.2 образование и обучение март 1998 г. и последващи седмици, предхождащи наблюдението) от населението на същата възраст. (2011 г.) допълнения и изменения към него Относителен дял на заетите лица със Годишно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Относителен дял на заетите лица със завършено 68.0 Процент НСИ завършено 577/98 НА СЪВЕТА от 9 висше образование или средно (2011 г.) висше образование или средно март 1998 г. и последващи образование с придобита професионална квалификация, от общия брой на образование с придобита професионална допълнения и изменения заетите лица квалификация към него Рано напуснали образование и обучение Годишно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Относителен дял на лицата на възраст 18 - 24 навършени години, със 12.8 (2011 Процент НСИ / Евростат 577/98 НА СЪВЕТА от 9 завършено най-много основно образование и неучастващи в образование и г.) март 1998 г. и последващи обучение (през последните 4 седмици, предхождащи наблюдението), от допълнения и изменения населението на същата възраст към него Дял на безработните лица, живеещи в риск Годишно Регламент № 1177/2003 48,3% Процент НСИ / Евростат от бедност на Европейския (2009) парламент и на Съвета 188 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Дял на работещите бедни Годишно Регламент № 1177/2003 7,7% Процент НСИ / Евростат на Европейския (2009) парламент и на Съвета Лица, живеещи в домакинства с безработни Годишно Регламент № 1177/2003 7,9% Процент НСИ / Евростат или в домакинство с нисък интензитет на на Европейския (2009) икономическа активност парламент и на Съвета Относителен дял на населението на възраст Годишно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Относителен дял на лицата на възраст 30 - 34 години със завършено висше 27.3 (2011 г.) Процент НСИ / Евростат 30 - 34 навършени години със завършено 577/98 НА СЪВЕТА от 9 образование от населението на същата възраст. висше образование март 1998 г. и последващи допълнения и изменения към него Нетен коефициент на записване на децата в Годишно Регламент N 452/2008 г. Груповият нетен коефициент на записване измерва обхвата на децата в 81.5 Процент НСИ / Евростат детските градини на Европейския детските градини. (2011/12) парламент и на Съвета Kоефициентитe са изчислени в проценти като отношение на броя на учащите в предучилищното образование във възрастовата група 3-6 години към броя на населението в същата възрастова група. Приоритет 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване Регламент на ЕС Референтна Честота на (възоснова, на който се Източник на Показател Определение стойност (2009- Мерна единица публикуване произвежда информацията 2010) информацията) Коефициент Тримесечно/Годишно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Показателят представлява относителен дял на продължително безработните 6.3 (2011 Процент НСИ / Евростат на продължителна безработица 577/98 НА СЪВЕТА от 9 лица (от дванадесет месеца и повече) от икономически активното население. г) март 1998 г. и последващи допълнения и изменения към него Коефициент на безработица Тримесечно/Годишно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Относителен дял на безработните лица на възраст 15 - 24 навършени години от 26.6 (2011 г.) Процент НСИ / Евростат на лицата на възраст 15 - 24 навършени 577/98 НА СЪВЕТА от 9 икономически активното население (работната сила) в същата възрастова група години март 1998 г. и последващи допълнения и изменения към него Домакинства с материални лишения Годишно Регламент № 1177/2003 Процент от домакинствата с ограничения поне в четири от девет показателя за 35.0% Процент НСИ / Евростат на Европейския материални лишения. (2009) парламент и на Съвета 189 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Относителен дял на бедните Годишно Регламент № 1177/2003 Относителен дял на лицата от цялото население с еквивалентен разполагаем 20.7% Процент НСИ / Евростат на Европейския доход по-нисък от линията на бедност, изчислена като 60% от медианния (2009) парламент и на Съвета разполагаем доход на еквивалентна единица. Население до 17 г. живеещо в бедност Годишно Регламент № 1177/2003 26.7% Процент НСИ на Европейския (2009) парламент и на Съвета Население между 18 и 64 г. живеещо в Годишно Регламент № 1177/2003 16,0% Процент НСИ бедност на Европейския (2009) парламент и на Съвета Население над 65 г. живеещо в бедност Годишно Регламент № 1177/2003 32.2% Процент НСИ на Европейския (2009) парламент и на Съвета Коефициент на заетост на хората с Годишно Относителен дял на заетите лица на 15 - 64 навършени години с призната от 16.4 Процент НСИ увреждания (15 - 64 навършени години) ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане (2011 г.) (от 50 до 70%, от 71 до 90%, над 90%) от всички лица с призната от ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане на същата възраст Дял на хората с увреждания, търсещи работа, Годишно 52.5 Процент АЗ с основно и по-ниско образование Приоритет 3: Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал Регламент на ЕС Честота на (възоснова, на който се Референтна стойност Източник на Показател Определение Мерна единица публикуване произвежда (2009-2010) информацията информацията) БВП по региони: годишна Регламент (ЕО) № Резултатът от производствената дейност в даден район се измерва с Брутния Млн. лева НСИ 1.Северозападен 2223/96 на Съвета от 25 Вътрешен Продукт (БВП) и Брутната Добавена Стойност (БДС) създадени от Северозападен – 5087; 2.Северен централен юни 1996 г. относно всички производствени сектори в него. 3.Североизточен Европейската система от Северен централен – 4.Югоизточен национални и регионални 5528; Североизточен - 5.Южен централен сметки в Общността 7241 ; Югоизточен - 6.Югозападен 8308 ; Югозападен - 32565; Южен централен - 9591 (2009 г.) 190 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Коефициент на заетост (20 - 64 навършени Тримесечно/ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № Относителен дял на заетите лица на възраст 20 - 64 навършени години от BG31 Северозападен – Процент НСИ / Евростат години) по статистически райони: Годишно 577/98 НА СЪВЕТА от 9 населението на същата възраст 58.5 BG31 Северозападен март 1998 г. и BG32 Северен BG32 Северен централен последващи допълнения централен - 59.8 BG33 Североизточен и изменения към него BG33 Североизточен – BG34 Югоизточен 61.0 BG41 Югозападен BG34 Югоизточен – BG42 Южен централен 62.9 BG41 Югозападен - 71.2 BG42 Южен централен – 61.2 (2011 г.) Дял на загубите при транспорта на водата по - МРРБ региони: 1.Северозападен 2.Северен централен 3.Североизточен 4.Югоизточен 5.Южен централен 6.Югозападен Реализирани приходи от нощувки по региони: Месечна /Годишна; Регламент 692/2011 на В приходите от нощувки в средствата за подслон са включени сумите, BG31 Северозападен - лева НСИ 1.Северозападен Европейския парламент и заплатени от гостите за реализирани нощувки, без стойността на 15671159 2.Северен централен Регламент 1051/2011 на допълнителните услуги. BG32 Северен 3.Североизточен Европейската комисия за централен - 22738942 4.Югоизточен прилагане на Регламент BG33 Североизточен – 5.Южен централен 692/2011 на Европейския 222955601 6.Югозападен парламент. BG34 Югоизточен - 266263822 BG41 Югозападен - 141890617 BG42 Южен централен - 63533282 (2011г.) Чуждестранни преки инвестиции в Годишно Чуждестранните преки инвестиции включват чуждестранното участие в BG31 Северозападен - хил. евро НСИ предприятията от нефинансовия сектор по собствения капитал на предприятията и вътрешнофирмените задължения 512142.0 статистически райони: между инвестиционните предприятия и чуждестранните инвеститори към края BG32 Северен BG31 Северозападен на отчетната година. централен - 815908.1 BG32 Северен централен BG33 Североизточен - BG33 Североизточен 2102923.2 BG34 Югоизточен BG34 Югоизточен - BG41 Югозападен 2728916.2 BG42 Южен централен BG41 Югозападен - 14295496.3 BG42 Южен централен - 1659060.5 (2010 г.) 191 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 4: Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси Регламент на ЕС Честота на (възоснова, на който се Референтна стойност Източник на Показател Определение Мерна единица публикуване произвежда (2009-2010) информацията информацията) Брутна добавена стойност, произведена в тримесечна, Регламент (ЕО) № 2223/96 Стойността, създадена от единиците, заети с производсвената дейност 2976 милиони лева НСИ дейност „Селско, горско и рибно стопанство” годишна на Съвета от 25 юни 1996 г. „Селско, горско и рибно стопанство” (2010г.); относно Европейската система от национални и 3637 регионални сметки в (2011г. предварителни Общността данни) Заети лица в дейност „Селско, горско и рибно тримесечна, Регламент (ЕО) № 2223/96 Заети лица - включват наетите и самонаетите лица, ангажирани в дадена 703,681 Хиляди броя НСИ стопанство” годишна на Съвета от 25 юни 1996 г. производствена дейност, попадаща в производствените граници на (2010г.); относно Европейската системата. Наети лица - лицата, работещи за дадена институционална система от национални и единица резидент и получавайки възнаграждение за вложения труд. В 677,965 регионални сметки в наетите лица се включват наетите работещи по трудов, граждански или (2011г. предварителни Общността работещи без договор. Самонаети лица - лицата, които са еднолични данни) собственици или съсобственици на некорпорирани предприятия, в които те работят. Производителност на труда дейност „Селско, тримесечна, Регламент (ЕО) № 2223/96 Производителността на труда е съставен икономически показател, който 4228,9 лева, лева,% (изменение горско и рибно стопанство” годишна на Съвета от 25 юни 1996 г. съпоставя постигнатия резултат (новосъздаден продукт) с вложения трудов 97,4% (2010г.) спрямо предходната относно Европейската фактор при осъществяването на определена икономическа активност на година) система от национални и определена икономическа територия за определен период. Този показател 5364,3лева, 102,6% регионални сметки в осигурява оценки за темповете на растеж на производителността на труда. На (2011г. предварителни Общността национално ниво, резултатът от производствената дейност се измерва с данни) Брутния Вътрешен Продукт (БВП) и Брутната Добавена Стойност (БДС) създадена от всички производствени сектори в националната икономика. Всички оценки се правят съгласно приетите практики относно националните сметки, за да се осигури възможност за съпоставимост на производителността на труда между отделните сектори. Следователно производителността на труда е ключов показател за достигнатото икономическо ниво. Производителността на труда е изчислена чрез БВП на един зает 192 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 5: Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката Регламент на ЕС Честота на (възоснова, на който се Референтна Източник на Показател Определение Мерна единица публикуване произвежда стойност (2009-2010) информацията информацията) Относителен дял на разходите за НИРД в Годишно Относителен дял на разходите за НИРД в Държавен сектор и сектор Висше 0.26 (2011 г., Процент НСИ обществения сектор от БВП образование от Брутния вътрешен продукт. Забележка на Евростат: Тъй като предварителни данни) данни за разходите за НИРД, финансирана от публични източници в чужбина, не са налични за всички държави, като оценка за този показател се използват Регламент (ЕО) № 753/2004 данните за разходите за НИРД по институционални сектори вместо данни за на Комисията от 22 април средствата, инвестирани в НИРД от обществения сектор. 2004 г. за изпълнение на Решение № 1608/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета Относителен дял на разходите за НИРД в Годишно Регламент (ЕО) № 753/2004 Относителен дял на разходите за НИРД в сектор Предприятия от Брутния 0.30 Процент НСИ бизнес сектора от БВП на Комисията от 22 април вътрешен продукт. Забележка на Евростат: Тъй като данни за разходите за (2011 г., 2004 г. за изпълнение на НИРД, финансирана от бизнес източници в чужбина, не са налични за всички предварителни данни) Решение № 1608/2003/ЕО държави, като оценка за този показател се използват данните за разходите за на Европейския парламент и НИРД по институционални сектори вместо данни за средствата, инвестирани в на Съвета НИРД от бизнес сектора. Относителен дял на МСП, въвеждащи на 2 години Регламент (ЕО) № Относителен дял на МСП, въвеждащи маркетингови или организационни 15.30 Процент НСИ маркетингови или организационни иновации, 1450/2004 на Комисията от иновации, от общия брой МСП. (2010 г.) от общия брой МСП 13 август 2004 година за изпълнение на Решение № 1608/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета Относителен дял на МСП, въвеждащи на 2 години Регламент (ЕО) № Относителен дял на МСП, въвеждащи продуктови или процесови иновации, от 14.98 Процент НСИ продуктови или процесови иновации, от общия 1450/2004 на Комисията от общия брой МСП. (2010 г.) брой МСП 13 август 2004 година за изпълнение на Решение № 1608/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 193 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Дял на иновативните предприятия, на 2 години Регламент (ЕО) № Дял на иновативните предприятия (предприятията с продуктови, процесови 5.3 Процент НСИ реализирали нови или усъвършенствани 1450/2004 на Комисията от иновации, с незавършена или преустановена иновационна дейност, както и (2010 г.) продукти, нови за пазара, от общия брой 13 август 2004 година за предприятията с организационни и маркетингови иновации според предприятия изпълнение на Решение № променената от 2008 г. дефиниция за иновация), реализирали нови или 1608/2003/ЕО на усъвършенствани продукти, нови за пазара, от общия брой предприятия Европейския парламент и на Съвета Относителен дял на персонала, зает с НИРД, Годишно Регламент (ЕО) № 753/2004 Относителен дял на персонала, зает с НИРД (в брой) от работната сила 0.63 Процент НСИ от работната сила на Комисията от 22 април (2011 г., 2004 г. за изпълнение на предварителни данни) Решение № 1608/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета Приоритет 6: Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса Регламент на ЕС Честота на (възоснова, на който се Референтна Източник на Показател Определение Мерна единица публикуване произвежда стойност (2009-2010) информацията информацията) Дял от основните обществени Годишно 25 Процент САР услуги за гражданите, напълно достъпни онлайн Дял от основните обществени Годишно 63 Процент САР услуги за предприятията, напълно достъпни онлайн Дял от населението използващ услугите на Годишно Регламент №808/2004 на ЕП Процент от лицата на възраст между 16 и 74 години, които са използвали 25.4 Процент НСИ/ Евростат електронното правителство и Съвета за статистика на интернет с цел взаимодействие с публични институции през последните 3 (2011) информационното общество месеца Дял от предприятията използващи услугите на Годишно Регламент №808/2004 на ЕП Процент от предприятията, които са използвали интернет с цел 79.5 Процент НСИ/ Евростат електронното правителство и Съвета за статистика на взаимодействие с публични институции (2011) информационното общество 194 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Приоритет 7: Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност Регламент на ЕС Честота на (възоснова, на който се Референтна Източник на Показател Определение Мерна единица публикуване произвежда стойност (година) информацията информацията) Дял на възобновяемите енергийни източници в Годишно Директива 2009/28/EO за Изчислява се като процентно съотношение между брутното крайно 13.8 Процент НСИ/ Евростат брутното крайно потребление на енергия насърчаване използването потребление на енергия от възобновяеми източници и брутното крайно (2010г.) на енергия от потребление на енергия от всички източници на възобновяеми източници енергия. Енергийна интензивност на икономиката Годишно Енергийната интензивност на икономиката е мярка за количеството енергия, 0.855 т н.е. за 1000 евро БВП НСИ/ Евростат необходимо за производство на единица икономическа продукция. (2010г.) (2000=100) Изчислява се като съотношение между брутното вътрешно потребление на енергия (в тонове нефтен еквивалент) към БВП (по постоянни цени на 2000 г. в евро). Брой на битовите потребители на природен Годишно Брой на битовите потребители на природен газ 47 152 Брой Бюлетин за газ състоянието и развитието на енергетиката - МИЕТ Дължина на газоразпределителната мрежа – Годишно Дължина на преносната мрежа, в т.ч. новоизградени 3 008 Км Бюлетин за ГРД, МИЕТ през отчетния период състоянието и развитието на енергетиката - МИЕТ Приоритет 8: Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари Регламент на ЕС Честота на (възоснова, на който се Референтна стойност Източник на Показател Определение Мерна единица публикуване произвежда (2009-2010) информацията информацията) Дял на автомагистралите в страната според неприложимо неприложимо Дял на автомагистралите в страната според състоянието на пътната км. АПИ състоянието на пътната настилка: настилка: 1. добро 1. 307 1. добро 2. средно 2. 119 2. средно 3. лошо 3. 32 3. лошо 195 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 Дял на първокласните пътища в страната неприложимо неприложимо Дял на първокласните пътища в страната според състоянието на пътната 1. 1539 км АПИ според състоянието на пътната настилка: настилка: 2. 833 1. добро 1. добро 3. 598 2. средно 2. средно 3. лошо 3. лошо Дял на второкласните пътища в страната неприложимо неприложимо Дял на второкласните пътища в страната според състоянието на пътната 1. - 1905 км АПИ според състоянието на пътната настилка: настилка: 2. - 913 1. добро 1. добро 3. - 1212 2. средно 2. средно 3. лошо 3. лошо Средно превозно Годишно Регламент на съвета (ЕО) Показателят характеризира средното разстояние в километри, на което са 156.8 км. НСИ разстояние на товарните превози с № 1172/98 относно били превозени товарите за определен период от време. автомобилен транспорт статистически данни по (2011) отношение на превоза на товари с автомобилен транспорт Превозени товари от железопътен транспорт Годишно Регламент (ЕО) № Измерва общото количество товари, превозени с железопътен транспорт 14152.0 хиляди тона НСИ 91/2003 на ЕП и на между два пункта (място на натоварване и място на разтоварване) Съвета относно (2011) статистика на железопътния транспорт 196 V. Механизъм за управление, наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението НПР БГ2020 е дългосрочен национален конкретен ангажимент и отговорност от програмен документ за развитието на Република представителите на тези нива. България, който е базата за програмирането на стратегически документи във връзка с изпълнението Координация на политическо ниво както на националните политики, така и на политиките на ЕС. От една страна, той ще спомогне Управлението, наблюдението, контролът и за оптимизиране на програмирането, като интегрира отчитането на изпълнението на НПР БГ2020 започва националните приоритети на Република България с от най-високо политическо ниво поради тези на ЕС в контекста на Стратегията „Европа: основополагащия характер на документа. Основните 2020”. От друга страна, НПР БГ2020 ще осигури приоритети за развитие се постигат на базата на рамката, върху която да бъде определяно прилаганите политики, включително и тези с разпределението на националните средства, както и хоризонтален характер. Припознаването на приоритетните области за финансиране по линия на приоритетите е необходимо да се наблюдава на фондовете на ЕС. политическо и административно ниво, както и от цялото общество по линия на публичните консултации и информираност. Дългосрочният Документи характер на документа изисква последователност и Изпълнението на НПР БГ2020 трябва да бъде приемственост на политиките и ангажимент на ефективно и ефикасно, като се наблюдава и високото политическо ниво по отношение на контролира постигането на съответните индикатори управлението и контрола по тяхното изпълнение. за изпълнение, както и резултатите от тях. За Отговорен орган за цялостното управление, операционализиране на процеса на програмиране и наблюдение и контрол на НПР БГ2020 е Съветът за изпълнение се предвижда изработването на развитие към Министерски съвет. тригодишни планове за действие и ежегодните им По отношение на управлението, наблюдението и актуализации. контрола върху изпълнението на НПР БГ2020 Плановете за действие трябва да са обвързани със Съветът за развитие има следните функции и средносрочната фискална рамка и националния отговорности: бюджет, с цел ресурсно осигуряване на националните • организира и координира управлението, средства за финансиране на съответните политики, наблюдението, контрола и отчитане както и с Националната програма за реформи. изпълнението на Национална програма за Плановете за действие трябва да са финансово развитие на Република България; обвързани и с финансовите ресурси от фондовете на ЕС, както и с възможностите за финансиране по • предлага за одобряване от Министерския съвет линия на други международни финансови тригодишни планове за действие и ежегодните институции и частния сектор. Годишната им актуализации; актуализация ще бъде придружена от ежегоден отчет за изпълнението на мерките по отделните • осигурява обвързването на националното приоритети, като информацията за това ще бъде финансиране на НПР БГ2020 със Закона за изготвяна от отговорните министерства. бюджета; Годишната актуализация трябва да бъде приета до • координира осигуряването на съответствие на 31 октомври на предходната година, което гарантира националните и секторните стратегии, планове и и съгласуваност с бюджетната процедура. програми, както и на програмните документи, изготвяни във връзка с членството на Република България в Европейския съюз, с целите и Органи приоритетите на НПР БГ2020; Управление, наблюдение и контрол на • осигурява изпълнението и осъществява НПР БГ2020 ще се осъществява на две нива – мониторинг на хоризонталните политики; политическо и оперативно с цел поемане на 197 Приложение Б Национална програма за развитие: България 2020 • определя приоритетитните направления и Координационният комитет има следните осъществява контрол при изпълнението на функции: политиките, свързани с публичните инвестиции, • следи напредъка при постигането на целите и включително инфраструктурното развитие. приоритетите на Националната програма за Съставът и функциите на Съвета за развитие се развитие България 2020 и докладва на определят с Постановление на Министерския съвет. председателя на Координационния комитет; Председател на Съвета за развитие е министър- • обсъжда и предлага промени в НПР БГ2020, председателят. Секретар е началникът на кабинета на включително и тези, които могат да възникнат в министър-председателя. Това гарантира най-високо резултат на междинните оценки; йерархично ниво на отговорност по отношение на управлението и контрола по изпълнението на • координира разработването, разглежда и програмата. съгласува тригодишните планове за действие, годишните им актуализации и отчети за Координация на оперативно ниво изпълнение; Съставът и функциите на Съвета за развитие • разглежда и съгласува междинните и гарантират политическата санкция от най-високото последващата оценка за изпълнение на ниво на изпълнителната власт. Това предопределя и Националната програма за развитие; ангажимента и отговорностите на по-ниските нива за • следи за изпълнението на целите на документа, изпълнение на политиките в НПР БГ2020. въз основа на приноса на секторните стратегии Необходимо е наличието и на оперативно ниво на за изпълнението на Националната програма за контрол поради всеобхватния характер на развитие; стратегическия документ, който е детайлизиран и на • изготвя препоръки за коригиращи мерки при ниво конкретни мерки, обвързани с редица неизпълнение на Националната програма за индикатори. Изпълнението на тези мерки и развитие или части от нея; отчитането им, позволява да се оцени тяхното въздействие и ако трябва да се предприемат • следи за действията, които се предприемат в корективни действия. Този процес изисква участие и съответствие с хоризонталните политики; на администрацията, която осъществява конкретните политики, като са необходими съответните • изпълнява и други задачи, свързани с координационни механизми за систематизиране, наблюдението на Националната програма за анализ и оценка на информацията, за да могат да се развитие, възложени от Съвета за развитие. идентифицират предизвикателствата и евентуалните Дирекция „Програмиране на средствата от промени. Европейския съюз” е секретариат към Оперативното ниво за контрол върху Координационния комитет – подпомага експертно и изпълнението и отчитането се представлява от технически дейността на Координационния комитет Координационен комитет по НПР БГ2020. Той ще чрез: бъде създаден въз основа на междуведомствената • обобщаване и анализ на информация във връзка работна група за разработването на стратегическия с изпълнението на НПР БГ2020, подадена от документ. Натрупаният опит и постигнатата релевантните министерства и координационни координация в процеса на разработване на документа органи на оперативно ниво; ще са от изключителна полза и по отношение на наблюдението и контрола върху изпълнението. При • проследяване и осигуряване на обвързаност и необходимост структурата и състава на комитета допълняемост между различните приоритети и могат да бъдат променени. интервенции по отношение на заложените стратегически цели, както и сигнализиране на Координационният комитет осигурява синергията Комитета в случай на констатирани проблеми; между отделните приоритети в процеса на изпълнение и координиране на изработването на • подпомагане процеса по оценка на НПР БГ2020; Тригодишния план за действие и годишната • изготвяне на становища и експертни заключения. актуализация към него. 198 Оценка на изпълнението Планът за оценки е неразделна част от механизма за управление, детайлизираните политики и области на наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на НПР БГ2020. въздействие в НПР БГ2020, както и на Планът за оценки задава рамката, обхвата и сроковете за провеждането на междинни и последваща оценка на изпълнението направените препоръки и корекции в междинните програмата. Тъй като НПР БГ2020 обхваща както политиките, оценки на изпълнението на НПР БГ2020. В него финансирани с европейски средства, така и тези, финансирани с ще бъдат представяни конкретните мерки от национални средства, планът за оценки на изпълнението е съобразен с междинните оценки, които се очаква да бъдат реализирани по програмата, които ще бъдат реализирани през оперативните програми в рамките на следващия програмен период. съответната година. Те ще бъдат придружени от индикатори за изпълнение, резултат и (1) Отговорните институции за провеждането въздействие, както и необходимото финансиране. на оценките са както следва: b.Изготвянето на ежегодните планове за 1. Съвет за развитие към МС. действие по НПР БГ2020 трябва да стане до края 2. Дирекция "Програмиране на средствата от на м. октомври, предшестващ годината, за която Европейския съюз" в МС. се отнася. актуализацията или планът за действие. 2. Отчет за изпълнението на плана за (2) Предвижда се изготвянето на две междинни предходната година, който е и неразделна част от оценки за изпълнението на НПР БГ2020, както и на плана за следващата. последваща оценка. а.Планът за действие и отчетът към него ще (3) Междинните и последващата оценки за бъдат публикувани на strategy.bg. изпълнението ще бъдат изготвени от независими външни оценители в съвместно сътрудничество с (6) Междинните оценки ще бъдат реализирани дирекцията по ал.(1), т.2. на две нива: на ниво приоритет в НПР БГ2020 (и при необходимост и на ниво подприоритет) и на ниво (4) Оценките следва да отчитат: цялостно изпълнение на програмата. 1. Оценка за напредъка по отношение на (7) Междинните оценки на цялостното хоризонталните политики. изпълнение на НПР БГ2020 следва да бъдат 2. Оценка за напредъка по отношение реализирани и приети от Съвета за развитие към МС отделните приоритетни направления. както следва: 3. Оценка на общото въздействие на 1. Първа междинна оценка, базирана на приложените към момента социално-икономически напредъка към края на м. декември 2016 г. – до края политики върху икономиката на България на 2017 г. посредством макроикономически модел. 2. Втора междинна оценка, базирана на 4. Оценка на нетното въздействието на напредъка към края на м.декември 2018 г. – до края отделните приоритетни политики и постигнатите на 2018 г. резултати. 5. Препоръки за ревизия на стратегическия (8) Междинните оценки по отделните документ, въз основа на направените изводи в приоритетни направления в НПР БГ2020 следва да рамките на оценките. бъдат реализирани и приети от Съвета за развитие към МС както следва: (5) Оценката на напредъка ще е базирана на: 1. Първа междинна оценка, базирана на 1. Тригодишен план за действие и ежегодни напредъка към края на м. декември 2016 г. – до края негови актуализации по всеки един от на м. юни 2017 г. формулираните в НПР БГ2020 приоритети. 2. Втора междинна оценка, базирана на a. Тригодишните планове за действие и напредъка към края на м.декември 2018 г. – до края актуализациите им ще са базирани на на м. юни 2018 г. 199 Приложение В VІ. Социално-икономически анализ 1 Макроикономическа среда Кризата в България протече с преструктуриране на икономиката и оптимизиране на разходите за труд, което от своя страна доведе до по-висока В периода 2007-2011 г. две основни събития конкурентоспособност, нарастване на износа и обусловиха икономическите процеси в страната – превръщането му в двигател на растежа. През 2010 и подготовка и влизане в структурата на Европейския 2011 г. износът на България нарасна значително и съюз (ЕС) през 2007 г. и финансовата криза, чиито надмина нивата, отчетени в годините на интензивен влияние се усети в България от края на 2008 г. икономически растеж преди кризата. В същото време Икономическото развитие до 2008 г. се търсенето на вътрешния пазар остана слабо. Ниското характеризираше с устойчив растеж подкрепен от потребителско доверие доведе до нарастване на макроикономическа стабилност и структурни спестяванията, което наред със спада на заетостта е реформи. Средният годишен ръст на икономиката за причина за по-ниското потребление през последните периода 2000-2008 г. достигна 5.8% в реално години. изражение. Високите нива на инвестиции и Що се отнася до фискалната позиция на България, потреблението бяха сред основните причини за след като бюджетното салдо достигна дефицит от ускорен растеж. С влизането на България в ЕС през 4.3% от БВП на начислена основа през 2009 г. бяха 2007 г. се предприеха редица реформи за подобрение предприети мерки за фискална консолидация. на бизнес климата в страната. Последователната Отрицателният баланс бе ограничен до 3.1% от икономическа и стриктната фискална политика, БВП през 2010 г. и 2.1% през 2011 г. Постигнатите подобрението на институционалната среда и резултати дадоха основание Съветът на ЕС, по намаляването на данъчната тежест бяха в основата на предложение на Комисията, да приеме решение за макроикономическата стабилност, повишената прекратяване на процедурата по прекомерен инвестиционна активност, високата заетост и реалния бюджетен дефицит срещу България през юни 2012. растеж на доходите в годините предшестващи световната икономическа и финансова криза. 2007 2008 2009 2010 2011 БВП (реален растеж,%) 6.4 6.2 -5.5 0.4 1.7 Потребление 7.2 2.6 -7.3 0.5 -0.3 Инвестиции 13.0 16.3 -24.9 -19.2 -1.6 Износ 6.1 3.0 -11.2 14.7 12.8 Внос 9.6 4.2 -21.0 2.4 8.5 Безработица (%) 6.9 5.6 6.8 10.2 11.2 Средногодишна инфлация (%) 7.6 12.0 2.5 3.0 3.4 Бюджетен баланс (% от БВП) 1.2 1.7 -4.3 -3.1 -2.1 Източник: Евростат

1.1 Макроикономическо като делът на брутото образуване на основен капитал в БВП достигна 33.6%. Инвестиционната активност развитие на българската беше насърчена най-вече от текущата и очакваната висока възвръщаемост на инвестициите. Друг фактор, икономика до 2011 г. допринасящ за растежа на инвестициите беше нуждата от сближаване на местното производство в съответствие с различните изисквания на ЕС. Брутен вътрешен продукт Растежът на доходите имаше благоприятно влияние върху потреблението на домакинствата. В същото През 2007 г. и 2008 г. реалният растеж на БВП време, силното вътрешно търсене доведе до достигна съответно 6.4% и 6.2%. Основен двигател на нарастване на вноса и отрицателен принос на нетния растежа през този период беше вътрешното търсене. износ. От страна на предлагането, услугите имаха Инвестициите в страната се увеличиха и през 2008 г. 200 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 най-голям принос за растежа на БВП през икономически дейности, като растежът му достигна разглеждания период. 8.5%. Световната финансова и икономическа криза От страна на предлагането, брутната добавена започна да се усеща в България в края на 2008 г. стойност в страната се увеличи с 1.8% и основно Негативната тенденция стана още по-ясно изразена беше формирана от промишлеността. през 2009 г., когато БВП спадна с 5.5% в реално изражение. Първоначално забавянето на Пазар на труда икономическия растеж се дължеше на спада на износа в резултат на слабото външно търсене. Пазарът на труда в страната следваше различен Частното потребление, което беше сред основните модел на развитие през последните пет години. компоненти, движещи икономическия растеж през Стабилният икономически растеж и инвестиционната годините, предшестващи кризата, също намаля със активност в годините, предшестващи икономическата 7.6%. Този спад се дължеше до голяма степен на криза подпомогнаха нарастването на заетостта със спада в доверието на потребителите и в повишаване среден темп от 3% 8 на година, заедно с намаление на на безработицата. Инвестициите също се свиха безработицата до исторически ниски нива от 5% 9 поради влошаването на бизнес климата. От страна на през втората половина на 2008 г. и повишено ниво на предлагането, кризата се усети първо в индустрията, а участие на населението в работната сила. Високият от средата на 2009 г. и със спад при добавената приток на капитали към някои нетъргуеми отрасли стойност на услугите в резултат на слабото търсене. като строителство, операции с недвижими имоти и финансови услуги доведe до силен ръст на заетостта, Свиването на икономиката продължи и през а високото вътрешно търсене стимулираше първото тримесечие на 2010 г., но през второто икономическата активност и създаването на работни тримесечие БВП започна да нараства и достигна места и в останалите дейности от сектора на растеж от 0.4% за 2010 г. Възстановяването на услугите, като търговия, транспорт и хотелиерство и икономиката започна с нарастване на износа и ресторантьорство. забавяне спада при вътрешното търсене. Пониженото външно търсене от втората половина Брутният вътрешен продукт на България през на 2008 г. и свиването на притока на капитали към 2011 г. се увеличи в реално изражение с 1.7%. Както страната принудиха работодателите да свият и през 2010 г. основен двигател на растежа беше разходите си, включително и тези за труд. След външното търсене. Отрицателния принос на известен период на задържане на работната сила, вътрешното търсене намаля с 0.6 пр.п. През 2011 г. отчасти подкрепено от въведените схеми за подкрепа брутото образуване на основен капитал намаля с на работата при непълно работно време, заетостта 9.7%. Нестабилната външноикономическа среда, започна да намалява от средата на 2009 г., запазвайки характеризираща се с периоди на значително негативната тенденция през последните три години. влошаване и високата несигурност при оценяване на Търгуемият 10 сектор и строителството бяха сред най- бъдещата възвращаемост на инвестиционните засегнатите от кризата отрасли, като през 2011 г. проекти бяха основните фактори, които ограничаваха броят на заетите там намаля съответно с 16.5% и инвестиционната активност в страната. 31.8%, спрямо 2008 г. Все пак, през 2011 г. За 2011 г. крайното потребление в икономиката индустриалният сектор забави темпа на намаление на отбеляза спад от 0.3%. Потребителските разходи на заетите до 4.2% на годишна база (от 10.4% през 2010 домакинствата бяха с основен отрицателен принос за г.), докато в сектора на услугите годишният спад на растежа на БВП (0.4 пр.п.). Причината за слабото заетостта се ускори до 4.4% (от 2% през 2010 г.). потребителско търсене беше все още високата Намалението на заетостта в условията на ръст на безработица и несигурността относно бъдещите БВП бе свързано с новия, експортно-ориентиран доходи. Разходите на правителството отбелязаха слаб профил на икономическия растеж и бавното растеж от 0.5% поради продължаващия процес на възстановяване във вътрешното търсене. Някои фискална консолидация. експортно-ориентирани отрасли (производство на Износът на България продължи да нараства и през 2011 г. с темп от 12.8%, достигайки най-високите си 8 нива по постоянни цени. Вносът на стоки и услуги се Според данните от Националните сметки. активизира в сравнение с предходната година и бе 9 Според данните от Наблюдението на работната сила (НРС). обусловен основно от експортно-ориентираните 10 Търгуемият сектор включва индустрията без строителството. 201 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 машини и оборудване, на електрически съоръжения, поддържаше двуцифрени темпове на увеличение, и на транспортни средства) отбелязаха повишение в основно поради ръста на заплатите в частния сектор. търсенето на труд, но това не бе в състояние да Сред отраслите с най-голям принос за нарастването компенсира намалението на заетите в дейностите, на средната заплата бяха търговията, строителството, които са силно зависими от вътрешното търсене, като операциите с недвижими имоти, хотелиерството и търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорството, както и по-голямата част от ресторантьорство, и строителство. Провежданият от дейностите на преработващата промишленост. Тези правителството процес на консолидация на разходите отрасли бяха и сред най-бързо развиващите се по също имаше принос за намалението на общата отношение на инвестициите, което е подпомогнало заетост в страната. тяхната производителност, а това е намерило отражение и в повишение на заплатите. Нивото на безработица бързо нарасна през Допълнителен фактор за ръста на заплатите през този последните три години, достигайки 11.2% 11 средно за период бяха и проблемите с недостига на труд от 2011 г. Загубата на работни места засегна в по-голяма определени професии и дейности. Освен това, степен мъжете, тъй като бе концентрирана в сектори, ежегодното повишение на минималните където те преобладават, като промишленост и осигурителни прагове също имаше принос за строителство. Преструктурирането на работните нарастването на заплатите, посредством обявяване на места към по-производителна заетост засегна част от неотчитаните до момента доходи в негативно предимно нискоквалифицираните официалната статистика. Правителствената политика работници, а разрастването на безработицата сред за повишаване на реалните доходи бе свързана с младежите бе обусловено най-вече от липсата им на намаление на данъчната тежест и социално- опит. За разлика от НРС, административната осигурителните вноски, и постепенно повишение на статистика на Агенция по заетостта показа, че през заплатите, без последното да оказва натиск върху 2011 г. общият брой на регистрираните безработни ръста на заплатите в частния сектор. отбелязва намаление с 5.2% спрямо 2010 г., което се дължи и на провежданите активни програми и мерки С понижението в икономическата активност, на пазара на труда. Последните подкрепят спадащите приходи от продажби и ограничените регистрираните безработни, и най-вече уязвимите финансови ресурси работодателите започнаха процес групи, като младежи, по-възрастни работници, на оптимизиране на разходите за труд. От 2009 г. нискоквалифицирани, лица с увреждания и други започна постепенно забавяне в ръста на доходите, маргинализирани групи, да повишават своята което първоначално бе по-силно изразено в пригодност за заетост чрез включване в субсидирана експортно-ориентираните икономически дейности, в заетост и обучение. резултат от пониженото търсене на външните пазари. В сектора на услугите забавянето в темпа на Продължаващият процес на оптимизиране на увеличение на заплатите се прояви по-късно, като заетостта и свитите възможности за наемане накараха най-голям принос имаха търговията, операциите с част от икономически активните лица да напуснат недвижими имоти и транспорта. През 2011 г. (спрямо работната сила. В същото време, тези фактори 2010 г.) средният темп на нарастване на заплатите възпрепятстваха и влизането на неактивни лица в възлезе на 9.1% в номинално и 4.7% 12 в реално работната сила, поради недобрите перспективи за изражение. В резултат от оптимизирането на намиране на работа. В резултат, коефициентът на разходите в публичния сектор номиналният ръст на икономическа активност на населението (15-64) средната работна заплата там се забави до 3.1%, намаляваше през последните три години и достигна докато в реално изражение бе отбелязан спад от 1.1%. средна стойност от 66% за 2011 г. В същото време, средната заплата в частния сектор поддържаше високи темпове на нарастване от, Доходи съответно 11.2% в номинално и 6.7% в реално През 2007 и 2008 г. доходите от труд следваха изражение. тенденция на значително годишно нарастване, В периода 2000-2008 г. производителността на подкрепена от силната инвестиционна активност, труда следваше стабилен темп на повишение, с високото търсене на труд и процесът на изсветляване положителен диференциал в сравнение със средния на икономиката. Средната работна заплата темп за ЕС, както за цялата икономика, така и за 11 12 По данни от НРС. Дефлирана с ХИПЦ. 202 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 сектора на промишлеността. Въпреки че инфлация се изчислява съответно на около 0.4, 0.8 и производителността на труда се повишаваше, 0.9 пр.п., а корекцията при административните цени в доходите нарастваха по-бързо и това спомогне за първите години на членство в ЕС доведе до увеличение на разходите за труд на единица еднократно повишение на инфлацията. продукция. По-бързият темп на повишение на Тъй като България е малка и отворена икономика, доходите бе повлиян от несъответствието между ролята на външните фактори за инфлацията в търсене и предлагане на труд в определени страната като международни цени на суров нефт и икономически дейности и професии, както и от други суровини е особено силна. Така относително административни фактори, като ежегодното високите темпове на инфлация, отчетени през 2007 и актуализиране на минималните осигурителни 2008 г., до голяма степен бяха резултат от динамиката прагове, което в много случаи бе свързано с на международните цени на храни и суров петрол, изсветляване на неотчетени доходи. През 2011 г. които достигнаха исторически максимум през производителността на труда се повиши с 6.1% 13 и разглеждания период. подкрепи поддържането на разходната конкурентоспособност на икономиката. Реалните През първите две години след присъединяването разходи за труд на единица продукция отбелязаха на страна към ЕС, равнището на заетостта продължи намаление от 3.7% 14, което бе обусловено основно от да се повишава в резултат на повишената търгуемия сектор на икономиката, който е и директно икономическа активност в частния сектор, което изложен на конкурентен натиск. Така динамиката на доведе до увеличено търсене на работна сила. доходите не създаде натиск върху Нарасналото вътрешно търсене и недостатъчното конкурентоспособността и предприятията успяха да предлагане на пазара на труда също оказа натиск оптимизират адекватно разходите си за труд. върху цените в страната чрез увеличените разходи за труд на единица продукция през периода. През Инфлация втората половина на 2008 г., международните цени на суровините започнаха да се понижават в резултат на Развитието на инфлационните процеси в глобалната финансова и икономическа криза, което се дългосрочен период зависи от процеса на отрази и на цените на вътрешния пазар. В резултат на приспособяване на равнището на доходите и цените в това инфлацията се забави до 7.2% в края на страната към средното за ЕС. България е страната в годината, последвано от ясно изразен процес на Съюза с най-нисък доход на глава от населението и ускорено намаление в темпа на инфлация през 2009 г. съответно с най-ниско равнище на цените. Съществува силна зависимост между равнището на Пониженият натиск от страна на вътрешното доход, производителност и цени, а изпреварващите търсене и забавянето на икономическата активност, темпове на нарастване на производителността на като резултат от икономическата криза от 2009 г., труда в страната в сравнение с темповете на доведе до ниски стойности на базисната инфлация производителност средно за ЕС дават възможност за (услуги и нехранителни неенергийни стоки) в успоредно реално приспособяване на равнището на страната в периода 2010-2011 г. Протичащите доходите в страната, а от там – и на равнището на процеси на преструктуриране и оптимизация в цените, т.е. по-висока инфлация в България от българската икономика доведоха до понижение на средната за ЕС. разходите за труд на единица продукция (РТЕП), а разходната и ценова конкурентоспособност отчетоха След присъединяването към ЕС, България подобрение. трябваше да приведе данъчната си политика, включително нивата на косвените данъци, в Изменението на цените през 2011 г. бе в голяма съответствие с минималните прагове на Съюза. степен отражение на динамиката на международните Процесът по хармонизиране на акцизните ставки, цени на храните и енергийните продукти, а който започна още през 2001 г., е почти завършен. изчерпването на базисния ефект от повишените През 2008, 2009 и 2010 г. приносът от повишението акцизни ставки върху тютюневите изделия през 2010 на акциза върху тютюневите изделия към средната г. и бавното възстановяване във вътрешното търсене оказаха ограничаващо влияние върху нарастването на потребителските цени. Общата инфлация, измерена чрез ХИПЦ по месеци на годишна база, се забави до 13 Изчислена като БВП по постоянни цени на един зает. 2% в края на годината, а средногодишната възлезе на 14 3.4%. Годишното изменение при административно Показателят е изчислен като компенсация на един в текущи цени регулираните цени се изчислява на 4.5% и обяснява отнесен към БВП на един зает в текущи цени. 203 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 почти 1/3 от общото повишение на потребителските имаха положително салдо за 2007-2011 г. В началото цени в края на годината. на периода, членството на България в ЕС се отрази в значително повишаване на плащанията на трансфери Платежен баланс и външен дълг от България към други страни, под формата на регулярната вноска на страната ни в бюджета на В периода 2007-2008 г. балансът на текущата Общността. С подобреното управление на средствата сметка на България се определяше от бързо по различните оперативни програми през 2010-2011 г. разрастващия се търговски дефицит. Динамиката във нарастване се отчете и във входящите трансфери. В външната търговия бе резултат от активната резултат се повиши положителният принос на инвестиционна дейност в страната, промените в статията Трансфери за динамиката на текущата международните цени, силното потребление сметка. подкрепено от реален растеж на доходите и активното кредитиране. Членството на България в ЕС Благоприятната динамика на външната търговия и доведе до премахване на търговските ограничения и подобрението в баланса по услугите и нетните активизиране на търговията с държавите-членки. трансфери доведоха до рязка корекция в салдото на Търговията със стоки бе особено интензивна в текущата сметка през последните години. Дефицитът годините до глобалната икономическа криза, след се сви от 25.2% от БВП през 2007 г. до 1% през което отбеляза спад през 2009 г. Водено от 2010 г., а през 2011 г. бе отчетен излишък. съживяването в икономиките на основните ни търговски партньори, възстановяването на износа Стокова и географска структура на изпревари това на вноса. Растежът на годишна база търговията със стоки започна в края на 2009 г., а темпът постепенно се ускоряваше като през 2010 и 2011 г. надхвърли Основен външнотърговски партньор на България средните нива за ЕС, илюстрирайки подобрената са държавите от ЕС. Към тях през 2011 г. е бил конкурентоспособност на българската икономика. насочен 62.5% от износа на България, при 60.8% през Същевременно, делът на българския износ във 2007. Въпреки че през последните години не се вътреобщностната търговия и световния внос наблюдава съществено изменение в общите дяловете, продължи да се покачва дори в периода на кризата. има ясна тенденция на увеличаване на дела на Възстановяването във вноса започна през март търговията с новите държави-членки и най-вече с 2010 г., но поради потиснатото вътрешно търсене бе Румъния. От страните извън ЕС основните ни основно по линия на експортно-ориентираните партньори са държавите на Балканския полуостров, предприятията в промишлеността. Нарастването на но техният дял в общия износ намалява. Вносът от износа и относително по-слабият внос доведоха до страни-членки представлява 52.9% от общия внос свиване на търговския дефицит от 23.5% от БВП през през 2011 г. при 58.4% през 2007 г. През последните 2007 г. до 5.1% през 2011 г. години намалява делът на вноса от Турция, Германия и Италия, за сметка на вноса от Азия и новите Балансът по услугите бе положителен през целия държави-членки. разглеждан период, като излишъкът нарастваше на годишна база във всички години с изключение на По отношение на стоковата структура, до 2008 г. 2009 г, когато бе регистриран спад както при вноса, основната част от износа на България представляваха така и при износа на услуги. Входящите потоци от основни метали и техните продукти (вкл. мед, чугун, туризъм представляваха около 50% от общите желязо и стомана) и минерални горива. Сред постъпления и имаха най-голям принос за водещите стоки за износ бяха още продукти на формирането на излишъка по статията. текстилната промишленост. С приемането на Активизирането на външната търговия през 2010 и България в ЕС и засилването на вътрешната първата половина на 2011 г. доведе до нарастване и конкуренция, техният относителен дял в общия износ на износа на транспортни услуги. През 2011 г. се понижи. Същевременно ролята на инвестиционни излишъкът по компютърни и информационни услуги стоки като машини (сред които - електрически се удвои, като това е перото с най-стабилно машини, машини с общо предназначение, представяне през изминалите години. автомобили, велосипеди и части за тях, машини за производство на електроенергия) се повиши и делът В периода 2007-2011 г. балансът по статия Доход им достигна 17.4% през 2011 г. при 14.5% през беше отрицателен. Дефицитът се формираше в 2006 г. резултат от изплащане към нерезиденти на инвестиционен доход главно от преки чуждестранни Основна част от вноса в България се състои от инвестиции. Същевременно текущите трансфери суровини и горива. Развитието на строителния сектор 204 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 и свързаните с него производства в периода преди финансиране от банките-майки на местните кризата доведе до покачване вноса на разнообразни дружества. Свиването на икономическата активност метални продукти и резервни части. Нарастване бе през 2009 г. доведе до нарастване на спестяванията в отчетено и при вноса на инвестиционни стоки. икономиката и до увеличаване на депозитната база, Процесите бяха обвързани с приемането на България при все още слабо кредитиране. Поради ограничената в ЕС и участието и на единния пазар, но и с притока кредитната активност в страната няма нужда от на инвестиции и обновяване на производствената привличане на финансови ресурси от чужбина, а база. С настъпването на кризата и увеличаване на натрупаните ликвидни средства се използват за несигурността, се ограничи и инвестиционната покриване на стари задължения. Изплащането на дейност, което доведе до по-рязък спад на вноса на задължения към нерезиденти, от страна както на инвестиционните стоки и намаляване на публичния, така и на частния сектор, нарежда относителния им дял в общия внос на страната. През България сред малкото страни, които намаляват 2010 г. спадът постепенно се забави, а през 2011 г. бе брутния си външен дълг през 2011 г. Външната отчетено възстановяване във вноса на инвестиционни задлъжнялост се свива от 108.3% от БВП в края на стоки от 18.1% на годишна база. 2009 г. до 91.9% от БВП през 2011 г. Времевата структура на дълга продължава да се подобрява, като Преки чуждестранни инвестиции краткосрочните задължения представляват 28.2% от общите. Валутната структура на БВД остава Годините преди световната икономическа и благоприятна и 88.6% от всички задължения са в финансова криза се характеризираха с висок евро. икономически растеж и ускорена реална конвергенция на българската икономика, обусловена Финансов сектор от присъединяването на страната към ЕС. В тези условия очакванията за сравнително висока Системата на валутен борд бе сред основните доходност на инвестициите и за висок растеж фактори за запазването на финансовата стабилност в ускориха финансовите потоци към страната, основно България в периода след 2007 г. Международните под формата на преки чуждестранни инвестиции валутни резерви на страната следваха силно (ПЧИ). От 2005 г. размерът на ПЧИ в експортно възходяща тенденция през цялата 2007 и по-голямата ориентирани отрасли като преработващата част на 2008 г., като в края й растежът им се забави и промишленост значително нарасна, докато размерът в началото на 2009 г. стана дори отрицателен. на ПЧИ в недвижими имоти и строителство се Причина за понижението на резервите бяха увеличи рязко непосредствено преди кризата. Спадът финансирането на бюджетния дефицит от депозита на инвестициите в тези отрасли след 2008 г. е на правителството в БНБ, както и еднократния ефект обвързан и с понижението на цените на недвижимото от понижението от страна на БНБ на процента на имущество. Същевременно ПЧИ в експортно- минималните задължителни резерви на търговските ориентирани дейности като промишленост, банки като мярка за подкрепа на тяхната ликвидност. хотелиерски услуги, транспорт и търговия останаха От 2010 г. към настоящия момент валутните резерви сравнително стабилни в кризисния период. През следват предимно възходяща тенденция, за което 2010 г. най-голяма част от нетните ПЧИ бяха допринесоха добрите резултати от българския износ, насочени към промишлеността за доизграждане и сравнително високия и постоянен ръст на депозитите разширение на вече съществуващи проекти. Ниското в банките, което подкрепя нивото на банковите общо ниво на ПЧИ за 2010-2011 г. отразява както по- резерви, и не на последно място фискалната ниските входящи потоци, поради глобалната консолидация. В края на май 2012 г. международните несигурност и предпазливостта на инвеститорите, валутни резерви на БНБ достигнаха 13.5 млрд. евро, така и нетното изплащане на задължения на местни нараствайки с 10.6% на годишна база и покривайки фирми към компаниите-майки. паричната база на 181.6%. Към края на април валутните резерви бяха достатъчни, за да покрият 6.2 месеца внос годишно или 137.1% от краткосрочния Брутен външен дълг външен дълг на страната. Брутният външен дълг (БВД) на България Банковата система показва висока степен на обхваща основно частни задължения към капитализация, отразяваща консервативната надзорна нерезиденти, формирани в резултат от развитието на политика на Българската народна банка. Общата икономиката преди световната криза и привлечените капиталова адекватност на ниво банкова система е тогава значителни капиталови ресурси под формата над изискванията на БНБ от 12% и съответно над на ПЧИ (вътрешнофирмено кредитиране) и изискваните в ЕС 8%. Към 31 март 2012 г. стойността 205 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 на показателя бе 17.52%, след като в края на 2007 г. Публични финанси тя бе 13.8% и се подобряваше през целия разглеждан период. В допълнение трябва да се подчертае, че Благоразумната фискална политика, провеждана капиталът на българските банки се състои основно от на всички нива на държавно управление в периода капитал от първи ред 15. Отношението на капитала от след въвеждането на валутния борд през 1997 г. бе първи ред към рисково-претеглените активи на подкрепена от направените реформи в сферата на банките към 31 март 2012 бе 15.84%, като за бюджетирането и управлението на публичните сравнение в края на 2007 г. то е било 10.8%. финанси. След високите си нива през 2007 г. (28.2%), През първите две години след влизането в ЕС, показателят за ликвидност на българската банкова фискалната политика на България бе ориентирана в система претърпя известно влошаване през 2008 г., подкрепа на устойчивия икономически растеж и когато отношението на ликвидните активи достигна стабилните публични финанси. В изпълнение на 21.7%. От 2009 г. към настоящия момент целите за стимулиране на инвестициите, бяха ликвидността на банките се подобряваше устойчиво, въведени мерки за намаляване на социално като към края на април 2012 г. коефициентът бе осигурителните вноски. Едно от основните 25.9%. За подобрението допринесе тенденцията предизвикателства пред фискалната политика бе банките да намаляват зависимостта си от противодействието на увеличаващия се дефицит по чуждестранно финансиране и да се завърнат към по- текущата сметка чрез реализиране на значителни устойчивия модел на финансиране от вътрешни бюджетни излишъци. източници. До голяма степен възможността банките Световната криза от 2008 г. промени да започнат да изплащат външните си задължения се благоприятните до тогава икономически и финансови дължи и на слабото търсене на кредити от страна на условия в страната. Благодарение на водената частния сектор в страната. фискална политика на превишение на приходите над Банковото кредитиране за частния сектор разходите България „влезе” в кризата с устойчива достигна своя връх през 2007, след като в края на фискална позиция и значително по-нисък годината темпът му на растеж на годишна база бе правителствен дълг, в сравнение с предходните 63.7%, след което започна последователно да се години. През 2008 г. бе отчетен излишък по 16 понижава и достигна своя минимум от 1.1% в края на консолидирания бюджет в размер на 1.7% от БВП , а 2010 г. Слабият растеж на кредита за частния сектор консолидираният държавен дълг намаля до 13.7% от се дължеше на фактори, свързани както с търсенето, БВП от 17.2% от БВП през 2007 г. През 2009 г., така и с предлагането на заемни ресурси. когато българската икономика бе най-силно засегната Значителното нарастване на лошите кредити в от кризата, за пръв път след 2003 г. бе реализиран периода след 2009 г. принуди банките да затегнат в бюджетен дефицит от 4.3%, което даде основание на голяма степен кредитните си стандарти. В същото ЕС да стартира процедура по прекомерен бюджетен време, търсенето на заеми от бизнеса и дефицит срещу България. Благодарение на домакинствата бе негативно повлияно от предприетите навременни мерки за фискална макроикономическата среда и несигурността. През консолидация, бюджетният дефицит бе значително 2011 и началото на 2012 г. частният кредит започна намален през следващите две години: от 3.1% от БВП много бавно да се възстановява, за което в пълна през 2010 г. до 2.1% от БВП през 2011 г., при целеви степен допринесоха кредитите за нефинансови дефицити съответно 3.8% и 2.5%. Подобряването на предприятия, докато кредитите за домакинствата отрицателното бюджетно салдо бе осъществено следваха предимно низходяща тенденция. Към края посредством мерки както за ограничаване на на май 2012 г. годишният растеж на частния кредит разходите, така и за увеличаване на приходите, в т.ч достигна 3.6%, след като кредитите за предприятия допустими максимални размери на задълженията към нараснаха с 6.1%, а тези за домакинствата се доставчици на разпоредителите с бюджетни кредити, понижиха с 0.8% спрямо същия месец на предходната „замразяване” на средствата за работна заплата по година. отделните бюджетни организации и дейности, изграждане на задължителна дистанционна връзка между фискалните устройства на търговците и системата за регистриране и отчитане на продажбите 15 Капиталът от първи ред се състои от собствен капитал и банкови резерви. За повече информация виж Наредба № 8 на БНБ за 16 капиталовата адекватност на кредитните институции. Отчетните данни са според ЕСС 95. 206 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 в търговските обекти на НАП, оптимизиране на септември 2008, след което през януари 2010 г. бе структурите в публичната администрация и повишена на положителна. подобряване на правилата и процедурите за управление на публичните финанси.

1.2. Средносрочен сценарий Нормативните основи за осигуряване на бюджетна дисциплина бяха заложени с приетия в средата на 2011 г. „Пакт за финансова стабилност” 17. В резултат на задълбочаване на дълговите Пактът представлява промени в Закона за проблеми на някои страни от еврозоната, устройството на държавния бюджет (ЗУДБ), в сила от перспективата за развитие на европейската 1.01.2012 г. Те предвиждат таван на разходите по икономика през 2012 г. се влоши. По-слабата КФП в размер на 40% от прогнозния БВП, както и икономическа активност в ЕС ще се отрази в забавяне ограничение на дефицита по консолидирания бюджет на икономическия растеж на страната през 2012 г. до 2% от БВП. Целта на одобрените фискални като това забавяне ще дойде главно по линия на правила е осигуряване на приемственост във нетния износ. фискалната политика и гарантиране спазването на чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския Прогнозата на Министерство на финансите за съюз, по отношение на референтните стойности за икономическото развитие на България през 2012 г. се бюджетен дефицит (3% от БВП) и държавен дълг базира на предположението за подобряване на (60% от БВП). външната среда през втората половина на настоящата година и успешно разрешаване на дълговите През периода 2009-2011 г. България е държавата проблеми в еврозоната. Предвижда се растеж на БВП членка с второто най-ниско ниво на държавна от 1.4%, който ще бъде подкрепен основно от задлъжнялост (след това на Естония). През 2011 г. постепенното възстановяване на вътрешното търсене. съотношението консолидиран държавен дълг/БВП За периода 2013–2015 г. се предвижда умерено запази нивото си от 2010 г. и възлезе на 16.3%. ускоряване на икономическия растеж между 2.5 и 4%. Прогнозните изчисления за съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП през През 2012 г. се очаква слабо нарастване на следващия тригодишен период показват увеличение потреблението от 0.7%. Положителен ефект ще на стойността му през 2012 г., а впоследствие - окажат както стабилизирането на пазара на труда постепенно намаление през 2013 г. и 2014 г. през втората половина на 2012 г., така и слабото нарастване на кредитната активност. В средносрочен Ниският правителствен дълг, адекватната план, вследствие преустановяване на негативните фискална политика и постигната устойчива бюджетна тенденции на пазара на труда и повишаване позиция през последните години бяха оценени доверието на потребителите, се предвижда плавно положително от водещите рейтингови агенции. ускоряване на растежа на потребителските разходи, Страната ни премина през кризата без драстични до 4.6% през 2015 г. промени в оценката за облигационния си дълг, запазвайки дадения й от агенциите инвестиционен През 2012 г. се очаква възстановяване на клас рейтинг. В края на октомври 2008 г. инвестиционната активност в страната. Това ще се Standard&Poor’s понижи рейтинга на България от дължи както на базов ефект (акумулираният за ВВВ+ до ВВВ с отрицателна перспектива, след което последните три години спад на инвестициите е около в резултат на осъществената бюджетна дисциплина 40.3%), така и на ускорено усвояване на средства от през декември 2009 възстанови стабилната европейските фондове, основно под формата на перспектива. През декември 2011 г. S&P’s потвърди разходи за строеж на пътна, екологична и комунална стабилната перспектива на рейтинга BBB. Рейтингът инфраструктура. на България по скалата на другата голяма Отчитайки базовия ефект и прогнозите за международна рейтингова агенция Moody’s бе развитието на световната икономика, се очаква повишен през юли 2011 г. до Baa2 със стабилна растежът на износа да бъде значително по-нисък от перспектива. Дотогава той бе определеният през март отчетения през 2010–2011 г. За периода 2013–2014 г. 2006 г. рейтинг Baa3, като само перспективата бе активизирането на икономиките на основните ни променена от положителна на стабилна през търговски партньори ще се отрази в леко нарастване на износа на стоки, след което ще настъпи стабилизиране през 2015 г. от 4.6% на годишна база. 17 Износът на услуги ще нараства умерено през целия Публикуван в ДВ, бр.54, от 15.07.2011 г. прогнозен период. 207 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 От 2012 г. възстановяването на вътрешното услуги ще продължи да задържа базисната инфлация търсене ще има положителен ефект върху вноса и на на сравнително ниско ниво. С постепенното стоки, и на услуги. Същевременно, забавянето на възстановяване на вътрешното търсене инфлацията темпа на износа ще окаже задържащ ефект върху при услугите се очаква да започне плавно повишение, вноса на стоки. В резултат, растежът на общия внос а динамиката й ще бъде повлияна и от вторични ще се забави до 3.6% през 2012 г., като през ефекти по линия на по-скъпите горива при следващите години ще се ускори плавно и в края на транспортните услуги и повишения в прогнозния период ще достигне 6%. административните цени. Ролята на външната търговия като основен Средногодишната инфлация се очаква да се фактор за определяне салдото на текущата сметката понижи до 2.1% през 2012 г., поради значителното ще се запази и в бъдеще. С възстановяването на забавяне в темповете на инфлация, отчетени в края на вътрешното търсене и увеличаването вноса се очаква 2011 г. и първите месеци на настоящата година, след влошаване на търговския баланс. Според прогнозата което слабо да се повиши до 2.4–2.5% в периода на Министерството на финансите излишъкът по 2013–2015 г. текущата сметка постепенно ще се свие и през 2014- В следващите години не се очаква повишение в 2015 г. салдото ще е слабо отрицателно. международните цени на суровините в доларово Очакванията за развитието на пазара на труда изражение и при допускане за стабилно евро не се през 2012 г. са свързани със стабилизиране на очаква ускорение на инфлацията по линия на външни основните показатели около нивата им от 2011 г. фактори. С възстановяването на икономиката се През първата половина на годината нивото на очакват по-високи относителни потребителски цени безработица ще остане по-високо на годишна база, но на услугите в сравнение с хранителните и през втората ще се установи около нивата си от нехранителните стоки. Слаб се очаква да бъде второто полугодие на предходната година. Така приносът на административните цени върху общата средногодишната му стойност ще възлезе на 11.3%, инфлация в периода 2013–2015 г. Влиянието на отбелязвайки незначителен ръст от 0.1 п.п. на данъчната политика също се очаква да има доста годишна база. По-съществено подобрение на пазара нисък принос върху инфлацията, тъй като на труда се очаква от 2013 г., когато повишеното планираното повишение на акцизите ще има слабо вътрешно търсене и инвестиционна активност отражение върху потребителските цени, в рамките на повлияят положително върху заетостта. За периода 0.01 пр.п. към инфлацията в края на годината през 2013–2015 г. средногодишният прираст на заетите се 2012 и 2013 г. очаква да бъде около 1%, а нивото на безработица Основните рискове, свързани с прогнозата за постепенно ще спадне до 9.8% през 2015 г. инфлацията, се отнасят до развитието на Очакваните високи нива на безработица ще международните цени, чието повишение може да продължат да оказват задържащ ефект върху растежа предизвика по-висока инфлация в страната. В същото на средната работна заплата през 2012 г. В рамките на време, евентуално по-нисък икономически растеж на програмния период се очаква показателят да се българската икономика ще окаже задържащ ефект повишава с умерени темпове, като постепенното върху цените на нехранителните стоки и услугите. увеличение в търсенето на труд ще доведе до Годишният растеж на паричното предлагане в нарастване на дела на компенсациите на наетите в края на 2012 г. се очаква да бъде 9%, а през БВП. Доходите от труд ще се изменят с темпове, следващите години до 2015 г. ще се движи в рамките близки до тези на производителността на труда, което на 9–11%. Нетните чуждестранни активи на няма да окаже негативен ефект върху банковата система ще нараснат през настоящата и конкурентоспособността на икономиката в следващата година поради продължаващо изплащане средносрочен план. на външни задължения на банките. От 2014 г. те ще По отношение на динамиката на потребителските започнат отново да се понижават вследствие на по- цени, прогнозата на Министерството на финансите е високата кредитна активност на банките и забавените за слабо ускорение на инфлацията до 2.6% в края на темпове на растеж на спестяванията на частния 2012 г. под влияние на по-високите международни сектор. Растежът на банковото кредитиране ще се цени на енергийните суровини. Влияние се очаква и ускори минимално до около 4% в края на 2012 г. До по линия на обявените повишения в 2015 г. кредитът за частния сектор ще продължи да се административните цени при природен газ, възстановява относително бавно, като в края на електричество и топлоенергия. Ограниченото периода темпът на нарастване няма да надхвърля потребителско търсене на дълготрайни стоки и 13%. 208 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Фискалната консолидация продължава през изражение. Тъй като България е в процес на 2012 г., като бюджетната прогноза за годината конвергенция със страните членки на ЕС, средно за предвижда дефицитът по консолидираната фискална периода се очаква растежът на българската програма (КФП) да се подобри с 0.5 пр.п. от БВП до икономика да изпреварва този на ЕС. дефицит в размер на 1.6% от прогнозния БВП. Повишаването на икономическата активност за Плановете са това подобрение да се постигне чрез периода 2016-2020 г. ще окаже благоприятно влияние продължаване на мерките за оптимизиране на върху предлагането на труд. През разглеждания разходите, усъвършенстване на контролните период се очаква заетостта да достигне до целта, механизми и консервативно планиране на приходите. заложен в Националната програма за реформи на В средносрочен план се предвижда фискалната България 2011 г., а нивото на безработица постепенно консолидация да продължи до реализиране на да се понижава. Динамиката на заетостта ще се балансиран бюджет, като България ще запази характеризира със забавен темп на изменение, което провежданата благоразумна фискална политика, се обуславя от негативния ефект от процеса на насочена към поддържане на макроикономическа застаряване на населението. стабилност и неутрализиране в максимална степен на потенциалните рискове от вътрешните и външните 2. Фактори на икономически дисбаланси. В условия на ограничени финансови ресурси, правителството въведе мерки за подобряване растеж на ефективността и ефикасността на бюджетните разходи, повишаване събираемостта на приходите и реализиране на структурните реформи в съответствие 2.1. Работна сила и човешки с целите, заложени в Националната програма за реформи 2012-2020 г. капитал Тригодишната бюджетна прогноза за периода 2013-2015 г. предвижда отрицателното бюджетно салдо по КФП да бъде постепенно намалено през 2.1.1. Демографско развитие първите две години – съответно на 1.3% и 0.5% от Въпреки относителното забавяне на темповете на БВП до постигането на балансирано салдо през намаляване на населението през последните години, 2015 г. Консолидационните усилия ще бъдат подобряване на показателите за раждаемостта, осъществени без промяна в данъчната стратегия за бавното увеличаване на средната продължителност ниски ставки при преките данъци и последователно на живот и намаляване на влиянието на външната прехвърляне на тежестта към косвените данъци чрез миграция, с голям дългосрочен негативен ефект повишаване на някои акцизни ставки в съответствие с остават отрицателния прираст на населението, договореностите за достигане на минималните за ЕС високото равнище на общата смъртност, нива в договорените срокове. застаряването на населението, обезлюдяването на Средносрочната бюджетна цел на България е да населени места и райони, възпроизвеждането на постигне структурен дефицит в размер на 0.5% от различни социални неравенства и други. БВП към края на 2015 г. Тя е по-амбициозна от Населението в България продължава да намалява. изискванията на ревизирания Пакт за стабилност и Към 31 декември 2011 г. населението на България е 7 растеж и на чл. 3 от Договора за стабилност, 327 224 души, което представлява 1.5% от координация и управление в Икономическия и населението на Европейския съюз и нарежда страната паричен съюз. Съгласно новите разпоредби, държава- на 16-о място по брой на населението - членка с дълг значително под референтната стойност непосредствено след Австрия (8 404 хил. души) и от 60% от БВП, може да достигне ниво на преди Дания (5 561 хил. души). структурния дефицит от най-много 1% от БВП. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на

1.3. Дългосрочно развитие на населението. През 2011 г. в резултат на отрицателния българската икономика естествен прираст населението на страната е намаляло с 37 412 души, или с 2 760 души повече в сравнение с 2010 г. За периода 2016-2020 г. се очаква българската Намалението на населението, измерено чрез икономика да нараства средно с 3.4% в реално коефициента на естествения прираст, е минус 5.1‰. 209 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Предишната година той е бил минус 4.6‰, или се на детска смъртност е 8.5‰. След достигнатото увеличава по абсолютна стойност с 0.5‰. високо равнище през 1997 г. - 17.5‰ (най-висока Коефициентът на естествен прираст в градовете е стойност от 1990 г. досега), коефициентът на детска минус 2.2‰, а в селата - минус 12.7‰, което смъртност непрекъснато намалява. За 2001 г. той е означава, че намалението на населението в страната в 14.4‰, за 2008 г. - 8.6‰, и за 2010 г. - 9.4‰. резултат на естествения прираст се дължи предимно Достигнатото ниво на детска смъртност през на негативните демографски тенденции в селата. последната година е най-ниското в демографското развитие на страната. Независимо от положителната През 2011 г. всички области в страната имат тенденция в намаляването на нивото на детската отрицателен естествен прираст. С най-малки по смъртност в страната, тя продължава да е по-висока стойности коефициенти на отрицателен естествен от тази в европейските държави. прираст са областите София (столица) (-1.1‰), Варна (-1.5‰) и Сливен (-2.0‰). С най-голямо намаление на Продължава процесът на остаряване на населението вследствие на високия отрицателен населението, който се изразява в намаляване на естествен прираст са областите Видин, Монтана и относителния дял на децата до 15 години и Перник, в които той достига съответно минус 15.2, увеличаване на дела на населението на 65 и повече минус 12.3 и минус 11.3‰. навършени години. Към 31.12.2011 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е Дълготрайна е тенденцията на намаляване на 18.8% (1 381 079) от населението на страната. В раждаемостта. Въпреки нарастването на броя на сравнение с 2010 г. този дял нараства с 1.1 процентни ражданията и повишаването на равнището на пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 1.9 раждаемостта в последните години, то не може да процентни пункта. Процесът на остаряване е по- достигне нивото от 1990 г. и все още не може да силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. компенсира нивото на смъртност. През 2011 г. в Относителният дял на жените на възраст над 65 страната са регистрирани 71 402 родени деца, като от години е 21.8%, а на мъжете - 15.7%. Тази разлика се тях 70 846 (99.2%) са живородени. В сравнение с дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като предходната година броят на живородените е следствие от нея - по-ниската средна намалял с 4 667 деца. Коефициентът на общата продължителност на живота при тях. Към 31.12.2011 раждаемост през 2011 г. е 9.6‰, а през предходните г. децата до 15 години са 13.4% (979 956) от общия 2010 и 2009 г. той е бил съответно 10.0 и 10.7‰. брой на населението. Спрямо 2010 г. този дял Броят на живородените момчета (36 533) е с 2 220 по- намалява с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. с голям от този на живородените момичета (34 313), 1.6 процентни пункта. В регионален аспект делът на или на 1 000 момчета се падат 939 момичета. В лицата на 65 и повече години е най-висок в областите градовете и селата живородените са съответно 53 396 Видин (25.9%), Габрово (24.5%) и Монтана (23.8%). и 17 450 деца. Коефициентът на раждаемост в Общо в 14 области този дял е над 20% от населението градовете е 10.0‰, а в селата - 8.7‰. През 2010 г. на областта. Най-нисък е делът на възрастното тези коефициенти са били съответно 10.6 и 8.6‰. население в областите София (столица) - 15.9%, и Една от важните причини за намаляване на Благоевград, Варна и Бургас - по 16.4%. раждаемостта е трайната тенденция на намаляване на Относителният дял на населението под 15 години е родилните контингенти. най-висок в област Сливен - 17.4%, а най-нисък - в Високото ниво на общата смъртност на област Перник - 11.5%. населението се задържа и през 2011 г. Броят на Към 31.12.2011 г. общият коефициент на умрелите е 108 258 души, а коефициентът на обща възрастова зависимост - отношението на лицата под смъртност - 14.7‰. Сред всички административни 15 и на 65 и повече години на 100 лица от области в страната с най-висока смъртност се населението във възрастовата група 15 - 64 отличават областите Видин (22.7‰), Монтана навършени години, е 47.5%. През 2005 и 2010 г. този (20.9‰), Перник (18.9‰), Кюстендил (18.8‰), Враца коефициент е бил съответно 44.5 и 46.0%. В и Плевен - по 18.5‰. Това са области с най-висока градовете това съотношение е по-благоприятно - степен на остаряване на населението. В областите с 42.2%, отколкото в селата - 63.9%. по-млада възрастова структура коефициентът на смъртност е доста по-нисък. Най-ниска е смъртността Най-неблагоприятно е това съотношение в в област София (столица) - 11.7‰, следвана от областите Видин (61.0%), Ловеч (58.6%) и Монтана областите Благоевград и Варна - по 11.9‰, и (58.1%). Общо в 14 области на страната този Кърджали - 12.1‰. През 2011 г. в страната са умрели показател е над 50%. Областите, в които това 601 деца на възраст до една година, а коефициентът 210 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 съотношение е най-благоприятно, са София (столица) България. Относителният дял на мъжете е 50.9%, а на (39.8%) и Смолян (42.3%). жените - 49.1%. Остаряването на населението води до повишаване Сред дошлите да живеят в страната 39.6% са във на неговата средна възраст, която от 40.4 години през възрастовата група 20 - 39 години, а 27.1% са на 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига възраст 40 - 59 години. Най-младите (под 20 г.) 42.7 години в края на 2011 г. Процесът на остаряване съставляват 21.5%, а най-възрастните (над 60 години) се проявява както в селата, така и в градовете, като в - 11.8%. селата средната възраст на населението е с 4.3 години Териториалното разпределение на населението по по-висока в сравнение с тази в градовете. В градовете райони, области и общини в страната е неравномерно. средната възраст на населението е 41.5 години, а в Към края на 2011 г. населените места в България са 5 селата - 45.8 години. 302, от които 257 са градове и 5 045 - села. В 183 Тенденцията на остаряване на населението води населени места няма население. В 1 127, или в 21.3% до промени в неговата основна възрастова структура от населените места живеят от 1 до 50 души. В - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние градовете живеят 5 324 900, или 72.7%, а в селата - 2 върху съвкупностите на населението във и над 002 324, или 27.3% от населението на страната. трудоспособна възраст оказват както остаряването на Условие за балансирано демографско развитие на населението, така и законодателните промени в населението в Р България и ограничаване на определянето на възрастовите граници на неблагоприятните социални, икономически и населението при пенсиониране. За 2011 г. тези финансови въздействия, породени от трайното и граници са до навършването на 60 години за жените и дългосрочно застаряване на населението, е 63 години за мъжете. Населението в трудоспособна провеждането на интегрирана междусекторна и възраст към края на 2011 г. е 4 523 хил. души, или междуинституционална политика, базирана върху 61.7% от цялото население. Над трудоспособна Актуализираната Национална стратегия за възраст са 1 760 хил. души, или 24.0%, а под демографско развитие на населението в Р България трудоспособна възраст - 1 045 хил. души, или 14.3% (2012-2030 г.) и на Националната концепция за от населението на страната. активен живот на възрастните хора (2012-2030 г.) Възпроизводството на трудоспособното Според прогнозите за демографско развитие на население се характеризира чрез коефициента на Република България, направени от НСИ, демографско заместване, който показва международни изследователски центрове, ООН и съотношението между броя на влизащите в Европейската комисия (ЕК), за периода до 2050 г., трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на поради застаряването се очакват значителни промени излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). Към във възрастовата структура на населението на 31.12.2011 г. това съотношение е 68. За сравнение, България, като относителният брой на населението през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от над 60-годишна възраст ще достигне над 30% от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 общия брой на населението в България. млади хора. Най-благоприятно е това съотношение в 2.1.2. Образование областите Кърджали (91), Благоевград (86) и Сливен (84). Най-нисък е този показател в областите Габрово Демографските тенденции за периода до 2020 г. и Видин, където 100 лица, излизащи от налагат необходимост от адекватни и своевременни трудоспособна възраст, се заместват съответно от 48 промени в предучилищното и училищното и 51 лица, влизащи в трудоспособна възраст. образование, преоценка на потребностите от всички видове ресурси на образователната система – През 2011 г. 9 517 души са заявили промяна на човешки, материални, финансови, информационни и своя настоящ адрес от страната в чужбина. От тях т.н. В резултат главно на демографските промени 46.9% са мъже и 53.1% - жени. Близо 54% от през последните пет години броят на учениците в 1- емигрантите са на възраст между 20 - 39 години. Във 12 (13) клас намаля от 856022 през 2007 г. на 756158 възрастовата група 40 - 59 години относителният дял или с около 100 хиляди души. Така образователният на емигрантите е 28%. Най-младите емигранти (под сектор се изправя пред предизвикателството да 20 години) съставляват 12.5%, а тези на 60 години - извърши съответни структурни промени, за да запази 5.8%. ефективността си и да се приспособи към През 2011 г. 4 722 лица са заявили промяна на намаляващото търсене на образователни услуги в своето обичайно местоживеене от чужбина в основното и средното образование. През 2007 г. 211 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 общините започнаха да оптимизират училищната си Предоставянето за безвъзмездно ползване на мрежа. Закриването на училища достигна пикови учебници и учебни помагала за децата от стойности през 2008 г., когато бяха закрити 340 подготвителна група и учениците от І до VІІ клас училища, спрямо 111 през 2007 и 44 през 2009 г. спомага за намаляване на отпадането на ученици поради цитираните социални фактори. През периода 2002-2009 г. образователната Притеснителен е фактът, че непосещаването на структура на населението се подобрява, като следва учебни занятия е втората причина за отпадане от ясно изразената тенденция на увеличение на броя и училище, породена от негативно отношение към дела на населението с висше и средно образование учебния процес и липсата на мотивация. Трудностите при същевременно намаляване на броя и дела на при усвояването на учебния материал и хората с основно и по-ниско образование. Делът на неразбирането на учебното съдържание, както и завършилите най-малко средно образование млади липсата на съпътстващи мерки за преодоляване на хора от 20 до 24 г. нараства постоянно през този проблем (консултации по предмети, последните години от 77.4% за 2002 г. на 85.5% през индивидуална работа, извънкласни дейности, 2011 г. По този показател през 2011 г. България целодневна организация на обучение) водят до слаб надвишава средния за ЕС дял с 6.0 пункта. Нараства успех. Това е третата, най-често посочвана причина, делът и на завършилите висше образование на 30–34 за прекратяване на образованието. г. и от 19.5% през 2000 г. е 27.3% през 20011 г. Независимо от това по този показател България Продължават да съществуват проблеми с изостава от населението на ЕС (34.6%). равнопоставения достъп до качествено образование и пълноценното включване в Обхватът на децата в детските градини, предучилищното и училищното образование на изчислен чрез груповия нетен коефициент на големи групи деца и ученици: от селските райони, от записване, нараства от 74.9% за 2010/2011 г. на 81.5% етническите малцинства, на повтарящи ученици и на за 2011/2012 г. и е с 14.7 пункта повече от учебната деца със специални образователни потребности 2000/2001 г. Постигнатият по-висок обхват на децата в детските градини е важен индикатор, който показва Отчита се положителна тенденция за намаляване усилията на общинските администрации за по-пълно броя на учениците – второгодници във всички етапи. обхващане на децата в предучилищното образование. Най-чувствителен е спадът при началното образование (първи-четвърти клас), което е добра Твърде обезпокоителен е фактът, че обхватът на предпоставка за запазване на мотивацията за учене и учениците от 1-4 клас, изчислен чрез груповия нетен за продължаване на образованието в следващите коефициент на записване, намалява значително - от етапи. 97.8% за 2007/2008 г. на 95.8% за 2011/2012 г. Тенденция за намаляване на обхвата се забелязва и Намаляването на възрастта за задължителна при учениците от 5-8 клас – от 83.7% през 2007/2008 подготовка преди постъпване в училище, както и г. на 81.8% през 2011/2012 г. Според доклад на въвеждането на целодневна организация на обучение Световната банка от 2010 г. основната причина е за учениците от първи клас са част от предприетите закриването на училища в малки населени места. през 2010 г. мерки за превенция на отпадащите от Положителна тенденция се забелязва и в стойностите училище деца. на показателя „дял на преждевременно напусналите По данни на НСИ през учебната 2011/2012 г. в образованието сред населението на възраст 18 - 24 училищата и паралелките за ученици със специални години” 18, които намаляват, макар и неравномерно, образователни потребности учат общо 4.4 хил. деца от 20.4% през 2005 г. на 14.8% през 2008 г. и 14.7% или с 0.1 хил. (3.21%) по-малко в сравнение с през 2009 г. предходната учебна година, което означава, че по- Според данните от системата АДМИН като най- голямата част от тези ученици са интегрирани в честа причина за отпадането от училище са отчетени общообразователни и професионални училища. социалните и семейни причини – ниски доходи, Тревожни са тенденциите, свързани с намаляване безработица, понижаване на жизненото равнище. на относителния дял на учащите в Тези факти създават предпоставки за липсата на професионалното образование и обучение. Броят родителска заинтересованост и контрол. им през учебната 2011/2012 г. е 145.7 хил. и в сравнение с учебната 2007/2008 г. намалява с 33.8 хил., или с 18.8%. 18 Относителен дял (%) на лицата на възраст 18 - 24 години с по-ниско от средно образование, неучастващи в образование или През учебната 2011/2012 г. за придобиване на обучение, сред населението на същата възраст. образователно-квалификационна степен 212 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 „професионален бакалавър” се обучават общо 16.2 и от друга, спомагат за повишаване хил. студенти, от които български граждани са 16.0 конкурентоспособността на икономиката. хил. През 2011 г. образователно-квалификационна Според резултатите, получени от изследването на степен „професионален бакалавър” са придобили 7.6 работната сила, равнището на участие на населението хил. студенти, от които 99.1% са български граждани. на възраст 25-64 г. в България в различни форми на Сред завършилите най-голям е броят на учене през целия живот е едно от най-ниските в ЕС дипломираните в областите „Стопански науки и със стойности 1.2-1.4%, при 8.9% средно за страните администрация” – 3.8 хил., или 49.1%, следва „Науки от ЕС през 2011 г. (предварителни данни). Този факт за обществото и човешкото поведение” – 1.5 хил., или влияе силно негативно върху качеството на 20.1%, и „Спорт, туризъм и хотелиерство” – 0.7 хил., човешките ресурси в страната и потенциала за или 9.0% от общия брой на завършилите. подобряване на конкурентоспособността на През учебната 2011/2012 г. за придобиване на икономиката. За първи път мерки в тази област бяха образователно-квалификационни степени предприети от правителството с приетата Национална „бакалавър” и „магистър” се обучават 264.1 хил. стратегия за учене през целия живот 2008-2013 г., студенти. От тях български граждани са 253.3 хил. която стартира изпълнението си едва през 2010 г., През 2011 г. у нас висше образование - степени когато Министерският съвет (МС) прие двугодишен „бакалавър” и „магистър”, са завършили 55.9 хил. план за изпълнението й. Предприети са стъпки за студенти, от които 54.2 хил. са български граждани. осигуряване на условия и прилагане на Европейската Най-висок е относителният дял на дипломиралите се квалификационна рамка за учене през целия живот в студенти от следните области на образование: страната. „Стопански науки и администрация” 30.6%, „Науки Наблюдава се трайна негативна тенденция на за обществото и човешкото поведение” – 15.2%, и застаряване на учителския и преподавателския състав „Технически науки и технически професии” – 11.8%. в детските градини, училищата и университетите, В структурата на завършващите студенти се което се очертава като основен проблем на забелязва диспропорция между търсенето на образователната ни система. От учителите в детските пазара на труда и дела на завършващите студенти. градини едва 918 (за 2011/2012) са тези, които не са Значително надвишаващи нуждите на пазара са навършили 30 години. За сметка на това броят на предлагането на завършващи кадри в стопанските учителите на и над 50 години е 10 163, т.е. науки и администрацията и хуманитарни науки, а отношението е почти 11:1 в полза на групата на „на и сериозен недостиг е налице на кадри завършващи над 50 години”. В общообразователните училища технически специалности. тенденцията е към намаляване броят на учителите във възрастови групи до 49 години, а при тези след 50 Забелязва се тенденция за възвръщане интереса години – към увеличаване. Така заетите в към образователна степен „доктор”. За последните общообразователните училища, които биха се учебни години данните за записалите учащи в тази пенсионирали в следващите 5-6 години, са 19 323 степен са както следва: 2006/2007 – 4816; 2007/2008 – или 42% от всички педагогически специалисти в тези 4353; 2008/2009 – 3949; 2009/2010 – 3850; 2010/2011 – училища. Броят на учителите между 30 и 34 годишна 4095; 2011/2012 – 4703. възраст рязко е спаднал в петгодишния период от 5 В европейски мащаб още от 2005 г. се поставя 599 на 2 844 учители. В професионалните училища остро въпросът за недостига на човешки потенциал в броят и процентът на педагогическите специалисти областта на науката и технологиите и отлива на учени под 30 години е 435 души - 3%, а тези на и над 55 към по-динамични икономики, като САЩ, Япония, години са 3 653 или 28%. Тези данни отново Сингапур и други. Съчетано с ниския интерес на красноречиво показват тенденцията на застаряване на младите хора към науката, общите тенденции на педагогическите специалисти. застаряване на населението и сега условията на Възрастовият профил на учените в България също световна икономическа криза, чертаят представя неблагоприятна тенденция. Съгласно неблагоприятен профил на научното пространство. регистъра на академичния състав на висшите Отдръпването на младите хора от академичната училища, поддържан от Министерството на кариера и в частност от инженерната професия е образованието, младежта и науката, през 2008 г. няма фактор, способстващ за ниската иновационна нито един професор под 35 години и едва 12 са активност. Инженерните специалисти са от особена между 35 и 44 години. Над 600 професори (от общо важност за икономиката на всяка страна, тъй като, от 1290) са над 65 години а във възрастовата група една страна, развиват иновации, способстващи за между 35 и 44 години има 134 старши научни техническия просперитет и за икономически растеж, 213 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 сътрудници (от общо 2700), а най-голям е броят на стандарти, както и развитие на капацитета на научните сътрудници между 45 и 54 години (990 от организациите за предоставяне на младежки услуги. общо 3138). Достъпът до неформално учене за младите хора в страната в периода 2007 – 2010 г. се осигурява чрез Направени са стъпки за подобряване на реализирането на две национални и една европейска ресурсното осигуряване на децата със специални програма - Национална програма „Младежки образователни потребности. В зависимост от информационно-консултативни центрове (2007- индивидуалните потребности и възможностите на 2010), Програма за младежки дейности (2008-2010) и децата те се подпомагат от 1 093 ресурсни учители, програма „Младежта в действие 2007-2013” на ЕК. психолози, логопеди и рехабилитатори на слуха и говора, които обаче остават крайно недостатъчни за Осъществените оценки на трите програми 19 ефективното приобщаване на децата със специални показват че: образователни потребности. За сравнение през учебната 2004/2005 г. ресурсните учители и други • Младите хора в страната имат постоянна нужда специалисти са само 129. от среда където да споделят проблемите си. През учебната 2009/2010 г. се въведе системата Местните младежки информационно- за кариерно развитие на педагогическите консултантски центрове са местата, където специалисти, като повсеместно бяха въведени младите хора „директно адресират проблемите длъжностите «старши учител» и «старши си към организацията, първата инстанция, която възпитател». Все още не може да се направи оценка се търси за споделяне”; на тази система, поради липсата на база за сравнение. Започна и процедурата по назначаването на • Младите хора търсят платформа където могат да «главните учители» и на «главните възпитатели». покажат инициативност и креативност, да бъдат забелязани, което става възможно с Кадровото осигуряване на висшето реализирането на различни идеи и инициатива; образование и науката у нас се характеризира със сериозно застаряване на академичния състав и с • Националната програма „Младежки липсата на заявен интерес към преподавателската и информационно-консултативни центрове (2007- научна кариера от младите хора във висшите 2010) е единствената програма в страната, която училища и научните организации. Специфична предоставя възможност на младежките особеност на системата на българското висше организации да се развиват. Програмата образование в сравнение с други страни е насърчава и предоставя възможности за изключително ниското съотношение децентрализиране на дейностите от центъра към студенти/преподаватели. Това води до разпиляване на периферията; ресурсите, които могат да се използват на други места в системата. Ниският интерес към • За организациите от съществено значение е образователна и научна степен „доктор” като цяло се възможността за работа съвместно с местни дължи на три основни фактора: неатрактивното публични партньори и привличане на заплащане на докторантите, липса на ясна и добре допълнителни ресурси (инфраструктурни, платена професионална реализация след защита и човешки и финансови) за постигане на целите на трето, липсата на активна политика на научните организацията; организации към привличане на млади специалисти. Неформалното учене е от изключително • Организациите посочват, че не са могли да значение за младите хора в периода на юношеството, отговорят в достатъчна степен на потребностите когато младата личност оформя своята идентичност, на младите хора в сферите трудово интереси и ориентация за развитие, изпитва силна посредничество, младежка заетост и обучения по потребност от себеутвърждаване и доверие. предприемачество, провеждане на инициативи в сферата на творческите и спортни изяви, Основните цели на неформалното учене са занимания в свободното време и застъпнически и свързани с повишаване мотивацията на младите хора еко кампании. Причините за недостатъчното за собственото им развитие, за развитието на обществото, в което живеят и за участието и реализацията им в обществения живот, подпомагане 19 Доклад за оценка на изпълнението на Национална програма реализацията на младежките общности и „Младежки информационно консултантски центрови 2007 – 2010 г.” адаптивността им към европейските ценности и и Програма за младежки дейности 2008-2010 г- 214 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 предлагане са в ограничения във финансовите на природните науки, анализирани според вида на ресурси (82%) и технически средства и училището и големината на населеното място, инфраструктурата (49%) и липсата на достатъчно въпреки че всички български ученици формално имат капацитет в екипите (38%) на организациите. равен достъп до качествено образование. Все още липсва анализ за съпоставяне Състоянието на младежката инфраструктура резултатите на учениците на входа и на изхода на (младежки домове и базите за ученически отдих и съответния етап, поради което резултатите от спорт) в страната не е на необходимото ниво, за да външното оценяване не водят до достоверни изводи отговори на нарастващите потребности на младите относно постиженията на учениците от различните хора. Към 2010 г. едва 16% от младежките домове видове училища. Освен това последните овладяват (119 младежки домове към 1989 г.) предлагат услуги различен обем общообразователни знания и на младите хора, а действащи 40 бази за ученически еднаквата тежест на изпитите ги поставя в отдих и спорт нямат категоризация. Това неравностойно положение. Необходимо е ясно да се възпрепятства ефективното предлагане на формулират базовите компетентности, които трябва неформално учене на младите хора в страната. да постигнат учениците като резултати от ученето в края на всяка образователна степен. Качество на образованието – състояние и мерки Въведената през 2010 г. в практиката рейтингова система на висшите училища в Република България За измерване качеството на общото образование ще създаде подходяща среда за активизиране на се използват резултатите от два потока източници – процесите, свързани с достигане на стратегическата резултатите от участието на България в цел - модернизиране на висшето образование чрез международни изследвания и националните външни създаване условия за реална конкуренция между оценявания и държавните зрелостни изпити. Огромен висшите училища. Специализиран държавен орган, недостатък на училищната система е липсата на отговорен за оценяване, акредитация и контрол на система за управление на качеството на качеството на дейността на висшите училища и образованието, както и на такава за инспектиране на научните организации за подготовката на качеството на образователните институции. специалисти и повишаването на квалификацията им, Осъществяваният контрол е насочен почти изцяло както и във връзка с развитието на науката, културата към спазване на нормативните актове и не допринася и иновационната дейност, е Националната агенция ефективно за напредъка на системата. В процес на за оценяване и акредитация към МС. Въпреки разработване са стандарт за инспектиране на съществуващата нормативна уредба за оценка на институциите в системата на предучилищното и качеството във висшето образование е налице училищното образование, стандарт за формално функциониране както на вътрешните, така организационно развитие и управление на и на външните механизми за осигуряването му; качеството, както и индикатори за ефективност на недостатъчно участие на студентите в процеса на образованието, чийто резултат е свързан със вземане на решения и недостатъчна ангажираност на създаването на единна система за оценяване на работодателите в процеса. Действащият модел на ученици, учители и училищна среда. финансиране „на брой студенти” се нуждае от по- нататъшно развиване, като в него се добави В периода от 1999 г. до 2007 г. България участва в компонент за качество. Това ще позволи средствата в три кръга на международно изследване “Тенденции в системата да се насочат към определени висши развитието на обучението по математика и природни училища с най-високи показатели. науки” (TIMSS) и в три кръга през 2000, 2006 и 2009 г. на Програмата за международна оценка на От 2009 г. започна цялостно трансформиране на учениците (PISA) на Организацията за икономическо професионалното образование и обучение. сътрудничество и развитие (ОИСР). Резултатите по Предприети са стъпки за осигуряване на условия за математика в изследването TIMSS сочат сериозен децентрализиране на системата; за развитие на спад в постиженията. Средният резултат на България система за кариерно ориентиране; за повишаване се понижава рязко от 1999 до 2003 г. и след това по- атрактивността на обучението и активизиране плавно от 2003 до 2007 г. В сравнение с държавите от включването на социалните партньори в процеса на Източна Европа, участвали в PISA 2006, България се практическото обучение. Бе взето решение за отличава с нисък общ среден резултат - 434 точки, въвеждане на кредити в професионалното при среден за ОИСР от 500 точки и с най-големи образование и обучение, което ще създаде разлики между резултатите на учениците в областта предпоставки за изграждане на връзки със системата 215 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 на висшето образование и ще се осигури възможност здравното състояние. На този етап здравеопазването у за по-бърза проходимост от образователната система нас не е в състояние да отговори на към пазара на труда. Разработени и тествани са нови предизвикателства като застаряване на населението, модели за практическото обучение и за валидиране на непрекъснато развитие на медицинските технологии, знания, умения и компетентности, придобити чрез повишаващите се изисквания на населението за професионален опит, неформално обучение и качествен живот, а оттам и за качествено здравно самостоятелно учене. Подготвя се замяна на учебно- обслужване. предметната система с модулна. Професионалното България продължава да е една от страните с най- образование и обучение е в процес на създаване на високите показатели за смъртност в ЕС и най-нисък система за осигуряване и подобряване на качеството. естествен прираст, въпреки че нарастващото през Стартира консултационен процес със социалните последните две десетилетия ниво на смъртност партньори и останалите заинтересовани страни за бележи слабо понижение през 2008 и 2009 г. Като изграждане на система, покриваща всички стъпки от цяло демографските процеси в нашата страна се цикъла на качеството – планиране, прилагане, оценка характеризират с трайна тенденция за намаляване на и преглед. броя на населението и неговото застаряване. Отчита В областта на неформалното учене липсва се и неблагоприятна тенденция по отношение на система за наблюдение, оценка и управление на работната сила - абсолютният брой на хората в качеството на предлаганите услуги и младежката трудоспособна възраст намалява при значително работа. Необходимо е да се създадат условия за увеличаване на относителния дял на застаряващите повишаване качеството на младежката работа с цел работещи. осигуряване на достъп до качествени услуги за В структурата на смъртността по причини през подкрепа на пълноценното личностно и обществено 2010 г. традиционно продължават да са водещи развитие на младите хора в съответствие с болестите на органите на кръвообращението (67.5% – потребностите и интересите им, както и осигуряване сред тях с най-висок дял са представени на достатъчен ресурс за предлагане на услуги в мозъчносъдовите болести и исхемичната болест на областта на неформалното учене. сърцето - съответно 29,8% и 18,7%). На второ място е Характерна особеност е изкуственото разделение смъртността от новообразуванията (15.1%) като сред на науката и висшето образование, налагано от тях с най-висок дял са злокачествените модела на научно-иновативната система в страната до новообразувания на храносмилателните органи и 90 г. и трудностите, свързани с преодоляване на злокачествените новообразувания на дихателните разбирането на функциите на университетите като органи и гръден кош (съответно 35,3% и 21,9%). основно образователни структури. Доказано е, че ако Сравнението с другите европейски страни показва, че студентите не бъдат посветени в научната кариера и стандартизираният показател на смъртност от занимания в техните образователни програми, трудно болести на органите на кръвообращението в България може да се очаква от тях интерес към научна кариера остава значително по-висок от този в ЕС. впоследствие. Това има пряко отношение и към Наблюдаваното 5-годишно ниво на преживяемост в процеса на отлив на новото поколение млади хора от случай на онкологично заболяване за България е 28%, науката и от инженерното образование. което е под средното ниво за ЕС от 60%, като е налице и по-висока болнична смъртност при Предприемат се действия, насочени към онкологични заболявания (233/100 000 в България преодоляване на негативните тенденции на сравнено с 175/100 000 в ЕС). Сред хроничните намаляване притока на млади хора в науката, и неинфекциозни заболявания показателят е с най- стимули за тяхното задържане и реализация в научна голямо нарастване. Честотата му е увеличена над кариера, както и конкретни мерки, гарантиращи четири пъти за последните 10 години. навлизането на научния подход и в средното образование. Държавата следва да насърчава Трайната загуба на работоспособността в страната изследователския интерес на учениците и студентите е нараснала значително през 2010 г., в сравнение с чрез участие в различни проекти и инициативи 1995 г. (21,2%). През 2010 г. водещите причини за (приоритетна задача и на Националната стратегия за инвалидност се променят: злокачествените младежта). новообразувания са на първо място, следвани от болести на нервната система и болести на окото и

2.1.3. Здравеопазване придатъци (НЦЗИ, 2011). Хроничната заболеваемост се увеличава, увеличава се и броят на хората с Анализът на здравния статус на българското увреждания. население показва множество проблеми относно 216 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Данните от репрезентативно изследване на календарни дни са 158 324. Увеличаването на психичното здраве сред населението показват, че 22% трудовите злополуки свидетелства за ниско ниво на са имали психично разстройство през живота си, а култура за превенция и на знания за здраве и при около 25-30% от осъществилите контакти със безопасност при работа, недостатъчност на трудово- здравната мрежа става въпрос за някакво психично медицинското обслужване от Службите по трудова страдание. Процесът на деинституционализация и медицина, неефективен контрол на дейностите по развитие на психичноздравните услуги в общността е здраве и безопасност при работа. Предоставяното бавен. Проблем е също, че не всички болни търсят и трудово-медицинско обслужване не отговаря на получават специализирана помощ. Следва да се европейските изисквания и препоръките на отбележи, че в системата на здравеопазването Световната здравна организация. компетенциите на общо практикуващите лекари Очертаната картина на неблагоприятно ниво на (ОПЛ), както и структурите и програмите, общественото здраве се дължи освен на посочените предназначени да обслужат емоционалното страдание социално-икономически детерминанти (ниски и неговите психосоциални последствия, са крайно доходи, бедност, социално изключване), но и на недостатъчни. Това определя получаването на факта, че населението на страната е "натоварено" с качествена психиатрична помощ като един от множество фактори на риска за здравето. Резултатите сериозните проблеми на здравната ни система. от редица изследвания дават възможност да се счита, Редица анализи показват, че некачествената че в страната има: около 2.5 милиона пушачи (по психиатрична помощ изразходва неподозирано много данни от изследването Европейско здравно интервю, обществени ресурси, най-вече под формата на 2008, проведено от НСИ), около 2.8 милиона мъже и ползване на отпуск по болест и намалена жени на възраст 18 и повече навършени години с работоспособност. наднормено тегло; над 300 000 души зависими от Здравните грижи за децата все още не отговарят алкохола; поне 345 000-360 000 български граждани на средните стойности за ЕС. Независимо от от 15 до 60 години с минимум една употреба на положителната тенденция на снижаване, показателят наркотик през живота; 2/3 от населението е с ниска за детска смъртност 9.4‰ за 2010 г. все още двигателна активност; има над 2 млн. хипертоници. продължава да е по-висок от този в други страни от Голям проблем е тютюнопушенето в младата възраст. ЕС. Положителен факт е снижаването на нивото на Проучване през 2008 г. сред ученици на възраст 13-15 детската и на ранната неонатална смъртност, но в г. установява, че настоящи пушачи са 28.2%. Първата същото време се отчита високо ниво на си цигара в 21.2% от случаите децата са запалили перинаталната смъртност (11.4 на 1000 родени деца преди да навършат 10 години. за 2010 г. при 5.56‰ (по данни на СЗО) за страните С подкрепата на ЕК Health Consumer Powerhouse от EC за 2010 г.), както и на мъртвораждаемостта изготви "Индекс на здравния потребител" за 2009 г. 20 (7.78‰). България е и сред страните с най-висока Той класира здравеопазването в 33 държави, членки и честота на аборти и бременност във възрастта 15-19 кандидати за EC, по 38 индикатора. Според индекса години. Заболеваемостта сред децата на възраст 0-3 г. за 2009 г. България се нарежда на последно място с също е сравнително висока - средно около 4 448 т., като непосредствено пред нея са Румъния с заболявания на дете годишно, което определя тези 489 т. и Латвия с 512 т. Само по 4 от всичките 38 деца като „често боледуващи". По-голямата част от индикатора България има положителни оценки: острите заболявания са на дихателната система наличие на регистър на правоспособните лекари; (71.6%-74.4%), като този дял сред децата, висок дял на практики на ОПЛ, използващи посещаващи ясли, достига до 85.0%. Основен компютър за съхранение на информация за недостатък на системата на детско здравеопазване е пациентите; онлайн-достъп на пациентите до липсата на акцент върху промоция на здравето и индивидуалните им данни за разходите на профилактика на болестите. осигурителя за тяхното лечение; възможност за Здравният статус на работещото население се достъп до личния лекар в рамките на деня, в които характеризира с по-рискови нива на условията на пациентът е преценил, че се нуждае от преглед. труд (увреждания, заболявания, безопасност, стрес) Негативни са оценките за: (а) защита правата на от тези в ЕС. Общият брой на трудовите злополуки и пациента - липсва закон за пациентите, решенията се на изгубените календарни дни съществено намаляват, вземат без участие на пациентските организации, но е особено тревожно увеличаването на трудовите злополуки със смъртен изход. През 2010 г. са станали общо 3 025 трудови злополуки, от които 94 са с 20 Следващото такова проучване е през 2012 г. летален изход, а 22 – с инвалидизация. Загубените 217 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 няма механизми за обезщетение на пациентите без последните 12 години е налице негативна тенденция намеса на съдебната система, слабо е финансирането да се утвърждават повече места за студенти по на лечение в рамките на EC, липсва класация на „медицина“ отколкото за студенти по специалност лечебните заведения по качество на дейността им; (б) „медицинска сестра“. Прието е, че за оптималното ограничения директен достъп до специалист, функциониране на здравната система е необходимо неформалните плащания за лечение, ниските съотношението медицински сестри:лекари да е поне възможности за трансфер на медицинска информация 2:1. С цел избягване на отрицателните последици от между специалистите; (в) достъпа до лекарства - това неблагоприятно съотношение между нисък% на реимбурсация на лекарства с рецепта, медицинските специалисти следва да се предприемат ограничена употреба на иновативни онколекарства, действия за преустановяване на посочената труден финансов достъп до нови препарати; (г) тенденция. редица здравни показатели - висока детска Компонентите на следдипломното обучение са смъртност, висока смъртност от злокачествени обучение за придобиване на специалност в системата заболявания и други. на здравеопазването и продължаващо медицинско Значителни проблеми съществуват в системата и обучение. Усъвършенстването е в основата на структурата на разходите на финансиране на промените в нормативната уредба, регламентираща здравеопазването. През 2010 г. публичните разходи за обучението за придобиване на специалност. здравеопазване у нас възлизат само на 4.3% от БВП. Ежегодно утвърждаваният брой места значително По този показател България продължава да е на е на надхвърля броя на кандидатите за такова обучение, с едно от последните места сред 27-те държави-членки цел осигуряване на възможност за професионално на EC. Въпреки че от 2007 г. насам има постепенно развитие на всички медицински специалисти. увеличение на средствата за здравната система, Специален акцент се поставя върху специалностите, страната ни още е под нивото от 2005 г. - тогава делът при които се очертава недостиг на специалисти, е бил над 5% от БВП. Според доклад на Световната Необходим е специален фокус върху банка в България е най-висок делът на плащанията продължаващото медицинско обучение, което със собствени средства като процент от общите поддържа и актуализира придобитите знания и разходи за здравеопазване. Този факт, както и умения в съответствие с развитието на медицинската изключително ниските доходи на населението наука и практика и е от съществено значение за поставят сериозни проблеми пред достъпа на качеството на оказваните здравни услуги. Към гражданите до здравни услуги. Един от основните настоящия момент продължаващото медицинско проблеми в здравната ни система през последните обучение се нуждае от значително подобрение по няколко години е свързан с нерегламентираните отношение на организацията и провеждането му. плащания, които не само нарушават основните принципи и ценности на съвременното българско 2.1.4.Спорт общество, но и увеличават социалното бреме за населението. По данни на Eurobarometer 21, като ниво на физическата активност на гражданите, България се Подходът на финансиране по клинични пътеки се нарежда на последно място сред страните от ЕС, с свързва с генериране на загуби от лечебни заведения, едва 3% редовно практикуващи спорт и 58% никога които лекуват комплицирани случаи. Извършват се не участващи в спортни дейности. 46% заявяват, че само диагностични дейности, които са вписани в по местоживеене не им се предоставят достатъчно алгоритъма на клиничните пътеки, включващ възможности за спорт и физическа активност. По окончателната диагноза и в редица случаи се този показател България се нарежда също на пропускат диагностично-лечебни дейности, които са последно място сред страните членки на ЕС. необходими за уточняване на състоянието и Наблюдава се тенденция за увеличаване броя на комплексното лечение на пациента. хората с наднормено тегло. Почти половината от Обучението на медицинските специалисти в българите са с наднормено тегло (49,5%). 22 Република България се провежда в 8 висши училища. Неблагоприятна е тенденцията на все по- Продължителността и съдържанието на обучението нарастващото обездвижване на подрастващото са синхронизирани с общностното право. Необходимо е обаче да се акцентира върху качеството на провежданото обучение предвид 21 Special Eurobarometer, Sport & Physical Activity, March 2010 спецификата на медицинските професии, пряко свързани с живота и здравето на хората. През 22 Проучване на НСИ 2008 г. 218 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 поколение – 51.0% от общата популация са силно В образователната структура на заетите (на обездвижени. Нивото на физическото развитие и възраст 15-64 навършени години) преобладават физическата дееспособност на децата и учениците, в лицата със средно образование (61.1%). Заетите с сравнение с предишните поколения - техни висше образование са 27.6%, а заетите с основно и връстници, е значително снижено. 23 Само 4% от по-ниско образование са 11.3%. българите са членове на спортни клубове, 3% в Заетостта при всички наблюдавани групи (с клубове за фитнес и здраве и 3% в други видове изключение на възрастовата група 55-64 г.) през 2011 клубове. 24 г. e по-ниска в сравнение с предходната година. Съществуват проблеми и при кадровото Коефициентът на заетост на възрастовата група 55-64 обезпечаване в областта на спорта. Липсата на г. е 43.9%, с 0.4 п.п. по-висок в сравнение с 2010 г. квалификационни нива и нормативни документи, Вследствие на кризата спадът в заетостта във гарантиращи социална сигурност в тази професия, възрастова група 15-64 навършени години при принуди много квалифицирани треньори да напуснат мъжете е по-голям от този при жените, което се страната или да сменят професиите си. В тези дължи на намалението на заетите в сектори на условия тренировъчната и спортна дейност се води от икономиката, в които преобладаващо са заети мъже. свободно наети специалисти, без контрол на тяхната Въпреки това заетостта сред мъжете продължава да е квалификация, компетенции и опит. В допълнение по-висока от тази сред жените, като коефициентът на методиките и единните програми на българските заетост при мъжете е 60.9%, а този при жените е спортни федерации, които са в основата на учебните 56.2% (15-64 навършени години и за двата пола).По програми по спортна подготовка за спортните данни от Наблюдението на работната сила, клубове и спортните училища, са разработени преди провеждано от НСИ през 2011 г. безработните лица повече от 20 години и са много остарели. Липсата на са 372.3 хил. или с 24.3 хил. повече в сравнение с адаптирана спортна база и недостатъчния брой предходната година. Коефициентът на безработица е специалисти съществено затрудняват и развитието на 11.2%, с 1 п.п. повече спрямо 2010 г., а коефициентът спорта за хора с увреждания. на продължителна безработица е 6.3%, с 1.5 п.п. повече в сравнение с 2010 г.).

2.1.5. Образование и пазар на труда По данни на Агенцията по заетостта през 2011 г. През 2011 г. световната криза продължава да се средномесечният брой на безработните, регистрирани отразява негативно на пазара на труда в страната. в бюрата по труда е 332 301 души, с 18 343 души През 2011 г. продължава започналата през 2010 г. по-малко спрямо 2010 г. Основният поток от тенденция на намаление на работната сила и безработни в бюрата по труда е формиран от нарастване на лицата извън работната сила на възраст периодично освобождавани лица, предимно от малки от 15 до 64 г. Намалява и коефициентът на и средни предприятия (МСП), без процедура за икономическа активност за същата възрастова група, масови уволнения. Средномесечното равнище на който за 2011 г. е 66% , с 0.5 процентни пункта регистрираната безработица през 2011 г. е 10.1%, при (п.п.) по-нисък в сравнение с 2010 г. планирана средногодишна стойност от 9.4% в Националния план за действие по заетостта за 2011 г. Заетите на възраст 15-64 г. през 2011 г. са 2908.3 хил., като намаляват със 102.1 хил. спрямо 2010 г. През 2011 г. средномесечният брой на Коефициентът на заетост за същата възрастова група безработните от групите в неравностойно положение е 58.5% - с 1.2 п. п. по-нисък в сравнение с 2010 г. на пазара на труда нараства спрямо 2010 г. През 2011 г. коефициентът на заетост за възрастовата Безработните младежи до 29 г., регистрирани в група 20-64 г., за която ще се изчислява коефициента бюрата по труда се увеличават, което до голяма на заетост в рамките на Стратегия „Европа 2020” е степен се дължи на влиянието на икономическата 63.9%, при определена национална цел за 2020 г. от криза. Делът им от общия брой на безработните се 76%. увеличава – 19.2% при 18.1% през 2010г. Безработните с основно и по-ниско 23 образование и без квалификация и през 2011 г., По данни на П. Слънчев и кол. (III Национално изследване на намаляват като абсолютен брой, а като процент от физическото развитие, физическата дееспособност и нервно- психическа реактивност на населението на Р. България от 0-70 г., общия брой на безработните се увеличават. През 2011 1992). г. средномесечният брой на безработните с начално и по-ниско образование е 98 342 лица. Те намаляват с 24 Special Eurobarometer, Sport & Physical Activity, March 2010 935 човека (с 0.9%) спрямо данните за 2010 г. 219 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Относителният им дял в образователната структура разработени субективни индикатори на материални на безработните е 29.6%, като се увеличава с 1.3 п.п. лишения, които всички държави прилагат. Според Лицата без квалификация и специалност данните от изследването 26 през 2009 г. 35% от продължават да формират най-голямата група в българите живеят в материални лишения, докато професионалната структура на безработните, която средният за ЕС процент е 8.1%. Според данните на включва 189 775 лица средномесечно. Те са с 8 166 НСИ 3.1% от българите не могат да си позволят човека (с 4.1%) по-малко. Делът им нараства с 0.7 телефон (вкл. мобилен), 2.2% цветен телевизор, п.п. до 57.1%, като почти всички от тази група 11.7% автоматична пералня, 23.9% автомобил, а (85.7%) са с основно и по-ниско образование. 43.2% твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори През 2011 г. продължава тенденцията, формирана ден, същевременно 62.4% от домакинствата през 2010 г., на нарастване броят на продължително посочват, че не могат да си позволят със собствени безработните лица. Делът им е 35.5% от общия средства едноседмична годишна почивка извън брой на безработните, като се отчита ръст от 3.9 п.п. дома, а 65%, че не могат да посрещнат неочаквани спрямо данните за 2010 г. Сред продължително финансови разходи със собствени средства безработните преобладават лицата без квалификация (неочакван ремонт на жилище, внезапно заболяване и (69.5%) и с основно и по-ниско образование (64.9%). др.), 33.8% са имали затруднения с плащанията по Безработните над 50 години са 36.1% от всички кредит или наем, текущи разходи за ток, вода, безработни, регистрирани в бюрата по труда. Делът отопление, натовареност с плащането по взети заеми, им намалява с 1.5 п.п. спрямо данните за 2010 г. Сред а 33.5% се ограничават при отоплението на тях също преобладават лицата без квалификация жилището поради недостиг на средства. (56.1%) и с основно и по-ниско образование (50%). По данни на Евростат, за 2009 г. рискът от По данни от Наблюдението на работната сила бедност или социално изключване в България е обезкуражените лица на възраст 15-64 г., които 41.6%, докато средният за ЕС е 23.4%. желаят да работят, но не търсят активно работа през Като хоризонтална политика, политиката в 2011 г. са повече с 12.9 хил. в сравнение с 2010 г. и областта на социалното включване е тясно свързана с достигат средно за периода 235.2 хил. политиките в областта на заетостта, образованието, здравната и дългосрочна грижа, жилищната политика

2.1.6. Социални въпроси и др. Основните предизвикателства в областта на България е сред държавите-членки на ЕС, в които социалното включване произлизат от липсата на рискът от бедност за населението е над средното заетост, недостатъчния достъп до качествено равнище за ЕС. По данни от изследването на образование, недостатъчния достъп до качествени доходите и условията на живот /EU-SILC/ за 2009 г. 25 здравни грижи и др. С оглед преодоляването на тези равнището на бедност в България е било 20.7% (при предизвикателства и в изпълнение на Стратегия средно равнище за ЕС-27 – 16%) или бедни са били „Европа 2020” България дефинира Национална цел за около 1.565 млн. лица. Основният риск за изпадане в насърчаване на социалното включване в частност бедност на преобладаващата част от домакинствата в чрез намаляване на бедността, която се изразява в България се определя от тяхната икономическа намаляване броя на лицата, живеещи в бедност с 260 активност и участието на пазара на труда. По 000 лица. Към Националната цел за намаляване на възрастови групи рискът от бедност е най-висок за бедността са дефинирани четири подцели, децата до 18-годишна възраст (26.7%) и за адресирани към конкретни целеви групи (безработни, населението в над трудоспособна възраст (32.2%). деца, лица в надтрудоспособна възраст и работещи Според икономическия статус, рискът от бедност е бедни). За постигане на тези цели, политиката за най-голям за безработните (48.34%), пенсионерите намаляване на бедността и насърчаване на (30.%) и останалите икономически неактивни лица социалното изключване се съсредоточава върху (24.4%). Работещи бедни са 7.7% от заетите, което следните приоритетни области: осигуряване на неминуемо се отразява на равнището на бедност сред възможности за заетост и за повишаване на доходите децата. Процентът на лицата, живеещи в домакинства от труд; осигуряване на устойчиви, качествени и с безработни или в домакинства с нисък интензитет достъпни услуги; осигуряване на устойчивост и на икономическа активност, е 7.9%. На ниво ЕС са адекватност на социалните плащани. 25 26 EU-SILC 2010, НСИ EU-SILC 2010, НСИ 220 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 По отношение на интеграцията на хората с 97% от пенсионерите трябва да бъдат намалени с увреждания през 2007 г. е приета Стратегия за над 1/3. Българската пенсионна система все повече осигуряване на равни възможности за хората с се превръща от осигурителна система в система, увреждания 2008 – 2015 г. и на двугодишен период се финансирана с данъци. Към посочените управленски изработват Планове за действие, чието изпълнение проблеми, трябва да се добавят и обективни ежегодно се отчита пред МС. Законът за интеграция демографски, икономически и социални проблеми: на хората с увреждания и Правилникът за неговото намаляване и застаряване на населението; ниска прилагане имат за цел да създадат условия и икономическа активност на населението и наличието гаранции за равнопоставеност на хората с на сива икономика; ниски пенсии. На тази база, през увреждания, социалната им интеграция, упражняване декември 2010 г., Народното събрание прие промени на правата им, подкрепа на тях и техните семейства и в Кодекса за социално осигуряване свързани с интегрирането им в работна среда. Целевата група са постепенно увеличаване на осигурителния стаж. От хора с трайно намалена възможност за социална тези мерки се очаква дефицитът в държавното адаптация или трайно намалена работоспособност, обществено осигуряване да се преодолее през 2017 г. определени от органите на медицинската експертиза и до 2025 г. коефициентът на заместване на пенсията на работоспособността. През 2011 г. по реда на (от държавното обществено осигуряване и частните Правилника за прилагане на Закона за интеграция на пенсионни фондове) да достигне 65% от личния хората с увреждания е оказана подкрепа доход на пенсионера. средномесечно на 480 565 лица с увреждания. За В края на 2011 г. беше прието още едно отпуснатите месечни добавки за социална интеграция изменение на Кодекса за социално осигуряване и са изплатени 122 088 000 лв. В сравнение със същия увеличаването на изискуемата възраст за период на предходната година се наблюдава пенсиониране, както и на необходимия осигурителен незначително увеличение в средномесечния брой на стаж с по 4 месеца за всяка календарна година за лицата, на които е оказана подкрепа, а именно с 2 789 всички категории труд вече е факт и е в сила от 1 лица. За 2010 г. по реда на Правилника в страната е януари 2012 г. Също от 1 януари 2012 г. се увеличи с оказана подкрепа средномесечно на 477 776 лица с 2 години необходимия осигурителен стаж за увреждания, изплатената сума е била 123 033 221 лв. придобиване право на пенсия от военнослужещите по Проблемите в сектора на пенсионната система Закона за отбраната и въоръжените сили на остават значителни, въпреки реформата в Република България, на държавните служители по последните години (от 1999 г.). Общото равнище на Закона за Министерството на вътрешните работи и по осигурителна защита се повишава с оглед други „специални” закони. „За работещите в подобряване на коефициента на заместване на специалните ведомства се предвижда увеличение на дохода, но рискът от изпадане в бедност сред осигурителната вноска с 20 процентни пункта от възрастните хора остава висок. Нетният коефициент 01.01.2013 г. Увеличението на осигурителна вноска на заместване се е увеличил от 48.3% през 2000 г. до на тази категория осигурени лица цели да се покрият 60.2% през 2009 г. Въпреки това равнището на разходите за пенсии на настоящите военни бедност сред хората над 65-годишна възраст е пенсионери, спазвайки принципите на 39.3%, а сред хората над 75-годишна възраст – разходопокривните пенсионни схеми“. 47.1%. Основните проблеми в пенсионната система Социалното подпомагане е основният инструмент са два. От една страна е нейната финансова за гарантиране на адекватна социална закрила на нестабилност. В Закона за бюджета на Държавното уязвимите групи в населението. В последните години обществено осигуряване за 2012 г. е заложен социалното подпомагане е сериозно обвързано с трансфер за покриване на недостига от средства от активната политика на пазара на труда. Дейностите за държавния бюджет в размер на 1.91 млрд. лв. За трайно завръщане на пазара на труда на лица в сравнение, през 2000 г. трансферът за покриване на трудоспособна възраст, получаващи месечни недостига от средства е бил 89.6 млн. лв. От друга социални помощи, допринасят за фокусиране на страна е зависимостта й от държавния бюджет. През системата за социално подпомагане към най- 2009 г. държавата се включи като "трети осигурител", нуждаещите се лица и семейства, а именно самотни предоставяйки трансфер към фонд „Пенсии" в размер родители, хора с увреждания и възрастни самотни на 12% от осигурителния доход на всяко осигурено хора. През 2011 г. с еднократни, целеви и месечни лице. През 2012 г. този трансфер е 2.36 млрд. лв. социални помощи са подпомогнати общо 57 005 лица или 34% от всички разходи за пенсии на фонда. и семейства, а изплатената сума е 54 062 261 лв. За Следователно, ако бъде преустановено изплащането предходната 2010 г. с еднократни, целеви и месечни на този трансфер от държавния бюджет, пенсиите за социални помощи са подпомогнати общо 116 003 221 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 лица и семейства, а изплатената сума е била 52 410 През месец февруари 2010 г. Правителството прие 169 лв. Намалението на броя на случаите с 58 988 се Национална стратегия „Визия за дължи на промени в нормативната база, а именно: деинституционализация на децата в България”, която създаде стратегическа рамка за този нов подход. В • отпадането на правото за пътуване от лицата с резултат на изпълнението й се очаква в дългосрочен увреждане с автобусен транспорт в страната / план да бъдат закрити съществуващите чл.19 от ППЗСП/ специализирани институции в рамките на 15 години и да се гарантира, че няма да бъде допускано • преминаването на нормативното основание, настаняването и отглеждането на деца от 0 до 3 даващо правото на пътуване на многодетните години в резидентна грижа след приключване на майки да пътуват с автобусен транспорт в реформата. В края на 2010 г. беше приет и План за страната от Закона за социално подпомагане в действие за изпълнение на Националната стратегия Закона за семейни помощи за деца. „Визия за деинституционализация на децата в Република България”, който конкретизира Политиките за децата и семейството са един от дейностите, задачите, отговорностите и ресурсите за водещите приоритети в дейността на Правителството изпълнение на Националната стратегия. на Република България. Техният многостранен В края на 2011 г. броят на социалните услуги за характер предполага поставянето на взаимосвързани деца е 399, от тях 303 са социални услуги, цели и развитието на комплексни политики, насочени предоставяни в общността и 96 – специализирани към гарантиране правото на всяко дете да има институции. Тенденциите са за постоянно нарастване семейство; гарантиране развитието на на броя на социалните услуги, предоставяни в висококачествени социални услуги в общността, общността, което се потвърждава и от данните за подпомагащи отглеждането на детето; намаляване на социалните услуги през 2012 г. Към м. април 2012 г. детската бедност и ускоряване на процеса на се наблюдава увеличение на броя на социалните деинстиуционализация. услуги за деца в общността, който достига 316, а Един от инструментите за постигане на броят на специализираните институции за деца – 94. заложените цели в политиките за децата и Програмите и политиките за ранно детско семейството е осигуряването на материална подкрепа развитие са друг ключов инструмент за превенция на и подпомагането на семействата с деца. През 2011 г. с бедността и социалното изключване. Усилията на различни видове семейни помощи са подкрепени над България да разработва и прилага интегрирани 80% от децата в България. По реда на Закона за политики за ранно детско развитие – за деца от 0 до 7 семейни помощи за деца (ЗСПД) се предоставят девет г., са подкрепени от стартиралия Проект за социално категории помощи. Средствата, отделени от включване. През 2011 г. по Проекта стартираха държавния бюджет само за предоставяне на семейни проектите на 60 общини, а през 2012 г. проектите ще помощи за деца през 2011 г., са в размер на почти достигнат 70. Посредством изпълнението на Проекта половин милиард лева, а за 2012 г. за семейни общините ще стартират предоставянето на нов тип помощи и помощи по Закона за закрила на детето са услуги за деца и семейства: за ранно детско развитие, осигурени средства в размер на 493 300 022 лева. за превенция на рисковете в ранна детска възраст, за Този факт е от изключително значение в условията на по-добро обхващане и подобряване на готовността на криза и ограничени финансови възможности. децата за включване в образователната система, за Подкрепата на децата и семейството се осъществява и подобряване на семейната среда. по реда на Закона за закрила на детето. Дейностите по закрила на детето се осъществяват Предоставянето на социални услуги и услугите за в съответствие с приоритетите на държавната грижа за деца са сред най-успешните инструменти за политика: подкрепа на семейството, създаване на подкрепа на децата и семейството. През последните алтернативи за грижа в семейна среда и две години политиката за осигуряване на подкрепа на предотвратяване настаняването на деца в децата и семействата е ориентирана към въвеждането специализирани институции. Ключови мерки за на изцяло нов подход в грижите за децата, насочен осъществяването им са мерките по превенция на към превенция, ранна интервенция, подкрепа на изоставянето, реинтеграция на децата в биологичното семействата и осигуряването на семейна или близка семейство, настаняването им в семейства на роднини до семейната среда за всяко българско дете. Основен или близки, в приемни семейства или осиновяване. инструмент за постигане на тези цели е и През изминалите години е придобит значителен опит деинституционализацията на грижите за деца. в работата по превенция на изоставянето. Мерките за 222 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 превенция на изоставянето са насочени към в края на 2011 г. техният брой е 2 976. Броят на осигуряването на подкрепа на семействата в периода вписаните в регистъра кандидат-осиновители в края преди раждането на детето, непосредствено след на 2010 г. е 2 428 и 1 815 – в края на 2011 г. Броят на раждането или при наличие на риск от изоставяне. осиновените деца в края на 2011 г. е 952. С цел През 2010 г. отделите за закрила на детето са улесняване на процедурата по осиновяване на децата работили по 3 660 случая на превенция, като успешно със специални потребности, през месец октомври приключилите са 1 193. През 2011 г. общият брой 2010 г. за първи път се въведоха стимулиращи мерки случаи на превенция са 5005, а успешно за осиновяване на дете със здравословен проблем, приключилите са 1456. специални нужди или на възраст над седем години Социалните услуги, насочени главно към Предоставянето на качествени и достъпни услуги предотвратяване на изоставянето на деца, са звената за възрастни хора и за хора е увреждания е ключов „Майка и бебе” (10 с общ капацитет 75 места) и инструмент за насърчаване на тяхното пълноценно Центровете за обществена подкрепа (81 към м. април социално включване и участие в живота на 2012 г. с капацитет 3 639 места). Във всеки случай на обществото. Системата за дългосрочни грижи в дете, настанено извън семейството, се извършва България се разшири значително през последните социално проучване относно възможностите за години в резултат на предприетите действия, отглеждане на детето в семейна среда – в насочени към деинституционализация и предоставяне биологичното семейство, настаняване при роднини на повече базирани в общността и в семейна среда или близки, в приемно семейство или осиновяване. услуги. Преходът от традиционната за България През 2010 г. социалните работници от отделите институционална грижа към услуги, предлагани в „Закрила на детето” в дирекциите „Социално общността и семейството, се реализира главно чрез подпомагане” в страната са работили по 2 432 случаи разширяване на кръга на услуги като дневни на реинтеграция, от тях 1 534 са успешно центрове, центрове за социална рехабилитация и приключили. През 2011 г. общият брой случаи по интеграция, защитени жилища, развитие на модела за реинтеграция са 2 135, от тях 1 423 са успешно предлагане на услуги в домашна среда (личен приключили. При съпоставяне на данните е видно, че асистент, социален асистент, домашен помощник, в по-голяма част от случаите /повече от половината/ домашен социален патронаж). През 2011 г. броят на реинтеграцията е един успешно реализиран процес и социалните услуги, предоставяни в общността за децата се отглеждат в биологичното си семейство възрастни хора е 329 с капацитет 6 876 места, докато през м. април 2012 г. се наблюдава известно С оглед създаване на реални възможности за увеличение в броя на тези услуги, който достига 359 с намаляване броя на децата, настанени в капацитет 7 881. специализирани институции, усилията на българското правителство са насочени към развитие Въпреки постигнатия напредък и предвид на приемната грижа в страната като една от най- предизвикателствата, произтичащи от застаряването успешните мерки за закрила на дете, което се налага на българското население, системата за дългосрочна да бъде настанено извън семейството. Към края на грижа (услуги за възрастни хора и хора с увреждания) 2011 г. са утвърдени 1 022 приемни семейства, от изисква цялостна реформа, имаща за цел които 262 доброволни и 760 професионални, а броят предоставянето на повече възможности и подкрепа за на децата, преминали през услугата е 885 деца. След възрастните хора и хората с увреждания да водят влизането в сила на новия Семеен кодекс (от самостоятелен и независим живот, както и активно да 01.10.2009 г.) се увеличи броят на децата, участват в обществения живот. Все още са реинтегрирани в осиновително семейство. Това до необходими допълнителни усилия, насочени към: голяма степен се дължи на дефинираната хипотеза, повишаване на качеството на предоставяните услуги; при която осиновяване без съгласие на родителите се подобряване на механизма за координация между допуска, когато детето е настанено в специализирана системите за социална и здравна грижа, както от институция и в срок от шест месеца от датата на гледна точка на политиките, така и от гледна точка на настаняването, без основателна причина, участващите структури; създаване на статистически родителите не са поискали отмяна на настаняването регистър в областта на дългосрочната грижа, или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане осигуряване на финансова устойчивост на услугите за на детето в биологичното семейство, в семейство на дългосрочна грижа. роднини и/или близки или в приемно семейство по реда на Закона за закрила на детето. Обобщената информация показва, че в края на 2010 г., броят на вписаните в регистрите за осиновяване деца е 3 185, а 223 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020

2.2. Инфраструктура по настилката между 10 и 30%. Друг основен проблем в сектора е липсата на завършен магистрален път по най-важните направления на страната. Във връзка с това, проектите за

2.2.1. Транспорт доизграждането на автомагистрала „Тракия”, както и тези за автомагистрали „Струма” и „Марица”, са Брутната добавена стойност (БДС) в сектор особено важни за подобряване на състоянието на транспорт за 2009 г. достига до 3 657.6 млн. лв. сектора. Сключени са договорите за През годината сухопътните транспортни услуги доизграждането на последните 115 км от осигуряват превоза на 89.7% от товарите в страната. автомагистрала „Тракия”, като е предвидено нейното Този вид транспорт е предпочитан и за превоз на строителство да завърши през 2012 г. Строителството пътници от 66.3% или от 567.8 млн. души 27. на автомагистрала „Марица” е предвидено да Превозените товари общо в сектора през 2010 г. са завърши през 2013 г. Тогава ще бъдат построени и 87.4 млн. тона, като е отчетен спад от 9.9% на лотове 1 и 4 на автомагистрала „Струма”, докато годишна база. Превозените пътници през годината останалите два лота са предвидени за завършване също намаляват с почти 2% до 840.2 млн. души през следващия програмен период. Данните ясно показват, че кризата в икономиката на страната има своето неблагоприятно отражение и В В началото на 2012 г.в страната има 2 970 км върху състоянието на транспортния сектор. първокласни пътища, като през предходните 2 години тяхната дължина остава постоянна. От тях през 2012 Републиканските пътища в началото на 2012 г. са г. 48,18 % не са в добро състояние, от които 833 км 19 512 км, като гъстотата на българската пътна мрежа са в средно и 598 км са в лошо състояние 29. възлиза на 0.175 км/км². Гъстотата на българската Между 2005 и 2007 г. са рехабилитирани 303.8 км от пътна мрежа е съпоставима със средната гъстота, пътищата от първокласната пътна мрежа, като са характерна за страните-членки на ЕС, но по изградени и 14.2 км нови първокласни пътища 30. отношение на гъстота на автомагистралите и скоростните пътища, страната ни изостава По данни от Областните пътни управления, от значително – 3.9 км/1000км2. За сравнение в реконструкция и основен ремонт, спешно/аварийно Германия гъстотата е около 32 км/1000 км2, в Италия се нуждаят над 32 км автомагистрали, 599 км пътища – 28 км/1000 км2, в Австрия – 19 км/1000 км2, в І-ви клас, 1 212 км пътища ІІ-ри клас и 5 014 км Словения – 14 км/1000 км2, а в Литва – 6 км/1000 третокласни пътища, които са с лошо състояние на км2. 28 настилките. Това са над 6 900 км пътища, т.е. над 35% от републиканските пътища с настилка, които се В момента пътните направления изток – запад са нуждаят от извършване на неотложни ремонтни много по-добре развити от тези в посока север – юг, дейности. Пътищата с най-голям трафик в страната са което се обуславя от релефа на страната. Въпреки, че магистралите, както и определени първокласни и около 40% от него е планински и гъстотата на второкласни пътища. Особено важно за подобряване населението там не е голяма, е необходимо на състоянието на сектора е постигането на увеличаване на съществуващата пътна мрежа и в тези увеличаване на товароносимостта на пътната райони. настилка до 11.5 т/ос по основните международни Транспортната мрежа на страната е изградена транспортни коридори и дестинации. В момента главно от пътища от по-нисък клас. В началото на голяма част от пътната мрежа, най-вече 2012 г. магистралните пътища са едва 458 км, като от второкласните и третокласни пътища, е пригодена за тях 2,3 % от РПМ. В началото на 2012 г. от натоварване само до 10 т/ос и не отговаря на магистралите само 307 км са в добро състояние, Европейските изисквания. По отношение на което е значителен проблем на пътния транспорт у транзитните потоци, преминаващи през страната, в нас. От останалите 151 км, 21.2% са в лошо момента най- голям трафик има по направленията състояние, а 78.8% – в средно състояние с повреди Калотина – Капитан Андреево и Русе – Капитан Андреево. След завършването на втория мост над р. Дунав се очаква направлението Видин – Кулата също 27 Тук и по-нататък данните за 2009 г. са от Статистически годишник 2010 на НСИ, а тези за 2010 г. – от Статистически справочник 2011 на НСИ, ако не е указано друго. 29 Данни на Агенция „Пътна инфраструктура”. 28 По данни на МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура” – вж. тук: 30 http://www.mrrb.government.bg/index.php?lang=bg&do=actual&id=2752 Данни от ОП „Транспорт” и Агенция „Пътна инфраструктура”. 224 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 да увеличи своята значимост за транзитни превози. възлиза на 660 км, което е с 6.3% по-малко от Изпълнението на проекти за подобряване на неговото предходната година. състояние ще се отрази положително върху Въпреки, че по брой лични автомобили на човек състоянието на целия сектор. от населението България изостава значително от Към 01.01.2012г. в страната има 4 030 някои държави членки на ЕС от 2004 г., по този второкласни и 11 766км третокласни пътища. През показател през 2009 г. страната ни изпреварва 2007 г. голяма част от пътищата от по-нисък клас са в Румъния, Словакия и Унгария 33. незадоволително състояние, като 58.3% от За намаляване броя задръствания в столицата и второкласните и 69% от третокласните пътища с подобряване на трафика на движение в София настилка се нуждаят от реконструкция и положителна роля играе столичното метро. През 2009 рехабилитация 31. г. бе завършена отсечката от ж.к „Обеля” през През 2010 г. по пътищата на страната, в следствие ж.к. „Люлин” и центъра на града до ж.к. на пътнотранспортни произшествия (ПТП), са „Младост” с обща дължина 18 км и 14 метростанции, загинали 776 граждани, което е с 13.9% по-малко от които са част от Първи метродиаметър на София. предходната година и са ранени общо 8 078 души Работи се усилено по изграждането на отсечката (6.9% по-малко от 2009 г.). Броят на убитите на 1 пътен възел „Надежда” през централна ж.п. гара и милион жители през 2010 г. е 102 при 118 за 2009 г. площад „Света Неделя” до булевард „Черни връх”, Запазва се положителната тенденция за намаляване която е част от Втори метродиаметър. През 2011 г. на жертвите от пътнотранспортните произшествия мотрисите за подземен електротранспорт възлизат на през последните 3 години. Независимо от 24, а общата дължина на линиите в експлоатация (м. постигнатото, 102 убити на 1 млн. жители е висока май, 2012 г.) е 21 км, с 16 метростанции 34. Всичко аварийност в сравнение с по-големия брой страни от това допринася за значителното подобряване на Европейския съюз. Средния показател на смъртност градския транспорт в столицата. през 2010 г. за страните от Общността е 63 убити на 1 Общата дължина на железопътните линии (текущ милион жители. Причините за голямата разлика в път) през 2010 г. е 4 098 км, което представлява показателите за безопасността на движението в намаление с 1.3%, спрямо предходната година. отделните европейски държави следва да се търсят в Плътността на ж.п. линиите в България възлиза на различията в поведението на участниците в 36.9 км текущ път на 1 000 км², като е по-добра от движението, състоянието на автомобилния парк и тази в Прибалтийските републики и е съизмерима с пътната инфраструктура, качеството на оказваната тази в Румъния. Поради естествения релеф на долекарска и специализирана медицинска помощ. 32 страната и концентрацията на населението, Между 2003 и 2009 г. в страната се наблюдава разпределението на железопътните линии в България постоянно намаляване на превозените пътници с е небалансирано. През последните няколко години автобусен транспорт, като през 2009 г. достигат до дължината на ж.п. линиите е относително постоянна. едва 536.4 млн., което е спад от 9.1% спрямо През 2010 г. 68% от съществуващите ж.п. линии в предходната година. През 2009 г. превозените товари България са електрифицирани (67.7% през 2007 г.). от товарния автомобилен транспорт в страната Този процент е значително по-висок в сравнение с възлизат на 54.7 млн. тона, като на годишна база относителния дял на електрифицираните ж.п. линии в е регистриран спад от 16%. другите страни, приети в ЕС през 2004 г 35. Необходимо е да бъдат извършени редица Основен проблем в сектора е необходимостта от подобрения по отношение на градския транспорт. В подобряване на оперативните и техническите голяма степен пътната инфраструктура в големите параметри на железопътната инфраструктура, градове на страната не е пригодена да поеме включително и надеждността на наличните системи съществуващия трафик. Дължината на линиите на за безопасност. Значителна част от ж.п. линиите в електротранспорта в края на 2010 г. (трамвайна и тролейбусна мрежа) в големите градове на страната 33 Вж. тук: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_vehicles_per_capita 31 Данни на Агенция „Пътна инфраструктура”. 34 По данни на Столична община. 32 По данни на Държавно-обществената консултативна комисия по 35 проблемите на безопасността на движение по пътищата – вж. тук: По този показател единствено Полша има близки стойности http://dokkpbdp.mvr.bg/AboutUs/documents.htm (58.7%). 225 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 страната са изградени с геометрични параметри, пкм) и Унгария (7 692 млн. пкм), които като конструкция и съоръжения, подходящи за развиване територия и население са най-близо до България 38. на скорост до 100 км/час. В страната все още няма Превозените товари от ж.п. транспорт възлизат на 12 изградени ж.п. линии за скорост до 160 км/час. 939.5 хил. тона през 2010 г. По този показател е Изпълнението на железопътните проекти по отчетено намаление с 344.9 хил. тона или само с продължението на Трансевропейските транспортни 2.6% на годишна база 39. коридори на територията на страната ще имат най- При морския транспорт повечето пристанища в значителен положителен ефект върху състоянието на страната са строени в началото на миналия век за ж.п. транспорта. мултифункционални цели. Основен проблем тук е Състоянието на подвижния състав в цялостното техническо състояние на пристанищната железопътния транспорт на страната също е на инфраструктура. незадоволително ниво. Значителна част от По данни на НСИ товарооборотът (натоварени и локомотивите към 30.12.2009 г. (80%) са в употреба разтоварени товари) на морските ни пристанища през над 25 години. Към същата дата 51.4% от 2010 г. възлиза на 22 946 хил. тона, което е с 4.8% пътническите и 6 8 . 6 % о т товарните вагони са на повече от предходната 2009 г. Превозените пътници възраст над 25 години 36. Това допринася за през годината са пренебрежимо малко. значителните проблеми в сектора, като придвижването по ж.п. мрежата в страната е бавно и При речния транспорт, освен състоянието на некомфортно. пристанищната инфраструктура, проблем е и състоянието на плавателния канал на р. Дунав. На Друг проблем на железопътната инфраструктура е този етап българският участък от реката не липсата на достатъчно изградени връзки с съответства на международно приетите проектни железопътните транспортни мрежи на съседните стандарти, тъй като има многобройни стеснени страни. В резултат на това възможностите за участъци. Във връзка с това проектът за икономическо развитие на страната, както и за по- подобряване на корабоплаването по реката в ползотворно трансгранично сътрудничество са районите на Батин и Белене ще подпомогне много за ограничени. В момента в България функционират подобряване на речния транспорт в страната. само 6 външни ж.п. връзки. Железопътна връзка с Република Македония все още не е изградена, а Друг проблем за корабоплаването по р. Дунав е връзката с Румъния по Трансевропейска приоритетна свързан със състоянието на бреговите ос 22 е прекъсната от р. Дунав в участъка Видин – (навигационните) знаци по българския бряг в обхвата Калафат. Проектът за изграждане на граничен на целия българо- румънски участък с обща дължина комбиниран мост над р. Дунав е от изключително 470 км. Румъния поддържа бреговите знаци по цялата значение за развитието на целия транспортен сектор. румънска граница, докато от българска страна състоянието им е незадоволително, като това също Ефективността при използването на има негативен ефект върху навигацията по реката. съществуващите железопътни линии в страната е Въпреки съществуващите проблеми, товарооборотът различна. Данните показват, че основните приходи в на пристанищата по р. Дунав през 2010 г. е 4 524 хил. ж.п. транспорта са в резултат от използването на едва тона товари, което означава намаление с 6.3% на 20% от дължината на железопътната мрежа 37. годишна база 40. През 2010 г. превозените пътници с железопътен По отношение на комбинираните превози транспорт в страната са 30.1 млн. души, като е Трансевропейските транспортни коридори, отчетено намаление от 4% на годишна база. За последните пет години ( периода 2006 – 2010 г.) пътниците в ж.п. транспорта са намалели с 11.8%. Извършената работа при пътническите превози през 38 По данни на Икономическата комисия за Европа на ООН – вж. 2010 г. възлиза на 2 100 млн. пкм. По този показател тук: страната изостава значително от Чехия (6 591 млн. http://www.unece.org/fileadmin/DAM/trans/doc/brochures/transport_indi cators_2010e.pdf 39 Данните за превозените количества товари и броя пътници с 36 По данни на Изпълнителна агенция „Железопътна железопътен транспорт са на НСИ – вж. тук: администрация”. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6 37 40 Според Визия за нова политика за развитие на българските Данните за товарооборота на морските и речни пристанища са на железници 2008-2013 г. НСИ - вж. тук: http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6 226 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 пресичащи територията на страната, предоставят големи разходи през последните години) с около добра възможност за развитие. В момента, въпреки че 25%. в част от наличните терминали съществуващото В структурата на разходите с екологично оборудване може да бъде използвано, като цяло предназначение по компоненти и фактори на състоянието на съществуващата в страната околната среда, през 2010 г. най-голям е делът на инфраструктура не отговаря на изискванията за усвоените средства за управление на отпадъците – извършване на модерни товарни и превозни 53.2%, следван от тези за отпадъчните води – 19.3% и дейности. Засега у нас няма изградена директна за опазване чистотата на въздуха – 11.3%. Размерът оперативна / логистична връзка между железопътния на изразходваните средства за управление на и морския транспорт. Очевидна е и необходимостта отпадъците и за отпадъчните води през 2008 г. е най- от подобряване на техническото състояние на ж.п. голям за периода 2004 – 2010 г. линиите и съоръженията за комбинирания товарен транспорт по Трансевропейската транспортна мрежа. През 2010 г. общата дължина на водопроводната мрежа в страната възлиза на 73 529 км, като през Изграждането на интермодални терминали, които последните 5 години са изградени нови 511 км и са да бъдат обезпечени с оборудване, съгласно реконструирани или подменени 1 605 км от нея. Само изискванията за извършване на комбиниран през 2010 г. са новоизградени 99 км и транспорт, е важно за цялостното развитие на реконструирани 284 км. транспорта в страната. В тази връзка проекти като този за строителство на нов интермодален терминал в Общото количество използвана вода у нас през София, както и за изграждането на такива терминали 2010 г. е 4 821.3 млн. м³, което е 80.9% от в други градове, могат да допринесат много за количеството иззета вода през годината. На човек от развитието на сектора. населението използваната вода е 640 м³, а иззетата вода възлиза на 791 м³. За периода 2000 – 2010 г. В България има три летища с годишен иззетите пресни води са около 6.3 млрд. пътникооборот (обслужени входящи и изходящи m3 средногодишно. През 2010 г. количествата (5.9 пътници) от над 1 млн. пътника. Основният млрд. m3) са близки до достигнатия минимум на пътникооборот се осъществява на летището в София, водовземане през 2000 г. Тенденция на намаление където през 2010 г. са преминали 3.3 млн. пътници, отбелязва водовземането за преработващата и което е с 6.5% повече от предходната година. През добивната промишленост. За последните години се същата година на летищата в Бургас и Варна са увеличават водите за напояване и през 2010 г. са с отчетени съответно 1.9 и 1.2 млн. обслужени 75% повече спрямо 2005 г. За периода 2000 – 2010 г. пътници. Общо през 2010 г. в страната са количеството вода, иззета за питейно-битово регистрирани над 6.4 млн. входящи и изходящи снабдяване намалява и през 2010 г. достига най- пътници от петте ни международни летища, което е ниското равнище (929 млн. m3), или с около 20% по- ръст от 10.3% на годишна база Товарооборотът през малко спрямо 2000 г. България заема едно от летищата, за същата година, възлиза на 19.7 хил. тона водещите места в Европа по иззета вода средно на товари, което е увеличение с 12.6% спрямо човек., след Естония (1036 m3/чов., 2009 г.) и Гърция предходната година. По-голямата част от тези товари (854 m3/чов., 2007 г.), а над половината от водите в (13,5 хил. тона, или 68.5% от общото количество) са тези страни са необходими за охлаждане при преминали през летище София 41. производството на електроенергия.

2.2.2. Околна среда Водопреносната система е добре развита и осигурява вода на над 5 000 населени места, като През 2010 г. разходите за опазване и обхваща 99% от населението. В почти всички възстановяване на околната среда на национално страни от ЕС водопреносната система предоставя ниво се оценяват на 1 273.8 млн. лв. (170 лв. на човек достъп до питейна вода на над 75% от населението. от населението), като относителният им дял от БВП е Най-неблагоприятно е положението в Румъния, 1.8%. Отчита се намаление на разходите, спрямо 2009 където само 55% имат достъп до услугата. г. с 0.5% и спрямо 2008 г. (когато са извършени най- Потреблението на вода в България остава сравнително ниско. През 2010 г. използваната питейна вода от домакинствата възлиза на 97 л/ч/ден. 41 Значителен проблем са загубите на вода при преноса Данните за пътникооборота и товарооборота на летищата са на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” – вж. тук: до крайните потребители. За периода 2000 – 2010 г. http://caa.gateway.bg/page.php?category=27 те са между 940 и 1442 млн. m3/год., които 227 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 средногодишно съставляват около 63% от подадената ранно предупреждение. Тези проучвания са вода от доставчиците (ВиК и напоителни системи). необходими с цел разработване на карти на районите Големите загуби са резултат от възрастта и вида на за които има значителен потенциален риск от тръбите, както и от налягането в мрежата. През 2010 наводнения или може да се предвиди такъв (в срок до г. са загубени 54% от водата постъпила в системата, 22.12.2013 г.) и планове за управление на риска от като загубите при общественото водоснабдяване наводнения (в срок до 22.12.2015 г.). Тези планове ще възлизат на 61%, а тези от вода, подадена към включват мерки за намаляване на потенциалните напоителните системи в страната – на 54%. За неблагоприятни последици от наводненията за намаляване на загубите е необходимо закупуването човешкото здраве, околната среда, културното на апаратура за откриване на течове, както и поетапна наследство, техническата инфраструктура и реконструкция на съществуващата разпределителна стопанската дейност, включително и мерки за водопроводна мрежа. намаляване на вероятността от наводнения. През 2010 г. общественото водоснабдяване За по-ефективно управление на водите и осигурява общо 371.4 млн. м³ вода или 343 литра на превенция срещу вредното им въздействие предстои човек на ден. По този показател имаме сходни изграждане на Национален център за управление, стойности със страни като Унгария, Чехия и Гърция. превенция и оповестяване при наводнения, който ще предоставя он-лайн информация в реално време за Основните обекти за предпазване от вредното състоянието на повърхностните води в цялата страна въздействие на водите са съоръженията за – метеорологичните прогнози и прогнозите за предпазване от заливане на прилежащите площи снежната покривка на НИМХ, информация от (предпазни диги и корекции на реки) и системата за мониторинг на нивото на реките и съоръженията за отвеждане на излишните нивото на язовирите. За предотвратяване на вредното повърхностни и подземни води (отводнителни въздействие на водите от преминаване на високи помпени станции). По отношение на поддържането вълни, вследствие на непредвидими обстоятелства е на предпазните диги на р. Дунав, са установени въведено оперативно управление на водите на проблеми, свързани със силна брегова ерозия, в национално и басейново ниво. За поддържане следствие на която коритото на реката на места е състоянието на речните легла, така че високите води достигнало петата на предпазната дига, наличие на да не се разливат на големи площи и да създават риск тревна и дървесна растителност, къртичини от за живота, собствеността и стопанските дейности, земеровни животни, ползване короната на дигата за както и във връзка с констатирани увреждания на движение на превозни средства, нарушаване целостта речните легла, вследствие неконтролиран добив на на дигите и силно амортизиране на шлюзовете. баластра, с изменението на Закона за водите са Относно корекциите на вътрешните реки са приети ясни правила за извършване на двата вида констатирани проблеми свързани със значителна дейности – изземване на баластра от реките и промяна на проектните параметри на корекциите, почистването им, с цел защита от наводнения. късане на предпазните диги, разрушаване на шлюзове, изграждане на многобройни рампи с Политиката в областта на управлението на водите нарушаване профила на дигите, неконтролирано се надгражда с управлението на комплекс от изземване на инертни материали от корекциите на дейности, свързани с опазването и поддържането на реките и стесняване на сечението от новоизградени «добро състояние на морската околна среда» в Черно съоръжения (мостове). Не са в добро състояние и море. Разширяването на обхвата на политиката в съоръженията за отводняване поради амортизация на областта на управление на водите към проблемите на помпените станции, вкл. сградния фонд и морската околна среда следва европейската оборудването. Отводнителните канали след тенденция за интегрирано управление на водите, дългогодишната експлоатация са с нарушен профил. неделима част от които са моретата и океаните. През 2010 г., в Закона за водите е транспонирана Мерките свързани с постигането и поддържане на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и «добро състояние на морската околна среда» в Черно управлението на риска от наводнения. Съгласно море целят проучване на цялостния комплекс от Директивата се извършва предварителна оценка на въздействия и натиск от природни и антропогенни риска от наводнения за всеки речен басейн, която фактори върху морската околна среда и най-вече включва проучване на явленията, свързани с риск от върху нейното биоразнообразие и живи ресурси. Тези наводнения, включително и в исторически план, проучвания са необходими, за да се разработи териториите с риск от наводнение, потенциалните национална морска стратегия по Директива заплахи и щети, определяне на необходимите мерки 2008/56/ЕО. В зависимост от оценените въздействия за защита на тези райони, създаване на система за 228 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 и натиск, потенциалните заплахи и щети от загуба на 2010 г. Съществено е понижението на средните ценни ресурси ще бъдат определени екологичните концентрации на общо желязо и манган през същия цели и формулирани необходимите мерки за период. постигане и поддържане на «добро състояние на В някои райони, разположени най-вече в морската околна среда». Социалната и икономическа Североизточна България и в югоизточната равнинна оценка на предвижданата програма от мерки ще даде част на Тракийската низина, съществуват определени финансовото измерение на «доброто състояние на проблеми от местен характер. Нитратното морската околна среда», както и ще определи замърсяване на подземните питейни води е най- възможните източници на финансиране. масовия хигиенен проблем за общественото Изпълнението на Националната морска стратегия водоснабдяване. Основните замърсители на и Програмата от мерки трябва да доведе до постигане повърхностните води са градските канализации на на «добро състояние на морската околна среда» в големите селища и непречистените промишлени Черно море до 2020 г. и разширяване на мрежата от отпадъчни води. защитени морски територии. Морската стратегия и През 2010 г. у нас делът от населението, което е Програмата от мерки за българската част от Черно свързано с пречиствателни станции за питейни води море ще бъде разработена при засилена координация (ПСПВ), възлиза на 46.3%. Към момента 49 ПСПВ са с Румъния, за гарантиране на съгласуваност и в експлоатация, 7 са в строителство, 19 са в проектна съвместимост в подходите на двете страни, както при готовност, 6 са с предстоящо проектиране, а за 10 има подготовката, така и в процеса на изпълнениета на нужда от проектиране. Действащите ПСПВ, въведени морските стратегии. Изпълнението на Морската през периода 1960-1990 г., са амортизирани и стратегия трябва да доведе до по-високо ниво на подлежат на рехабилитация и модернизация. Има съгласуваност между законодателните мерки, нужда от изграждане на 35 нови ПСПВ, с което да се секторните политики и международните осигури питейна вода, отговаряща на изискванията на споразумения, въздействието на които пряко или Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, индиректно рефлектира върху състоянието на предназначена за питейно-битови цели. Известен морската околна среда на Черно море. проблем при водоснабдяването е съществуващият Подготвителните дейности, предшестващи воден режим – резултат от липсата на достатъчно разработването на Морската стратегия ще завършат изградени съоръжения за съхранение и складиране на до средата на 2012 г., а Морската стратегия и вода, както и на вътрешните загуби по Програмата от мерки за постигане на добро разпределителната мрежа. В това отношение се състояние на морската околна среда трябва да бъдат наблюдава положителна тенденция - населението с разработени, подложени на обществено обсъждане и режим на водоснабдяване намалява от 22% за 2000 г. приети до края на 2014 г. За междусекторна на 1% за 2010 г. Най-засегнатият район е Северен координация по въпросите, свързани с изпълнението централен, с 3.9%. на Директива 2008/56/ЕО, е създаден Консултативен Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на и координационен съвет към Министерския съвет. отпадъчни води от населените места изисква Въз основа на събраната информация от държавите-членки на ЕС да изградят канализационни Националната система за мониторинг на околната мрежи и да осигурят биологично или по-строго среда през периода 1996-2010 г. може да се потвърди, пречистване на събраните отпадъчни води за всички че се запазва тенденцията наблюдавана през агломерации с над 2 000 еквивалентни жители последните години за подобряване на качеството на (е.ж.). Съгласно Договора за присъединяване на водите, но въпреки това все още има водни тела в България към ЕС до края на 2010 г. страната трябва риск. За тези тела са изготвени програми от мреки с да изпълни изискванията на Директивата за всички цел достигане на добро екологично състояние до 2015 агломерации с над 10 000 е.ж., докато срокът за г. При оценката на качеството на подземните води, изграждане за агломерациите между 2 000 и 10 000 въз основа на стандартите за качество на подземните е.ж. е края на 2014 г. Към края на 2010 г., когато е води (Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, изготвен последният доклад до ЕК за прилагане на ползване и опазване на подземните води, с изменение Директива 91/271/ЕЕС, изискванията за събиране на от 08.01.2010 г.) се наблюдава постепенно отпадъчните води са изпълнени изцяло в 16% от подобряване на качеството им по по-голяма част от агломерациите с над 10 000 е.ж. и в 13% от показателите. Средните концентрации на амониеви и агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. Общо нитритни йони, перменганатна окисляемост, сулфати събраните отпадъчни води в канализационните и хлориди слабо се понижават за периода 1996- мрежи са 86% за агломерациите с над 10 000 е.ж. и 229 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 51% за тези между 2 000 и 10 000 е.ж. Изискванията жители трябва да са осигурени 273 съоръжения. за пречистване на отпадъчните води са изпълнени При 32 те са налични и в добро състояние, от изцяло в 19% от агломерациите с над 10 000 е.ж. и в ремонт се нуждаят 9. Все още 232 нямат 12% от агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. изградени пречиствателни станции. Общо пречистените отпадъчни води за ПСОВ са Нараства и населението, свързано със СПСОВ – 67%в агломерациите с над 10 000 е.ж. и 13% за тези от 35.4% (1995 г.) на 47.6% (през 2010 г.). През 2010 между 2 000 и 10 000 е.ж. г. с вторично пречистване е обхванато 44% от В периода 1990 – 1995 г. количеството на населението (с първично и третично пречистване, образуваните отпадъчни води намалява с бързи съответно 2.4 и 0.5%), с канализация без пречистване темпове в резултат на преструктурирането на – 23%, а със собствено третиране на отпадъчните икономическите дейности, а след 2000 г. се отбелязва води (напр. септични и изгребни ями) - 29.4% от относително стабилизиране. Образуваните отпадъчни населението на страната. води през 2009 г. са 462.8 млн. м³ – най-вече от Като цяло ефикасността на селищните домакинствата и преработващата промишленост. На пречиствателни станции за отпадъчни води остава човек от населението годишно се падат по 61.2 м³. В ниска, главно поради необходимостта от сравнение с 2008 г. е регистрирано намаление от 27.6 допълнително изграждане на канализационната млн. м³. Тогава отпадъчните води са били 64.5 м³ на система. По отношение на населението на страната човек от населението. По-малко отпадъчни води по свързано със селищни пречиствателни станции за този показател през 2009 г. са регистрирани в Полша отпадъчни води с поне вторично пречистване, и Португалия, докато стойностите в страни като България изостава значително от страни като Естония, Румъния и Чехия са значително по-големи. Чехия, Полша, Латвия и Литва, в които над 60% от Общото количество заустени отпадъчни води възлиза населението ползва тази услуга. По този показател на 756.7 млн. м³, от които 429.2 млн. м³ са поне с страната изпреварва Румъния. вторично пречистване.Средногодишно 58% от генерираните индустриални и 72% от битовите Значителни са инвестициите през последните отпадъчни води се пречистват на място или в СПСОВ години в изграждането на ВиК инфраструктура. Към (2000-2010 г.). Нараства относителният дял на момента са приключили 5 договора за безвъзмездна пречистваните води от сумарно отведените финансова помощ (БФП) за изграждане на ВиК отпадъчни води във водни обекти – от 48% през 1990 инфраструктура, осигурена по Оперативна програма г. на 75% през 2010 г. Също така, се подобрява „Околна среда 2007-2013 г.” (ОПОС) на общини степента на пречистване – през 1990 г. с поне Бургас (кв.Долно Езерово), Вълчи Дол, Приморско, вторични методи са обработени 21% от отпадъчните Перник и Главиница с общ размер на усвоена води, а през 2010 г. – 57% от общо отведените безвъзмездна финансова помощ от 63,9 млн. лв. отпадъчни води във водни обекти. В изпълнение са 26 проекта по процедура по Канализационната мрежа на страната през 2010 ОПОС “Подготовка и изпълнение на проекти за г. възлиза на 10 115 км, като през последните 5 подобряване и развитие на инфраструктура за години са изградени нови 348 км, а 25 км са питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 реконструирани или подменени. Само през 2010 г. е. ж.” на общините – Айтос, Балчик (кк Албена), са изградени и реконструирани съответно 130 и 4 Балчик (за града), Бургас (кв.Меден рудник), Бургас км. През 2010 г. 70.6% от населението е свързано с (кв.Сарафово), Варна (кк Златни пясъци), Гълъбово, обществена канализация. Съгласно последния доклад Дряново, Дулово, Елин Пелин, Елхово, Ихтиман, за прилагане на Директива 91/271/ЕЕС, към края Каварна, Кюстендил, Левски, Нова Загора, на 2010 г. в страната има 88 селищни Пазарджик, Попово, Приморско (Китен), Радомир, пречиствателни станции за отпадъчни води, от които Разград, Разлог, Сандански, Смолян, Столична, 13 са само за първично (механично) пречистване, 75 Тутракан и Чирпан на обща стойност 918 млн. лв. за вторично (биологично) пречистване, а 25 за По процедура „Подобряване и развитие на третично пречистване (отстраняване на азот и инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в фосфор). В съответствие с Директива 91/271/ЕЕС агломерации над 10 000 е. ж.” до 20 февруари 2012 г. за агломерациите с над 10 000 еквивалент жители са подадени общо 85 проектни предложения. В пречиствателните станции трябва да са 85. С процес на изпълнение са 12 договора за БФП с налични съоръжения и в добро състояние са 16, общините Бургас (кв.Горно Езерово), Кричим, за други 31 са необходими реконструкция и Козлодуй, Пещера, Пирдоп, Провадия, Раковски, модернизация, не са изградени 38 станции. За Средец, Столична (кв. Суходол), Тервел, Трявна и агломерациите с между 2 000 и 10 000 еквивалент 230 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Хисаря, на стойност 278,5 млн. лв. В оценка са 69 51 инфраструктурни проекта – изградена е ПСОВ в проектни предложения за 2,7 млрд. лв., от които и гр. Велики Преслав и са завършени етапи на новите големи проекти в сектор „води” –Асеновград, строителство на ПСОВ в градовете Козлодуй и Добрич и Пловдив. Карлово. Извършена е реконструкция на ПСОВ Обзор-Бяла. Завършени са 25 обекта за Изпълняват се 2 големи проекта - „Интегриран канализационни мрежи в градовете Царево, проект за водния цикъл на гр. Враца” и „Интегриран Приморско, Троян, Средец, Суворово, Лясковец, проект за водния цикъл на гр. Габрово”, на обща Козлодуй и др. В процес на изпълнение са 9 стойност близо 241 млн. лева. На 9 ноември 2011 г. е инфраструктурни проекта, финансирани от ПУДООС. обявена процедура за изграждане на ВиК мрежи и пречиствателни станции за агломерации между 2000 С цел въвеждане на оптимален модел за и 10000 е.ж. Общият размер на БФП по процедурата е управление на сектор „Води” по отношение на 300 млн. лв. Крайният срок за подаване на проектни собствеността, използването на водната предложения е 15 август 2012 г. инфраструктура и възможностите за финансиране е разработен проект на Национална стратегия за Към 21 май 2012 г. са пуснати в експлоатация 17 управление и развитие на водния сектор. Със инвестиционни ВиК обекта в 12 общини (Белослав, Стратегията ще бъдат заложени принципите на Приморско, Сопот, Благоевград, Казанлък, Хисаря, открита и предсказуема политика за управление на Бургас, София, Троян, Каварна, Перник, Главиница) в водите, тяхното рационално използване и сектор „Води” на обща стойност 165 млн. лв., справедливото им разпределение за населението, финансирани от ОПОС. Също със средства от ЕС са икономиката и екосистемите, както и опазването и изградени и пуснати в експлоатация следните обекти: възстановяването на количеството и качеството на ПСОВ за градовете Горна Оряховица, Благоевград, водните ресурси и законодателни промени. Пазарджик, Монтана, Севлиево, Бургас–Меден Рудник, Смолян, Попово, Ловеч, Балчик, Кюстендил, Основен инструмент за осигуряване постигането София (Кубратово), Варна, Сливен и Търговище; на добро състояние на водите в България, ПСПВ за Мала Църква и Пасарел; Помпени станции посредством тяхното интегрирано управление, са за Нови Искър и Аспарухово (Варна); ВиК мрежи на изготвените в съотвествие с Рамковата директива за градовете: София, Варна, Кюстендил, Смолян, водите (Директива 2000/60/EC) Планове за Търговище, Шумен, Горна Оряховица, Балчик и на с. управление на речните басейни. В Плановете е Ивайло (област Пазарджик). извършена оценка на състоянието на водите и на свързаните с тях екосистеми, поставени са цели за Общо за периода 2009-2011 г. с финансиране от околната среда, като се отчита и свързаността на ЕС са изградени 13 нови пречиствателни станции за водите със зоните за защита на водите, и в отпадъчни води, които обслужват общо 607 890 е.ж. в зависимост от състоянието и поставените цели са градовете Благоевград, Пазарджик, Монтана, Бургас предвидени мерки за намаляване на натоварването (кв. Меден рудник), Смолян, Севлиево, Попово, върху водите и екосистемата и привеждането им в Сопот, Балчик, Горна Оряховица – Лясковец, Ловеч и добро състояние. Мерките са основни и допълващи и Търговище. Извършено е разширение, реконструкция включват инфраструктурни проекти, промяна на и модернизация на 6 ПСОВ, обслужващи общо 2 831 практиките, проучвания, административни мерки 590 е.ж. в градовете София (Кубратово), Варна, (свързани с ограничения, забрани, контрол, Сливен, Кюстендил, Троян и Хисаря. Извършено е законодателни промени и др.), обучителни и изграждане и рехабилитация на около 270 км информационни, мониторинг и др. канализационна мрежа и около 300 км водоснабдителна мрежа. В процес на изпълнение са През 2010 г. общото количество на образуваните 16 инфраструктурни проекта за 5 нови ПСОВ, които битови отпадъци възлиза на 3 091 хиляди тона, като ще обслужват общо 129 160 е.ж. (Трявна, Вършец, за последната година се наблюдава спад от 13.2%. Ябланица, Габрово, с. Тенево - община Тунджа); Количеството образувани битови отпадъци на човек разширение, реконструкция и модернизация на 3 от населението възлиза на 410 кг. От 1999 г. средните ПСОВ, които ще обслужват общо 108 000 е.ж. количества образувани битови отпадъци на човек от (Враца, Тервел и Лозница); изграждане и населението за България са по ниски от тези за ЕС-27. рехабилитация на 287 км. канализация и 305 км Нормата на натрупване за ЕС–27 за 2010 г. е 513 кг на водоснабдителна мрежа. човек. Броят на населените места, където се извършва организирано сметосъбиране непрекъснато нараства, Със средства от националния бюджет и като през 2010 г. от услугата се ползват 4238 Предприятието за управление на дейностите по населени места с над 7.39 млн. жители. Делът на опазване на околната среда (ПУДООС) са завършени 231 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 обслуженото население от системи за организирано отпадъци и за закриване на общинските депа за сметосъбиране също се увеличава и през 2010 г. битови отпадъци са определени регионите, за които достига 98.2%. Осигуряването на организирано ще бъдат отпуснати средства от държавния бюджет сметосъбиране в населените места има положителна за изграждане на инсталации за сепариране и роля за повишаване на качеството на тези райони. компостиране. Тези региони са с изградени През 2010 г. в България са образувани 321 197 тона регионални депа за неопасни отпадъци, но нямат отпадъци от опаковки, оползотворени са общо 198 такива съоръжения. Допълнителните съоръжения за 783 тона, като 198 026 тона са материално предварително третиране на отпадъците ще рециклирани, т.е. страната е постигнала общо 62% осигурят устойчиво управление на отпадъците, материално рециклиране и 62% оползотворяване на отклонявайки рециклируеми и оползотворяеми образуваните отпадъци от опаковки. Това означава, отпадъци от депата. че са постигнати заложените за 2010 г. цели за През 2010 г. в депата за битови отпадъци у рециклиране на всеки вид отпадъци от опаковки, т. е. нас са общо приети 3 725 хиляди тона отпадъци, от постигнати са общите цели по рециклиране на които делът на битовите отпадъци е 82.3%, а отпадъци от опаковки, както и общите цели за останалите са строителни отпадъци. От битовите оползотворяване или изгаряне в инсталации с отпадъци 3 041 хиляди тона са депонирани, а оползотворяване на енергия. 26.09 хиляди тона са предадени за рециклиране. През През 2010 г. в страната функционират 172 депа за 2010 г. почти 100% от образуваните битови битови отпадъци. Част от тях не съответстват на отпадъци са депонирани. Обезвреждането на изискванията на националното и европейското битовите отпадъци чрез методите на депонирането законодателство. На тези условия отговарят депата, остава най-популярен в страната метод за третиране изградени, реконструирани, модернизирани и на отпадъците. Депонирането като метод за въведени в експлоатация след 1997 г. През годината обезвреждане се нарежда на последно място във количеството на събраните битови отпадъци на човек възприетата йерархия на отпадъци и е една от най- от обслужваното население възлиза на 467 кг, като нежеланите възможности за третиране, предвид през последните 5 години се запазва относително съображенията за по-ефективно използване на постоянно. По този показател страната има сходни ресурсите, но въпреки това този метод ще играе стойности с Унгария, Словения и Гърция, и по- важна роля и през следващите години в страната и високи от Чехия, Полша, Словакия, Латвия и Литва. депата ще бъдат важен елемент от бъдещата инфраструктура по третиране на нерециклируемата Във връзка с Директива 1999/31/ЕС у нас трябва фракция от битови отпадъци. да бъде изградена система от общо 57 регионални съоръжения за третиране на битови отпадъци, което Производствените неопасни отпадъци през 2010 г. налага реконструкция на съществуващите и възлизат на 149.7 млн. тона, а опасните на 13.6 млн. изграждане на нови регионални депа за обезвреждане тона. 92.4% от неопасните отпадъци са минерални на всички битови отпадъци. Предвидено е поетапно отпадъци от добивната промишленост, а 5.3% са преустановяване на експлоатацията и последващо отпадъци в резултат на горивни процеси. При закриване на съществуващите сметища в общините опасните отпадъци делът на минералните отпадъци е от даден регион с въвеждането в експлоатация на също най-висок – 95.2%. През 2008 г. съответното ново регионално съоръжение / производствените неопасни отпадъци се депонират в инсталация. Към момента се изградени и 39 депа, като тук не са включени съоръженията за функционират 29 регионални съоръжения за обезвреждане на отпадъци от разкриването, добива и обезвреждане на неопасни отпадъци в страната. преработването на подземни природни богатства. За Изграждането на останалите депа е в процес на депониране на отпадъци в енергетиката, химическата строителство или подготовка за стартиране на промишленост и металургията чрез хидротранспорт проектите. По този начин ще се разреши един се използват други 16 съоръжения. За депониране на изключително важен за страната проблем – липсата опасни отпадъци в страната има изградени 11 депа, на завършена мрежа от изградени регионални депа за като 8 от тях отговарят на законодателството по битови отпадъци, отговарящи на Европейските опазване на околната среда. стандарти. Изграждането на инфраструктурата за третиране С ПМС № 209/20.08.2009 г. за осигуряване на на отпадъци се финансира, както от фондовете на ЕС, финансиране за изграждане на регионални системи така и от националния бюджет. Със средства от за управление на битовите отпадъци, на регионалните ОПОС се изпълнява 20 договора на стойност 363.4 съоръжения за предварително третиране на битовите млн. лв. (15 договора за техническа помощ и 5 232 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 договорa за изграждане на регионални системи за броят на обслужваното население от тях да е около 2 управление на отпадъците в региони Ботевград, 331 000 жители. Видин, Бургас, Перник и Столична община – І етап). Завършени са 14 инфраструктурни проекта (с Успешно изпълнени са 21 проекта по процедурата обща стойност 14.777 млн. лв.), финансирани от за техническа помощ за подготовка на национлния бюджет и ПУДООС: реконструкция и инвестиционни проекти. Общата усвоена БФП по разширение на 2 регионални депа – Доспат тези проекти възлиза на 9.7 млн. лв. (обслужващо 47 630 жители от общините Доспат, Девин, Борино и Сатовча) и Мадан (обслужващо 296 С оглед на дългосрочното решаване на проблема 000 жители от общините Неделино, Златоград и с отпадъците на гр. София ще бъде осъществен Мадан); закриване на 6 депа за твърди битови проект за управление на битовите отпадъци на отпадъци в общините Кресна, Алфатар, Ситово, общината, съфинансиран със средства от ЕС. Бойчиновци, Вълчедръм и Сливо поле; 4 проекта за Проектното предложение за завода за механично- пътни обекти във връзка с експлоатацията на биологично третиране на отпадъците, част от регионалните депа за битови отпадъци в общините интегрирания проект за управление на битовите Созопол и Кърджали. В процес на изпълнение са 24 отпадъци на София (на обща стойност 360 млн. лв. и инфраструктурни проекта (с обща стойност 63.091 най-големият проект по ОПОС), е представено на 4 млн. лв.) от които: 1 проект за изграждане на ноември 2011 г. в Европейската комисия за оценка. Регионален център за обезвреждане на битови Стойността на тази фаза на проекта, е около 200 млн. отпадъци за общини Асеновград, Първомай, Садово, лв. Куклен и Лъки - първа клетка; 5 проекта за Приключи оценката на още три проектни разширение, реконструкция и модернизация и на предложения за изграждане на регионални системи за регионални депа в общините Гоце Делчев, управление на отпадъците (РСУО) на обща стойност Сандански, Враца, Смолян и Шумен; 5 проекта за 42 764 821 лв. Това са регионите Габрово, Разлог и изграждане на сепариращи инсталации в общините Луковит. Предстои подписването на договор с регион Враца, Монтана, Силистра, Хитрино и Харманли; 11 Габрово на стойност 24 911 190 лв. проекта за закриване и рекултивация на стари депа, за които са преведени средства по ПМС № 209/2009 г. Единадесет проектни предложения за РСУО на съответно на общините Якоруда, Долни чифлик, обща стойност 334 млн. лева са в процес на оценка, в Кула, Вършец, Калояново, Раковски, Венец, Завет, т.ч. проектно предложение на община Малко Разград, Баните и Столична община; 2 проекта за Търново и 10 проектни предложения за регионите довеждаща до депата инфраструктура – Пътен възел Бяла (област Русе), Варна (Аксаково), Велико „Китен“ и Външно ел. захранване и претоварна Търново, Добрич, Костенец (Самоков), Левски станция за твърди битови отпадъци – Ивайловград. (Никопол), Панагюрище, Плевен, Стара Загора и Ямбол. Подобряването на организацията на дейностите по разделяне, временно съхранение, събиране и Със средства от ЕС са изградени и пуснати в транспортиране на отпадъците, като същевременно се експлоатация 5 регионални депа за твърди битови намалява административната тежест върху бизнеса, е отпадъци в Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и един от основните приоритети на политиката за Созопол. Проектът за петте регионални депа е на управление на отпадъците. С изменения в стойност 96.345 млн. лв. Бенефициенти са 28 общини, законодателството през 2009 г. е премахнат като броят на обслужваното население е 447 000 разрешителният режим за опасните отпадъци и жители. Количеството на депонираните отпадъци е регистрационния режим за неопасните отпадъци за 209 533 тона/годишно. В процес на строителство е и извършване на дейностите по събиране и Регионалният център за управление на отпадъците в временно съхраняване на отпадъци на мястото на Кърджали. След решение на Европейската комисия образуване. Преобразуван е разрешителният режим за от декември 2011 г., проектът е оптимизиран до дейностите по транспортиране на опасни отпадъци в изграждане на Регионален център и четири регистрационен режим. Намален е претоварни станции. Изпълнява се проект за административният срок за утвърждаване, с закриване и рекултивация на 14 броя рискови стари мотивирано решение, или връщане със задължителни депа в общини: Берковица, Лом, Севлиево, Дряново, предписания на представените проекти на програми Сливо поле, Иваново, Русе, Созопол. за управление на дейностите по отпадъците. Със завършване реализацията на текущите В края на 2008 г. Европейският парламент и проекти, финансирани със средства от ЕС, се очаква Съветът на ЕС приеха нова рамкова Директива 233 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 2008/98/ЕО относно отпадъците, с която бяха • Подобряване и оптимизиране работата на отменени Директива 75/439/ЕИО относно организациите по оползотворяване на обезвреждането на отработени масла, Директива масоворазпространени отпадъци и въведените 91/689/ЕИО относно опасните отпадъци и Директива схеми за събиране и третиране, които се 2006/12/ЕО относно отпадъците. финансират на основата на принципа „Отговорност на производителя“, включително и С оглед транспониране на Директивата е изготвен на лицата, които изпълняват индивидуално проект на нов Закон за управление на отпадъците целите за рециклиране на отпадъците, получени (приет на първо четене от Народното събрание). Той от продуктите, които пускат на пазара. Целта е има за цел намаляване на неблагоприятните постигане на по-добри резултати при въздействия върху човешкото здраве и околната изграждането на реални системи за разделно среда при образуването и третирането на отпадъци и събиране на отпадъците от населението; използването на ресурсите чрез: • Облекчаване на процедурите по издаване на • Прилагане на петстепенна йерархия при разрешения за дейности с отпадъци, с цел управление на отпадъците, която дава приоритет намаляване на административното натоварване на предотвратяване и намаляване количествата на бизнеса. Премахва се необходимостта от на отпадъците, подготовка за повторна употреба, преставяне на някои документи, които се рециклиране, друго оползотворяване (например изискваха по досегашния ред на закона и една оползотворяване за енергия) и обезвреждане; част от дейностите по оползотворяване на отпадъците преминават на по-лек • Въвеждане на цели за оползотворяване и регистрационен режим.; рециклиране на битови и строителни отпадъци; • Въвеждане на по-строги изисквания към • Въвеждане на разделно събиране най-малко за дейностите с отпадъци от черни и цветни метали следните видове отпадъци: хартия, метал, и ограничения за предаване на такива отпадъци пластмаса и стъкло, в срок до 2015 г.; от физически лица; • Предприемане на мерки за насърчаване на • Прилагане на нов подход при управление на повторната употреба на продукти и подготовка строителните отпадъци. Въведени са изисквания на повторна употреба; за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строителството и • Ревизиране на обхвата и съдържанието на дейностите по разрушаване, с цел осигуряване на плановете за управление на отпадъците; последващото им оползотворяване; • Изготвяне на програми за предотвратяване • Въвеждане на основания за разработване на образуването на отпадъците. подзаконови нормативни актове, които да прецизират и конкретизират изискванията за Доразвиването, усъвършенстването и тяхното управление като битовите, био- опростяването на законовите разпоредби допринася отпадъците и строителните отпадъци, които ще за: улеснят прилагането на разпоредбите на местно ниво. • Формулиране на ясни задължения за кметовете на общините, свързани с цялостното управление За България е предизвикателство достигането на на битовите отпадъци на територията на целите за рециклиране на битови и строителни съответната община, с цел изпълнение на отпадъци, които следва да бъдат постигнати до 2020 поставените нови ангажименти при изпълнение г., съгласно новия Закон за управление на на заложените цели. Въвеждат се изисквания за отпадъците: изграждане на площадки за разделно събиране на отпадъци от домакинствата във всички • Увеличаване на подготовката за повторна населени места с население по-голямо от 10 000 употреба и рециклиране на отпадъчни жители в срок от две години от влизането на материали, включващи най-малко хартия и Закона в сила.; картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално подобни отпадъци 234 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 от други източници до най-малко 50% от общото общото количество, изхвърляно в атмосферата (41.2 им тегло, не по-късно от 2020 г.; хил. т). Наблюдават се следните положителни тенденции: • Увеличаване на подготовката за повторна през периода 1990-2010 г. емисиите на вкисляващите употреба, рециклиране и друго оползотворяване вещества – азотни, серни оксиди и амоняк, изчислени на материали, включително при насипни като киселинен еквивалент, намаляват с 63% от 47.57 дейности чрез заместване на други материали с хил. т до 17.6 хил. т.; емисиите на серен диоксид от отпадъци, на неопасни отпадъци от строителство топлоелектрическите централи са намалели от 829.4 и разрушаване, с изключение на материали в хил. т през 1990 г. до 341.45 хил. т през 2010 г. През естествено състояние до най-малко 70% от периода 1990 г. до 2010 г. емисиите на прекурсори на общото им тегло, не по-късно от 2020 г. озон (основно летливи органични съединения и азотен двуокис) намаляват с 74% от 1016 хил. т до • Поетапно намаляване на количеството 268 хил. т. Озонът е силен оксидант и той може да биоразградими битови отпадъци (БрБО), има неблагоприятен ефект върху здравето на хората и обезвреждани чрез депониране, отнесени към екосистемите. Високи концентрации на приземния общото количество образувани БрБО през 1995 озон имат отрицателен ефект върху респираторната г., както следва : система на човека, а има и доказателства, че продължителна експозиция ускорява влошаването на • до 75% – в срок до 2010 г.; функциите на белия дроб. През периода 1990 г. до 2010 г. емисиите на прекурсори (серен двуокис, • до 50% – в срок до 2013 г.; азотни оксиди, метан) на фини прахови частици (ФПЧ10) намаляват с 62% , от 897.4 хил. т до 343.4 • до 35% – в срок до 2020 г. хил. т. Влошаването на качеството на въздуха се дължи В периода от 1990 г. до 2010 г. има значително преди всичко на емисиите от промишленото и спадане на нивата на емисиите на всички основни енергийно производство, увеличаването и атмосферни замърсители, от което следва и остаряването на автомобилния парк, подобряването на качеството на атмосферния въздух. неконтролираното нарастване на производствените и Въпреки намаляването на вредните емисии в битовите отпадъци в градовете, използването на атмосферата, най-вече в резултат на нискокачествени твърди горива за битово отопление. преструктуриране на промишленото производство, Емисиите на серни, азотни оксиди, неметанови както и на подмяната на технологичното оборудване органични замърсители и амоняк оказват основно в енергийните предприятия и инсталирането на нови влияние върху качеството на живот на човека и или повишаването на ефективността на екосистемите. Енергетиката е най-големият източник съществуващите пречиствателни съоръжения, все на серен оксид – 89% от общото емитирано в още в определени райони концентрацията на страната количество през 2010 г. (387.2 хил. т). През замърсителите периодично надвишава нормата за годината в сероочистващите инсталации са уловени вредни вещества в атмосферния въздух. Проблем за 642.6 хил. т серен диоксид. Със средства от ЕС на цялата страна е замърсяването с фини прахови етап довършване е изграждането на сероочистващите частици, като в повечето населени места тяхната инсталации на ТЕЦ Марица Изток 2, блокове 5 и 6. концентрация е около или над допустимите норми. Основни източници на азотни оксиди са Все още остава висок процентът на населението, топлоелектрическите централи и пътният транспорт. живеещо при нива на замърсяване с фини прахови През 2010 г. те са източник съответно на 42% и 25% частици (ФПЧ10) над допустимите концентрации – от общото количество, емитирано в страната от 57% и с азотен диоксид – 22%. Най-голям брой антропогенна дейност и природата (115.73 хил. т) превишения на нормите за фини прахови частици (ФПЧ10) за страната са измерени в Перник, Видин и Селското стопанство емитира 72% от общото Враца. Източник на регистрираните наднормени количество амоняк (50.67 хил. т) Друг основен замърсявания са промишлените, битовите и източник е третирането и депонирането на отпадъци транспортните дейности на територията на – 20%. съответните общини, както и замърсените и лошо Битовото отопление е основен източник на фини поддържани пътни настилки. прахови частици (ФПЧ10), емитирайки 58% от 235 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 През 2010 г., спрямо 2009 г. е намален процентът намаляващи линейно на 01.01.2009 г. и на всеки 12 на засегнатото население от нивата на серен диоксид месеца след това до достигане на нормата. От от 3% на 0.57% и на озон от 4% на 0.84%. 01.01.2020 г. средногодишната норма за ФПЧ2.5 става 20 µg/m3. В допълнение на нормите за опазване Нарушаване на качеството на атмосферния въздух на човешкото здраве, в нормативната уредба е по отношение на серния диоксид е проблем, регламентирана цел за ограничаване на експозицията съществуващ от много години, основно заради на ФПЧ2.5, която трябва да бъде постигната към 2020 емисиите на този замърсител от топлоелектрически г. Тази цел (може да бъде в диапазона от 0% до 20%) централи и промишлени инсталации, както и от се определя в зависимост от показателя за средна битовото горене. По този показател превишаване на експозиция на населението за 2011 г., получен на база установените норми за опазване на човешкото здраве осредняване на отчетените средногодишни се наблюдава в Кърджали и Гълъбово. Основните концентрации на ФПЧ2.5 през три последователни източници на серен диоксид в тези райони са години, считано от 2009 г. Въвежда се и задължение топлоелектрическите централи от енергиен комплекс във връзка с концентрациите на експозицията на „Марица Изток“ и „ОЦК” АД, гр. Кърджали. През ФПЧ2.5 (20 µg/m3), което трябва да се постигане към 2010 г. има подобрение на качеството на 2015 г. атмосферния въздух по отношение съдържанието на серен диоксид във въздуха в гр. Перник и Що се отнася до ограничаването на емисиите на Димитровград, в които през 2009 г. са били вредни вещества от стационарни източници, основна превишени нормите. цел до 2020 г. е изпълнението на мерки от страна на операторите на големи горивни инсталации (ГГИ) за През 2010 г. проблем със замърсяване с азотни постигане на изискванията на новата Директива оксиди съществува в София и Пловдив, където 2010/75/ЕО относно емисиите от промишлеността. наднормени нива са регистрирани в непосредствена Директивата установява по-строги норми за емисии близост до райони с интензивен автомобилен на прах, серен диоксид и азотни оксиди, постигането транспорт, което от своя страна се дължи на на които ще окаже благоприятен ефект върху значителното (неколкократно) нарастване на трафика постигането на нормите за качество на атмосферния в градовете през последните години. В райони с въздух. натоварено автомобилно движение, се регистрира и нарушаване на нормите за въглероден оксид. По този Ангажиментите на България по Директива показател има отчетени наднормени нива в София. 2001/81/ЕО и по Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на Продължават проблемите с нивата на замърсяване въздуха на далечни разстояния за нивата на емисиите с олово в Кърджали и с кадмий в Пловдив и на серен двуокис, азотен двуокис, неметанови Кърджали. Не съществува проблем с нивото на летливи органични съединения и амоняк през 2010 г. замърсяване с бензен, никел и арсен. са изпълнени. Съгласно действащото национално и европейско За периода 1988 – 2010 г, емисиите на основните законодателство сроковете за постигане на парникови газове имат тенденция към намаляване. съответствие с нормите за нивата на вредни вещества Общото количество парникови газове, емитирано в в атмосферния въздух, за голяма част от страната през 2010 г., се равнява на 61.47 млн. тона замърсителите (серен двуокис, азотен двуокис, фини (61472,06 Gg) СО2 (въглероден двуокис) еквивалент прахови частици (ФПЧ10), въглероден оксид, олово и (47.8% от емисиите през базовата година) или на 8.2 др.) вече са изтекли. От 01.01.2013 г. влизат в сила тона СО2 еквивалент на човек от населението - по целевите норми за нивата на кадмий (5 ng/m3), никел (20 ng/m3), арсен (6 ng/m3) и бензо(α)пирен (1 ng/m3) този показател България се доближава до средния за в атмосферния въздух. От 01.01.2010 г. е в сила Европейския съюз. краткосрочната норма за опазване на човешкото Сектор “Енергия” има най-голям дял от общите здраве за озон (120 µg/m3), която не трябва да се емисии на парникови газове през 2010 г. – 75.6%. На превишава повече от 25 пъти на календарна година, второ място е сектор „Селско стопанство” – 10.4% и осреднено за тригодишен период), но съответствието на трето е сектор “Отпадъци” с 7,6% от националните с тази норма се оценява на база регистрираните емисии. Сектор „Индустриални процеси” от трета стойности осреднени за тригодишен период, като позиция през 2008 г. вследствие на намалените първият такъв период е 2010-2012 г. По показател производствени мощности заема четвърта позиция ФПЧ2.5 съответствието със средногодишната норма през 2010 г. с 6.3%. (25 µg/m3) трябва да се постигне към 01.01.2015 г., като допустимото отклонение е 20% на 11.06.2008 г., 236 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Най-големите източници на емисии са: Германия Европейски съюз и дали това количество съответства – 19% от общото за ЕС количество, Великобритания на вече определения таван. – 13%, Италия и Франция – около 11%. България След 2013 г. търговете с квоти ще бъдат по-скоро емитира под 1.5% от общите количество парникови правило, отколкото изключение, което е газове на страните – членки на ЕС. фундаменталната промяна в ЕСТЕ през третия За периода емисиите на парниковите газове, период на търговия. 100% отдаване на търг се получени при създаване на 1000 лева брутен предвижда за емисионните права на вътрешен продукт значително намаляват – от 2.62 електропроизводствения сектор още от началото на тона СО 2 – екв. за 1999 г. през 2010 г. те достигат до периода. Безплатното разпределение на квоти ще 0.87 тона СО 2 – екв. Намаляването на емисиите за намалява постепенно – от 80% през 2013 до 30% през единица БВП е признак на устойчиво развитие на 2020 г., за да достигне 0% през 2027 г. От безплатни икономиката на страната. квоти ще се ползват промишлените сектори, топлофикационните мрежи и високоефективното България е подписала Рамковата конвенция на комбинирано производство на енергия, като ООН по изменение на климата и Протокола от Киото. разпределението ще става въз основа на Протокола от Киото обвързва страната ни да намали хармонизирани на европейско ниво критерии и своите общи емисии на парникови газове в амбициозни показатели. контролния период 2008-2012 г. с 8% в сравнение с базовата 1988. Анализът на данните от националните Съгласно заложените в Директивата критерии инвентаризации за периода до 2010 г. спрямо целта от България има право да договори дерогация, според Киото показва, че емисиите на парникови газове са която през 2013 г. да въведе само 30% отдаване на значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и търг на квоти в електропроизводствения сектор в момента България има необходимия резерв, който (вместо задължителните 100%). Заявление за осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с ползване на дерогация от пълно търгуване на квоти за подписването на Протокола от Киото. емисии на парникови газове в електроенергийния сектор и Национален план с инвестиции за Европейската схема за търговия с квоти на модернизация на сектор „Енергетика” до 2020 г. бяха емисии парникови газове е пазарен механизъм на внесени в Европейската комисия на 30 септември Общността, установен през 2005 г., за стимулиране на 2011 г. инвестициите в производство с ниски нива на въглеродните емисии. България е включена по право За всяка държава-членка, съгласно Решението за в Схемата след присъединяването й към ЕС през 2007 разпределените усилия (Решение № 406/2009/ЕО) са г., но на практика реалното й участие започва след определени индивидуални цели за секторите извън одобряване на Националния план за разпределение на схемата, които да доведат до общо намаляване на квоти (НПРК) за втория период на търговия (2008- емисиите в ЕС от секторите извън ЕСТЕ с 10% 2012 г.) с решение на ЕК от април 2010 г. Към спрямо нивото им през 2005 г. За България е момента на одобряване на НПРК схемата за търговия определен индивидуален ангажимент, позволяващ с квоти на емисии в България обхваща 132 увеличаване на емисиите от секторите извън схемата инсталации. Общо квотите за разпределение се с 20% спрямо нивото им от 2005 г. определят на малко под 206 млн. (205 892 286), С оглед формулирането и прилагането на единна включващи както квотите за обхванатите от схемата политика в областта на изменението на климата, инсталации, така и тези в резерв за нови участници и обхващаща реализацията на потенциала за за проекти по механизма „Съвместно изпълнение” на намаляване на емисиите на парникови газове, Протокола от Киото. съществуващ в различните сектори (енергетика, От 2013 г. се въвежда общ таван на емисионните транспорт, индустрия, селско стопанство, бит и квоти за целия ЕС, вместо 27 отделни тавана на квоти услуги) е разработен проект на Трети национален за всяка държава-членка, който е определен така, че план за действие по изменение на климата 2013 – да осигури линейно намаление на безплатните квоти 2020 г. Основна стратегическа цел на Плана е да се до 2020 г. и намаление на емисиите на парникови очертае рамката на действия в областта на изменение газове на ЕС с 20% до 2020 г Страните-членки следва на климата за периода 2013-2020 г., като се да изготвят и представят Национални мерки за анализират и отчитат както международният контекст изпълнение с разпределените квоти, въз основа на и новите реалии на глобалната политика в тази които Европейската комисия ще извърши оценка на област, така и ангажиментите на ЕС, отразени в разпределените безплатно квоти в рамките на целия приетото в края на 2008 г. на най-високо политическо 237 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 ниво (от Европейския съвет и от Европейския електроенергия през лятото за охлаждане на сгради, парламент) законодателство. както и екстремните метеорологични явления, също ще окажат въздействие върху Едно от ключовите предизвикателства не само електроразпределението. пред европейската икономика, но и в глобален план е свързано с измененията на климата. Националната Има вероятност туризмът да бъде засегнат от политика в областта на изменението на климата намаляването на снежната покривка в планинските следва да бъде насочена към адаптация на най- райони и ерозията на морските брегове. Изменението чувствителните сектори (селско стопанство, туризъм, на климата ще предизвиква все по-голямо управление на водните ресурси и горския фонд и др.) деградиране на екосистеми и все по-големи загуби на към климатичните изменения, тъй като биоразнообразие, засягащи отделни биологични непредприемането на действия в тази насока може да видове и въздействащи значително върху доведе до неблагоприятни икономически последици екосистемите и произтичащите от тях услуги, от за нашата страна в един по-дългосрочен план. които зависи цялото общество. Правителството е предприело действия по Един от нарастващите екологични проблеми в изготвянето на Стратегия за адаптация към урбанизираните райони е шумът в околната среда, измененията на климата, която ще бъде насочена към причинен от автомобилния, железопътния, приспособяване на икономиката, екосистемите и въздушния транспорт, от промишлени дейности и от обществото като цяло към вече неизбежните локални източници. последствия от настъпилите климатични изменения. През 2011 г. наблюдаваните пунктове за В селското стопанство прогнозираните изменения регистриране на шума са 727 или с 200 повече от тези на климата ще повлияят върху добивите, през 2006 г. Резултатите от измерванията показват, че стопанисването на селскостопанските животни и хората изложени на наднормен денонощен шум в гр. географското разположение на производството на София са 58.92% и 73.98% в град Пловдив. селскостопански продукти. Настъпването на все по- Надграничния шум през нощта засяга 72.23% от чести екстремни метеорологични явления и жителите на гр. София. Основният причинител на нарастването на силата им ще увеличи значително наднормени нива на шум е интензивния автомобилен риска от загуби на реколтите. Изменението на трафик.Данните от Националната система за контрол, климата ще окаже въздействие и върху почвите, като ограничаване и снижаване на шума, показват че ще предизвика намаляване на органичните съставки в шумовото състояние на градовете е с константно тях, а тези съставки имат важно значение за високи надгранични стойности. Измерваните дневни плодородието им. Последиците от изменението на шумови нива в градовете за периода 2000 – 2010 г., климата за горите най-вероятно ще включват определят като преобладаващи диапазоните 68–72 промени в тяхното състояние и продуктивност, както dB(A) и 63–67 dB(A), при норма 55-60 dB(A). и промени в географския обхват на някои дървесни Неблагоприятното задържане на високите стойности видове. Изменението на климата ще представлява и на шумовите нива в големите градове на страната, допълнително натоварване за секторите на където плътността на населението е висока, означава рибарството и аквакултурите. тежка акустична обстановка, свързана с възникване Изменението на климата ще предизвика на здравен риск. значителни промени в качеството и наличието на В страната се прие нормативната база за защита водните ресурси, засягайки много сектори, в които от шума в околната среда, като бяха въведени водата играе съществена роля. Голяма част от принципите, прилагани в ЕС, за управлението на селскостопанските земи се напояват естествено от шума в урбанизираните територии и тихите зони валежите. Земеделието зависи също и от извън тях. Основен проблем в големите градове е разполагаемите водни ресурси за изкуствено шумът от транспортния трафик. Проблеми, които напояване. пряко кореспондират с шумовото замърсяване от Прогнозираното въздействие на изменението на наземния транспорт са липсата на изградени климата върху валежите показва, че шумозащитни съоръжения, слабости в електропроизводството от ВЕЦ може да спадне. градоустройственото планиране, неефективна Очаква се също, че намаляването на валежите и организация на движението, както и лошо горещите климатични вълни могат да окажат поддържаната пътна мрежа. Страната следва да неблагоприятно влияние върху охладителните разработи стратегически шумови карти и планове за процеси в топлоелектрическите централи. действие на най-засегнатите населени места. През Увеличаващото се върхово потребление на 2009 г. са разработени и докладвани пред ЕК 238 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Стратегическите шумови карти (СШК) за Основната цел, свързана с опазването и агломерациите с над 250 000 жители в страната – устойчивото ползване на биологичното разнообразие София, Пловдив и Варна. През 2010 г., е представена за съхраняване, укрепване и възстановяване на пред ЕК шумовата карта за 89,260 км основни пътни ключови екосистеми, местообитания, видове и участъци в Р България (с трафик над 6 000 000 особености на ландшафта е в съответствие с годишно) и Планът за действие към СШК на град Общоевропейската стратегия за биологичното и Пловдив. С това приключи разработването, ландшафтно разнообразие. Основните приоритети за одобряването и докладването на стратегическите постигането на тази цел се определят в зависимост от карти за шум за всички агломерации с над 250 000 степента на застрашеност на биологичния вид и жители, и за основните пътища в Р България. природно значимото място, значимостта на дейността Одобрени са плановете за действие на всички за опазване и поддържане на биологичното агломерации с население над 250 000 жители. разнообразие, задълженията, произтичащи от националното законодателство и сключените Биологичното разнообразие е нашият природен международни актове. Предвидените три групи капитал. Той е запас от природни ресурси, от които приоритетни мерки за постигането на поставените могат да бъдат получени екосистемни продукти и цели са свързани с разширяване и укрепване на услуги. Този капитал осигурява източниците на мрежата от защитени територии, укрепване на енергия, храна и материали; климата, водата и научната основа за опазване на биологичното почвата, както и среда за живеене и отдих. разнообразие и създаването на националната Използването му често включва компромиси между екологична мрежа. различни екосистемни услуги и постигане на баланс между поддържането и използването на ресурсите. Политиката на България в областта на Опазването и рационалното използване на природния биологичното разнообразие, определяща се от капитал има особено значение за нашата страна – членството на страната в ЕС, е в съответствие и с съхранената природа на България и уникалното основните стратегически цели, поставени на биологично разнообразие са предпоствака не само за европейско ниво, а именно Спиране загубата на осигуряване на благоприятна и здравословна жизнена биологично разнообтразие до 2010 г. и след това и среда, но и за развитието на перспективни Обвързване на екосистемните услуги с екологични производства – устойчиви форми на благосъстоянието на обществото. Във връзка с това, туризъм (еко, балнео, спа и др.), биологично сред целевите приоритети са важни в европейски и земеделие, опазване на земи с висока природна национален мащаб видове и местообитания, стойност и защитени зони, традиционно съответстваща секторна политика, съобразена с животновъдство, билкарство и др. биоразнообразието (в областта на регионалното развитие, енергетиката, земеделието, горите, В края на 2010 г. броят на защитените територии рибарството), намаляване негативното въздействие на в България е 953 с обща площ 582 458.1 ха (5.2% от инвазивните чужди видове и международната територията на страната). Наблюдава се тенденция търговия върху биоразнообразието, адаптиране към към увеличаване на площта на защитените територии, климатичните промени. Изключително важно за като за периода 1991- 2010 г. тя се е увеличила повече успеха на тази политика е осигуряване на адекватни от два пъти. В България към края на 2010 г. са приети финансови ресурси, изграждане на партньорства и от Министерски съвет 335 защитените зони (345 на повишаване на обществената информираност и брой, но 10 се припокриват) от мрежата Натура 2000 подкрепа за биоразнообразието. покриващи общо 34.3% от територията на страната. В края на 2010 г. броят на определените защитени зони В периода до 2020 г. се предвижда приключване съгласно Директивата за птиците в България е 114 с на инвентаризацията за определяне статуса на обща площ 2 267 624 ха (20.4% от територията на застрашеност, предприемане на поддържащи и страната), а броят на определените защитени зони възстановителни мерки и извършване на дългосрочен съгласно Директивата за местообитанията е 231 с мониторинг на видове и местообитания; прилагане на обща площ 3 330 101 ха (30% от територията на секторни политики, съобразени с необходимостта от страната). Обявени са 111 защитени зони за опазване опазване на природата и развитие на на дивите птици. Одобрени са 46 плана за управление екологосъобразни дейности за осигуряване поминъка на защитени територии и защитени зони и 72 плана за и повишаване благосъстоянието на населението; действие за застрашени животински и растителни намаляване на негативното въздействие върху видове. биоразнообразието в земеделски райони чрез прилагане на устойчиви схеми за управление на земите и горите, намаляване на замърсяването от 239 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 земеделски източници и ограничаване деградацията местообитания на видове в НП „Централен Балкан” и на почвите. др. По отношение на местообитания и видове с До момента са одобрени и се изпълняват девет европейско значение се предвижда завършване на проекта в областта на биологичното разнообразие по процеса по обявяване, прилагане на ефективно финансовия инструмент на ЕС за околната среда управление на местата от мрежата Натура 2000, LIFE+ на обща стойност 13.2 млн евро, като постигане на благоприятно консервационно европейското финансиране е в размер на 7.6 млн. състояние или тенденции към такова, разработване и евро. Тези проекти са насочени към: намаляване на прилагане на планове за управление и осигуряване на влиянието на директното преследване и недиректните тяхното дългосрочно устойчиво развитие. заплахи за царския орел и ловния сокол; защита и дългосрочно опазване на пет вида птици, включени в В изпълнение на тези приоритети, в момента се Приложение I на Директивата за птиците и трайно изпълняват 52 договора/заповеди за предоставяне на поддържане на техните местообитания – влажни зони безвъзмездна финансова помощ от ОПОС на обща в района на град Бургас; възстановяване на стойност 80 млн. лв. През периода 2009 – 2011 г. са популацията на три вида големи лешояди в България, изпълнявани общо 23 проекта, финансирани по чрез консервационни дейности за тяхното опазване и ОПОС на стойност 47.678 млн. лв. мерки за подобряване на институционалния Завършени са 7 проекта относно: опазване, капацитет; създаване на пилотна мрежа от малки поддържане и възстановяване на Природен парк (ПП) защитени зони, по модела „растителни „Златни пясъци”; изпълнение на приоритетни микрорезервати”; подобряване на състоянието на 10 дейности от плана за управление на ПП „Витоша”; зони с общоевропейско значение, намиращи се под Център за опазване на скалогнездещите птици – разпореждането на Държавната агенция по горите, Ломовете; възстановяване популацията на лалугера чрез мерки за опазване и възстановяване на като основен елемент за поддържане на крайречните и влажните местообитания в горските благоприятния консервационен статус на територии; осигуряване на дългосрочно опазване на приоритетни тревни хабитати и популации на хищни приоритетни Черноморски дъбови местообитания; птици в природен парк Сините камъни; въвеждане на мерки за управление на земеделски консервационни дейности за целеви видове от земи в района на Добруджа за осигуряване на зони за директивата за птиците на Европейския съюз – хранене на червеногушата гъска; съхраняване на белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в генетичния фонд и подобряване на статуса на основните им местообитания в България; спешни опазване на двете приоритетни горски местообитания мерки за възстановяване и консервация на видове и в защитените зони по Натура 2000 в Драгоман и местообитания с европейска значимост в комплекса Плана в Западна България; подобряване на статуса на от защитени природни територии на Поморийско опазване на египетския лешояд в България и Гърция. езеро; възстановяване, опазване и устойчиво През периода 2009 – 2011 г. са изпълнявани общо управление на биоразнообразието в Защитена 17 проекта, финансирани от ПУДООС на обща местност „Злато поле”. стойност 1.163 млн. лв., в рамките на които е В процес на изпълнение са 16 проекта за: преработен Плана за управление на ПП „Врачански картиране и определяне на природозащитното Балкан” и резерват „Врачански карст” и се състояние на природни местообитания и видове; предвижда: разширяване на екологичната мрежа разработване и внедряване на информационна Натура 2000 в българската черноморска акватория; система за защитените зони от екологична мрежа проследяване миграцията на червеногушите гъски; Натура 2000 и Национална информационна и предпечатна подготовка на тритомно печатно издание комуникационна стратегия за мрежата Натура 2000; на Червената книга на България; издръжка на разработване на планове за управление на Природни Спасителен център за диви животни и др. паркове „Българка” и „Беласица”, както и на актуализиран план за управление на Национален парк 2.2.3. Енергетика (НП) „Централен Балкан”; опазване и възстановяване на редки и защитени растителни видове на Българската енергетика е изправена пред територията на ПП „Странджа”; възстановяване на предизвикателствата от значителната зависимост от местообитания и биологичното разнообразие на внос на ресурси и енергия, от нарастващите територията на ПП „Българка”; опазване, поддържане енергийни цени и от промените в климата. България е и възстановяване на природни местообитания и една от най-бедните, най-енергоемките и най- зависимите от внос на енергийни ресурси страни в 240 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Европа. За 2010 г. за задоволяване на брутното си горива в автомобилния транспорт. Като цяло потребление са били осигурени чрез внос 40% от потреблението в сектор „Домакинства, търговия, необходимите енергоносители. Зависимостта от внос обществени организации” се е увеличило с 9,2%, като на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е потреблението в Домакинства се е увеличило с 3,3%, практически пълна и има традиционно едностранна но потреблението в сектор „Селско, горско насоченост към Руската Федерация. стопанство и риболов” е намаляло с 40,1%. Енергийното потребление в индустрията Енергийна ефективност намалява с около 22,6% за периода 2001 – 2010 г. Това значително намаление се дължи на спада на Основно предизвикателство пред икономиката на промишленото производство в резултат на страната е ниската енергийна ефективност, която икономическата криза през 2009 до 86% от нивото на влияе негативно върху конкурентоспособността. 2007 г. и на намаляване на енергийното потребление Причина за това са остарялата енергийна със 739 ktoe в резултат на намаляване енергийната инфраструктура, която води до значителни загуби интензивност на сектора като цяло. при преноса на енергия, остарелите машини, които използват предприятията, относително ниските цени Крайната енергийна интензивност, която е на енергийните ресурси, които не стимулират главният индикатор за ефективността на използване въвеждане на енергоспестяващи технологии и на енергията при крайните консуматори, намалява с относително трудния достъп до финансови ресурси за над 5% средно годишно. Малко по-бързото закупуването им. Устойчивият икономически растеж намаляване на първичната енергийна интензивност през последните години е съпроводен с тенденция на показва подобряване на ефективността при намаляване на енергийната интензивност. преобразуването, преноса и разпределението на енергия. Брутното вътрешно потребление е ключов фактор за развитието на индустрията и обезпечаване на Само за две години крайната енергийна развитието на обществото. Традиционно енергията се интензивност намалява от 0,235 kgoe/лв.00 оценява като основен елемент на икономическото (килограма нефтен еквивалент за един лев по развитие, но практиката за производство и съпоставими цени от 2000 г.) през 2007 г. до 0,208 потребление на енергия оказва значително негативно kgoe/лв00 през 2009 г. Това намаляване на въздействие върху околната среда. Брутното енергийната интензивност отговаря на годишно вътрешно потребление отразява спецификата на спестяване на енергия при крайното потребление от въздействието в зависимост от вида на използваното 1,1 Mtoe (мегатона нефтен еквивалент). Енергийната гориво, например използването на въглища като интензивност намалява и през 2009 г., когато гориво обуславя изключително високи нива на икономиката отбеляза спад поради кризата. В замърсители - основна част от емисиите на структурата на крайното енергийно потребление за парниковия газ CO2 са резултат от изгарянето на 2009 г. най-голям дял заема потреблението на енергия въглища; едно от екологично най-приемливите в транспорта, следват домакинствата и индустрията. горива е природният газ, но при добива и През 2009 г. в сравнение с 2000 г. крайното транспортирането му се изхвърлят значителни енергийно потребление нараства с 2.4%, като количества парникови газове (напр. метан). увеличението в транспорта е 50.8% и в услугите - Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) оказват 44.6%. най-малки въздействия върху околната среда. Въпреки положителната тенденция към Дългосрочна цел е изпреварващ ръст на енергийната подобряване на енергийната ефективност, ефективност спрямо ръста на енергопотреблението и енергийната интензивност на националния БВП е с увеличаване на дела на енергия от ВЕИ. 89% по-висока от средната за ЕС (измерена чрез Крайното енергийно потребление е индикатор за брутното вътрешно потребление на енергия за оценка на ефективността на енергийното потребление единица БВП и при отчитане на паритета на и енергийната ефективност. покупателната способност) – 302 тне/М€05 спрямо 160 тне/ М€05. Значително по-ниски – 42.6% са По данни на НСИ в периода 2000 – 2010 г. различията между националния и европейския крайното енергийно потребление е нараснало с 5,0%, показател, измерен чрез крайното енергийно като това е резултат от повишаване на потреблението потребление. Това е индикатор за неефективно в сектор Транспорт и Домакинствата и намаляване в използване на първичните енергийни ресурси, което сектор Индустрия. С най-съществено значение е се потвърждава и от съотношението между нарастването на потреблението в сектор Транспорт с получената енергия и вложените ресурси. Това 48,3%, дължащо се на увеличеното потребление на 241 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 съотношение за националния енергиен баланс е ефективност на сектора и необходимост от 60.9%, а за Европа – 72.3% за 2010 г. За сравнение, преструктуриране. това различие от 11.4 пункта показва, че в България се изразходват годишно 3 млн.тне повече енергийни Електропроизводство ресурси, представляващи ~900 млн. евро повече разходи за енергия годишно. Енергийната Структурата на електропроизводството в интензивност се влияе от промените в енергийната България е оптимална по отношение на разнообразие ефективност, в горивния микс и в икономическите и местоположение на енергийните ресурси, което структури. Повишаването на енергийната осигурява относително постоянни разходи за ефективност и прекъсването на връзката между производство на електрическата енергия. икономическото развитие и потреблението на Електрическата енергия, произведена от ядрени енергия, особено от изкопаеми горива, е от централи и местни въглища, се характеризира със изключително значение за устойчивото развитие. стабилни във времето производствени разходи. По През периода 2000 - 2009 г. се запазва трайна този начин националният електропроизводствен микс тенденцията на намаление на брутното потребление е безрисков и практически независещ от колебанията на енергия на 1 000 евро БВП. Въпреки това и непредсказуемите промени на цените на течните енергийната интензивност на икономиката на горива и природния газ. България е почти пет пъти по-висока от средното Към настоящия момент електропроизводството в равнище на ЕС-27. В енергийната стратегия за страната напълно задоволява местните нужди, което е развитие на страната ни са определени основните гаранция за независимостта на страната по мерки за енергийно спестяване при производството, отношение на доставката на електроенергия. Основен транспортирането и потреблението на енергия. проблем в електроенергетиката са остарелите и Проблем на енергийната ефективност е, че близо амортизирани мощности. Част от тях ще бъдат 40% от използваната енергия в българските изведени от експлоатация, а друга част ще бъдат домакинства (включително за отопление и модернизирани и приведени в съответствие с новите домакински нужди) е електрическата, докато за екологични норми, което обаче изисква големи Европа този процент е 24%. прекалената инвестиции Преносната електрическа мрежа на „електрификация” на бита в страната води до три България има добра географска структура и може да пъти повече разходи на първична енергия в сравнение обслужва надеждно транспортирането на енергия от с екологичната и по-евтина алтернатива – пряко централи към потребители. Основен проблем при нея използване на природен газ. Заместването на е необходимостта от значителни инвестиции за електрическата енергия с природен газ за отопление и намаляване на загубите при пренос. за домакински нужди в бита ще допринесе за трикратно спестяване на първична енергия и по тази Газоснабдяване причина трябва да се разглежда като насока за подобряване на енергийната сигурност. По отношение на суровината природен газ нашата страна е напълно зависима от доставките от Руската Федерация. Те се осъществяват по едно трасе, чийто Въгледобив капацитет е запълнен и което поставя пречки пред Затварянето на 1-4 блок на атомно-електрическата широкото използване на природен газ в бита. Липсата централа (АЕЦ) „Козлодуй”, увеличаването на цените на диверсификация на доставките на природен газ на течните горива и необходимостта от представлява сериозен риск за икономиката на гарантирането на енергийната сигурност в страната страната в случай на внезапно спиране на доставките. обуславят голямото значение на местния въгледобив Това лишава страната както от алтернативни за енергетиката на страната. Лигнитните въглища на доставки, така и от възможности за солидарни практика са единствения местен източник на енергия. действия в случай на временен дефицит. Основен Характерно за тях е високото съдържание на прах, недостатък на газовата инфраструктура е липсата на сяра, азотни окиси и парникови газове и ниската междусистемни връзки между България и съседните калоричност, поради което са необходими значителни й страни. Налице са възможности за изграждане на инвестиции за достигане на екологичните изисквания междусистемни връзки с Турция, Гърция, Сърбия и на ЕС. Приоритетното насочване на инвестиции в Румъния, които могат да бъдат осъществени този сектор е необходимо с оглед на значителното изпреварващо и по-евтино в сравнение с големите поскъпване на вносните въглища. Мините у нас са в транзитни проекти. България разполага само с едно лошо финансово състояние и с остарели подземно газохранилище (ПГХ „Чирен”) с производствени мощности. Това води до много ниска недостатъчен капацитет, което не би могло да 242 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 осигури достатъчно природен газ в случай на Засега ниските цени на електроенергията са прекъсване на доставките. причина за отлив на абонати на топлофикационните дружества. Налице е също така много ниска Друг основен проблем на газоснабдяването са събираемост на задълженията на битови клиенти, недостатъчните инвестиции за изграждане в които представляват по-големия дял от абонатите на необходимата степен и за модернизация на газовата топлофикационните дружества. Основен проблем на инфраструктура в страната (газопроводи и топлоснабдяването са остарелите производствени регазификационни терминали), която в много мощности. Почти 90% от мощностите за участъци има стари и амортизирани тръби. комбинирано производство са на възраст от 20 до 36 Топлофикационните дружества, които са най- години. Остарялата преносна инфраструктура също е голямата група клиенти на „Булгаргаз”, не се причина за значителни загуби в рамките на 13% за издължават навреме поради тежкото си финансово 2009 г. по пътя на услугата до крайните клиенти. състояние. Изграждането на газоразпределителна мрежа на територията на страната е все още в начален Все още проблем на сектора е недостатъчното етап. Едва 1.9% от българските домакинства имат използване на възможностите за комбинирано достъп до природен газ, докато за Европа този производство на електроенергия, което значително процент е 55%. повишава ефективността и намалява емисиите на парникови газове. Проблем за централите Пречка пред развитието на мрежите с ниско използващи твърди горива е и невъзможността да налягане е липсата на корпоративна и регулаторна покрият екологичните изисквания на европейското политика за планирано развитие на преносната законодателство. мрежа. Задължително е разработването и изпълнението на дългосрочни инвестиционни планове, както и контрол и санкциониране на Възобновяеми енергийни източници изпълнението. Освен това, неясното законово България има значителен потенциал за разграничение между преносна и разпределителна оползотворяване на енергията от възобновяеми мрежа, респективно между функциите и източници. В резултат на създадените условия, отговорностите на отделните мрежови компании, натрупания опит и предпоставки за развитието на пречи на развитието на разпределителната мрежа и сектора, очакван факт е постигането на създава конфликти между преносното и задължителната национална цел за 16% дял на разпределителните предприятия. енергията възобновяеми източници от общото крайно Нашата страна се намира на стратегически потребление на енергия в страната през 2020 г., като кръстопът между Европа и основните доставчици на страната получава най-ниското допълнително природен газ - на Каспийския регион, Близкия Изток увеличение (6.4%), спрямо останалите държави- и Северна Африка, което може да я превърне в членки. основен транзитен център на тази суровина към Стимулирането на инвестициите в сектора би Европа. Освен с Руската Федерация, съществуват разнообразило енергийния микс в страната и възможности за сключване на дългосрочни договори допринесло за намаляване на вноса на първични с тези страни. Необходимо е да бъдат предприети енергийни ресурси и забавяне на процеса на ускорени действия в това отношение предвид факта, изчерпване на местните енергийни суровини. По че в момента тече ускорен процес на резервиране на данни за базовата 2008 г. (съгласно Евростат), свободните количества природен газ. енергията от ВИ в страната възлиза на 1 млн. тне, в които делът на биомасата е 71.3%, на водната енергия Топлоенергетика – 24.4% и другите ВЕИ са 4.3%. Делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия за Топлоснабдяването може да се разглежда като 2008 г. е 9.6%, а за 2010 г. нараства до 12.6% (Първи алтернатива на битовата газификация и отоплението с национален доклад за напредъка на България в електрическа енергия. Инвестициите за изграждане насърчаването и използването на енергията от на газоразпределителни мрежи с ниско налягане и възобновяеми източници). Според данните на разходите за поддържането им повишават цената на Евростат през 2010 г. този показател е 13.8%. Към единица топлинна енергия значително над разходите настоящия момент в България най-пълноценно се за съществуващите топлоснабдителни мрежи, ако те използва потенциалът на хидроенергията бъдат модернизирани. Определянето на цените от посредством водно-електрически централи и енергийния регулатор на този етап не стимулира твърдата биомаса, залегнала предимно като гориво за инвестиции в обновяване на наличната отопление в бита и в обществени сгради. От топлопреносна инфраструктура. 243 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 секторните цели единствено тази за потребление на • необходимост от изграждането на балансиращи ВЕИ в транспортния сектор е задължителна – 10% мощности; дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление в транспорта до 2020 г. • използването на ВЕИ трябва да бъде съобразено с екологичните изисквания. Сумарният технически потенциал за производство на енергия от ВЕИ в България е Важна задача пред държавните институции през приблизително 4 500 ктне годишно. Разпределението последните години представляваше съгласуването на му между различните видове източници е интересите на инвеститорите и собствениците на неравномерно, като най-голям дял притежават електрическите мрежи. Опитът показа, че прекалено хидроенергията (~31%) и биомасата (~36%). изгодния за инвеститорите режим води до Географското положение на България предопределя нереалистично високи искания за присъединявания, сравнително минималния дял на вятърната енергия на които електроенергийната система не е в (~7.5%) и енергията на приливи, отливи и морски състояние да отговори. Това доведе до вълни. В същото време страната притежава необходимостта от подготовка на нов Закон за значителни горски ресурси и развито енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), който селскостопанско производство – източници както на да отговаря по-добре на изискването за твърда биомаса, така и на суровина за производство равнопоставеност на участниците в процеса. на биогаз и течни горива. По отношение на намаленията на емисиите на Потенциал за производство на хидроенергия има парникови газове най-голям дял има употребата на река Дунав, както и реките Арда и Места. биомаса за производство на топлинна енергия, Изграждането на хидроенергийни комплекси чрез следвана от употребата на възобновяеми източници използване на гъвкавите механизми, предвидени в за производство на електрическа енергия. Директива 2009/28, по река Дунав е една от Нетните намаления на емисиите на парникови възможностите за оползотворяване на газове вследствие увеличаване дела на енергията от хидроенергийния потенциал. След пренасочване на ВИ за производство на енергия са 5 124 705 t CO2eq за водите на река Места към каскада „Доспат – Въча” 2009 г и 6 167 301 t CO2eq за 2010 г., които ще се увеличи използваемостта на изградените разпределени по видове енергия са както следва: хидроенергийни мощности.  електрическа енергия – 2 333 148 t CO2eq Законът за възобновяемите и алтернативните за 2009 г. и 2 819 460 t CO2eq за 2010 г. енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) беше основния национален документ, с който до  топлинна енергия – 2 779 700 t CO2eq за транспонирането на Директива 2009/28/ЕО през 2011 2009 г. и 3 323 398 t CO2eq за 2010 г. г. е регламентирана политиката за насърчаване Намаленията на емисиите на парникови производството и потреблението на енергия от ВИ в газове вследствие употребата на България. ЗВАЕИБ е приет през 2007 г. биомаса за производство на топлинна енергия бележи известно нарастване Като недостатъци в областта на стимулирането на през 2010 г., в сравнение с 2009 г. ВЕИ могат да се причислят: Докато стойностите на намаленията, • насърчаването на използването на биогорива и изразени в проценти за 2009 г. възлизат биомаса може да доведе до отрицателни ефекти в на 17.16%, то през 2010 г. тебостигат случай, че не бъде обвързано с ясно дефинирани почти 20% (19.90%).. критерии за устойчивост и произтичащите от тях ограничения; Емисии на парникови газове • стимулирането на производството на енергия от ВИ води до повишаване на цената на енергията В сектор енергетика са съсредоточени 40% от за крайните потребители. За тази цел е емисиите на парникови газове в страната. необходимо да се разработят пазарни механизми Електропроизводствените централи и за насърчаването на ВЕИ с най-ниски разходи за топлофикациите са основен замърсител и емитират обществото. над 25 млн. тона СО2 годишно, като за 2009 г. количеството емитирани емисии само от въглищните • зависимост от метеорологичните условия на централи е 19,8 млн. тона СО2. Тези енергийни инсталации, използващи ВЕИ, поради което те дружества са задължени да участват в европейската не могат да поддържат постоянно производство. Схема за търговия с квоти на емисии на парникови 244 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 газове. Схемата работи на принципа „замърсителят инфраструктура. Научният ресурс в частта плаща”. Плащането се състои в закупуване на материална инфраструктура се характеризира със: разрешителни за отделяне на определени количества • Остаряла материална база и неефективно парникови газове при производството на използване на съществуващата материална база; електроенергия и топлинна енергия. След 2013 г. приходите от търгове за продажба на • Липса на съвременен подход при разрешителни ще се събират в националните административно-финансовото управление на наличната инфраструктура в рамките на базовите бюджети на държавите-членки. Не по-малко от 50% организации; от тези приходи трябва да бъдат използвани за борба с климатичните промени, насърчаване на ВЕИ, • Липса на специализиран персонал, обучен и въвеждане на чисти въглищни технологии квалифициран да обслужва оборудването и (технологии за улавяне и съхранение на СО2) и неговите потребители; тези дейности често се смекчаване на социалните последствия от изпълняват по съвместителство от академичен увеличените енергийни разходи. След 2013 г. се персонал; невъзможността за назначаване на очаква разходите на ТЕЦ и топлофикациите в специализиран персонал често се корени в архаичните и централизираните методи на страната за закупуване на квоти за емисии на управление на базовите организации; парникови газове значително да се увеличат, което ще повлияе съществено цената на електроенергията. • Липса на координация и допълняемост на Като се вземат предвид актуалните прогнози за налично съвременно оборудване в рамките на цената на разрешителните за емисии на парникови една институция и между отделните газове (40лв./т СО2) и ежегодно увеличаващите се организации; обеми търгувани разрешителни от 20% до 100%, може да се направят предварителни оценки, че • Липса на концентрация на апаратура, в някои републиканският бюджет ще получи над 1 млрд. евро случаи – силно персонализиран подход и годишни приходи от търговия с емисии за периода дублиране на оборудването. 2013-2020 г., които впоследствие може да бъдат МОМН разработи Национална пътна карта за използвани за подобряване на енергийната научна инфраструктура, приета с РМС № 692 от 21 ефективност и въвеждане на чисти технологии. септември 2010 г., която обхваща големи научни комплекси, обслужващи специфични икономически и

2.2.4. Научна инфраструктура социални потребности на страната, региона на Изграждането на научноизследователски Югоизточна Европа и паневропейските инфраструктури обединява съществуващия научен инфраструктури. капацитет в национален, регионален и/или България вече е включена в част от европейските европейски мащаб, за работа по съвместни научни проекти за подготовка изграждането на проблеми, гарантира мащабност на провежданите научноизследователски инфраструктурни комплекси. научни изследвания и е начин да бъде преодоляна Това са: фрагментираността на националната и европейската научна система. По този начин се постига • Galileo и EGNOS – Европейска сателитна ефективност на използваните ресурси и високо навигационна система; качество на провежданите научни изследвания, както и се концентрират усилията на участниците в научно- • ESSurvey – европейско социално изследване; иновационната система в приоритетни области с осезаемо стратегическо въздействие. • EURO-ARGO - глобален мониторинг на океаните и моретата; Научната инфраструктура обвързва трите ключови фактора, необходими за изграждането на • SPIRAL2 – ускорител и инструментариум за динамичен икономически модел на устойчиво добиване на много редки радиоактивни изотопни развитие и заетост - образование, научни изследвания лъчи с интензитет несъществуващ до момента; и иновации, осигурява стратегическото и • CLARIN - Електронни лингвистични модели; ефективното развитие на науката и иновациите, повишава конкурентоспособността на научните • ERICON-AB AURORA BOREALIS – изграждане продукти. на ледоразбивач за научни цели; В България на практика липсва ясно обособена институционална рамка, която да управлява научната • ELI – мега-светлинен лазер; 245 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 • BBMRI - Европейска инфраструктура за здраве и профилактика на болестите (18% спрямо биобанкиране; 31% за ЕС). Въпреки големия брой на разработените профилактични програми липсват заложени • PRACE – Партньорство за върхови изчислителни механизми за мониторинг и оценка на тяхната изследвания в Европа. ефективност. Финансовите стимули са насочени предимно към диагностично-лечебните дейности,

2.2.5. Здравна инфраструктура като промотивните и профилактичните са на втори Ограничени са финансовите средства за план. Резултатите на Националната здравно поддържане на дълготрайните материални активи в осигурителна каса (НЗОК) за 2008 г. показват, че с здравната система, като сгради, оборудване, профилактични прегледи са обхванати едва 20-30% инфраструктура. Остарялата материално-техническа от здравноосигурените лица. Недостатъчно е и база на държавните и общинските лечебни заведения участието на обществените структури на национално изисква значителен финансов ресурс за поддържане и и локално нива, като реализирането на програмите модернизиране. остава все още като основен ангажимент единствено на МЗ. По-голямата част от финансовия ресурс в системата на здравеопазването се разпределя за Все още предстои да бъде направена оценка и скъпоструващото болнично лечение (51%), въпреки преструктуриране на болничната мрежа. Броят че то се характеризира с постоянна задлъжнялост болнични легла в България към 31.12.2009 г. е силно през последните години. Налице е тенденция към завишен - 50 041, т.е. 661.6 на100 000 души население прогресивно нарастващ брой на хоспитализациите срещу 550.9 на 100 000 средно за Европейския съюз. през последните години. Най-високата честота на В структурата на специализираните болници към хоспитализациите е за лица на 65 и повече години 31.12.2011 г. тези за активно лечение представляват (39.85%). Сред водещите причини за хоспитализация 62.2%. Здравната система разполага с 5 са заболяванията на кръвоносната система и специализирани болници за долекуване и респираторните заболявания, което представлява продължително лечение, 16 - за продължително общо 40.2% от хоспитализациите (НЦЗИ, 2010). лечение, долекуване и рехабилитация и 23 - за Структурата на разходите съществено се рехабилитация и 12 психиатрични болници към разминава със обичайната за ЕС, където за активно 31.12.2011 г., като броят на тези заведения в болнично лечение се отделят едва 29% от разходите. последните години не отговаря на потребностите от Поради съществуващите несъвършенства в този вид лечебни заведения. организацията на извънболничната помощ, и Осигуреността на населението у нас с ОПЛ в края нарушената връзка, координация и приемственост с на 2011 г. е 6.4% на 10 000 души от населението. подсистемата за болнична медицинска помощ значително се увеличава потокът от пациенти към Не е разработен модел за ясен и мотивиран начин специализирано медицинско обслужване и за финансиране на спешната медицинска помощ. хоспитализация в болнично заведение. Болничната Системата на спешната медицинска помощ система допълнително се натоварва с пациенти, чието функционира на две нива: самостоятелни центрове за състояние не е било овладяно в системата на спешна медицинска помощ в областните градове и извънболничната медицинска помощ. Заради Спешни отделения към областните МБАЛ. Дейността некачественото извънболнично лечение голям на системата продължава да се затруднява поради процент от тези болни достигат и до редица причини, по-важните от които са: обслужване високоспециализираните и високотехнологичните на голям брой лица без индикации за спешност, най- държавни болници, като по този начин разходите за често неполучили помощ от личните си лекари или тяхното лечение значително се увеличават. без здравно осигуряване; нерешени въпроси с финансирането на дейността на Спешните отделения, От друга страна е чувствителен недостигът от което нарушава бюджетите на съответните болници; профилирани лечебни заведения за пациенти със недостиг и текучество на медицинския (основно завършило активно лечение (за рехабилитация, лекари) персонал в Центровете за спешна медицинска продължително лечение и др.). Структурата на помощ, главно поради ниското заплащане, трудните разходите показва, че в България за тази дейност се условия на работа и ограничените възможности за отделят едва 3% от разходите за здравеопазване при професионално развитие. средни стойности от 12% за ЕС. Близо два пъти по- нисък е и делът на средствата, отделяни за дейности в извънболничната помощ и особено за промоция на 246 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020

2.2.6. Спортна инфраструктура организацията на работата, така и в създаването на нови и по-привлекателни работни места. Общия брой на регистрираните в публичния регистър спортни обекти и съоръжения за социален В края на 2009 г. разходите за ИКТ възлизат на туризъм към 2010г. на територията на България е 6.9% от БВП 42. По този показател България се 2012. 90% от регистрираните обекти се управляват от нарежда на едно от първите места в ЕС. Високият дял съответните общини, 7% са държавна собственост и на ИКТ разходите се дължи изцяло на сектора на 3% са частна собственост. електронните съобщения. За разлика от него се наблюдава съществено изоставане по показателя В последните години спортната инфраструктура е информационни технологии. Това е резултат от все в постоянен регрес. Паралелно с намаляване на още значително изоставащите разходи за покупка на социалното значение на спорта се пренебрегва компютри и софтуер от населението, които са над два поддръжката и обновяването на спортната база. В пъти под средното ниво за ЕС. момента основни характерни белези са морално остарелите съоръжения, лоша поддръжка и единични През 2007 г. България е сред страните с най-малък опити за ново строителство на спортни площадки и дял на сектора за софтуерни услуги, в който са заети зали. Недостатъчен е броят на специализираните само 16 619 души (0.43% от работната сила), но от спортни площадки по местоживеене, на велоалеи и друга страна той произвежда 1.17% от БВП на други спортни съоръжения които предоставят страната. По отношение на приноса на сектора към възможност за самостоятелно или организирано БВП през годината страната изпреварва Полша и практикуване на спорт. В допълнение състоянието на Румъния 43. научното и медицинското осигуряване не отговаря на съвременните изисквания на тренировъчната и Електронни съобщения състезателна дейност. Общият обем на пазара на електронни съобщения Регистрацията на спортните организации им дава у нас през 2009 г. възлиза на 3 325 млн. лв., като на значителна автономност в техните дейности. От друга годишна база е отчетен спад от 5.9%. Основните страна при определяне на взаимоотношенията на приходи са от мобилни услуги и фиксирани услуги – държавната власт със спортните организации се съответно около 2 148 и 529 млн. лв. 44 получават значителни несъответствия при реализация Въпреки значителния спад в общите приходи от на правомощията. Налице е също така липсата на предоставяне на фиксирани телефонни услуги и през адекватна координация между държавните и 2009 г. „БТК” АД запазва високия си относителен обществените организации, тъй като не съществуват дял, изчислен на база приходи от предоставяне на общински структури за координиране на работата фиксирана телефонна услуга (95,7%). Тенденцията от между държавната и местната власт. предходните години за намаляване на приходите от Съществен проблем за съществуващите спортни използването на фиксирани телефонни услуги се съоръжения е липсата в значителна част от тях на запазва. Това е резултат най-вече от пренасочването достъпна среда за хора с увреждания. При тези на потребителите към по-интензивно използване на условия за тази част от населението няма нормални мобилни телефонни услуги и на безплатен достъп до условия за занимания със спорт и интегрирането им в пренос на глас в реално време през Интернет, обществото. предоставян чрез специфични софтуерни продукти. Продължава тенденцията за намаляване на броя

2.3. Информационни и на фиксираните телефонни постове в България, като през 2009 г. той е над 2.1 млн. На годишна база комуникационни намалението e 3%, като за предходните 3 години е технологии отчетено намаление от 4-5% годишно. Анализът на Изграждането на по-добра инфраструктура в 42 Прогнозни данни на Евростат за 2009 г. областта на информационните и комуникационни 43 технологии (ИКТ) е ключов фактор за социалното и D2 – The European Software Industry, Pierre Audoin Consultants, July икономическото развитие на страната. Това 30, 2009. допринася за повишаването на 44 Използвани са данни от Годишния доклад на Комисията за конкурентоспособността на бизнеса и за регулиране на съобщенията за 2009 г. разкриването на нови перспективи както в 247 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 степента на цифровизация на мрежата на БТК АД комбинирани и/или пакетни услуги, включващи както през 2009 г. показва, че 95% от активните фиксирани мобилна, така и фиксирана комуникация. Според телефонни постове са цифрови, а 5% – аналогови, данните за средномесечен потребителски разход за като е отчетено нарастване с 13 процентни пункта на мобилни услуги разходите в България са по-ниски от цифровите фиксирани телефонни постове на годишна тези в Гърция, както и от тези в Чехия, Словакия и база. Общият брой на обществените телефони и Малта при силно или средно потребление 45. телефонните кабини в страната през 2009 г. възлиза Независимо от потреблението, разходите за мобилни на 12 109. По този показател на годишна база е услуги в страната надвишават средните за ЕС-27. отчетено намаление от 15.4%. По данни на БТК АД през 2009 г. няма Покритие и достъп до Интернет нетелефонизирани населени места с население над Достъпът до Интернет на населението, както и 500 души. Селищата без фиксирани телефонни разпространението на широколентовата Интернет постове с население между 500 и 50 души са 73, а с връзка сред домакинствата и предприятията са сред население под 50 души – 451. Като цяло 90.1% от най-важните характеристики, определящи населените места в страната имат достъп до състоянието на съществуващите ИКТ в страната. фиксирана телефонна услуга. През 2011 г. само 46.2% от населението у нас има През 2009 г. на пазара за мобилни мрежи и услуги осигурен достъп до компютър. През годината едва оперират три компании – „БТК” АД, „Мобилтел” 45.0% от домакинствата у нас имат достъп до ЕАД и „Космо България Мобайл” ЕАД. „Мобилтел” Интернет (фиксирана или широколентова връзка). По ЕАД и „Космо България Мобайл” ЕАД имат GSM тези показател България може да се сравнява покритие на територията и на населението на единствено с Румъния (42%), която въпреки, че през страната съответно над 99%, докато за „БТК” АД тези 2006 г. има по-ниски стойности от тези на България е стойности са съответно над 95% и над 99%. Най- успяла да осъществи по-интензивен ръст. През 2011 голямо UMTS покритие по двата показателя има г. домакинствата с широколентова Интернет връзка в „Космо България Мобайл” ЕАД – съответно 47.02% страната възлизат на 39.8%, като единствено в гъсто за територията на страната и 82.05% от населението. населените места у нас този показател достига до 50.6%. През 2009 г. предприятията с фиксиран Общите приходи от предоставяне на мобилни широколентов достъп до Интернет са 70%. По този услуги през годината възлизат на 2.15 млрд. лв., което показател страната изпреварва Латвия (62%), Литва е 64.6% от общия обем на пазара за електронни (58%), Полша (58%) и Румъния (41%). съобщения в страната. Най-голям дял, 37% от тях, са приходи от гласова телефония. В сравнение с края на През годината някои от по-малките Интернет 2008 г., когато е отчетен ръст от 8.2%, през 2009 г. е доставчици са прекратили своята дейност, а други са отчетен спад на приходите от мобилни услуги от изкупени от по-големите доставчици за пренос на 3.7%. Общият брой абонати към края на 2009 г. е данни и услуги за достъп до Интернет, като се запазва 10 575 700. По показателя „брой абонати към края на тенденцията за цялостно окрупняване на сегмента. годината” е регистриран ръст от едва 0.7% на През 2009 г. 724 предприятия са заявили желание за годишна база, което е значително по-малко от предоставяне на пренос на данни и услуги за достъп регистрирания ръст през предходните години. до Интернет. На годишна база това е нарастване от Мобилната телефонна плътност в страната достига 13.8%, което е повече от отчетения в края на 2008 г. 140%, което е нарастване с 10 п.п. само за последните ръст от 9.1%, но значително по-малко от ръстовете две години, като България се нарежда на едно от регистрирани през 2005 и 2006 г., което показва челните места в ЕС по този индикатор. Това ясно постепенно достигане на нивото на насищане на показва, че броят на потребителите, използващи пазара за тази услуга. повече от една SIM карта, продължава да нараства. Обемът на пазарния сегмент „Пренос на данни и От друга страна, намаляващият темп на растеж на услуги за достъп до Интернет” през 2009 г., изчислен броя потребители, както и достигнатата значителна на база на получените в Комисията за регулиране на степен на мобилна телефонна плътност показват съобщенията данни, възлиза на 295 млн. лв., което е с достигане на ниво на насищане на пазара за мобилни 40% повече от стойността през 2007 г. Най-голям дял услуги. имат приходите от предоставяне на некомутируем През 2009 г. абонатите по договор са повече от потребителите на предплатени услуги, съответно 59% 45 към 41%. През годината абонатите по договор са над Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2009 г., стр. 56, 57. 6.2 млн. Мобилните компании предлагат 248 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 достъп до Интернет (76.44%) и на приходите от пазара, както и на конкуренцията на LAN мрежите, изграждане на виртуални мрежи (8.59%) и услуги за които предлагат добро съотношение между скорост и пренос на данни (8.34%). цена. В края на 2009 г. абонатите на широколентов Интернет използващи DSL технологията възлизат на Абонатите на услуги за достъп до Интернет към 309 745. края на 2009 г. са 999 912 или на годишна база е регистрирано увеличение от 17.2%. Относителният дял на абонатите ползващи Интернет със скорост по- Използване на ИКТ и Интернет ниска от 144 Kbps е едва 0.4%. 59.8% от всички През 2011 г. едва 46.4% от населението на Интернет връзки в страната са със скорост над 10 страната между 16 и 74 г. използва регулярно Mbps, което показва, че потребителите в страната Интернет, като от ЕС изпреварваме единствено получават услуги с високо качество. Румъния (34%) и Гърция (41%). По данни от През 2009 г. броят на линиите за широколентов предходната година най-големите потребителски достъп на 100 души население в България – 11.9 е групи са съответно учащите (93.5%), хората на най-ниският в ЕС. Страната изостава както по възраст между 16 и 24 години (76.1%) и хората с отношение на свързаност и приложение на висше образование (79.8%) 47. През 2009 г. България технологиите от страна на бизнеса и потребителите, изостава от другите държави-членки на ЕС и по така и по отношение на ползваемостта на сложността на компютърните умения, които са широколентовия достъп до Интернет, като достъпът в придобили отделните индивиди. Процентът на тези, селските райони е много ограничен. Трябва да се които притежават най-голям брой умения е най-нисък отбележи обаче, че от гледна точка на пазара не в нашата страна (7%), докато при другите държави- винаги е рентабилно да се инвестира в широколентов членки, с изключение на Румъния (9%), Гърция (13%) достъп Най-рентабилно е изграждането на и Полша (14%), този показател е значително по- широколентови мрежи в гъстонаселените райони, висок. където потенциалното търсене е по-голямо. Известно изоставане от средните нива за ЕС, През 2009 г. широколентовото покритие обхваща макар и не така ясно изразено, съществува и при 13% от населението, като България се нарежда на показателите отчитащи използването на ИКТ от последно място по този показател (заедно с Румъния). предприятията. През 2011 г. 90% от тях използват Полша и Словакия също имат сходни, макар и малко компютри, като 86.9% имат достъп до Интернет. по-високи показатели – съответно 13.5% и 14.8%. Ниското ниво на показателя „достъп до Интернет” При останалите страни, приети в ЕС през 2004 г., тук е в резултат на групата на малките предприятия - този показател е над 18%. Общото DSL покритие през 2011 г. само 84.7% от тях имат достъп до обхваща 85% от населението на страната, а Интернет. През 2010 г. най-често предприятията покритието на населението в селските райони е само използват Интернет за банкиране (68.5%), при 33% 46. използването на електронен подпис (56.7%), за автоматизиран обмен на данни (44.8%) или за Най-широко разпространените технологии за поддръжката на собствена Интернет страница широколентов достъп до Интернет през 2009 г. са (43.8%) 48. LAN и RLAN (53.5% от общия брой абонати), ADSL (31.1%) и кабелният достъп (12.1%). Сравнително През 2011 г. едва 6.7% от населението на страната ниските инвестиционни и оперативни разходи са между 16 и 74 г. използва Интернет за закупуване на предпоставка за нарастването на броя на LAN стоки и услуги. По този показател изпреварваме операторите. С нарастването на броя на Румъния (4%), докато при всички останали страни от потребителите намалява себестойността на услугите ЕС отчетените стойности са над 10%. През 2009 г. и се предоставя възможност за генериране на по- обаче само 1% от оборота на предприятията е от голяма печалба от доставчиците. Малко над 30% е електронна търговия през Интернет. делът на DSL технологията в общия дял на широколентовите услуги, като единствено в Румъния този дял е по-малък и се използва друг достъп до широколентов Интернет. Ниският дял на DSL услугите се дължи на по-късното им навлизане на 47 Статистически справочник 2010, НСИ стр. 271. 46 48 Данни от Europe's Digital Competitiveness Report 2010. Статистически справочник 2010, НСИ стр. 271 249 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Развитие на електронно насърчаване свободното движение на хора, знания и технологии. правителство Националната стратегия за научни изследвания По данни на Евростат през 2009 г. у нас едва 40% ще дефинира приоритетните направления за развитие от 20-те основни публични услуги се предлагат на науката и иновациите като се предвижда и „online”. От всички държави-членки на ЕС регулярна оценка на изпълнението на целите. единствено Румъния и Гърция имат сходни Стратегията ще съдържа и конкретни финансови показатели (45%), а средната стойност за ЕС възлиза инструменти за реализиране на нейните задачи като на 73.8%. Това показва чувствителното изоставане на по този начин ще осигури непрекъснат мониторинг и България по отношение на въвеждането на обратна връзка при реализацията на конкретните „електронно правителство”. През 2010 г. едва 15% от мерки. населението между 16 и 74 г. използва Интернет за комуникация с органите на властта. По този Публикационната активност (като показател не показател страната изпреварва единствено Румъния отразява значението на научните резултати за (7%) и Гърция (13%). През 2009 г. 58.5% от бизнеса) на българските учени очертава добра предприятията в България използват Интернет за структура на научните изследвания, която комбинира комуникация с властите, като единствено в Румъния от една страна, структурата на класическите този процент е но-нисък. естественонаучни фундаментални дисциплини, а от друга, на редица възникнали на тяхна основа 2.4.Научни изследвания и интердисциплинарни области с по-приложен характер, каквито са науките за Земята, за иновации материалите и за Космоса. За периода 2004-2008г. по брой реферирани статии, отразени в Essential Science Indicators, България е в първата половина на класацията на страните в световен мащаб в следните Научни изследвания 8 области: 1. Биология и биохимия; 2. Химия; 3. През последното десетилетие научните Науки за Земята; 4. Физика; 5. Наука за материалите; изследвания и иновациите се превърнаха в централен 6. Инженерни науки; 7. Ботаника и зоология; 8. за европейската политика приоритет. Фармакология и токсикология. Най-високо цитираните български статии са в областта на Научните изследвания и иновациите трябва да се физиката, клиничната медицина, химията, разглеждат като крайъгълен камък за повишаване на инженерните науки и ботаника и зоология. Повечето конкурентоспособността на икономиката, генератор високо цитирани статии са резултат от международно на икономически растеж и работни места, сътрудничество. Положителна тенденция, която се Ограничените ресурси (финансови, технически и наблюдава в периода 1996-2007 г., е увеличаването на човешки), както и ниското ниво на капацитета за процента на статиите на български учени в управление на този важен за конкурентоспособността съавторство с чуждестранни учени – от 32.4% на фактор в страната ни, поставят сериозни въпроси 53.9%. пред бъдещето на сектора на науката и иновациите. През 2010 г. България за първи път прие национална Ниските разходи за наука в страната имат като цел разходите за научноизследователска и развойна резултат и ниско ниво на наличния човешки капитал дейност (НИРД) до 2020 г. да достигнат 1.5% от БВП. в тази област. При стойности от 1.03% от работната сила на заетите в сферата на науката в ЕС, за Национална стратегия за научните изследвания до България този индикатор е едва 0.48%. Слабият 2020 г. ще способства за ускорено използване на интерес на предприятията към иновационна дейност резултатите от изследванията, модернизиране на предопределя и изключително ниската заетост на научния процес и въвеждане на ефективни учени в предприятията, които представляват едва европейски модели и практики. Тя отчита 0.08% от работната сила в страната при стойности от приоритетите на ЕС за изграждане на европейското 0.54% за ЕС. Положителна тенденция все пак е пространство за научни изследвания и иновации и по- увеличаването на персонала зает с НИРД. От 2000 г. специално потребността от концентрация на до 2008 г. той нараства от 16 853 на 20 097 учени. публичните средства в приоритетни научни области. Увеличението се дължи преди всичко да нарастване Визира се необходимостта за оказване на подкрепа за на броя на научните работници в областта на научната инфраструктура, включително и чрез техническите (което може да се възприеме като Структурните фондове; за активиране ролята на положителна тенденция) и обществените науки. индустрията в научно-иновационните процеси; 250 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Неблагоприятен е фактът, че за периода намалява нейното превръщане в икономика на знанието, човешкия ресурс в областта на медицината и едва базирана на растеж и устойчиво развитие с леко се покачва този при естествените науки. От 2000 възможност за посрещане на предизвикателствата на до 2008 г. се подобрява и структурата на заетите с глобализиращия се свят. Целта на законопроекта е да НИРД, като намалява броят на заетите в държавния премахне съществуващите диспропорции в начините сектор учени и се увеличава броят им в на финансиране на научни изследвания и иновации в предприятията и сектор висше образование. предприятията. Ще бъдат формулирани нови източници и механизми за финансиране и нови През 2009 и 2010 г. предвидените бюджетни области за държавно въздействие върху средства за НИРД намаляха. Значително беше иновационната активност на предприемачите, като съкратен бюджета на Българската академия на ще стимулира фирмите да инвестират за развитието науките за двете години, като той не покриваше и на собствения си бизнес. основни текущи разходи. Налице е рязко ограничаване на бюджетите по фондовете, Със закона ще бъде институционализиран сега финансиращи иновационни проекти. По съществуващия Национален иновационен фонд, Националния иновационен фонд към който от грантова схема ще се превърне във финансов Министерството на икономиката, енергетиката и инструмент за провеждане на държавната политика в туризма бяха регистрирани две години без конкурсни областта на иновациите. сесии. Бяха отпускани средства за плащания по вече Със закона ще бъдат въведени данъчни кредити с сключени договори. Средствата за цел стимулиране на частния сектор да инвестира в научноизследователска и художественотворческа НИРД, в нови конкурентоспособни на световния дейност на университетите също търпят намаление в пазар продукти, в съвременни системи за управление рамките на по-ниските общи бюджети за 2010 г. През и контрол на производството. 2009 г. бюджетите по научноизследователските проекти във висшите училища приключиха с 40% по- България изостава по отношение на интензитета ниски отчетени разходи от предварително на инвестициите в НИРД в сравнение с водещите одобрените. Фонд „Научни изследвания” също силно световни икономики и болшинството държави- ограничи дейността си през последните две години. членки на ЕС27. По данни на Евростат през периода Недостатъчни са наличните финансови инструменти 2000 г.-2010 г. разходите за НИРД в България за стимулиране на научните изследвания. възлизат средно на 0.49% от БВП. Процентът за ЕС27 Съществуването на само два фонда – Фонд „Научни възлиза на 1.89%, за Япония 3.26%, за САЩ 2.64%, за изследвания” и Националния иновационен фонд не е Исландия 2.84%, за Швейцария 2.81% и др. От достатъчно. Липсват секторни програми за научни страните-членки България изпреварва по този изследвания, например в областта на показател единствено Румъния (0.44% от БВП) и здравеопазването, земеделието или околната среда. Кипър (0.38% от БВП). Допълнителен проблем е разпокъсаното НИРД в страната се финансира предимно от финансиране, предоставяно чрез двата основни държавния сектор. Тази ситуация през последното национални инструмента – Фонд „Научни десетилетие постепенно се променя и през 2010 г. изследвания” и Националния иновационен фонд. разходите за НИРД на държавния и частния сектор са практически изравнени – 0.30% от БВП за частния и Иновации 0.29% от БВП за държавния сектор (вкл. висше През 2012 г. предстои приемането на Закон за образование). През 2000 г. тези разходи са съответно иновациите, който ще регламентира обществените 0.40% от БВП за държавния и 0.11% от БВП за отношения, свързани с формирането и реализиране на частния сектор, т.е. през последните години иновационната политика в страната с цел въвеждане значително нараства ролята на частния сектор в на съвременна организация и управление на сферата на НИРД. Като правило над 90% се иновационните процеси между всички субекти на изразходват като текущи разходи, а останалата иновационната система с цел повишаване на незначителна част - като капиталови инвестиции. конкурентоспособността на българската икономика, 251 Разходи за НИРД (по източници на финансиране) 90 80 % от всички радходи 70 60 50 40 30 20 10 0 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 Държавен сектор частен сектор Източник: МИЕТ Разходи за НИРД (по източници за финансиране) 300 250 200 Млн.лв. 150 100 50 0 Държавен сектор Частен сектор Източник: НСИ Независимо от ниския дял на инвестициите за частното финансиране за НИРД чрез държавни НИРД (като% от БВП) в стойностно изражение се фондове. Именно в тази насока е ориентиран Законът наблюдават възходящи тенденции както в държавния, за иновациите - да насърчи частните инвестиции в така и в частния сектор. През периода 2000-2010 г. изследвания и иновации. На практика двете системи – разходите за НИРД в държавния сектор са се държавна и частна - остават паралелни, което води до увеличили 2 пъти (6.8% средногодишно нарастване), разхищение на финансови и човешки ресурси. а тези в частния сектор са нараснали 7.5 пъти (22.4% Налице е също така неблагоприятна структура на средногодишно нарастване), т. е. и в стойностно разходите в държавния сектор и липса на изражение се наблюдава сериозно активизиране на концентрация на ресурсите. Преобладава частния сектор. институционалната подкрепа за много на брой научни организации при много нисък дял програмно- Ключов проблем остава липсата на адекватни проектно финансиране. Липсва конкурентна среда и инструменти за издърпване или допълване на 252 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 независима външна (международна) експертиза на високи темпове на растеж, но към настоящия момент научните идеи, разработки и резултати. той страда от липсата на достатъчно добре подготвени кадри, завършили технически Наблюдава се също така диспропорция между специалности. Високата енергоемкост на научните направления, в които нашата страна има икономиката ни предполага значителната потенциал, и търсените от страна на бизнеса научни необходимост от внедряване на енергоспестяващи области. Някои научни области, които се възприемат технологии в страната, затова и този сектор е важен като такива със значими постижения, не са най– за развитието на икономиката. Предвид тенденцията търсените от бизнеса. Пример за това са физиката, за застаряване на населението и очертаващото се компютърните технологии, биологията, химията, нарастване на разходите за здравеопазване, хуманитарните науки, в които страната ни разполага технологиите, свързани със здравето придобиват все с добър научен потенциал. И обратно - има области, по-голямо значение. България разполага с голям които представляват интерес за бизнеса, но те не се потенциал в сферата на здравеопазването и открояват като сфери със значими постижения. здравословния начин на живот, предвид големия брой Такива са машиностроенето, технологиите, селското обучени медицински кадри, развитата си стопанство, металургията, строителството, фармацевтична промишленост и възможността за енергетиката, икономиката. Единствените научни производството на здравословни храни. области, които са в еднаква степен и приоритетни за бизнеса и добре развити са инженерните науки и Според Глобалния иновационен индекс медицината. (ГИИ) 49 през 2011 г. нашата страна се нарежда на 42- ро място, при 49-то през 2010 г. и 74-то през 2009 г. Основният двигател на икономически растеж и Това класиране показва не само преминаване в постигането на по-висок жизнен стандарт в развитите първата половина, а в първата третина на класацията държави са секторите, свързани с иновации. В на страните по глобална иновация. Формирането на България делът на тези сектори в общата добавена тази тенденция говори за осезаем напредък в областта стойност и в заетостта са почти наполовина по-ниски на иновациите в нашата страна. Независимо от това, от средните за ЕС. Въпреки това се забелязват от страните-членки на ЕС27, зад нас остават само положителни тенденции за нарастващата роля на тези Полша (43), Румъния ( 50) и Гърция (63). сектори - компютърни технологии, медицински изделия и оборудване, електронни компоненти, В класирането по иновации на входа (измерва домакински уреди, мотоциклети и велосипеди. състоянието на иновационната сфера) България заема 47-мо място и успява да изпревари само Гърция България изостава от средните стойности на ЕС в (50) и Румъния (55) от страните-членки. Най-доброто повечето иновативни сектори. Това е очакван класиране на България тук е в сферата на резултат, предвид ниските нива на разходи за институциите (40-то място), където след нас от иновации в страната и слабата връзка между страните-членки остават Италия (49), Румъния (52), образованието, научните звена и бизнеса у нас. В Испания (56) и Гърция (59). В останалите сфери повечето сектори разликата в производителността в България заема позиции в „златната среда”. Но ако в България и средната стойност за ЕС е между 5 и 10 сферата на съвършенството на пазара (50-то място) пъти. Положителен е фактът, че някои от изпреварваме Полша (59), Словения (60), Румъния иновативните сектори имат по-висок или близък до (69) и Гърция (96), в сферата на съвършенството на средния дял в БДС - компютърни технологии, бизнеса (65-то място) изпреварваме Румъния (71), машиностроене, производството на лекарства Друг Литва (74) и Гърция (76), то в сферата на човешките положителен факт е ясно изразената тенденция за ресурси и изследванията (59-то място) изпреварваме увеличение на дела на износа на високотехнологични единствено Румъния (65), а в сферата на продукти. От 1.6% през 2000 г. той нараства до около инфраструктурата (59-то място) заемаме 5%. Износът на високотехнологични продукти на последната позиция между страните-членки на ЕС. страната нараства дори по време на икономическа криза, което е неоспоримо доказателство за В класирането по иновации на изхода (измерва конкурентоспособността им. резултатите от иновационната дейност) България Иновативните сектори имат потенциал да създават значителна заетост и за увеличение на доходите от труд, както и за нарастване на БДС. За 49 Global Innovation Index (GII), Изчислява се от Европейския развитието им е съществено осигуряването на институт за бизнес администрация (INSEAD - "INStitut Européen висококвалифицирана работна ръка. Секторът на d'ADministration des Affaires", или European Institute of Business Administration). информационните технологии се характеризира с 253 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 заема 43-то място и изпреварва 6 от страните-членки Анализът на заеманите позиции на нашата страна на ЕС – Латвия (45), Румъния (47), Словакия (54), на ниво индикатори показва, че от общо 80 Полша (55), Литва (59) и Гърция (72). В сферата на индикатора само в класирането на 15 от тях България научните резултати (50-то място) изпреварваме намира място между първите 30 страни, и само в Словакия (51), Португалия (59), Полша (66), Латвия класирането на 4 индикатора се нарежда между (68), Литва (78) и Гърция (83), а в сферата на първите 10 страни – детайлност на кредитната творческите резултати (46-то място) изпреварваме информация ( 1-ва позиция заедно с още 23 страни), Кипър (48), Литва (49), Полша (54), Ирландия (58), използване на търговски марки (7), общо завършили Словакия (63), Румъния (64) и Гърция (69). Това обучение в чужбина (10) и чист поток на ПЧИ в сравнително по-добро позициониране между страната (10). Това показва, че в болшинството от страните-членки дава отражение и върху нашето сферите и под-сферите на иновационната дейност класиране по ефективност на иновациите, където има какво да се желае от гледна точка на догонването изпреварваме 12 от страните-членки. на лидерите. В класирането по иновационна ефективност Интерес представлява сравнението на през 2011 г. България заема 55-то място, но постигнатите резултати (като равнище на изпреварва 12 страни от ЕС – Австрия (60), Италия индекса, а не като позиция) на нашата страна с най- (63), Португалия (67), Белгия (71), Латвия (72), добрите постижения в света. Сравнението на под- Испания (74), Ирландия (83), Люксембург (84), сферите е удачно, защото те са достатъчно конкретни Полша (85), Литва (91), Словакия (92) и Гърция (95). и могат да послужат за определяне на областите за Това показва, че нашата страна успява да извлече целенасочено въздействие в бъдеще. повече, и по-добър резултат, от сравнително по- неблагоприятните условия за иновационна дейност в сравнение с доста страни-членки на ЕС27. Степен на отклонение от най-добрите постижения в света 100 Създаване на знания Разпространяване на знанията Инвестиции Въздействие Енергия 80 на знанията НИРД Иновационни мреж и Отклонение (%) 60 Основ но и средно образов ание Тв орчески стоки и услуги Инфраструктура 40 Научни работници Кредит Политическа среда Тв орчески немат. актив и 20 Търгов ия и конкуренция Усв ояв ане на знания ИКТ Бизнес среда Регулаторна среда Висше образов ание 0 0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100 110 120 Позиция Забележка: По-големият кръг означава наличие на по-голямо отклонение Както личи от графиката, с известни изключения, Основното изключение е свързано с „Въздействието може да се направи извод, че със заемането на по- на знанията” – въпреки сравнително добрата позиция задна позиция в класирането нараства и отклонението (17), отклонението е твърде голямо. Причина за това от най-добрите постижения в света, т.е. нараства и са сравнително ниските постижения за повечето изоставането на нашата страна в съответната сфера. страни в света. 254 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Най-добрите резултати по този критерий Като сериозен проблем се очертава отново (равнище на индекса) за нашата страна са в областта сътрудничеството между бизнеса и научните на политическата, регулаторната и бизнес средата. На институти в иновационния процес (116 позиция), другата крайност са най-значителните изоставания както и фирмените разходи за НИРД (98 позиция). (между 67-85% от най-добрите постижения) в По фактора „Технологична готовност” (9 областта на създаване на знания, енергия, стълб), България заема 96-та позиция, което е инвестиции, разпространяване на знания, НИРД, отстъпление спрямо предходни години. Този фактор творчески стоки и услуги, иновационни мрежи. включва редица количествени индикатори, по които Констатира се съществено изоставане във всички нашата страна заема предни позиции - широколентов аспекти на знанията – създаване, разпространяване и достъп до Интернет и брой абонати (до 50-та въздействие, както и в тяхното логическо позиция). Проблемите в технологичната готовност се продължение – НИРД. свързват с ПЧИ и технологичния трансфер, наличието на най-нови технологии и нивото на Без съмнение през 2011 г. нашата страна е усвояване на технологииге (позиции след 100). постигнала напредък в областта на иновациите, но от гледна точка на ускоряването на растежа е Индикаторите за образованието (основно, средно необходимо да бъдат направени усилия за осезаем и висше), които са в основата на качествените напредък във всички сфери. Това означава човешки ресурси за осъществяване на иновационна целенасочено въздействие и реализиране на дейност, намират място в различни фактори, и по конкретни политики в сферите, носители на отношение на обхвата заемаме позиции между 43 и иновационната дейност. 67. Но по отношение на качеството на образователната система нещата стоят доста по-лошо Според европейския иновационен индекс (101–ва позиция). По всичко личи, че тук има върху (Innovation Union Scoreboard) през 2011 г. , България какво да се работи. запазва предпоследното място между страните- членки на ЕС27, което я определя като „скромен, плах” иноватор. Въпреки това България остава лидер 2.5. Институционална среда и в групата си по растеж на иновационната система. Това ще позволи на нашата страна да догонва по- административен бързо другиге страни и постепенно да се премества капацитет към страните „не плахи” иноватори – умерени, последователи и лидери. Относително силните страни са в сферата на Тесни места в административната човешките ресурси, фирменото инвестиране и реформа икономическите ефекти, а слабите страни са при откритите и атрактивни системи за научните Административната реформа е важна за страната, изследвания, мрежите и предприемачеството и тъй като добрата администрация е ключът към интелектуалната собственост. ефективността на управлението и ефикасността на публичните разходи. Нивото на ефективност, Висок растеж се наблюдава при използването и компетентност и прозрачност в работата на разработването на търговските марки в Общността, администрацията са критерии за нивото на развитие но относително силен спад се наблюдава при на държавата като цяло. договорите за патент в обществената сфера. Растежът при фирменото инвестиране и интелектуалната Принципен проблем в България е, че гражданите собственост е доста над средното за страната. не вярват в промените в администрацията, а имиджът на държавните служители в обществото е много В Доклада за глобалната нисък. конкурентоспособност 2011 – 2012 г., по фактора „Иновации” (12 стълб, който влияе върху конкурентоспособността) България се нарежда на 93 Координация и взаимодействие място, като по капацитет за иновации сме на 82 Сътрудничеството и координацията в позиция. Наблюдава се подобряване по показателя администрацията все още не са на необходимото обществени поръчки за високотехнологични поръчки ниво. Тяхното осигуряване е задължително за (от 87 на 77 позиция), но отново от иновативните повишаване ефективността на администрацията. индикатори имаме най-добро представяне по Институциите не са изградили механизми за показателя използавне на петенти. – 30 позиция. съвместно изпълнение на стратегически цели, като 255 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 разработват отделни документи, проекти и Фокусът на администрацията все повече се инициативи. Същевременно с това липсва ефективна насочва към използването на информационните система за мониторинг на изпълнението на технологии като инструмент за подобряване на политиките и прилагането на законодателството. административното обслужване, но резултатите в изграждането на електронното управление са Броят на административните структури остава незначителни. Независимо от навлизането на голям, като трябва да се положат усилия за създаване информационните технологии в ежедневието, на концентрирани по отделните политики структури степента на интеграция на услугите и възможността и да се намали раздробеността на администрациите. за предоставяне им по електронен път са ниски. Над половината от служителите в администрацията са заети в териториалните звена на централната власт, Основното предизвикателство пред където са необходими реформи, насочени към администрацията е свързано с предоставяне на обединяване на сходни звена, за да се подобри интегрирани административни услуги, осигуряването прилагането на законодателство и политики и да се на оперативна съвместимост между съществуващите подобри обслужването на гражданите и бизнеса. системи в администрациите, които са изграждани самостоятелно и в слаба координация, както и Вътрешната структура на администрацията остава служебен обмен на информация и документация. силно бюрократична и комуникацията между институциите е незадоволителна. Необходимо е да се предприемат мерки за намаляване на бюрокрацията Проблеми в управлението на чрез създаване и използване на общи информационни човешките ресурси бази данни и създаване на практика за обмен на Администрацията трудно успява да задържи информация и данни между администрациите. квалифицираните си служители и да привлече Необходимо е да продължат процесите на експерти от частния сектор. Основна причина е оптимизация в администрацията, тъй като това е ниското заплащане, както и постепенното отнемане предпоставка за намаляване на бюджетните разходи и на различни социални придобивки. Заплащането не е бюрокрацията и за изграждане на ефективна достатъчно добре обвързано с постигнатите цели и администрация. резултати на организациите и с индивидуалния принос на служителите. Проблеми в административното В администрацията има ясно изразена тенденция обслужване общата възраст на служителите да се увеличава. Около 60% от заетите в администрацията са Като цяло администрацията е достъпна за служители над 40 годишна възраст, от които близо гражданите и бизнеса. Въпреки това половината са във възрастова група 51-60 години. административното обслужване не е на необходимото Липсата на оптимизъм и ясна перспектива за ниво. Основният проблем е, че администрацията не служебното развитие, заедно с неатрактивното предоставя интегрирани услуги. Масово се заплащане, засилва тенденцията на спад на наблюдава тенденция администрацията да изисква от относителния дял на младите служители в потребителите да й предоставят документи, издавани администрацията, който е под 10%. Необходим е нов от други администрации. Отделните модел на заплащане в държавната администрация, за административни структури нямат практика да да бъдат привлечени висококвалифицирани и използват налични информационни масиви на други образовани служители. администрации. Гражданите и бизнесът са принудени да представят документи, които администрацията Предизвикателствата пред управлението на вече има или може да си осигури по служебен път. човешките ресурси са свързани с мотивирането на служителите да изпълняват по-добре своите Като сериозен проблем се очертава различията в задължения; обвързване на заплащането с регулаторна рамка на общинско ниво. За едни и същи постигнатите резултати; диференциране на услуги за бизнеса общините изискват различни заплащането спрямо изпълняваните функции, документи, а сроковете и цената на услугите също се задържане на квалифицираните служители и развитие различават значително. Необходимо е да се премине на мобилността сред държавните служители. към стандартизация на услугите на общинско ниво, за да се подобри бизнес средата и да се улеснят гражданите. 256 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Прилагане на законодателство и години. През 2010 г. средният брой заети в сектора на МСП възлизаше на 4.3 лица като най-засегнати от политики кризата бяха предприятията в индустрията - делът на Сериозно предизвикателство пред заетостта в сектор индустрия се понижи до 35%, а администрацията е ефективното прилагане на този на услугите нарасна до 65%. Заетостта в МСП законодателството и политиките. Все още не са намаля с 6.5%, а в големите предприятия - с 2.1%. изградени механизми, които да гарантират През 2009 г. нетният коефициент на откриване на устойчивост на нормативните актове и политики. предприятия в сектора беше 9.8%. Законите претърпяват множество изменения, дори в През 2010 г. оборотът на МСП остана на ниво рамките на една календарна година, а това води до близко до предходната година, докато големите несигурност във водените политики и е потенциална предприятия се характеризираха със значителен предпоставка за влошаване на бизнес средата. Все растеж по отношение на този показател. още не са на необходимото ниво процесите на Реализираните приходи от дейност в МСП възлизаха обществени консултации при разработването на на 136 112 млн. лв., като беше отбелязан спад от 1.4% нормативни актове и стратегически документи. спрямо предходната година. Лошите практики могат да бъдат сведени до минимум чрез прилагането на оценка на Новосъздадената от МСП добавена стойност въздействието на нормативни актове, чрез която да се отчете спад от 4.5%. В сектора на услугите беше изследват всички възможни сценарии. наблюдаван растеж (2.2%), но този на индустрията се характеризираше със спад от 13.9%. Наличието на голям брой консултативни звена в Производителността на труда в сектора на МСП държавната администрация води до дублиране на отбеляза номинален растеж от 1.9. В реално усилия, припокриване на функции и слаба отчетност изражение показателят намаля с 1%. МСП се за резултатите. Необходимо е оптимизиране на характеризираха със спад от 2.8% на инвестициите в тяхната структура, конкретизиране на функциите и ДМА. разширяване на взаимодействието със структурите на гражданското общество. През 2011 г. най-използваният източник на финансиране сред българските МСП са били Процесите на стратегическо планиране са слабо средствата на собственика (62%). В началото на 2012 обвързани с бюджетните програми и прогнози, както г. достъпът до финансиране, е силно затруднен за и с планирането на необходимите човешки ресурси. 69% от предприятията. Над половината от МСП се Недостатъчен е капацитетът на общинско и областно страхуват от фалит (54%). 86% от МСП нямат ниво за разработване и прилагане на политики. достатъчен финансов ресурс за финансирането на Тяхното участие при формиране на националните необходимите инвестиции. политики е незначително. Най-често срещаната иновационна дейност в 3. Конкурентоспособност на българските МСП е свързана с промени в бизнес процесите с цел оптимизация и намаляване на икономическите сектори разходите (38%). Най-слабо разпространената иновационна дейност е свързана с провеждането на съвместни инициативи в сферата на образованието

3.1. Устойчивост на сектора между отделното предприятие и академичните институции (9%). В 57% от МСП наблюдаваме ниска МСП иновационна активност, а в 8% — относително висока. Делът на регистриралите търговска марка (у нас Състояние на сектор МСП и/или в чужбина) е 13%, а МСП регистрирали Статистическите показатели на сектора на МСП патенти са 7%. Преобладаваща част от българските показват, че през 2010 г. нефинансовите предприятия МСП (73%) имат ниска степен на патентна дейност. в българската икономика възлизаха на 353 588, като 18% от предприемачите смятат, че имат достатъчен броят на МСП беше 352 844. През същата година финансов ресурс за такава регистрация. беше отчетено намаление на броя на предприятията Външната търговия в сектора на МСП през 2011 във всички райони на планиране, с изключение на г. отбелязва растеж спрямо нивата от 2010 г. Югозападен район. Средният брой на заетите лица в Износителите сред българските МСП са 11%, а едно предприятие се понижи спрямо предходните вносителите - 19%. Относително нисък остава делът 257 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 на МСП участвали в изложения или панаири (12%). на добри практики, като икономическите политики 78% от предприятията имат ниска степен на трябва да бъдат насочени имено в тази посока. интернационализация на дейността. Близо 11% от МСП участват в клъстерни дейности. Предприемачество Нараства делът на МСП използващи ИКТ в дейността си: 45% от предприятията имат интернет Възрастова структура на страница, 61% имат електронен подпис на предприемачите управляващите, 32% имат възможност за онлайн поръчки, 11-15% имат информационни управленски Според данни от годишното проучване на МСП системи. През 2011 г. 36% от МСП са имали на ИАНМСП през 2012 г., повечето от половината вътрешно фирмени обучения, а 13% — външни предприемачи сред българските МСП са на възраст специализирани обучения. 55% от предприемачите 46 и повече години. Най-голям дял във възрастовата имат краткосрочни бизнес планове, а 23% - им структура има групата на 40-49 годишните (35%), средносрочни. Разработена маркетингова стратегия следвана от тази на 50-59 годишните (24%). Малко имат 30% от фирмите в сектора на МСП. Добрите повече от една пета от предприемачите са на възраст практики са широко прилагани от 12% от между 30 и 39 години. Младите предприемачи (до 29- предприятията, а една пета прилагат такива в ниска годишна възраст) представляват приблизително 5% в степен. целия сектор, докато възрастните (над 60-годишна възраст) – близо 15%. Основен извод от анализа на изброените фактори за конкурентоспособност и развитие е, че все още Настоящата възрастова структура на българските МСП не са достатъчно предприемачеството е показателна за силно конкурентоспособни (особено по-малките такива) по присъствие в сектора на МСП на по-възрастните и отношение на достъпа до финансиране, съответно, по-слабо присъствие на по-младите иновативността, интелектуалната собственост, предприемачи. Тази структура сигнализира за интернационализацията и прилагането на добри възможни рискове пред устойчивостта на сектора: в практики. краткосрочен план (до 5 години) 15% от МСП ще трябват да решат проблеми, свързани с предаването Достъпът до финансиране все още остава ключов на бизнеса от пенсиониращи се на по-млади фактор за цялостното икономическо представяне на управляващи; а в средносрочен и дългосрочен план МСП. Иновационната активност е водещ фактор, (до 15 години) с тези поблеми ще се сблъскат общо определящ редовното плащане на задълженията и над 38% от предприятията (или всеки две от пет повишаването или запазването на нивата на предприятия). Тези демографски процеси в сектора заплащане. Регистрираните търговски марки и на МСП са свързани и с демографските тенденции, патенти са решаващи за запазването или отнасящи се до населението в България (които имат и увеличаването на пазарните дялове, печалбата и своите регионални измерения). Въпреки че голяма продажбите. Човешкият капитал във фирмата има част от МСП вероятно ще решат успешно проблемите пряк положителен ефект върху запазването или с предаване на бизнеса в ръцете на по-младите, не е увеличаването на пазарните дялове и продажбите. ясно какъв дял от предприятията ще се наложи да Ясно се очертават две основни групи МСП: преустановят бизнеса си. 1. Предприятия с ниска степен на Унаследяването на семейния бизнес конкурентоспособност, които не успяват да излязат от икономическата криза; По данни от проведеното годишно проучване на МСП през 2012 г., една трета от българските МСП са 2. МСП с относително по-висока степен на семейни фирми (33%). От тях, близо 43% са в сферата конкурентоспособност, които реализират растеж на услугите, близо 38% - в сферата на търговията, в периода на икономическо възстановяване. 15% са в сферата на производството, а 4% - в тази на строителството. Делът на семейните фирми, Ето защо, в краткосрочен и дългосрочен план, управлявани от предприемачи на възраст 50 и повече устойчивостта на сектора на МСП зависи от години, е 41%. успешното развиване по отношение на достъпа до Българските семейни фирми са относително финансиране, иновативността, интелектуалната активни по отношение на интернационализацията, собственост, интернационализацията и прилагането участие в клъстери и използването на ИКТ. Една 258 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 десета от семейните фирми са реализирали внос през насоки е изключително важно за успеха на миналата година (10%). Почти толкова са унаследяването, както и тяхната навременна промяна реализирали износ (9%). Също толкова участват и в и адаптиране към промените в средата, бизнеса и клъстери в сектора на дейност на фирмата (10%). семейството. Електронен подпис на управляващите имат 43% от Важен етап от процеса на унаследяване е предприемачите, фирмен уебсайт – 25%, възможност отглеждането и развитието на потенциални за онлайн плащания – 23% и почти толкова имат наследници. Обучението и развитието на възможност за онлайн продажби и поръчки (22%). потенциалните наследници трябва да се планира след През 2011 г., близо една четвърт от семейните задълбочен анализ на способностите на наследниците фирми са инвестирали в обучение на човешките от гледна точка на изискванията към бъдещия ресурси (24%), а близо една трета – в покупка на нови наследник на фирмата. Семейните фирми могат да машини и/или оборудване (31%). Повече от използват и комбинират разнообразни подходи за половината семейни МСП (близо 55%) оценяват развитие на потенциалните наследници включително достъпа си до финансиране през последната година обучения, специализации, придобиване на като недостатъчен, но само 16% от семейните фирми професионален опит в организацията или други имат просрочени плащания. В момента от фалит се организации, придобиване на висше образование и страхуват 58% от семейните фирми, а също така др. Напредъкът и развитието на всеки потенциален малко повече от 58% заявяват, че при фалит, не биха наследник трябва непрекъснато да се оценява, за да стартирали отново бизнес. могат да се идентифицират успешните кандидати и да се оптимизира тяхното обучение. Унаследяването на семейния бизнес включва прехвърляне на управленския контрол и Изборът на наследник е ключов момент в процеса собствеността на следващото поколение на унаследяване. Той трябва да се базира на собственици/мениджъри. Интересът на предварително изработени ясни критерии. Трябва да изследователи, държавни институции, консултанти, се търси съответствие между характеристиките и собственици и мениджъри към темата за желанията на наследника и изискванията на бизнеса. унаследяването на семейните фирми е свързан с Изборът на наследник трябва да бъде съпроводен и с факта, че малка част от тези фирми оцеляват до второ избор на бъдещ управленски екип за бизнеса. или трето поколение. Трудностите, свързани с Процесът на унаследяване завършва с трансфер на унаследяването на семейните фирми, могат да станат управленския контрол и собствеността на избрания причина за фалит и поради това е необходима наследник, трансфер на дялове от собствеността на специална подготовка както на семейството, така и други членове на семейството, уточняване бъдещата бизнеса за да се реализира успешен трансфер на роля на напускащия собственик-мениджър и собствеността и управленския контрол към създаване на стратегия и план за развитие на следващото поколение. семейната фирма. Унаследяването е процес, а не еднократно Почти 70% от българските семейни фирми все действие и изисква внимателно планиране на всички още се управляват от техния основател. При около управленски, финансови, правни и данъчни аспекти. 12% от семейните фирми унаследяването вече се е Планирането на процеса на унаследяване е един от състояло; 8.6% от фирмите планират да прехвърлят ключовите фактори, определящи оцеляването на управлението на наследник в близко бъдеще (до 1-2 семейния бизнес. Процесът на унаследяване включва години), а около 11% планират да направят това в разнообразни етапи и дейности, които са силно средносрочен план (3-5 години). Над 61% от фирмите повлияни от външната среда на организацията, няма да прехвърлят управлението на наследник в нейните характеристики (размер, степен на следващите 10 години, а близо 12% от фирмите формализация, структура, стратегия, култура и др.), планират прехвърлянето на управленския контрол да семейството и социалната среда. се състои след 6-10 години. Процесът започва с изграждането на споделена Мнозинството от българските семейни фирми не визия за бъдещето на семейния бизнес и планират важни дейности и аспекти, свързани с изработването и приемането на основни насоки и прехвърлянето на собствеността и управленския правила за определянето на потенциалните контрол на следващото поколение. Под 17% от наследници, тяхното обучение и развитие, семейните фирмите са подготвили план за критериите и процедурата на избор на наследник и прехвърляне на управленския контрол на наследник. ролите на мениджърите и членовете на семейството в Списък с потенциални наследници са съставили едва процеса. Комуникирането на приетите правила и 29.7% от семейните фирми. Най-голям е делът на 259 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 фирмите, които провеждат обучение на потенциални • През 2010 г., разликата в заплащането за 1 час наследници – 42.4%. План за бизнеса след между мъжете и жените е 14.1% в полза на прехвърляне на управленския контрол на наследник мъжете; са изработили под 15% от семейните фирми. Решение • За периода от 2002 до 2010 г. тази разлика как ще бъде разпределена собствеността след намалява с 3.7 процентни пункта (от 17.8 на прехвърляне на управленския контрол над бизнеса на 14.1%); наследник са взели една четвърт от семейните фирми. • По икономически дейности през 2010 г. с най- Някои от причините за недостатъчното планиране малка разлика в заплащането между мъжете и на унаследяването в българските семейни фирми са жените са дейностите: „Държавно управление; следните: държавно обществено осигуряване” – 3.3% и „Професионални дейности и научни • собствениците и мениджърите не осъзнават в изследвания” – 4.3%, а с най-голяма – съответно достатъчна степен значението на процеса на дейностите „Култура, спорт и развлечения” – унаследяване за оцеляването на фирмата и 34.6% и „Хуманно здравеопазване и социална запазването на семейния контрол над фирмата; работа” – 32.7%. • собствениците и мениджърите не притежават • Икономическите дейности, за които през 2010 г. нужните знания и умения за успешно управление заплащането за 1 час на жените е по-високо от на процеса на унаследяване; това на мъжете са: „Административни и • липсват ясна дефиниция за семейна фирма и спомагателни дейности”, „Строителство” и политики и мерки за насърчаване на българските „Други дейности”. семейни фирми; Проблеми пред женското предприемачество са: • липсват консултантски услуги в областта на управление на семейни фирми и в частност на • Полът – силно диференциращ фактор по управление на унаследяването; отношение бранша/профила и големината на • обучението по управление на семеен бизнес бизнеса; почти не е застъпено в българските висши и • Предимно малък бизнес в сферата на услугите и средни учебни заведения. търговията – “видимост” и представителство; • Отсъствие на жените в ръководствата на Женското предприемачество в организациите, представляващи бизнеса. Само 12% от членовете на управителните съвети в България най-големите европейски предприятия са жени, а Европейската комисия смята, че в 97% от случаите те се председателстват от предприемаческият талант на жените може да мъж; подпомогне просперитета на Европа. Насърчаването • Спорадични инициативи на тези организации, на женското предприемачество е обект на особени насочени към жените; усилия през последните години. • Необходимост от обучителни квалификационни инициативи; ЕК е идентифицирала за страните-членки, средна • Необходимост от целеви информационни разлика в брутното почасово възнаграждение на кампании относно възможности за финансиране жените и мъжете в икономиката. 60% от българите чрез програми и проекти; смятат, че разликата в заплащането по пол е сериозен • Необходимост от развитие на менторски проблем (Евробарометър, януари 2012). Основните програми – жени въвеждат в бизнеса жени чрез причини за това са следните: споделяне на знания, умения и опит; • Пряка дискриминация; • Необходимост от интегриране в големи • Подценяване труда на жените; международни мрежи на жените предприемачки. • Сегрегация на пазара на труда; По данни на НСИ, резултатите от наблюдението • Стереотипи; на работната сила и на състоянието на женското • Съвместяване на професионалния и личния предприемачество в България през 2011 г., са живот. следните: Разлика в заплащането по пол, изразена в числа, е • Коефициентите на икономическа активност (15– както следва: 64 навършени години) са 69.6% за мъжете и 62.4% за жените; 260 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 • Коефициентите за заетост (15–64 навършени При категорията „обработваема земя”, в резултат години) са 60.9% за мъжете и 56.2% за жените; на стимулиращата роля на директните плащания, • Основните сектори на икономическа дейност на тенденцията на намаление за периода 2006 - 2007 г. жените предприемачи са ”Търговия”, се обръща и за периода 2008-2011 г. се наблюдава “Професионални дейности” и “Преработваща ежегодно нарастване – през 2011 г. размерът й промишленост”; надвишава с 1 377 хил. дка този от 2006 г.; • Между 70 и 90% от предприятията, ръководени Делът на необработваната земя от общата площ от жени, са микропредприятия; със селскостопанско предназначение намалява от • Най-голям е делът на жените, работещи като 9,1% през 2006 г. на 7,3% през 2011 г. При угарите се собственици на предприятия. забелязва трайна тенденция на намаление – те са с 60,1% по-малко през 2011 г. спрямо 2006 г.

3.2. Селско стопанство Структура на земеделските стопанства Макроикономическите показатели през За периода 2003 г. – 2010 г. протичат процеси на последните две години показват, че земеделието преструктуриране на земеделските стопанства, при преодолява регистрирания през 2009 г. спад. По което общият им брой намалява. данни на НСИ през 2010 г. създадената в аграрния сектор БДС в стойностен обем е 2 976 млн. лв. и Съгласно проведеното преброяване на представлява 4.9% от общата БДС и 4.2% от БВП. земеделските стопанства в България през 2010 г. Въпреки че се наблюдава тенденция на намаление на земеделските стопанства са 371 100, което относителния дял на земеделието в структурата на представлява намаление с 44% спрямо броя на БДС, той остава висок в сравнение със средния за ЕС. стопанствата, изследвани по време на преброяването през 2003 г. Изследванията на структурата на В рамките на последните няколко години земеделските стопанства показват, че броят им земеделието е единственият отрасъл на българската намалява с 19,7% през 2005 спрямо 2003 г., със 7,8% икономиката, който формира положително през 2007 спрямо 2005 г. и с 24,7% през 2010 спрямо външнотърговско салдо и има немалък принос за 2007 г. подобряване на външнотърговския баланс. За периода на членство на България в ЕС износът и В сравнение с 2007 г., се отчита намаление както салдото при търговията със селскостопански стоки на броя на стопанствата с размер до 2 ха - с 27,9% отбелязват стабилен ръст. Положителното така и на ИЗП в тях – с 21,5%. В същото време, броят външнотърговско салдо бележи увеличение от 941 на стопанствата с размер от 10 до 100 ха нараства с млн. щатски долара през 2010 г. до 1 423 млн. щатски 43,8%, а на използваната в тях площ – с 51,1%. долара през 2011 г. Стокообменът с аграрни стоки Увеличава се и броят на стопанствата с размер над представлява около 13% от общия на България, 100 ха – с 24,7% и на ИЗП в тях – с 20%. износът – около 17%, а вносът – около 10%. През последните 3-4 години се наблюдава постепенно окрупняване на животновъдните ферми и Използване на земята увеличаване броя на отглежданите животни в едно Аграрното производство e свързано с стопанство. Тенденцията се потвърждава и от рационалното използване на най-важния природен данните от преведеното през 2010 г. преброяване на ресурс - земята. Функция от развитието и земеделските стопанства. състоянието на поземлените отношения през последните години е използването на поземлените Работна сила в земеделието ресурси. Данните от проведеното през 2010 г. преброяване Анализът на използването на земята за периода на земеделските стопанства сочат, че през 2010 г. в 2006-2011 г. показва, че: земеделието са заети 751 700 лица на пълен и непълен работен ден (394 100 годишни работни Площта със селскостопанско предназначение единици), като относителният дял на семейната намалява с 2 232 хил. дка; работна ръка е 92,8%. В сравнение с 2007 г., броят на Намалява и използваната земеделска площ с 1 021 заетите е намалял с 20,8%. хил. дка; 261 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Комасация и връзка на поземлената ползвателите на земи, тъй като площите, които се предвиждат за поливане, следва да са използват собственост с хидромелиорациите постоянно за срока на експлоатация на съоръжението, Уедряването на земеделски земи е за да може да бъде той оправдан разход и да издържи регламентирано в чл. 37е и чл. 37з от Закона за още в проектна фаза на анализ на ползите и собствеността и ползването на земеделските земи. разходите. Кадастралните граници на имотите се променят въз Основните проблеми пред уедряването се коренят основа на одобрен от министъра на земеделието и в това, че процедурата по участие в план за уедряване храните план за уедряване и нотариално заверено е финансово недостъпна за дребните собственици споразумение между собствениците на участващите поради това, че има нужда от поредица от нотариално имоти, с цел създаване на уедрени поземлени имоти. заверени пълномощни, нотариално заверени Според изследвания, извършвани в Германия, споразумения и т.н., които натрупват такси върху Швейцария и Австрия, икономически ефективните общата стойност на имотите им. Същото важи и за имоти са със среден размер 40-50 дка, докато в държавните такси за отразяване на собствеността в България средния размер е 5.5 дка. кадастралната карта. Процедурите по уедряване на Ролята на държавата в уедряването е да открие доброволна основа се препятстват и от това, че често процедурата за изработване на плана, да указва не могат да бъдат намерени всички съсобственици на методическо ръководство, да предоставя един имот, което е проблем на национално ниво, безвъзмездно на участниците актуални материали и когато се отнася до разпореждането със данни съхранявани от органите по поземлена собствеността. собственост, и Агенцията по геодезия, картография и Начало на решаването на проблемите може да се кадастър, както и да указва експертна помощ при даде чрез: съставяне на техническото задание за изработване на плана за уедряване. • Създаване на законова процедура, позволяваща участието на само един от съсобствениците; Интензитетът на подаване на заявления показва, че до 2020 г. е възможно откриването и работата по • Осигуряване на средства за разходите за процедури за около двеста землища, уедрявани на участието на дребните собственици (и доброволен принцип. неплатежоспособни общини) – пропорционално на имотите, с които участват. Тези разходи Министерство на земеделието и храните ще включват заплащане на нотариалните такси, продължи да изпълнява дейностите, делегирани на проектирането на новото положение на имотите държавата по закон, както и да участва в кампанията (за някои случаи ще изисква изготвяне на по информиране на обществеността за развитието на лицензирана оценка), изготвянето на промените процеса. в земеделския кадастър, регистрирането на Европейската практика показва, че уедряването новата собственост и др. Премахването на може да бъде както доброволно (България, Холандия, държавни такси във връзка с планове за Испания), така и принудително (Испания, Холандия, комасация (уедряване) в АГКК и МЗХ. По този Германия, Франция, Турция и др.). Принудителните начин ще се стимулира естествения процес на процедури изискват създаването на специализирано уедряване на доброволен принцип, без да се законодателство и компенсационни механизми от налагат принудителни, скъпоструващи мерки; страна на държавата. В много от страните те водят до • Изготвяне на комплексни комасационни много по-мащабни резултати, но и до много съдебни (устройствени) планове за територии, където се спорове. прилагат мерки по оперативните програми на ЕС, най-вече когато се засягат поземлени имоти. Уедряването е само част от комасационната Тези планове следва да указват районираните по процедура, която цели създаването на устойчиви земеделски култури и видове селскостопанска и териториални структури, които включват земеделски туристическа дейност, като това райониране се земи, сграден фонд, селскостопанска инфраструктура, превърне в задължително за заинтересованите преработвателни предприятия и елементи на туризма. страни. Устойчивите инвестиции в земеделие и особено в • Тъй като доброволното уедряване по собственост скъпоструващата хидромелиоративна база, могат да е устойчиво решение, то ще продължи да бъде се подпомогнат от стабилни поземлени отношения. стимулирано, но като междинно действие, Строежът и поддръжката на хидромелиоративните преодоляващо ползването на разпокъсани имоти, съоръжения е пряко зависим от собствениците и Министерството на земеделието и храните 262 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 изпълнява задълженията си по създаване на Министерство на земеделието и храните да бъде масиви за ползване на ежегодна база, според осигурена възможността да създаде специализиран разпоредбите на чл. 37в от Закона за кадастър и единна геобаза данни, които да съчетават собствеността и ползването на земеделските в себе си картата на възстановената собственост земи. Това дава възможност за окрупнена (кадастъра), орто-фото картата на България, обработка на маломерните поземлени имоти. почвената карта, карта на хидромелиоративните При всички проблеми, които са установени по съоръжения, карта на изпълнените проекти по ПРСР, отношение на намаляващия дял собственици, карта на поземленото ползване и карта на текущите които управляват и обработват лично имотите проекти по комасация. Това изисква създаването на си, феномена на „липсващите собственици”, мощен софтуер и хардуерна обезпеченост. владението в съсобственост са пречки пред Поради сложността на комасационните проекти и комасацията. По отношение на ползването, нуждата от непрекъснато координиране и земеделските стопани в България все още са в методическа помощ, следва да се обособи и малко период на установяване и разширяване обхвата специализирано звено в областта на комасацията. на законово ползване на земеделските земи чрез договори за наем или аренда. Ролята на държавата е да осигури от една страна условия за Материално-техническа стимулиране и разширяване на обхвата на обезпеченост и инфраструктура ползването на земеделските земи чрез Прилагането на предприсъединителната програма съответното правно основание с цел максимално САПАРД и Програмата за развитие на селските зачитане на правото на собственост, а от друга райони (2007-2013 г.), както и подкрепата със страна да спомогне чрез законовия регламент да средства от националния бюджет, допринесоха в се постигне устойчивост при ползването. Това е значителна степен за реализирането на инвестиции, от съществено значение за земеделските стопани насочени към модернизацията на земеделските по отношение на възможностите им за достъп в стопанства. най-пълна степен до средствата от ОСП, предназначени за подпомагане в земеделието. Разходите за инвестиции в сектора се увеличават двукратно след присъединяването към ЕС спрямо Действащите разпоредби, регламентиращи годините преди това – от 373 - 463 млн. лв. за уедреното ползване на земеделските имоти, са периода 2004 г. - 2006 г. до 638 – 967 млн. лв. достатъчно уредени, като се дава превес на годишно за периода 2007 - 2011 г. Нарастването на доброволното споразумение, а от друга страна се обема на инвестициите в сектора се дължи най-вече гарантира възмездното право на ползване за имоти на на възможностите, които предоставя Програмата за собственици, които не ги управляват лично и не са ги развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., предоставили за ползване чрез договори. Тази част от като подпомагането по Първи стълб на ОСП дава законодателството, въпреки, че е динамична, се допълнителен стимул за реализиране на проекти по изменя внимателно, след консултации и становища от инвестиционните мерки на Програмата. всички заинтересовани браншови организации и това е така, защото тя се отразява непосредствено и Независимо от повишената инвестиционната веднага върху цялото ползване на земеделските земи активност в аграрния сектор, технологичното в страната. равнище на производството все още остава ниско. Това оказва влияние на производителността на труда, Изготвянето на споразумения между ползватели която в момента е около 4 пъти по-ниска от общата за или служебни разпределения на масиви за ползване е икономиката, а това е и една от причините за по- инструмент, който следва да получи допълнителна ниските доходи в селското стопанство в сравнение с подкрепа, като ползвателите бъдат останалите икономически сектори. стимулирани/задължени да сключват споразумения за разумния от земеделска гледна точка пет годишен Наблюдава се дисбаланс при усвояването на период. Споразуменията могат да се прилагат средствата по инвестициионните програми – голяма успоредно с плана за уедряване, като докато се част от инвестициите са свързани със закупуването на изпълнява процедурата по изготвяне на плана, новото машини, необходими за отглеждане на полски положение на имотите се маркира от съответно култури и в много малка степен са насочени към споразумение за ползване на земите. нуждите на животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, които се характеризират с С оглед безпроблемната работа по двата вида потенциал за развитие и в същото време – с по-ниско уедряване, по ползване и по собственост, е нужно на ниво на конкурентност. 263 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 В животновъдния сектор преобладават съоръженията, недостатъчни инвестиции за тяхното амортизирано оборудване, морално остарели възстановяване, реконструкция и поддържане, технологични решения и недостатъчна технологична значими нарушения на естественото състояние на обезпеченост на фермите. Значителна част от речните русла в резултат на добив на инертни млечните животни се отглеждат в условия, които до материали, силна брегова ерозия и др. голяма степен не отговарят на съвременните земеделски практики. Развитие на основните подотрасли Неглижирането на сектор „Хидромелиорации” на селското стопанство през последните двадесет години доведе до Наслагването на множество фактори, както от по- незадоволително състояние на хидромелиоративната далечното минало, така и от последните няколко система, която е важна предпоставка за години на членство в ЕС, повлия негативно върху поддържането на устойчиво, конкурентно и процеса на преструктуриране на стопанствата, екологично земеделие. тяхната продуктова ориентация и установяването на В България е изградена значителна за мащабите подходящ баланс между различните подсектори на на страната инфраструктура за напояване, състояща се българското земеделие. В структурно отношение от 240 напоителни системи и отделни напоителни българското земеделие се характеризира с полярно полета. В страната са изградени 7,441 млн. дка групиране на стопанствата с определена поливни площи, от които през последните години се специализация - от една страна - голяма група малки напояват около 300-400 хил. дка. стопанства, основно в животновъдството и градинарството, произвеждащи неефективно и със Налице са редица проблеми, по-важните от които слаба пазарна ориентация, и от друга, сравнително са: малобройна група едри, модернизирани в значителна • Остарели и амортизирани хидромелиоративни степен стопанства, насочили производствената си системи и съоръжения; разрушена и разграбена дейност главно към зърнопроизводството и някои вътрешно-канална напоителна мрежа и индустриални култури. Особено силно въздействие съоръжения; наличие на нискоефективни върху развитието на производствените структури и системи, изградени по технологии за напояване с подотраслите в земеделието оказва прилаганата увеличени загуби на вода, което води до система на директна подкрепа в рамките на първи непълноценно оползотворяване на водния стълб на Общата селскостопанска политика. ресурс; Настоящата схема за единно плащане на площ • Несъответствие между разработените програми осигурява различни нива на подкрепа на двата за развитие на хидромелиорациите в миналото и основни подотрасъла на земеделието – настоящата икономическа политика на страната растениевъдство и животновъдство, което води до след 1989 г., което води до несъответствие задълбочаване на различията в тяхното развитие – между параметрите на изградените напоителни създадена продукция, производителност, доходност, системи и сегашното им използване в условия на възможности за преструктуриране и модернизация. дребно и разпокъсано земеползване; • Недостатъчни инвестиции за възстановяване, Състояние на рибарството и реконструкция и поддържане на аквакултурите хидромелиоративната инфраструктура. Подсектор „Рибарството и аквакултури” има Изградена е и значителна за мащабите на страната специфична позиция и роля, както за аграрния национална инфраструктура за предпазване на отрасъл, така и за националната икономика. земеделските земи от вредното въздействие на Подсекторът, включващ и преработката на риба, има водите. Отводнени са и са подобрени условията за относително малък дял на национално ниво (в използване на над 1,5 млн. дка земеделски земи с създавания брутен вътрешен продукт в страната), но преовлажнени почви в повърхностния слой. От въпреки това осигурява висока работна заетост на заливане се предпазват над 1,4 млн. дка земеделски регионално равнище, особено в крайбрежните площи, населени места, стопански и др. обекти и райони, където заема значителен дял в местните национална инфраструктура. По отношение на икономики. инфраструктурата за предпазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите се Предимствата на подсектор „Рибарство и идентифицират редица проблеми, които са свързани с аквакултури” са свързани с наличието на потенциал критичното физическо сътояние на част от за развитие на производства на аквакултури в сладки и морски води, както и на неексплоатирани 264 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 естествени ресурси, в комбинация с възможности за Производство на метални изделия, без машини и пазарна реализация. оборудване (около 6%), Добив на метални руди (около 4%), Производство на машини и оборудване, с Основните проблеми на подсектора произтичат от общо и специално предназначение (около 4%). ограничения достъп до финансови ресурси, недостатъчно оборудване и стари производствени В преработващата промишленост са заети 87% от инсталации и риболовен флот, незадоволителна работещите в промишлеността, което е индикатор за пристанищна инфраструктура, както и недостатъчно значителната роля на преработващата промишленост използване на научните достижения и новите в икономиката на страната, както в икономически технологии в сектора. Налице е малко видово така и в социален аспект. разнообразие и изтощаване на рибните запаси, Основните природни ресурси, с които България водещо до намаляване на уловите, спад на доходите и разполага, са плодородна земя, обширни гори, загуба на работни места в рибарските области. находища на руди на цветни метали, кафяви и лигнитни въглища. Всяка промяна в цените на

3.3. Промишленост цветните и благородни метали, както и на цените на селскостопанските суровини, като пшеница и слънчоглед, има незабавно отражение върху Промишлеността и услугите в областта на българския износ, тъй като износът на суровини компютърните технологии са двигателя на представлява значителна част от износа на страната. икономическото развитие, защото те се конкурират Факторите, определящи производителността в тези на един глобализиран пазар и от тяхната сектори, са количеството и качеството на природните конкурентоспособност зависят обслужващите ресурси и на инвестирания в тях капитал. отрасли като търговия, енергетика, транспорт, Производството и износът на суровини не могат да строителство, здравеопазване, образование и други. бъдат двигател за по-висок жизнен стандарт в Анализът на данните за българската промишленост дългосрочен план, защото в тези сектори има много разкрива сериозни структурни слабости. Например, държави с по-богати природни ресурси и по-ниски повече от 2/3 от заетите в страната работят в сектори, разходи за производство (Бразилия, Аржентина, където средната работна заплата е под 400 лв. на Австралия, Чили и др.) и защото разходите за месец (т.е. сектори, зависими от евтина работна труд представляват малка част от добавената ръка), а секторите, свързани с използването на стойност, а концесионните такси са минимални. В природни ресурси, формират значителен дял във България значителен е ръстът на производителността брутната добавена стойност на промишлеността. И в сектора добив на цветни метали, но от друга страна двата вида сектори формират значителен дял от този сектор формира много малка част от заетостта. българския износ, имат ограничен потенциал за Производителността на преработката на развитие в бъдеще и не предлагат възможности за селскостопанска продукция зависи в много висока увеличение на доходите на заетата в тях работна степен от способността на предприятията да ръка. От друга страна, съществуват някои реализират иновативен маркетинг, но българските положителни характеристики и тенденции в фирми, работещи в тази област, все още отстъпват в развитието на българската промишленост. През маркетинга на своите европейски конкуренти. последните години се отчита увеличение на ръста на България е също така силно специализирана в капиталоинтензивната промишленост, която секторите, зависещи от наличието на евтина работна произвежда стоки с висока добавена стойност. Тя ръка. Около 1/3 от заетостта в промишлеността на формира и увеличаващ се процент от българския България (38.8%) и една пета (21,7%) от добавената износ. В допълнение, макар и от ниска база, се стойност се формира от тези сектори. Основни забелязва ускорено развитие на иновативната сектори в тази група са производството на текстил и промишленост и увеличение на дела на облекло. Сериозна структурна слабост на българската високотехнологичния износ. икономика е, че нарастването на заетостта в Водещите икономически дейности през 2011 г. в българската промишленост през последното България според техния дял в добавената стойност са: десетилетие се дължи основно на увеличаването на Производство и разпределение на електрическа и работещите в секторите, зависими от евтина работна топлоенергия и газ (около 20%), Производство на ръка, като производството на облекла, текстил и хранителни продукти (около 10%), Производство на мебели. облекло (около 7%), Производство на изделия от други неметални минерални суровини (около 6%), 265 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 По данни на БНБ секторите, зависими от ниските данъци, евтина енергия, наличие на свободни квоти разходи за труд, формират около 30% от износа на за емисии на въглерод, добра инфраструктура и България. наличие на подготвени кадри. Ниските данъци и наличието на подготвени кадри създават Откроява се изключително високата степен на предпоставки за развитието на капиталоемка специализация на сраната ни в производството на индустрия в България. Проблем обаче може да се облекла. Този сектор формира около 8% от окаже ръстът на цените на природния газ и добавената стойност на промишлеността в България. електроенергията, липсата на добра транспорта Освен в производството на облекло, България е над инфраструктура и ограничения ресурс на квоти за средното ниво за ЕС на специализация и в въглеродни емисии за нови предприятия. производството на текстил, трикотаж и обувки. Положителен е фактът, че тази група сектори се От друга страна тя все още е далеч от средните характеризира с най-значима експортна ориентация стойности на производителността в ЕС дори в през анализирания период. Секторът формира около секторите, зависещи от евтина работна ръка. В 45% от износа на нашата страна. Над всички се основните сектори, развити в България, годишната открояват четири сектора, а именно: цветни метали добавената стойност на един зает е 3 000-7 000 евро. (12-16% от износа), рафинирани петролни продукти докато стойностите в ЕС са неколкократно по- (13-14%), черни метали (около 6%) и основни високи. химични вещества - около 3%. С по-нататъшната либерализация на търговията с Капиталоемките сектори позволяват висока стоки, произведени от сектори, зависими от евтина производителност на един зает поради възможността работна ръка, българските производители ще бъдат за значително автоматизиране на процесите. изложени на засилващ се конкурентен натиск. Данните показват, че средната производителност на капиталоемките сектори в ЕС е два пъти по-висока от Поради това очакванията са, че в бъдеще средната производителност в секторите зависими от заетостта в тези сектори ще намалява, което налага евтина работна ръка. Поради тази причина изпреварващо да се разработят политики и мерки за капиталоемките сектори са изключително важни за преквалификация и осигуряване на нов тип заетост на осигуряване на по-висок жизнен стандарт в България. работната сила. Въпреки това, трябва да се има предвид, че по-голяма През периода на централно-планова икономика част от генерираната добавената стойност отива към България разви значителна тежка промишленост, собствениците на капитала под формата на лихви и която изисква сериозни капиталови разходи. Много дивиденти и една значително по-малка част стига до от тези предприятия бяха приватизирани в края на 90- заетите в сектора. В допълнение тези сектори не са в те години на миналия век, но резултатите от състояние да генерират достатъчно допълнителни приватизацията са противоречиви. Някои от тях бяха работни места, предвид автоматизацията на закупени от сериозни чужди инвеститори и успяха процесите. Предвид липсата на значими капиталови бързо да подобрят своята производителност и да ресурси в страната източник на капитали могат да разширят своите пазари (Нефтохим, Соди, бъдат чуждестранни инвестиции в капиталоемките Агрополихим). Други станаха собственост на сектори. неподходящи инвеститори и стигнаха до фалит и Основният двигател на икономически растеж и ликвидация (Кремиковци, Плама, Химко). постигането на по-висок жизнен стандарт в развитите Делът на капиталоемката индустрия в България е държави са секторите, свързани с иновации. с по-висок от средните стойности за ЕС. Добавената В България делът на тези сектори в общата стойност генерирана от тази група сектори в добавена стойност (21,2%) и в заетостта (18,4%) България представлява 25.2% от общата добавена са почти наполовина по-ниски от средните за ЕС. стойност в промишлеността в сравнение с над 20% Въпреки това се забелязват положителни тенденции за ЕС. Сред тази група сектори са тези за за нарастващата роля на тези сектори. Например, производство на цимент и за производство на цветни годишният темп на растеж на добавената стойност и благородни метали, където производителността в за периода 1999-2008 г. в областта на България, се приближава значително до средните производството на мотоциклети и велосипеди – стойности за ЕС - около 50% от нивото в ЕС. 47,1%, компютърни и информационни услуги – Развитието на капиталоинтензивните сектори зависи 38,9%, услуги по възпроизвеждане на записани силно от количеството и качеството на инвестирания носители – 35,5%, електронни лампи, тръби и други капитал. Основните фактори, които определят развитието на капиталоемка промишленост, са: ниски 266 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 електронни елемент – 25,1%, оборудване за контрол задържане на медиците, така и на по-ефективна на производствените процеси – 24,1%. система за планиране на човешките ресурси в здравеопазването. България изостава от средните стойности на ЕС в повечето иновативни сектори. Това е очакван резултат предвид ниските нива на разходи за 3.4. Туризъм иновации в страната и слабата връзка между образованието, научните звена и бизнеса у нас. В повечето сектори разликата в производителността в Туризмът е водещ, бързо разрастващ се България и средната стойност за ЕС е над 5 пъти. икономически сектор в България по отношение на Положителен е фактът, че някои сектори сред валутните приходи, дела в БВП и разкриването на иновативните имат по-висок или близък до средния нови работни места. Неговото развитие допринася за дял в БДС. развитието и на другите отрасли на националната Други иновативни сектори, в които България има икономика (по-конкретно на търговията, транспорта, силно присъствие са производството на лекарства и съобщенията, селското стопанство, производството машиностроенето. Делът на тези сектори в износа на на стоки за бита и др.), за диверсификация на страната е съответно около 5% и 8%. икономическите дейности в слаборазвитите региони, за повишаване на социално- икономическото Друг положителен факт е ясно изразената благосъстояние на българските граждани и тенденция за увеличение на дела на износа на качеството им на живот. Понастоящем 10.5% от БВП технологични продукти - Машини, уреди и апарати, на България се формират от приходи от Електрически машини, Резервни части и оборудване, международен и вътрешен туризъм, a 15,6% от Лекарства и козметика. българската икономиката са резултат от Делът на износът им в общия износ на България е мултиплицирания ефект на туризма, над 170 000 около 30%. Износът на технологични продукти от души е директната заетост в сектора, a общият брой страната бележи лек спад по време на икономическа на заетите в туризма и свързаните с туризма криза, но през последните две години отново се браншове e 474 000 души. отчита ръст на техния дял. Тенденцията на стабилно развитие на туризма в Иновативните сектори имат потенциал да периода след 1999 г. бе прекъсната през 2009 и 2010 създават значителна заетост и за увеличение на г. Световната икономическа криза оказа негативно доходите от труд, както и за нарастване на БДС. За влияние върху туристическите пътувания в световен развитието им е съществено осигуряването на мащаб, включително и в България. През 2011 г. обаче висококвалифицирана работна ръка. Секторът на се възстановяват положителните тенденции по почти информационните технологии се характеризира с всички показатели. Броят на посещенията на чужди високи темпове на растеж, но към настоящия момент граждани в България е 8 712,8 хил., което е с 4% той страда от липсата на достатъчно добре повече спрямо 2010 г. и с над 10% повече спрямо подготвени кадри, завършили технически 2009 г. Сходни са показателите и при посещенията с специалности. Високата енергоемкост на цел туризъм – през 2011 г. те са били с 6.1% повече икономиката ни предполага значителната спрямо 2010 г. и с 17.7% повече спрямо2009 г. необходимост от внедряване на енергоспестяващи През 2011 г. са реализирани 18 855 331 нощувки, технологии в страната, затова и този сектор е важен което осигурява заетост на леглата в средствата за за развитието на икономиката. Предвид тенденцията подслон и местата за настаняване от 32%, при 26,2% за застаряване на населението и очертаващото се през 2010 г. и 24,9% през 2009 г. Средната заетост на нарастване на разходите за здравеопазване, леглата в настанителната база достига нивата от технологиите, свързани със здравето придобиват все преди икономическата криза (30,1% през 2008 г.), по-голямо значение. България разполага с голям макар и при по-нисък брой легладенонощия в потенциал в сферата на здравеопазването и експлоатация. Реализираните нощувки от чужденци здравословния начин на живот, предвид големия брой са 12 461 275, което представлява ръст с 17.9% обучени медицински кадри, развитата си спрямо 2010 година. Делът на нощувките от фармацевтична промишленост и възможността за чужденци е 66.1%. производството на здравословни храни. Следва да се отбележи обаче съществуването на проблеми с Приходите от международен туризъм в текущата емиграцията на медицинския персонал от страната и сметка на платежния баланс за 2011 г. възлизат на 2 необходимостта от създаването както на мерки за 852,39 млн. евро, което е с 3.8% повече в сравнение с 2010 г. 267 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Според проучвания на 10-те основни генериращи пазарни сегменти с устойчивото потребление на пазара 50 за България средната продължителност на туристическите (природните и антропогенни) престоя е най-голяма при немските, украинските, ресурси. На този етап обаче специализираните форми руските и чешките граждани - 12 или 13 нощувки, на туризъм имат по-скоро допълващо значението и докато при британските, турските и сръбските място в националния туристически продукт, при граждани тя е 8 или 9 нощувки. Най-малка е при което значителният потенциал на голяма част от посетителите от Румъния, Гърция и Швеция - между територията на страната остава неизползван или 5 и 7 нощувки. слабо използван и бизнесът и местните общности там не могат да се възползват от предимствата на Разходите при пътувания до България са различни туризма. на отделните пазари: Британските и шведските граждани отбелязват най-високите разходи при Проведените проучвания на туристическите пътувания (137, съответно 116 евро на нощ на човек), пазари и туристическите потоци в страната следвани от немските и руските граждани (68, недвусмислено показват хакатеристиките на съответно 69 евро на нощ на човек), както и от актуалния имидж на страната като туристическа румънските, гръцките, турските, украинските, дестинация и пазарните бариери за реализирането на чешките и сръбските граждани (между 57 и 40 евро продукта й. на нощ на човек). България има позитивен имидж и сред Характерни за българския туризъм остават българските, и сред чуждестранните туристи. Все сезонните и териториални диспропорции. още обаче липсва единен и непротиворечив образ на Териториалната концентрация е силно изразена – страната, чрез който тя категорично да се разграничи 79.9% от леглата и 82.9% от реализираните нощувки от конкурентните туристически дестинации. Сред (94.5% от реализираните от чужденци нощувки) са почивалите у нас, страната се възприема като съсредоточени в 6 области 51. спокойна дестинация, с красива природа, добра кухня, с добри условия за СПА/ балнео и Изключителната концентрация на туристическото алтернативен туризъм изобщо и добри места за развитие е следствие от моноструктурността на настаняване. Летните туристи я възприемат и като националния туристически продукт. Към настоящия дестинация, която предлага добри условия за морски момент българският туристически продукт е туризъм. Сред чуждестранните туристи България има доминиран от морския рекреативен и ски туризма, имидж на евтина дестинация. Този атрибут е нейна които се развиват като масови форми на туризъм с отличителна характеристика в сравнение с всички негативни последствия от това – прекомерна конкурентите. Единствената друга държава, която експлоатация на природния ресурс, презастрояване, отговаря на подобно описание е Турция. Както сред ниски средни приходи от турист, слаба зимните, така и сред летните туристи (и българи, и диверсификация на икономическите дейности, чужденци) дестинацията „България” има формирани ограничаване на положителните икономически ключови силни страни, т.е. характеристики, върху ефекти в малък териториален ареал и т.н. които да бъде изграждан имиджът й и върху които да Възможностите за по-нататъшен растеж в се основава предлагането на туристически продукти и традиционните курорти и туристически райони услуги. Неоползотворен потенциал за подобряване на (Черноморско крайбрежие и ски курорти) са имиджа на страната е налице по отношение на достигнали своя предел и тенденцията за ръст от алтернативните видове туризъм, в случай, че изминалото десетилетие няма да може да бъде представянето по тези характеристики бъде запазена, ако съществуващият подход към развитието подобрено. се запази. Спокойствието, красивата природа и добрата От друга страна едва през последните години се кухня са базовите характеристики, по които България полагат усилия за диверсифициране на националния не трябва да допуска слабо представяне, за да остане продукт чрез развитието на специализирани форми на предпочитана дестинация за активните сезони. С туризъм – културен, спа, еко, голф, комбиниращи потенциал по отношение на предпочитанията към интересът на по-малки, но по-платежоспособни страната са и възможностите за практикуване на СПА/ балнео и алтернативен туризъм изобщо. 50 Великобритания, Германия, Швеция, Чехия, Русия, Украйна, Основната физическа бариера, която според Сърбия, Румъния, Гърция и Турция чуждестранните туристи съществува пред България 51 като туристическа дестинация, е липсата на добра Варна, Добрич, Бургас, София-град, Благоевград, Смолян инфраструктура. Това е бариера, която страната 268 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 споделя с Турция и Гърция. Необходимо да се средства и опит за развитие на туризма. На положат усилия бариерите пред останалите държави регионално ниво трудно се формират устойчиви да се превърнат в предимства на България – като член дестинации, които да улеснят туристическия на ЕС пътуването към нея е свободно, екзотична и маркетинг и да повишат видимостта, съответно интересна е с обичаите и традициите си, конкурентоспособността на туристическата настаняването е евтино, а цените на продуктите и индустрия. услугите – под и около средните за Европа. В същото време, благодарение на природното и Въпреки реализираните инвестиции в периода историческо разнообразие на територията на 2009-2011 г. и усилията, полагани в подобряването на страната, България има значителен потенциал за общата инфраструктура – пътища, пречиствателни развитие както на масовите, така и на алтернативните съоръжения, зелени енегийни източници, както и в видове туризъм. Такъв потенциал има не само схемите за изграждане на туристически атракции на черноморското крайбрежие и планините, които базата на културното и природно наследство, като заемат повече от 1/3 от територията на страната, но основен проблем на туристическото развитие от също и 9 обекта включени в Списъка на световното страна на посетителите продължава да се отчита наследство на ЮНЕСКО, повече от 600 минерални състоянието на общата инфраструктура. водоизточници, хиляди местни традиционни и Едновременно с това много от потенциалните културни атракции, богатото биоразнообразие туристически атракции не са разработени по начин, (повече от 5% от територията на страната е със статут който да оползотворява техния потенциал (да могат на защитена територия, вкл. 3 национални и 11 да привлекат достатъчно посетители за по-дълъг природни парка), 40 000 исторически паметника, 160 престой), а свързаната с тях прилежаща туристическа манастира, повече от 330 музея и галерии, богати инфраструктура е незавършена, остаряла, износена традиции в провеждането на фестивали и празници, или липсваща. запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има Други основни проблеми както на масовия, така официално обявени 142 курорта, от които 58 са и на специализирания туризъм, са липсата на добре балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 обучен персонал и текучеството на кадри поради морски. ниското заплащане в сектора. Това се отразява пряко на качеството на предоставения продукт. Особено място сред потенциала на нашата страна за развитие на туризма заема културния туризъм. Липсата на туристически офиси на основните ни Според много експерти в Българя съществува международни пазари също така възпрепятства изключително разнообразие на културно-исторически оползотворяването на пълния туристически паметници. Седем цивилизации през последните 4000 потенциал на страната ни. години изключително интензивно са се развивали на Върху качеството на туристическия продукт се днешните български земи - праисторическата, отразява и изоставането във внедряването на древногръцката, римската, древнотракийската, съвременните информационни технологии и византийската, българската и ислямската. Повече от резервационни системи в отрасъла. Налице е също 40 хиляди са регистрираните недвижими паметници така липса на единна бази данни и статистика за на културата в България, като седем културни легловия капацитет по различните форми на туризъм, ценности са от световно значение. В държавните и която да обоснове инвестиции в необходимата общинските музеи се съхраняват над 5 милиона инфраструктура, да се определят приоритетни движими паметници на културата. България региони за инвестиции в базова инфраструктура, разполага своите съкровища в 10 национални, 13 съответно да предотврати претоварването на ведомствени, 29 регионални, 91 общински музеи и ресурсите и инфраструктурата. 40 общински галерии. Туристическите сдружения и общините имат силно Освен ресурсния потенциал са налице и други ограничени ресурси, за да се включат активно в сериозни предпоставки развитието на културния подпомагане на туристическото предлагане. Към туризъм в страната – наличието на пазарен интерес настоящия момент общините разработват програми към този тип туризъм, възможността културният за развитието на туризма, но те не са обвързани с туризъм да се комбинира с всички останали видове държавната туристическа политика и не са туризъм, при което би бил основен инструмент за обезпечени с финансови средства, което ги прави положително развитие и на традиционните трудно реализуеми. Ограничено е и формирането на туристически продукти, цялостна положителна клъстерни структури, с цел обединяването на политическа рамка в ЕС, налични задоволителен брой 269 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 специалисти и творчески кадри в областта на културата, археологията, историята, музейното дело и 4 Регионални измерения на т.н. икономическото развитие От друга страна са налице и значителни слабости, които следва да бъдат преодолени, за да бъде реализиран потенциала на нашата страна в тази 4.1. Междурегионални и област. Това са от една страна необходимостта от вътрешно регионални подобряване на нормативната уредба, която не стимулира достатъчно намирането на алтернативни различия начини за финансиране на културните ценности чрез мотивиращи бизнеса данъчни облекчения за спонсорство и меценатство, хаотичност на инвестициите и липса на концентрация на Състояние на регионалната финансирането в приоритетни проекти, липса на икономика концептуална визия и планове, както за приоритетите На регионално ниво (райони на ниво 2), пет от в културния туризъм, така и за адекватна за нуждите българските региони попадат в последната десетка с на сектора материално инфраструктура, непълноти и най-нисък БВП на човек от населението в ЕС (по неточности в наличната информация за културните паритет на покупателна способност – PPS с данни за обекти и действия, липса на национален културен 2011 г.): Северозападен район с 28% от средния за календар в краткосрочен и средносрочен план и ЕС, Северен централен с 30% и Южен централен с липса на критериална система за мониторинг и 30% заемат последните три места в класацията, а отчитане на резултатите с оглед на инвестираните в Югоизточен и Североизточен район са съответно с тях финансови средства и други ресурси. 36% и 37% 52. От българските райони силно се Сходно е състоянието и перспективите пред спа- откроява Югозападният район с 73%. В столицата са и балнео туризма. Вземайки под внимание концентрирани значителна част от икономическите направените анализи на състоянието на населението дейности и тя остава най-привлекателното място за на Европа, в т.ч. и на България и отчетените бизнес и заетост в страната. тенденции на застаряване, затлъстяване и нарастване Приносът на районите в БВП на страната през на заболеваемостта на жителите на континента, пред 2009 г. продължава да бъде неравномерен, при България се отваря възможността за превръщането й нарастване на регионалния БВП за всеки от районите. в център на здравето в Европа, благодарение на С най-голям принос в съвкупния БВП в абсолютна огромното наличие на естествени природни лечебни стойност и като относителен дял в края на 2009 г. е фактори на територията й – климат, минерални води, Югозападният район – 32 995 млн. лв. и дял от 48.3%, лечебна кал и др. Превенция и профилактика на докато най-нисък е приносът на Северозападния здравето на населението чрез естествените природи район – съответно 5 070 млн. лв. и дял от 7.4%. лечебни фактори, е от една страна необходимост с цел удължаване на продуктивния живот в добро здраве на гражданите и от друга страна - възможност Секторна структура на икономиката за утвърждаване на България на международния В аналитичен порядък е важен и прегледа за пазар като водеща дестинация в това направление. формиране на БВП по икономически сектори. За Допълнителни положителни предпоставки са вече последните пет години, в национален план той реализираните мащабни инвестиции в частния показва едни постоянни тенденции: – водеща роля на сектор, наличието на квалифицирани кадри и т.н. В сектора на услугите (дял от 61,77- 64,51% в БВП), този контекст следва да се преодолеят проблеми и сравнително постоянен дял на индустрията в рамките недостатъци, свързани с регламентиране на 31% и намаляващ дял на селското и горско предоставянето на допълнителни услуги, промоцията стопанство. на страната като спа-дестинация, популяризиране на Секторните различия в четирите района ( NUTS 2) възможностите на България в рамките на а.и. Северозападен, Северен централен, здравноосигурителния сектор в ЕС и др. Североизточен и Югоизточен не са с голяма амплитуда. За аграрния и индустриален сектор, те са 52 Източник: НСИ. 270 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 в рамките на средните показатели за ниво страна. При Сравнителният анализ на демографското сектора “услуги” обаче, само Североизточния състояние в районите на ниво 2 в България през икономически район е в тези граници, докато другите последните години като цяло потвърждава три района са с показатели, значително под средните продължаващите негативни тенденции и за страната. характеристики: Южният централен район в голяма степен се • Намаляване на общия брой на населението на доближава по показатели до районите от предходния всички райони; абзац. • Влошена възрастова структура и възпроизводство, а оттук и намаляване на Югозападният район е водещ по отношение на трудоспособните контингенти от населението и сектора “ услуги”, като той формира близо 55% от висок коефициент на възрастова зависимост; БВП в национален мащаб. БВП от сектор “индустрия” също се различава повече от два пъти от • Най-големи различия и дисбаланс в сравнение останалите пет района от NUTS 2. със средните стойности за демографското развитие на страната продължават да се Тук трябва да отчетем и ниско равнище на общата наблюдават между Северозападния район и и секторна производителност на труда. Югозападния район. Производителността на труда на едно заето лице, в сравнение с ЕС-27 = 100 през 2010 г., е 41.5, като Вътрешнорегионалните неравновесия в България трайно заема последното място сред демографското развитие са още по- силно изразени страните-членки през изминалите шест години. на ниво области и общини. Запазват се значително неблагоприятните демографски тенденции в части от Равнището на производителността на труда е най- Северозападния и Северния централен район, както високо в индустриалния сектор – 5307.8 лева брутна и относително благоприятната демографска ситуация добавена стойност (БДС) средно на един зает и 12.4 в южните части на Югозападния район и в Столична лева за един отработен човекочас. В сектора на община, части от Североизточния, Южния централен услугите, всеки зает произвежда средно 4 276.8 лева и Югоизточния район. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 9.9 лева от текущия обем на показателя. Най- Основните проблеми за демографското развитие ниска е производителността на труда в аграрния на страната най-вече са предизвикани от сектор – 705.4 лева БДС на един зает и 2.3 лева за задържащото се високо ниво на смъртността, един отработен човекочас. сравнително по-ниската средна продължителност на живота и по-високото ниво на детска смъртност в сравнение с другите европейски страни, както и Демографско състояние отрицателното външно миграционно салдо. В периода между двете преброявания 2001-2011 г. Посочените проблеми имат и силно изразен населението на страната намалява с 564 331 души, регионален аспект. Например по данни на НСИ за при средногодишен темп на намаление 0,7%. 2010 г. вариацията в стойността на коефициента на детска смъртност (на 1 000 живородени деца) за В районите в южната част на страната е райони от ниво 3 е в диапазона 20,5 ‰ за област концентрирано по-голяма част от населението, което Сливен, 3,5‰ за област Силистра, като общо за е важен фактор по отношение на потенциала им за страната стойността на показателя се равнява на развитие. Близо половината от населението живее в 9,4‰. Югозападния и Южния централен район, като тяхното население е съответно 2 132 хил. (29%) и Въпросите, свързани с възпроизводството на 1 479 хил. души (20%). и Югоизточният и населението са от особена важност и значимост не Североизточния район са следващите по брой на само за демографското развитие на България, но и за населението, като в тях живеят съответно 1 076 хил. формирането на нейните трудови ресурси, които са (14,6%) и 966 хил. (13,2%). Северният централен и в основата на сегашното и бъдещото общо развитие Северозападния район имат население от съответно на страната. 861 хил. (11,7%) и 847 хил. (11,5%). Относителният дял на населението, живеещо в градовете в тези Икономическа активност, заетост и райони е по-нисък от средния за страната. Най-висока безработица степен на урбанизация са достигнати в Североизточния и Югозападния район. Най-голям пик на работната сила е отбелязан през 2008 г. – 3504.7 хил. души (15-64 навършени години), след което се поддържа трайна тенденция на 271 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 намалението й. Само за второто тримесечие на 2011 г. Инвестиции към второто тримесечие на 2010 г., тя е намаляла със 108 хил.души. Това движение е силно повлияно Делът на преките чуждестранни инвестиции главно от вътрешни и външни икономически условия (ПЧИ), проследен с натрупване от 2004 до 2010 г. и и въздействието с вътрешни политики е ограничено. изразен в%, показва големи различия в районите от За 2011 г. сред статистическите райони ниво 2: в СЗ район – 2.32%, в СЦ район – 3.69%, в СИ Югозападният се откроява с най-висока заетост и с район – 9.51%, в ЮИ район – 12.34%, в ЮЦ район – коефициент на заетост (на населението от 15-64 7.50%, в ЮЗ район – 64.64%. Северозападният и навършени години) 66.3%. За останалите райони Северният централен район изостават чувствително стойностите му са сравнително близки – разликата от другите райони, относително добре са между най-ниската и най-високата стойност на Североизточният и Югоизточният райони, но коефициента на заетост е 13.3 пункта за 2011 г. Югозападният район превъзхожда близо два пъти всичките други райони, взети заедно. За всички държави-членки на ЕС е характерно нарастване на безработицата, като резултат от Увеличава се делът на ПЧИ в сектори като влиянието на световната финансова криза, която се търговия и транспортни услуги, строителство, отразява и на българските региони, където също се банково и застрахователно дело, хотелиерство и наблюдава нарастване на безработицата през 2011 г., туристически дейности и др. Следващи по размер на в сравнение с 2009 и 2010 г. През 2011 г. равнището генерирани ПЧИ са Североизточен и Югоизточен на безработица е най-високо в Североизточния район район, които заемат водещо място в развитието на (15.6%), а най–благоприятна е ситуацията в туризма сред районите от ниво 2 в страната. Водещи Югозападен район (7.3%). центрове в Североизточен район са градовете Варна и Шумен, където поради наличието на университети са Още по-големи са разликите на ниво област, създадени добри условия за привличане на млади висока е безработицата в областите Шумен – 26.7%, хора и за осигуряване на квалифицирани кадри. В Разград – 20.6% и Видин – 20.4%, значително по- Югоизточен район водещи области по привличане ниска от средната е безработицата в област Кърджали на ПЧИ са Бургас (транспортна дейност), Стара – 5.1%, София (столица) – 6.0.% и Стара Загора – Загора (инвестиции в промишлеността и 6.6%. енергетиката), следвани от област Сливен (преработваща промишленост и винопроизводство). Предприемачество В Южен централен район ПЧИ се реализират в Продължават тенденциите на неравномерно сектори като преработваща индустрия, търговия и разпределение на сектора на МСП по райони от ниво транспортни услуги, строителство и развитие на 2, както и на относителния дял на предприемачи сезонни туристически дейности, като водещи области (работодатели и самонаети лица) от общо заетите в са Пловдив и Хасково. Развитието на туризма има все съответните райони като показатели за равнището по-голямо значение за икономиката и заетостта в на предприемачеството. Отрицателните фактори, района, поради благоприятните природни фактори, отнасящи се до липсата на регионални и особено на културно-историческото наследство и изградената в локални механизми на финансов инженеринг за значителна степен туристическа база и микропредприятия и МСП, недостатъчно инфраструктура. квалифицираната работна ръка и малкия брой На последни места сред районите от ниво 2 в подготвени бизнес кадри, все още запазват своето страната по привличане на ПЧИ са Северен действие и през периода 2005-2008 г. Известен централен и Северозападен район. Неравномерното напредък се отбелязва при подкрепата за малкия и разпределение на ПЧИ и инвестициите в дълготрайни средния бизнес от страна на банковия сектор, който материални активи по райони от ниво 2 в страната се развива нови продукти при започване и разширяване запазва през последните години. Това се дължи на на бизнеса, както и при административните и съсредоточаването им в силно урбанизирани, с добре регистрационни процедури. развита инфраструктура зони в близост до столицата Най-ниски нива на развитие на и големите градове в районите. Съществува ясно предприемачеството се отбелязват в Северозападен изразена диференциация между развитието на район, а най-високите нива се запазват в столичния град и останалите области в районите. Югозападния и Южния централен район. 272 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Туризъм Северозападния и Южния централен район, в сравнение с други райони. В сравнение с изявени в туристическо отношение райони в ЕС, показателите за развитие на туризма и По-ниската степен на изграденост на пътната качеството на туристическите услуги за България са мрежа от висок клас в периферните гранични и доста по- ниски, което предполага значителни северните части на страната ограничава ресурси за преструктуриране и модернизиране на възможностите за икономическо развитие на отрасъла от гледна точка на справяне с конкурентния териториите, които са отдалечени от нея, понижава натиск и осигуряване на устойчиво прогресивно качеството на живота и ги определя като развитие на туризма в България. недостатъчно привлекателни за потенциалните инвеститори. Важна роля за подобряване и В туристическото развитие на регионално ниво изравняване на социалните и икономическите съществуват ясно изразени диспропорции, въпреки условия за регионите ще има изграждането на наличието на добри условия и предпоставки почти автомагистралната мрежа, която ще подобри във всички райони. Различията между районите се свързаността на регионите и достъпа до големите дължат преди всичко на разположението на градски центрове, където е съсредоточено природните рекреационни ресурси (на морското икономическото развитие и се предоставят широк крайбрежие и в планините). Но своя принос в тази спектър от публични услуги с висок ранг. ситуация дават и големите градове, където са съсредоточени туристически обекти и преобладаваща Ефективността на транспортната инфраструктура настанителна хотелска база. В крайбрежните области е от решаващо значение за регионалното развитие и e Варна, Бургас и Добрич са съсредоточени 65.6% от основен фактор за регионалната легловата база на страната, а заедно със София-град и конкурентоспособност и сближаване. Пловдив – 73.4% от легловата туристическа база и Вътрешнорегионалните различия в България са до 80% от реализираните нощувки, както и 80.9% от голяма степен резултат от различията в достъпа на приходите от настаняване. Преодоляването на регионите до националната и международна дисбаланса между туристическо развитие на транспортна инфраструктура. районите на Черноморското крайбрежие и тези от вътрешността на страната следва да бъде заложено Образователна инфраструктура като стратегическа цел, като се базира на Качеството на образователната инфраструктура, разнообразяване на туристическото предлагане и на транспортната достъпност до училища и алтернативните видове туризъм, опиращи се на университети, както и насърчаването на мрежи за богатите природни и антропогенни рекреационни обмяна на опит и добри практики между райони в ЕС ресурси в районите от вътрешността. е от ключово значение при реализирането на регионалната политика. Транспортна инфраструктура В Северозападния район след промените на Достигнатото ниво на развитие на пътната мрежа териториалния обхват на районите на ниво 2 има от висок клас – автомагистрали и пътища І клас в само един университет - в Плевен. Югозападният районите на страната се различава. Високата гъстота район се откроява с по- високата си концентрация на на изградените автомагистрали и пътища І клас в университети и колежи в сравнение с останалите Североизточния, Югозападния и Югоизточния район райони в страната. Независимо от относително определя по-добрата достъпност и комуникативност с високия брой на образователни и изследователски по-малки времезагуби за пътуване, в сравнение с центрове, няма качествен преход към приложни условията в останалите райони. В Северозападния и изследвания и трансфер на иновации и технологии Южния централен район пътната мрежата от висок към останалите сектори. Връзката между клас пътища е с по-малка гъстота, като в тези случаи научноизследователските и образователните нейните транспортни функции се поемат от институции и бизнеса във всички райони от ниво 2 от регионалните пътища, чиято гъстота е по-висока, но дълго време е прекъсната, което е една от причините това се отразява неблагоприятно върху за ниската добавена стойност и ниската транспортните услуги, тъй като освен регионалния, те конкурентоспособност на производството в провеждат и тежък товарен трафик. Влошеният отделните райони в сравнение с европейските и транспортен достъп до някои периферни територии, световните показатели. Това се потвърждава и от отдалечени от функциониращата пътна мрежа от факта, че все още на територията на нито един район висок клас, в голяма степен определя изоставането в не е реализирана идеята за технопаркове и други социалното и икономическото развитие на структури от този вид. Университетите следва да 273 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 бъдат много по-тясно обвързани с икономиката на единствено Южен централен район е с по-високо регионите, в които се намират и да синхронизират ниво от средното за страната, докато Североизточния своите усилия с очакванията на бизнеса. район изостава значително по този показател от другите райони. Югоизточният район е с най- Здравна инфраструктура значими междуобласти различия. Разликата между област Ямбол (332 болнични легла на 100 000 души) При анализиране на данните за осигуреност на и област Стара Загора (785 болнични легла на 100 000 населението с медицинска помощ по области трябва души) е 453 пункта. Населението на един лекар общо да се имат предвид специфичните особености на за страната за 2011 г. е 258души. По райони от ниво 2 медицинското обслужване. Лечебните заведения не с най-добър показател е Северозападен район –243 са свързани пряко само с обслужването на души на един лекар, а с най-неблагоприятен е населението на едно населено място или община и Северен централен район – 323. достъпа до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните Възобновяеми енергийни източници заведения обслужват населението на няколко Възможности за използване на ВЕИ съществуват области. Заведенията с национален обхват, във всички райони от ниво 2, като най-благоприятни независимо от тяхното местонамиране обслужват са в Североизточен, Южен централен и Югозападен населението на цялата страна. райони. Изследванията по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че в крайбрежните Показателите за осигуреност по области варират, територии на Североизточен район съществуват като най-високи са те в областите, в чийто центрове отлични възможности за развитието на има медицински университети и университетски ветроенергетиката. Североизточен район е на първо болници. място в страната по инсталирана мощност на По данни на НСИ броят на болничните заведения генератори за производство на електрическа енергия (многопрофилни болници, специализирани болници и от възобновяеми източници. Производството на центрове) към 31.12.2011 г., в България е 344. В електрическа енергия от вятърни електрически столицата те са 59, което представлява централи продължава да нараства, и делът му през приблизително 17.2% от общия брой на болничните 2011 г. (по оперативна информация на МИЕТ) е заведения на територия на страната. В Южен 18.2% от произведената електрическа енергия от ВИ централен (67 лечебни заведения), Югозападен район в страната. Слънчевата енергия може да се използва (96 лечебни заведения) и Югоизточен район (49) са за ефективно производство на електричество главно в концентрирани 61,6% (212 лечебни заведения за Югоизточния, Югозападния и Южния централен болнична помощ) от общия брой болнични заведения. район, където наличният ресурс е В областите Пловдив, Пазарджик, София-област, 4.25 kWh/m2/дневно или 1 550k Wh/m2/годишно. Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Стара Загора и През 2011 г. относителния й дял в енергията от ВИ Враца болничните заведения са 148, което достигна 5.2%. представлява близо 43.0% от общия брой на болничните заведения на територия на България. Телекомуникации и Следователно може да се направи извода, че е налице значителната диспропорция между Южна и Северна информационни технологии България по отношение на броя болнични заведения, По отношение на домакинствата, които имат като същевременно в районите на ниво 3 основната достъп до Интернет се откроява част от болничните заведения е концентрирана в Югозападният район с 43,7%, а останалите пет девет области. района са със стойности между 26% и 33%. За Осигуреността с болнични легла в България в страната като цяло 33% от домакинствата имат края на 2011 г. е 647 на 100 000 души население .В достъп до Интернет 53. (значително под средната Северозападният район болничните легла са 11.4%, в стойност за ЕС 27 от 70%). Северния централен район – 10.4%, в Североизточния Анализирайки данните на Евростат по отношение – 9.7%, в Югоизточния – 12.8%, в Южния централен дела на лицата, които никога не са използвали – 20.3%, в Югозападния 28.6% или общо 93.2%. Останалите 6.8% от леглата са във ведомствени болници и не се разпределят по статистически райони и области. По отношение на показателя брой 53 НСИ, 2010 г. болнични легла на 100 000 жители през 2011 г. 274 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 Интернет през периода 2005-2010 г., се констатира водите в страната е добро, с изключение на непрекъснато намаляване. Средно за ЕС 27 определени райони, които имат проблеми от местен стойността за 2010 г. възлиза на 26%, като България е характер. За 2010 г. количеството питейна вода, с една от най-високите стойности от 51%. В третирана в пречиствателни станции за питейна вода разпределението по райони от ниво 2 на страната е 149,83 млн.куб.м. относно показателя за лицата, които никога не са Един от основните проблеми във използвали компютър, с най-нисък дял се откроява водоснабдителния сектор за много региони в страната Югозападният район (37%), а с най- високи е режима при водоподаването, дължащ се на стойности са Североизточен (54%) и Южен централен вътрешни загуби по разпределителните мрежи и район (55%). липсата на съоръжения за съхранение и складиране В сферата на телекомуникации и информационни на вода. За 2010 г. 1,0% от населението на страната е технологии може да се направи извод, че разходите за с режим на водоснабдяването, като най-проблемен в въвеждане на ИКТ са недостатъчни, което се дължи това отношение е Северен централен район с 3,9%. основно на малкия пазар и високата стойност на По степен на изграденост на канализационната услугите. Достъпът до Интернет е осигурен в мрежа в населените места и на селищни големите и по-малките градски центрове. Проблеми пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ), съществуват предимно в селата, където все още страната изостава, През 2010 г. само 70,6% от степента на оборудване на домакинствата с компютри населението е обхванато от канализационни мрежи, е твърде ниско и е необходимо изграждането на като 45,2% от него е обслужено с пречиствателни публични места за достъп до мрежата (телецентрове). станции за отпадъчни води. Това води до задълбочаване на териториалните различия в използването на ИКТ и се отразява на Канализационна мрежа е изградена в 167 градове неблагоприятно на регионалния икономически и 100 села. Приблизително 95% от градовете в растеж и конкурентноспособност. страната имат изградени канализационни мрежи, но по отношение на селата този процент е едва 9%. По данни на НСИ за 2010 г., в България общо 26% от домакинствата имат достъп до широколентови Наблюдават се големи вътрешнорегионални услуги, като в ЕС-27 този дял е 61%. Сред различия в дела на населението, обслужвано от българските региони с най-висок дял от 37% (НСИ, канализационна мрежа. С най-голяма степен на 2010 г.) се откроява Югозападният район. Достъпът изграденост са канализационните мрежи в до високоскоростен Интернет посредством Югозападен район, където те обслужват 85,8% от широколентова свързаност открива сериозни населението на района, а с най-ниска степен - в възможности за растеж - на БВП, на заетостта, на Северозападния район – 53,1%. При останалите конкурентоспособността на регионалните икономики райони от ниво 2 стойностите на този индикатор и за подобряване качеството на живот. варират от 61 до 72%. Разходите за опазване на околната среда в Bодоснабдителна и канализационна страната през 2010 г. са на обща стойност 1 273 777 инфраструктура хил. лв. Те са най-високи в Югозападния район – 452 944 хил. лв., следван от Югоизточен и България има добре развита водоснабдителна Северозападен район, където са съответно 236 407 система, която осигурява вода на 5031 населени хил. лв. и 226 547 хил. лв. места, като обхваща 99% от населението на страната (2010 г.). Междурегионалните различия в дела на Южен централен район се определя като един от водоснабденото население са незначителни – от най-замърсените райони по отношение на въздуха, 99.9% за Североизточния район до 97.6% за Южен водата и почвата. Друг район с натрупани сериозни централен район. Въпреки високата степен на екологични проблеми е Югозападният район. изграденост на системите за водоснабдяване на Промишлените дейности, енергийният сектор населените места, повечето от тях (над 88%) са транспортът, миннодобивната промишленост и построени в периода 1960-1980 г., при което са преработвателните дейности са основните източници използвани азбестоциментови и стоманени тръби. на замърсяване в този район. Най-сериозни Тази тяхна характеристика ги прави остарели от екологични проблеми в Югоизточния район са технологична гледна точка. Те са физически силно локализирани в Бургас, Бургаския залив, общините амортизирани, което води до високо ниво на повреди, Гълъбово и Раднево. Въздухът, почвата и водата са ниска ефективност на водоподаването и високи нива силно замърсени от нефтодобивната промишленост, на загуби на питейна вода. Като цяло, качеството на енергийния сектор, минната промишленост и 275 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 транспорта. Продължаващото замърсяване на околната среда и наличието на замърсени територии

4.2. Градско развитие и селски ще изисква през следващите години насочване на райони средства в сферата на управление на отпадъците. В Северозападен и Северен централен район се наблюдава трансгранично замърсяване на въздуха, България е разделена на 6 района (NUTS 2), 28 епизодични замърсявания на водите на река Дунав и административни области (NUTS 3) и 264 общини свлачищни процеси по нейните брегове. В (LAU 1). Североизточния район екологичните проблеми са концентрирани във Варненска област и Девня. В 4.2.1 Градско развитие последните години често явление са наводненията в Населението на Република България е 7 364 570 резултат на промените в климата, които предизвикват души към 1.02.2011 г., като в столицата живеят 1 291 кризисни ситуации в отделни райони на страната. 591 души, което представлява 17,5% от общото Регионалният анализ показва, че Югозападният и население в страната. Близо половината от Северозападният район се очертават като населението живее в Югозападния и Южния своеобразни регионални полюси. Югозападният централен район, като тяхното население е съответно район е на първо място по демографски и 2 132 хил. (29.0%) и 1 479 хил. души (20.0%). икономически показатели и около средното равнище Югоизточният и Североизточният район са при сравнение на европейско регионално ниво, следващите по брой на населението, като в тях докато Северозападният заема последно място по живият съответно 1 078 хил.(14.6%) и 966 хил. почти всички основни показатели. Анализът на (13.2%). Северният централен и Северозападния основните индикатори, характеризиращи район имат население от съответно 861 хил. (11.7%) и демографското, социалното, икономическото и 847 хил. души (11.5%) . инфраструктурното развитие на районите на Най-малка по брой на население е област Видин, страната, доказват по-ниската степен на развитие за в която живият 101 хил.души, или 1.4% от Северна България в сравнение с Южна България, като населението на страната, а най-голямата е област резултат от действието на сложен комплекс от София (столица) – 1 291 хил. души (17.5%). В фактори и условия, които оказват съвместен общ резултат на естественото и механичното движение в неблагоприятен ефект на въздействие. Като такива сравнение с 2001 г. във всички области, с изключение могат да бъдат посочени негативните демографски на София (столица,10.3% увеличение) и Варна (2.8% тенденции, незадоволителното състояние на увеличение), населението намалява. В областите изградената пътна инфраструктура, затрудненият София (столица) и Варна увеличението на достъп до регионалните пазари на труда, населението се дължи главно на механичен прираст. неблагоприятните структурни промени в секторите За областите Бургас, Пловдив, Благоевград и на регионалните икономики и др. Кърджали относителният дял на намалението е по- Констатират се ясно изразени различия и на нисък от средния за страната. С над 20% е намаляло вътрешнорегионално ниво. По- благоприятна е населението на областите Враца и Видин. В стопанската конюнктура само в областните градове и значителна степен (между 15% и 20%) е намаляло прилежащите икономически зони, благодарение на населението на областите Габрово, Кюстендил, вътрешните и външните производствени инвестиции Ловеч, Монтана и Силистра. и по-добрите условия за предприемачество и бизнес, Продължава тенденцията на намаляване на броя докато в малките и средните общини, които не на населението в резултат на по-висока смъртност разполагат с по-значителен финансов и човешки спрямо раждаемостта. Както общо за страната, така и потенциал, икономическите дейности са за отделните райони е характерен отрицателен съсредоточени в сферата на услугите и търговията. естествен прираст. Коефициентът на естествен Проблеми като отрицателен естествен прираст на прираст през 2011 г. е най-висок в Югозападния (- населението, високо ниво на детската смъртност, 3.3‰) и Североизточния (- 3.5‰) райони, а най- миграция, влошена възрастова структура, ниско нисък в Северозападния район (- 10.8‰). В страните- равнище на заетост, се нуждаят от спешно членки на ЕС за 2010 г. естественият прираст е предприемане на мерки, особено в по-малките положителен 1.0 ‰. населени места. Вътрешнорегионалните различия са един от основните проблеми за постигането на По отношение на възрастовата структура на устойчиво регионално развитие. населението се потвърждават неблагоприятните 276 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 тенденции в демографското развитие. Налице е случаи е ограничител за тяхното развитие. продължаващ процес на застаряване на населението, Разрастването на градовете обикновено винаги е което се изразява в намаляване на абсолютния и свързано с нуждата от допълнителни ресурси (вода, относителния дял на населението под 15 години и енергия, градоустройство и др.), експлоатацията на увеличаване на дела на населението на 65 и повече които уврежда околната среда (около градовете) и години. През 2011 г. под 15 –годишна възраст са били води до все по-голям екологичен натиск (замърсяване 15.3% от населението на страната. Към 01.02.2011 г. на въздуха и водите, отпадъци, замърсяване на техният дял намалява на 13.2%. Незначително се почвата, ерозия) в района на градовете и техните увеличава делът на населението във възрастовата околности. група 15 – 64 години. Спрямо 2001 г. този дял е Състоянието на мрежите на техническата нараснал с 0.4% и от 67.9% е достигнал 68.3%. Най инфраструктура и благоустройството не голямо е увеличението на дела на населението над 65 удовлетворява адекватно градските нужди и години – от 16.8% през 2001 г. на 18.5% през 2011 г. затруднява правилното функциониране на градовете. В нивото и динамиката на икономическото Износени, остарели и недоизградени са мрежите за развитие в отделните агломерационни ареали се водоснабдяване и канализация. Амортизирана е наблюдават значителни различия. Столичната физическата среда и сградният фонд. агломерация е най-динамичният и силно развит Благоустройството (пътни настилки, пешеходни зони, регион в страната с най-голямо дялово участие в озеленяване, градски центрове и архитектура) е една БВП. Най-висок дял във формирането на БДС имат от най-слабите страни на населените места в София и 6-те големи града– Пловдив, Стара Загора, страната. Бургас, Варна, Русе и Плевен. Продължаващият процес на урбанизация Значението на определените градски ареали за вероятно ще доведе до ръст в градските превози в развитието на знанието и иновациите се определя от по-големите селищни агломерации и ще предизвика концентрацията на образователната и научно- сериозни проблеми в урбанизираните територии, като техническа инфраструктура. Състоянието на увеличено използване на автомобили, намалено образователната инфраструктура в значителна част от търсене на обществен градски транспорт и по-нисък учебните заведения се характеризира с остарял стандарт на предлаганите транспортни услуги, сграден фонд и липса на специализирана материална увеличени нужди от държавни/общински субсидии, база и оборудване, необходими за един съвременен задръствания и вредно въздействие върху околната учебен процес. Научния и интелектуален потенциал среда. за реализиране на изследователска и развойна дейност в България е съсредоточен в университетите 4.2.2. Селски райони и специализирани висши училища, разположени основно в София и 6-те големи града. Според дефиницията за селски райони, използвана при Програма САПАРД и при Програмата Преобладаващата част от иновативните за развитие на селските райони за периода 2007- предприятия в България са съсредоточени в 2013 г. за териториално базирани интервенции, това градските центрове. Една от причините за това е са общини (LAU 1), в които гъстотата на населението концентрацията в тях на предприятия на е до 150 жители на кв.км., като нито едно населено чуждестранни инвеститори. място не е с население над 30 000 души. Съгласно За учебната 2008/2009 г. 54, броят на тази дефиниция 80% от територията на България се университетите и специализираните висши училища класифицира като селска, където живее 41% от в България е 43, като 97.7% от тези институции се населението. Гъстотата на населението в селските намират в 36-те общински центрове на райони (35.2 жители на кв.км.) е приблизително агломерационни ареали. В столицата броят на половината от средното за страната (67.8 жители на университетите и специализираните висши училища кв. км.). е 20, което представлява 46.5% от общия им брой на Като цяло населението на България намалява, територия на страната. както и това в селските райони. Населението в Незадоволителното състояние на физическата селските райони е намаляло с над 1 милион души в среда и благоустройството в градовете в редица периода 1972 – 2004 г. и след това до 2008 г. с над 180 000. По данни на НСИ от 2008 г. населението в селските райони спрямо 2007 г. намалява с 0.4%. 54 По данни на НСИ. Основните фактори за намаляване броя на населението в селските райони са отрицателния 277 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 естествен прираст и миграцията от селските към Делът на имащите достъп до широколентов градските райони. Интернет в селските райони по данни от 2008 г. като дял от цялото население в тези райони е 0.9% Възрастовата структура на населението в спрямо 3.2% за страната. Наблюдава се увеличаване селските райони 55 е по- неблагоприятна от общата на дела на Интернет покритието в селските райони за страната. Делът на населението в трудоспособна (DSL покритие като дял от населението) от 4% през възраст в селските райони се равнява на близо 59%, 2004 г. на 20% през 2008 г., като средно за страната което е сравнително по-ниско от стойността на стойността на показателя е 78%. 56 показателя за страната, равняващ се на приблизително 69%. Същевременно, делът на По отношение на пътната инфраструктура в населението в над трудоспособна възраст в селските селските райони, общинските пътища са с добро райони е по-висок-26%, докато стойността на покритие. Проблем остава незадоволителното показателя общо за страната е близо 18%. Негативни качество на общинските пътища, което е резултат от фактори за наличието на по-неблагоприятна недостатъчния ресурс за поддържането и възрастова структура на населението в селските обновяването им. Лошото качество на пътищата райони са по-високите нива на смъртност на повишава времето за пътуване и подчертава слабите населението, включително и на детска смъртност, страни на териториите, намалява тяхната процесите на вътрешна миграция от селата към икономическа и социална привлекателност. големите градове, като и проблемът със задържане на Водоснабдителната система покрива около 99% от младото население в селските райони. населението на страната, като всички градове и 96% от селата имат водоснабдяване. Водопроводната По данни на НСИ за 2009 г., коефициентът на мрежа в населените маста и извън тях са физически и икономическа активност на 15 и повече навършени морално амортизирани, с висока аварийност, ниска години в селата е 42.3%, докато стойността на ефективност при експлоатацията им и високи загуби показателя за градовете е 57.4%. По отношение на на питейна вода (над 60%). регистрираните нива на безработица, отново се наблюдава диспропорция между градовете и селата. По степен на изграденост канализационната Коефициентът на безработица на населението на 15 мрежа в населените места и пречиствателните и повече навършени години през 2009 г. в селата е станции за отпадъчни води има значително 10.2%, което е с 4.4 процентни пункта по-високо от изоставане спрямо развитието на водоснабдителните регистрираното ниво на показателя за градовете системи. Делът на канализираните градове е 67%, а (5.8%). Различия съществуват и по отношение на на селата 3.2% 57. заетостта на населението над 15 години. По отношение на публичната инфраструктура, Коефициентът на заетост на населението над 15 образователната система е добре развита с ясли, години в селата е 38%, което е с 16.1 процентни детски градини и училища в почти всяко населено пункта по-ниско от стойността на показателя за място в селски район с минималния задължителен градовете. брой деца. Проблем е по-ниското качество на Съществен проблем в общините в селските образованието от това в градските райони, което води райони е високото ниво на дългосрочната до по-ниско ниво на образование на населението в безработица, което се обяснява с липсата на селските райони от това на населението в градските възможности за заетост. Високото ниво на райони. безработица сред младите е допълнителен проблем, Природните ресурси и климат в селските райони който води до миграцията на младата работна сила от са важна предпоставка за насърчаване на множество селските към градските центрове. икономически дейности: селско стопанство, горско В цялата страна инфраструктурата и услугите, стопанство, промишленост, туризъм и т.н. предоставяни от ИКТ сектора, са сравнително България е сред европейските държави с по- добри. Мрежата на пощенските услуги в селските богато биоразнообразие, включително и с някои райони е добре развита. Капацитетът на мрежата за редки и ендемични видове. Флората в България обслужване на международен трафик обаче е недостатъчен. 56 Годишен доклад за изпълнение на ПРСР, 2009 г. 55 57 Източник: НСИ, Междинна оценка на Програмата за развитие на Анализ за идентифициране на проблемите и потенциала за селските райони на Република България за периода 2007-2009 г. развитие на тематичните области на политиките на МРРБ. 278 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 обхваща между 3 550 и 3 750 висши растителни вида. лицата в трудоспособна възраст от работната сила. Традиционно, българите отглеждат местни сортове, Това от своя страна формира относителна ниска което е предпоставка за запазване на значителното стойност на икономическата активност в сравнение разнообразие на старите, примитивни сортове със страните от ЕС. В период на икономическо (народен подбор), местните популации и техните възстановяване се очаква повишаване на търсенето на форми. труд с определени характеристики. В тази насока съществува значителен потенциал за развитие на Основните въпроси, свързани с околната среда в човешките ресурси, чрез предоставяне на обучение за селските райони са: придобиване на професионална квалификация и • Ценни полуестествени местообитания биват ключови компетентни за заети и безработни лица. унищожавани заради използваните дренажни Образователната структура на населението се системи, оранта, изграждането и употребата на подобрява, като следва ясно изразена тенденция на торове, пестициди; увеличение на броя и дела на населението с висше и • Замърсяване на почвата и подпочвените води; средно образование при същевременно намаляване на • Деградация на почвената структура на броя и дела на хората с основно и по-ниско обработваемите земи; образование. Същевременно обаче се регистрира • Висок риск от увреждане на горите при намаляване на относителния дял на учащите в природни бедствия; професионалното образование и обучение. В • Много от собствениците на земя не зачитат структурата на завършващите студенти се забелязва високата природна стойност на земята и диспропорция между търсенето на пазара на труда и устойчивото земеползване. дела на завършващите студенти. Още по-проблемен изглежда фактът, че равнището на участие на 5 Основни предизвика- населението на възраст 25-64 г. в България в различни форми на учене през целия живот е едно от телства пред икономиката и най-ниските в ЕС със стойности 1.3-1.4%, при 9.3% идентифициран потенциал средно за страните от ЕС. Този факт влияе силно негативно върху качеството на човешките ресурси в страната и потенциала за подобряване на След присъединяването на България към ЕС, се конкурентоспособността на икономиката. наблюдава процес на постепенна конвергенция на Огромен недостатък на училищната система е доходите със средните за ЕС. Въпреки това страната липсата на система за управление на качеството на остава най-бедният член на общността като брутният образованието, както и на такава за инспектиране на вътрешен продукт на човек от населението изостава качеството на образователните институции. повече от два пъти от средните стойности за ЕС. Последните резултати от международни изследвания Основните социално-икономически проблеми са на учениците симптоматично показват, че качеството концентрирани в следните области: човешки капитал на образователната система в страната се влошава. (образование, здравеопазване, социално развитие, Анализът на здравния статус на българското демографска картина, спорт и култура), население показва множество проблеми от инфраструктура (базисна и институционална), съществено значение. На този етап здравеопазването конкурентоспособност на икономиката, особено по у нас не е в състояние да отговори на отношение на иновативността й. В същото време предизвикателства като застаряване на населението, наблюдаваме силна небалансираност на регионалното непрекъснато развитие на медицинските технологии, развитие и различия по оста „градски-селски райони”. повишаващите се изисквания на населението за Неблагоприятните демографски тенденции от качествен живот, а оттам и за качествено лечение. последните 20 години се изразяват главно в Здравният статус на работещото население се отрицателния прираст на населението, високото характеризира с по-рискови нива на условията на равнище на общата смъртност, застаряването на труд (увреждания, заболявания, безопасност, стрес) населението, обезлюдяването на населени места и от тези в ЕС. райони, Социалното развитие в страната се възпрепятства В резултат на икономическата криза, чийто от остарялата материално-техническа база на последствия все още оказват влияние на трудовия съществуващите социални, образователни и здравни пазар, се наблюдава повишаване на продължителната заведения, което обуславя ниското качество на безработица и тенденция на „излизане” на част от предлаганите услуги. Сериозно предизвикателство 279 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 пред социалното развитие на страната е и рискът от брутната добавена стойност на промишлеността. И бедност и социално изключване, който е над средното двата вида сектори формират значителен дял от равнище на ЕС. българския износ, имат ограничен потенциал за развитие в бъдеще и не предлагат възможности за Използването на амортизирани технологии в увеличение на доходите на заетата в тях работна производството стои в основата на ниската ръка. производителност и високата енергийна интензивност на икономиката. В крайна сметка Туризмът е водещ, бързоразрастващ се всичко това уврежда конкурентоспособността на икономически сектор в България по отношение на българските предприемачи и ги поставя в неизгодни валутни приходи и разкриване на нови работни места. позиции на международните пазари. Същевременно, Приходите, реализирани от него, спомагат за инструментът за преодоляване на това изоставане – развитието и на другите отрасли на националната инвестиции в ново оборудване, технологии и know- икономика (по-конкретно на търговията, транспорта, how – не се използва достатъчно интензивно. Както съобщенията, селското стопанство, производството държавата, така и частният сектор отделят на стоки за бита и др.), за диверсификация на незначителен финансов ресурс за икономическите дейности в слаборазвитите региони, научноизследователска и развойна дейност, което за повишаване на социално-икономическото води след себе си до изостряне на проблема за благосъстояние на българските граждани и технологичната изостаналост. качеството им на живот. Българската енергетика е изправена пред Благодарение на природното и историческо предизвикателствата от значителната зависимост от разнообразие на територията на страната, България внос на ресурси и енергия, от нарастващите има значителен потенциал за развитие както на енергийни цени и от промените в климата. България е масовите, така и на алтернативните видове туризъм. една от най-бедните, най-енергоемките и най- Голяма част от транспортната инфраструктура е зависимите от внос на енергийни ресурси страни в на незадоволително ниво, особено що се отнася до Европа. Нашата страна осигурява повече от 70% от пътната инфраструктура и въвеждане на брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от високотехнологични системи за управление и внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е мониторинг на трафика. Това от една страна оскъпява практически пълна и има традиционно едностранна транспортирането на суровините и продукцията на насоченост към Руската Федерация. бизнеса, а от друга – се явява и пречка за навлизането Основно предизвикателство пред икономиката на на инвеститори в региони, които иначе са страната е ниската енергийна ефективност, която привлекателни (поради наличието на евтина работна влияе негативно върху конкурентоспособността. ръка). По отношение на инфраструктурата за Причина за това са остарялата енергийна водоснабдяване и канализация, анализът показва инфраструктура, която води до значителни загуби нейното ниско качество и недостатъчен капацитет. при преноса на енергия, остарелите машини, които Необходими са също значителни инвестиции в използват предприятията, относително ниските цени областта на инфраструктурата за опазване на на енергийните ресурси, които не стимулират околната среда, конкретно в проекти за пречистване въвеждане на енергоспестяващи технологии и на отпадъчни води и газови емисии, а също в относително трудния достъп до финансови ресурси за инфраструктура за обработка на отпадъци. закупуването им. Като цяло регионалният анализ показва, че Промишлеността и услугите в областта на Югозападният и Северозападният район се очертават компютърните технологии са двигателя на като своеобразни регионални полюси. Югозападният икономическото развитие, защото те се конкурират район е на първо място по демографски и на един глобализиран пазар и от тяхната икономически показатели и около средното равнище конкурентоспособност зависят обслужващите при сравнение на европейско регионално ниво, отрасли като търговия, енергетика, транспорт, докато Северозападният заема последно място по строителство, здравеопазване, образование и други. почти всички основни показатели. Анализът на Анализът на данните за българската промишленост основните индикатори, характеризиращи разкрива сериозни структурни слабости. Например, демографското, социалното, икономическото и близо половината от заетостта в промишлеността на инфраструктурното развитие на районите на България е в секторите, зависими от евтина работна страната, доказват по-ниската степен на развитие за ръка, а секторите, свързани с използването на Северна България в сравнение с Южна България, като природни ресурси, формират най-голям дял във резултат от действието на сложен комплекс от 280 Приложение В Национална програма за развитие: България 2020 фактори и условия, които оказват съвместен общ докато в малките и средните общини, които не неблагоприятен ефект на въздействие. Като такива разполагат с по-значителен финансов и човешки могат да бъдат посочени негативните демографски потенциал, икономическите дейности са тенденции, незадоволителното състояние на съсредоточени в сферата на услугите и търговията. изградената пътна инфраструктура, затрудненият Проблеми като отрицателен естествен прираст на достъп до регионалните пазари на труда, населението, високо ниво на детската смъртност, неблагоприятните структурни промени в секторите миграция, влошена възрастова структура, ниско на регионалните икономики и др. равнище на заетост, се нуждаят от спешно предприемане на мерки, особено в по-малките Констатират се ясно изразени различия и на населени места. Вътрешнорегионалните различия са вътрешнорегионално ниво. По-благоприятна е един от основните проблеми за постигането на стопанската конюнктура само в областните градове и устойчиво регионално развитие. прилежащите икономически зони, благодарение на вътрешните и външните производствени инвестиции и по-добрите условия за предприемачество и бизнес, 281 VІІ. SWOT анализ Силни страни  Благоприятни климатични условия и природни дадености за развитие на селско стопанство и туризъм  Богато културно-историческо наследство  Относително стабилна макроикономическа среда и ниски преки данъци  Благоразумна и предсказуема фискална политика  Висок дял на населението със средно и по-високо образование  Наличие на квалифицирани изследователи в областта на природо-математическите науки, компютърните технологии и инженерните науки и медицината  Сравнително малка разлика в равнищата на заетост на жените и мъжете  Изградена система за социално подпомагане и за социална интеграция на групите в неравностойно положение  Висока степен на изграденост и гъстота на съществуващата транспортна инфраструктура и висока степен на електрификация на железопътния транспорт  Добре развита водоснабдителна система, обхващаща 99% от населението и добри качествени характеристики на питейната вода  Висока степен на изграденост на електропреносната система и добра свързаност със съседните страни  Развита лека промишленост  Добре развит сектор на услугите  Висок темп на растеж на наукоемките сектори на икономиката  Равномерно разпределена мрежа от градове на територията на страната Слаби страни - Липса на национална политика за адаптация към изменение на климата - Неблагоприятни демографски тенденции - Ниско качество на здравните услуги и затруднен достъп до тях - Остаряла и небалансирано разпределена здравна инфраструктура - Остаряла образователна инфраструктура и влошено качество на образователната система - Ниско качество и ниско ниво на интензивност на научно-изследователската и иновационната дейност - Голям дял на отпадащи ученици в задължителна училищна възраст от образователната система - Ниско равнище на участие на населението в различни форми на учене през целия живот - Високо ниво на риска от бедност и значими социални проблеми - Ниски доходи на населението - Сравнително ниска икономическа активност на населението в трудоспособна възраст, висок дял на безработните младежи и обезкуражените лица - Относително ниска производителност на труда и ресурсна ефективност на икономиката - Незадоволително състояние и ниво на поддържане на съществуващата транспортна инфраструктура - Относително нисък дял на автомагистралните пътища в републиканската пътна мрежа - Висока степен на амортизация на водопроводните мрежи и високи загуби на вода в тях - Недостатъчна степен на изграденост на съоръженията за отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води и на инфраструктурата за третиране на отпадъци - Амортизирана енергийна инфраструктура и високи загуби на енергия при пренос и разпределение - Висока зависимост на икономиката от внос на ресурси и енергия и ниска степен на диверсификация на вноса на енергийни ресурси - Ниска енергийна ефективност в производството и бита - Ниски разходи за НИРД в икономиката - Липса на широколентов Интернет достъп за значителна част от територията на страната - Ниска степен на производство на стоки с висока добавена стойност - Ориентираност на масовия туристически продукт към ниско доходния сегмент на туристическия пазар - Значителни вътрешно-регионални различия и различия между селските и градските райони 282 Възможности o Ефективно усвояване на европейските фондове o Обвързване на бюджетните програми и прогнози със стратегическото планиране и с планирането на необходимите човешки ресурси o Подобряване ефективността на публичните разходи и осигуряване на преразпределение на публичните разходи към дейности, повишаващи потенциала за растеж на икономиката o Разработване и прилагане на ефективна система за мониторинг на политиките и прилагане на законодателството o Стимулиране развитието на социалното партньорство и активизиране на обществения диалог o По-широко използване на електронните услуги o Изграждане на модерна научноизследователска инфраструктура, по-широко въвеждане на програмно- проектно финансиране o Привличане на преки чуждестранни инвестиции в наукоемки сектори на икономиката o Специализация във високотехнологични сектори, ползващи високо квалифицирана работна сила o Широко развитие на инструментите за финансов инженеринг в страната и увеличаване на значението на публично-частното партньорство и концесиите o Използване на потенциала на страната производство на енергия от ВИ o Развитие на алтернативни форми на туризъм и нови туристически продукти o Утвърждаване на страната като производител на биологични селскостопански продукти Заплахи • Забавяне на икономическото развитие на страната в резултат на неблагоприятна международна конюнктура • Предизвикателства пред устойчивостта на публичните финанси във връзка със застаряването на населението, потенциални енергийна и/или финансова/икономическа криза • Задълбочаване на неблагоприятните демографски тенденции и засилване на негативните им ефекти върху пазара на труда и социалните системи • Затруднена реализация на трудовия пазар на излизащите от образователната система поради ниското й качество • Влошаване на здравния статус на населението • Маргинализиране на голяма част от обществото • Възникване на недостиг от квалифициран преподавателски, научен и медицински персонал поради слаба привлекателност на тези професии в страната • Налагане на санкции от страна на ЕС при неизпълнение на ангажименти в областта на околната среда • Риск от високи щети при природни бедствия и аварии поради неподдържана инфраструктура; • Предизвикателства, причинени от промените в климата • Значително нарастване на цените на храните поради климатичните промени и разрастването на индустрията за производство на биогорива в световен мащаб. • Значително увеличаване на цените на ресурсите (в това число енергийните) и на дела им в себестойността им на промишлената продукция • Загуба на пазари на българските фирми поради конкуренция от страни извън Европейския съюз • Загуба на пазари на български туроператори поради нарастване на глобалната конкуренция между туристическите дестинации • Задълбочаване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия • Обезлюдяване на големи части от територията на страната 283