Regulation No 12 of 15 July 2010 on limit values for sulfur dioxide, nitrogen dioxide, fine particulate matter, lead, benzene, carbon monoxide and ozone in ambient air

§ 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Ниво“ е определена стойност на концентрацията на даден замърсител в атмосферния въздух или отлагането му от атмосферния въздух върху открити площи за определен период от време. 2. „Оценка“ е всеки метод за измерване, изчисляване (вкл. чрез дисперсионно моделиране), прогнозиране или приблизително определяне на ниво на даден замърсител в атмосферния въздух. 3. „Норма за качество на атмосферния въздух“ е всяко ниво, установено с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на вредни въздействия върху здравето на населението и/или околната среда, което следва да бъде постигнато в определен за целта срок, след което да не бъде превишавано. 4. „Допустимо отклонение“ е определен процент от норма за качеството на атмосферния въздух, с който последната може да бъде превишавана при условията, определени в тази наредба. 5. „Целева норма“ е дадена стойност за ниво на концентрацията на вредно вещество (замърсител) в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната в рамките на установен срок с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на възможните вредни въздействия върху човешкото здраве и/или околната среда. 6. „Алармен праг“ е всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за здравето на населението, включително при кратковременна експозиция, и при превишаването на което се предприемат незабавни мерки. 7. „Праг за информиране на населението“ е праг за нивата на озон в атмосферния въздух, превишаването на който е свързан с риск за здравето на особено чувствителни групи от населението, включително при кратковременна експозиция, и при превишаването на който е необходимо незабавно предоставяне на подходяща информация. 8. „Горен оценъчен праг“ е ниво на съответния замърсител, под което за оценка на качеството на атмосферния въздух е достатъчно използването на комбинация от методи за постоянни измервания и дисперсионно моделиране и/или индикативни измервания. 9. „Долен оценъчен праг“ е ниво на съответния замърсител, под което за оценка на качеството на атмосферния въздух е достатъчно използването само на методи на дисперсионно моделиране или инвентаризация на емисиите и други представителни методи. 10. „Дългосрочна целева норма“ е дадено ниво за съдържание на озон в атмосферния въздух, което следва да бъде достигнато в дългосрочен план, освен когато не може да бъде достигнато чрез съразмерни мерки, с цел да се осигури ефективно опазване на човешкото здраве и околната среда. 11. „Емисии от природни източници“ са емисиите на замърсители, които не са причинени пряко или косвено от човешка дейност и включват такива явления, като вулканичните изригвания, сеизмичната активност, геотермалната активност, пожарите, силните ветрове, атмосферните отлагания или преноса на природни частици от сухи райони. 12. „Район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух“ е част от територията на страната в граници, определени съгласно разпоредбите на чл. 9 и 18. 13. „Агломерация“ е всеки район за оценка и управление по т. 12 с население, по-голямо от 250 000 жители. 14. „ФПЧ10“ са всички частици, преминаващи през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ10, с 50 %-на ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър на частиците до 10 микрона. 15. „ФПЧ2,5“ са всички частици, преминаващи през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ2,5, с 50 %-на ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър на частиците до 2,5 микрона. 16. „Показател за средна експозиция на населението“ е осредненото ниво, оценено въз основа на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг, отразяващо експозицията на населението и използвано за определяне на целта за ограничаване на експозицията и задължението във връзка с концентрациите на експозицията. 17. „Задължение във връзка с концентрациите на експозицията“ е ниво, определено въз основа на показателя за средна експозиция на населението, с цел ограничаване на вредните въздействия върху здравето на населението, което следва да бъде постигнато в определен за целта срок. 18. „Цел за ограничаване на експозицията“ е процентното намаление на средната експозиция на населението, определено за съответната година, с цел ограничаване на вредните въздействия върху здравето на населението и което следва бъде постигнато, когато е възможно, за определен срок. 19. „Градски фонови пунктове за мониторинг“ са тези пунктове за мониторинг, които са разположени в застроената част на града и където измерените нива на отделните замърсители са представителни за експозицията на по-голямата част от населението. 20. „Азотни оксиди“ е сумарната концентрация в милиардни части (ppb) на азотен оксид и азотен диоксид и изразена като концентрация на азотен диоксид в микрограми на кубичен метър (µg/m3). 21. „Постоянни измервания“ означават непрекъснати или периодични измервания, направени в постоянен пункт за мониторинг, в съответствие с поставените изисквания за качество на данните. 22. „Индикативни измервания“ означават измервания, към които не се поставят толкова строги изисквания по отношение качеството на данните в сравнение с измерванията по т. 21. 23. „Летливи органични съединения“ са всички органични съединения от антропогенни и биогенни източници, различни от метан, които са способни да образуват фотохимични окислители при взаимодействието им с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина. 24. „Прекурсори на озон“ са веществата, допринасящи за образуването на озон в приземния атмосферен слой, някои от които са посочени в раздел ІІ на приложение № 14.

§ 2. С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (OB, L 152, 11.06.2008 г., стр. 1 – 44). ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с § 5 на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

§ 4. Указания по прилагането на наредбата дават министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването.

§ 5. Използваните методи по чл. 15, ал. 4 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите в срок до 30.12.2010 г.

§ 6. Министерството на околната среда и водите информира еднократно Европейската комисия за използваните методи за измерване на химичния състав на ФПЧ2,5 по чл. 15, ал. 4.

§ 7. Министерството на околната среда и водите информира еднократно Европейската комисия за използваните методи за вземане на проби и измерване на летливите органични съединения, посочени в таблица 22 на приложение № 14.

§ 8. Тази наредба отменя Наредба № 1 от 2004 г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (ДВ, бр. 14 от 2004 г.), Наредба № 4 от 2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух (ДВ, бр. 64 от 2004 г.) и Наредба № 9 от 1999 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ, бр. 46 от 1999 г.) от датата на влизането си в сила.

§ 9. Тази наредба влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър на околната среда и водите: Н. Караджова Министър на здравеопазването: А.-М. Борисова Приложение № 1 към чл. 3 Норми за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид І. Изисквания за обобщаване на данните и статистическите параметри За проверка на валидността при обобщаването на данните и изчисляване на статистическите параметри се използват следните критерии: Таблица 1 Параметър Изискван минимум валидни данни Средночасови стойности 75 % (т.е. 45 минути) 8-часови стойности 75 % от стойностите (т.е. 6 часа) Максимална 8-часова средна стойност в рамките на 75 % от почасовите текущи 8-часови средни стойности (т.е. 18 денонощието от 24-те възможни 8-часови средни стойности за деня) 24-часови стойности 75 % от средночасовите стойности (т.е. най-малко 18 средночасови стойности) Средногодишна стойност 90 % (1) от средночасовите стойности или (ако няма такива) 24-часовите стойности за годината (1) Изискванията за изчисляване на средногодишната стойност не включват загубите на данни, дължащи се на редовното калибриране или обичайната поддръжка на приборите. ІІ. Норми за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид Таблица 2 Норма Период на осредняване Стойност Допустимо отклонение Дата, към която нормата трябва да бъде спазена Серен диоксид Средночасова норма за 1 час 350 µg/m3 (да не бъде 150 µg/m3 (43 %) 1.01.2005 г. опазване на човешкото превишавана повече от здраве 24 пъти в рамките на една календарна година (КГ) Средноденонощна 24 часа 125 µg/m3 (да не бъде Няма 1.01.2005 г. норма за опазване на превишавана повече от човешкото здраве 3 пъти в рамките на една КГ) Норма за опазване на една календарна година 20 µg/m3 Няма - природните екосистеми и зима (от 1 октомври до (не се прилага в 31 март) непосредствена близост до източниците) Азотен диоксид и азотни оксиди Средночасова норма за 1 час 200 µg/m3 NO2 (да не 50 % на 19.07.1999 г., 1.01.2010 г. опазване на човешкото намалява линейно на здраве бъде превишавана 1.01.2001 г. и на всеки 12 повече от 18 пъти в месеца след това до рамките на една КГ) достигане на 0 % към 1.01.2010 г. Средногодишна норма една календарна година 40 µg/m3 NO2 50 % на 19.07.1999 г., 1.01.2010 г. за опазване на намалява линейно на човешкото здраве 1.01.2001 г. и на всеки 12 месеца след това до достигане на 0 % към 1.01.2010 г. Норма за опазване на една календарна година 30 µg/m3 (NO+NO2) Няма - растителността (не се прилага в непосредствена близост до източниците) Фини прахови частици (ФПЧ10) Средноденонощна 24 часа 50 µg/m3 ФПЧ10 (да не 50 % 1.01.2005 г. норма за опазване на човешкото здраве бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една КГ) Средногодишна норма една календарна година 40 µg/m3 ФПЧ10 20 % 1.01.2005 г. за опазване на човешкото здраве Фини прахови частици (ФПЧ2,5) Етап 1 Средногодишна норма една календарна година 25 µg/m3 ФПЧ2,5 20 % на 11.06.2008 г., 1.01.2015 г. за опазване на намаляващи линейно на човешкото здраве 1.01.2009 г. и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0 % към 1.01.2015 г. Етап 2 (1) Средногодишна норма една календарна година 20 µg/m3 ФПЧ2,5 1.01.2020 г. за опазване на човешкото здраве Олово Средногодишна норма една календарна година 0,5 µg/m3 (100 %) 1.01.2005 г. за опазване на човешкото здраве Бензен Средногодишна норма една календарна година 5 µg/m3 5 µg/m3 (100 %) на 1.01.2010 г. за опазване на I I I13.12.2000 г., намалява на I човешкото здраве 1.01.2006 г. и на всеки 12 месеца след това с 1 µg/m3 до достигане на 0 % към 1.01.2010 г. Въглероден оксид Норма за опазване на максимална осемчасова 10 mg/m3 (60 %) 1.01.2005 г. човешкото здраве средна стойност в рам- ките на деноно-щието (2) (1) Eтап 2 – индикативна норма, която ще се преразгледа от Комисията през 2013 г. при отчитане на допълнителна информация относно въздействието върху здравето и околната среда, техническата осъществимост и опита с целевите норми в държавите членки. (2) Максималната осемчасова средна стойност на концентрацията в рамките на едно денонощие се избира след проверка на текущите осемчасови средни стойности, определени въз основа на съответните средночасови стойности и измерени на всеки час. Така изчислените осемчасови средни стойности се отнасят за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за дадено денонощие започва от 17 ч. на предходния ден и завършва в 1 ч. на същия ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва от 16 ч. и завършва в 24,00 ч. Приложение № 2 към чл. 4 Алармени прагове за серен диоксид и азотен диоксид Таблица 3 Замърсител Алармен праг Серен диоксид 500 µg/m3 (1) Азотен диоксид 400 µg/m3 (1) (1) Измерени през три последователни часа в пунктове за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по- малко от 100 km2 или целия район или агломерация, в зависимост от това коя от посочените територии е най-малка. Приложение № 3 към чл. 5, 6, 7, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 Норми за озон І. Определения и изисквания за обобщаване на данните и статистическите параметри 1. АОТ40 (изразен в µg/m3.h) – представлява сумата от разликите между стойностите на средночасовите концентрации над 80 µg/m3 (=40 ppb) и 80 µg/m3 за определен период при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8 и 20 ч. централноевропейско време (ЦЕВ). 2. За проверка на валидността при обобщаването на данните и изчисляване на статистическите параметри се използват следните критерии: Таблица 4 Параметър Изискван минимум валидни данни Средночасова стойност 75 % (т.е. 45 минути) 8-часови стойности 75 % от стойностите (т.е. 6 часа) Максимална 8-часова средна стойност в рамките на 75 % от почасовите текущи 8-часови средни стойности (т.е. 18 денонощието от почасовите текущи 8-часови стойности от 24-те възможни 8-часови средни стойности за деня) АОТ40 90 % от едночасовите стойности за периода от време, предвиден за изчисляване стойността на АОТ40 (1) Средногодишна стойност 75 % от средночасовите стойности за лятото (от април до септември) и за зимата (от януари до март и от октомври до декември), взети поотделно Брой на превишенията и на максималните стойности за месец 90 % от максималните 8-часови средни стойности в рамките на денонощието (27 налични дневни стойности за един месец) 90 % от едночасовите стойности между 8 и 20 ч. ЦЕВ Брой на превишенията и на максималните стойности за Пет от шест месеца през летния сезон (от април до септември година вкл.) (1) В случаите, когато не са налични всички възможни данни от измервания, при изчисляването на стойностите на АОТ40 се използва следният фактор: общ възможен брой часове АОТ40оценка = АОТ40измерен х ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– , брой на измерените средночасови стойности където „общ възможен брой часове“ означава броя на часовете, попадащи във времевия период, определен за АОТ40 (т.е. от 8 до 20 ч. ЦЕВ от 1 май до 31 юли всяка година за опазване на растителността и от 1 април до 30 септември всяка година за опазване на горите). ІІ. Краткосрочни целеви норми (КЦН) и горни оценъчни прагове (ГОП) Таблица 5 Норма Период на осредняване Стойност Дата, към която КЦН следва да бъде спа- зена (1) КЦН/ГОП за опазване на Максимална 8-часова средна 120 µg/m3, да не се превишава 1.01.2010 г. човешкото здраве стойност в рамките на в повече от 25 дни на (2) денонощието календарна година, осреднено за тригодишен период (3) КЦН/ГОП за опазване на АОТ40 (изчислен от 18 000 µg/m3.h, осреднено за 1.01.2010 г. растителността средночасовите стойности) за периода от май до юли петгодишен период (3) (1) Съответствието с КЦН се оценява от 1.01.2010 г., т.е. 2010 г. е първата календарна година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите три или пет календарни години. (2) Максималната 8-часова средна стойност на концентрацията в рамките на денонощието се избира след проверка на 24-те текущи 8-часови средни стойности, определени въз основа на съответните средночасови стойности и измерени на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за определено денонощие започва в 17 ч. предходния ден и свършва в 1 ч. същия ден; последният изчислителен период за определено денонощие започва в 16 ч. и завършва в 24 ч. същия ден. (3) В случаите, когато осреднените стойности за три или пет години не могат да бъдат определени въз основа на наличен цялостен и последователен набор от данни за съответните годишни периоди, проверката за съответствието с целевите стойности се извършва въз основа на: – валидни данни за едногодишен период – за КЦН/ГОП за опазване на човешкото здраве; – валидни данни за тригодишен период – за КЦН/ГОП за опазване на растителността. ІІІ. Дългосрочни целеви норми (ДЦН) и долни оценъчни прагове (ДОП) Таблица 6 Норма Период на осредняване Стойност Дата, към която ДЦН следва да бъде постигната ДЦН/ДОП за опазване на Максимална 8-часова средна 120 µg/m3 Не е определена човешкото здраве стойност в рамките на денонощието ДЦН/ДОП за опазване на АОТ40 (изчислен от 6000 µg/m3.h, осреднено за Не е определена растителността средночасовите стойности) за петгодишен период периода от май до юли вкл. Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 Информационен и алармен праг за нивата на озон Таблица 7 Праг Период на осредняване Стойност Праг за информиране на населението 1 час 180 µg/m3 (ПИН) Праг за предупреждаване на 1 час (1) 240 µg/m3 населението (ППН) (1) За изпълнението на чл. 39, ал. 3 превишаването на прага трябва да се измерва или прогнозира в продължение на три последователни часа. Приложение № 5 към чл. 9 Определяне на изисквания за оценка на нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух в рамките на определен район или агломерация І. Горни и долни оценъчни прагове 1. Серен диоксид Таблица 8 Оценъчен праг Средноденонощна стойност за опазване Стойност за опазване на растителността на човешкото здраве Горен 60 % от средноденонощната норма (75 60 % от зимната норма (12 µg/m3) µg/m3 – да не бъде превишавана повече от 3 пъти за една календарна година (КГ) Долен 40 % от средноденонощната норма (50 40 % от зимната норма (8 µg/m3) µg/m3 – да не бъде превишавана повече от 3 пъти за една КГ) 2. Азотен диоксид и азотни оксиди Таблица 9 Оценъчен праг Средночасова стойност за Средногодишна стойност за Средногодишна стойност за опазване на човешкото здраве опазване на човешкото здраве опазване на растителността и (NO2) (NO2) природните екосистеми (NO + NO2) Горен 70 % от нормата 80 % от нормата 80 % от нормата (140 µg/m3 – да не бъде (32 µg/m3) (24 µg/m3) превишавана повече от 18 пъти за една КГ) Долен 50 % от нормата (100 µg/m3 – 65 % от нормата 65 % от нормата да не бъде превишавана (26 µg/m3) (19,5 µg/m3) повече от 18 пъти за една КГ) 3. Фини прахови частици (ФПЧ10/ФПЧ2,5) Таблица 10 Оценъчен праг Средноденонощна стойност Средногодишна стойност Средногодишна стойност (ФПЧ10) (ФПЧ10) (ФПЧ2,5) (1) Горен 70 % от нормата 70 % от нормата 70 % от нормата (35 µg/m3 – да не бъде (28 µg/m3) (17 µg/m3) превишавана повече от 35 пъти за една КГ) Долен 50 % от нормата 50 % от нормата 50 % от нормата (25 µg/m3 – да не бъде (20 µg/m3) (12 µg/m3) превишавана повече от 35 пъти за една КГ) (1) Горният и долният оценъчен праг за ФПЧ 2,5 не се прилагат за измерванията за оценяване на съответствието с целта за ограничаване на експозицията на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве. 4. Олово Таблица 11 Оценъчен праг Средногодишна стойност Горен 70 % от нормата (0,35 µg/m3) Долен 50 % от нормата (0,25 µg/m3) 5. Бензен Таблица 12 Оценъчен праг Средногодишна стойност Горен 70 % от нормата (3,5 µg/m3) Долен 40 % от нормата (2 µg/m3) 6. Въглероден оксид Таблица 13 Оценъчен праг Осемчасова средна стойност Горен 70 % от нормата (7 mg/m3) Долен 50 % от нормата (5 mg/m3) ІІ. Определяне на превишенията на горния и долния оценъчен праг 1. При условие че са налице достатъчно представителни и достоверни данни за целта, превишаванията на горния и долния оценъчен праг се определят въз основа на концентрациите през предходните пет години. Оценъчният праг се смята за превишен, ако е бил превишаван най-малко през три отделни години от предходните пет години. 2. В случаите когато има налични данни за по-малко от пет години, превишенията на горния и долния оценъчен праг се определят чрез измервания, провеждани през годината в райони, за които резултатите от предварително извършена инвентаризация на емисиите и последващо дисперсионно моделиране дават основание да се считат за такива с най-високи нива на замърсяване. Приложение № 6 към чл. 11 Изисквания към оценката на КАВ и разполагане на пунктовете за мониторинг (ПМ) на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух І. Общи критерии за оценка на КАВ 1. Качеството на атмосферния въздух се оценява във всички райони (в т.ч. агломерации) за оценка на КАВ с изключение на местата, посочени в т. 2, в съответствие с критериите, установени в раздели ІІ и ІІІ, за разполагане на пунктовете за постоянен мониторинг. Условията за избор на ПМ съгласно изискванията на раздели ІІ и ІІІ са приложими и в случаите на индикативни измервания на КАВ и дисперсионно моделиране. 2. Оценката за спазването на установените норми за опазване на човешкото здраве не се извършва на следните места: а) в райони, до които обществеността няма достъп и където няма населени места; б) на работните места на предприятия или на промишлени инсталации, по отношение на които се прилагат съответните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; в) на пътното платно и на разделителните ивици на пътя, освен в случаите, когато съществува достъп на пешеходци до разделителната ивица. ІІ. Условия за разполагане на ПМ (точките за вземане на проби) в макромащаб 1. Опазване на човешкото здраве: 1.1. ПМ, ориентирани към опазване на човешкото здраве, се разполагат така, че да предоставят данни за: а) зони в рамките на съответните райони или агломерации, в които са възможни най-високите нива на замърсителите и в които населението може да бъде изложено на въздействието на последните пряко или косвено за период от време, превишаващ значително периода на осредняване на съответните норми; б) нивата за други зони в районите или агломерациите, които са представителни по отношение на експозицията на населението; 1.2. ПМ да не са представителни за ограничени пространства в непосредствена близост до тях: точките за вземане на проби се разполагат така, че да са представителни за качеството на въздуха за участък от пътя с дължина не по-малка от 100 m в транспортноориентирани пунктове и за площ не по-малка от 250 m ´ 250 m за промишлено-ориентирани пунктове, където е приложимо; 1.3. градските фонови ПМ се разполагат по такъв начин, че нивата на замърсяване, регистрирани от тях, да отчитат емисиите от всички източници, които се намират от наветрената страна на ПМ; нивото на замърсяване следва да не бъде доминирано от един източник, освен ако това не е типична ситуация за по-голямата част от градския район; като общо правило точките за вземане на проби следва да са представителни за няколко квадратни километра; 1.4. за оценка на извънградските фонови нива точките за вземане на проби се разполагат така, че да се избягва влиянието от агломерации или промишлени източници в близост до тях, т.е. източници на разстояние по-малко от 5 km. 1.5. за оценка на приноса от промишлени източници се разполага не по-малко от една точка за вземане на проби от подветрената страна спрямо източника на замърсяване в най-близкия жилищен район; когато фоновата концентрация не е известна, се разполага допълнителна точка за вземане на проби, ориентирана по преобладаващата посока на вятъра; 1.6. ПМ следва също, когато е възможно, да са представителни и за сходни райони, които не са в непосредствена близост до тях. 2. Опазване на растителността и природните екосистеми: ПМ, ориентирани към опазване на растителността и природните екосистеми, се разполагат на повече от 20 km от агломерации или на повече от 5 km от други застроени райони, промишлени инсталации, магистрали или главни пътища с транспортен трафик, надвишаващ 50 000 превозни средства на ден. ПМ следва да бъде разположен така, че да е представителен за качеството на въздуха в обкръжаващия го район с площ не по-малка от 1000 km2. ІІІ. Условия за разполагане на ПМ (точките за вземане на проби) в микромащаб 1. Доколкото това е практически възможно, при разполагането на ПМ се прилагат следните изисквания: 1.1. потокът около входното отверстие на устройството за вземане на проби да не е ограничен (свободен в сектор от най-малко 270°), без да са налице прегради, възпрепятстващи движението на въздуха в близост до него; входното отверстие се разполага на няколко метра от сгради, балкони, дървета и други прегради и най-малко на 0,5 m от най-близката сграда в случаите на точки за вземане на проби, които са представителни за качеството на въздуха по линията на разположението на сградите; 1.2. по принцип входното отверстие на устройството за вземане на проби следва да бъде разположено на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земята; в някои случаи може да бъде необходимо по-високо разполагане (до 8 m); по-високото разполагане може също да бъде подходящо, когато ПМ е представителен за по-голям район; 1.3. входното отверстие на устройството за вземане на проби да не е разположено в непосредствена близост до източници на емисии, за да се избегне директното попадане на замърсители в него преди дисперсията им в атмосферния въздух; 1.4. изходното отверстие на устройството за вземане на проби се разполага така, че да се избегне повторното преминаване на изходящия въздух през входното отверстие; 1.5. транспортноориентираните ПМ се разполагат на не по-малко от 25 m от основни кръстовища и на не повече от 10 m от бордюрите. 2. При разполагането на ПМ съгласно т. 1 се отчита и влиянието на следните фактори: – наслагващи се (интерфериращи) източници; – сигурност; – достъп; – наличие на електрозахранване и телефонни комуникации; – видимост на площадката спрямо нейното обкръжение; – безопасност на населението и обслужващия персонал; – съвместно разполагане на точките за вземане за проби за определяне нивата на различни замърсители; – изисквания, свързани с териториалното планиране. ІV. Документиране и преглед на избора на площадката Процедурите по избор на площадките се документират напълно на етапа на тяхното класифициране посредством фотографии на околностите с компасна стрелка и подробна карта. Разположението на площадките се преразглежда на равни интервали, като документирането се повтаря, за да се гарантира валидността на критериите за избор с течение на времето. Приложение № 7 към чл. 12 Критерии за определяне на минималния брой ПМ за постоянно измерване на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух І. Минимален брой ПМ за постоянно измерване за оценка на съответствието с нормите за опазване на човешкото здраве и алармените прагове в районите и агломерациите, където постоянните измервания са единствен източник на информация 1. Неорганизирани източници Таблица 14 Население на Ако максималните концентрации превишават Ако максималните концентрации се намират между агломерацията или горния оценъчен праг (1) горния и долния оценъчен праг района (в хиляди) замърсители освен ФПЧ замърсители освен ФПЧ ФПЧ (2) (общо ФПЧ10 ФПЧ (2) (общо ФПЧ10 и ФПЧ2,5) и ФПЧ2,5) 0 – 249 1 2 1 1 250 – 499 2 3 1 2 500 – 749 2 3 1 2 750 – 999 3 4 1 2 1000 – 1499 4 6 2 3 1500 – 1999 5 7 2 3 2000 – 2749 6 8 3 4 2750 – 3749 7 10 3 4 3750 – 4749 8 11 3 6 4750 – 5999 9 13 4 6 ≥ 6000 10 15 4 7 (1) За азотен диоксид, фини прахови частици, бензен и въглероден оксид: да включват най-малко един градски фонов ПМ и един транспортноориентиран ПМ, при условие че това няма да увеличи броя на точките за вземане на проби. За тези замърсители общият брой градски фонови ПМ и общият брой транспортноориентирани ПМ съгласно изискванията на раздел І, точка 1 не се различават с повече от фактор 2. ПМ с превишаване на нормите за нивата на ФПЧ10 през последните три години се запазват освен ако не се налага тяхното преместване поради особени обстоятелства, по-конкретно поради изисквания, свързани с устройство на територията. (2) Когато ФПЧ 2,5 и ФПЧ10 се измерват в един и същи ПМ, същите се отчитат като две различни точки за вземане на проби. Общият брой ПМ за ФПЧ2,5 и ФПЧ10 съгласно изискванията на раздел І, т. 1 не се различава с повече от фактор 2 и броят на точките за вземане на проби за ФПЧ2,5 в градските фонови райони на агломерации и градски райони отговаря на изискванията на раздел ІІ от това приложение. 2. Точкови източници За оценка на замърсяването в близост до точкови източници броят на ПМ с постоянни измервания се определя, като се вземат предвид плътността на емисиите, вероятните модели за тяхната дисперсия в атмосферния въздух и очакваната експозиция на населението. ІІ. Минимален брой на ПМ за постоянни измервания за оценка на съответствието с целта за ограничаване на експозицията на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве Един ПМ на един милион жители, изчислен за агломерации и допълнителни градски райони, в които населението надвишава 100 000 жители. Тези ПМ могат да съвпадат с ПМ съгласно раздел І. ІІІ. Минимален брой ПМ за постоянни измервания за оценка на съответствието с нормите за опазване на растителността в районите, различни от агломерации Таблица 15 Ако максималните концентрации превишават горния Ако максималните концентрации се намират между горния и оценъчен праг долния оценъчен праг 1 ПМ на всеки 20 000 km2 1 ПМ на всеки 40 000 km2 Приложение № 8 към чл. 13, т. 2 и чл. 22, ал. 2 Изисквания към качеството на данните, резултатите от оценката на КАВ и осигуряване на качество на измерванията І. Изисквания към качеството на данните за оценка на КАВ Таблица 16 Серен диоксид, Бензен ФПЧ Озон и свързани NO и азотен диоксид и (ФПЧ10/ФПЧ2,5) и NO2 азотни оксиди и олово въглероден оксид При постоянни измервания (1): Неопределеност 15 % 25 % 25 % 15 % Минимум регистрирани данни 90 % 90 % 90 % 90 % през лятото Минимален времеви обхват: 75 % през зимата – градски фонов и транспортен - 35 % (2) - - – промишлен - 90 % - - При индикативни измервания: Неопределеност 25 % 30 % 50 % 30 % Минимум регистрирани данни 90 % 90 % 90 % 90 % Минимален времеви обхват 14 % (4) 14 % (3) 14 % (4) > 10 % през лятото Неопределеност при дисперсионно моделиране: Средночасови стойности 50 % - - 50 % Осемчасови средни стойности 50 % - - 50 % Средноденонощни стойности 50 % - Неопределена към - настоящия момент 50 % Средногодишни стойности 30 % 50 % - Неопределеност при обективна оценка: 75 % 100 % 100 % 75 % (1) За измерване нивата на бензен, олово и ФПЧ могат да се прилагат и периодични вместо посто- янни измервания, ако се докаже, че неопределеността, включително тази, дължаща се на периодично пробовземане, отговаря на изискванията за качество от 25 % и че времевият обхват остава по-голям от минималния времеви обхват за индикативните измервания. Вземането на проби на случаен принцип трябва да е равномерно разпределено през годината, за да се избегне изопачаване на резултатите. Неопределеността, дължаща се на вземането на проби на случаен принцип, се определя в съответствие с процедурата, заложена в ISO 11222 (2002) „Качество на въздуха – Определяне на неопределеността при измервания за качество на въздуха, осреднени за период от време“. Ако за оценяването на изискванията за нормите за нивата на ФПЧ10 са използвани измервания на случаен принцип, следва да се оценява 90,4 перцентил (да бъде по-ниска или равна на 50 µg/m3) вместо броя на превишенията, който силно се влияе от обхвата на данните. (2) Разпределени в рамките на годината, за да бъдат представителни за различни условия на климата и трафика. (3) Измерване на случаен принцип всяка седмица в продължение на един ден, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината. (4) Измерване на случаен принцип всяка седмица, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината. 1. Неопределеността (при 95 % доверителен интервал) на методите за оценка се изчислява в съответствие с принципите на Ръководството на Европейския комитет по стандартизация (CEN) за изразяване на неопределеността на измерванията (ЕNV 13005-1999), методологията на БДС ISO 5725:1994 и насоките, съдържащи с в доклада на CEN „Качество на въздуха – Подход за оценка на неопределеността при референтните методи за измерване“ (CR 14377:2002E). Процентите в таблицата са представени за индивидуалните измервания, осреднени за период, отнасящ се до установените норми за нивата на съответните замърсители (или целевата норма при озона), за 95 % доверителен интервал. Неопределеността за постоянните измервания трябва да бъде интерпретирана като приложима в района за съответната норма за нивата на даден замърсител (или целева норма при озона). 2. Неопределеността при моделиране се определя като максимално отклонение от измерените и изчислените нива на концентрации за 90 % от отделните пунктове за мониторинг за разглеждания период спрямо установените норми за нивата на съответните замърсители (или целевата норма за озона), без да се взема предвид синхронизирането на събитията. Неопределеността при моделиране трябва да бъде интерпретирана като приложима в района за съответната норма за нивата на даден замърсител (или целева норма при озона). Постоянните измервания, които трябва да бъдат подбрани за сравнение с резултатите от моделирането, трябва да бъдат представителни за мащабите, обхванати от модела. 3. Неопределеността при обективната оценка се определя като максимално отклонение от измерените и изчислените нива на концентрации за разглеждания период спрямо установените норми за нивата на съответните замърсители (или целевата норма при озона), без да се взема предвид синхронизирането на събитията. 4. Изискванията за минимум регистрирани данни и времеви обхват не включват загубите на данни поради редовно калибриране или обичайна поддръжка на приборите. ІІ. Изисквания към резултатите от оценката на КАВ 1. За районите или агломерациите, в които се използват други източници на информация за допълване на информацията от измерванията или като единствено средство за оценка на КАВ, трябва да се осигури следната информация: – описание на изпълнените дейности по оценката; – използвани специфични методи с препратки към съответните описания на метода; – източници на данни и информация; – описание на резултатите, включително на неопределеността им, и по-конкретно размерите на всяка област или ако е уместно, дължината на пътя в района или агломерацията, около който концентрациите превишават някоя от установените норми за нивата на съответните замърсители, целевата норма или дългосрочната целева норма при озона, заедно с приложимото допустимо отклонение, и на всяка област, в която концентрациите превишават горния или долния оценъчен праг; – населението, потенциално изложено на нива, превишаващи някоя пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве. ІІІ. Осигуряване качество на измерванията: потвърждаване на данните 1. За гарантиране точност на измерванията и в съответствие с изискванията за качество на данните по раздел І следва да е изпълнено следното: – всички измервания са проследими в съответствие с изискванията, установени съгласно раздел 5.6.2.2 на БДС EN ISO/IEC 17025:2006; – въведена е система за осигуряване и контрол на качеството, предвиждаща редовна поддръжка с цел гарантиране точността на средствата за измерване; – въведени са процедури за осигуряване/контрол на качеството за процеса на набиране на данни и докладване и се участва в осъществяването на програми за осигуряване качеството на измерванията; – лабораториите са акредитирани за калибриране и изпитване съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025:2006 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ по отношение на референтните методи за оценка на замърсителите, включени в наредбата, и регулярно участват в сравнителни измервания на територията на Общността, обхващащи тези замърсители; тези лаборатории се включват и отговарят за координирането на територията на страната на единен подход за осигуряване и контрол на качеството на измерванията и също така координират подходящото реализиране на референтните методи и доказването на идентичност на нереферентните такива. Приложение № 9 към чл. 15, ал. 4 Изисквания към измерванията в извънградски фонови ПМ независимо от концентрацията І. Цели Целта на тези измервания е да гарантират осигуряването на подходяща информация за фоновите нива. Тази информация е от съществено значение за: – преценка на повишените нива в по-замърсени райони (като например градски фонови, промишленоориентирани и транспортноориентирани ПМ); – оценка на възможния принос от пренос на замърсители на въздуха на далечни разстояния; – подпомагане на анализа при определяне приноса на източниците; – разбиране на процесите на формиране на специфичните замърсители, като например прахови частици; – увеличаване използването на дисперсионното моделиране, в т.ч. в градските райони. ІІ. Вещества Измерването на ФПЧ2,5 трябва да включва най-малко определяне на общата масова концентрация и концентрациите на съответните химични компоненти в състава на тази фракция. При анализа на състава на ФПЧ2,5 като минимум се определят следните химични компоненти: Таблица 17 SO42- Na+ NH4+ Ca2+ Неорганичен въглерод (НВ) NO3- K+ Cl- Mg2+ Органичен въглерод (ОВ) ІІІ. Разполагане Измерванията трябва да се извършват по-специално в извънградски фонови райони в съответствие с раздели І, ІІ и ІІ на приложение № 6. Приложение № 10 към чл. 16 Цел за ограничаване на експозицията на населението на ФПЧ2,5 Раздел І. Показател за средна експозиция (ПСЕ) на населението 1. Показателят за средна експозиция (в µg/m3) се определя въз основа на извършените измервания през три последователни години в градски фонови ПМ считано от 2009 г. и се оценява като средногодишна концентрация, осреднена за всички ПМ, установени съгласно раздел ІІ на приложение № 7. Показателят за средна експозиция за 2011 г. (референтната година) е средната годишна концентрация за 2009, 2010 и 2011 г. 2. Показателят за средна експозиция за 2020 г. е средната годишна концентрация за три последователни години, осреднена за всички градски фонови ПМ за 2018, 2019 и 2020 г. ПСЕ се използва за проверка изпълнението на целта за ограничаване на експозицията. 3. Показателят за средна експозиция за 2015 г. е средната годишна концентрация за три последователни години, осреднена за всички градски фонови ПМ за 2013, 2014 и 2015 г. ПСЕ се използва за проверка изпълнението на задължението във връзка с концентрациите на експозицията. Раздел ІІ. Цел за ограничаване на експозицията Таблица 18 Цел за ограничаване на експозицията във връзка с ПСЕ през 2011 г. Година, към която целта за ограничаване на експозицията следва да бъде постигната Първоначална концентрация, µg/m3 Цел за ограничаване, % 2020 г. ≤ 8,5 0 > 8,5 – < 13 10 = 13 – < 18 15 = 18 – < 22 20 ≥ 22 Всички необходими мерки за постигане на 18 µg/m3 Когато ПСЕ за референтната година е по-малък или равен на 8,5 µg/m3, целта за ограничаване на експозицията е нула. Целта за ограничаване на експозицията е нула също така и в случаите, когато ПСЕ достигне стойност 8,5 µg/m3 по всяко време през периода от 2011 до 2020 г. и се запази на тази стойност или под нея. Раздел ІІІ. Задължение във връзка с концентрациите на експозицията Таблица 19 Задължение във връзка с концентрациите на експозицията Година, към която задължителната стойност да бъде постигната 20 µg/m3 2015 г. Приложение № 11 към чл. 17 Референтни методи за оценка на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, ФПЧ (ФПЧ10 и ФПЧ2,5), олово, бензен, въглероден оксид и озон І. Референтни методи за измерване 1. Метод за измерване нивата на серен диоксид – БДС ЕN 14212:2006 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване концентрацията на серен диоксид с ултравиолетов флуоресцентен метод“. 2. Метод за измерване нивата на азотен диоксид и азотни оксиди – БДС ЕN 14211:2006 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване концентрацията на азотен диоксид и азотен оксид с хемилуминесцентен метод“. 3. Метод за вземане на проби и измерване нивата на олово: – за вземане на проби – БДС EN 12341:2004 „Качество на въздуха. Определяне на фракцията на PM10 от суспендирани частици. Метод за сравняване и процедура за изпитване на място за доказване на еквивалентността на метода за измерване и сравнителния метод за измерване“; – за измерване нивата на олово – БДС EN 14902:2006 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на Pb, Cd, As и Ni във фракцията PM10 от суспендираните във въздуха частици“. 4. Метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ10 – БДС EN 12341:2004 „Качество на въздуха. Определяне на фракцията на PM10 от суспендирани частици. Метод за сравняване и процедура за изпитване на място за доказване на еквивалентността на метода за измерване и сравнителния метод за измерване“. 5. Метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ2,5 – БДС EN 14907:2006 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен гравиметричен измервателен метод за определяне на масовата фракция PM2,5 от суспендираните във въздуха частици“. 6. Метод за вземане на проби и измерване нивата на бензен – БДС EN 14662-1:2006, части 1, 2 и 3 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрациите на бензен“. 7. Метод за измерване нивата на въглероден оксид – БДС EN 14626:2006 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрацията на въглероден оксид с недисперсионна инфрачервена спектроскопия“. 8. Метод за измерване нивата на озон – БДС ЕN 14625:2006 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване концентрацията на озон с ултравиолетова фотометрия“. ІІ. Доказване на идентичност Използването на метод, различен от тези по раздел І, е възможно единствено след доказване осигуряването на идентични резултати или за прахови частици – всеки друг метод, за който може да се докаже, че е равностоен на референтния. Получените с този метод резултати следва да бъдат коригирани, за да се осигурят резултати, идентични на тези, получени при прилагане на референтния метод. За постигане на по-добра съпоставимост на данните и когато е целесъобразно, корекцията се прилага със задна дата към данни от предходни измервания. ІІІ. Стандартизиране на резултатите от измерванията за оценка на КАВ 1. Резултатите от измерванията за определяне нивата на газообразните замърсители се изразяват в µg/m3, като обемът се стандартизира при температура 293 °К и налягане 101,3 kPa. 2. Резултатите от измерванията за определяне нивата на фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5) и олово се изразяват в µg/m3, като обемът не се стандартизира при нормални условия. ІV. Взаимно признаване на данни При одобряване на типа на средствата за измерване за доказване, че оборудването отговаря на функционалните изисквания на референтните методи, посочени в раздел І, се признават представени протоколи от изпитвания, издадени от акредитирани по ЕN ISO 17025 лаборатории в други държави членки. V. Методи за оценка чрез дисперсионно моделиране 1. За дисперсионно моделиране на емисиите от неподвижни точкови източници – Методика на МРРБ, МОСВ и МЗ за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой (публикувана в Бюлетин „Строителство и архитектура“, бр. 7/8 от 1998 г.). 2. За дисперсионно моделиране на емисиите от подвижни източници – Методика за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой, утвърдена със Заповед № РД-994 от 4.08.2003 г. на министъра на околната среда и водите. 3. За дисперсионно моделиране на емисиите на серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид освен методиките по точки 1 и 2 могат да бъдат използвани и други подходящи методики, утвърдени в световната практика. Такива подходящи методики следва да се използват за дисперсионно моделиране на емисиите от площни неорганизирани източници. Приложение № 12 към чл. 20 Условия за класификация и разполагане на ПМ за оценка нивата на озон І. Условия за разполагане на постоянните ПМ в макромащаб Таблица 20 Вид на ПМ Цел на измерванията Представителност (1) Условия за разполагане в макромащаб Градски фонов Опазване на човешкото Няколко квадратни километра Да се избягва влиянието на здраве: локални емисии от превозни оценка на експозицията на средства, бензиностанции и др.; озон на градското население, Местоположения с добър обмен т.е. там, където гъстотата на на въздуха, където могат да се населението и нивата на озон измерят добре смесени нива; са относително високи и Примерни местоположения: в представителни за цялото жилищни и търговски райони в население градовете, в паркове (далеч от дървета), на големи улици или площади с нисък или никакъв автомобилен трафик, на открити площи за образователни, спортни съоръжения или съоръжения за отдих Крайградски Опазване на човешкото здраве Няколко десетки квадратни На определено разстояние от и растителността: километра площи с максимални емисии, по оценка на експозицията на посока на вятъра, следвайки озон на населението и основната посока (посоки) на растителността, разположени в вятъра по време на покрайнините на благоприятни условия за агломерацията, където е образуване на озон; вероятно достигането на най- В места, където населението, високи нива на озона, на чувствителните насаждения или които пряко или непряко е природните екосистеми, възможно да бъдат изложени разположени във външния пояс населението и растителността на агломерацията, са изложени на високи нива на озон; Където е уместно, някои крайградски ПМ, също по посока на вятъра откъм площите с максимални емисии, с цел да се определят регионалните фонови нива на озон Извънградски Опазване на човеш- Подрегионални нива (няколко ПМ се разполагат в малки кото здраве и расти- стотици квадратни километра) селища и/или площи с природни телността: екосистеми, гори или оценка на експозицията на насаждения; населението, посевите и Представителни за нивата на природните екосистеми на озона, отдалечени от нива на озон от подрегионален въздействието на мащаб непосредствените локални емисии, като например от промишлени инсталации и пътища; В открити площи, но не по върховете на високите планински вериги Извънградски фонов Опазване на човеш- Регионални/ национални/ ПМ се разполагат в площи с по- кото здраве и расти-телността: континентални нива (от 1000 ниска гъстота на населението, оценка на експозицията на до 10 000 квадратни т.е. природни екосистеми и посевите и природните километра) гори, на разстояние не по-малко екосистеми на нива на озон от от 20 km от градски и регионален мащаб, както и промишлени площи и от локални експозиция на населението емисии; Да се избягват местоположения с благоприятни местни условия за формиране на близки до повърхността инверсии, а също и върховете на високите планински вериги; Не се препоръчват крайбрежни площадки с добре изразен дневен ветрови цикъл от местен характер (1) Пунктовете за мониторинг, когато е възможно, следва да са представителни и за сходни райони, които не са в непосредствена близост до тях. За извънградски и извънградски фонови ПМ разположението по целесъобразност, се съгласува с изискванията за мониторинг от Регламент (ЕО) № 1737/2006 на Комисията от 7 ноември 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (EО) № 2152/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга на горите в Общността и тяхното взаимодействие с околната среда (ОВ L 334, 30.11.2006, стр. 1). ІІ. Условия за разполагане в микромащаб Доколкото това е практически възможно, се спазват условията за разполагане в микромащаб съгласно раздел ІІІ от приложение № 6, като се гарантира също така, че устройството за вземане на проби е разположено далеч от източници, като например изпускащите устройства на пещи и инсинератори, и на повече от 10 m от най-близко разположения път, с увеличаване на разстоянието пропорционално на интензитета на транспортния трафик. ІІІ. Документиране и преглед на избора на площадката Прилагат се процедурите съгласно раздел ІV от приложение № 6, като се извършват правилно разглеждане и интерпретиране на данните от мониторинга в контекста на метеорологичните и фотохимичните процеси, повлияващи концентрациите на озон, измервани в съответното местоположение. Приложение № 13 към чл. 21 Минимален брой ПМ за постоянни измервания на концентрациите на озон І. Минимален брой ПМ за постоянни непрекъснати измервания за оценка на съответствието с краткосрочните целеви норми, дългосрочните целеви норми, информационният и аларменият праг в РОУ, когато тези измервания са единствен източник на информация Таблица 21 Население (´ 1000) Агломерации (градски и Други райони (крайградски и Извънградски фонови райони крайградски райони) (1) извънградски) (1) < 250 - 1 1 ПМ/50 000 km2 като средна < 500 1 2 плътност за всички райони в страната (2) < 1000 2 2 < 1500 3 3 < 2000 3 4 < 2750 4 5 < 3750 5 6 > 3750 1 допълнителен ПМ на 2 1 допълнителен ПМ на 2 милиона жители милиона жители (1) Най-малко 1 ПМ в крайградски райони, където има вероятност от най-високи стойности за екс- позиция на населението. В агломерациите най-малко 50 % от ПМ се разполагат в крайградски райони. (2) За сложен терен се препоръчва 1 ПМ на 25 000 km2. ІІ. Минимален брой ПМ за постоянни измервания в РОУ, където ДЦН са постигнати 1. Броят на ПМ за измерване на нивата на озон в съчетание с други средства за допълнителна оценка, като дисперсионно моделиране на КАВ и измервания на азотния диоксид в същите ПМ, трябва да е достатъчен за изследване на тенденциите при замърсяване с озон и адекватна проверка на съответствието с ДЦН. 2. Броят на ПМ, разположени в агломерациите и останалите райони, може да бъде намален до една трета от броя, посочен в раздел І. 3. Където информацията от ПМ е единственият източник на информация, се запазва най-малко един ПМ. 4. В РОУ без нито един ПМ за определяне на нивата на озон следва да се извърши координиране на получените с допълнителни средства резултати с резултатите от измерванията от ПМ в съседните РОУ, което да осигурява адекватна оценка на концентрациите на озон спрямо ДЦН. 5. Броят на ПМ в извънградските фонови райони е не по-малко от 1 на 100 000 km2. Приложение № 14 към чл. 26 Определяне на прекурсорите на озон І. Цели 1. Главните цели на тези измервания са: – да се анализира тенденцията при веществата прекурсори на озон; – да се провери ефективността на стратегиите за намаляване на емисиите; – да се провери състоятелността на инвентаризацията на емисиите; – да се определи зависимостта на концентрациите на озон от източниците на емисии на прекурсори на озон. 2. Допълнителна цел е по-доброто разбиране на процесите на образуване на озон и дисперсията на неговите прекурсори, включително осигуряване възможността за прилагане на подходящи фотохимични модели, разработени за целта. ІІ. Прекурсори на озон, нивата на които следва да бъдат измервани 1. Измерването на прекурсорите на озон трябва да включва най-малко азотните оксиди (NO и NO2) и подходящи летливи органични съединения (ЛОС). 2. Списък на препоръчваните за измерване ЛОС, които да бъдат определяни количествено: Таблица 22 1-Бутен Изопрен Етил бензен Етан транс-2-Бутен n-Хексан m+p-Ксилен Етилен цис-2-Бутен i-Хексан o-Ксилен Ацетилен 1,3-Бутадиен n-Хептан 1,2,4-Триметил бензен Пропан n-Пентан n-Октан 1,2,3-Триметил бензен Пропилен i-Пентан i-Октан 1,3,5-Триметил бензен n-Бутан 1-Пентен Бензен Формалдехид i-Бутан 2-Пентен Толуен Общи неметанови въглеводороди 3. Измерванията следва да бъдат правени по-специално в градски или крайградски райони от който и да е ПМ, изграден в съответствие с изискванията на тази наредба и който е подходящ за изпълнение на целите, посочени в раздел І. Приложение № 15 към чл. 34, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 Съдържание на програмите за подобряване на КАВ І. Съдържание на програмите за подобряване на КАВ 1. Локализация на наднорменото замърсяване: район; град (карта); ПМ (карта, географски координати). 2. Обща информация: тип на района (градски, промишлен или извънградски район); оценка на замърсената територия (km2) и население, експонирано на замърсяването; полезни климатични данни; подходящи топографски данни; достатъчна информация за типа цели, изискващи опазване в района. 3. Отговорни органи: имена и адреси на лицата, отговорни за разработването и изпълнението на плановете за подобряване. 4. Характер и оценка на замърсяването: концентрации, наблюдавани през предходни години (преди прилагането на мерките за подобряване); концентрации, измерени от началото на проекта; методи, използвани за оценката. 5. Произход на замърсяването: списък на главните източници на емисии, причинители на замърсяването (карта); общо количество на емисиите от тези източници (тона/година); информация за замърсяването от други райони. 6. Анализ на ситуацията: описание на факторите, които са причината за нарушеното КАВ (пренос на замърсители, включително трансграничен, образуване на вторични замърсители и т.н.); информация за възможните мерки за подобряване на КАВ. 7. Информация за мерките или проектите за подобряване на КАВ, прилагани и реализирани преди влизането в сила на тази наредба: местни, регионални, национални, международни мерки; наблюдавани ефекти от тези мерки. 8. Информация за мерките или проектите за подобряване на КАВ, приети след влизане в сила на тази наредба: изготвяне на списък и описание на всички мерки, определени в съответните проекти; график за изпълнението им; оценка на очакваното подобрение на КАВ и на продължителността на периода, необходим за постигане на установените норми. 9. Информация за мерките или проектите, които са планирани или се проучват с дългосрочна перспектива. 10. Списък на публикациите, документите, проучванията и т.н., използвани за допълване на информацията. ІІ. Съдържание на програмите за подобряване на КАВ в случаите на удължаване на крайните срокове за постигане на съответствие с нормите за нивата на азотен диоксид, бензен и ФПЧ10 1. Цялата информация, предвидена съгласно раздел І. 2. Информация относно етапа на изпълнение на следните директиви: 2.1. Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно мерките, които трябва да бъдат предприети срещу замърсяването на въздуха от газовете на двигателите на моторните превозни средства (1); 2.2. Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно ограничаването на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението и превоза на бензини от терминали до бензиностанции (2); 2.3. Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (3); 2.4. Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 г. за сближаване законодателствата на държавите членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника (4); 2.5. Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива (5); 2.6. Директива 1999/13/ЕО на Съвета от 11 март 1999 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, дължащи се на употребата на органични разтворители в определени дейности и инсталации (6); 2.7. Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива (7); 2.8. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците (8); 2.9. Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации; 2.10. Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители; 2.11. Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства (9); 2.12. Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение съдържанието на сяра в корабните горива (10); 2.13. Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства, и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства (11); 2.14. Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (12). (1) ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/96/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81). (2) ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1). (3) ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8. (4) ОВ L 59, 27.2.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО. (5) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003. (6) ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87). (7) ОВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59). (8) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91. (9) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87. (10) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59. (11) ОВ L 275, 20.10.2005 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 715/2007 (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1). (12) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64. 3. Информация за всички мерки за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух, обсъждани на съответното местно, регионално или национално ниво за изпълнение с оглед подобряване на КАВ, включително: 3.1. ограничаване на емисиите от неподвижни източници чрез снабдяването на горивни източници с термична мощност от 0,5 до 50 MW (включително на биомаса) с оборудване за намаляване на емисиите на вредни вещества или чрез тяхната подмяна; 3.2. ограничаване на емисиите от превозни средства чрез последващо монтиране на оборудване за намаляване на емисиите; следва да се обмисли въвеждането на икономически стимули за ускоряване на привеждането в съответствие; 3.3. възлагане на обществени поръчки от публичния сектор съгласно наръчника за обществените поръчки в областта на опазването на околната среда, за пътнотранспортни средства, горива и горивни инсталации за ограничаване на емисиите, включително закупуване на: нови превозни средства, вкл. превозни средства с ниски нива на емисии; транспортни услуги, използващи по-малко замърсяващи превозни средства; горивни инсталации с ниски нива на емисии; нискоемисионни горива, предназначени за неподвижни и подвижни източници; 3.4. мерки за ограничаване на емисиите от подвижни източници чрез организация и регулиране на движението на превозните средства (включително такси за избягване на задръстванията, диференцирани такси за паркиране или други икономически стимули; установяване на зони с ниски нива на емисии); 3.5. мерки за насърчаване преминаването към по-малко замърсяващи превозни средства; 3.6. гарантиране употребата на нискоемисионни горива в неподвижните и подвижните източници; 3.7. мерки за ограничаване замърсяването на атмосферния въздух чрез издаването на разрешителни съгласно Директива 2008/1/ЕО, чрез програмата за прилагане на Директива 2001/80/ЕО и чрез използване на икономически инструменти, като данъци, такси или търговия с квоти за емисии; 3.8. при необходимост мерки за опазване здравето на децата или на други чувствителни групи от населението. Приложение № 16 към чл. 4, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 43 и 44 Информация, предоставяна на обществеността І. Данните за концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух се представят като средни стойности в зависимост от установения период на осредняване за тях. ІІ. Информацията трябва да съдържа като минимум нивата, превишаващи установените норми за съответния замърсител, целевите норми, алармените прагове и информационния праг за озон. Информацията също така следва да съдържа и кратка оценка относно целите за качество на въздуха и необходимата информация относно последиците за здравето или където е уместно, за растителността. ІІІ. Информацията за концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ (най-малко ФПЧ10), озон и въглероден оксид се актуализира ежедневно, а когато е възможно – и на всеки час. Информацията за концентрациите в атмосферния въздух на олово и бензен, предоставена като средна стойност за последните 12 месеца, се актуализира веднъж на 3 месеца или всеки месец, когато е възможно. ІV. При установено или прогнозирано превишаване на установените алармени прагове, както и на информационните прагове, своевременно се предоставят следните данни: 1. Информация за наблюдаваното превишаване: – местонахождение на района с превишаването; – вид превишен праг (информационен или алармен); – начален час и продължителност на превишаването; – най-висока средночасова стойност; за озона и най-висока 8-часова средна стойност. 2. Прогнози за оставащата част от деня и следващите дни: – географски район на очакваните превишения на информационния и/или алармения праг; – очаквани промени в нивата на замърсяване (понижение, стабилизиране или повишение), както и причините за тези промени. 3. Информация за типа на засегнатото население, възможни здравни последствия и препоръчително поведение: – информация за чувствителните групи от населението; – описание на вероятните симптоми; – препоръчителни предпазни мерки, които следва да се вземат от засегнатото население; – източници на допълнителна информация. 4. Информация за превантивните действия за ограничаване на замърсяването и/или излагането на него: посочване на основните сектори, източници на замърсяване; препоръки за действия с цел ограничаване на емисиите. Приложение № 17 към чл. 49, ал. 1, т. 6 Информация за превишенията на нормите и информационния и/или алармения праг за озон 1. В таблицата по-долу са посочени видът и количеството на информацията, която се изпраща до Европейската комисия след изготвянето й от ИАОС. Норма/праг Вид на ПМ Ниво Време за Предварителни данни за всеки Докладване за събиране/ месец от април до септември всяка година осредняване на данните Праг за информиране Всеки 180 µg/m3 1 час – за всеки ден с превишения: – за всеки ден с на населението дата, общо часове на превишения: превишаване, максималните дата, общо часове измерени едночасови на превишаване, стойности за озон и азотен максималните диоксид, когато се изискват; измерени – максималната месечна едночасови едночасова стойност за озон стойности за озон и азотен диоксид, когато се изискват Праг за Всеки 240 µg/m3 1 час – за всеки ден с превишения: – за всеки ден с предупреждаване на дата, общо часове на превишения: населението превишаване, максималните дата, общо часове измерени едночасови на превишаване, стойности за озон и азотен максималните диоксид, когато се изискват измерени едночасови стойности за озон и азотен диоксид, когато се изискват Норма за опазване на Всеки 120 µg/m3 8 часа – за всеки ден с превишения: – за всеки ден с човешкото здраве дата, максималната измерена превишения: 8-часова средна стойност в дата, рамките на денонощието(2) максималната измерена 8- часова средна стойност в рамките на денонощието(2) Норма за опазване на Крайградски АОТ40(1) = 1 час, с Стойност растителността Извънградски натрупване от Извънградски 6000µg/m3 май до юли фонов Норма за опазване на Крайградски АОТ40(1) = 1 час, с Стойност горите Извънградски натрупване от Извънградски 2000 µg/m3 април до фонов септември Материали Всеки 40 µg/m3 1 година Стойност (1) Виж определението за АОТ40 в раздел I на приложение № 3. (2) Максималната осемчасова средна стойност в рамките на денонощието се определя съгласно раздел II на приложение № 3 (виж бележка 2 към таблица 5). 2. Като част от годишните доклади се представят и следните данни: 2.1. за озон, азотен диоксид, азотни оксиди и сумата от озон и азотен диоксид (сумирани като ppb и изразени като µg/m3 озон) – максималната измерена стойност, 99,9-ият, 98-ият и 50-ият перцентил, средногодишната стойност и броят на валидните данни от почасовите серии; 2.2. максималната измерена осемчасова средна стойност, 98-ият и 50-ият перцентил и средногодишната стойност от максималните осемчасови средни стойности в рамките на дадено денонощие. Данните, предоставяни в месечните доклади, са предварителни и следва да се актуализират, ако е необходимо, при следващо подаване на информация. Перцентилите следва да се изчисляват по метода, определен в приложение № 4 на Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. 6059 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя