Constitution of the Republic of Bulgaria

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните данъци; 4. насрочва избори за президент на републиката; 5. приема решение за произвеждане на национален референдум; 6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър- председателя; 7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя; 8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон; 9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми; 10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; 11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; 12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет; 13. дава амнистия; 14. учредява ордени и медали; 15. определя официалните празници;

16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика;

17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон. Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които: 1. имат политически или военен характер; 2. се отнасят до участието на Република България в международни организации; 3. предвиждат коригиране на границата на Република България; 4. съдържат финансови задължения за държавата; 5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове; 6. се отнасят до основните права на човека; 7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение; 8. изрично предвиждат ратификация.

9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция. (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения. Чл. 86. (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения. (2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет. (2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет. Чл. 88. https://www.parliament.bg/bg/const 9/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание. (2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване. (3) Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им. Чл. 89. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители. (2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството. (3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца. Чл. 90. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят. (2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Чл. 91. (1) Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета. (2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон. Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) (1) Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите. (2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон. Глава четвърта ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. (2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. Чл. 93. (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон. (2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната. (3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. (4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. (5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент. (6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите. Чл. 94. Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент. Чл. 95. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат. (2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии. Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2. Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при: 1. подаване на оставка пред Конституционния съд; 2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; 3. при условията на чл. 103; 4. смърт. (2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства. https://www.parliament.bg/bg/const 10/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция (3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата. (4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент. Чл. 98. Президентът на републиката: 1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание. 2. отправя обръщения към народа и Народното събрание. 3. сключва международни договори в случаите, определени със закон; 4. обнародва законите; 5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет; 6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната; 7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон; 8. награждава с ордени и медали; 9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; 10. предоставя убежище; 11. упражнява право на помилване; 12. опрощава несъбираеми държавни вземания; 13. наименува обекти с национално значение и населени места; 14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия. Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. (2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. (3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. (4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. (5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание. (6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1. (7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство. Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. (2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. (3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. (4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона. (5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано. (2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. (3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му. Чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. (2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. (3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът: 1. назначава служебно правителство; https://www.parliament.bg/bg/const 11/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция 2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство; 3. разпуска Народното събрание; 4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане; 5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала; 6. насрочва избори и референдум; 7. обнародва законите. Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. (2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. (3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват. (4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване. Чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11. Глава пета МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз. (4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия. Чл. 106. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона. Чл. 107. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите. Чл. 108. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. (2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите. (3) Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите действия. Чл. 109. Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2. Чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. Чл. 111. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват: 1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; 2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; 3. при смърт на министър-председателя. (2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание. (3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет. Чл. 112. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се https://www.parliament.bg/bg/const 12/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. (2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството. Чл. 113. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител. (2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват. Чл. 114. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби. Чл. 115. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Чл. 116. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални. (2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон. Глава шеста СЪДЕБНА ВЛАСТ Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. (2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. (3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Чл. 118. Правосъдието се осъществява в името на народа. Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. (2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. (3) Извънредни съдилища не се допускат. Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. (2) Производството по делата осигурява установяването на истината. (3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. (4) Актовете на правораздаването се мотивират. Чл. 122. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. (2) Редът за упражняване правото на защита се определя със закон. Чл. 123. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. Чл. 124. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Чл. 125. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. (2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. https://www.parliament.bg/bg/const 13/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция (2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

1. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;

3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;

6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон. Чл. 129. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., обявена за противоконституционна от Конституционния съд - бр.78 от 2006 г.) В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение. (5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Чл. 130. (1)Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове. (2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най- малко петнадесетгодишен юридически стаж. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон. (4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. (5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) https://www.parliament.bg/bg/const 14/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция (7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при: 1. подаване на оставка; 2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; 3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; 4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност. (9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата. Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. (2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет: 1. приема проекта на бюджета на съдебната власт; 2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8; 3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; 4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси; 5. изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16; 6. управлява недвижимите имоти на съдебната власт; 7. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; 8. осъществява и други правомощия, определени със закон. (3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. (4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание. (5) Колегиите в съответствие със своята професионална насоченост: 1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; 2. правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; 3. налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт; 4. назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт; 5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт; 6. осъществяват и други правомощия, определени със закон. Чл. 130б. ((Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (1) Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването. (2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването. (3) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването. Чл. 130в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Министърът на правосъдието:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет;

2. (отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) 3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи; 4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

5. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.). Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. https://www.parliament.bg/bg/const 15/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция (2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.). (3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.). (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.). Чл. 132а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. (2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. (3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2. (4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата. (5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт. (6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. (7) Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи. (8) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет. (9) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си. (10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон. Чл. 133. Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон. Чл. 134. (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. (2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Глава седма МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ Чл. 135. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон. (2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон. Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. (2) Границите на общините се определят след допитване до населението. (3) Общината е юридическо лице. Чл. 137. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси. (2) Законът създава условия за сдружаване на общините. Чл. 138. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон. Чл. 139. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон. (2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Чл. 140. https://www.parliament.bg/bg/const 16/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Чл. 141. (1) Общината има самостоятелен бюджет. (2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. (4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините. Чл. 142. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Чл. 143. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация. (2) Областният управител се назначава от Министерския съвет. (3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол. Чл. 144. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление, само когато това е предвидено със закон. Чл. 145. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права. Чл. 146. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон. Глава осма КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. (2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон. (3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж. (4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години. (5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност. (6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители. Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при: 1. изтичане на определения срок; 2. подаване на оставка пред Конституционния съд; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година; 5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5; 6. смърт. (2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии. (3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота. Чл. 149. (1) Конституционният съд: 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията ; 2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; https://www.parliament.bg/bg/const 17/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция 3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи; 4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна; 5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения; 6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент; 7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител; 8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента. (2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд. Чл. 150. (1) Конституционният съд действува по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети. (2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. (3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. (4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии. (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. (3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. Чл. 152. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон. Глава девета ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание. Чл. 154. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. (2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни. (2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители. Чл. 156. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането му. Чл. 157. Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред. Чл. 158. Великото Народно събрание: 1. приема нова Конституция; 2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения; https://www.parliament.bg/bg/const 18/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция 3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; 4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията ; 5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията. Чл. 159. (1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът. (2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Чл. 160. (1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. (2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание. (3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват. Чл. 161. Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Чл. 162. (1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано. (2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание. (3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон. Чл. 163. Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им. Глава десета ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА Чл. 164. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Чл. 165. На държавния печат е изобразен гербът на Република България. Чл. 166. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу. Чл. 167. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон. Чл. 168. Химн на Република България е песента "Мила Родино". Чл. 169. Столица на Република България е град София. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) След приемането на Конституцията Великото Народно събрание се саморазпуска. (2) Великото Народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново Народно събрание. В този срок то приема закони за избиране на Народно събрание, на президент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се образуват Конституционният съд и Висшият съдебен съвет. (3) На първото заседание на Народното събрание след влизането в сила на Конституцията народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази конституция клетва. § 2. До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд техните правомощия по чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България. § 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. (2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на https://www.parliament.bg/bg/const 19/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията. (3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в Конституцията. § 4. Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2. § 5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества. § 6. До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на тези национални институции. § 7. (1) Изборите за Народно събрание и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото Народно събрание. Датата на изборите се определя от президента в съответствие с правомощията му по чл. 98, т. 1 от Конституцията. (2) Изборите за президент и вицепрезидент се провеждат в срок до три месеца след избирането на Народно събрание. (3) До избирането на президент и вицепрезидент председателят (президентът) и заместник-председателят (заместник-президентът) изпълняват функциите на президент и вицепрезидент по тази Конституция. § 8. Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство. § 9. Тази Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник" от председателя на Великото Народно събрание и отменя Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм., бр. 6 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 87, 94 и 98 от 1990 г.; попр., бр. 98 от 1990 г.). ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ДВ, бр. 85 от 26 септември 2003 г.) .............................................. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. (2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т. 3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт. § 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат. § 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане в сила на този закон не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон. § 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г. ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ДВ, бр. 18 от 25 февруари 2005 г.) .............................................. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 7. Параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори. https://www.parliament.bg/bg/const 20/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ДВ, бр. 12 от 6 февруари 2007 г.) .............................................. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 12. Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. § 13. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г. ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ДВ, бр. 100 от 2015 г.) .............................................. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 9. Народното събрание в срок до три месеца от влизането в сила на този закон приема законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б. § 10. Изборните членове на Висшия съдебен съвет към датата на влизането в сила на този закон довършват мандата си. § 11. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б, Висшият съдебен съвет разпределя членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. (2) В случай че в срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия, Народното събрание ги разпределя с решение.  Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00 (/bg/discussion) (/tv/? lng=1&__ncforminfo=noiDulA1PBrXpqDgRexxeSagweio_YjeRstxyb0XnnvXmKgazRQvlZaB1cpo8vY9V641UOCTq2kWuEjAoSBKNMy__On81_Nl) https://www.parliament.bg/bg/const 21/22 01/04/2021 Народно събрание на Република България - Конституция (/bg/cpt) (/bg/onlinevisit) (/bg/opgg) https://www.parliament.bg/bg/const 22/22