National Science Program Intelligent Animal Husbandry

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“ НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“ (ИНТЕ-ЖИВО) 1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОГРАМАТА Стратегията на Европейската комисия за единен цифров пазар е насочена към отворена наука и отворен достъп до научни резултати. Тя цели европейската наука, аграрната индустрия и публичната администрация да разполагат с най-съвременни средства и научна инфраструктура за развитие на интелигентно животновъдство. В резултат на тази национална научна програма ще се предоставят на животновъдите иновативни методи и средства за интелигентно и ефективно животновъдство с намалени човешки ресурси и намалено въздействие върху околната среда. Изследователите и животновъдите ще имат лесен и контролиран онлайн достъп до средства, ресурси и инструменти за сътрудничество и ще се осигуряват високопроизводителни информационни и комуникационни технологии за изчисления, свързване, съхранение на данни и за достъп до виртуални научноизследователски екосистеми, както и клиентски мрежи. 2. ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, към които е насочена програмата, са посрещане на нуждата от надграждане на съществуващи познания, създаване на нови знания и въвеждане на иновативни модерни практики, които ще гарантират устойчивост и конкурентоспособност на животновъдите и възможност за обмен на опит, знания и развитие на учени и специалисти, ангажирани в сферата на българското животновъдство: Намаляване на човешкия фактор в животновъдството; Генетично усъвършенстване на стадата; Балансирано хранене на животните с цел намалени емисии (на амоняк и метан) и високо качество на месото и млякото; Интелигентно управление на отпадъците; Мониторинг на здравето и хуманното отношение към животните; Роботизиране и автоматизиране на технологични операции в животновъдството; Отворена наука и осигуряване на отворен достъп на обществото до научни резултати; Дигитализация на науката и животновъдството; Дигитализация на образованието и създаване на нови образователни ресурси в областта на животновъдството, основани на резултатите от научните изследвания; Устойчиво управление на пасищата и ливадите. 2 НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“ Заложените цели и научни задачи имат пряко отношение и адресират целите на: Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. „Да преобразим света“ и на включените в нея 17 глобални цели за устойчиво развитие; Зелената сделка на Европейската комисия 2020 г.; „Хоризонт Европа“ – Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации 2021 – 2027; Програмата „Цифрова Европа 2021-2027“; Националната програма „Цифрова България 2025“; Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България. 3. СРОК НА ПРОГРАМАТА: Дейностите по програмата ще се извършват в периода от 2021 г. до 2024 г. 4. ОБЩ БЮДЖЕТ НА ПРОГРАМАТА – 4 500 000 лв. разпределен, както следва: 2021 г. – 1 800 000 лв.; 2022 г. – 1 500 000 лв. – индикативна стойност; 2023 г. – 1 200 000 лв. – индикативна стойност. Финансирането на програмата се извършва чрез бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН). Средствата за осигуряване изпълнението на дейности по програмата се разпределят съгласно сключено партньорско споразумение с приложен работен и финансов план за всяка година. Специфични допустими разходи за изпълнение на програмата: a) Преки разходи за: персонал (възнагражденията на екипа - до 40% от преките допустими разходи за изпълнението на дейностите); командировки (разходи за командировки - до 15% от преките допустими разходи); дълготрайни материални и нематериални активи, включително апаратура (дълготрайни материални активи, включително апаратура, инструменти и оборудване и разходи за дълготрайни нематериални активи (софтуер и информационни продукти) - до 20% от преките допустими разходи); външни услуги, пряко свързани с изпълнението на програмата - до 15% от преките допустими разходи); 3 НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“ материали, консумативи и други допустими разходи, пряко свързани с изпълнението на проекта - до 40% от преките допустими разходи). б) Непреки разходи: разходи за обслужване на проекта от базовата организация и партньорските организации, участващи в проекта (обслужване на програмата от водещата и партньорските организации до 7% от стойността на общите разходи); разходи за финансов одит на проекта (за одит – до 1% от стойността на общите разходи). 5. ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА 5.1. Обща цел Програмата се създава в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания (НСРНИ) 2030 чрез:  Разширяване на участието на българската научна общност в европейското изследователско пространство и разширяване на международното научно сътрудничество и участието в Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“;  Значително интензифициране на връзките на науката с образованието, с бизнеса, с държавните органи и с обществото в сферата на животновъдството;  Избягване на фрагментацията в българската наука чрез насърчаване на интеграцията и взаимодействието между различните публични висши училища и научноизследователски организации, за да се изгради критична маса и да се избегнат припокриване и дублиране на научните ресурси в сферата на животновъдството;  Създаване на устойчиви модели на ефективно интелигентно животновъдство и мултиплициране на резултатите. 5.2. Конкретни (специфични) цели  Оказване на компетентна подкрепа за ориентирани научни изследвания в ключови области като животновъдство и биоинформатика, генетика и селекция, екология и биоразнообразие, храни, транспорт, енергийна ефективност и др., вкл. за приложения на получените научни резултати.  Автоматизиране и роботизиране на операциите в животновъдството като отглеждане, хранене, доене, почистване и др.  Формиране на интердисциплинарни екипи, използващи най-съвременни постижения в животновъдството, ветеринарната медицина, генетиката, селекцията, репродукцията, икономиката и управлението и информационните и комуникационните технологии. 4 НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“  Моделиране на процеси и явления с обработка на големи обеми от данни и сложни математически и компютърни модели.  Осигуряване на отворен достъп до електронната инфраструктура за екипи от учени и докторанти от различни научни дисциплини.  Разширяване на участието на българската научна общност в европейското изследователско пространство и разширяване на международното научно сътрудничество.  Повишаване на участието на български научни екипи в европейски проекти и в научноизследователски програми.  Надграждане на вече стартирали проекти и програми с национално финансиране. 6. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ  консолидирано научно общество с критичен научен капацитет за цифров преход в животновъдството с избягване на дублирането на разходи и човешки ресурси за научни изследвания.  Разработена научна методология, системи и инструменти за моделиране и симулиране на основните процеси в животновъдството: отглеждането, храненето, доенето и почистването в животновъдството, наблюдението на физиологичното състояние на животните, влиянието върху климата, околната среда и др.  Приложена методика за генетиката и репродукцията в животновъдството, разработена в рамките на ННП „РЕПРОБИОТЕХ“.  Привличане на частни инвестиции за научни изследвания в животновъдството.  Консолидирано научно общество в интелигентното животновъдство с капацитет за разработване на иновации и повишаване ефективността на животновъдството.  Разработена платформа за отворена наука и отворен достъп до резултатите от научните изследвания в животновъдството и приложението й за развитие на платформа и среда за дистанционно обучение.  Осигурен равнопоставен достъп до отворени образователни ресурси чрез нови цифрови технологии в образованието.  Разработени пилотни проекти за автоматизиране и роботизиране на операции в животновъдството.  Разработена система за непрекъснат мониторинг на физиологичното състояние на животните, условията на средата за отглеждане, откриване на биологични замърсявания и др. 5 НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“  Разработени политики за интелигентно животновъдство. 7. ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА Програмата включва следните направления:  Намаляване на човешкия фактор в животновъдството чрез роботизиране и автоматизиране на технологични операции.  Осигуряване на генетичен прогрес.  Прецизно хранене на животните.  Интелигентно управление на отпадъците.  Мониторинг на здравето и хуманното отношение към животните.  Дигитализация на животновъдството и осигуряване на отворен достъп на обществото до получените научни резултати.  Използване на резултатите от научните изследвания за дигитализация на образованието и създаване на нови образователни ресурси в областта на интелигентното животновъдство. 8. БЕНЕФИЦИЕНТИ Допустими бенефициенти са:  Акредитирани висши училища по чл. 85, ал. 1, т. 7 на Закона за висшето образование (ЗВО);  Научни организации по чл. 47, ал. 1 на ЗВО, които сформират консорциум от най-малко 5 организации с най-значими научни резултати в тази област за последните 5 години, определящи 90% от националния принос, както следва: Тракийски университет – Стара Загора, Аграрен университет – Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София, БАН (Институт по информационни и комуникационни технологии, Институт по механика, Институт по биология и имунология на размножаването) и ССА - водещи партньори с най-голям принос в научната продукция в тази област. Асоциирани партньори на програмата с научни постижения в интелигентното животновъдство са: Русенски университет, Пловдивски университет „П. Хилендарски“, Лесотехнически университет – София, Техническия университет – Варна. Бенефициентите по програмата подпомагат изпълнението на целите й и допринасят за споделен достъп до националната научна инфраструктура, за трансфер на знание и повишаване на общия научен капацитет на страната в тази област. 6 НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“ За изпълнение на програмата се предвижда формиране на консорциум от горепосочените научни организации и висши училища, които заявят готовност за изпълнение на конкретни дейности от Програмата, в съответствие с възприетите показатели и индикативните параметри за нейното изпълнение. Консорциумът ще се управлява от Изпълнителен съвет (ИС) с представители на организациите партньори на основата на подписано между тях споразумение. Координаторът на програмата ще бъде предложен от водещите партньори предвид експертизата им в областта на животновъдството, информационните и комуникационните технологии и биотехнологиите. Координаторът трябва да бъде хабилитиран учен, работещ на трудов договор при един от водещите партньори, и следва да бъде одобрен от ИС на консорциума и за негов председател. За гарантиране на максимална полза за обществото от предвидените насочени научни изследвания ще е отговорен създаденият вече Надзорен съвет, включващ представители на бизнеса, изпълнителната власт, местната власт, неправителствени организации и др. Надзорният съвет ще наблюдава и контролира работата на ИС при изпълнението на програмата и ще насочва дейностите й в посока за постигане на максимална полза за обществото. За всяка година от изпълнението на програмата водещите партньори, съгласувано с ИС, представят в МОН отчет за извършената работа и степента на достигане целите на програмата, както и предложения за актуализиране на работната програма с конкретни количествени стойности на индикаторите и финансовия план. 9. ДЕЙНОСТИ ПО ПРОГРАМАТА Планираните дейности в програмата са оформени като работни пакети, всеки от който ще бъде ръководен от водещ партньор в съответната научна област, определен с решение на Изпълнителния съвет. 9.1. Работен пакет 1: Роботизирани системи за доене – Създаване на системи за автоматичното доене на крави и приложение на роботи в различни процеси на животновъдството. 9.2. Работен пакет 2: Роботизирани системи и форми за отглеждане на животни – Автоматично хранене, поене, почистване и дезинфекция на помещенията, автоматично претегляне и преброяване на животните и др. 7 НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“ 9.3. Работен Пакет 3: Интелигентни системи за осигуряване на генетичен прогрес – Системи за геномна оценка. Системи за сексиране на семенна течност. Създаване на технология за производство на сексирани ембриони. 9.4. Работен пакет 4: Интелигентни системи за наблюдение и анализ на продуктивността на пасища и ливади – стационарни и мобилни сензорни комплекси за пробовземане и наблюдение на параметрите на почвата и тревостоя, компютърно зрение и дистанционни методи за получаване на информация относно състоянието и качествата на растителната маса. 9.5. Работен пакет 5: Кибер-физични системи за мониторинг – включващи IoT устройства и сензорни системи за мониторинг на заобикаляща среда, здравето, растежа, поведението, репродукцията, емоциите и стреса на животните, както и GPS маркиране за следене и броене на животните. 9.6. Работен пакет 6: Кибер-физични системи за интелигентно управление на комплексите за отглеждане на животни – включващи IoT устройства и сензорни системи за контролиране на влажност, температура, вентилация, осветеност, запрашеност, ниво на въглероден двуокис и други параметри. 9.7. Работен пакет 7: Безпилотни летателни апарати – оборудвани с камери за следене и броене на животните на открито и инфрачервени камери за следене на здравето на животните (следене на температурата). 9.8. Работен пакет 8: Сервизни роботи и дронове за складиране и/или доставка на готова продукция – за управление взаимодействието с клиентите за събиране и доставка на поръчки, което ще оптимизира процеса, ще повиши капацитета и ще намали срока за доставка. 9.9. Работен пакет 9: Управление на складови наличности – храни и течности за животните, хладилни складове за месо и мляко. Обработка и разпределение на доставки. 9.10. Работен пакет 10: ИКТ технологии във финансовата, икономическата и отчетната дейност – оценка на риска, бази данни, комуникации, вътрешна мрежа, интернет. 9.11. Работен пакет 11: Цифрови технологии в обучението, преподаването, работата с млади таланти и специални целеви групи. 9.12. Работен пакет 12: Интелигентно управление на отпадъците като елемент от кръговата икономика – включващо утилизация на биоразградимите отпадъци, намаляване на екологичното замърсяване и повишаване на енергийната ефективност в животновъдните стопанства. 8 НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“ 10. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА И ИНДИКАТИВНИ СТОЙНОСТИ  брой прототипи за роботизиране и автоматизиране на технологични операции в животновъдството – 3;  брой пилотни проекти за интелигентно управление на отпадъците – 2;  брой изградени и/или разширени хранилища за отворена наука – 1;  брой подадени научни проекти за финансиране от национални източници – 5;  брой подадени научни проекти за финансиране от Хоризонт Европа – 3;  брой научни публикации в специализирани списания и/или научни поредици с импакт фактор (IF) и/или импакт ранг (SJR) и/или разработен и внедрен софтуер – 30;  брой високотехнологични публикации в списания в ТОП 10% в класацията на Thompson-Reuters WoS – 3;  брой млади изследователи включени в изследванията – 15;  брой разработени тримерни модели за усвояване на нови знания – 30;  брой разработени прототипи на тримерни учебни помагала – 4;  брой принтирани тримерни модели за онагледяване на абстрактни понятия, обекти и процеси – 30;  брой проведени събития за пряк достъп на обучаеми до уникална апаратура за интелигентно животновъдство – 9;  брой създадени 3D принтирани модели за ученици – 10;  брой документирани потребителски задачи от системата за мониторинг на параметрите на средата на отглеждане на животните – 10;  брой документирани потребителски задачи от системата за мониторинг на физиологичните параметри на животните – 10;  брой разработени профилирани услуги за интелигентно животновъдство – 6;  брой разработени политики за интелигентно животновъдство – 3. 11. МОНИТОРИНГ Мониторингът върху изпълнението на програмата се осъществява на две нива: 9 НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“  проверки, анализи, изготвяне на междинни и годишни отчети и финален доклад, базирани на пряката и на обратната връзка между лицата и организациите, имащи отношение по изпълнението на програмата;  документална или техническа проверка, включително на място от представители на МОН и оценка за изпълнението на програмата от външен изпълнител. Разходите за мониторинг, в случай че са необходими такива, са в рамките на разчетените средства по програмата. За мониторинг на изпълнението на програмата се определя администратор на програмата – служител на МОН, който периодично на всеки 6 месеца изготвя доклад за резултатите от наблюдението върху изпълнението на програмата, степента на достигане на целите и показателите, както и направените финансови разходи. Администраторът на програмата присъства на всички заседания на Изпълнителния и Надзорния съвет, на общи събрания на изпълнителите без право на глас и събира данни за изпълнението на програмата и за финансовите разходи, както от изготвените от координатора отчети съгл. т. 8 от програмата, така и от собствените си наблюдения. За ежегодно наблюдение върху изпълнението на програмата се изготвя периодичен доклад за резултатите от наблюдението върху изпълнението на програмата, върху степента на достигане на целите и показателите, както и върху направените финансови разходи. Периодичният доклад завършва с препоръки за продължаване или за спиране изпълнението на програмата, включително и необходимите условия за това. 12. ДЕМАРКАЦИЯ Висшите училища и научните организации, изпълняващи конкретни задачи от програмата, включват за финансиране от програмата само дейности, които не се финансират с други средства по европейски или национални програми и проекти. Средствата по Програмата не могат да се използват за дейности с еднакво предназначение, финансирани от фондовете на Европейския съюз, от друго национално финансиране, както и от други донорски програми. 13. ПРОЦЕДУРА ЗА ФИНАНСИРАНЕ а) В срок до 30 дни от приемането на ННП ИНТЕ-ЖИВО МОН отправя покана до идентифицираните в т. 8 бенефициенти с принос над 10% от научната продукция в областта на животновъдството, информационните и комуникационните технологии, биотехнологиите и екологията. 10 НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНОВЪДСТВО“ б) В срок от 2 месеца от получаване на поканата те предават в МОН партньорско споразумение, подписано от ръководствата на участниците в екипа за изпълнение на програмата, в което са разпределени дейностите по програмата, отговорностите за постигането на залегналите показатели и очакваните резултати, разпределението на средствата за първата година на програмата, вкл. и правилата за достъп на получените в програмата научни резултати и научна апаратура. в) МОН сключва споразумение за финансиране на програмата с водещия партньор, като неразделна част от него е подписаното партньорско споразумение заедно с разпределението на дейностите и финансовите средства за тяхното изпълнение. Водещият партньор се задължава да координира работата на консорциума и да извърши разпределението на бюджетните средства към партньорите. г) Председателят на ИС предава в МОН ежегоден научен отчет за извършената работа, с независима научна оценка и становище на финансов одитор в срок до един месец след края на съответната година от изпълнението на програмата. д) В двумесечен срок от предаването на отчета МОН оценява изпълнението на дейностите и определя бюджета за следващия програмен период. е) МОН може да поставя допълнителни изисквания към дейностите, резултатите и целевите индикатори, както и към изпълнението на програмата.